№ 346
гр.
Велико Търново, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември две хиляди и двадесета година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 446/2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.
24е, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е по жалба
„Захарни заводи“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис I“, № 29, чрез *** А. Г., против
Решение № 32-196558/09.07.2020 г., издадено от директор на Териториална
дирекция Дунавска, с което на основание чл. 24е, ал. 2, във връзка с ал. 1,
т. 4, буква „г“, предл. второ, във връзка с чл. 24, ал. 2, т. 4 от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, е прекратено действието на издаденото на
жалбоподателя Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG004300Е0117 от 18.07.2018 г. за обект „Завод за
спирт“, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Свети
Княз Борис I“, № 29, тъй като лицето е престанало да отговаря на условията
за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. На
основание чл. 24е, ал. 2 от ЗАДС решението, подлежи на предварително изпълнение
от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.
Жалбоподателят оспорва
решението като нищожно, алтернативно като незаконосъобразно поради издаването
му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните изисквания и целта на закона, и в нарушение
на принципите на правото на Общността. Излага подробни доводи, че обжалваният акт
е пореден, след като първоначален отказ е бил отменен от Административен съд –
Велико Търново с влязло в сила решение, при което административният орган е
пререшил спора относно съществуването на правото на придобиване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител, незачитайки
задължителната сила на съдебните актове по адм. дело № 629/2016г. и адм. дело №
61/2018г., потвърдени от Върховния административен съд. Решението намира за противоречащо на Директива
2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003г. относно преструктирането на правната рамка
на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията,
чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС. По
тези съображения, доразвити в писмени бележки изх. № 602/24.11.2020г.,
жалбоподателят моли оспореното решение да бъде обявено за нищожно или отменено
като незаконосъобразно и му бъдат присъдени направените по делото разноски,
вкл. такива за юрисконсулт.
Ответникът
по жалбата, директора на Териториална дирекция Дунавска в
Агенция „Митници“, чрез
процесуалния си представител *** Я. Я., оспорва жалбата, като излага в писмена
защита подробни доводи в подкрепа законосъобразността на издаденото решение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Дружеството
„Захарни заводи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Горна Оряховица е данъчно задължено лице по чл. 3, ал.
1, т. 4 от ЗАДС. На дружеството е издадено Решение
№ 32-196558/09.07.2020 г., издадено от директор на Териториална дирекция
Дунавска, с което на основание чл. 24е, ал. 2, във връзка с ал. 1,
т. 4, буква „г“, предл. второ, във връзка с чл. 24, ал. 2, т. 4 от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, с което е прекратено действието на
издаденото му Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG004300Е0117 от 18.07.2018 г. за обект „Завод за спирт“, находящ се в
гр. Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис I“, № 29, където потребява енергиен продукт „Природен газ –
в газообразно състояние“ с код по КН 27112100 като гориво за газови горелки тип
АМR-7-G/F-M-1-6-T,11 MW и АМR-5-G/F-M-1-6-T,11 MW, монтирани на ПКГ 12 и ПКГ 6,5 с цел получаване на пара, която се
използва за технологични нужди, тъй като лицето
е престанало да отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по
чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.
„Захарни заводи“ АД на основание чл. 24а, ал.
4 от ЗАДС е подало до началника на Митница Свищов Искане вх. №
32-102991/13.04.2016 г. за издаване на удостоверение за освободен от акциз
краен потребител по отношение на обект – завод за спирт. Депозираното искане
касае енергиен продукт – природен газ с код по КН 2711 21 00, който ще се
използва за технологични нужди. В съпроводителното писмо е посочено, че по
отношение използването на пара при производството на етилов алкохол в
различните технологични процеси не са настъпили промени и обстоятелствата,
установени при предходна проверка, приключила с издаването на Удостоверение № BG004300Е0090/21.05.2015 г., са актуални.
Във връзка с
подаденото искане и след извършените проверки /документални и на място от
митнически служители/ началникът на Митница Свищов е постановил Решение №
32-189398/07.07.2016 г., с което е отказал издаването на удостоверение за освободен
от акциз краен потребител на „Захарни заводи“ АД за завода за спирт. Мотивите
за този отказ са, че енергийният продукт – природен газ, участва в процес,
свързан с неговото изгаряне в резултат на което се отделя топлина, която се
използва за производствени нужди, непосредствен или чрез преносна среда, което
е легалното определение за „енергиен продукт за отопление“ съгласно чл. 4, т.
37 от ЗАДС и в този смисъл не са налице предпоставките по чл. 24, ал. 2, т. 4
от ЗАДС. Дружеството е оспорило по административен ред това решение пред
директора на Агенция „Митници“, който с Решение № Р-454/12.08.2016 г./32-226353
е отменил отказа и е върнал преписката на началника на Митница Свищов за
произнасяне при спазване на нормативните изисквания и съгласно изложените
мотиви за съобразяване с актуалното определение, съдържащо се в чл. 4, т. 37 от ЗАДС „енергиен продукт за отопление“, предвид изменението в закона, последвало
решението, с ДВ, бр. 58 от 2016 г., в сила от 26.07.2016 г.
В изпълнение на тези указания началникът
на Митница Свищов с Решение № 32-249307/07.09.2016 г. отново е отказал
издаването на исканото удостоверение, поради това, че по отношение на описаните
от дружеството дейности, за които ще се използва енергийния продукт не е налице
изискването на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, т.е. използването на енергийния
продукт природен газ с код по КН 2711 21 00 е свързано с неговото изгаряне, в
резултат на което се отделя топлина, която се използва за производствени нужди,
непосредствено или чрез преносна среда, което е легалното определение за
„енергиен продукт за отопление“ съгласно чл. 4, т. 37 от ЗАДС (изм. бр. 58 на
ДВ от 2016 г.).
Това решение е било оспорено пред
Административен съд – Велико Търново, който с Решение № 75/09.03.2017 г. по
адм. д. № 629/2016 г. го е отменил и е върнал преписката на началника на
Митница Свищов за произнасяне по искането с вх. № 32-102991/13.04.2016 г.,
подадено от „Захарни заводи“ АД, при спазване на указанията, дадени в
мотивите на решението. Същото е било обжалвано от административния орган и
оставено в сила от Върховния административен съд с Решение № 13533/08.11.2017
г. по адм. д. № 3953/2017 г. И двете инстанции са приели, че природният газ,
потребяван от „Захарни заводи“ АД не се използва като гориво за отопление, а
изцяло се реализира в производствените процеси, като използваното гориво е
предназначено за получаване на пара, необходима за получаването на крайния
продукт, като без участието на това гориво е невъзможно осъществяването на
самия технологичен процес на завода за спирт. Предвид това е направен извод за
незаконосъобразност на оспорения отказ, поради неправилно тълкуване и прилагане
разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 от ЗАДС.
С писмо рег. № 32-345044/07.12.2017 г.
началникът на Митница Свищов е поискал дружеството да уточни предоставената
информация по точки 4 и 8 от подаденото искане относно целите на използването и
търговското наименование и код по КН на произвежданите стоки, като го е
уведомил, че предоставената информация за използване на енергийния продукт за
производство на етилов алкохол с КН 2207 10 00 като ОАКП е в противоречие с чл.
60, ал. 1 от ЗАДС вр. чл. 38 от ППЗДДС, съгласно които производството по чл. 59
на тази акцизна стока се извършва само в данъчен склад за производство и
складиране. В отговор от „Захарни заводи“ АД е постъпило уведомление вх. №
32-349443/11.12.2017 г., според което информацията по т. 4 и т. 8 от подаденото
искане следва да се чете като: т. 4 - ....., т. 8 – пара, стоката няма код по
КН.
От митнически служители е извършена
нова проверка на място в завода за спирт на жалбоподателя, като съгласно
съставения Протокол № 1597/20.12.2018 г. не е установена промяна в
обстоятелствата, отразени при предходната проверка на 26.07.2016 г.
Началникът на Митница Свищов с Решение
№ 32-9884/10.01.2018 г. за трети път е отказал да издаде удостоверение за
освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ на „Захарни заводи“ АД за обект
Завод за спирт. Мотиви за това са, че съгласно постановените съдебни решения
енергийният продукт – природен газ се използва за цели, различни от моторно
гориво и гориво за отопление, но предвид обстоятелството, че произвежданият
краен продукт – етилов алкохол съгласно чл. 9, т. 1 във връзка с чл. 2, т. 1 от ЗАДС с код по КН 2207 10 00 е акцизна стока, производството по чл. 59 от ЗАДС
на тази акцизна стока се извършва само в данъчен склад за производство и
складиране съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗАДС във връзка с чл. 38 от ППЗДДС.
Решение №
32-9884/10.01.2018 г. е отменено от Административен съд Велико Търново по адм.
дело № 61/2018г., като преписката изпратена на началника на Митница Свищов за
произнасяне по подаденото от „Захарни заводи“ АД искане с вх. №
32-102991/13.04.2016 г., при съобразяване на дадените в това решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
С Решение №
7996 от 13.06.2018г. по КАД № 5168/2018г. на Върховния административен съд
решението на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 61/2018г. е
оставено в сила. Мотивите на ВАС са, че първоинстанционният съд е съобразил
действащата редакция на чл. 4, т. 37 ЗАДС и е обсъдил релевантните за спора
факти и обстоятелства. По аргумент от чл.177, ал.1, изр. второ, ако оспореният
акт бъде отменен или изменен решението има действие по отношение на всички.
Нормата на чл. 177, ал. 2 сочи, че актове и действия на административен орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В случая,
със сила на пресъдено нещо е отменено Решение № 32-249307/07.09.2016г. на
Началника на Митница – Свищов, с което по същото искане е постановен отказ за
издаването на исканото удостоверение. Както решението от 07.09.2016г., така и
съдебните актове в първоинстанционноното и касационното производството по
оспорването му са постановени след влизане в сила на новата редакция на чл. 4,
т. 37 ЗАДС, като всички възражения на касатора в тази връзка са преклудирани.
При липсата на нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее
установения от съда материалноправен порок на предходното решение, не би могло
да се обоснове трети отказ по същото искане на дружеството, за което вече има
влязло в сила съдебно решение.
В протокол за извършена проверка № 20BG4303A03A021185 /27.05.2020г. на място в обекта „Завод за спирт“, находящ се в
гр. Горна Оряховица служители на ТД Дунавска са изискали и проверили
документално, регистрираните електронни акцизни данъчни документи за получената
акцизна стока „Природен газ – газообразно състояние“ и съответно декларираните
в рекапитулативните декларации количества за данъчните периоди от 01.01.2020г.
до 30.04.2020г. Установено е, че енергийният продукт „Природен газ– газообразно
състояние“ постъпва в два броя горелки, монтирани на два броя парни котли,
които произвеждат пара, необходима за технологичния процес при производството
на етилов алкохол.
Решението
е съобщено на 13.07.2020 г., а датата на подаване на жалбата пред съда –
17.07.20г.
С
писмо рег. № 32-171603/17.06.20г. икономическият оператор „Захарни
заводи“ АД е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, че е започнало
производство за прекратяване действието на Удостоверение за освободен от акциз краен
потребител № BG004300Е0117 от 18.07.2018 г. за обект „Завод за
спирт“, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Свети
Княз Борис I“, № 29 съгласно чл. 24е, ал. 1, т. 4, б.
„г“ от ЗАДС, във връзка с чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Уведомлението е получено т
дружеството на 19.06.2020г., видно от обратната разписка на пощенския оператор
„Български пощи“ ЕАД.
С писмо изх. №
602/26.06.2020г. в ТД Дунавска, в законоустановения срок, от дружеството е заведено
становище, изразяващо несъгласие по започналата процедура за прекратяване на
Удостоверението за освободен от акциз краен потребител № BG004300Е0117
от 18.07.2018 г.
Административният орган,
след като се е запознал с възраженията на жалбоподателя е намерил същите за
неоснователни и е издал оспорения в настоящото производство административен
акт.
В разглеждания случай по
силата на специалния закон - чл. 24е, ал. 2 от ЗАДС, е допуснато предварително
изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на
същите няма суспензивен ефект.
С Определение от
10.08.2020г. съдът е спрял допуснатото предварително изпълнение като е намерил,
че в случая от предварителното изпълнение на Решение
№ 32-196558/09.07.2020 г. на директора на ТД Дунавска, за оспорващото дружество биха настъпили значителни вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, несъразмерни с
правните последици, целени с издаването на посоченото решение. В обществен интерес е дружеството да не преустановява дейността си до
окончателното разрешаване на спора относно законосъобразността на Решение № 32-196558/09.07.2020 г., издадено от директор на
Териториална дирекция Дунавска, за да може
дружеството-жалбоподател да изпълнява договорните си задълженията, да погасява
задълженията си към държавния бюджет и да не се допуска съкращаване на работни
места или неизплащане на възнаграждения на работниците или служителите. Определението е оставено в сила с Определение № 12197/01.10.2020г. по
КАД № 10132/2020г. на ВАС.
В хода на
съдебното производство са приети доказателствата, съдържащи се в
окомплектованата административна преписка.
Приложени към
настоящото дело в цялост са административно дело № 61/2018г. и 629/2016г. по
описа на Административен съд Велико Търново, ведно развилите се по тях
касационни производства пред Върховния административен съд.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Съдът намира
жалбата за допустима. Проверката за спазване на срока за оспорване
по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 24е, ал. 3 от ЗАДС показва, че този срок е
спазен, съобразно датата на връчване на решението – 13.07.2020 г. и тази на
подаване на жалбата пред съда – 17.07.20г. Оспорването е извършено от лице с
надлежна процесуална легитимация, като адресат на административния акт и от
външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Разгледана по същество жалбата е
основателна, с оглед следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК влязлото в сила съдебно
решение има действие за страните по делото. Ако оспорения акт бъде отменен или
изменен, решението има действие по отношение на всички. Според ал. 2 на чл.
177, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с
влязло в сила решение на съда са нищожни, като всеки заинтересован може да се
позове на нищожността им или да поиска съдът да я обяви.
В случая настоящият състав приема, че е налице основание за прилагането
на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като оспореното Решение № 32-196558/09.07.2020 г., издадено от директор на
Териториална дирекция Дунавска, се явява нищожен
административен акт. С процесното решение органът е пререшил спора относно
съществуването на правото на издаване на УОАКП, незачитайки задължителната сила
на влезли в сила съдебни решения. Безспорно в отмененото от съда решение
отказът не е на основание, че производството на крайния продукт-етилов алкохол
се извършва само в данъчен склад. Доколкото обаче съдебният контрол върху
отказа е обхванал по силата на чл. 168, ал. 1 от АПК и съществуването на
нормативно регламентираните материалноправни предпоставки и наличието на
условията за издаване на УОАКП, то силата на пресъдено нещо по уваженото право
на отмяна на отказа преклудира всички евентуални основания да се откаже
издаването на позитивен административен акт, независимо дали са били изрично
обсъдени от администрацията или съда при предшестващи производства, като в този
смисъл е и константната практика на ВАС – цитираната в писмените бележки на
жалбоподателя, а също така Решение № 6737/30.05.2017 г. по адм. д. № 5538/2016
г., Решение № 7762/26.06.2015 г. по адм. д. № 748/2015 г. и др.
Значение би имало само настъпването на
нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда
материалноправен порок. Такъв факт обаче не е налице в настоящия случай.
Обстоятелството, че природният газ се използва от „Захарни заводи“ АД за
производство на краен продукт – етилов алкохол, е било известно на
административния орган още при издаването на отменените откази и това е изрично
посочено в неговите Решение № 32-189398/07.07.2016 г., Решение
№ 32-249307/07.09.2016 г. и Решение № 32-9884/10.01.2018 г. на началника на
Митница Свищов, с които е отказано издаването на удостоверение за освободен от
акциз краен потребител на „Захарни заводи“ АД за обект Завод за спирт.
Всички събрани по делото доказателства, преценени
както поотделно, така и съвкупно, водят до извод, че енергийните продукти, за
които е издадено Удостоверението за освободен от акциз краен потребител № BG004300Е0117
от 18.07.2018 г., се ползват за нуждите
на пряката производствена дейност.
Същественото за конкретния спор е установяване на
обстоятелството, че и към настоящия момента, както и към момента на издаване на
Удостоверението
за освободен от акциз краен потребител № BG004300Е0117 от 18.07.2018
г., предназначението на доставяния и
използван в производственото предприятие посочените горива не се използва за
други нужди и други консуматори на обекта за цели, различни от тези, които
директно се свързват с производствения цикъл. Ако ответникът приема, че има
промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението и това налага
прекратяване на действащото удостоверение, той следва да докаже това си
фактическо твърдение – нещо, което не е сторено.
Обосновка в оспорваното
решението се свежда до "ново" тълкуване на нормата на чл.
4, т. 37 от ЗАДС, където законодателят дава легално определение на
понятието "енергиен продукт за отопление" и до "прилагане"
на решение на СЕС, където се дава тълкуване на чл.
2, § 2 от Директива 92/81 на Съвета. Същото обаче е лишено от фактическо
основание и почива на погрешно тълкуване на приложимите правни разпоредби. Посоченото
Решение на Съда на ЕС по дело С-240/01 е постановено за тълкуване на Директива
92/81 на Съвета, като същата е отменена с Директива 2003/96/ЕО на Съвета от
27.10.2003г. Възражението за относимост на решението по дело С-240/01 на СЕС е
било изследвано от административния съд по дела № 629/16г. и 631/2016г.,
потвърдени от ВАС. Директива 2003/96/ЕО на Съвета предвижда в преамбюла си, че
същността и логиката на данъчната система изключват от обхвата на рамката
двойното предназначение и използване на енергийните продукти за нещо различно
от гориво, както и минералногическите процеси.
В ЗАДС материалноправният
режим на освобождаванията на акцизните стоки, представляващи енергийни продукти
е уреден в чл.
24 от ЗАДС. По отношение на конкретният енергиен продукт релевантна е
разпоредбата на чл.
24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Според нея освобождават се от облагане с акциз
енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво
за отопление. Посоченият текст коректно транспонира по-горе разписаното в
директивата изключение и касае освобождаването от акциз, поради което следва да
се тълкува по същия начин – енергийният продукт се освобождава от акциз, когато
се използва за цели, различни от посочените. Като всяко изключение от принципа
и това изключение следва да се тълкува стриктно и по-скоро стеснително. Затова
по аргумент за противното, следва да се приеме, че само когато се констатира
използването на определен енергиен продукт като моторно гориво или като
отоплително гориво, той подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия
принцип на директивата и на чл.
2, т. 3, вр. с чл.
13 от ЗАДС.
Становището на ответника,
че енергийните продукти са такива за отопление, съгласно разпоредбата на чл.
4, т. 37 от ЗАДС съдът намира за неправилно. Вярно е, че при изгарянето на
тези продукти като гориво се отделя топлина, но видно от фактическа страна няма
спор, че тази топлина се използва за получаването на технологична пара, която
от своя страна се използва за технологични нужди /за което дружеството има издадено
удостоверение за освободен от акциз потребител/. Дори и след изменението на чл.
4, т. 37 ЗАДС, в сила от 01.01.2018 г., не е придадено различно правно
значение на използвания термин "енергийни продукти за отопление",
което да обосновава различно третиране на използваните от жалбоподателя
продукти.
Поради това, макар и да са
енергийни продукти посочените в издаденото удостоверение по чл. 24а
от ЗАДС, не могат да се квалифицират като продукти за отопление по смисъла
на изключението на чл.
4, т. 37 от ЗАДС. В случая от значение е, че целта, за която е използван
енергийният продукт, е производство на горепосочените крайни продукти. Не се
споделят доводите на административния орган, че използваният от дружество
енергиен продукт попада в приложното поле на чл.
4, т. 37 от ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на
топлина, а според чл.
24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС се освобождават от акциз енергийните продукти,
които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
В конкретния случай се установява, че природният газ участват в процес, свързан
с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез
преносна среда в основната й функция, а за други, производствени цели. В този
смисъл мотивите на административния орган, че природен газ е енергийни продукти
за отопление, не се оправдава фактически.
Законът изчерпателно
валидира кои са онези основания, при които органът приетажава законовото правомощие
да постанови прекратяване на действието на вече издадено удостоверение, в
частност да приложи хипотезата на чл. чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "г" от
ЗДАС, която разпоредба няма самостоятелно значение, тъй като препраща към друга
разпоредба на ЗАДС
– чл. 24, ал. 2. Именно там се въвеждат правните основания, които могат да
служат за юридическа база за решение, като процесното, но само при проявлението
на изчерпателно посочените там обстоятелства. Конкретно въздигнатото от
ответника е това по т. 4 от текста – използване на енергийния продукт за цели,
различни от моторно гориво или гориво за отопление. Видно обаче от фактическата
обосновка, приложените две административни дела, потвърдени от ВАС и
целокупната административна преписка, самият орган не установява, нито въвежда
в решението си такива обективни факти, които да обосновават прилагане на
посочения правен текст и те да настъпват след издаване на процесното
удостоверение. При условие, че в един предходен момент има установено за
налични на основата на конкретни факти предпоставки за издаване на
удостоверение за регистрация на освободен от акциз краен потребител, такова е
издадено и няма настъпила промяна на тези правопораждащи факти, т. е. не се
доказва последващо проявление на въведени в правната норма отрицателни правни
предпоставки, законово недопустимо е да се постановява решение, с което се
прекратява действието на издаденото удостоверение.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото общо в размер на 150
лв., от които сума в размер на 50 лв. - внесена държавна такса и сума в размер
на 100 лв., представляваща справедливото с оглед фактическата и правна сложност
на настоящото дело юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И:
|
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 32-196558/09.07.2020 г., издадено от директор
на Териториална дирекция Дунавска, с което на
основание чл. 24е, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 4, буква „г“, предл. второ,
във връзка с чл. 24, ал. 2, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/, е прекратено действието на издаденото на жалбоподателя Удостоверение
за освободен от акциз краен потребител № BG004300Е0117
от 18.07.2018 г. за обект „Завод за спирт“, находящ се в гр. Г. Оряховица, ул. „Свети Княз Борис I“, № 29. ОСЪЖДА Агенция Митници - Териториална
дирекция Дунавска да заплати на „Захарни заводи“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул.
„Свети Княз Борис I“, № 29 разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи
на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: