Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване заГрад гр.
подпис на актаДобрич
Окръжен съд – Добрич
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Георги К. Пашалиев
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20203200500619 по описа за 2020 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.Подадена е частна жалба от
„Теленор България“ ЕАД-гр.София срещу разпореждане,обективирано в заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №599/14.07.2020 г. по
ч.гр.д.№1307/2020 г. на Добричкия районен съд,с което частично е отхвърлено
заявлението на горното дружество за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника И.Е.В. от гр.Добрич относно сума от 42,48 лв-неустойка,начислена на
основание чл.11 от договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***,и сума
от 46,30 лв-неустойка,начислена на основание раздел IV,т.2 от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното
разпореждане,като се настоява за отмяната му и разпореждане издаване на
заповед за изпълнение и за горните суми,респ. за разноските в заповедното
производство в пълен размер.
Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен
съд установи следното:
При данни,че частният жалбоподател е уведомен за атакуваното
разпореждане на 29.07.2020 г. /съобщение на лист 61 от делото на ДРС/,частна
1
жалба вх.№13806/06.08.2020 г.,подадена по пощата на 03.08.2020 г.,е депозирана в
рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Предвид горното и като
изхождаща от активно легитимиран правен субект с правен интерес от обжалване
на горното разпореждане,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.279
от ГПК във връзка с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.413 ал.2 от
ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по
същество,същата е основателна.
Ч.гр.д.№1307/2020 г. на ДРС е образувано по повод заявление по чл.410 от
ГПК на „Теленор България“ ЕАД-гр.София /уточнено с молба вх.
№11828/13.07.2020 г./ за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника
И.Е.В. от гр.Добрич за заплащане от последния на кредитора-заявител следните
суми:83,85 лв-неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на устройство с
предпочетен номер +***;19 лв-неплатени лизингови вноски по договор за лизинг
на устройство с предпочетен номер +***;451,80 лв-неплатени лизингови вноски
по договор за лизинг на устройство с предпочетен номер +***;42,48 лв-
неустойка,начислена на основание чл.11 от договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за предсрочно прекратяване поради неизпълнение на
задълженията за заплащане на месечни абонаменти по договора,и сума от 46,30
лв-неустойка,начислена на основание раздел IV,т.2 от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за
предсрочно прекратяване поради неизпълнение на задълженията за заплащане на
месечни абонаменти и използвани услуги по договора.
Районният съд е уважил заявлението частично относно сумите за неплатени
лизингови вноски и е издал заповед за изпълнение №599/14.07.2020 г.,с която е
разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумите от 83,85 лв;19 лв и 451,80
лв ведно със законната лихва върху тях,считано от датата на подаване на
заявлението в съда-23.06.2020 г.,до окончателното изплащане,респ. сума от 25 лв
държавна такса в заповедното производство и 100 лв адвокатско
възнаграждение.С обективираното в заповедта разпореждане е отхвърлил
заявлението частично относно двете суми от 42,48 лв и 46,30 лв неустойка със
съображения,че клаузите за неустойка в двата цитирани договора са
неравноправни по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП /предвиждат заплащане на
необосновано висока неустойка от потребителя при неизпълнение на
2
задълженията му/ и нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП,доколкото
уговарянето им не е индивидуално,а по стандартно изготвен от доставчика на
услугата формуляр.
Според въззивния съд горните изводи на заповедния първоинстанционен съд
са незаконосъобразни и необосновани.Длъжникът в случая не е изпълнил
задълженията си по цитираните по-горе договори за мобилни услуги /неплащане
на месечните абонаментни вноски и ползваните услуги/,което е довело до
предсрочно прекратяване на договорите на 25.02.2019 г.Първият договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** е сключен на 02.11.2018 г. със срок на
действие до 02.11.2020 г. Допълнителното споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** е сключено на 30.11.2018 г. и е със срок на
действие до 30.11.2020 г.Прекратяването на двата договора е предсрочно през
февруари 2019 г.,т.е. година и осем/девет месеца преди изтичане срока на
действието им.И в двете споразумения е включена клауза за неустойка при
прекратяване на договорите преди изтичане на сроковете им на действие по вина
на потребителя в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяването им до изтичане на уговорения срок на действие,като
максималният размер на неустойката е уговорен до неповече от трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти /така раздел IV,т.2 от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и чл.11
от договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***/.Тези клаузи за
неустойки са включени в договорите с потребителя на база спогодба от 11.01.2018
г. между „Теленор България“ ЕАД и Комисията за защита на потребителите по
гр.д.№15539/2014 г. и №16746/2014 г. на СГС,с която страните са се споразумели
дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
да бъде в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок,като максималният размер да не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.Следователно
клаузите в процесните договори са напълно идентични с клаузата в
споразумението между заявителя-частен жалбоподател и Комисията за защита на
потребителите,призована по закон да съблюдава интересите на
потребителите.Горното съгласие,дадено от КЗП,е индиция,че посочената клауза
за неустойка не е нито неравноправна,нито нищожна.
