№ 173
гр. Силистра, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Н.а
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20243400500364 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, предявена от
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-
МВР, представлявана от Директора- Главен комисар А.Джартов, чрез процесуалния
представител Гл.юрисконсулт С. П., против решение №315/10.05.2024 г., постановено по гр.
дело № 237/2023 г. по описа на Районен съд-Силистра.
С обжалваното решение съдът е ОСЪДИЛ ГДПБЗН, да заплати на И. Н. К., с
ЕГН **********, сумата от 1895.40 лева - представляваща неизплатена част от обезщетение
по чл. 234, ал. 1 ЗМВР, законна лихва върху тази сума от - 14.02.2023 г., до окончателното й
плащане, както и направените по делото разноски в размер на 500 лева.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд е разгледал и постановил
решение по недопустими искове. Това е така, тъй като с исковата молба се претендира
положен извънреден труд да бъде включен в общ служебен стаж и да се отчита като
осигурителен стаж. Според ищеца, в справка УП-3, работодателят е отразил положения от
него извънреден труд, но не го е включил в изчисляването на общ стаж при пенсиониране, в
резултат на това не го е взел предвид при изчисляване на обезщетение при прекратяване на
служебното правоотношение, поради навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60
години по реда на чл. 234, ал.1 от ЗМВР. Става ясно, че се претендира да бъде установено по
отношение на ГДПБЗН-МВР размер на осигурителен и трудов стаж, което представлява иск
за установяване на факт в противоречие с нормата на чл. 124, ал.4, изр. второ от ГПК, която
1
допуска това само в изрично определени случаи в закона и така предявеният иск не е сред
тях.
Единствената последица от полагане на извънреден труд, призната в закона и
пораждаща права за ищеца е да претендира заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд, ако такова не е платено при прекратено служебно правоотношение, но не и
признаване на извънредният труд за трудов или осигурителен или служебен стаж,
включително чрез превръщането на извънредния труд в осигурителен стаж, който да служи
за изчисляване на обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение по смисъла
на чл. 234 от ЗМВР.
С оглед на изложеното, моли въззивния съд да постановите решение, с което да
обезсили решение № 315/10.05.2024 г. на Районен съд - Силистра като недопустимо.
В условия на евентуалност, моли да отмени решението изцяло като неправилно,
необосновано и да отхвърли предявените искове
Излага подробно съображенията си за това.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата /ищец в първоинстанционното производство/ – И. Н. К., с
ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.Др.Ч., е депозирал отговор, с
който оспорва жалбата като счита, че същата е допустима, но неоснователна, тъй като
решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. При
постановяването му не са нарушени процесуалните правила, нито материалния закон.
Твърдението на въззивника, че при постановяването на първоинстанционното
решение са нарушени съдопроизводствени правила, е неоснователно. Районният съд не се е
произнасял по предявени от него недопустими искове. Заявява, че поддържаната от него теза
в първоинстанцинното и въззивното производство е, че положеният от него извънреден труд
следва да се смята за трудов/служебен стаж, който трябва да бъде присъединен към редовния
ми трудов/служебен стаж при изчисляването на общия му трудов служебен/стаж, а
работодателят не го е присъединил. Той не е съобразил разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от
Наредба 8121 з- 922 от 22.07.2022 г. и не е включил отработения от него извънреден труд,
когато е изчислявал общия му служебен стаж. По тази причина е достигнал до неправилния
резултат, че е работил 12 пълни години в МВР и е изплатил обезщетение по чл. 234, ал. 1 от
ЗМВР в размер на 12 брутни месечни възнаграждения.
По изложените съображения, моли Окръжния съд да потвърди изцяло
първоинстанционното решение и да му присъди всички разноски, които е направил пред
двете инстанции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.
2
Пред районния съд са предявени искови претенции с правно основание чл.234, ал.1
от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя, за неправилна квалификация
на предявения иск и за произнасяне по недопустим иск.
Ищецът е формулирал ясно искането си към съда, а именно: да бъде осъден ответника
да му заплати сумата от 1895.40 лева, която представлява разликата между сумата от
22744.80 лева, която му е изплатена и сумата от 24640.20 лева, която му се дължи като
обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, за прослужените от него 13 години като държавен
служител в МВР. Очевидно е, че не се предявява установителен иск по чл.124, ал.4 от ГПК, с
цел установяване на факт, както неправилно счита жалбоподателят. Целта на ищеца не е да
се признае за установен размера на трудовия и осигурителния му стаж като служител на
МВР. Липсва и правен интерес от това, тъй като този факт се признава от ПБЗН-Силистра и
това се установява с приетото като доказателство по делото Удостоверение за класиране и
пенсия /л.10 по гр.д.№ 237/23 по описа на РС-Силистра.
В отговора на жалбата и в проведеното съдебно заседание пред настоящата
инстанция, той потвърди, че заявената от него претенция е тази, разгледана от районния съд.
