РЕШЕНИЕ
№ 1160
гр. Бургас, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120100155 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Ве Ес Де“ ЕООД срещу „Скайрол“
ООД, искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 9693,42
лева /с вкл. ДДС/, представляваща дължима цена по сключен между страните в устна форма
договор за търговска продажба от 03.05.2019 г. за предоставени на ответника стоки, описани
в издадена от него Фактура № ****/**** г., ведно със законна лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба в съда - 11.01.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението и 3112 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2020 г.
до 25.10.2023 г., на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен в устна форма договор за търговска продажба от
03.05.2019 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника стоки, а
същият се е заплатил да заплати цена от 69 709,34 лева с включен ДДС. Сочи се, че на
03.05.2019 г. ищецът е доставил уговорената стока, за което е издадена Фактура №
*****/***** г., на стойност 69 709,34 лева. Изложено е, че ответникът е извършил частично
плащане по фактурата в размер на 60 015,92 лева и че от денят следващ частичното плащане
се дължи мораторна лихва върху остатъка от главницата. Поддържа се, че за процесните
суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6443/2023 г. по описа на
Районен съд – Бургас, срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и дадените от
съда указания за предявяване на иск относно вземането са породили правен интерес за
ищеца от предявяване на настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се присъждането на
съдебно-деловодни разноски.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея. В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговори на исковата
1
молба.
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
327 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, надлежно връчено на ответника по
реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, са указани последиците от неподаването в срок на отговор на
исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направено искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие. С оглед изложените в исковата молба
фактически твърдения и ангажираните по делото писмени доказателства, в подкрепа на
твърдените в исковата молба факти, следва да бъде направен изводът, че предявения иск е
вероятно основателен.
Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните с исковата молба суми. В съответствие с гореизложеното
предявените искове следва да бъдат уважени.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
настоящото дело и по заповедното производство, за което своевременно е представил
списък по смисъла на чл. 80 ГПК. Ищецът е поискал присъждане на разноските както в
настоящото производство, така и в заповедното. Като разноски в настоящото производство е
посочил сборната сума от 2485 лева, състояща се от адвокатско възнаграждение и държавна
такса в размер от 256,11 лева. Доказателство за внасяне на държавната такса е представено
по делото /л. 11 от настоящото дело/, но доказателство за заплащане на адвокатското
възнаграждение липса. Това противоречи на задължителните указания в т. 1 на
Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, според която съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението,
като задължително се представят доказателства за това. Поради липсата на доказателства за
действителното заплащане на сума за адвокатско възнаграждение, на ищеца не му се следва
присъждане на същата. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
256,11 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за държавна такса, както и сторените в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 1192,10 лева, от които 256,10 лева за държавна такса и 936
лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Скайрол“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, ж.к. *****, представлявано от
М. Б. В., ДЪЛЖИ на „ВЕ ЕС ДЕ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
к.к. С*****, представлявано от К. Г. Н., следните суми: 9693,42 лева /девет хиляди
шестстотин деветдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ с ДДС, представляваща
дължима цена по сключен между страните в устна форма договор за търговска продажба на
стоки от 03.05.2019 г., обективирана във Фактура № *****/***** г., ведно със законна лихва
върху главницата от депозиране на исковата молба в съда - 11.01.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението и 3112 лева /три хиляди сто и дванадесет лева/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 25.10.2020 г. до 25.10.2023 г., за които суми е издадена
Заповед № 3205 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.10.2023 г.,
постановена по ч. гр. д. № 6443/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Скайрол“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
Б***, ж.к. ******, представлявано от М. Б. В., да заплати на „ВЕ ЕС ДЕ“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: к.к. „С****“, жилищна сграда ********,
представлявано от К. Г. Н., сумата от 1448,21 лева /хиляда четиристотин четиридесет и осем
2
лева и двадесет и една стотинки/, представляваща сторени в настоящото производство и
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3