РЕШЕНИЕ
№ 260025
28.06.2021 г., град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 28.05.2021 г. при секретаря Ива Цветкова, като разгледа
докладваното от съдия Татяна Тодорова търговско дело № 90
по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по чл.432, вр. с чл.493, ал.1, т.1, т.5, вр. чл.429, ал.2,
т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Ищецът - Н.Б.Г. претендира да бъде осъден ответника
ЗАД „Б.И.“АД – гр. София да му заплати застрахователно обезщетение в размер на
30000.00 лева частично от 100000.00 лева по застраховка ГО на автомобилистите
за неимуществени вреди от претърпени телесни увреждания от ПТП настъпило на
15.12.2018 г., причинено от Е.В.С., чиято
гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ответника.
Ищецът твърди, че е пострадал
като пешеходец в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 15.12.2018 г. около 17:20 ч. в ***.",
пред блок ***, в посока от кв. „***" към кв. „***" между лек
автомобил марка „Х.", модел „Т." с
рег. № ***, управляван от водача Е.В.С. и лек автомобил марка „Ф.",
модел „П." с рег. № ****, управляван
от В.Р.П., причинено по вина на водача на
лекия автомобил марка „Х.", модел „Т." с рег. № *** - Е.В.С..*** на обозначена пешеходна пътека - от ляво на дясно по посока на движение
на пътните превозни средства, в посока към
блок 31, където живеел. Преди пресичането на пешеходната пътека се огледал за преминаващи превозни средства
от двете му страни. След като се уверил,
че има видимост и след като идващият от дясната му страна (т.е. в посока от кв. „***" към кв. „***")
лек автомобил марка „Ф.", модел
„П." с рег. № *** намалил скоростта си на движение и спрял, ищеца
предприел пресичане на ул. „***".
Докато пресичал и бил преминал около половината от пътното платно, изведнъж бил ударен от спрелия лек автомобил марка „Ф.",
който от своя страна бил ударен в задната му част от лек автомобил марка „Х.", управляван от водача Е.В.С., който не спрял, приближавайки пешеходната пътека, по
която се движел ищеца в този момент. В резултат
от удара, бил повален на земята, вследствие на което получил телесни
увреждания, много силен стрес и душевен дискомфорт.
Непосредствено след удара усетил силна болка в
областта на главата, а също така и в областта на лицето, като носът му кървял обилно. При
падането ударил главата си в земята, поради което загубил съзнание за определен период от време, в
резултат на което загубил
спомен за някои обстоятелства около и след самия удар. Впоследствие разбрал, че
е получил мозъчно сътресение, което довело до постоянно и силно главоболие и
световъртеж за дълъг период от време. Усещал болки по цялото тяло и най-вече в областта на ребрата -
от дясната страна. Получил и охлузвания по цялото си тяло, главно от дясната страна, където се осъществи
ударът. След удара бил транспортиран от екип
на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - гр. Перник в МБАЛ „***" АД - гр. Перник, където му били направени рентгенография на
лицеви кости и рентгенография на череп - лицева и профилна проекция.
Установили се следните травматични увреждания, получени в резултат на
процесното ПТП: глава -полифрагментна
фрактура на носни кости без разместване, подкожен хематом на скалпа над дясна париетална кост и подкожен хематом на
дясно око. След прегледа се лекувал в
хирургичното отделение на болницата 4 дни до 18.12.2019 г., когато бил
изписан.
В резултат на инцидента страдал от безсъние, бил
потиснат, загубил желанието да общувам с хората. Непрекъснато бил гневен, объркан и избухлив. Често бил груб към
най-близките си хора. Отнасял се враждебно
към околните и се затворил в себе си. Сънувал случая и в сънищата му изходът от инцидента бил фатален. Дълго време предпочитал да си остава сам и затворен вкъщи.