Така формулирани при срок на действие на договорите от две
3
години,клаузите за дължимост на неустойка от трикратен абонамент не създават
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор и не
излизат от рамките на обезщетителната си функция.В случая договорите са
прекратени повече от година и половина преди изтичане на уговорените срокове
на действие на същите,поради което неустойка от три месечни вноски не е
необосновано високо обезщетение,като се има предвид,че мобилният оператор
губи възможността да реализира такива вноски по двата договора за година и 8/9
месеца,респ. печалба от заплатена цена на мобилни услуги,и няма гаранция,че
веднага след освобождаване на двата номера същите ще бъдат заети от нови
клиенти.
Предвид изложеното съдът намира,че клаузите за неустойка са равноправни и
валидни и длъжникът Върбанов следва да заплати претендираните като неустойка
суми на кредитора „Теленор България“ ЕАД.Атакуваното разпореждане следва да
бъде отменено,като се разпореди издаване на заповед за изпълнение и за
сумите:42,48 лв-неустойка,начислена на основание чл.11 от договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** за предсрочно прекратяване поради
неизпълнение на задълженията за заплащане на месечни абонаменти по
договора,и 46,30 лв-неустойка,начислена на основание раздел IV,т.2 от
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** за предсрочно прекратяване поради неизпълнение на задълженията за
заплащане на месечни абонаменти и използвани услуги по договора,ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК,вкл. допълнително за сумата от 20 лв адвокатско възнаграждение,изплатено
от заявителя в заповедното производство в общ размер от 120 лв с ДДС съгласно
договор за правна защита и съдействие №9399/05.06.2020 г.,при вече присъдена от
районния съд в полза на заявителя сума от 100 лв адвокатско
възнаграждение.Държавната такса,платена от заявителя в заповедното
производство,в размер на 25 лв вече е разпоредено да му се изплати от длъжника с
издадената от районния съд заповед за изпълнение.Не е отправено от заявителя-
частен жалбоподател изрично искане за включване в заповедта за изпълнение и на
държавната такса за обжалване по настоящото въззивно производство в размер на
15 лв,поради което същата не подлежи на заплащане от длъжника.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане,обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №599/14.07.2020 г. по ч.гр.д.№1307/2020 г. на
Добричкия районен съд,с което частично е отхвърлено заявлението на „Теленор
България“ ЕАД-гр.София за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника
И.Е.В. от гр.Добрич относно сума от 42,48 лв-неустойка,начислена на основание
чл.11 от договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***,и сума от 46,30 лв-
неустойка,начислена на основание раздел IV,т.2 от допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПОРЕЖДА длъжникът И.Е.В. с ЕГН *** от гр.Добрич,бул.“25-ти
септември“ №23,вх.Г,ет.1,ап.3 да заплати на кредитора „Теленор България“
ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.София,район „Младост“,жк
„Младост 4“,Бизнес Парк София,сграда 6 следните суми:
42,48 лв-неустойка,начислена на основание чл.11 от договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** за предсрочно прекратяване поради
неизпълнение на задълженията за заплащане на месечни абонаменти по договора;
46,30 лв-неустойка,начислена на основание раздел IV,т.2 от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за
предсрочно прекратяване поради неизпълнение на задълженията за заплащане на
месечни абонаменти и използвани услуги по договора,
ведно със законната лихва за забава върху горните парични
задължения,считано от датата на подаване на заявлението в съда-23.06.2020 г.,до
окончателното им изплащане;
20 лв-допълнително /освен вече присъденото от ДРС със заповедта за
изпълнение от 100 лв/ адвокатско възнаграждение съразмерно на допълнително
уважената част от заявлението.
ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за издаване на заповед за
изпълнение за горните суми.
Определението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6