Р Е Ш Е Н И
Е № 2849
гр. Пловдив, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8610 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против П.Н.Г., ЕГН **********
с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 498,38 лв.- главница, дължима по договор за
кредит ***; 74,63 лв. – договорна лихва за периода от 03.06.2016 г. до
06.10.2016 г., 115,05 лв. – неустойка за периода от 06.08.2016 г. до 06.10.2016
г., 70 лв. – такса разходи за събиране за периода от 09.09.2016 г. до
06.10.2016 г.; 120 лв. – такса разходи за дейност на служител; 71,19 лв. –
лихва за забава за периода от 06.12.2016 г. до 06.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление –
06.03.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3556 по описа за
2018 г. на ПРС.
В исковата молба се твърди, че на
28.04.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и П.Н.Г., като
кредитополучател е сключен договор за кредит „***“, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписване на договора
кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в
максимален размер на 500 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Редът и условията, при които бил отпуснат кредита се
уреждали в договора, общите условия към него и Приложение № 2 към договора за
кредит. Страните били уговорили, в случай че кредитополучателят извърши
транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък от кредита, сумите на тези
транзакции увеличават размера на кредитния лимит. Кредитополучателят усвоил
заемни суми в общ размер на 636,47 лв. Съгласно горепосочения договор
кредитополучателят дължал договорна лихва в размер на 0,12 %, която се
изчислява ежедневно върху усвоената и непогасена главница. На посоченото
основание на длъжника била начислена договорна лихва в размер на 86,54 лв. за
периода от 07.05.2016 г. до 06.10.2016 г. Твърди се, че съобразно договореното
между страните ако кредитополучателят не плати текущото си задължение на
падежа, същият се задължавал да предостави в срок от 3 дни след падежа
обезпечение чрез поръчителство. При неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница, като в случая размерът на
начислената неустойка била в размер на 232,55 лв., за периода от 06.06.2016 г.
до 06.10.2016 г. При забава за плащане на сума в размер на 15% от максималния
кредитен лимит, ответникът дължал и разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, като в
настоящия случай такса разходи за събиране била начислена в размер на 107,50
лв.
Съгласно клаузите на договора, в
случай че кредитополучателят не е заплатил минимум 15 % от одобрения кредитен
лимит, в рамките на два последователни месеца, като поне в един месец да бъдат
внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му
задължение става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се
съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на
описаните условия. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на
06.12.2016 г., като считано от тази дата кредитополучателят дължи заплащането на
законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението
си. Според договора, след настъпване на предсрочна изискуемост,
кредитополучателят дължал еднократно и такса в размер на 120 лева,
представляваща разходи за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. Ответникът
платил по това задължение обща сума в размер от 305 лв., поради което останали
дължими търсените суми.
На 13.07.2017 г. било подписано Приложение № 1 към договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е кредиторът, съгласно което
„Аксес Файнанс“ ООД прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ООД вземането произтичащо от договор за кредит, описан по – горе, ведно с
всички привилегии и обезпечения. Сочи се, че на длъжника – ответник по делото
било изпратено уведомително писмо, което било върнато в цялост като на
обратната разписка било отбелязвано, че пратката не е потърсена от получателя.
Ето защо е направено е искане да се приеме, че с връчване на приложеното към
исковата молба уведомително писмо за извършена цесия, е налице надлежно
съобщаване на цесията и тя поражда действие за длъжника.
Тъй като ответникът не е изплатил
изцяло задълженията си договора за кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410
от ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното частно гр. дело, но
тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се предявявал
настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Моли същият да бъде
уважен. Претендират се и разноски.
Ответникът е подал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва предявените искове, като неоснователни.
Твърди се, че начислените такси разходи за събиране и разходи за дейност на
служител, са неправомерно начислени. Прави възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По
делото е прието ч.гр.д. № 3556/ 2018 г.
по описа на РС- Пловдив, от което се установява, че на 06.03.2018 г. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за
процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта
е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в
заповедното производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да
предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са
предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково
производство за установяване на дължимост на сумите за главница и мораторна лихва.
С
оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и
приети по делото доказателства за преценка на основателността на предявените
искове.
На 28.04.2016 г. между ответника
в качеството на кредитополучател и Аксес Файнанс ООД – кредитор е сключен договор
за кредит „***“, въз основа на който
кредиторът предоставя
на кредитополучателя кредит в максимален размер от 500 лв., под формата на
рарешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта. На кредитополучателя
е предоставен платежен инструмент- кредитна карта № ***, издадена от „Интеркарт
Файнанс“ АД, за което е подписано и Приложение №1, неразделна част от договора,
съдържащо условия за ползване на международна платежна карта и Тарифа за дължимите
такси за ползване на кредитната карта. Отразено
е, че договорът се сключва за срок от 6 години. В чл. 6 е предвидено, че
кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до
максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на валидност на
договора, се задължава да заплаща на всяко 2-ро число на месеца, текущото си
задължение, дължимо за предходния месец. В чл.4 от договора са уговорени
условията, както следва: срок на кредита, фиксиран годишен лихвен процент- 43,2
% и ГПР 45,9 %, като са посочени допусканията, взети предвид при определянето
му. Предвидено е, че върху усвоения размер на кредита, Кредитополучателят дължи
дневен лихвен процент в размер от 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден
върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приема, че
календарният месец е с продължителност 30 дни. Общата сума, дължима от
Кредитополучателя, съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК се сочи, че включва следните
суми: усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и
непогасена главница, такси за ползване на картата, дължими от
Кредитополучателя, посочени в Тарифата.
В чл.8 от договора е предвидено, че върху усвоената сума по кредита,
кредитополучателят дължи договорна лихва, посочена в договора, която се
начислява ежедневно. В чл.8, ал. 2 от договора е предвидено, че с подписване на
договора, кредитополучателят се задължава да върне на кредитора усвоения
кредит, ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за
неизпълнение на задължения по договора и разходи за събиране, описани в
договора или Условията, в случай, че такива са начислени. В чл. 12 от договора е предвидено, че в случай
че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на падежа (до всяко
второ число на месеца за текущото задължение, дължимо от предходния месец),
същият е длъжен да предостави на кредитора обезпечението по чл. 16 от договора,
както и да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която
до послужи за частично погасяване на задължението му в срока по чл. 16 от
договора, а именно три дни от датата след падежа за заплащане на текущото си
задължение. В чл. 12, ал. 2 от договора е посочен реда за погасяване на
задълженията по договора за кредит. Съобразно
договореното между страните в чл. 16 от договора, ако кредитополучателят не
плати текущото си задължение на падежа, същият се задължавал да предостави в
срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, като поръчителят
следва да отговаря на определени условия. При неизпълнение на задължението си
за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи на кредитора неустойка
в размер на 10% от усвоената и непогасена главница. В чл. 15 от договора е уговорено, че за
обезпечаване на вземанията по договора за кредит, кредитополучателят в
качеството на залогодател учредява в полза на кредитора в качеството на заложен
кредитор, залог върху вземанията по Трудов договор от 21.02.2011 г., сключен с
Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“. В чл. 22 се сочи, че в случай,
че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично
задължение по договора с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15 %
(петнадесет процента) от одобрения кредитен лимит, в рамките на два
последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от
сумата от одобрения кредитен лимит, кредиторът има право да обяви цялото му
задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Посочва се, че обявяването на предсрочната
изискуемост се извършва по някой от начините по чл. 28 от договора. След
настъпване на предсрочната изискуемост, договорна лихва спира да се
начислява. В чл. 28 от договора е
предвидено, че всички писма, покани, съобщения или други документи между
страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на
адресите за кореспонденция, изпратени по факс или е-mail адрес, посочени от страните в
Договора. Кредитополучателят се задължава да уведомява кредитора писмено в срок
до 3 дни при промяна на данните. При изпълнение на задължението по ал. 2, изпратените
до последния известен адрес за кореспонденция съобщения, е уговорено, че ще се
считат за валидно връчени и узнати от кредитополучателя с изтичането на 3
дни от изпращане. В чл. 22, ал. 5 от договора е предвидено, че
след настъпване на предсрочната изискуемост, кредитополучателят дължи
еднократно заплащането на такса в размер на 120 лв., включваща разходи на
кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. В чл.
22, ал. 4 от договора е предвидено, че при забава за плащане на текущото
задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, кредитополучателят дължи на
кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50
лв. за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по
чл.12, ал.1 от договора. В случай, че
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение по чл.16 от договора,
но заплати 15% от кредитният лимит, съгласно чл.12, ал.1, до 5 то число на
съответния месец, същият не дължи разходи за събиране на задълженията по тази
алинея, но дължи неустойка по чл. 21 от Договора в размер на 10 %. Тази
неустойка е предвидено при непредставяне на допълнително обезпечение по чл. 16
от договора и е в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница. Заявено е от заемателя, че е получил общите
условия, които са приложени и като доказателство по делото. В чл. 10 е
посочено, че актуално състояние може да бъде проверено чрез създаден от
заемателя личен акаунт в сайта ***, който същият се задължава да регистрира в
срок от два дни от подписване на договора.
По делото е представено и
Приложение № 1 към договор за кредит „***“ с КИД ***, представящо Общи условия
за ползване на международна платежна карта. Предвидено е, че картата се предава лично на
картодържателя, като с подписване на протокол за предаване на картата,
картодържателят удостоверява, че е получил надлежно картата и отделен запечатан
плик с ПИН. Предвидено е, че са начисляват такси, определени в Тарифата, която
се сочи, че може да бъде променяна едностранно с 2 месечно предизвестие до
картодържателя. Приложението и
съдържащата се в него тарифа са подписани от страните по договора.
На 07.11.2014 г. между АКСЕС
ФАЙНАНС ООД в качеството на продавач – цедент и праводателя на ищцовото дружество (АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ООД) в качеството на купувач – цесионер е сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са се
уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от
договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и от договори за потребителски кредит
по смисъла на ЗПК, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение №
1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото
съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен документ по
смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да прехвърлят нови
вземания при спазване условията на този договор на месечна база. Следващите
вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение №1 със съответната
дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване/съобразно правилата
на т. 4.1. и следващите, то става неразделна част от договора/. Уговорено е за
целите на рамковия договор всяко поредно Приложение 1 да има силата и
значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В
т.2.2. е договорено съдържанието на
приложението по отношение на характеристиките на прехвърляните вземания. В т.4.3. от договора е предвидено, че след
датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права върху
тях, а купувачът има право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или
поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на
предприето принудително изпълнение. В т. 4.4 от рамковия договор е уговорено,
че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение №1 от страна на
Купувача, Продавачът се задължава да предостави на Купувача писмено
потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Съгласно т.4.5. от рамковия
договор продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците
за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от
потвърждаване на съответното Приложение №1 от Купувача. На 01.03.2016 г. е сключено Допълнително
споразумение към него, като видно от
Приложение № 1 от 13.07.2017 г., неразделна част на цесионера е прехвърлено
вземането в договор за заем в размер на 917,40 лв., включващо главница в размер
от 498,38 лв. и заемни такси и лихви. С Потвърждение за сключена цесия, издадено на
основание чл. 4.4. от рамковия договор, прието като доказателство по делото,
продавачът – цедент е потвърдил прехвърлянето на вземанията.
На 19.07.2017 г. ищецът е
изпратил до ответника уведомително писмо за извършената цесия, както и покана
за заплащане на дължимите суми, като писмото е изпратено до адреса, посочен в
договора, но е върнато като непотърсено.
АКСЕС ФАЙНАНС ООД е упълномощило
ищцовото дружество да уведомява всички длъжници по всички вземания на
Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор от 07.11.2014 г. (л.26 по
делото).
На 13.11.2017 г., видно от
Разписка приложена по делото е връчено копие от уведомително писмо за
извършената цесия на ответника.
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че предоставения на ответника кредитен лимит е
усвоен чрез няколко транзакции до размера на сумата от 636,47 лв., като са
изтеглени суми в различни размери през периода от 06.05.2016 г. до 16.06.2016
г., като установените транзакции напълно
съответстват на описаните в исковата молба. Установено е, че по договора е
платена обща сума в размер от 305 лв., както следва сумата от 150 лв.- платена
на 01.06.2016 г., сумата от 80 лв. платена на 08.07.2016 г. и сумата от 75 лв.-
платена на 17.08.2016 г. С така платените суми се установява, че са
осчетоводени следните погасявания на задължения по договора за кредит, а
именно: погасена главница в размер от 138,09 лв., погасена неустойка в размер
от 117,50 лв. и погасени разходи за събиране на вземанията в размер от 37,50
лв. и лихви в размер от 119,91 лв. Размерите на задълженията по договора за
кредит към датата на цесията се сочи, че са както следва: главница в размер от
636,47 лв., договорни лихви в размер от 86, 54 лв. за периода от 03.06.2016 г.
до 06.10.2016 г., неустойка за неизпълнение по чл. 21 от договора в размер на
232,55 лв. за периода от 06.08.2016 г. до 06.10.2016 г., разходи за събиране на
вземанията по чл. 22, ал. 5 в размер от 107,50 лв. и разходи за събиране на
вземанията по чл. 22, ал. 6 в размер от 120 лв. След приспадане на платените
суми са останали дължими суми съответстващи изцяло на заявените в исковата молба,
като дължими от ответника. След датата на цесията не се установява да са
извършвани плащания от страна на ответника. Не се установява и да са налице
допълнителни три плащания от по 75 лв. от ответника, както се твърди в отговора
на исковата молба. Установява се, че
размерът на лихвата за забава за периода
от 06.12.2016 г. до 06.03.2018 г. е 62,97 лв.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените
искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността
на цедента –наличието на сключен договор за кредит в съответствие с
императивните законови разпоредби, в това число
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните
обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер. Ищецът следва да докаже, че кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е предоставил
сумата по кредита. Ответникът следва да докаже
всички факти, които сочи да изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и
възражението си за извършени
допълнителни плащания.
Не се оспорва от ответника с
отговора на исковата молба (последващите оспорвания са преклудирани) и от
приетите по делото доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне
на вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на сключения рамков
договор за прехвърляне на вземания, като ответникът е надлежно уведомен. Дори
да се приеме, че едно от уведомленията не е достигнало до него преди подаване
на исковата молба, предмет на настоящото производство, то с оглед факта, че
същата е връчена на ответника, ведно с приложенията, сред които е и
уведомлението за извършената цесия, то следва да се приеме надлежно уведомяване
за прехвърляне на вземанията.
Не се оспорва и от представените по делото
доказателства се установява, че между АКСЕС ФАЙНЕНС ООД и ответника е сключен
договор за кредит, по силата на който на ответника е предадена кредитна карта с
кредитен лимит от 500 лв., по която ответникът е усвоил суми в общ размер от
636,47 лв. Ответникът оспорва единствено
размера на дължимите от него суми.
От ответника, освен вземанията за
главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се претендират и вземания за
неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 16 от договора, такса разходи за
събиране и такса разходи за дейност на служител. По отношение на последните три
вземания, съдът намира, че за ответника няма валидно възникнало задължение за
тяхното заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи
служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете
последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и
при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен
обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното
начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на
ВКС, Решение № 198/10.08.2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на IV г.о., Решение №
229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011г. на II т.о.,ВКС и др.
Процесният
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в
сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен
порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило,
за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и
ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Въведената в договора за кредит отговорност за
отнапред определени разходи – чл. 22,
ал.4 и ал. 5 от договора, представлява по съществото си неустойка, дължима при забава
в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не е плащане
за покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на тези
плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със
забава на длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
този закон, е нищожна.