С приятелите му планували да отпразнуват посрещането
на новата 2019 г., но инцидентът му отнел
тази възможност. Докато приятелите му се забавлявали в новогодишната нощ, той
бил вкъщи, депресиран и изплашен от случилото се. Загубил способността
да се забавлява с приятелите си, както и желание да се събира с други хора.
Избягвал да излиза от вкъщи и да
върви в близост до пътища, а когато това
се налагало, преживявал инцидента отново и очаквал
случилото се да се повтори. В съзнанието
му постоянно присъствали натрапливи мисли за това, че може да го сполети нов
пътен инцидент, при който да загине.
Трудно и с нежелание изпълнявал
ученическите си задължения. Съучениците усещали настъпилата негативна промяна след инцидента и
избягвали да общуват
с него, тъй като често бил изморен и изнервен. Бял насочен към психиатър, като на 04.01.2019 г. му
бил направен първичен преглед, а на 23.01.2019 г. и 30.01.2019 г. - два вторични. Получил нарушения
в концентрацията и паметта си, които продължавали и към настоящия момент. Насочен бил за консултация и лечение,
поради появилите се тревожно депресивни изживявания, вследствие от процесното
ПТП. В резултат на това, многократно му
били предписвани различни лекарствени продукти, които се наложило да приема ежедневно
за дълъг период от време.
Виновния водач бил употребил алкохол, за което бил
осъден по НОХД 277/2019г. на РС-Перник. Твърди, че освен това на Е.В.С. бил съставен АУАН № 0705278/15.12.2018 г., въз основа на който е
издадено Наказателно постановление № 19-1158-002745 от 25.07.2019 г., за
нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, а именно: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали
скоростта или спре рязко", което
е влязло в законна сила на 20.08.2019 г. Твърди че бил нарушен и чл.119, ал.1
от ЗДвП „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта, или спре
".
Ответника-застраховател
и третото лице – помагач – Е.В.С. (твърдения делинквент),
оспорват иска по основание и размер. Излагат се твърдения за друг механизъм на
ПТП, като се твърди, че другият водач е виновен и ищецът първо бил ударен от
другия автомобил, а едва след това ТЛП ударило другия автомобил. Оспорват се
настъпилите вреди и връзката им с инцидента. Противопоставят
възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при осъществяване механизма на
ПТП, като се твърди нарушение на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващи се в предприемане от ищеца на пресичане, без да се е убедил,
че с оглед скоростта и посоката на движение на леките автомобили, това е
безопасно.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява
се от адв. Х. и адв. С., които поддържат предявения иск, като по изложените
доводи д съдебно заседание и депозирана писмена защита, молят съда да го уважи,
като им се присъдят направените по делото разноски.
Ответника в съдебно заседание се представлява от адв. Л.,
който оспорва предявения иск.
Третото лице помагач в съдебно заседание лично и чрез
пълномощника си адв. Б., оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли.
Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено и доказано от фактическа
и правна страна
следното:
По делото е приложен констативен протокол за ПТТ с
пострадали лица № 2018-1028-662 от 15.12.202019 г. Тъй като в констативния
протокол за ПТП с пострадали лица са удостоверени непосредствено възприети
факти от длъжностното лице посетило мястото на ПТП, то последният представлява
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти. Въз основа на
констативния протокол, съдът приема за установено, че на 15.12.2018 г., около
17:20 часа, в гр. Перник на ул. „***“ пред блок 31 е настъпило ПТП между л.а. „Х.“, модел „Т.“,
с рег. № *** управляван от Е.В.С., който поради неспазване на дистанция удря
отзад спиращия пред него на пешеходна пътека, за да пропусне пешеходец л.а. „Ф.“,
модел „П.“, с рег. № ***, управляван от В.Р.П., който при удара тръгва напред и
блъска пресичащия по пешеходната пътека пешеходец - ищеца Н.Б.Г.. В него е
посочено, че е взето отношение към Е.В.С., като му е съставен АУАН №
0805278/15.12.2018 г.
От приложеното и неоспорено от страните наказателно
постановление № 19-1158-002745 от
25.07.2019 г., влязло в сила на 20.08.2019 г., се установява, на Е.В.С., му е
наложено административно наказание, за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, за
това, че на 15.12.2018 г. в 17:20 часа, в гр. Перник, по ул. „***“, като водач
на л.а. „Х.“, модел „Т.“, с рег. № *** с посока от кв. „***“ към кв. „***“ пред
блок **, поради движение на недостатъчно разстояние от спиращия пред него в
същата посока пред пешеходна пътека л.а. „Ф.“, модел „П.“, с рег. № ***, за да
пропусне пресичащият на нея пешеходец и става причина за ПТП с него, като се
блъска с предна част на автомобила в задна част на л-а- „Ф. – П.“, който
вследствие на удара тръгва напред и блъска пешеходеца – Н.Б.Г. на 16 години,
който е закаран от екип на ЦСМП гр. Перник в МБАЛ „***“ гр. Перник за преглед и
е приет за лечение в хирургично отделение.
По делото е прието заключение на комплексна съдебно - авто-техническа
медицинска експертиза, което не е оспорено от страните.
Видно от заключението на вещите лица двата автомобила
са се движели в лявата лента на платното за движение към ул. „***“ (Перник –
център). Настъпилият удар е заден, като най-вероятно е леко ексцентричен - към
лявата задна част на л.а. „Ф.“ и леко кос за л.а. „Х.“, който се е насочил
наляво. Мястото, на което са установени МПС, след удара, не е уточнено, като по
свидетелските показания на пътничката в л.а. „Ф.“, той е спрял на около 5-
метра след пешеходната пътека. За л.а. „Х.“ няма никакви данни, ако предният
автомобил е бил със задействана спирачна уредба, задният най-вероятно не е
отделил след удара и двете МПС са се движили заедно да установяването им. В
делото. Вещото лице авто-техник е приело по отношение на точните траектории на
МПС, че са се движили по средата на лявата лента, при което ударът е настъпил,
надлъжно, на около 5 метра преди маркираната част на пешеходната пътека, а
напречно, около средата и леко в ляво от оста разделяща лентата на две. Поради
липса на категорични данни, необходими за изчисляване на скоростта на движение
на участващите в ПТП МПС, вещото лице не я изчислило. Независимо от това е
изчислило три варианта на скоростта, които е посочило в заключението, като най-вероятния
вариант за скоростта на движение на двете МПС, вещото лице е посочило, че това
е третият вариант, при който при спрял л.а. „Ф.“, скоростта на л.а. „Х.“ е от
28 км/ч и при бавно движещ се л.а. „Ф.“ – скорост на л.а. „Х.“ е от порядъка на
23 км/ч. Тъй като няма описани спирачни следи, които да са оставени при спиране
на л.а. „Х.“, вещото лице е приело, че неговата скорост преди ПТП е малко
вероятно да е под 30 км/ч, откъдето е направил и извод, че неговият водач е
предприел спиране, с неголямо спирачно закъснение. Посочил е, че пешеходецът е
имал видимост и към двете приближаващи МПС, но доколкото е юноша, не е ясно до
колко може да оцени относителната скорост на движение на двете МПС. Относно
възможността за предотвратяване на ПТП, вещото лице е посочило, че ако
пешеходецът не е предприел пресичане, при запазване на траекторията на движение
на МПС, удар в пешеходеца не би настъпил. Вещото лице не е могъл да определи с
похватите на АТЕ поредността на ударите, но е посочил, че в практиката спиране
на 1 м преди началото на маркировката на пешеходната пътека, е достатъчно за да
се гарантира безопасно преминаване на пешеходците, движещи се по нея, като не
съществува спирачна сила, гарантираща, че конкретното МПС няма да бъде
преместено при удар от друго такова.
