№ 310
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502398 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на АН. Г. Г. ЕГН
********** от гр. В., обл. М., ул. „ПР.“, № 4, чрез адв. Цв.ЦВ., против решение №
262711/24.06.2021г., поправено с решение № 1088/20.08.2021г., двете постановени по гр.д.
№ 11437/2020г. на 21-ви състав на ВРС, в частта, в която е прието, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има единствено той; в частта, в която му е определен
режим на лични отношения с детето АЛ., като му е дадена възможност да вижда и взема
детето до навършване на седем годишна възраст, всяка първа и трета събота от месеца, от
10,00 часа до 16,00 часа на същия ден, без приспиване в дома на бащата, през време на
които срещи между бащата и детето ще присъства майката на детето К. ДР. АЛ.,
ЕГН********** от село ЕЗ. или изрично посочено от нея лице, а след навършване на седем
годишна възраст на детето, бащата ще може да вижда и взема детето всяка първа и трета
седмица от месеца, от 10,00 часа в съботния ден до 16,00 часа в неделя, с приспиване на
детето в дома на бащата, както и един месец през лятото, който период не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; в частта, в която е осъден да заплаща месечна
издръжка на детето АЛ. А.Г., ЕГН ********** в размер на 267 евро, платима чрез неговата
майка и законен представител К. ДР. АЛ., ЕГН********** от село ЕЗ., община Белослав,
местност Лозята №19, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката,
считано от депозиране на насрещната искова молба в съда – 04.03.2020г. до настъпване на
законови последици за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, платима до настъпване на законни причини за нейното изменение
или отмяна и в частта, в която е осъден да заплати издръжка за минало време в полза на
детето АЛ. А.Г., ЕГН **********, платима чрез неговата майка и законен представител К.
ДР. АЛ., ЕГН********** с постоянен адрес село ЕЗ., община Белослав, местност Лозята
№19 в размер на 894 евро, за периода 04.11.2019г. – 04.03.2020г. Счита решението на ВРС в
обжалваните части за незаконосъобразни по изложените за това във въззивната жалба
1
съображения. Моли се решението в обжалваните части да бъде отменено и отхвърлени
предявените от К. ДР. АЛ. насрещни искове, като неоснователни и недоказани, с всички
произтичащи от това правни последици. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К. ДР. АЛ. ЕГН
********** с постоянен адрес в с. ЕЗ., Община Белослав, м. „Лозята“, № 19, чрез адв.
Кр.АН., с който оспорва подадената въззивната жалба, като неоснователна. Обжалваното
решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Моли се да бъде потвърдено
решението в обжалваните части. Претендира присъждане на сторените разноски.
ДСП-Девня не представят писмен отговор.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба АН. Г. Г. ЕГН ********** от гр. В., обл. М., ул. „ПР.“, № 4, чрез
адв. Г.З., излага, че на 24.04.2015г. сключили брак с ответницата К. ДР. АЛ., като от брака
им се родило на 16.12.2015г. детето АЛ. А.Г.. От предишна връзка ответницата имала
родени още две деца. Съпрузите с детето им и децата от предходната връзка на ответницата
заживели съвместно в Германия. След раждането на сина им, ответницата се променила ,
станала нервна и постоянно го заплашвала, че ако не прави това, което тя иска, няма да си
види детето. Ще извика полиция и социалните служби и ще му отнеме детето. Казвала му,
че тя е жена и той трябва да работи и да издържа нея, детето и нейните две деца. Започнала
да прекалява и с алкохол. Юни месец 2019г. положението станало нетърпимо,. Работел по
10 часа на д9н и издържал всички. Казал на съпругата си, че децата й са 18 и 24 години и е
крайно време да започнат да помагат в къщи и да работят. Тя му отправила заплахи. През
август месец, след поредния скандал по повод алкохола й казал, че не може да живее повече
с нея. Дъщеря й чула разговора им и я помолил да укроти майка си, защото АЛ. плаче и ако
не може да извика полиция, тъй като той не говорел добре немски. Дъщеря й извикала
полиция, а К. казала, че той я е бил, което не било вярно, но понеже не разбирал какво
говорят, не могъл да се защити. Издали му 10-дневна забрана да я доближава . Била издадена
и заповед да не я доближава. Вече четири месеца, под претекст, че се страхува от него,
отказвала на социалните служби да си види детето.
Поискал е бракът им с ответницата да бъде прекратен с развод, без съда да се
произнася по въпроса за вината. Заявил е, че не възразява родителските права да бъдат
упражнявани от майката и детето да живее при нея. Моли се тя да носи фамилно име А.. Не
възразява и за това семейното жилище, находящо се на адреса: 59063-Hamm, Weidekamp Str.
