Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София,08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет
и втори октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно
гр. дело № 11685 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (1952г.,
отм).
С Решение №
468466/10.08.2018г. по гр.д. № 4785 по описа за 2006г. на Софийски районен съд, 26-ти,
постановено при участието на трето лице помагач на П.П. – Г.К.Ц., ЕГН ********** е :
1.прекратено
производството по делото по отношение на Г.Д.П., ЕГН ********** с адрес: ***, конституиран на основание на
чл. 120 от ГПК (отм.) правоприемник на първоначалния ищец А.К.Ч.;
2. е признато
за установено по предявения от А.К.Ч., ЕГН **********, починала в хода на
процеса на 28.07.2006г. и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от Столична община срещу П.Л.П., ЕГН **********, с адрес: ***
иск с правно основание чл. 108 от ЗС вр.
с чл. 1 от ЗВСОНИ и наследство от Е.К.Ч.(по баща М.Т.), родена на ***г. и
на И.К.Ч., починал на 11.02.1999г. и
завет по чл. 16, ал.2 от ЗН по саморъчно завещание на А.К.Ч. от
31.10.2001г. , че СО е собственик на УПИ
Х-2419, кв. 104-„З” по действащия регулационен план на гр.Банкя, при
граници: тупик, УПИ ХІ-2419, парцел І за търговски и административен център,
УПИ VІІ-2419, УПИ VІІІ-1097, като П.Л.П.,
ЕГН ********** е осъден да предаде на
Столична община владението върху
този имот;
3. е отхвърлен
иска на главно встъпилото лице Сдружение „А.У.в Б.”, ЕИК ********, с адрес:
гр. Благоевград, пл. „Г. ********иск с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК (отм.) срещу Столична община за признаване за установено по отношение на
Столична община, че Сдружение „А.У.в Б.”,
ЕИК ******** е собственик на ½ ид.ч. от на УПИ Х-2419, кв. 104-„З” по действащия регулационен план на гр.Банкя,
при граници: тупик, УПИ ХІ-2419, парцел І за търговски и административен
център, УПИ VІІ-2419, УПИ VІІІ-1097;
4. е отхвърлен иска
на главно встъпилото лице Сдружение „А.У.в Б.”, ЕИК ********, с адрес: гр.
Благоевград, пл. „******-******иск с правно основание 108 от ЗС срещу П.Л.П., ЕГН ********** за ½ ид.ч. от на УПИ Х-2419, кв. 104-„З” по действащия регулационен план на гр.Банкя,
при граници: тупик, УПИ ХІ-2419, парцел І за търговски и административен
център, УПИ VІІ-2419, УПИ VІІІ-1097;
като П.Л.П.
е осъден да заплати на СО съдебни разноски на основание на чл. 64, ал.1 от ГПК
(отм) в размер на 9750лв.; Сдружение „А.У.в Б.” е осъдено да заплати на
основание на чл. 64, ал. 2 от ГПК съдебни разноски на СО в размер на 9500лв., Г.Д.П.
е осъден да заплати на СРС сумата от 304,26лв. за възнаграждение за вещо лице
С Допълнително
Решение № 533091/09.11.2018г. по гр.д. №
4785 по описа за 2006г. на Софийски районен съд, 26-ти състав по реда на чл. 193 от ГПК (отм.) е
отхвърлена молбата на П.П. решението да се допълни, като се посочи, че трети
лица помагачи са й М.С., С.С., К.Ж., Ц. Ж..
С Допълнително
Решение № 103439/09.11.2018г. по гр.д. № 4785 по описа за 2006г. на Софийски районен съд, 26-ти състав
по реда на чл. 193 от ГПК е отхвърлена молбата на Сдружение „А.У.в Б.”, ЕИК ******** за допълване на постановеното по
делото решение, като съдът изрично се произнесе с диспозитива на решението по
откритото производство по чл. 154 от ГПК(отм.) по оспорването на истинността на
саморъчно завещание от 25.07.2006г.
Срещу така
постановените решения са депозирани въззивни жалби, както следва:
1.въззивна
жалба вх № 5143888/14.09.2018г. по регистъра на СРС, депозирана
от на ответника по иска П.Л.П. срещу Решение
от 10.08.2018г. по дело № 4785/2006г. на СРС в частта, в която е уважен
иска на Столична община по чл. 108 от ЗС
за УПИ Х-2419, кв. 104-„З“ по плана на
гр. Банкя. С жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на
постановеното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, което е
довело до необоснованост на формираните
изводи на първоинстанционния съд и до нарушения на материалния закон . Като страна
следвало да бъде конституиран наследник по закон на починалия в хода на делото
ищец А.Ч.а, а не наследника по завета. Наследникът й по закон бил Л.Б., но не
бил конституиран по делото и бил лишен от възможността да оспори завещанието. Неправилно
бил прието че не бил придобил имота по давност
- тя била 5 години защото както той, така и праводателите му били
добросъвестни владелци и присъединявайки владението на своите праводатели , то
от 28.11.2000г. до подаване на исковата молба през 2006г. бил владял имота като
свой необезпокоявано и бил придобил имота по давност. Сделките след
доброволната делба от 1998г. били
действителни, купувачите по тях били добросъвестни владелци и П.П.
присъединявал тяхното владение – на К. и
Ц. Ж.придобили имота на 28.11.2000г., към своето
Въззиваемият – ищец
Столична община е оспорило жалбата и
доказателствените искания. Посочили са, че решението на СРС в тази част било
правилно. Конституирането му като страна било съобразено с приети доказателства
и трайна съдебна практика. Спорът за
завета в завещанието от 31.10.2001г. между СО и Американския университет бил решен
със сила на пресъдено нещо по дело 3814/2012г. на САС. Л.Б. нямал право на
запазена част поради което и АУБ като универсален наследник по завещание и СО
като наследник по завет били наследниците на А.Ч.а за имотите от наследството
й. Правилно било прекратено делото по отношение на Г.П.. Придобивна
давност била 10 години, защото владелци били недобросъвестни и тази давност не
била изтекла към подаване на исковата молба. Договорът за доброволна делба от
05.04.2000г. бил нищожен поради
противоречие със закона, не участвали всички съсобственици и приложима била чл.
75, ал.2 от ЗН. Нищожен като противоречащ на закона бил и договора по
нотариален акт № 8/28.11.2000г., защото прехвърлял реална част от недвижим имот
в противоречие с чл. 59 от ЗТСУ в приложима към 28.11.2000г. редакция.
Недействителни като сключени във вреда на представлявания били сделките от
1998г. Претендирало е разноски
Третото лице
помагач на страната на жалбоподателя – Г.К.Ц., ЕГН ********** е подкрепила жалбата.
2. въззивна жалба вх. № 5153382/01.10.2018г.
по регистъра на СРС , изпратена по пощата на 25.09.2017г. от главно встъпилото лице – „А.У.в Б.“-сдружение с нестопанска цел
срещу Решение от 10.08.2018г. по
дело № 4785/2006г. на СРС в частта, в която
са отхвърлени исковете му
срещу Столична община по чл. 97 от
ГПК (отм) – положителен установителен иск за собственост и иска
му по чл. 108 от ЗС срещу П.Л.П. за ½ ид.ч. от УПИ Х-2419, кв. 104-„З“
по плана на гр. Банкя, като е уважил исковете на СО по чл. 108 от ЗС за
този имот. С жалбата са релевирани
оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на
съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на формираните изводи на първоинстанционния
съд и до нарушения на материалния закон. Правата наИ.Ч. били преминали върху
посочения от него със завещанието наследник-А.К., а не в патримониума на сестра
му А.Ч.а. Сделката извършена от А.К.породила вещно-транслативен ефект, СРС неправилно приложил чл. 29 от ЗС.
Не било установено А.К. да не е български гражданин, притежанието на немско
такова не обосновавало извод, че няма
българско гражданство. Дори да се приемело обратното тя придобивала правата по
завещание, а не по разпоредителна сделка и нямало пречка да ги придобие. Дори
да се приемело обратното, то разпоредбата на
чл.22 от Конституцията санирала този порок.Дори да се пириемело, че А.К.не
му била прехвърлила собствеността върху имота, то жалбоподателят я бил придобил по завещание от
А.Ч.а. Заветът учредявал частно правоприемство, заветникът не можел да води иск
за наследство или да предизвика делба, той бил кредитор на наследството и можел
само да иска изпълнение на завета. Претендирал е разноски.
В срока за отговор въззиваемият – ответник по исковете
на главно встъпилото лице - Столична
община, е оспорило жалбата. Посочило е,
че решението в обжалваната част е правилно. Установено било, че А. К. е
гражданин на Република Германия, не било установено да е българска гражданка.
Правилно била приложена разпоредбата на чл. 29 от ЗС. Изменението на
разпоредбата на чл. 22 от Конституцията не намирало приложение, защото било
влязло в сила на 01.01.2007г., аИ.Ч. била починала на 11.02.1999г. Имотът бил
завещан на СО, представените молби, заявления установявали, че заветът е приет
от СО заветникът встъпвал не само в материалното, но и в процесуалното
правоотношение, поради което правилно СО бил конституиран като страна в
процеса. Претендирало е разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете на главно
встъпилото лице - П.Л.П. е оспорил жалбата.
Оспорил е поради прекомерност
претенцията на Сдружение”А.У.в Б.” за разноски по делото.
Третото лице
помагач на страната на П.Л.П. – Г.К.Ц., ЕГН ********** не е изразила становище по жалбата.
3. въззивна
жалба вх. № 5154927/02.10.2018г. по регистъра на СРС , изпратена по
пощата на 27.09.2018г. от третото лице помагач
на страната на П.Л.П. – Г.К.Ц.,
ЕГН ********** срещу Решение от 10.08.2018г. по дело № 4785/2006г.
на СРС в частта, в която е уважен иска на Столична община срещу П.Л.П. по чл. 108 от ЗС УПИ Х-2419, кв. 104-„З“ по плана на гр. Банкя. С
жалбата са релевирани оплаквания за недопустимост (постановено по непредявени
искове за нищожност на сделки и незаявено придобивно основание за собственост
върху имота, по нередовна искова молба) и неправилност на постановеното решение
поради нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до
необоснованост на формираните изводи на
първоинстанционния съд и до нарушения на материалния закон . Исковата молба не
съдържала твърдение за нищожност на договора за делба и СО нямал право да
въвежда такова, съдът се произнесъл не по иск по чл. 108 от ЗС, а по искове за
нищожност на правни сделки по бланкетно заявени основания за нищожност на
същите. Нямало произнасяне по заявеното основание – реституция по ЗВСОНИ
мотивите били бланкетни, ищецът не сочел юридическите факти на това основание
за реституция, а и такова не било установено по делото. Процесуалното правило посочено от СРС, че при
правоприемство на ответника от ищеца нуждата от пълно и главно доказване на
положителния УИ да собственост на ищеца отпадало, не било вярно. Не била
установено идентичност на имотите по исковата молба и възстановените, не било
установено дали е осъществена национализация по ЗОЕГПНС. А.В.била наследник по
завещание наИ.Ч., извършената от нея сделка била валидна, към момента на
завещанието на А.Ч.а от 31.10.2001г. тя не била собственик на имотите на брат
си и не можело да се разпореди с тях. Сделките от 1998г. не страдали от порок
противоречие с добрите нрави, разликата в продажната цена не обосновавало порок
противоречие със закона.