От КСМАТЕ се установява, че при станалото на
15.12.2018 г. ПТП на Н.Б.Г. са му били причинени следните увреждания: мозъчно
сътресение, многофрагментно счупване на носни кости без разместване, подкожен
хематом на скалпа над дясна париетална кост, подкожен хематом на дясно око,
охлузване на челото в дясно, които са в резултат на действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да са получени по начин и време, така, както се твърди от
ищеца – при блъскане като пешеходец от л.а. на 15.12.2018 г. По отношение на
многофрагментното счупване на носните костици без разместване на фрагментите,
вещото лице е посочило, че същото му е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, което счупване зараства за около 20-25 дни, като
при консултация с УНГ на 16.12.2018 г. е установено, че носните ходове са
проходими и не е установено затруднение на носовото дишане. По отношение
охлузването по челото, хематома по клепачите на дясното око и подкожния хематом
на скалпа над дясна париетална кост, вещото лице е посочило, че същите са му
причинили страдания, като тези увреждания отшумяват за около две-три седмици
без да оставят видими следи. В съдебно заседание вещото лице – медик пояснява,
че в документите по делото няма описано нараняване на кожата в областта на носа,
както и не са установени рана или охлузване при тези увреждания. Пояснява също
така, че тъй като няма данни за разместване на костите досежно счупването на
носните костици, не би трябвало да има затруднение в дишането на пострадалия, а
в случай, че е изкривена носната преграда биха могли да се появят усложнения,
като хъркане, затруднено дишане и др., но в конкретния случай, носната преграда
не е изкривена. Сочи, че е възможно при пострадалия да има по-продължително
главоболие и световъртеж, което да е в следствие на мозъчното сътресение, като
е възможно в един период от време да се провокират последици от мозъчното
сътресение, които да се дължат на по-висока физическа активност, спортуване и
др. такива, но не е задължително тези последици да се проявят.
По делото е изслушана и приета съдебно –психологична
експертиза, от заключението на която се установява, че преживяното от ищеца ПТП
на 15.12.2018 г. му е причинило стрес и уплаха, като се отчитат данни за
наличие на остра реакция на стрес, но с липсващо актуално психично заболяване
по време на освидетелствуването. Към момента на прегледа, вещото лице е
установило, че е наличен синдром наподобяващ смесено тревожно – депресивно
разстройство, което може да се проявява от различни фактори на семейно и
социално – битови проблеми, но при ищеца не е налице продължително действаща
психотравма, която да обуславя психично разстройство или заболяване. Ищеца
напълно е възстановил съзнателната волева дейност, както и поведението си,
продължил е с учебната си заетост и адекватни социални ангажименти, но са налице
данни за преживяна живото-застрашаваща ситуация при ПТП на 15.12.2018 г. със
загуба на съзнание и спомен за самия инцидент, и поява на тревожно-депресивни
изживявания, активно изводими от ситуацията. Констатирало е персистиращи остатъчни
негативни оплаквания и тревожно-депресивни фиксации с предимно хипохондрична
насоченост, като тревожното разстройство е в резултат от травматичното и
стресова ситуация, които е преживял ищеца. Психотравмата е нанесла увреждания
както на физическо, така и на психично ниво, като в началните периоди след
преживяното ПТП психотравмата е блокирала по психопатологичен вариант. Стопирала
е развитието и социалното функциониране при ищеца, но не е оставила тежки
„белези“ в психичните преживявания, възприемането, преживяването и оценяването
на житейските проблеми и стратегии за справяне. Към момента на извършения от
вещото лице преглед, същото е установило, че при ищеца се наблюдават
емоционално позитивен фон на настроението и адаптивни стратегии за справяне.