19, Germany, ползвано при условията на наем, да продължи да се ползва от ответницата,
която да бъде задължена да плаща наема. Иска да му бъде определен режим на лични
отношения с детето АЛ., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от петък до
неделя с преспиване при бащата, един месец през лятната ваканция, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката с преспиване. Иска да взема детето от постоянния
адрес на майката в България на третия ден от ваканцията в 10.00ч. и да го връща пак там в
18.00ч., три дни преди края на ваканцията, за да може да се организира пътуването на детето
до Германия, ако бащата е на територията на България. Иска всяка четна година да взема
2
детето по Коледните и Новогодишните празници така, както са определени по период от
съответното училище или детска градина в Германия и всяка нечетна година по
Великденските празници така, както са определени по период от съответното училище или
детска градина в Германия, като взема детето от постоянния адрес на майката в България на
втория ден от ваканцията в 10.00ч. и да го връща пак там в 18.00ч., два дни преди края на
ваканцията, за да може да се организира пътуването на детето до Германия, ако бащата е на
територията на България. Иска още и на четна година на рождения ден на детето 16.12. то
да бъде при него, а на нечетна-при майката. По възможностите му е да заплаща издръжка на
детето в размер на 170.00лв., начиная от датата на исковата молба, ведно със законната
вноска върху всяка закъсняла вноска. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата К. ДР. АЛ. ЕГН ********** със съдебен
адрес гр. Варна, бул. „Вл.Варнненчик“, № 112, ет. 1, офис № 2, чрез адв. Кр.АН. заявява, че
действително брачните отношения на страните са дълбоко и непоправимо разстроени и не
живеят съвместно. Желае развод. Оспорва обаче наведените от ищеца твърдения за
причините довели до това. Действително след раждането на детето АЛ. започнали
скандалите, инициирани от Г.. Тя останала вкъщи да се грижи за детето, но парите не
достигали. През м.юли 2017г. спрели и социалните помощи, които получавали. Г. и синът й
започнали работа в една фирма. Синът й поел ангажимента да плаща наема. Г. платил само 4
наема. Той си събирал парите, купувал коли. На 21.08.2017г. скандал започнал от сутринта,
защото трябвало да заведе детето на детска градина, а тя трябвало да излезе за работа по-
рано, за да може после да заведе АЛ. на логопед. Поискал й пари за билет. Скарали се и той
започнал да я заплашва с побои. Вечерта отново се скарали. Г. започнал да й крещи пред
детето и да я заплашва. Започнал да я души с две ръце. Детето плачело и го удряло, за да я
пусне. Той бутнал детето и то щяло да падне. Едва тогава я пуснал и взел детето. Дъщеря й
извикала полиция. Издали ограничителна заповед на Г.. Било заведено дело и определен
режим на лични отношения на детето с баща му. Определена била и издръжка, но той не я
плащал изцяло. Предстояло по тази причина Агенциата за закрила на детето да води дело
срещу него. Сочи, че децата й от първия брак работят и синът й заплаща наема за жилището.
Поема и други разходи. Не е отказвала срещи на детето с баща му. Не е злоупотребявала с
алкохол. Не възразява да упражнява родителски права по отношение на детето АЛ. и то да
живее с нея, да й бъде предоставено ползването на семейното жилище на нея, както и да
носи името А.. Възразява срещу предложения режим на лични отношения.
Предявява насрещен иск за развод, на осн. чл. 49 от СК, поради изключителната вина
на ищеца. През изминалите години той я тормозел психически, а на края и физически. Не
проявявал постоянство в грижите за домакинството и семейството. Бил деспотичен и груб.
Унижавал я и я обиждал. Иска да упражнява родителски права и да ползва семейното
жилище. На бащата моли да бъде определен следния режим на лични отношения с детето:
по час и половина един път седмично, т.е. осем пъти месечно, като срещите се определят от
придружителя от Отдел Закрила на детето. След изтичане на ограничителния период детето
следва да се взема от настоящия адрес по местоживеенето на майката, като в момента е в
3
Германия и се връща на същия адрес. Иска бащата да плаща месечна издръжка за детето в
размер на 267 евро, считано от завеждане на исковата молба и издръжка за минал период,
считано от 01.12.2019г. или за 4 месеца в размер на 1068 евро, заедно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, дължима на първо число на месеца, за който се дължи.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В писмен отговор на насрещната искова молба АН. Г. Г. ЕГН ********** от гр. В.,
обл. М., ул. „ПР.“, № 4, чрез адв. Г.З., поддържа иска си за развод, но вече смята, че вината
за разстройството на брака има само К. ДР. АЛ.. Поддържа и предявените с исковата си
молба небрачни искове, включително този за режим на лични отношения с детето АЛ.,
както за заплащане на издръжка за детето в размер на 170.00лв., считано от датата на
подаване на исковата молба.
ДСП-Девня, също редовно призована, не изпръща представител, не се ангажира със
становище.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от СК, като
е съединен за съвместно разглеждане с небрачни искове по чл. 322, ал. 2, предл. 2 от ГПК.
Няма спор и се установява от приложеното по първоинстанционното дело
удостоверение за сключен граждански брак, че АН. Г. Г. и К. ДР. АЛ. са сключили
граждански брак на 24.04.2015г. Видно от удостоверение за раждане на детето АЛ. А.Г., р.
16.12.2015г. в Германия, за което е съставен акт за раждане № 8/22.04.2016г. на
длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Белослав, Варненска област, че негови
родители са страните по спора- АН. Г. Г. и К. ДР. АЛ..
По първоинстанционното дело е приет и приложен протокол за ангажиране на
полицията по случай на домашно насилие, съставен от Областно управление „Полиция“, гр.
Хам, в който е посочено, че на 21.08.2019г., в 22,45ч. в гр. Хам, ул. Вайденкампщтрасе
№19 е осъществен акт на домашно насилие по отношение на К. ДР. АЛ., извършен от АН. Г.
Г.. Присъствали деца в жилището- АЛ.- 3г., Виржиния-17г. и
Деян-23г. Обобщено е, че извършителят е душил жена си за врата след ескалирал вербален
скандал. Въз основа на показанията на застрашеното лице, извършителят вече от 3 години й
посяга физически. Прогнозирана е опасност и в бъдеще да се стигне до физическа
саморазправа в ущърб на застрашеното лице. Извършителят е отрекъл да е душил съпругата
си за врата, а само я е бутнал. Като видими наранявания е отбелязан хематом на главата,
като е изготвен снимков на нараняванията. Предприети са мерки за защита, като е
постановено извеждане на извършителя от жилището, със забрана за връщане до
31.08.2019г. Конфискувани са ключовете му от апартамента. Писменото потвърждение на
устното разпореждане на полицията, изразено спрямо засегнатото лице е връчено
22.08.2019г.
От решение от 22.08.2019г. на Районен съд Хам, Германия, постановено по дело №
31F 222/2019г., се установява, че на ищеца Г. са наложени мерки по реда на Закона за
производствата по семейни дела и въпросите на доброволната подсъдност, като му е
4
забранено да доближава на разстояние по-малко от 20 метра до жилището на А. в гр. Хам,
ул. Вайденкампщтрасе №19, да приближава А. на разстояние по-малко от 20 метра., да
доближава до ищцата на адреса в гр. Хам, ул. Кранщрасе № 50 на разстояние по-малко от
20м., да осъществява контакт с ищцата, ползвайки телекомуникационни средства и да
предизвиква срещи с нея.
С решение от 05.09.2019г. на Районен съд Хам, ФП Германия, постановено по дело
№ 31F 234/2019г., постановено при участието на страните по спора и с участието на Служба
за работа с младежи Хам – Обща социална служба, е забранено на родителите на детето да
извеждат същото от територията на ФР Германия, като забраната обхваща вкл. и
извеждането му до Р България.
С удостоверение от 19.02.2020г., „Католишер Зоциалдинст“ от 19.02.2020г. са
посочени в хронологичен ред срещите между детето АЛ. и баща му в периода от м.12.2019г.
до м.02.2019г. На 20.02.2020г. е посочено осъществяването на такава среща с придружител.
С писмо от 23.01.2015г. от Служба за работа с младежи-гр. Хам, А.Г. е уведомен за
определения размер на дължимата от него издръжка за детето АЛ., в размер на 267 евро,
считано от 01.12.2019г.
Видно от съобщението на Служба за работа с младежи-гр. Хам от м.12.2020г., Г. се
уведомява, че от 01.01.2021г. минималната издръжка се определя на 291.00 евро, който е
дължимия от него размер и за това ,че има просрочени задължения за издръжка в размер на
2922 евро.
Според протокол от съдебно заседание на Районен съд Хам, по гр. дело № 31F236/19
и №31F237/2019г. от 10.10.2019г. е постигната между страните съгласие относно режима на
личен контакт на детето с неговия баща, като е дадена възможност на бащата на контакт с
детето, което при осъществяването на такъв, детето ще бъде придружавано от брата на
майката на детето, както следва: по 2 часа в събота или 2 часа всяка сряда, в зависимост от
трудовата ангажираност на бащата при втора или първа смяна и на всеки 2 седмици за по 1
½ часа, придружавано от служител на Католическа социална служба, като точният час на
контактите между бащата и детето следва да бъдат съгласувани между родителите и
Службата за работа с деца. Преследваната цел е родителите да додтигнат до момент, в който
сами да договарят и провеждат лични контакти между бащата на детето и детето, без
придружител.
Видно от служебна бележка, изд. от БТ-Варна, считано от 27.05.2021г. ищецът АН. Г.
Г. е регистриран, като лице активно търсещо работа.
По възлагане на първоинстанционния съд е изготвен международен социален доклад
от Служба за благосъстояние на младежите гр. Хам. Социален работник е посетил дома на
ответницата, в който се отглежда детето АЛ.. Констатирал е добри условия за отглеждане на
дете, които са съобразени с възрастта на АЛ.. Детето се чувства щастливо, като е реагирало
на въпросите на интервюиращия за посещенията си в детската градина, какво обича да
прави там и за приятелите извън детската градина, отговаряйки едносрично. Детето разбира
5
както български език, така и немски. . АЛ. може да бъде подкрепен в изучаването на немски
език от по-големите си брат и сестра. Майката посещава курсове по немски език. Тя е
уведомила социалния работник, че в момента не работи, но получава помощи от БТ, тъй
като не може да си намери работа поради разпространението на Ковид. Може да разчита на
помощ в обгрижването на АЛ. от страна на сина си и дъщеря си, на бъдещия си зет и
родителите му, живущи в Дортмунд, нещо което е било проверено от Социалните служби
при отсъствието й, свързано с явяването й пред съда в България. За това, че срещите на
детето с бащата са били супервизирани, последният ги е прекратил. АЛ. е бил много тъжен
от това. Майката все още се притеснява, че бащата може да отведе детето в България,
поради което е съгласна само на супервизирани срещи.
Страните са изслушани от ВРС, на основание чл. 59, ал.6 СК.
Ищецът Гарчев е посочил, че съобразно решение на немския съд му е била дадена
възможност да вижда детето два пъти в месеца, които срещи да са в присъствието на
социален работник. Въпреки искане от негова страна не е получил възможност за периода
м.08.2019г.-м.02.2020г. да вижда детето си, доколкото не е получил час за осъществяване на
срещите. В последствие е видял детето два пъти, след което била обвяване карантина във
връзка с Ковид-19. Изложил е, че към момента /12.03.2021г./ живее в гр. Хам, Германия, не
поддържа връзка с ответницата А.. Към момента не работи, но обитава жилище с площ от
около 73 кв.м. със съквартирант. Когато е работил е реализирал нетни доходи в размер на
около 1800 евро на месец.
Ответницата А. е заявила, че живее в гр. Хам, Германия. Не работела към момента,
но преди това работела като чистачка с нетно възнаграждение от около 300-400 евро на
месец. Помощ при отглеждане на детето АЛ. й оказвали по-големите й дъщеря и син. Не
подържа контакт с ищеца, от момента, в който той е бил изведен от полицията от жилището
им. От този момент са контактували с него 2- 3 пъти по телефона. Има решение на немския
съд, с което е определен режим на лични отношения на бащата с детето, но той отказа да
осъществявана такъв. Само веднъж посетил детската градина за пет минути за да види
детето. Отрича да е осуетявала възможността на бащата да вижда детето си.
Пред ВРС са изслушани показанията на водената от ищеца негова майка Пенка
Любенова Г.а и водената от ответницата нейна дъщеря- Виржиния Венциславова Д., ценени
от съда, с оглед рпазпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Св. Г.а поддържа, че синът й живее в Германия. Първоначално страните живеели
съвместно, но после се разделили. Докато живели заедно, преди три години им гостувала в
Германия. Отношенията им били нормални. Имали дребни конфликти, „като във всяко едно
семейство“. Веднъж АН. направил забележка на дъщеря й и станала кавгата. Не й е известна
причината за влошаване на отношенията между съпрузите през м.август 2019г., когато се
скарали за нещо. Известно време не поддържала контакт със сина си-от м.юни 2020г. до
20.11.2020г., когато починал съпруга й. От тогава макар и рядко се чуват по телефона. Знае,
че синът й не е имал контакти с детето, но не от нежелание да го види, а по причина,
зависеща от социалните работници и последвалата пандемия. Поддържа връзка с К.,
6
редовно се чува и вижда с внучето си по Вайбър. От детето и от баща му е чувала, че бащата
дава някакви пари. К. не й е казвала, че дава издръжка. Не знае синът й какво работи, какви
доходи има, не знае с кого живее в Германия.
Св. Д. сочи, че с по-големия си брат, с майка си и по-малкия си брат живеят в
Германия, в гр. Хам, в жилище под наем. Всеки си има самостоятелна стая в жилището. АЛ.
е с майка й. Той посещава детска градина от понеделник до петък, като майка им го води и
взема. При нужда и тя го водела и взимала с колата. Майка й и АН. живели заедно до
средата на 2019г., когато полицията го извела. Тогава тя и годеникът й били пред блока, на
двора. Чули, че майка й и АН. се карат, чули викове. Прибягали с годеника й и като
отворили вратата, видели, че Г. дърпа АЛ. от майка им и искал да го вземе, като я държал за
гърлото и я притискал към стената. Разтървали ги и поискала Г. да отиде в другата стая и да
й даде детето. Той отказал и тя извикала полиция. Последвали съдебни дела и майка им се
снабдила с ограничителна заповед, по силата на които Г. нямал право да я приближава.
Съдът му отредил да вижда детето в присъствието на социален работник. Срещите
започнали когато бил осигурен социален работник и трябвало да се изчака. АЛ. малко
говорел, но не е бил тъжен или недоволен от срещите с баща си, но и не питал за тези
срещи. И сега много не питал за него. Наясно е със провежданите със съдействието на
социалните служби срещи, защото била в постоянен контакт със социалния работник,
защото майка й не говори добре немски. Свидетелства, че АН. бил много агресивен на
моменти. И преди това с майка й имали конфликти, но особено зачестили след раждането на
малкия. Имали разправии за пари. Г. искал майка им да работи, а той да гледа детето. Не
искал да дава пари за вкъщи. Последните месеци големият й брат плащал наема и сметките.
Разказва за инцидент, когато им гостувал братът на АН. и при отправена от нейна страна
забележка за разговорите които води АН. с гостите, той я извикал в банята да й поиска
обяснение и й блъснал главата няколко пъти в стената. Майка им не споделяла за
караниците си с тях и криела, но като чували че се вика и блъска разбирали. Свидетелката
винаги се отзовавала, за да не упражни АН. насилие. Спомня си и за случай, при който АН.
искал да изтегли пари от картата на големия й брат, за да си купи кола, като взел картата и
карал майка й да му каже кода. Тя отказала и се скарали. И друг път Г. й е посягал и я е
наранявал. Няколко пъти брат й АЛ. имал контакти с баща си, но при избухване на
пандемията от Коронавирус били преустановени. Имали няколко контакта по Скайп, но й те
били прекратени, понеже бащата заплашил детето, че ще го вземе и няма да му дава да се
чува с майка си. Споделя, че от началото на 2020г. Г. плаща издръжка за сина си в размер
на 70-80 евро, но последните два месеца не е плащал нищо. Знае, че той работи за негов
познат „на черно“, без да плаща данъци в строителството от майка си и от съпругата на този
човек.
Относно вината.
Не е спорно, че страните са съпрузи по силата на сключения на 24.04.2015г.
граждански брак, за което е съставен акт № 6/24.04.2015г. на длъжностното лице по
гражданско състояние в гр.Игнатиево, Община Аксаково, Варненска област. От брака си
7
имат родено едно дете АЛ., р. 16.12.2015г.
В настоящото производство предмет на изследване е виновното поведение на
ответницата, според твърденията на ищеца, доколкото и той самият е поискал произнасяне
за вината, на осн. чл. 49, ал. 3 от СК.
Наведените от ищеца твърдения за виновно поведение на съпругата по настоящия
казус са, че след раждането на сина им тя станала нервна, постоянно го заплашвала, че ако
не прави това което иска, няма да види детето. Казвала, че той трябва да работи и да
издържа нея, сина им и децата й от предходна връзка. Започнала да злоупотребява с
алкохол.
От събраните по първоинстанционното дело гласни доказателства, съставът приема за
недоказани всяко едно от наведените от него твърдения. Не установява нито прояви на
нервност от страна на А., нито отправяни заплахи, нито принуда да издържа всички членове
на домакинството, още по-малко злоупотреба с алкохол с разпита на водената от него
свидетелка-неговата майка. Дори и да цени в цялост показанията й пред съда, а не само в
частта, подкрепена с други доказателства по делото, предвид текста на чл. 172 от ГПК, с
уговорката, че други ангажирани по въпроса за вината доказателства няма, то според
майката на ищеца в семейството имало нормални отношения, като щели да си идват в
България през м.септември 2019г., но се влошили през м.август, когато за нещо се скарали.
Преди това „имали конфликти, като във всяко едно семейство“, в смисъл на незначителни.
Не знае причината за скарването. Не споменава за нервност у К., нито, че е заплашвала сина
й, нито, че го е принуждавала да изнемогва с работа, за да издържа цялото семейство, детето
АЛ. и отрасналите нейни деца, нито, че е употребявала алкохол, още по-малко, че е
злоупотребявала с алкохол. Свидетелства за скарване на съпрузите пред нея, когато синът й
направил забележка на дъщерята на К. и настанал спор. Да, чувствителна е темата за
отношения между съпруг и деца на другия съпруг от предходен брак или връзка и се изисква
много такт, за да няма конфликти. А ако съпругът е по-груб в изказа си, както твърди за Г.
съпругата му, или не прояви нужната деликатност в общуването с тийнейджъри, кавга
неминуемо се поражда.
Неоснователни са оплакванията, че първоинстанционният съд е взел предвид само
показанията на св. Д., но не и тези на св. Г.а. С показанията си последната не установява
нито едно от наведените от сина й твърдения за брачна вина на А..
Настоящият състав споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че с
поведението си, единствено съпругът е лишил брачната връзка от съдържание и е
допринесъл за разстройството на брака, като е упражнил домашно насилие под формата на
физическо такова през м.август 2019г., установено от св. Д., материалите по водените между
съпрузите съдебни дела в Германия и представените писмени доказателства за причината за
отстраняване на Г. от семейното жилище и за забраната да го приближава, както и съпругата
си. Това поведение, за което не е могъл да не осъзнава, че причинява сериозна криза в
семейните отношения, безусловно ангажира неговата вина. Решението на ВРС в тази
обжалвана част следва да бъде потвърдено.
8
Относно режима на лични отношения на АН. Г. Г. и детето АЛ., р. 16.12.2015г.
С оглед това, че упражняването на родителските права по отношение на детето АЛ. е
предоставено на майката, на бащата следва да бъде предоставен режим на лични отношения
с него. Би следвало съдът да определи режим на лични отношения, такъв, че да отговаря на
интереса на детето да контактува с двамата си родители, колкото е възможно по-пълноценно
с оглед правилното му емоционално и психическо развитие и като се отглежда от майката,
да има контакти с баща си. От една страна въпреки, че бащата декларира желание да
контактува със сина си, той сам е прекратил контактите си, осъществявани със съдействието
на социален работник в Германия. Според изготвения Международен cоциален доклад
бащата е преустановил супервизираните контакти с момчето през юли 2020г. и след това
само веднъж са имали среща пред детската градина. Пак от доклада се установява, че по
време на осъществяваните с посредничеството на Католическите социални служби срещи на
АЛ. с баща му, същите били хармонични и детето с нетърпение ги очаквало. Съмнително е
дали и в момента положението е такова, предвид сравнително ниската възраст на детето
тогава-на 4 години и половина и дългия период от време без осъществявани контакти.
Според извършеното проучване и свидетелските показания АЛ. е спрял да пита за баща си.
Дори и да е съществувала емоционална връзка между тях, вече е компрометирана. Следва да
бъдат положени усилия от двамата родители за да бъде възстановена в предишното
състояние на близост и взаимна привързаност, защото е в интерес на детето. Усложнение
при възстановяване на отношенията между момчето и баща му, представлява това, че
последният се е завърнал в България и по думите му живее във В. с друга жена, но е
започнал работа в София. Определеният от първоинстанционния съд режим на лични
отношения е уместен според настоящия състав, в случай, че бащата живее в Германия, но не
и ако той пребивава на територията на България. В този случай съдът намира, че до
навършване на 7-годишна възраст на детето /16.12.2022г./, следва да бъде дадена
възможност на бащата да вижда сина си 10 дни през лятната ваканция на територията на
България, което майката следва да осигури, като срещите се провеждат без преспиване при
бащата и в присъствието на майката, посочено от нея лице или социален работник. След
навършване на 7-годишна възраст бащата може да вижда детето 10 дни през зимната
ваканция и 20 дни през лятната ваканция на територията на България, които срещи майката
следва да осигури, като първата среща в този период също се провежда без преспиване при
бащата и в присъствието на майката, посочено от нея лице или социален работник, а след
това с преспиване и без присъствието на майката, трети лица или социален работник. Ако
след отшумяване на КОВИД-пандемията и премахване на мерките за сигурност, каквато е
тенденцията в момента, бащата се върне на работа в Германия, то следва да бъде прилаган
определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения, които противно на
оплакванията съответстват на интереса на детето. Предвид изложеното дотук, налага се
извода, че бащата следва да проявява по-голяма активност, като търси контакт със сина си,
включително по телефон, „Скайп“ и електронна поща, като спазва и определения му от съда
9
режим, а ако майката не насърчава срещите на бащата с детето, то не може да бъде очаквано
голямо желание за такива от страна на момчето. Режимът, освен това следва да се
изпълняван регулярно от родителя, който не упражнява родителски права, което е негово
задължение, като не се нарушава правото на детето на контакти с него.
За осъществяването на този режим на лични отношения, бащата е този, който следва
да търси активно контактите с детето и изпълни ли тези указания, той постепенно ще
възстанови нарушената си връзка с момчето и може да се надява при постигане на съгласие,
за изпълнение на уговорен по-широк режим. Майката също следва да съдейства за такива
контакти, защото правилното психическо и емоционално израстване на детето АЛ. налага то
да поддържа връзка с баща си. Действия на майката по отчуждаване на детето от бащата и
отказ да съдейства при осъществяване на режима на лични отношения между тях, би довел
до оформяне на синдром на родителско отчуждение. Това би било основание за
предоставяне на родителските права на другия родител, а в случай на нежелание от негова
страна-до извеждане на детето извън семейството, като мярка за защита.
При промяна в обстоятелствата, така определеният режим би могъл да бъде изменен
от съда.
Решението на ВРС в частта относно режима на лични отношения следва да бъде
отменен и постановен определеният по-горе.
Относно издръжката в полза на детето АЛ., р. 16.11.2015г.
След като родителските права по отношение на детето АЛ. се упражняват от
майката, бащата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка.
Районният съд е присъдил издръжка на детето АЛ. в размер на 267 евро месечно, на
осн. чл. 143 от СК, считано от датата на исковата молба-04.03.2020г. Съобразявайки
нуждите на момче на почти шест години и три месеца, живущо в Германия, както и
месечните доходи на двамата му родители /нето 1800 евро, според собствените изявления
на А.Г. в о.с.з. на 12.03.2021г. докато е работил в Германия, а понастоящем с основно
месечно възнаграждение от 345.00лв. при 4-часово работно време, видно от трудов договор
№ 1/22.1.2021г., сключен с „Анджи 51“ ЕООД/ и /300-400 евро, докато майката е работила в
Германия като чистачка, а понастоящем безработна/, както и липсата на задължения към
други ненавършили пълнолетие низходящи, настоящият състав намира, че издръжката в
полза на детето АЛ., р. 16.12.2015г., следва да бъде определена в общ размер на 400 евро
месечно. Дължимата от бащата издръжка следва да бъде определена в размер на 267 евро, а
майката поеме остатъка. Приоритетното участие на бащата се определя от това, че
ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето АЛ. са в тежест на майката.
Съдът възприема и определения в Германия минималния размер на издръжката от 267 евро,
според писмо от 23.01.2020г., изхождащо от Служба за работа с младежи-гр. Хам, Германия.
Дори, според писмо от м.декември 2020г., би следвало да се вземе предвид размера на
новата минимална издръжка от 01.01.2021г. в Германия, като сумата за изплащане в полза
на АЛ. А.Г. е определена на 291 евро. Предвид обаче липсата на жалба в тази част от страна
10
на К. ДР. АЛ. и принципа да не се влошава положението на страната, размерът на
издръжката би следвало да е в посочения по-горе размер от 267 евро, като съответен на
нуждите на детето. Щом детето живее в Германия и минималната издръжка там е 267 евро,
няма никакво основание да се постанови от съда намален размер. Задължението на бащата в
полза на ненавършилите пълнолетие деца е безусловна, а от друга той е в състояние да си
осигурява месечна издръжка от поне 1800-2000 евро, както когато е работил в Германия,
така, че издръжка от 237 евро е и по възможностите му. Щом се е върнал в България, то сам
се е поставил в състояние да получава такива ниски доходи, приемайки работа на 4 часа и за
345.00лв. месечно. Нуждите на детето изискват повече усилия от негова страна, за да е в
състояние да ги задоволява адекватно.
Първоинстанционното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Относно издръжката за минал период от 04.11.2019г. до 04.03.2020г..
Настоящият състав, както и първоинстанционния съд прима, че за миналия период от
4 месеца до предявяване на насрещния иск на 04.03.2020г., т.е. от 04.11.2019г. до
04.03.2020г., страните са живели разделени. Бащата АН. Г. Г. не е доказал, че за период от 2
месеца- от 04.11.2019г. до 04.01.2020г. е предоставял издръжка за детето си АЛ.. За този
период дължи сумата от 534 евро, изчислена от съда по израза 267 евро х 2 месеца. За този
период Г. е работел в Германия и по възможностите му е било да предоставя издръжка на
сина си в размер на 267 евро. За периода от останалите 2 месеца от 04.01.2020г. до
04.03.2020г., следва да се приеме, с оглед това, че според св. Д. е давал по около 80 евро на
месец, превеждани в лева по българската сметка на майка й от началото на 2020г., а според
писмо от 13.01.2021г. от Службата за работа с младежи е видно, че Г. е превеждал по около
87 евро месечно. Така като се приеме, че и за тези два месеца дължимата сума е в общ
размер на 534 евро, изчислена от съда по израза 267 евро х 2 месеца, но се извади сумата от
общо 174 евро, представляваща произведение от 87 евро х 2 месеца, се получава разликата
от 360 евро, представляваща дължима и незаплатена такава. За 4-те месеца следователно
останалата дължима сума е 894 евро, изчислена по израза 534 евро + 360 евро.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази част.
По разноските
С оглед изхода на спора, не се налага произнасяне на разноските, присъдени с
първоинстанционното решение.
Пак с оглед изхода на спора, не се следват разноски за въззивната инстанция в полза
на въззивника А.Г.. Насрещната страна К.А. , макар и представлявана от адвокат не е
представила доказателства за действително сторените разноски, поради което не й се
следват също разноски.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262711/24.06.2021г., поправено с решение №
1088/20.08.2021г., двете постановени по гр.д. № 11437/2020г. на 21-ви състав на ВРС, в
частта, в която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
АН. Г. Г. ЕГН ********** от гр. В., обл. М., ул. „ПР.“, № 4; в частта, в която АН. Г. Г. ЕГН
********** от гр. В., обл. М., ул. „ПР.“, № 4 е осъден да заплаща месечна издръжка на
детето АЛ. А.Г., ЕГН ********** в размер на 267 евро, платима чрез неговата майка и
законен представител К. ДР. АЛ., ЕГН********** с постоянен адрес село ЕЗ., община
Белослав, местност Лозята №19, с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, считано от депозиране на насрещната искова молба в съда – 04.03.2020г., с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване и в
частта, в която АН. Г. Г. ЕГН ********** от гр. В., обл. М., ул. „ПР.“, № 4 е осъден да
заплати издръжка за минало време в полза на детето АЛ. А.Г., ЕГН **********, платима
чрез неговата майка и законен представител К. ДР. АЛ., ЕГН********** с постоянен адрес
село ЕЗ., община Белослав, местност Лозята №19 в размер на 894 евро, за периода
04.11.2019г. – 04.03.2020г.
ИЗМЕНЯ решение № 262711/24.06.2021г., поправено с решение № 1088/20.08.2021г.,
двете постановени по гр.д. № 11437/2020г. на 21-ви състав на ВРС, в частта, в която е
определен режим на лични отношения на АН. Г. Г. ЕГН ********** от гр. В., обл. М., ул.
„ПР.“, № 4; НА с детето АЛ., като му е дадена възможност да вижда детето, както следва:
Когато АН. Г. Г. живее и работи в Германия: до навършване на седем годишна
възраст от детето АЛ., бащата може да го вижда всяка първа и трета събота от месеца, от
10,00 часа до 16,00 часа на същия ден, без преспиване в дома на бащата, през време на
които срещи между бащата и детето ще присъства майката на детето К. ДР. АЛ.,
ЕГН********** или изрично посочено от нея лице, а след навършване на седем годишна
възраст на детето АЛ., бащата може да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от
месеца, от 10,00 часа в съботния ден до 16,00 часа в неделя, с преспиване на детето в дома
на бащата, както и един месец през лятото, който период не съвпада с платения годишен
отпуск на майката;
Когато АН. Г. Г. живее и работи в България : до навършване на седем годишна
възраст от детето АЛ., бащата може да го вижда 10 дни през лятната ваканция на
територията на България, което майката К. ДР. АЛ. следва да осигури, като срещите се
провеждат без преспиване при бащата и в присъствието на майката на детето К. ДР. АЛ.,
ЕГН**********, посочено от нея лице или социален работник, а след навършване на 7-
годишна възраст от детето АЛ. бащата може да вижда детето 10 дни през зимната ваканция
и 20 дни през лятната ваканция на територията на България, които срещи майката К. ДР.
АЛ. следва да осигури, като първата среща в този период, през зимната ваканция, също се
провежда без преспиване при бащата и в присъствието на майката, посочено от нея лице или
социален работник, а след това с преспиване при бащата и без присъствието на майката,
трети лица или социален работник.
12
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13