Предвид на това, възражението за допуснато нарушение на процесуалните
правила от районния съд и недопустимост на постановеното решение е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Няма спор между страните, че със Заповед № 1669 от 19.10.2022 г. на директора
на ГД „ПБЗН“, на основание чл. 226, ал.1,т.1 ЗМВР- поради навършване на пределна възраст
за служба в МВР- е било прекратено служебното правоотношение с И.К.. Признато му е
прослужено време в системата на МВР в размер на 12 години, 10 месеца и 14 дни, което
послужило като основание за получаване на 12 брутни трудови заплати, дължими на
основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР.
В удостоверение № 110700-892 от 02.12.2019 г., обаче, на служителя е признат
извънреден труд, отработен в периода от 28.01.2009 г. до 28.12.2009 г., с обща
продължителност от 88 часа, които не са взети под внимание при определяне размера на
обезщетението по чл. 234, ал. 1 ЗМВР. Работодателят счита, че те имат отношение към
осигурителния стаж на служителя, но не и за неговия трудов стаж, съответно прослужените
години в МВР.
С обжалваното решение, след задълбочен анализ на доводите на страните,
нормативната уредба и съдебната практика, съдът е уважил изцяло предявения иск, както и
акцесорния иск за обезщетение за забава. Основният аргумент на съда е, че както нормата
на чл. 234, ал. 1 ЗМВР, така и правилата за определяне на трудовия стаж са предназначени
да регламентират последиците от упражняването на трудова дейност, поради което няма
причина за прилагане на различен механизъм за формиране продължителността на
стажа/прослуженото време в зависимост от това дали тази продължителност обуславя
получаване на обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМВР или получаване на пенсия. Предвид на
3
това районният съд е счел, че прослужените години по чл. 234, ал. 1 ЗМВР следва да се
изчислят в съответствие с правилата за определяне на осигурителен стаж и по конкретно чл.
38, ал. 15 НПОС, съгласно който от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето,
през което лицата са полагали извънреден труд.
С оглед заявеното от страните, правилно съдът е приел, че извънредният труд,
положен от ищеца в рамките на неговото служебно правоотношение, следва да участва в
натрупването на прослужените години на длъжността, макар чрез прибавянето му да се
надхвърля календарното време на службата.
Въззивният съд споделя този краен извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал.1, от ЗМВР, при прекратяване на
служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на
толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. При
определяне размера на обезщетението се вземат предвид прослужените години:
1. като държавен служител, офицер или сержант в МВР;
2. като гражданско лице в МВР по отменения Закон за Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от
1998 г. – бр. 29 от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от
2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15,
70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.; отм., бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 24 и
30 от 2006 г.);
3. като служител по отменения § 19 от преходните и заключителните разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр.
73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.);
4. на военна служба, с изключение на служилите редовна военна служба като
срочнослужещи. /чл.235,ал.1 от ЗМВР/.
Изрично е посочено, че се вземат предвид прослужените години като държавен
служител, офицер или сержант в МВР, без приравнения трудов стаж.
От самата разпоредба е видно, че законодателят е счел за меродавни броя на
прослужените години и не обвързва заплащането на обезщетението с понятията трудов или
осигурителен стаж.
Липсва определение в ЗМВР, както и в Кодекса за социално осигуряване /КСО/, а и в
други нормативни и поднормативни актове за понятието „приравнен стаж“. Въпреки това,
при анализа на нормите на чл.9, ал.2,3,6 и 7 от КСО и чл.104 от КСО, може да се изведе, че
за приравняване на трудовия/служебния стаж се говори в случаите на преизчисляване на
различните категории труд или случаите, когато работникът или служителят не е престирал
реално труда си /например при ползване на платен или неплатен отпуск за отглеждане на
дете –чл.9,ал.2,т.1 от КСО;периодът на наборна и мирновременна военна служба и други
изчерпателно изброени случаи/.
4
Извънредният труд не може да се приравни на тези случаи, напротив, това е реално
положен труд в повече от уговореното работно време. Това, че в цитираната от
жалбоподателя Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е прието, че времето,
през което лицето е полагало извънреден труд се зачита за осигурителен стаж и е предвиден
ред за изчисляването му, не означава, че и това е случай на приравняване на
трудов/служебен стаж. Това са правила въведени във връзка с осигурителното и пенсионно
отношение и нямат пряка връзка с разглеждания случай и начина на определяне на
претендираното обезщетение.
Целта на закона и на това обезщетение е да се възнагради служителят за
продължителната служба в полза на МВР и поради това размерът е обвързан с реално
прослужените години, а не с трудовия стаж, още по-малко с осигурителния. Поради това в
противоречие на закона и основната идея е да не се съобрази реално отработеното време, а
то включва и положения извънреден труд.
От това следва, че служителят не е получил дължимото обезщетение в пълния му
размер, тъй като му е заплетено за 12 прослужени години вместо за 13 и това е обуславя
основателността на претенцията му.
Предвид на това, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да заплати на И.К. сумата от 500 лева- разноски по
делото- заплатено възнаграждение за адвокат.
По тези съображения, Окръжен съд-Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №315/10.05.2024 г., постановено по гр. дело № 237/2023 г.
по описа на Районен съд-Силистра.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР, да заплати на И. Н. К., с ЕГН **********, сумата от 500
/петстотин / лева- разноски по в.гр.д.№364/2024г. по описа на ОС-Силистра.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5