Налице е повишение на тревожността особено в ситуации, в които има външна
провокация, която де напомни за преживяванията, свързани с минал период, от
където е направило извод, че данните потвърждават ефективно справяне с
психотравмата, справяне с изискванията от среда, след потърсена специализирана
помощ от психиатър. Извършеното от вещото лице психоизследване не е потвърдило
засилено въздействие на тази психотравма, които симптоми би трябвало да отшумят
до 6 месеца от развитието на психотравмата. Вещото лице е посочило, че по време
и след травматичната ситуация страхът е нормална реакция, която е предизвикала
при ищеца промени в тялото, които от своя страна предпазват психиката от
развитието на по-сериозни заболявания, като почти всеки преживял травма е с
редица реакции на организма, но повечето хора се възстановяват от
първоначалните симптоми по естествен път. Могат да се наблюдават временни
затруднения при приспособяване и справяне с проблеми от различно естество,
което отшумява от само себе си.
По искане на ищцовата страна е разпитана свидетелката Г.
Б. Г., която установява, че е видяла ищеца в болницата в деня след инцидента, който
визуално е имал следи от инцидента - окото му било червено с кръвоизливи, ухото
наранено, носът му бил подут, а в последствие се установило, че е счупен. Имал охлузвания
по главата и ръката и е бил изключително стресиран и нервен. Споделил със
свидетелката, че много го боли главата, окото и носът. Окото му било затворено,
имал превръзки. След изписването му болница имал назначено лечение, което
наложило прием на лекарства, не трябвало да гледа телевизия и да ползва телефон.
Установява, че ищецът е суетен и се притеснявали за носът му, а неговото
счупване било установено 10 дни след като бил изписан от болницата, и посещавал
психиатър. Бил тревожен, нервен затворил се в себе си, не искал да излиза и
вижда приятели, и след инцидента се променил, карал се с родителите си, станал
агресивен, страхувал се от автомобилите. Преживеният инцидент се отразил и на
успеха му в училище, а известно време след него не минавал през мястото на ПТП,
пресичал на друга пешеходна пътека. Установява, че ищеца се е върнал на училище
в средата на месец януари, като към днешна дата е започнал да си връща
социалните контакти, но носът му бил леко крив и не желае да говори за
инцидента.
Разпитан е и свидетеля И. И. С., който установява, че
в деня след инцидента ищецът е бил с подуто око, нос, ожулвания, очите му били
с кръвоизлив, а болничният му престой бил от около 4-5 дни. След изписване от
болницата ищецът пиел лекарства, посещавал специалист за справяне с травмата и
бил стресиран след случилото се. Станал нервен, избухлив, спаднал му е успеха в
училище. Със свидетеля споделил, че е отчаян, обезверен, нямал стимул. Според
свидетеля ищеца станал по-затворен, стоял си вкъщи повече, и не желае да говори
за случилото се.
Свидетелката Т. Р. Г. установява, че в деня на ПТП се
е прибирала, като е видяла линейка, патрулка и много хора, но не е разбрала, че
е станал инцидент с неин близък. След това разбрала, че ищеца бил блъснат на
пешеходна пътека и е бил в болница. Посетила го е в дома му след изписване от
болницата, и е видяла, че едното му около било подуто, имал рани от охлузване,
червени очи, имал главоболие, което продължило продължително време. Установява,
че след ПТП ищецът станал затворен, агресивен и сприхав към най-близките си,
обиждал, отговарял на висок тон, блъскал врати. Преди инцидента ищецът имал
първи места в състезания по английски, но към днешна дата бил затворен, не
излизал, а носът му останал малко крив, имал желание да следва, но вече не
искал, както и имал желание да има кола и книжка, но вече не искал, страхувал се
от коли, не желаел да говори за случилото се и след инцидента често го боляла
главата, много по-малко общувал със съученици и приятели.