Въззиваемият Сдружение „А.У.в Б.“ в срока за отговор е
оспорило жалбата. Посочило е, че
решението в обжалваната част е правилно. Претендирало е разноски.
В срока за отговор въззиваемият Столична община, е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Не бил предявил нови искове, които да не
отговарят на изискванията на ГПК за редовността им. Направените възражения за нищожност на
сделките били допустими, районният съд се произнесъл по исковете, с които е
сезиран. Процесният имот бил собственост
наЕ.Ч.а, той бил отнет а в последствие реституиран по ЗВСОНИ и отписан със
заповед на кмета от 1995г. тези твърдения били посочени в исковата молба и
сочели основанието на собствеността на имота на А.Ч.а, предпоставките за
реституция били установени по делото. Идентичността между процесните имоти и възстановените по ЗВСОНИ била установена по
делото от приети писмени доказателства и заключението по техническата
експертиза. СРС правилно приложил чл. 29 от ЗС и приел, че А.Ч.а е собственик
на имотите наИ.Ч. и валидно се била разпоредила с тях.
П.Л.П. е заявил, че не оспорва жалбата.
Срещу така
постановеното допълнително Решение № 103439 от 09.11.2018г., е депозирана въззивна жалба вх. № 5097693/06.06.2019г.
по регистъра на СРС, изпратена по
пощата на 30.05.2019г. от главно
встъпилото лице – „А.У.в Б.“-сдружение с нестопанска цел. С жалбата са
релевирани оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение
на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на формираните изводи на първоинстанционния
съд и до нарушения на материалния закон . Оспорването на документ имало характер
на произнасяне по реда на чл. 97, ал.3 от ГПК /отм./ и съдът дължал изрично произнасяне
по оспорването на документа с диспозитива на решението. Претендирало е разноски
Ответникът
по жалбата Г.Д.П. е оспорил
жалбата като просрочена, нередовна и
неоснователна. Произнасянето по валидността на завещанието на А.Ч.а имало
значение само по отношение на конституирането на Г.П. като страна по делото,
отделно само в мотивите на съда следва да намери място произнасянето му по
оспорването на документа, защото същото е във връзка с ползването на документа
като доказателство по делото.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 6921/23.02.2006г.,
вписана на в АВписвания том ІІ, вх.рег. № 24895., на А.К.Ч., ЕГН ********** срещу П.Л.П., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 108 от ЗС да осъди ответника да му предаде владението върху
собствения му имот УПИ Х-2419, кв. 104-„З” по
действащия регулационен план на гр.Банкя, местност „Тенев баир” при граници: тупик, УПИ
ХІ-2419, парцел І за търговски и административен център, УПИ VІІ-2419, УПИ
VІІІ-1097. Навела е твърдения, че имотът е били
собствен на Е.К.Ч.по дарение от родителите й, за което са съставен нотариални
актове № 19/1928г., нотариален акт № 74/1930г., нотариален акт № 35/1941г. и
записка за вписването му № 55, том 17 от същата дата , в последствие същият бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС, но
собствеността върху същите била възстановена по реда на ЗВСОНИ, малка част по
реда на ЗСПЗЗ, на наследниците наЕ.Ч.а, за което била издадена Заповед №
РД-57-881/10.11.1995г. на квета на
София. Наследниците наЕ.Ч.а били децата й А.Ч.а иИ.Ч., последният починал и
оставил за единствен наследник сестра си А.Ч.а. В последствие узнала, че с
имота били извършени разпоредителни сделки от пълномощника й Г.Ц., но той нямал
права за същото. Пълномощното рег. № 13330/15.08.1995г. не й било прочетено,
мислела че подписва такова за издирване на документи и за намиране на купувачи,
а не за разпоредителни сделки. По това време брат й –И. Ч., й бил дал общо
пълномощно за възстановяване на имотите и за управлението им, не била давала
пълномощия на Ц. да се разпорежда с тях, самата А.Ч.а нямала такива права.Не
знаела за добавката „на ръка” в пълномощията и за тези имоти наИ.Ч.. Г.Ц.
представяла и пълномощно № 2140/22.09.1995г., заверено в консулска служба при
Посолство на РБ в Париж, оригинал никога не бил представян, а само заверени
преписи, оригинал не съществувал, евентуално заверката не била на консулския
представител на РБ в Париж. Сделките били между роднини или свързани с Г.Ц.
лица, такива били и сделки по нотариален акт № 194/04.12.1998г., с която Г.Ц.
продала на дъщеря си М.Д.3385/136765 ид.ч. от процесния имот, с нотариален акт
№ 196/04.12.1998г. Г.Ц. продала на дъщеря си М.Д.и на снаха си ЙоА.Д. 40000/136765
ид.ч. от процесния имот, с нотариален акт № 197/04.12.1998г. Г.Ц. продала на М.Д.и
на снаха си ЙоА.Д. 12063/136765 ид.ч. от процесния имот, с нотариален акт №
140/11.11.1998г. Г.Ц. продала на П. С.С.40 000/136765 ид.ч. от имота, а с нотариален
акт 68/16.12.1999г. П. С. продал тези идеални части на майка си М.Б.С..,
сделките от 1998г-. били извършени по данъчна оценка, тоест по около 1,2
щ.д./кв.м. а средна пазарна цена била около 25 щ.д./кв.м. В последствие на
05.04.2000г. купувачите сключили договор за доброволна делба, като на
28.11.2000г. М.С. и С.С. продали на К.Ж. процесния имот, който на 07.12.2004г. Ж.
продал на ответника П.П.. Сделките от 1998г. с продавач пълномощник Г.Ц. били нищожни поради липса на съгласие,
пълномощникът нямал право да се разпорежда с имотите поради горните
съображения, отделно същото не било конкретно и не можело да служи за продажба,
нямала намерение да продава имоти в „Теневия баир”. Тези сделки били нищожни и поради привидността им, те прикривали дарение в полза на роднините
на Г.Ц., дарението пък било нищожно поради липса на основание, нямали намерение
да даряват тези лица, които дори не познавали. Сделките били нищожни и поради противоречие със
закона, това основание било налице тогава, когато е нарушено неписано правило, въплътено в много
норми и част от действащото право. В случая бил накърнен принципа на еквивалентност
на престациите, изискуема с оглед на принципа за добросъвестност. Сделките били
нищожни и поради противоречие с добрите
нрави , защото Г.Ц. договаряла със свои близки с цел да ги облагодетелства
за сметка на А.Ч.а. Сделките не породили действие, защото налице бил и порока по чл. 40 от ЗЗД - цените по сделките
били в пъти по-ниски от пазарните и очевидно пълномощникът се договорил във
вреда на упълномощителя. Последващите тези разпореждания сделки не били
проявили вещно-транслативен ефект и така ищецът бил единствения собственик на
имотите към момента, ответникът владеел имота към момента без основание. Столична община, с адрес: гр.София, ул.”Московска” 33 конституирана като наследник
на починалата в хода на процеса Конституирания по реда на чл. 120 от ГПК (отм.)
с определение от 18.12.2006г. на СРС по завет – Столична община е заявило, че
той е собственик по завет от А.Ч.а на имота, приел завета и поддържа исковете.
договорът за доброволна делба бил нищожен поради неучастие на всички страни по него. Нищожен
бил договорът от 28.11.2000г. по нотариален акт № 8, защото с него се
прехвърляли реално определена част от недвижим имот, което било в противоречие
с чл. 59 от ЗТСУ/отм/. Оспорил е възражението за придобивна давност на
ответника. Срок на придобивна давност
бил 10 години,а той не бил изтекъл. Не следвало да се кредитират показанията на
свидетелите, защото били пристрастни. Оспорил е иска на Американския университет
в Б.. Посочил е, че А.В.била германски гражданин и не можела съгласно чл. 29 от
ЗС да придобива земя по завещание, поради което и не можела валидно да
прехвърли имота. Оспорил е
завещанието от 25.07.2006г. на А.Ч.а, представено от Г.П. . Посочил е, че
същото не било написано и подписано от Ч.а, дата била недостоверна, в документ
били правени добавки и преправки от ІІІ-то лице, документът бил подправен, евентуално
завещанието било унищожаемо поради неспособност на завещателят да завещава пи
съставянето му – здравословното й състояние два дни преди смъртта й не й
позволявало да действа разумно, физически не била в състояние да го напише
собственоръчно. Претендирал е разноски.
Конституирания
по реда на чл. 120 от ГПК (отм) като наследник на А.К.Ч. по завещание от
25.07.2006г. – Г.Д.П. , ЕГН *********
е посочил, че той е наследник на А.Ч.а по завещанието от 25.07.2006г., същото
му било дадено от адв. М.Р., получила го по пощата без посочен подател, но с
адрес Посолство на РБ в Париж, в плика на писмото се съдържал друг плик
адресиран до адв. Р. с почерка на А.Ч.а и в него било завещанието. Процесният
имот бил част о Теневия баир и за него А.Ч.а не искала да продава. Сделките извършени
от Г.Ц. не били валидни.
Главно встъпилото лице Сдружение „А.У.в Б., рег. по ф.д. № 11/1991г. на СГС, ФО с искова молба вписана в АВписвания том
І, № 155, вх. руг. № 6371/2008г. е предявило искове срещу главните страни,
както следва: иск по чл. 97, ал.1 от ГПК (отм) срещу СО за признаване за
установено че е собственик на
основание на договор за продажба на наследство наИ.Ч. сключен на 19.10.2006г. на 1/2 ид.ч. от УПИ Х-2419,
кв. 104-„З” по действащия регулационен план на гр.Банкя, местност „Тенев
баир” при граници: тупик, УПИ ХІ-2419, парцел І за търговски и административен
център, УПИ VІІ-2419, УПИ VІІІ-1097; иск
по чл. 108 от ЗС срещу П.Л.П. ЕГН ********** за предаване на владението на
собствения му на основание на
договор за продажба на наследство наИ.Ч. сключен на 19.10.2006г. на 1/2 ид.ч. от УПИ Х-2419,
кв. 104-„З” по действащия регулационен план на гр.Банкя, местност „Тенев
баир” при граници: тупик, УПИ ХІ-2419, парцел І за търговски и административен
център, УПИ VІІ-2419, УПИ VІІІ-1097. Посочило е, че имотът бил собствен наЕ.Ч.а,
в последствие бил възстановен на на наследниците й с Решение № 824/93г. и
решение № 1092/1993г. на ПК-Банкя, като и по реда на ЗВСОНИ, отписан бил със
заповед от 10.11.1997г. на кмета на София, съставени били нотариален акт №
199/1995г. и № 39/1995г. наследниците на Елисамена били А.К.Ч. иИ.Ч. с равни
квоти,И.Ч. починал на 11.02.1999г., със
завещание от 13.04.1995г. той оставил имотите на А.М.В.-К. с германско
гражданство, която прехвърлила правата върху имота на Сдружение „А.У.в Б.” с
договор от 19.10.2006г., който бил в сила от 06.12.2006г. с плащане на цената.
Продажбите на имота от 1998г. извършени от пълномощник Г.Ц. били нищожни поради
липса на съгласие, като привидни, противоречащи на закона и на добрите нрави. Представеното
от Ц. пълномощно било копие и било общо, то било неистински документ, сочело
права, които упълномощителите не били давали на пълномощника, сделките били без
съгласие на продавачите, без валидна представителна власт за тях. Сделките
прикривали дарение, защото плащания по тях не били извършвани, дарението било
нищожно защото продавачите нямали намерение да надаряват купувачите. Сделките
били извършени в полза на роднини и свързани с пълномощника лица, нямало
еквивалентност на престациите, нарушен бил принципа на добросъвестност.
Сделките били сключени във вреда на упълномощителя и приложим бил чл. 40 от ЗЗД, защото продажната цена била в пъти- по-ниска от пазарната, така
пълномощникът се сговорил във вреда на представлявания. В делбата не участвали
всички съделители и като такава същата била нищожна. Следващите разпореждания
не породили вещно-транслативен ефект, П.П. владеел имота без основание. Оспорило
е възражението на ответника П. за придобИ.е на имота по давност. Посочило е, че
А.Ч.а владяла имота за себе си през процесния период. Оспорил е завещанието от
25.07.2006г. на А.Ч.а, представено от Г.П. . Посочил е, че същото не било
написано и подписано от Ч.а, дата била недостоверна, в документ били правени
добавки и преправки от ІІІ-то лице, документът бил подправен, евентуално
завещанието било унищожаемо поради неспособност на завещателят да завещава пи
съставянето му – здравословното й състояние два дни преди смъртта й не й
позволявало да действа разумно, физически не била в състояние да го напише
собственоръчно. Завещанието не сочело разпореждане с процесния имот. Претендирало
е разноски.
Ответникът
П.Л.П., ЕГН ********** е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че е собственик на имота и упражнява
фактическата власт върху него на годно правно основание. Посочил е, че придобил
имота по валиден договор за
покупко-продажба, продавачите К. и Ц. Ж.били собственици на този имот по сделка
сключена с М. и С.С.и, евентуално бил
придобил собствеността върху имота по давност, като към своето владение на
имота присъединявал това на предишните собственици на имота.
Третото лице помагач на страната на
ответника – Г.К.Ц. е оспорила исковете. Посочила е, че
била валидно упълномощена на сделките, те не страдали от пороци.
По
делото е приет неоспорен от страните
нотариален акт № 19, том ІХ, регистър 220, нот.дело № 327/1928г.,
съгласно който на 10.12.1928г. М.Т.Х.-К.е
признат за собственик въз основа на давностно владение на имот от с.Банкя
празно място – борова гора, местност „До селото” от около 85 дка при съседи:
дол, път мера.
Приет
е нотариален акт № 74, том VІІІ, регистър 1549, дело № 1402/1930г., съгласно който
М.Т.Х.-К.като пълномощник на съпругата си Д. М.Т. е продал на Е.К.Ч.имот в чертите на с.Банкя в който има постройки с площ от 994кв.м. , а имот е с общо пространство от
8915,04кв.м..
Приет
е нотариален акт № 18, том V, регистър № 813, дело № 750/1940г., съгласно който
М.Т.Х.-К.и Е.К.Ч.са се съгласили и унищожили нотариален акт № 73, регистър №
10448, дело № 4563/25.12.1936г, с който ХаджиКаолев е продал на Ч.а имоти.
Приет
е неоспорен от страните нотариален акт № 135, том ХVІІ, регистър № 3535, дело №
3396г от 22.10.1941г., с който М.Т.Х.-К.е дарил на Е.К.Ч.недвижим имот в
гр.Банкя, представляващ изкуствено
засадена гора и овощна градина от 220 дка местност „Под селото” –„На върха”.
Прието
е удостоверение за наследници № 950/24.07.1995г., издадено от СО, район Средец,
съгласно което М.Т.Х.-К.е починал на 06.10.1943г. и е оставил за наследници по
закон дъщеря сиЕ.К. Ч.а.
Прието
е удостоверение за наследници изх.№ 457/08.05.2001г., издадено от СО, район
Средец, съгласно коетоЕ.Ч.а е починала на 12.02.1995г. и е оставила наследници
по закон наЕ.Ч.а са децата й А.К.Ч.а иИ.К. Ч..
Прието
е удостоверение за наследници № 1047/25.03.2005г., издадено от СО, район Оборище,
съгласно което И.К.Ч. е починал на 11.02.1999г. в гр. Ница, Франция и е оставил
за наследник по закон сестра си А.К.Ч..
Прието
е удостоверение за идентичност на имена, съгласно което лице с имена А., А., А.К.Ч.
са имена на едно и също лице – А.К.Ч..
Приет
е препис-извлечение от акт за смърт № 425/05.08.2006г., удостоверение за наследници № ЕС-11-00-72/15.11.2006г., издадено от СО,
район Оборище, съгласно които А.К.Ч. е
починала на 28.07.2006г. в гр.Сен Клу, Франция, като е оставила за наследник по
закон Л. Т.Б.– син на Р.Г.Б., която е
сестра на К.Г.Ч. – баща на А.Ч.а.
Приета
е Заповед № РД-57-881/10.11.1995г. на кмета на София, съгласно която имотът,
който е одържавен по ЗОЕГПНС по ПМС №
2274/1950г. с акт № 937/20.12.1993г. ( и 1971/1950г. и 1970/1953г) е
възстановен на основание на чл. 1 от ЗВСОНИ и е наредено имот по констативен
акт № 973/20.12.1993г.( и 1971/1950г. и 1970/1953г ) от 250 дка при
новообразувани граници: от север –кръстовище на ул. М-р К.Паница с ул. „И. Вазов, църковния имот, М-р Паница;
от запад-каптажа(минерална вода), частни имоти; от юг-Градоманско дере; от
изток-ул. Сливница, имот на МНО(нова сграда), частни имоти, наследствени частни
имоти, от североизток-ул. Ив.Вазов до кръстовище с ул. М-р К.Паница, без летния
театър, да се отпише от актове и владение да се предаде на наследници наЕ.Ч.а.
Прието
е пълномощно със заверени подписи от 22.03.1995г.
от завеждащия консулска служба при Посолство на Република Б. в Париж – З.К., с
отбелязване за извършен зарене препис на същото на 25.01.2002г. о нотариус Г.
при СРС, с коетоИ.К. Ч. е упълномощил А.К. Ч.а да го представлява с оглед
възстановяване на собствеността му върху имоти , да ги управлява, да ги отдава
под наем, да предявява искове за защитата на правата му, да защитата правата
му, упълномощава я с всички права на негов генерален пълномощник по смисъла на
закона лично и като наследник наЕ.Ч.а, като може и да преупълномощава други
лица.
Прието
е пълномощно с нотариално заверени подписи от 15.08.1995г. извършено от ІІ-ри нотариус при СРС, съгласно
което А. Ч.а лично и като пълномощник на
брат си И.К.Ч. е упълномощила и преупълномощила Г.Ц., да представлява А.Ч.а иИ.Ч.
за събиране на документи за собствеността им в гр.Банкя, да извършва преговори
за продажба, да сключва предварителни договори за продажба на същите при
условия и при избран купувач от пълномощника, да получава договорената цена, да
извършва продажба на същите с нотариален акт при условия, избрани от
пълномощника.
Прието
е удостоверение № 14/12.01.2005г., издадено от СО, район Витоша, съгласно което
Г.Ц. е с майка Л.Й.ц., брат А.К.Ц., деца
М.П.Д.а, О. П. Д., Д.Ц.Д..
Приети
са нотариални актове № 194/04.12.1998г., № 196/04.12.1998г., №
197/04.12.1998г., № 140/11.11.1998г.,
съгласно които Г.Ц. като пълномощник на А.К.Ч. и на И.К.Ч. и с разрешение на
Министерство на финансите№ Г-94-00-0050/18.04.1996г. е продала на М.П.Д.а, на М.П.Д.а и ЙоА.П.
Д., на М.Д.и ЙоА.П. Д. , на П. С.С.съответно
3385/136765 ид.ч.; 40000/136765 ид.ч.; 12063/136765 ид.ч. ; 40000/136765 ид.ч. от
празно място, съставляващо имот пл. № 2419, кв. 104 по плана на гр.Банкя при
съседи: от изток-имот пл.№ 2410, 1097; от юг - Градоманско дере, от запад имот
пл. № 2417, от север-каптаж , имот пл.№ 1993, ул.И.Вазов и Летен театър за
сумата съответно от 7372530лв.; 87120000лв;
26273214лв., 87120000лв, което е данъчна оценка на продаваните части и които са
платени напълно. В нотариалните актове са описани пълномощно №
13330/15.08.1995г., препис на пълномощно № 2140/22.09.1995г. на консулска
служба на РБ в Париж, който препис е заверен о на 23.10.1996г. от ІІ-ри
нотариус при СРС.
Приет
е нотариален акт № 68/16.12.1999г., съгласно който П. С.С.и И.А.Ц.-С.са продали
на М.Б.С. 40000/136765 ид.ч. от
празно място, съставляващо имот пл. № 2419, кв. 104 по плана на гр.Банкя при
съседи: от изток-имот пл.№ 2410, 1097; от юг - Градоманско дере, от запад имот
пл. № 2417, от север-каптаж , имот пл.№ 1993, ул.И.Вазов и Летен театър за
79200лв., което е данъчната оценка за имота.
Приет
е договор за доброволна делба от 05.04.2000г. с нотариално заверени подписи,
съгласно който М.П.Д.а , ЙоА.П.
Д. и А.К.Ц., М.Б.С., С. П. С. като съсобственици
на 95 448/136765 ид.ч. от празно място, съставляващо имот пл. № 2419,
кв. 104 по плана на гр.Банкя при съседи: от изток-имот пл.№ 2410, 1097; от юг-Градоманско
дере, от запад имот пл. № 2417, от север-каптаж , имот пл.№ 1993, ул.И.Вазов и
Летен театър са си го поделили, като М.П.Д.а,
М.Б.С.,
С. П. С. са получили реална част от
същото, ЙоА.П. Д. и А.К.Ц. не са получили реална част от
имоти, М. и С.С.и са получили имоти, един от които посочен под № 10 е реална част от имот 2419,кв. 104, местност
Тенев Баир, Банкя, с площ от 2645,69кв.м. при съседи: от северозапад-реална
част от имот 2419, описан в договора за делба под № 9; с дължина на границата
от 83,11м.; от североизток – Летен театър с дължина на границата 20,38м.;; от
изток – реална част от имот 2419, описан в договора за делба под № 6 с дължина
на границата от 23,73м.; от юг-имот пл.№ 1097 с дължина на границата от
104,17м.; от запад – улица с дължина на границата 18,26м.
Приет
е нотариален акт № 8/28.11.2000г., съставен от нотариус Д.Т., носещ подписи за
страните по него и за нотариуса, съгласно който М.Б.С. и С. П. С. са продали на
К. Л. Ж. реална част от 700кв.м., описан
под № 10 в договор за доброволна
делба от 05.04.2000г., от дворно място
съставляващо имот пл.№ 2419,кв. 104, местност Тенев Баир, Банкя, при съседи
на реалната част: от северозапад-реална част от имот 2419, описан в договора за
делба под № 9; с дължина на границата от 6,63м.; от североизток – Летен театър
с дължина на границата 20,38м.;; от запад – реална част от имот 2419 описан под № 6 в договора за доброволна
делба с дължина на границата 23,73м. с дължина на западна граница от 33,20м.;
от юг- с дължина на границата от 24,06м.;
Приет
е нотариален акт № 161/30.07.2001г., съставен от нотариус Д.Т., носещ подписи
за страните по него и за нотариуса, съгласно който К. Л. Ж. е признат за
собственик по покупко-продажба на реална
част от 700кв.м., описан под № 10
в договор за доброволна делба от 05.04.2000г, за която е отреден УПИ Х-2419 кв.
104 „з”, местност Тенев Баир, гр.Банкя с площ от 701кв.м.
Приет
е нотариален акт № 152/07.12.2004г. съставен от нотариус Б.Я., носещ подписи на
ст.раните и на нотариуса, съгласно който К. Л. Ж. и Ц. П. Ж. са продали на П.Л.П.
*** Баир, гр.Банкя с площ от 700кв.м.
Представен
е препис от акт за смърт и саморъчно завещание от 31.10.2001г., протокол от 24.08.2006г., заявление за приемане на
наследство от 12.01.2007г., съгласно които А.Ч.а е починала на 28.07.2006г.,
като на 31.10.2001г. е съставила завещание, ръкописно, подписано от нея с
посочена дата, с което е завещала на община на гр.Банкя имотите си в „ Теневия
баир” в гр.Банкя, за създаване на градски парк, завещанието е обявено от
нотариус В.Б.на 24.08.2006г., наследството е прието от СО с писмо от
12.01.2007г. до СРС.
Прието е саморъчно
завещание от 25.07.2006г. ,
протокол за обявяването му, съгласно което А.Ч.а на 25.07.2006г. е съставила
завещание, ръкописно, подписано от нея с посочена дата, с което е определила Г.Д.П., ЕГН ********* за свой универсален наследник, завещанието е
обявено на 21.07.2015г. от нотариус В.Б.по молба на Г.Д.П..
С
прието по делото заключение по съдебно-графическата експертиза вещото лице е посочило, че е изследвало оригинал на
завещанието и на сравнителните образци, като е обосновало извод, че саморъчното
завещание от 25.07.2006г. не е написано и подписано от А.К.Ч.. Изводът си
вещото лице е обосновало различия между изследвания документ и сравнителните
образци, както следва: в разположението на отделни фрагменти върху страницата,
разположението на заглавието и на подписа; в интервала между редовете; посоката
на редовата линия и формата й; наличие на забавен темп, вълнообразност,
неувереност, тъпи краища и снаждания в завещанието, което било признак на
имитация на чужд почерк; наличие на писмени знаци и с ляв наклон и с прав
наклон и с десен наклон, каквато разнородност на наклона не се срещало в
сравнителните образци; разнородност в разтегливостта и интервала между буквите,
каквото нямало в сравнителния материал. Вещото лице е посочило, че имало
различия и в частните признаци-връзката между първи и втори елемент на буква
„п” била ъгловидна в завещанието, а в сравнителните
образци-праволинейно-възвратна до примковидна; началната част на буквата „с” в
оспореното завещание била с триъгълна форма, а в сравнителния
материал-праволинейно-възвратна, примковидна и рядко-ъгловидна; връзката между
първи и втори елемент на буква „т” била примковидна, каквато не се срещала в
сравнителните образци; елементите на буквата „s”
в изследваното завещание била примковидна в първия елемент и триъгълна във
втория елемент, докато в сравнителните образци първият елемент бил с
праволинейно-възвратна, а втория – с полуовална, неправилно овална,
примковидна; цифрата 9 в завещанието била относително по-сплесната
примковидна в началната част на първия
елемент, а в сравнителните образци била по-окръглена, полуовална; връзката
между първия и съединителния елемент на буквата „н” в обекта преобладаващо била
примковидна, а в сравнителния материал била триъгълна и праволинейно-възвратна;
елементите на „ж” били интервални в
обекта, а в сравнителния материал-слято; количество движения в началната част
на буквата „н” в обекта били намалени, а в сравнителния материал – увеличено; в
обекта връзката между елементите на „З” била увеличена примка, а в
сравнителните образци-къса примка или праволинейно-възвратна; втори елемент на
„r” в завещанието бил намален към края, а в сравнителните
образци били удължени и близки до ученическия образец; завършващата част на
втори елемент на „в” в обекта била преобладаващо увеличена по вертикал; при
буква „н” трети елемент бил преобладаващо без изменение, а в сравнителните
образци преобладаващо бил намален по вертикал; втори елемент на цифрата 7 била
близо до нормата в завещанието , а в сравнителния материал бил увеличен по
вертикала размер; трети елемент на „к” в завещанието били в непосредствена близост
до втория елемент, а в сравнителния материал били отдалечени; допълнителните
елементи на „п” и „ш” спрямо основните елементи в завещанието били
преобладаващо отдалечени, а в сравнителните образци били преобладаващо близо;
точки в начало и край на изпълнение на цифрата 8 в завещанието имало вариант,
който не се срещал в сравнителните образци. Съвпаденията между отделни думи и
съчетания от сравнителните образци и това по завещанието можело да се обясни с
възпроизвеждане на просвет или проекция. Имало сходство в степента на
обработеност , в размер , в степен на свързаност, в наклон, форма, посока и
продължителност на движенията при изписването на отделни варианти на буквите : р, а, л, м, и, Б, о, Г, г, в,е”
и на цифрите : 1,4,6,7 в отделни части на завещанието. Тези сходства обаче
имали вариантен характер и на фона на установени различия можели да се обяснят
със стремеж на имитатор към възпроизвеждане на система от движения при
изпълнение на текст и подпис на Ч.а.Почерк
на Ч.а се отличавал с устойчивост, ккавато не се виждала в оспореното
завещание. Изводите си бил направил след изследване с апаратура- микроскоп,
видеоспектрален комператор, проследил структура на щрихи, траектория на
ръката.топографските признаци на почерка били разположението на подпис, дата,
заглавие, текст. При завещанието имало спиране на движенията, които не се
срещали при сравнителните образци. Спиранията и снажданията в завещанието
свидетелствали за рисуване. Част от сравнителните образци били близки като дата
до тази на оспореното завещание-2005г., 2006г.
Прието
е неоспорено от страните писмо с нотариално заверени подписи, удостоверяването
на които е извършено на 01.08.2001г. от нотариус Ц. С., рег. № 30 на нот.К., съгласно
което А.К.Ч. на 01.08.2001г. е съставила
писмо до Инициативен комитет за С.яването
на „Теневия хълм“ в гр. Банкя, с което е посочила, че с учудване и възмущение разбрала, че противно
на указанията й Г.Ц. чрез комбинации разпродала този баир, че Г.Ц. й била
препоръчана за пълномощник и такова Ч.а й дала , но генерално пълномощно с обща клауза да продава
имоти, без да са посочени конкретно, защото Ч.а знаела, че за продажбата
нотариусът изисква изрично пълномощно,
желанието на Ч.а било Теневия баир да не се пипа и изрично го казала на Г.Ц..
Последната използвала отсъствието на Ч.а и разпродала имотите й, но тези
продажби били незаконни защото били без изрично пълномощно.
Приети
са Определение от 15.08.2019г. по ЧД № 12088/2019г. на СРС, Определение от
06.02.2020г. по ВНЧД № 5299/2019г. на СГС, НО, постановление от 04.07.2019г. на
СРП, съгласно които е прекратено
наказателното производство по ДП № 230,
ЗМИП 15049/2018г. на 06 РУП –СДВР пр.пр. 1820/2018г. на СРП за престъпление по
чл. 291, ал.1 и чл. 309 от НК за
саморъчно завещание от 25.07.2006г. на А.К.Ч..
Приети
са в превод на български и на чужд език, съставени от нотариус Ерве, Ница,
Франция, съгласно които И.К.Ч., на 13.04.1995г.
е съставил пред нотариус Ерве и двама свидетели нотариално завещание, с
което е завещал цялото си имущество наА.М. К., която е с гражданство Германия и е родена в
Германия, по мъж е В., но е разведена и повторно не е омъжена, живееща в Париж, това завещание е обявено
от нотариус Ерве на 08.07.1999г.
Приет
е в превод на български език и на чужд език договор за продажба на наследство,
съгласно който на 23.10.2006г.А.М.В. по баща К. е продала на А.У.в Б. наследството си, завещано й отИ.Ч.
за сумата от 1000000 щатски долара, като договорът влиза в сила от плащане на
продажната цена.
Прието
е нареждане за превод във валута, съгласно което А.У.в Б.” на 06.12.2006г. е наредило
по сметка на А.В.1000000 щ.д. по договор.
Приет
е договор за взаимна правна помощ по граждански дела между Б. и Франция ,
ратифициран с указ от 28.02.1989г. съгласно чл. 23 от който официални
документи, съставени на територията на една от договарящата държави ( издадени
от съд, прокуратура, съдия-изпълнител, секретар на съда, от административни
органи, нотариални актове, официални удостоверявания, като отбелязвания в
регистри, заверка на определени дати и подписи на частни документи) се
освобождават от легализация или всякакви други аналогични формалности, когато
трябва да бъдат представени на територията на другата държава.
С
приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира изцяло вещото лице е посочило, че процесният
имот попада в имотите по приети по делото нотариални актове
№ 19/1928,г. № 74/1930г. и № 135/1941г. , той е бил идентичен с имот пл.№ 1096 по кадастралния план от около
1960г. Процесният имот бил част от имота по Заповедта от 10.11.1995г. за
отписване от актови книги на кмета на София, като имота по тази заповед по кадастралния
план от около 1984г. попадал в имот № 1897
. Първичният регулационен план за с.Банкя бил от 1915г. Регулационен план за гр.Банкя бил одобрен на
26.07.1977г. и по него имот 1897 попадал в парцел VІІ, отреден за парк от
кв.104. В периода 1996г.-1997г. от имот 1897 били отделени и образувани нови
имоти – 1897 нов, 1999,1995,1969 и др. През 1997г. имотът по заповедта от
10.11.1995г. бил отразен в регулационния план от 1977г. като нов имот
2400,2419. Новонанесеният имот 2419 бил идентичен с имот пл.№ 1897-нов от
кадастралния план. Със заповед от 31.10.1997г.
било одобрено частично изменение на регулационния и застроителен план и били
създадени нови квартали 201А, 104Е, 104Ж, отредени били индивидуални парцели за
имоти пл. № 2419, 2410, 2400. Към момента действало изменението от
12.02.2001г., съгласно което процесният имот бил парцел Х-2419, кв. 104 „З” с
площ от 700кв.м., пазарната му стойност към ноември-декември 1998г. е била
14 000лв. деноминирани.
Разпитан
по делото св.Л. П. Х. е заявил, че е
баща на ответника П.П., който през декември 2004г. купил от К. и Ц. Ж.имот от
700кв.м. в местност „Тенев баир”, гр.Банкя, през април 2005г. ответникът П.
почистил и заградил имота , до момента поддържал имота, засадил и овощни
дръвчета, до подаване на исковата молба от 2006г. никой не бил предявил
претенции за имота. Заявил е, че има дела с Американския университет и СО за
друг имот, който свидетелят бил купил през 2004г.-2005г., спорът отново бил по
повод твърдения, че имот бил на Ч.и и университетът и СО били наследници.
Разпитан
по делото св. Р.И.ов Д.е заявил,
че познава ответника П. от преди 2000г.,
приятели били, в момента дори работел за него, знаел че П.П. бил купил имот
през декември 2004г. в Тенев баир”, гр.
Банкя, имотът бил около 700кв.м. , стигало се до него по стръмен баир, бил на
завой с тупик. Свидетелят бил с ответника П. на оглед на имота, харесал го и
затова свидетелят знаел, че ответникът П.
го бил купил, за да си построи къща. През март 2005г. свидетелят
помогнал на ответника П. за заградят имота с ограда от колове и мрежа, не знаел
до момента някой да има претенции за имота. Ответникът П. се грижел за имота, почиствал го, но след претенциите
за имота спрял, за да види какво ще стане.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Решенията са валидни
и в обжалваната част са допустими. Районният съд се е произнесъл по
исковете така, както са предявени, обсъдил е възраженията на страните съобразно
фактите, на които са основани, възраженията срещу валидността на сделката са
били направени в допустимите съобразно ГПК (1952г., отм) срокове, доводите в обратния смисъл са неоснователни.
Неоснователни са доводите на въззивника П. П., че по делото като страна следвало да се
конституира наследника на А.Ч.а по закон – Л.Б.. В случая са представени
завещание от А.Ч.а и като страна по делото следва да се конституира наследникът
й е този по завещание. Това е така, защото наследяването по закон е релевантно
само тогава, когато няма наследяване по завещание. Ответникът П. по делото не е оспорил завещанието от 2001г.
на А.Ч.а, нито една от страните не го е оспорила, поради което и няма право на възражения срещу
конституирането по делото на наследникът й по завет.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск,
предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без
правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че
той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта, а в тежест на ответника
– че я владее на годно правно основание.
При съсобственост всеки съсобственик може да предяви ревандикационен иск срещу
ІІІ-то лице, упражняващо фактическа власт върху имота. Участието на останалите
съсобственици не е предпоставка за допустимост на иска. Всеки съсобственик в имуществена
общност, която е разделна, притежава самостоятелни права върху вещта, и може да
извършва действия на управление и на разпореждане с тях без да е нужно участие
на другите участници в имуществената общност – те не са задължителни другари в
исковото производство. При съсобственост ако единият от съсобствениците държи
целия имот, няма пречка невладеещия съсобственик на предяви иск срещу владеещия
такъв по чл. 108 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗВСОНИ (обн.ДВ, бр.
15/21.02.1992г.) възстановява се собствеността и върху недвижимите имоти,
отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима
собственост (обн., ДВ, бр. 87 от
В случая ищецът СО твърди, че е наследник по завет,
главно встъпилото лице – Сдружение „Америкорски университет в Б.“, твърди, че
е наследник по завещание, тоест че е универсален правоприемник, поради което
и няма пречка в производството да се въведат възражения срещу действителността
на сделките от 1998г. поради липса на представителна власт на пълномощника на
продавача, както и поради сключването им
във вреда на представлявания.
Съдът
приема , че от приетите по делото
писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза, която съдът изцяло
кредитира, като вярна, задълбочена и неопровергана от другите доказателства, по
делото е установено че процесният имот е бил собственост наЕ.Ч.а, придобити по
дарение ипродажба, същите са
отчуждени по реда на ЗОЕПГНС, като
собствеността на същите е възстановена по реда на чл. 1 от ЗВСОНИ по силата на
закона. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото нотариални актове и заповед на кмета на София
от 1995г., сочещ тези обстоятелства включително и конкретни актове за
отчуждаването на имота по ЗОЕПГНС – ПМС № 2274/1950г., актове №
973/20.12.1993г. вр. с актове № 1971/1950г. и № 1970/1953г. Вещото лице по
техническата експертиза е установило идентично на процесния имот с тези по
заповедта на кмета. Действително, по делото не са приети актовете, посочени в
заповедта на кмета от 1995г. Тази заповед обаче не е оспорена от страните.
Същевременно всяка страна по делото извлича собственическите си права върху
имота, твърдейки че черпи права от праводатели, чиито права са възникнали на
основание на правоприемство от наследник наЕ.Ч.а, собствеността върху която е
възстановена. Тези твърдения на страните, обсъдени в съвкупност с приета
неоспорена от страните Заповед на кмета на СО от 1995г. съдът приема, че
обосновават извод, че имотът е бил одържавен по реда на ЗОЕПГНС отЕ.Ч.а, че към момента на влизане в сила на
чл. 1 от ЗВСОНИ са били налице предпоставките на тази разпоредба на закона за
процесния имот. С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото е
установено че към 25.02.1992г.Е.Ч.а
е била собственик на процесния имот по реституция по чл.1 от ЗВСОНИ, а след
смъртта й , настъпила на 12.02.1995г., същата е преминала при
равни дялове в патримониума на наследниците
й по закон - децата й - А.Ч.а и наИ.Ч..
Съдът
приема, че представеното по делото пълномощно № 13330/15.08.1995г. с нотариално
заверени подписи, съставено от А.Ч.а предоставя представителна власт на Г.Ц. за
извършване на продажба на процесния имот. Действително, това пълномощно не сочи
конкретни имоти, нито условия, при които да бъде извършена продажбата, не сочи
и купувач. Същото обаче съдържа ясно и недвусмислено изявление, с което А.Ч.а
предоставя пълномощия на Г.Ц. да продава нейните и наИ.Ч. имоти в гр. Банкя. За упълномощаване
с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на
упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена
неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово
име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени конкретни по вид сделки или
действия на разпореждане, нито техни елементи. Обемът и ограниченията на
учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се
определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. (В този смисъл т.1 от Тълкувателно решение №
5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС). В случая
пълномощното от 15.08.1995г. сочи учредяване на представителна власт за Г.Ц. да
продава от името на упълномощителя на имотите в гр. Банкя и по съображения
изложени по-горе съдът приема, че същото
е достатъчно, за да се приеме, че има овластяване на Г.Ц. да продава
същите при избрани от нея купувачи и условия.
По
делото не са ангажирани доказателства, които да установят твърденията на ищеца,
че при подписването на пълномощното пред нотариус не е знаел за съдържанието му,
поради което и твърденията на ищците за пороци на упълномощителната сделка
съдът приема за недоказани и оспорванията са неоснователни.
Съдът
приема, че неправилно районният съд е приел, че А.Ч.а не е имало право да преупълномощава Г.Ц.
да се разпорежда с имоти наИ.Ч. в гр. Банкя. Действителното приетото по делото
пълномощно от март 1995г. не сочи предоставяне на права за разпореждане с
недвижими имоти. То обаче сочи упълномощаване на А.Ч.а като негов генерален
пълномощник в Б. с всички права, включително и с право да преупълномощава и
трети лица. Отделно , в приетите по
делото нотариални актове от 1998г. се съдържа констатация на съставилия ги нотариус,
че съществува пълномощно № 2140/22.09.2005г. ,
което по делото не се спори, че е с авторИ.Ч. сочещо представителна власт на
пълномощника А.Ч.а за извършване на сделките. Това пълномощно е било заверено
от консулската служба на Посолството на Б. в Париж и заверен препис от същото, удостоверяванията на който са извършени
от ІІ-ри нотариус на СРС на 23.10.1996г., е
било представено при сключване на сделките от 1998г. Такива са констатации на нотариуса, съставил нотариалните актове за
сделките и те обвързват
съда с материална доказателствена сила в частта на удостоверените от
нотариуса действия, извършени пред него
и представянето на документи посочени от
него, съдържанието на същите. В случая нотариалните актове за продажба сочат
пълномощно № 2140/22.09.1995г. заверено от
Консулска служба в Париж, което е било представено в нотариално заверен
препис, и което нотариусът е установил, че
сочи права за разпореждане на имоти, дадени отИ.Ч.. Тези констатации на
нотариуса не са опровергани по делото, поради което и съдът приема за
установено по делото, че Г.Ц. е имала пълномощия да се разпорежда и с имотите
наИ.Ч. в гр. Банкя към момента на сключването на сделките от 1998г.