По
тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на
договора, а именно: чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от договора, които погрешно са
записани от вещото лице в заключението, като чл. 22, ал. 5 и ал. 6 , са нищожни и като такива не пораждат права и
задължения за страните по договора за кредит. Следователно ответникът не дължи
начислените от кредитора суми за разходи за събиране на вземането по чл. 22,
ал. 4 от договора в размер от 107,50 лв. и разходи за събиране на вземането по
чл. 22, ал. 5 от договора в размер от 120 лв.
Ответникът не е направил изрично възражение за
недействителност на предвидената в договора клауза за неустойка, като съдът
следи служебно дали същата противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на
неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави
по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество
и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и
на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В
случая неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение
има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение
на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това
задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и
относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при
изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който
е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за
начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави
и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
По
тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе клаузи на
договора, а именно: чл. 16 и чл. 21, чл. 22, ал. 4 и 5 са нищожни и като такива не пораждат права и
задължения за страните по договора за кредит. Следователно ответникът не дължи
начислените от кредитора суми за неустойка по договора и за такси разходи.
При
това положение извършените от ответника плащания по кредита следва да се
отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане
на усвоената сума и договорна лихва, доколкото обезщетение за забава се
претендира за период след последното плащане. Ответникът е направила плащания в
общ размер от 305 лв., с които се погасяват изцяло начислените договорни лихви
в размер от 86,54 лв. и главница в размер от 218, 46 лв. Към датата на
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и към датата на приключване на устните състезания в
настоящата инстанция, ответникът дължи сумата в размер на 418,01 лв. –
главница. Именно върху този размер на главницата следва да се определи и
обезщетението за забава за периода от 06.12.2016 г. до 06.03.2018 г., което
съдът чрез използване на онлайн калкулатор установява да е в размер на 52,95
лв. До този размер искът за установяване на дължимост на главница и обезщетението
за забава следва да се уважат, а за разликата над тези размери до пълните
претендирани такива от 498,38 лв. и 71,19 лв. исковете следва да се отхвърлят,
като неоснователни и недоказани. На основание гореизложените съображения за
недействителност и установените погасявания чрез плащане от страна на
ответника, следва да се отхвърлят изцяло исковите претенции за установяване на
дължимост на такси разходи, неустойка и
договорна лихва.
Съдът
счита за основателно искането за признаване на установено, че се дължи законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до датата на
погасяването й.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважените искови претенции. Ищецът представя доказателства и
претендира разноски в размер на 250 лв. – платена държавна такса. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъдят в полза на ищеца и юрисконсултски
възнаграждения за исковото производство и заповедното производство в общ размер
от 150 лв. В полза на ищеца пропорционално на уважената част от исковите
претенции съдът счита, че следва да се присъди сумата от 198,45 лв. – общ
размер на разноски в заповедното и в исковото производство.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Н.Г., ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 418,01 лв.- главница, дължима по договор
за кредит „***“ № *** и 52,95 лв. – лихва за забава за периода от
06.12.2016 г. до 06.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявление – 06.03.2018 г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3556 по описа за 2018 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4 против П.Н.Г., ЕГН **********,*** искове за
признаване на установено, че се дължат 74,63 лв. – договорна лихва за периода
от 03.06.2016 г. до 06.10.2016 г., 115,05 лв. – неустойка за периода от
06.08.2016 г. до 06.10.2016 г., 70 лв. – такса разходи за събиране за периода
от 09.09.2016 г. до 06.10.2016 г.; 120 лв. – такса разходи за дейност на
служител, както и за разликата над сумата от 418,01 лв.- главница до пълния
предявен размер от 498,38 лв. и за разликата над сумата от 52,95 лв.-
обезщетение за забава до пълния претендиран размер от 71,19 лв., ., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление –
06.03.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3556 по описа за
2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА
П.Н.Г., ЕГН **********,*** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 198,45 лв.- общ размер на разноски по съразмерност по ч.гр.д. №
3556 по описа за 2018 г. на ПРС и гр.д. № 8610 по описа за 2018г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