Разпитаната свидетелка - В.Р.П. установява, че през
м.12.2018 г. е управлявала л.а. „Ф. П.“,
с рег. номер ***, в гр. Перник от магазин *** към магазин **. След спирката на ***,
забелязала пешеходец на пешеходната пътека, поради което спряла. Установява, че
пътното платно в мястото на ПТП е с две ленти, а управлявания от нея автомобил
се намирал в лявата лента. Атмосферните условия били нормални, пътя бил сух, смрачавало
се е, а след ПТП завалял дъжд. Като причина за настъпилото ПТП сочи удар отзад
от джип „Х.“ в управлявания от нея автомобил, в който била заедно със свидетелката
М.Н.М.. Установява, че преди спре е възприела пресичащ пешеходец, който по това
време се намирал в насрещното платно за движение, а когато тя спряла,
пешеходеца бил преминал около половината от пътното платно. След удара пешеходецът
бил на средата на пътното платно. Като причина за движение в лявата лента за
движение по пътното платно, свидетелката сочи, спрял преди пешеходната пътека
автомобил на аварийни светлини, което наложило да го заобиколи.
Разпитан е и свидетеля М.В.В.,
който в показанията си сочи, че бил очевидец на станалото ПТП. Твърди, че видял
рязко спряла кола, която била ударена отзад от С., тъй като той не могъл да
реагира на рязкото и спиране. Изтичал за да види какво е станало и според
свидетеля детето видимо е било добре, и след около 5 минути си тръгнал. Според
свидетеля двата автомобила не били с превишена скорост, а в участъка, в който е
станало произшествието разрешената скорост било от 50 км/ч, а след случилото от
40 км/ч. Твърди, че видял дете да пресича което тичайки пресичало, пресякло
едното платно, а другото не успяло да пресече. Пешеходецът ходел по-бързо, по
скоро тичал. Сочи, че на процесната дата
валял дъжд, като към 17:20 ч. -17:30 ч. продължавало да вали и към 17.45 ч. все
още валяло. Сочи, че на мястото успоредно на пътните платна имало ограда около
1 м, която ги разделя, но тя не пречела на видимостта.
Разпитана е и свидетелката М.Н.М., която установява,
че на 15.12.2018 г. около 17:00 часа се е возела в л.а. „ф. П.“, която била в
лявата лента с посока на движение Перник – център. Твърди, че водача на
автомобила е забелязал пешеходеца, поради което спряла преди пешеходната
пътека, пешеходецът пресичал спокойно, не е излязъл внезапно на пешеходната
пътека и се огледал преди да пресече, след което последвал удар отзад в тяхната
кола, след което възприела падналия пред автомобила пешеходец. Сочи, че през
целия ден е валяло и спирало, но по време на ПТП не е валяло. Установява, че
след удара пешеходецът бил контактен и с помощта на други хора бил преместен от
пешеходната пътека.
От приетото по делото писмо от НИМХ се установява, че
на 15.12.2018 г. е измерен валеж от 4 л/кв.м. от дъжд и сняг и има регистрирано
атмосферно явление: дъжд с прекъсвания за времето от 15:00 часа до 17:00 часа,
като е пояснено, че валежът и снежната покривка се измервали веднъж в
денонощието в 07:30 часа сутринта и обхваща 24 часовия период от 07:30 часа на
предния ден до 07:30 часа в деня на измерването.
На третото лице – помагач – Е.С. Бяха поставени
въпроси по реда на чл.176 от ГПК, в отговорите са на които пояснява, че на
15.12.2018 г. той е предизвикал ПТП и се е ударил в задната част на лек
автомобил „Ф.“, управляван от В.П. и твърди, че управляваният от П. л.а. не е
бил спрял напълно преди пешеходната пътека, за да пропусне пешеходеца.
Приложено е и НОХД № 00277/2019 г. на ПРС, от което се
установява, че с влязло в сила определение е одобрено споразумение за извършено
от Е.В.С. деяние по чл.343б, ал.1 от НК, за това че на 15.12.2018 г. в гр.
Перник е управлявал л.а. „Х. Т.“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,10 на хиляда, установено по надлежния
ред, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По силата на чл.429,
ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45
от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя. Т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно
поведение на виновния водач и причинна връзка между това поведение и причинените
вреди.
По делото не
се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС „Х.”, модел „Т.“, с рег. №
***, е налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност” при
ответното дружество.
От събраните по делото доказателства, съдът намира че
е установено противоправно поведение от
страна на водача на л.а. „Х.”, с рег. № ***. Същият в нарушение на чл.23, ал.1
от ЗДвП, който поради движение на недостатъчно разстояние от спиращия пред него
в същата посока пред пешеходна пътека л.а. „Ф.“, модел „П.“, с рег. № ***, за
да пропусне пресичащият на нея пешеходец става причина за ПТП с него, като се
блъска с предна част на автомобила в задна част на л.а. „Ф. – П.“, който
вследствие на удара тръгва напред и блъска пешеходеца – Н.Б.Г.. Съгласно чл.23,
ал.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В случая е
установено, че С. не е управлявал л.а. „Х.“ на достатъчно разстояние от
движещия се пред него л.а. „Ф.“, не е могъл да спре след осъщественото от него
спиране на пешеходната пътека, съобразно чл.23, ал.1 от ЗДвП, и не е могъл да
избегне настъпилото ПТП.
В резултат на описаното противоправно поведение на
водача е настъпило ПТП, при което на ищеца са причинени неимуществени вреди.
Съдът намира за безспорно установено, че вината за
настъпилото ПТП, при което е пострадал ищеца е на третото лице – помагач Е.С.,
което се установява, както от дадените от него отговори по реда на чл.176 от ГПК, така и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно
наказателно постановление от 25.07.2019 г., което е влязло в сила, както и
показанията на разпитаните свидетели, които са еднопосочни, че вследствие удара
в задната част на л.а. „Ф. п.“ от управлявания от С. л.а. е настъпило ПТП, при
което е бил блъснат ищеца от л.а. „Ф. п.“, като по този начин са му били
причинени сочените от него телесни увреждания. Свидетелските показания
кореспондират и с приетата и неоспорена от страните КСМАТЕ, поради което съдът
намира за безспорно установен посочения по-горе механизъм на ПТП. Що се касае
до откритото производство по реда на чл.193 от ГПК относно механизма на ПТП
отразен в приетия по делото констативен протокол с пострадали лица от
15.12.2018 г., съдът намира, че не се установи друг механизъм на станалото ПТП
освен описания в протокола такъв. Ето защо и не бе оборена неговата обвързваща
съда материална доказателствена сила.
Безспорно се установи, че ищеца е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на ПТП, станало на
15.12.2018 г.
Изхождайки от характера и степента на уврежданията,
възрастта на ищеца към датата на ПТП, продължителността на възстановителния
период, както и вземайки предвид принципа на справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че сумата от 15000.00 лева справедливо ще обезщети ищеца за
претърпените от него болки и страдания. При формиране на този извод, съдът
взема предвид причинените на ищеца телесни увреждания изразяващи се в мозъчно
сътресение, многофрагментно счупване на носни кости без разместване, подкожен
хематом на скалпа над дясна париетална кост, подкожен хематом на дясно око,
охлузване на челото в дясно, както и това, че многофрагментното счупване на
носните костици без разместване на фрагментите, са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а охлузването по челото, хематома
по клепачите на дясното око и подкожния хематом на скалпа над дясна париетална
кост, които са му причинили страдания. Съдът взе предвид и възстановителния
период, който при счупването на носните костици е от около 20-25 дни, а за
останалите увреждания – 2-3 седмици, който е сравнително кратък. Съдът взе
предвид и констатирания от вещото лице психолог към днешна дата наличен синдром наподобяващ смесено тревожно
– депресивно разстройство, както и това че към днешна дата ищецът напълно се е
възстановил. Следва де се има предвид и възрастта на ищеца към датата на ПТП,
който е бил непълнолетен, ученик, което е наложило отсъствие от училище, както
и това, че станалото ПТП се е отразило негативно върху водения от него до
тогава начин на живот, като в кратък период от време не е могъл да води
пълноценен начин на живот.