Дипломатическите и консулските представителства съгласно чл. 2 от Правилника за
легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа/обн. Дв, бр.
96/1982г./ в редакцията към 22.09.1995г.
заверяват подписите на български граждани след проверка на самоличността и при
спазване на изискванията на закона.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че за процесните сделки от 1998г. Г.Ц. е
имала валидно учредена представителна власт от А.иИ.Ч.и.
Съдът приема за неоснователни твърденията
на ищците, че сделките от 1998г. са нищожни поради привидност, прикриващи договор за дарение, което било нищожно
поради липса на дарствено намерение. Привидни са тези договори, при които
страните няма воля да бъдат обвързани така, както постановява договора. В
хипотеза, в която страните изобщо нямат воля да бъдат обвързани от последиците
на така сключеното съглашение симулацията е абсолютна. Когато страните искат да
бъдат обвързани по начин различен от посочения в договора, то тогава
симулацията е относителна. И при двете хипотези - както на абсолютната, така и
на относителната симулация, сключената привидна сделка е нищожна. При
относителната симулация страните ще бъдат обвързани от прикритата сделка, само
ако тя отговаря на изискванията за валидност на същата. Нотариалният акт за
покупко-продажба на недвижим имот обвързва съда с материална доказателствена
сила само в частта на удостоверените от нотариуса изявления на страните по сделката-дата и
място на съставяне, явили се страни, изявленията на тези страни, както и за
действията извършени пред и от нотариуса-прочитане, одобряване на нотариалния
акт, подписването му. Нотариалният акт не обвързва съда с материална
доказателствена сила в частта за верността на самите изявления на страните. В
тази част нотариалният акт има характер на частен документ, поради което и
съответствието на изявленията на страните с действителната им воля може да се
установява с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Страните биха
могли да създадат привидност във всеки елемент на сделката, за който договорът
може да бъде източник на права и задължения. Такъв елемент е основанието на
сделката, страните по нея, продажната цена като размер и начин на плащане. Пълното
и главно доказване на симулацията изисква представянето на обратен документ – нарочно съставено изявление на страните,
разкриващо привидността на сключената сделка, съдържащо действителните им
уговорки, като в хипотеза на относителна симулация следва да се сочат всички
клаузи на прикритата сделка. Обратното писмо може да е сключено преди или след привидната сделка.
Точното съдържание на това съглашение не може да се установи със свидетелски
показания от страните по сделката,
освен ако не е налице хипотезата на чл. 165 от ГПК. Ако ІІІ-то лице иска да установи точното съдържание на сделката, в
която то не е участвало, то за това
ІІІ-то лице съобразно чл. 165, ал.2, изр.2 от ГПК няма забрана за свидетелски
показания. РазкрИ.ето на симулация при
сделка с недвижим имот е допустимо с писмени доказателства, но при хипотезата
на чл. 165 от ГПК – и с гласни доказателства. Начало на писмено доказателство е документ, който прави вероятна
привидността на сделката . То е с автор
другата страна по договора или удостоверява нейни /на другата страна по
договора/ изявления пред държавен орган, правещи вероятно твърдението за
привидност на изразеното в документа съгласие. Под другата страна по смисъла на
чл. 165, ал.2 от ГПК се има предвид
лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката. Началото на
писмено доказателство може да бъде случаен документ, който сам по себе си не
разкрива симулирания характер на явната сделка, но съдържа изявления за факти,
които правят наличието на симулация вероятно. Симулираният елемент може да бъде
разкрит в друг документ, представляващ писмен договор, уговарящ други белези на
сделката, различни от посочените в нотариалния акт за нея. Началото на
писменото доказателство може да бъде съставено след и преди сделката, чиято
симулативност се твърди. В конкретния
случай по делото не са ангажирани доказателства, че волята на страните по
сделките от 1998г. е била различна от изявената от тях в приети по делото
нотариални актове, поради което и съдът приема, че твърденията на ищците в този
смисъл са неоснователни. Следва да се посочи, че неизпълнението на задължението
за плащане на цената по сделката само по себе си не може да обоснове извод за
симулативност на сделката. Отделно,
опровергаването на удостовереното в нотариалния акт за сделките в частта за
изявлението на продавачите, че е платена цена за продажбата на имота, не е
проведено успешно при условията на пълно и главно доказване. Нотариалният акт
за сделката в частта, съдържаща изявлението на продавачите, че са получили от
купувачите цената на имота е частен свидетелстващ документ за знание,
материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт.
Частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или неверни, т.е. може
да се установява неистинността им. Със съставянето на нотариалните актове от
1998г. купувачите са се снабдили с разписка, която доказва при условията на
пълно и главно доказване, че са изпълнили задължението си по договора за
плащане на цената. Доказването на обратното при наличието на такова
доказателство, следва да е при условията
на пълно и главно доказване, а това не е направено от ищците по делото.
Съдът
приема за неоснователни твърденията на ищците, че сделките противоречат на добрите нрави и на закона поради
нарушения принцип на еквивалентност на престациите. Продажбата на имот на цена,
съответстваща на данъчната му оценка не може да обоснове извод за
нееквиваленттсот на престациите до степен да обоснове нищожност. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД определя
свобода на договарянето, позволяваща на двете
страни да направят конкретна преценка за
потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност и също така при продажбата се определя, че
държавната такса се заплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако
договорената цена е по-ниска от нея. Така законодателят допуска, че цената на
един недвижим имот по волята на страните може да бъде по-ниска от данъчната оценка.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД въвежда изискване спрямо всяка от страните по
договора да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно
изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите
задължения по същия начин. Дали престациите са еквивалентни по принцип
определят страните по договора, като преценката за това в конкретния случай е
субективна - дали престациите са равностойни всяка от страните преценява сама
при сключването на договора. Съглашения, при които страните уговарят размяна на
блага, които обективно не са на еднаква или близка стойност, не са в
противоречие на закона и не са нищожни. Несъответствие
водещо до нарушение на "добрите нрави" би имало тогава, когато
насрещната престация е сведена реално до липса на такава. В конкретния случай
отклонението от пазарната стойност на имотите е до данъчната им оценка, което не
налага извод за такава неравностойност на престацията, която да води до
нищожност на сделката.
При така възприето доводите на ищците,
че сделките са нищожни поради противоречие с добрите нрави и със закона съдът
приема за неоснователни.
По твърденията за сключване на
сделките във вреда на представлявания по чл. 40 от ЗЗД:
Съгласно
чл. 40 ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря, се е
споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за
представлявания. Субективното материално право на представлявания да се позове
на недействителността по чл. 40 ЗЗД и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с
правна квалификация по чл. 40 ЗЗД е наследимо (освен в случаите, когато недействителният
договор има за предмет незаместими престации, свързани с неговата личност) и
може да бъде упражнено от всеки от правоприемниците на представлявания. Договорът,
сключен във вреда на представлявания, е недействителен и не поражда права и
задължения, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД за представлявания.
Щом, обаче, договорът не произвежда такова действие за едната страна по него,
то от корелативния характер на взаимна обусловеност на насрещните права и
задължения в рамките на договорните правоотношения, следва, че такъв
недействителен договор не поражда правни последици и за другата страна, която
го е сключила, договаряйки с представителя във вреда на представлявания. Фактическият
състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от субективен и обективен елемент. Обективният елемент е договорът,
сключен чрез представителя и насрещната страна по него е във вреда на представлявания. Не е
необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното
настъпване, тоест да има сигурна възможност за обективно увреждане на
интересите на представлявания и това увреждане да не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, съответно
за сигурното му настъпване, се извършва към момента на сключване на договора
като се съобразят конкретните обстоятелства. Увреждането не може да се дължи на
последващо изменение на пазарните условия, поради което изменение продажната
цена по договора да е станала неизгодна, макар да е била изгодна към момента на
неговото сключване. Субективният елемент е "споразумяване" между
представителя и насрещната страна по договора за увреждането на
представлявания. Този втори елемент от фактическия състав на недействителността
по чл. 40 ЗЗД се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото
лице) относно увреждането на представлявания. "Споразумяването" не
съставлява отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по
недействителния договор, която сделка да е различна от самия този договор, т.е.
- не е необходимо да е налице изричен "сговор" между тях да увредят
представлявания. Това "споразумяване" между представителя и
насрещната страна се съдържа в самия недействителен договор, увреждащ представлявания,
което е първият елемент от фактическия състав. Поради това, вторият елемент от
този фактически състав е субективен и се изразява не винаги в общ сговор и общо
намерение (цел) у представителя и насрещната страна да увредят представлявания,
а в тяхната недобросъвестност - те, и двамата, осъзнават, че сключеният
договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност не се
предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания. Преценката за
наличието и също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключването на договора.
Недобросъвестността, за да е релевантна за недействителността по чл. 40 ЗЗД, не може да възникне след неговото
сключване, (В този смисъл т.3 от Тълкувателно решение №
5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС). Предоставената с
пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува като възможност
представляваният да бъде ощетен, а като такава за гъвкаво и в негова полза преценяване
на пазарната ситуация.
В
конкретния случай твърденията на ищците, са че сделките от 1998г. са сключени
във вреда на представлявани, защото продажните цени били в пъти по-ниски от
пазарните и така е нанесена вреда на представлявания, страните по сделките били
близки роднини и споразумяването им във вреда на представлявания се
установявало от тази родствена връзка. Договорната свобода позволява уговаряне
на продажна цена, която е по-ниска от пазарната такава. Представляващият
винаги трябва да действа в интерес на представлявания и ако същият е овластен да продаде недвижимо
имущество без други указания, какъвто е случая, то представлявания следва да
действа с грижа на добър стопанин при договаряне на цената. За да се приеме, че сделката е увреждаща не е достатъчно само да се установи значителна разлика между цената, на която
имотът е бил продаден и пазарната такава. За да се обоснове извод, че такава
сделка е увреждаща следва да се обсъдят всички относими към преценката на
интереса обстоятелства. В случая имотите са продадени на
цената на данъчната им оценка към момента на сключване на сделките. Сделките не
уговарят допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични
за конкретния тип договор. Действително, по делото се установи от приетите
нотариални актове, че към момента на сключване на сделката пазарната цена на
процесния имот от 700кв.м. е била 14 000лв. , тоест 20 деноминирани лева за
1 кв.м. По записванията по нотариалните актове би следвало данъчна оценка за
имотите към ноември-декември 1998г. на 1 кв.м. от продавания имот да е 2,20лв.
