Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 16. 06. 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав, в публичното заседание на седми юни през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията Томов гр. д. № 1215 по описа за 2017 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 127 ал. 2 от СК.

          Постъпила е искова молба от М.И.Т. *** против Е.Ю.М. ***. В молбата се твърди, че страните са постоянно пребиваващи извън Република България и детето им С.А.Ю.се е родило в ***. Твърди се, че страните са се разделили поради непрекъснатия физически и психически тормоз, упражняван от ответника спрямо ищцата. Твърди се, че на 07. 10. 2015 год. ищцата е напуснала ответника заедно с детето и е заживяла в дома на нейните родители в ***. Твърди се, че грижата и отглеждането на малолетното дете е осъществявана от ищцата и нейната майка Д.Т.. Твърди се, че на ответника не е отказван редовен контакт с детето. Твърди се, че ответникът е завел дело за родителски права в Плевенския районен съд, което е било прекратено, тъй като в издадения акт за раждане на детето ответникът не фигурирал като баща. Твърди се, че впоследствие ответникът е предприел процедура по припознаване на детето. Твърди се, че ответникът трайно пребивава в ***, където има постоянен бизнес, а в дома му в ***живеят по- големият му брат, неговата съпруга и тяхната дъщеря, която е с *** му, и няма условия за отглеждане и възпитание на малолетно дете. Твърди се, че детето С. живее в дома на родителите на ищцата в ***, има личен лекар и посещава редовно детска градина. Твърди се, че ищцата пребивава в ***, работи по трудово правоотношение и редовно изпраща парични средства на дъщеря си. В заключение ищцата моли съда да предостави на нея упражняването на родителските права върху детето С.Е.Ю., да постанови определен режим на лични контакти на детето с ответника и последният бъде осъден да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., считано една година назад преди завеждане на исковата молба до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

          Ответникът Е.Ю.М. *** ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

          Видно от приложеното удостоверение за раждане от *** *** ***, че детето С.Е.Ю., ЕГН **********, е родено от майка М.И.Т., ЕГН **********, и баща Е.Ю.М., ЕГН **********. Безспорно по делото е, че родителите на детето нямат сключен граждански брак.

Поначало отношенията между родители и деца са естествени и нравствени. Те възникват и се развиват върху чувства на близост и привързаност. При прекратяване на фактическо съпружеско съжителство, както е в случая, съвместното и съгласувано упражняване на родителските права и задължения става неосъществимо. С оглед интереса на родените от това съжителство деца следва да се прилага разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК и по аналогия разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от СК. Последната задължава съда да определи на кого да бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето, както и да определи мерките за лични отношения между родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права, и детето, защото поддържането на тези отношения е жизнено необходимо и за двамата. В случая съдът намира, че упражняването на родителските права върху малолетната С. следва да бъде предоставено на майката М.И.Т., в дома на родителите на която в *** детето живее от около година и половина. Видно е, че в този дом са създадени всичките необходими социално- битови условия за неговото отглеждане, детето се чувства спокойно, в добро здравословно състояние е, посещава детска градина, има осигурен личен лекар. Горното се потвърждава и от показанията на свидетелката Д.И. и изложения устно в проведеното съдебно заседание от представителя на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Долна Митрополия социален доклад, от които може да се направи изводът, че детето има положителна нагласа към семейната среда на своята майка и е силно привързано към последната, което е от съществено значение за благоприятното развитие на отношенията родител- дете и за хармоничното изграждане на детето като личност. В тази връзка следва да се има предвид, че се касае за дете в ниска възраст от женски пол, което има нужда от непосредствени майчини грижи. Независимо че ответникът като баща притежава необходимия родителски капацитет и има силна емоционална връзка с детето, същият не би могъл да осигури в пълен обем тези грижи. Тук е мястото да се отбележи, че към настоящия момент както ищцата, така и ответникът заявяват намерение да се установят за постоянно в Република България, което би осигурило и по- добри предпоставки за пълноценното отглеждане на детето при личните грижи и на двамата родители.

С оглед на гореизложеното и съобразявайки константната съдебна практика и по- конкретно задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/ 1974 год., в което са посочени обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при разрешаване на спора за упражняване на родителските права, Плевенският районен съд намира, че в интерес на детето С. е да продължи да живее в настоящата му семейна среда, в която същото се чувства спокойно и удовлетворено, поради което упражняването на родителските права върху детето следва да се предостави на майката М.И.Т.. На ответника Е.Ю.М. следва да бъде определен един по- разширен режим на лични контакти с детето С., а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09. 00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя с преспиване на детето при бащата, два дни с преспиване на детето при бащата по Коледните празници- в четните години и два дни с преспиване на детето при бащата през Новогодишните празници- в нечетните години, както и следва да бъде предоставена възможност на бащата да взема детето при себе всяко лято по за 30 дни, който период не следва да съвпада с платения годишен отпуск на майката М.И.Т.. По този начин би се създала възможност не само бащата да изрази своята обич и привързаност към детето, но и детето да развие същите чувства и израстването му да се извършва при непосредствените ласки, грижи и подкрепа не само на майката, но и на бащата.

С исковата молба ищцата е предявила и иск с правно основание чл. 149 във вр. с чл. 143 ал. 2 от СК за сумата от 300 лв. ежемесечна издръжка. Действително с оглед на обстоятелството, че детето ще живее при майка си, за ответника възниква задължението да се включи в осигуряването на неговата издръжка с определена парична сума. При съобразяване на възрастта и нуждите на детето, както и възможностите на страните да дават издръжжка, съдът счита, че ответникът Е.Ю.М. следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 140 лв., като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката М.И.Т., която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Издръжката се дължи считано от 21. 03. 2016 год. /една година назад преди датата на подаване на исковата молба/ до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. За разликата до 300 лв. предявеният осъдителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 25 лв. съобразно уважената част от иска.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р       Е        Ш        И:

 

          ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете С.Е.Ю., ЕГН **********, на майката М.И.Т., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ на Е.Ю.М. ***, ЕГН **********, режим на лични контакти с малолетното му дете С.Е.Ю., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09. 00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя с преспиване на детето при бащата, два дни с преспиване на детето при бащата по Коледните празници- в четните години и два дни с преспиване на детето при бащата през Новогодишните празници- в нечетните години, и ПРЕДОСТАВЯ на  Е.Ю.М. правото да взема детето при себе си всяко лято за по 30 дни, като този период не следва да съвпада с отпуска на майката                 М.И.Т..

ОСЪЖДА Е.Ю.М. ***, ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете С.Е.Ю., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.И.Т., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 140 лв., считано от 21. 03. 2016 год. до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 300 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Е.Ю.М. ***, ЕГН **********, да заплати на М.И.Т. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 25 лв. съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: