РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Пловдив, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501118 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Вивус.БГ“ ЕООД против Решение №
1007/06.03.2024г., пост. по гр.д.№ 3348/2023, ПРС, в частта, в която е отхвърлен
предявенияте от „Вивус БГ” иск с пр.осн. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.79 от ЗЗД, за
осъждането на Ц. П. П. да му плати главницата по Договор за кредит № *** и Анекси
към него от ***г. и от ***, а именно: сумата от 1100 лв.., като са присъдени и
разноски.
Жалбоподателят „Вивус.БГ“ ЕООД обжалва решението в посочената част като
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че предвид установената недействителност на
договора, съдът е следвало да определи чистата стойност на кредита и на осн. чл.23 от
ЗПК да определи размера на чистата стойност и за тази сума да уважи иска. Счита за
неправилен извода на съда, че сумата по чл.23 от ЗПК се дължи само на извън
договорно основание, а предявеният иск се основава на договора между страните,
поради което и искът се явява неоснователен. Посочва, че нормата на чл.23 от ЗПК е
императивна и урежда последиците от сключен недействителен договор за
потребителски кредит, поради което следва да бъде приложена от съда, независимо
дари страната се е позовала на нея. Позовава се и на съдебна практика в тази насока.
1
Моли за отмяна на обжалваната част на решението и за постановяване на ново такова, с
което се уважи предявения иск, коригират се разноските за първоинстанционното
производство и се присъдят разноски за въззивното такова.
ВъззИ.емата страна Ц. П. П. е подала отговор на въззивната жалба, в който
поддържа, че същата е неоснователна. РазвИ. доводи за недействителност на договора.
Счита, че поради недействителността на договора за кредит, вземанията за договорна
възнаградителна лихва и такса за бързо разглеждане са недължими на осн. чл.23 от ПК,
а последната такса не се дължи и на самостоятелно основание – поради
недействителност на уговорката за плащането й. Сочи, че ищецът по насрещния иск не
е въвел извъндоговорно основание на претенцията си, поради което и правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от него искове. Счита, че ако съдът
уважи иска на осн. чл.23 от ЗПК ще препятства длъжникът да се позове на изтекла
погасителна давност за вземането. В същото време ответникът по насрещния иск не е
длъжен да се брани с възражения по непредявен иск. Посочва, че уважаването на
исковата претенция на осн. чл.23 от ЗПК би довело до недопустимо решение като
постановено по непредявен иск. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
страна в производството, останала недоволна от отхвърлителната част на съдебното
решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят „Вивус.БГ“ ЕООД е бил ответник в първоинстанционното
производство , образувано по предявен от Ц. П. установителен иск за
недействителност на клаузи в процесния договор за кредит между страните.
Ответникът е предявил насрещен иск за заплащане на сумите по договора – главница –
предоставяната в заем сума, договорна лихва и такса по договора. С постановеното
първоинстанционно решение исковете на П. са уважени и съдът е признал за
недействителни клаузите от договора – такса за бързо разглеждане и такса за
удължаване на срока. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил
насрещния иск изцяло с мотив, че договорът е недействителен, поради което на осн.
чл.23 от ЗПК се дължи връщане само на главницата по договора, но такъв иск не е
предявен. В настоящето производство се обжалва отхърлителната част на решението,
само досежно претенцията за връщане на главницата по договора от 1100лв.
2
Решението е влязло в сила по отношение на признаването за недействителни на
клаузите за заплащане на различни такси по договора. Следователно спорът пред
настоящата инстанция се концентрира единствено около въпроса дали при предявен
иск за заплащане на суми по потребителски договор за кредит, при установяване на
неговата недействителност следва съдът да присъди невърнатия размер на главницата,
съставляваща заемната сума, като служебно приложи нормата на чл.23 от ЗПК или е
необходимо да бъде предявен отделен, нарочно предявен иск за връщане на сумата по
този ред.
По така формулирания въпрос ВКС се е произнесъл нееднократно в смисъл, че
при констатиране на недействителност на потребителски договор за кредит, в
производство по чл.79 от ЗЗД, то следва служебно да приложи нормата на чл.23 от
ЗПК, като не следва да насочва кредиторът към предявяване на отделен иск с пр. осн.
чл.55 от ЗЗД. Така в Р№ 50259/12.01.2023г., пост. по гр.д.№3620/2021г., IIIг.о., ВКС са
дадени изричните указания както следва: „съдебната практика е уеднаквена в следния
смисъл: договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един
и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност
се установи в производство по предявен иск по чл.79 ЗЗД, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната
разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на
чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за
потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата
сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то
би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта
на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна
давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в
специалния ЗПК.“
Ето защо по настоящето дело, съдът намира, че при констатиране на
3
недействителност на договора за кредит, то следва да се присъди чистата стойност на
кредита – дадената сума на кредитополучателя, без да е необходимо да е формулиран
изричен петитум по реда на чл.23 от ЗПК.
С влязлото в сила първоинстанционно решение е призната нищожността на
двете клаузи в потребителския договор за кредит между страните и по този въпрос е
налице формирана СПН. Съдът намира за правилен извода на районния съд, че
процесният договор е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В
договорът е посочен ГПР от 49,70%, като изрично е посочено, че този ГПР с запазва
при спазване на сроковете по договора. Кредиторът не е посочил, че включва в ГПР
процесните две такси, които, обаче се явяват част от естеството на договорните
отношения. По този начин е достигнал до скрито оскъпяване на кредита, като е въвел
потребителя в заблуждение относно икономическите последици от сключването му.
Така е нарушена разпоредбата на чл.143, ал.2, т.19 от ЗПК. Посочването на ГПР е част
от задължителното съдържание на договора за кредит, поради което на осн. чл.146, ал.5
от ЗПК договорът за кредит се явява нищожен. В този случай, съгл. чл.23 от ЗПК се
дължи връщане на чистата стойност на кредита. По делото няма спор, че сумата е в
размер на 1100лв. / първоначално получени 700лв. , а в последствие на два пъти по
200лв. или общо 1100лв./. Тази сума следва да бъде осъден кредитополучателя да
върне на кредитора. Предявеният иск за връщане на сумата, получена като кредит
следва да бъде уважен. Постановеното решение в частта, в която е отхвърлен този иск
следва да бъде отменено. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските,
дължими от „Вивус.БГ“ ЕООД на
По разноските
На осн. чл. 78 от ГПК въззИ.емата страна следва да заплати на жалбоподателя
сумата от 25лв., заплатена ДТ, както и 200лв. за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Следва да бъдат присъдени и разноски на жалбоподателя за
първоинстанционното производство в размер на 50лв. , заплатена ДТ, както и 180лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определени по съразмерност.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1007/06.03.2024г., пост. по гр.д.№ 3348/2023, ПРС, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от „Вивус БГ” ЕООД, ЕИК *********, иск с
пр.осн. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.79 от ЗЗД, за осъждането на Ц. П. П., ЕГН **********,
да му плати главницата по Договор за кредит № ** и Анекси към него от *** и от
****, а именно: сумата от 1100 лв.., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
4
ОСЪЖДА Ц. П. П., ЕГН **********, да заплати на „Вивус БГ” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 1100лв., съставляваща главницата по Договор за кредит № ** и
Анекси към него от *** и от **** както и сумата от 225лв. разноски за въззивното
производство и 235лв. разноски за първоинстанционното производство.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5