деноминирани лева. При така установеното
и дори при тези изчисления пазарна цена е около 9 пъти по-висока от данъчната
оценка на имотите. Тази разлика сама по себе си не обосновава извод, че
сделката е увреждаща. Отделно, тази
разлика не обосновава извод за увреждащ характер на сделките и поради разликата
между обекта на сделките от 1998г. и оценявания от вещото лице обект. Вещото лице
е оценявало самостоятелен имот с площ от 700кв.м., докато сделките са за идеални части от по-голям имот. Закупуването
на идеални части от имот води до възникване на съсобственост. За управление, ползване, разпореждане с така
придобитите права законодателят е предвидил специални и по-тежки условия, които
не се прилага при индивидуалната собственост. Това обосновава извод, че оправдано е цената на 1кв.м. от имот, от който
се купуват идеални части да е по-ниска от цената на 1кв.м. от имот, който се
купува в индивидуална собственост. При така възприето установената разлика
между продажната цена по приети нотариални актове от 1998г. и пазарна цена на
процесния имот към 1998г. съдът приема, че не може да обоснове извод,
че сделките са увреждащи, включително и поради факта, че продажната цена не е
по-ниска от данъчната оценка. Следва да
се посочи, че не е установена недобросъвестност
и на двете страни по сделката. Само по себе си обстоятелства, че
пълномощникът на продавача и купувачите са роднини не може да обоснове такъв
извод, а други доказателства за субективния елемент на хипотезата на чл. 40 от ЗЗД по делото не са ангажирани. В хипотезата на чл. 40 ЗЗД
не е уредена презумпция знание за увреждането. В случая съвкупната преценка на
доказателства не може да създаде сигурно
убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания при
сговаряне между пълномощника и третото лице, защото освен продажба на цена,
равна на данъчна оценка на имотите и близки родствени връзки между пълномощника
на продавача и купувачите, не са установени други факти, които да установяват недобросъвестност на купувачите,
тоест не може да се обоснове сигурен извод за осъществяване на факта на
увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
сделките по нотариалните актове №№ 194, 196,197, 140 всички от 1998г. са
валидни и с тях приживе на А.К.Ч. и наИ.Ч.
чрез пълномощника си Г.Ц. са се разпоредили с общо 95 448/136765 ид.ч. от празно място, съставляващо имот пл. №
2419, кв. 104 по плана на гр.Банкя при съседи: от изток-имот пл.№ 2410, 1097;
от юг- Градоманско дере, от запад имот пл. № 2417, от север-каптаж , имот пл.№
1993, ул.И.Вазов и Летен театър. Останалата част от имота в размер на 41317/136765 ид.ч. са останали
собственост на А.Ч.а иИ.Ч. при равни квоти.
Установява се от нотариалния акт № 68/16.12.1999г. че П. С.
и И.С.и са продали придобитите от тях по нотариален акт № 140/11.11.1998г. 40 000/136765 ид.ч. от
имота на М.Б.С..
Съдът приема, че приетият по делото договор за доброволна
делба от 05.04.2000г. не установява придобИ.е на процесния имот от П. и И.С.и. Това е така, защото с този договор от 1995г. съсобственици на общо 95 448/136765 ид.ч. от
празно място, съставляващо имот пл. № 2419, кв. 104 по плана на гр.Банкя са поделили
имота като са си разпределили за две
групи от тях реални части от имота, а за двама съделителите не са получили реална част от
имотите, а само уравнение в пари. При сключване на този договор не са участвали
всички съсобственици, част от тях не са получили реален дял. Дори да се приеме,
че не е поделен целия имот, а само посочените идеални части, то и при тази
хипотеза договорът не е от естество да породи вещно- транслативен ефект и да
прехвърли върху страните по договора за делба права върху конкретно определени
части. Това е така, защото делба на идеални части от имот е недопустима.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че М. и С.С.и не са придобили процесния имот
по договора за доброволна делба, поради което и не са могли да прехвърлят собствеността му на К.Ж. по
договор за покупко-продажба по нотариален акт № 8/28.11.2000г. Удостоверяванията
по констативен нотариален акт №161/30.07.2001г. не са от естество да обосноват
извод, че К.Ж. е придобил процесния имот. Констативният акт е съставен въз
основа на договора за продажба по нотариален акт № 8/28.11.2000г., тоест
производен е на нотариален акт № 8/2000г., поради което и не поражда и не
удостоверява права на самостоятелно основание, различно от това по нотариален
акт № 8/2000г. При така възприето съдът приема, че К. и Ц. Ж.не са могли
да прехвърлят процесния имот на
ответника П.П. по покупко-продажба по нотариален акт № 152/07.12.2004г.
При този изход на делото съдът приема,
че е безпредметно изследването на възражението на ищеца за нарушение на чл. 59
от ЗТСУ/отм./
По
твърденията на ответника П., че е
придобил имота по придобивна давност:
Правото на собственост по давност се придобива при
упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от
време непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобИ.ето на същото следва да има изявление от владелеца за същото.
Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от
ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към
момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има
волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните
процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на
иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна
давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана
фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобИ.е на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт,
възражение срещу предявен срещу него иск. ПридобИ.ето на собствеността по реда
на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през определен
период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на
добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел,
поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган
– съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия
състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да настъпи правната
последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва
автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението,
което е съзнателно поведение с
определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява
фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване
фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на
последиците от така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд
потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните
последици – придобИ.ето на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото
на позоваване може да се обективира от
наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР
№ 4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС).
Владението съгласно ч. 68 от ЗС включва в себе си
обективен елемент – упражняване на фактическа власт, и субективен елемент –
намерение за своене. Презумпцията на чл.
69 от ЗС че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички гражданско-правни
субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост, но тази презумция
е оборима. Въвеждането й от законодателя е с оглед затрудненията при доказване
на намерението като психическо състояние. Съдът е длъжен при установяване на
обективния елемент – владение, да презумира субективния такъв-намерение за
своене. Обективният елемент е фактическо съсотяние. Собственикът и
съсобственикът на вещта имат право да владеят вещта. Независимо от основанието
за съсобствеността тя дава правомощие за съвладение на съсобствениците и така
всеки съсобственик може да владее своята идеална част от вещта и да държи
останалите части от вещта. В хипотеза, в която основанието за първоначалното установяване на фактическа власт
върху имота показва държане или съвладение,
а не владение само за себе си, то презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за
оборена. Само в хипотеза, в която
владението е започнало на основание, което изключва правата на
собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в която
основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или съвладение,
то в тежест на съсобственика, позоваващ се на придобИ.е по давност на чуждите
идеални части е да докаже, че е променил намерението с което е държал
първоначално чуждите идеални части, като е започнал да свои същите. Такъв
съсобственик не може да се позовава на
презумпцията по чл. 69 от ЗС. В общия
случай упражняването на фактическата власт продължава на основанието на което е
започнала да се упражнява. Ако основанието, на което е придобита фактическата
власт е съсобственост, съответно-предоставено държане на чужда собственост, то
същото признава правата на собственост на ІІІ-ти лица върху част, съответно
върху целия имот. При тази хипотеза, за да се придобие по давност чуждия имот,
то следва да се превърне с едностранни действия държането във владение. Тези
действия следва явно и по недвусмислен
начин да показват отричане на владението на останалите съсобственици, които са
доведени до тяхното знание. В тежест на такъв съсобственик е да установи,
че е манифестирал промененото си намерение за държане на имота пред останалите
съсобственици, освен ако не установи, че същото е било обективно невъзможно. (В
този смисъл ТР № 1/06.08.2012г. по
тълк.д.№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай по делото е установено, че ответникът
П.П. е завладял имота през март-април
2005г. на основание на сключения от него договор за покупко-продажба от
07.12.2004г. с продавачи К. и Ц.Ж.. Установява се от събраните гласни
доказателства, които съдът кредитира като еднозначни, резултат от личните
впечатления на свидетелите, последователни и логични, че през март-април 2005г.
ответникът П. е заградил имота, засадил е овощни дръвчета, разчистил е имота и
се грижел за него. Същевременно по делото не е установено ответникът П. да е владял имота на годно основание 5 години
преди подаване на исковата молба от 23.02.2006г., поради което и твърденията му,
че е придобил имота по давност като добросъвестен приобретател на имота съдът
приема за неоснователни. Действително, ответникът П. се е позовал на
присъединяване на давност, текла в полза на неговите праводатели. Доказателства
по делото, че праводателите му Ж.са владяли имота в определен момент по делото
не са ангажирани. Не са ангажирани доказателства и за владението върху имота
като свой от техните праводатели – М. и С.С.и, съответно П. С. и И. С.а. При
така възприето съдът приема, че възражението на ответника П., че е придобил имота по давност е неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не са ангажирани доказателства А.иИ.Ч.и
да са загубили правото си на собственост върху 41317/136765 ид.ч. от имота до смъртта си, поради което и съдът
приема, че по делото е установено, че към момента на открИ.е на наследството им,
всеки от тях е притежавал по ½ ид.ч. от 41317/136765 ид.ч. от процесния
имот. Останалите 95 448/136765 идеални части от процесния имот са били
прехвърлени валидно от тях чрез пълномощника им Г.Ц. със сделките от 1998г.
Съдът
приема, че с представените по делото саморъчно завещание от 31.10.2001г. на А.Ч.а
и нотариално завещание наИ.Ч. от
13.04.1995г. , те са изразили валидна воля, с която са се разпоредили с
имуществото си след смъртта си отговарят на изискванията на закона за форма и реквизити.
Съдът
приема, че завещанието на А.Ч.а в частта за имотите в Теневия баир е завет по
смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН. Обстоятелството, че същите не са
индивидуализирани конкретно като отделни обекти, съдът приема, че не опорочава
завета. Това е така, защото волята на Ч.а е достатъчно ясно формулирана като в
тази си част, касае всички нейни имоти в Теневия Баир, гр.Банкя. При така
установеното и като съобрази безспорното по делото обстоятелство, че ответникът
упражнява фактическа власт върху имота,
отделено липса на доказателства за противопоставимо на ищеца основание
за същото, то съдът приема че искът по чл. 108 от ЗС досежно ½ от 41317/136765
ид.ч. от имотите, собствени на А.Ч.а, а след смъртта й –
на Столична община по наследство по завет, е основателен и като такъв следва да
се уважи. Общината на гр.Банкя не е самостоятелна община, а е район на Столична
община съобразно чл. 2 от Закона за териториалното деление на СО и големите
градове. При така установеното и с оглед разпоредите на чл. 14 от ЗМСМА вр. с
чл. 10 и сл. от Закона за административно-териториално устройство на РБ вр., съдът
приема че район Банкя не разполага със самостоятелна правосубектност, поради
което и приобретател на правата по завета от 31.10.2001г. е Столична община.
Неоснователни са доводите на „А.У.в Б.“ че той е придобил по завещание от А.Ч.а
тази част от имота. Приетото завещание сочи СО като наследник на имотите в
Тенев баир, а не „А.У.в Б.“. В този смисъл е и постановеното решение на
Софийски апелативен съд по спора между СО и А.У.в Б.“ за валидността на
завещанието на А.Ч.а от 2001г. в частта за имотите в гр. Банкя.
Завещанието
от 2006г. на А.Ч.а е прието от СРС за неистинско, решението на СРС в тази част
не е обжалвано и въззивния съд не дължи поризнасяне по валидността на същото.
По
отношение на другата 1/2 от 41317/136765
ид.ч. от имота, която е придобита отИ.Ч. по наследство от майка муЕ.Ч.а:
Представените
по делото нотариално завещание и договор за продажба на наследство установяват,
чеИ.Ч., починал на 11.02.1999г., е
завещал собствените си имоти на А.К.с нотариално завещание от 13.04.1995г., а
последната от своя страна е продала същото на Американския университет
Благоевград с договор от 2006г. По делото се установи от протокола на нотариус
Ерве, Франция неоспорен в тази част, че А.К.е гражданин на Германия, родена е в
Германия, живее в Париж към 13.04.1995г., фамилното име В. е придобила при сключване на
брака си, но е разведена към 13.04.1995г. Тези обстоятелства са констатирани от
нотариуса, материалната доказателствена сила на тези констатации не е
опровергана и обвързва съда. По делото
не е установено А.К.да е била български гражданин към открИ.е на наследството
наИ.Ч., нито същата да е живеела в Б., същото е било в доказателствена тежест
на Американския университет в Б.“, черпещ правата си от договора с А.К.. При
така установеното и като съобрази че процесният имот е земя, то съдът правилно районният съд е приел, че в
слечая намират приложение забраните по чл. 22
от Конституцията и на чл. 29 от Закона за собствеността /ЗС/ в редакцията
им към открИ.е на наследството наИ.Ч., тоест към 11.02.1999г. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Конституцията
чужденците
и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост
върху земя освен при наследяване по закон. Съгласно
чл. 29 от ЗС чуждите
граждани с местожителство в чужбина могат да придобиват недвижим имот в
страната само с разрешение на министъра на финансите, освен ако недвижимият
имот се придобива по наследство и по закон. Тези разпоредби позволяват придобИ.е
на собственост върху земя в Б. от чужди граждани, но само по наследство по
закон. Наследяването по закон не включва наследяването по завещание.
Наследяване по закон е възможно само тогава, когато няма завещание.
Наследяването по закон и наследяването по завещание са уредени в две различни глави от Закона за
наследството и не може да се приеме, че наследяването по закон и обхваща и
наследяването по завещание. При така възприето съдът приема, че разпоредбите на
чл. 22 от Конституцията и на чл. 29 от
ЗС не допускат придобИ.е от чужденци на собственост върху земя в Б. по
наследяване по завещание. Промените в тези разпоредби от 2005г. и от 2007г. не се отразяват на
заварените случаи. Разпоредбата на чл. 14 от Закона за нормативните актове ЗНА)
не допуска обратно действие на материално-правни норми освен ако е предвидено
изрично изключение за същото, какъвто не е случая. (В този смисъл Определение №
583/25.06.2010г. по гр.д. № 1923/2009г. на ВКС, І-во Г.О., Определение №
91/03.02.2017г. по гр.д. № 3607/2016г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Определение №
210:27.12.2016г. по гр.д. № 1739/2016г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение №
222/22.06.2010г. по гр.д. № 569/2009г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.).
С оглед гореизложеното и като съобрази
че не са налице предпоставки, които да дерогират приложението на забраните по
чл. 22 от конституцията и на чл. 29 от ЗС, то съдът приема, че А.К. не е придобила по завещание отИ.Ч. процесните
части от имота, поради което и не ги е
прехвърлила валидно на „Американския университет в Б.” с договора за продажба
на наследство. Собствеността върху тези ид.ч. от имота, които е притежавал
приживеИ.Ч., са преминали по наследство
на наследника му по закон – А.К.Ч., а след открИ.ето на наследството й – в партимониума
на заветника Столична община на основание на завета от 2001г.
При така възприето съдът приема, че по
делото е установено, че СО е собственик на
41 317/136765 ид.ч. от имота и решението на СРС в частта, в която е
уважил иска за тази част следва да се потвърди. Решението на СРС в частта, в която исковете на СО са
уважени за 95448/136765 ид.ч. е неправилно и следва да се отмени като вместо
него следва да се постанови друго, с което иск за тях следва да се отхвърли.
Решението на СРС в обжалваната част по
исковете на Сдружение „А.У.в Б.“ е правилно и като такова следва да се
потвърди.
По жалбата
срещу допълнителното решение:
Процедурата по чл. 154 ГПК
(от 1952 г. отм.) е част от доказателствения процес и произнасянето на съда по
истинността на документ се осъществява с определение по чл. 156 ГПК (1952г., отм.) или в мотивите на съдебното решение
съгласно чл. 156, ал. 2 ГПК (отм.). Доколкото в случая районният съд е направил второто, като е
изложил мотиви за основателността на оспорването и за доказателственото значение
на неавтентичния документ (обсъдил е автентичността на доказателството в
мотивите си, като е приел, че документът не е автентичен и не е основал
решението си на него), то районният съд е процедирал съобразно установената
съдебна практика по приложението на цитираните правни норми. Посоченото от
въззивника тълкувателно решение касае друга хипотеза и не намира приложение в
случая.
При така възприето съдът приема, че жалбата е
неоснователна.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в която е
осъдил П.П. да заплати на СО съдебни разноски от на 6804,52лв. следва да се отмени.
СО
следва да бъде осъдена да заплати на П.П. съдебни разноски за производство пред
СРС в размер на 348,95лв. за
възнаграждение за адвокат.
По
разноските в производството пред СГС:
Жалбата на П.П. срещу основното решение е основателна до размера от
95448/136765 ид.ч. , неоснователна е в останалата част, поради което СО следва да бъде осъдена да заплати на
П.П. съдебни разноски от 35,14лв. за
държавна такса и 1674,96лв. разноски
за адвокат. Последното е определено с
оглед на уговорено и платено възнаграждение от 2400лв. по представения от П. с
уточнителната молба към жалбата му договор за правна помощ, който съдът приема,
че касае само предмета на въззивното дело, определен с жалбата на П.П.. Това е
така, защото към този момент по делото е била депозирана само неговата жалба.
СО не е ангажирало доказателства че
енаправило разноски по тази жалба и такива не му се следват.
Жалбата на Сдружение „А.У.в Б.“ /С“АУБ“/ срещу основното решение е неоснователна и то следва да
понесе разноски по нея. Въззиваемият по тази жалба – П.П. не е доказал, че е направил разноски по нея. Приетият по
делото договор за правна помощ и съдействие е представен от П. заедно с уточнителната молба на въззивната му
жалба, тоест преди да бъде подадена
жалба от С“АУБ“ , поради което и този договор за правна помощ и съдействие
съдът приема, че е ирелевантен за разноските на П.П. по жалбата на С“АУБ“.
Въззиваемият по тази жалба - Столична община
не е ангажирало доказателства, че е
направило съдебни разноски за производство пред СГС и такива не му се следват.
Жалбата
на С“АУБ“ срещу допълнителното
решение е неоснователна и то следва да понесе отговорността за разноски по производство
по нея. Ответника по тази жалба - Г.П. не е претендирал разноски по нея, не е ангажирал
доказателства, че е направил такива,
поради което и такива не му се следват.
На
третото лице помагач-Г.Ц. разноски не се
следват.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 468466/10.08.2018г. по гр.д. № 4785 по описа за 2006г. на Софийски районен съд, 26-ти
състав в частта, с която е признато за
установено по предявения от А.К.Ч., ЕГН **********, починала в хода на
процеса на 28.07.2006г. и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от Столична община срещу П.Л.П., ЕГН **********, с адрес: ***
иск с правно основание чл. 108 от ЗС вр.
с чл. 1 от ЗВСОНИ и завет по чл. 16, ал.2 от ЗН по саморъчно завещание на А.К.Ч.
от 31.10.2001г., че Столична община е собственик на 95448/136765
ид.ч. от УПИ Х-2419, кв. 104-„З” по действащия регулационен план на гр.Банкя,
при граници: тупик, УПИ ХІ-2419, парцел І за търговски и административен
център, УПИ VІІ-2419, УПИ VІІІ-1097 и П.Л.П.,
ЕГН ********** е осъден да предаде на
Столична община владението върху
тази част от имота, като П.Л.П. е осъден да заплати на СО съдебни разноски на
основание на чл. 64, ал.1 от ГПК (отм)
в размер на 6804,52лв.
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.К.Ч., ЕГН **********, починала в хода на процеса на 28.07.2006г.
и заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от Столична община срещу П.Л.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с
правно основание чл. 108 от ЗС вр. с чл. 1 от ЗВСОНИ и наследство от Е.К.Ч.(по
баща М.Т.), родена на ***г. и завет по
чл. 16, ал.2 от ЗН по саморъчно завещание на А.К.Ч. от 31.10.2001г., за
признаване за установено, че Столична
община е собственик на
95448/136765 ид.ч. УПИ Х-2419, кв. 104-„З” по действащия регулационен план
на гр.Банкя, при граници: тупик, УПИ ХІ-2419, парцел І за търговски и
административен център, УПИ VІІ-2419, УПИ VІІІ-1097 и за осъждането на П.Л.П.,
ЕГН ********** *** върху тези 95448/1367654 ид.ч. УПИ Х-2419, кв. 104-„З”
по действащия регулационен план на гр.Банкя.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
468466/10.08.2018г. по гр.д. № 4785 по описа за 2006г. на Софийски районен съд, 26-ти
състав в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА Допълнително Решение № 103439/09.11.2018г. по гр.д. № 4785 по описа за
2006г. на Софийски
районен съд, 26-ти състав.
ОСЪЖДА
Столична община, с адрес: гр.
София ул. „Московска“ № 33, със съдебен
адрес: адв. Р.К.,***, офис 15 да заплати на П.Л.П., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адвокатска
кантора „Шопова-Л. и П.“*** на основание на чл. 64, ал.2 от ГПК/отм./ сумата от общо 2059,05лв. /две хиляди петдесет и девет лева и 0,05лв/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС и СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на ответника П.П. – Г.К.Ц., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщението при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.