№ 337
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110209326 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на М. Г. В., чрез упълномощения процесуален представител адв. С.
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с АТТС серия К №
8129932/2023г., издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и
на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т . 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1200 лева.
Жалбоподателят намира издадения ЕФ за неправилен и незаконосъобразен и като такъв иска
неговата отмяна. Посочва, че към процесната дата автомобилът не е бил в нейно владение,
тъй като го е продала на лицето Р. А. Г., макар към онзи момент да не са били оформили
сделката по предвидения от закона ред. След като узнала за издадения срещу нея ЕФ В. се
свързала с А. и по нейни данни узнала кое е лицето, което е управлявало автомобила на
посочената дата. В. се възползвала от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и депозирала в
ОПП- СДВР възражения, като представила данните на лицето, което управлявало
автомобила. Въпреки това издадения срещу нея ЕФ не бил анулиран. Иска се отмяна на
атакувания ЕФ.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована се представлява от
упълномощения си процесуален представител адв. С., който поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакувания ЕФ. Намира, че АНО не е изпълнил задължението си да уведоми
жалбоподателя, че няма да анулира издадения срещу нея ЕФ, както и не е изследвал
спорните по делото обстоятелства във връзка с авторството на нарушението, което е довело
1
до издаване на незаконосъобразен санкционен акт. Излага подробни съображения, че в хода
на съдебното следствие категорично е доказано, че доверителката му не е извършила
вмененото нарушение и отговорността е била ангажирана неправилно, тъй като към
процесната дата автомобилът не е бил в нейно владение. Намира твърденията на АНО, че
автомобилът е бил управляван от лице от мъжки пол за недоказани.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото са
постъпили писмени бележки от упълномощен процесуален представител с изложени доводи
по същество и искане ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице
и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разглеждана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На неустановена по делото дата преди 24.09.2023г. М. Г. В. продала на Р. А. Г.
собствения си л.а марка „***“, модел „***“ с ДК№ ***.
На 24.09.2023г. в 09:31 часа на бул. „Ботевградско шосе“ № 330, с посока на движение от
бул. „Вл. Вазов“ към Околовръстен път“, при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч за
населено място , с мобилна система за видеоконтрол CORDON № MD 1197, била засечена
скорост на движение на МПС – „***“, модел „***“ с ДК№ ***, 94 км./ч. (след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч., т.е. превишение
– 44 км./ч.
АТТС било позиционирано на пътното платно и работело на стационарен режим.
Автомобилът бил собственост на М. Г. В., с посочен в информационните масиви на МВР
предстоящ собственик Р. А. Г..
От направена справка било установено, че срещу В. има издаден друг, влязъл в законна сила
на 20.04.2023г. ЕФ № К 5911341/2023г.
Въз основа на тези данни на 26.09.2023г. от СДВР е издаден електронен фиш серия К №
8129932/2023г. срещу М. Г. В. Р.Г.М., за налагане на глоба в размер на 1200 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено в условията на повторност.
От разпечатка от паметта на техническото средство, която е веществено доказателство,
2
изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 24.09.2023г.,
в 09:31часа, на местоположение с конкретно посочени географски координати е засечена
скорост на движение от 97 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.
В. била уведомена за издадения срещу нея ЕФ, като същия бил връчен на 28.12.2023г.
В законоустановения срок В. се възползвала от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и
представила в ОПП-СДВР декларация, в която посочила данните на лицето, за което била
уведомена, че е управлявало МПС-то на процесната дата, както и копие от неговото
СУМПС.
На представено пред съда копие на атакувания ЕФ било вписано „лъже снимка“, като В. не
била уведомена за решението на АНО да не анулира издадения ЕФ, както и за мотивите за
това решение.
След като извършила проверка за налични задължения В. установила, че ЕФ не е анулиран,
поради което подала жалба до съда.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8129932/2023г на
МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка
за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на Заповед на Министъра
на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш; удостовеР.е от
Български институт по метрология за одобрен тип средство за измерване; протокол за
проверка на техническото средство; разпечатка от деловодна система за датата на издаване и
връчване на ЕФ; протокол за използване на АТТС; снимка на позициониране на АТТС;
ежедневен отчет и протокол за използване на АТСС; справка за нарушител/ водач;
сертификат за успешно завършен курс на обучение; копие на ЕФ № 5911341/2022г.;
разпечатка от деловодната система за датата на връчване и влизане в сила на ЕФ; схема
организация движението в участъка; писмо ОПП-СДВР, ведно с декларация по чл. 189, ал. 5
ал. 5 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие по искане на въззивника е допуснато събиране на гласни
доказателства посредством разпит в качеството на свидетел на Р. А., видно от показанията
на която същото се ползва от нея. А. категорично посочва пред съда, че е придобила
процесното МПС от В. преди датата на нарушението, като това е станало само с
фактическото му предаване, а на по-късен етап сделката е била оформена документално. По
отношения на процесното нарушение Г. заявява, че тъй като не е правоспособен водач е
предоставила автомобила на трето лице, чиито данни впоследствие е дала на В., за да
уведоми ОПП-СДВР кое е лицето извършило нарушението.
Съдът кредитира изцяло дадените от Г. показанията като ясни, логични и последователни.
Същата е непредубедена, доколкото няма никакъв интерес от изхода на делото, а от друга
страна показанията и изцяло кореспондират с приложената по делото справка за собственост
3
на МПС, в която същата е посочена като предстоящ собственик на МПС.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по
пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на
който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на
автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.
189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва
да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с
наказателно постановление и с „електронен фиш” като по този начин се гарантира бързина
на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Независимо от облекчената процедура за ангажиране на отговорността на нарушители и в
това производство следва да се спазват административнопроцесуалните правила.
В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП, като същата е разполагала с 14 – дневен срок да посочи кое е лицето
управлявало автомобила на посочената дата. По делото няма спор, че в информационните
масиви на МВР, като собственик на процесното МПС е посочена М. Г. В., а като предстоящ
собственик Р. А. Г..
Няма и спор, че в предвидения от закона срок В. е уведомила контролните органи с нарочна
декларация кое именно е лицето, което е управлявало автомобила на посочената в ЕФ дата.
Дали в действителност това е било така В. не е имала възможност да знае, тъй като преди
тази дата се е била разпоредила с процесния автомобил в полза на Р. А. Г. и това
обстоятелство е било отразено и в информационните масиви на МВР.
След депозиране на декларацията, обаче АНО не е изпълнил задължението си по чл. 189, ал.
7 от ЗДвП да уведоми В. за отказа си да анулира ЕФ. Това задължение е абсолютно,
4
доколкото именно от датата на узнаване на това решение въззивникът има възможност да
обжалва ЕФ. АНО не е изпълнил и задължението си да разследва спорните обстоятелство по
отношение на авторството на нарушението. Отбелязването „лъже снимка“ на представеното
пред съда копие не атакувания ЕФ не е достатъчно, за да обоснове мотивиран отказ. Още
повече, че от представените по делото копие на снимки на нарушението, категорично не
може да се изведе обстоятелството посочено в писмото от ОПП-СДВР до съда, че МПС е
било управлявано от лице от мъжки пол.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства категорично е доказано,
че към датата на извършване на нарушението автомобилът не е бил във владението на М. Г.
В..
Доколкото отговорността е лична и в настоящия случай не се доказа жалбоподателя В. да е
извършила вмененото нарушение, атакувания ЕФ следва да бъде отменен изцяло.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да бъде
отменен изцяло като незаконосъобразен , поради което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с АТТС серия К
№ 8129932/2023г., издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и
на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т . 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5