№ 1169
гр. София, 01.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601693 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на Н. АС. Н. срещу определение на СРС, 106 с-в
№333 от 04.02.2022г. по НЧД № 1090/2022г., с което изцяло е потвърдено
постановление от 01.06.2022г. на прокурор в Софийска районна прокуратура,
с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№15070/2021г. по опис на 05 РУ СДВР, пр. пр. №6184/2021г. по опис на
Софийска районна прокуратура, образувано за извършено престъпление по
чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, в надлежната писмена
форма срещу подлежащ на оспорване акт, поради което въззивният съд
намира за допустимо разглеждането ѝ.
В жалбата са изложени са доводи за незаконосъобразност на
обжалваното определение, като жалбоподателката не е съгласна с приетото от
съда и прокурора в постановлението му за прекратяване на наказателното
производство, че Н.И. не бил дава обещание пред страните по сделката за
продажба на мазето, а за отстъпване на ползването му. В тази връзка навеждат
прочитането лично на И. и подписването на предварителния договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 21.12.2019г. в негово присъствие, в
1
чиято клауза на чл. 3, т. 2 ставало въпрос за личната ангажираност на И. за
продажбата на мазето, както и обстоятелството, че бил поканил новите
собственици при избран от него нотариус, явяването му пред нотариуса с
двете му дъщери и опита му да ги убеди да продадат мазето на сем. Б.. В
жалбата се поддържа, че за периода от момента на подписване на
предварителния договор на 21.12.2019г. до момента на срещата при нотариус
К. на 15.07.2020г. И. поддържал у сем. Н. заблуждение, че е собственик на
мазето, което обещал да продаде при ясно съзнание, че не е бил собственик,
както и че продажбата му зависи от волята на дъщерите му. Изложеното било
мотивирало сем. Н. да обвържат получаването на последната вноска от
продажната цена в размер на 5 000 евро с изпълнението на задължението от
страна на И.. Оспорва приетата квалификация от районния съд на
неполучаването на останалата част от продажната цена като пропусната
полза, намирайки че същата представлява имотна вреда. Иска се отмяна на
атакуваното определение и връщане на делото на Софийска районна
прокуратура със задължителни указания относно приложението на закона.
Претендира деловодни разноски, включително за адвокатски хонорар.
Софийски градски съда, след като се запозна с доводите в частната
жалба и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
Досъдебното производство е образувано и водено за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК за това, че на
26.06.2017г. с цел да набави за себе си облага, извършителят възбудил
заблуждение у Н. АС. Н., в резултат на което направил опит да причини
имотна вреда.
По досъдебното производство няма привлечено лице в качество на
обвиняем.
Въззвният съд напълно се съгласява с установената от Софийски
районен съд фактическа обстановка, а именно:
През 90-те години на XX -ти век съпругът на пострадалата – К.Н.
/починал през 2017 г./ и свидетелят Н.И. изградили абонатна станция към
„Т.С.“ ЕАД, която разположили в мазето на Н.. На 26.07.2017 г. е изготвен
протокол, с който свидетелят И., домоуправител в сградата, „преотстъпва
безвъзмездно“ на наследниците на своя съсед К.Н. ползването на неговото
2
избено помещение. През 2019 г. тримата съсобственици решили да продадат
жилището, като на 21.12.2019 г. Н.Н. и Е.А. сключили предварителен договор
за покупко-продажба със свидетелите А.В.-Б. и С. Б.. Съгласно чл. 1, ал. 2 и
чл. 3, т. 2 от договора продавачите се съгласяват да окажат съдействие на
купувачите за придобиване чрез покупко-продажба на избено помещение в
същата сграда от собственика Н.И. в срок до 15.03.2020 г., за което Б.
следвало да им заплатят сумата от 5 000 евро. При подписването на
писмената сделка присъствал и свидетелят И., който поел ангажимент
единствено да предостави мазето за ползване на бъдещите собственици. На
06.01.2020 г. пострадалата Н.Н. и нейните дъщери – С. Н. и Е.А. прехвърлили
възмездно собствеността върху имота, ведно с прилежащото избено
помещение, в което е изградена абонатна станция, на свидетелите А.В.-Б. и С.
Б., като волята им била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба.
В средата на 2020 г. свидетелите Н.Н., А.В.-Б., С. Б. и Н.И. посетили
кантората на нотариус М. К. с район на действие СРС, където И. отказал да
прехвърли избеното помещение, прилежащо към обитаваното от него
жилище, с мотива, че от 2018 г. собственик на обекта е неговата дъщеря.
Въззивният съд намира, че посочените по-горе факти са установени
прецизно от първата съдебна инстанция. Те са в съответствие със събраните
доказателства по делото.
За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че
обещанието на Н.Н., С. Н. и Е.А. спрямо свидетелите А. и С. Б., че свидетелят
И. ще им продаде собственото си мазе, не било съгласувано с последния.
Счетено е, че същият не бил запознат с клаузите на договора, но се съгласил
да предостави за ползване мазето, собственост на неговата дъщеря и на
новите собственици. Прието е, че не е причинена имотна вреда, тъй като
неполучената част от продажната цена по сключения договор за покупко-
продажба на недвижим имот не представлявало вреда, а пропусната полза,
след като не е напуснало налично имущество от патремониума на
пострадалия.
С оспореното определение са приети за правилни фактическите и
правни твърдения на представителя на Софийска районна прокуратура, като
съдът е потвърдил извода, че поведението на Н.И. не разкрива признаци на
осъществен състав на престъпление от общ характер. В тази връзка са
3
анализирани показанията на свидетеля И. и свидетелите Б., като правилно е
отчетено качеството им на незаинтересовани от изхода на делото лица. В
резултат на изложеното правилно съдът не е дал вяра на твърденията на
свидетеля Н.Н. свидетелят И. да е поемал ангажимент за продажба на
избеното помещение.
Прието е от първостепенния съд, че с оглед установените договорни
отношения, не е налице механизъм на наказателноправна измама, тъй като у
свидетеля Н.Н. не е било възбудено и/или поддържано заблуждение и същата
не е извършила имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя
патримониум, като в случая отсъства и специалната съставомерна цел –
деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага да е извършил
деянието.
Настоящият съдебен състав счита изводите на районния съд за
правилни.
Правилно първостепенният съд е отчел правната природа на
престъплението измама като резултатно увреждащо престъпление. Съгласно
престъпния състав на чл. 209, ал. 1 от НК за извършване на престъплението от
обективна страна е необходимо деецът да възбуди и поддържа у някого
заблуждение с особена цел – да набави за себе си и/или другиго имотна
облага, и с това да причини нему или другиму имотна вреда. Необходимо е да
съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
заблуждението и предприетото имуществено разпореждане, от една страна и
настъпилата имотна вреда, от друга.
След като не се установи свидетелят И. да е обещавал да прехвърли
собствеността върху собственото си избено помещение на А. и С. Б., не се
доказва същият да е възбудил или поддържал у свидетеля Н.Н. заблуждение,
което да е мотивирало последната да извърши акт на имуществено
разпореждане.
Твърдението в жалбата, че от изявленията на свидетеля И., с които
потвърдил ангажимент за продажба на избеното помещение, възбудил и
поддържал заблуждение у Н.Н., С. Н. и Е.А. за тези обстоятелства, с което
мотивирал последните да обвържат получаването на третата и последна
вноска от плащането в размер на 5 000 евро с изпълнението на това негово
задължение от негова страна, не намери подкрепа в доказателствата по
4
делото, тъй като се установи че свидетелят И. не е поемал такова задължение.
Единствено жалбоподателката излага такива твърдения като свидетел, с който
твърди че непосредствено възприела изявленията на И., доколкото
показанията на дъщеря ѝ Е.А. са производни на нейните твърдения.
Същите противоречат на показанията на свидетелите А. В.-Б. и С. Б.,
които заявяват недвусмислено, че свидетелят И. присъствал при сключване
на предварителния договор и тогава им обещал, че ще им предостави мазе за
ползване, но не е обещавал, че ще им го продаде или ще им прехвърли
собствеността. Последното кореспондира със заетата позиция в показанията
на самия Н.И., а свидетелите Б. обясняват обещанието на свидетеля Н.Н. да
им осигури прехвърляне на собственост от нейния съсед, с желанието им да
намалят продажната цена.
Свидетелката Н.Б., посредник при продажбата, също е отрекла да е
присъствала на разговор между свидетелите И. и Н.Н., в които уговарят
прехвърлянето на мазето на първия на новите собственици, макар след това в
разпита си да потвърждава, че Н. и И. се договорили, че ще прехвърли
собствеността на мазето на новите собственици, без свидетелката да си
спомня точните им думи. Отчитайки противоречивостта в тези твърдения,
съдът счита, че не биха могли да обосноват извод за обещание от страна на
свидетеля И. за че ще прехвърли собствеността на мазето на новите
собственици, доколкото показанията на свидетелите Б. и И. са в смисъл за
безвъзмездно предоставяне ползването на мазето. Свидетелите Б. са
категорични, че още преди срещата при нотариус през месец август 2020г.
същите били наясно, че въпросното избено помещение не е собственост на
свидетеля И..
Съдът намира, че единственият акт на имуществено разпореждане от
страна на свидетелката Н.Н. е извършен с прехвърлянето на правото на
собственост с договора за покупко-продажба от 06.01.2020 г. на въпросния
апартамент, ведно с избеното помещение от собствениците им Н.Н., С. Н. и
Е.А. на А. и С. Б.. Не се установи необходимата причинно – следствена връзка
между деяние на свидетеля И. и акта на имуществено разпореждане,
доколкото същият не мотивирал свидетелката Н.Н. да прехвърли
собствеността върху имота си.
От друга страна въпросната последна вноска от продажната цена на
5
недвижимия имот не представлява предмет на престъплението, както
правилно е приел районния съд. Същата не представлява резултат от
имуществено разпореждане от страна на лицето, за което се претендира че е
било въведено в заблуда. Напротив, сумата е била дължима на продавачите
Н.Н., С. Н. и Е.А.. Поради това правилно е оценено незаплащането от
първостепенния съд като пропусната полза – пропуск да бъде увеличено
имуществото, при условия че са съществували всички изгледи за това. В този
случай правата на продавачите по договора не подлежат на наказателно-
правна защита, тъй като законодателят не е криминализирал с разпоредбата
на чл. 209, ал. 1 НК причиняването на имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че Софийски районен съд е
постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, като на основание чл.
243, ал.5, т.1 от НПК е потвърдил както прекратяването на наказателното
производство, така и относно правното основание за това по чл. 243, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателката за
присъждане на деловодни разноски се явява неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, 106 с-в №333
от 04.02.2022г. по НЧД № 1090/2022г., с което изцяло е потвърдено
постановление от 01.06.2022г. на прокурор в Софийска районна прокуратура,
с което на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№15070/2021г. по опис на 05 РУ СДВР, пр. пр. №6184/2021г. по опис на
Софийска районна прокуратура, образувано за извършено престъпление по
чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. АС. Н. за присъждане на
деловодни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7