Неоснователни са противопоставените от ответниците
възражения за съпричиняване на вредите, тъй като не се събраха доказателства,
от които да може да се установи, вина на Г.. Същият е пресичал пътното платно
на разрешеното за това място – пешеходна пътека, спазил е правилата
регламентирани в чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Не се установи същият да е навлязъл
внезапно на пешеходната пътека. Установи се от показанията на разпитаните
свидетели, че ищеца е предприел пресичането на пътното платно, след като се е
уверил, че може да го осъществи на пешеходната пътека. Няма данни по време на
предприетото от него пресичане на пешеходната пътека да е удължил ненужно
времето за пресичане. В горния смисъл ищецът с поведението си не е допринесъл
за настъпване на ПТП, поради което възраженията в тази насока са неоснователни
и недоказани.
Предвид изложеното на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение
в размер на 15000.00 лева, предявен като частичен иск от 100000.00 лева, по
застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди от претърпени телесни
увреждания от ПТП настъпило на 15.12.2018 г., причинено от Е.В.С., чиято
гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ответника,
като за разликата до пълния предявен размер от 30000.00 лева искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 15.12.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, която лихва следва да бъде присъдена
върху уважената част от иска.
По
разноските:
Ищецът и ответникът са направили искания за присъждане
на разноски по делото, за което с ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на адв. С., следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 715 лева, съразмерно с
уважената част от иска, тъй като същия е осъществил безплатно процесуално
представителство в хода на производството.
Ответника също е претендирал присъждане на разноски,
като по делото се установява, че същият е направил разход от 200 лева заплатен
депозит за вещо лице, като претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 4236 лева, с вкл. ДДС, за което е представил договор за правна
защита и съдействие, съгласно който същото следва да се заплати по банков път.
По делото не са представени доказателства, същото да е заплатено от ответника
по банков път, поради което и не следва да бъде присъждано. Предвид
неприсъждане на същото, съдът не следва да се произнася и относно направеното
от ищеца възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. При тези данни за извършени от
ответника разходи по делото, на същия следва да му бъде присъдена сумата в
размер на 100 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На третото лице помагач не се дължат присъждането на
разноски по делото.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса от 600.00
лева, съразмерно с уважената част от иска, ведно със законната лихва върху
държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното
изплащане на сумата. Върху ответното дружество следва да бъде възложена и
сумата от 200 лева, заплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица,
които следва да плати по сметка на съда.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.И.“АД – гр. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. **, район ***, бул. „*** да заплати на Н.Б.Г., ЕГН **********
сумата от 15000.00
(петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от ищеца болки страдания от мозъчно
сътресение, многофрагментно счупване на носни кости без разместване, подкожен
хематом на скалпа над дясна париетална кост, подкожен хематом на дясно око,
охлузване на челото в дясно в резултат на ПТП, настъпило на 15.12.2018 г., виновно причинено от
водача на л.а. „Х.“, модел „Т.“, с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗАД „Б.И.“АД – гр. *** по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/028118002539858,
срок на действие до 24.08.2018 г. до 23.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата по увреждането – 15.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 15000.00 лева до претендираните 30000.00
лева, част от 100000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.И.“АД – гр. София, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. **, район **, бул.*** да заплати на адвокат – П. П. С.,
ЕГН ********** сумата
от 715.00 (седемстотин и петнадесет) лева с включен ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Б.Г., ЕГН ********** да заплати на *** ЗАД „Б.И.“АД
– гр. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **, район **, бул. ***
сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.И.“АД – гр. **, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, район ***, бул. „***“ № ** да заплати по сметка на
Пернишки окръжен съд държавна такса от 600.00 (шестстотин) лева, ведно със
законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в
сила до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 200.00 (двеста)
лева, заплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на ответника Е.В.С., с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице -
помагач.
СЪДИЯ: