Р Е
Ш Е Н И Е № 80
гр. Пловдив, 08.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7471 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от С.А.Д. против
„ЕОС Матрикс” ЕООД – гр. София и „Сити Кеш”ООД – гр. София, с която се
предявяват следните искове:
1)иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от С.А.Д.
против „ЕОС Матрикс” ЕООД – гр. Пловдив, за признаване за установено в
отношенията между страните, че договор за паричен заем № *****/02.09.2015 г. е
изцяло недействителен (нищожен), поради изготвяне на текстовата част на общите
условия към договора с шрифт по-малък от 12, поради липса на подписани общи
условия, поради липса на посочена обща сума, дължима от потребителя, поради
липса на посочен размер на възнаградителната лихва и поради липса на посочване
в погасителния план на последователността на разпределение на вноските по
договора измежду различните неизплатени суми.
2)иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника „Сити Кеш” ООД да заплати на ищцата С.А.Д. сумата
от 200 лв., представляваща получена от дружеството без основание по повод
недействителност на договор за паричен заем № *****/02.09.2015 г.
3)при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на първите две искови
претенции - иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от С.А.Д. против „ЕОС
Матрикс” ЕООД – гр. Пловдив, за признаване за установено в отношенията между
страните, че предвидената в чл.3, ал.7 от договора за паричен заем № *****/02.09.2015
г. възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
4) при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на първите две искови
претенции - иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от С.А.Д. против „ЕОС
Матрикс” ЕООД – гр. Пловдив, за признаване за установено в отношенията между
страните, че предвидената в чл.8 от договора за паричен заем № *****/02.09.2015
г. неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и
„Сити Кеш” ООД бил сключен договор за паричен заем № *****/02.09.2015 г.,
вземанията по който били прехвърлени с договор за цесия от 16.09.2016 г. на
ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД. Ищцата поддържа, че процесният договор бил
недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Изтъква нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗПК, изразяващо се в неподписване на общите условия
на всяка страница от тях от кредитополучателя, а също и че последните били с
шрифт по-малък от 12, което нарушавало императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК, вр. чл.5, ал.4 ЗПК. Твърди и нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК поради липса на посочване на общата сума, дължима от потребителя. В
договора не се съдържали конкретните параметри на общата дължима сума, не било
ясно какъв е размерът в лева на възнаградителната лихва и на ГПР. Посочва, че в
договора не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен
процент от 3,34 %, което нарушавало разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Нарушен бил и чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като в погасителния план не било
посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Счита,
че като последица от недействителността на договора, кредитополучателят дължал
връщане само на получената в заем сума, без каквито и да било разходи, такси и
др., като се позовава на чл.23 ЗПК. Твърди, че извършените плащания по договора
били в полза на кредитодателя „Сити кеш” ООД, преди датата на прехвърляне на
вземанията на първоначалния ответник, поради което претендира връщане на
дадените суми в размер на 200 лв. без основание от „Сити кеш” ООД. Поддържа, че договорената възнаградителна
лихва в размер на 3,34 % месечно била нищожна, поради противоречието и с добрите
нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва при
необезпечени кредити. Намира, че уговорената в договора неустойка била нищожна
като противоречаща на добрите нрави и поради прекомерност. Посочва, че всички
преки и косвени разходи, възникнали от изпълнението на задълженията на страните
били покрити от ГПР, като неустойката била начислена за покриване именно на
тези разходи. Било нарушено изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно което ГПР
не можел да бъде по-висок от пет път размера на законната лихва. Моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Сити Кеш”
ООД – гр. София е депозирал писмен отговор, с който счита предявените искове за
процесуално недопустими, а разгледани по същество за неоснователни. Твърди, че
за ищеца не бил налице правен интерес от предявяване на иск срещу „Сити Кеш”
ООД, тъй като вземанията по процесия договор за заем били прехвърлени с договор
за цесия на „ЕОС Матрикс” ЕООД. По същество оспорва наведените от ищеца
основания за недействителност на договора, поради нарушение на чл.22 ЗПК.
Твърди, че ищцата е подписала общите условия към договора за заем, че шрифтът
на общите условия отговарял на нормативно определения минимален размер от 12, като
посочва, че дори е да е налице отклонение, то било несъществено и не
възпрепятствало възможността на заемателя да възприеме съдържанието на текста
на общите условия. Посочва, че в чл.3, ал.12 от договора се съдържало посочване
на общата дължима сума от 2945,32 лв. Намира, че не били нарушени разпоредбите
на чл.11, ал.1, т.9 и т.11 ЗПК. Излага твърдения, че ищцата заплатила по
процесния договор сумата от 2357 лв. Оспорва наведените твърдения за нищожност
на договорената лихва в размер на 3,34 % поради противоречие с добрите нрави,
както и за нищожност на неустойката поради прекомерност и нарушение на добрите
нрави. Моли за оставяне без разглеждане на исковата претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД срещу дружеството като недопустима, респективно за отхвърлянето й като
неоснователна, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „ЕОС
Матрикс” ЕООД не е депозирал писмен отговор.
С протоколно определение от 17.12.2018 г.,
постановено по делото, по изрично направеното от процесуалния представител на
ищцата изявление за отказ от предявения осъдителен иск по отношение на
ответника „Сити кеш” ООД, е прекратено
производството по делото на основание чл.233 ГПК в частта му по отношение на предявения от С.А.Д. против „Сити кеш”
ООД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане от ответника
на ищеца сумата от 200 лв., получена без основание от ответното дружество по
повод недействителен договор за заем № *****/02.09.2015 г. Затова предмет на
разглеждане в настоящото производство са предявените при условията на
евентуалност установителни искове против ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД за
прогласяване на недействителността на процесния договор за заем на наведените
основания.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не се спори, отделено за безспорно с доклада на съда, а
и се установява от ангажираните по делото писмени доказателства, че на
02.09.2015 г. между ищцата и „Сити кеш” ООД е сключен договор за паричен заем №
***** с предоставена заемна сума в размер на 2500 лв., както и че вземанията по
процесния договор за заем са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД по силата на
договор за цесия от 16.09.2016 г. Спорът на настоящото делото не е по отношение
на фактите, а е правен, а именно – налице ли са визираните от ищеца основания за
недействителност на процесния договор за заем.
Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с
нарочен установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът
е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата
молба. В случая ищецът навежда общо три групи основания за недействителност на
договора, респективно на части от него, които могат да бъдат обобщени по
следните начин: Първата група основания касаят „обща” недействителност на
потребителния договор и намират своето основание в разпоредбата на чл.22 ЗПК.
Втората група основания се отнасят до недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва и са заявени при условията на евентуалност, т.е. при
отхвърляне на първия иск на всички наведени пороци. Третата група основания,
заявени евентуално на първата и кумулативно с втората, се отнасят до твърдения
за недействителност на клаузата за неустойка.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, съдът ще разгледа
поддържаните общи основания за недействителност на договор за потребителски
заем при последователността, посочена от ищеца. На първо място, се твърди
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗПК, а именно неподписване от ищцата
на общите условия към процесния договор. Видно от приложените по делото общи
условия в оригинал – л.152 и л.153, същите са подписани от кредитополучателя, с
което са изпълнени императивните законови изисквания. Не е налице нарушение на
посочената норма.
На следващо място, ищцата поддържа нарушение на разпоредбата на чл.10,
ал.1 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 ЗПК нищожен е договор за
потребителски кредит, чийто текст е изписан на шрифт по малък от 12. Общите
условия към договора за потребителски кредит за неразделна част от него и като
такава следва да отговарят на посочените изисквания за размер на шрифра. В
случай че техният шрифт е с размер по-малък от 12, настъпва последицата на
чл.22 ЗПК, а именно – недействителност на договора. За доказване на твърдението
на ищеца е допусната съдебно-техническа експертиза. Видно от нейното
заключение, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на
основание чл.202 ГПК, в текста на общите условия е използван безсерифен шрифт
от типа на „Myriad
Pro” (Мириад Про). На определени места в текста, шрифтът е от описания
тип и е удебелен (получер). Навсякъде в текста на оригинал на Общи условия към
договор за паричен заем № ***** от 02.09.2015 г., размерът на шрифта е 11 pt. От изложеното следва, че законовите изисквания за
минимален размер на шрифта на общите условия към договора не са спазени, с
което е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК. Това от своя страна води до
недействителност на процесния договор на специалното основание по чл.22 ЗПК,
във вр. чл.10, ал.1 ЗПК. Последицата от тази недействителност е уредена в чл.23 ЗПК, а именно – потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
По изложените съображения предявеният иск за прогласяване на
недействителност на процесния договор за заем на специалното основание на чл.22 ЗПК, във вр. чл.10, ал.1 ЗПК следва да се уважи, тъй като текстът на общите
условия към договора е с шрифт под 12. Доколкото предявеният иск се уважава,
съдът не намира за необходимо да разглежда и всички останали наведени основания
за недействителност по първия, главения иск с правно основание чл.26 ЗЗД, във
вр. чл.22 ЗПК. При уважаване на предявения главен иск, не настъпва
процесуалното условие за разглеждане на евентуално заявените искове, поради
което и те не следва да се разглеждат от съда.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК, за държавна такса в размер на 214,88 лв., както и
сумата от 100 лв. за СТЕ, или сумата от общо 314,88 лв. Не следва да се
присъжда депозит за възнаграждение за вещо лице по ССчЕ, доколкото тази
експертиза не е била изслушвана във връзка с установителния иск, а във връзка с
осъдителния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, от който ищцата се е отказала и по
отношение на който производството по делото е прекратено. Следва да се присъди
в полза на адв. Д.Б. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 405 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петров Казанджията” № 6, сграда „Матрикс Тауър”, ет.6, по
предявения от С.А.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.
26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл.10, ал.1 ЗПК, че договор за паричен заем № *****/02.09.2015
г., сключен между С.А.Д., ЕГН: ********** и „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК: *********,
вземанията по който за прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* с
договор за цесия от 16.09.2016 г., е изцяло недействителен, поради това, че
текстът на общите условия към договора е изписан на шрифт по-малък от 12.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на С.А.Д.,
ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 314,88 лв. (триста и четиринадесет лева
и осемдесет и осем стотинки) – съдебно деловодни разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Адвокат Д.Г.Б.,
с личен номер ********** на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 405 лева (четиристотин и пет лева), представляваща
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно
с оригинала.
К. К.