Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. Перник, 10.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров
КАНД № 53
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Национална агенция за приходите ТД
на НАП – София, адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ № 21 срещу Решение № 78/25.01.2022г., постановено по АНД №
20211720201465/2021г. по описа на Районен съд – Перник. С обжалваното решение е изменено
наказателно постановление (НП) № 593233-F620845/12.08.2021г., издадено от директор
на Дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП - София, с което на ****ООД, ЕИК ****, с
правоприемник към момента на
постановяване на настоящото решение, ****ООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ****, представлявано от управителя К.С.Т.К., е
наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено нарушение на чл.
96, ал. 10, във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),
като намалява имуществената санкция в размер на 500 лева.
Касаторът излага съображения за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение, в частта
относно изменението на наложената санкция. Иска от касационния съд да отмени
същото и да постанови съдебен акт, с който да потвърди НП № 593233-F620845/12.08.2021г., издадено от директор
на Дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП - София. Касационната жалба е връчена на ответника – ****ООД. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт К.. Поддържа
жалбата и иска същата да се уважи. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредба за заплащане на правната
помощ.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител .
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
основателност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да отмени решението на Районен съд –
Перник и потвърди
наказателното постановление.
Административен съд – Перник, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № F
620845/22.07.2021г. съставен от К.А.В.-М.в качеството си на инспектор по
приходите в НАП – София, в присъствието на свидетеля Д.Е.Й.е установено, че: На
16.07.2021г. при извършена проверка на дружество ****ООД, ЕИК ****, същото
осъществява дейност в търговски обект -
заведение за бързо хранене ****, находящо се в гр. Перник, пл. „Кракра
Пернишки“ № 21. При проверката е констатирано, че за периода от 29.12.2020г. до
30.06.2021г. дружеството е реализирало облагаем оборот, от упражняваната
дейност в търговския обект, в размер на 52 185.08 лева, като първата
продажба е направена на 01.01.2021г. Установено е , че за периода от
01.02.2020г. до 31.12.2020г. търговски обект
- заведение за бързо хранене ****, находящо се в гр. Перник, ****е
стопанисван, респективно е осъществявана търговска дейност от ****ЕООД, с ЕИК ****,
като за посочения период е реализиран облагаем оборот в размер на
42 247.17 лева. Констатирано е още, че Карим Саид Тауадроус Кодас ЕГН **********
– съдружник и управител на ****ООД, ЕИК **** е и едноличен собственик на
капитала и управител на ****ЕООД, с ЕИК ****. В случая е налице последователно
извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от ****ЕООД, с ЕИК **** и ****ООД, ЕИК ****.
В резултат на тази дейност, за периода от 01.03.2020г. до 28.02.2021г. ****
ООД, ЕИК **** реализира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС в общ размер на
54 299.18 лева., от който 39 192.18 лева за периода месец 03.2020г. –
месец 12.2020г. за ****ЕООД, с ЕИК ****
и 15 107.00 лева за периода месец 01.2021г. – месец 02.2021г. за **** ООД,
ЕИК ****. Във връзка с изложеното **** ООД, ЕИК ****, е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до
08.03.2021г. Нарушението е установено на 16.07.2021г., като в резултат на
проверката е издаден Акт за регистрация по ДДС № 140422102428952 от
16.07.2021г. Пред административнонаказващия орган (АНО) е постъпило възражение
срещу АУАН. Въз основа на АУАН, събраните по преписката доказателства и след
извършена проверка, директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – София
издава НП № 593233-F620845 от 12.08.2021г., с което на **** ООД, ЕИК **** е наложена
имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено нарушение на чл. 96, ал.
10, във вр. с ал. 1 от ЗДДС.
На база на така установената
фактическа обстановка и след събиране, преценка
и анализ на доказателствата по делото, районният съд е извел правни изводи с мотиви
за доказаност на процесното нарушение, компетентност на
АНО, процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като
в частта по приложението на материалния закона и частност относно размера на
наложената имуществена санкция, е изменил НП, с аргументи , че АНО не е
изложил мотиви обосноваващи налагането
на по – висок размер санкция от предвидения в закона минимум.
При извършената касационна проверка по реда
на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа
на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, от АПК, не се установи наличие на основанията
за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато
посока се прецениха доводите в касационната жалба. По делото няма
противоречия относно установената пред районния съд фактическа обстановка и
изведените от съда правни изводи. Противоречие между страните съществува
единствено по въпроса за определения от районния съд размер на наложената
„имуществена санкция”.
Съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа
обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото
доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета
на доказване. Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен
анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да
разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в
хода на административното производство. При
субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело. Не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при събиране, проверка и анализ на доказателствата по делото. Районният
съд е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и
въз основа на последните е направил правни изводи, които настоящият касационен
състав споделя и счита, че не следва да повтаря.
Мотивиран така,
настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство
решение на Районен съд Перник за законосъобразно, правилно и обосновано.
По доводите в
касационната жалба:
Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения по повод
изменението на НП
№ 593233-F620845 от 12.08.2021г. на директора на Дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП – София, във връзка с размера на наложената имуществена санкция. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 178 от ЗДДС предвижда „имуществена санкция“ в размер от 500 лв. до
5000 лв. Фактът, че наложената санкция, в размер на 700 лв., е близка до
предвидения от законодателя минимум, не изключва задължението на санкциониращия
орган да мотивира решението си относно размера й.
Съгласно разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този
закона, в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. По
аргумент на алинея втора от същата разпоредба, при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушение, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушения. Съгласно
чл.27 ал.3 от ЗАНН, смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко
наказание, а отегчаващите – на по-тежко наказание.
Индивидуализацията
на наказанието следва да бъде извършена преди издаване на наказателното
постановление, като наказващият орган е длъжен да се съобрази с изискванията на
чл.27 ал.1 – ал.3 от ЗАНН. Именно поради
това в НП следва органът да изложи конкретните си мотиви, кои обстоятелства
налагат прилагането на по-леко наказание и кои – на по-тежко такова и в зависимост от превеса на
едните или другите да определи конкретния размер на наказанието. В настоящия
случай, видно от съдържанието на процесното НП, директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – София,
не е посочил кои
обстоятелства приема за отегчаващи отговорността на дружеството. Формалното посочване, че при определяне размера на
наказанието са взети предвид предпоставките на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, не може
да замести липсата на мотиви. Именно липсата на конкретните мотиви,
които да обосноват по-високия размер на санкцията, води до необоснованост, респ.
незаконосъобразност на процесното НП в тази му част и като е установил това и е
изменил НП № 593233-F620845 от 12.08.2021г. на директора
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – София,
районният
съд е приложил правилно материалния закон.
Касационната инстанция не приема възможността
наказващия орган да обосновава конкретните си съображения едва при съдебното
оспорване на издаденото наказателно постановление, доколкото последното като
правораздавателен акт, следва да съдържа мотиви, както по отношение на
административното нарушение, така и досежно съответстващото му наказание.
Приемането на противното би довело до невъзможност наказаното лице да разбере
основанията, поради които му е наложено едно по-високо по размер наказание, а от друга страна и
възможност за наказващия орган да налага необосновани по размер санкции. Не се
споделя и становището
на касатора, че с наложената
санкция, в размер на 700 лева, ще се постигнат целите на наказанието. В тази връзка
следва да се отбележи, че законосъобразното достигане на поставените в чл.12 от ЗАНН цели, е неизменно свързано с обосноваността на наказанието, тъй като
необосновано високите по размер наказания не водят до превенция на нарушенията
и превъзпитание на нарушителя, а до липса на съразмерност и възможност за
използване на административнонаказателната процедура като инструмент за въздействие.
Ограничена в пределите на касационната
проверка, след като не е била сезирана с въпроси, различни от
законосъобразността на определения от районния съд размер на наложената на **** ООД, ЕИК **** „имуществена
санкция”, настоящата инстанция намира релевираните от касатора доводи за
неоснователни.
В тази връзка решението на Районен съд – Перник да измени процесното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни
разноски в полза на касатора се явява неоснователна.
Ответната страна не претендира присъждане на съдебни разноски,
поради което такива не се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78/25.01.2022г., постановено по АНД № 20211720201465/2021г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/