Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……......./27.04. |
Година 2021 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13-ти състав
|
на
Двадесет и седми януари |
Година 2012 |
в
публичното заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела
Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско
дело № 2070
по описа за 2018
година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет
на разглеждане са иск с правно основание чл. 92от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), евентуално предявен иск по чл. 17 nap. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), обратен иск по чл. 79 ал. 1 предл.
последно ЗЗД вр. чл. 361 ал. 2 ТЗ вр. чл. 281 предл. първо ЗЗД и обратен иск по
чл. 405 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ).
Ищецът „Ф.“ ООД, чрез адв. Е.И., твърди вземанията му срещу ответника „ДСВ Р.“ ООД да се основават на сключения между тях спедиционен договор. Твърди се за период от една година ответникът да се е ангажирал да организира периодичен транспорт на стоки срещу заплащане на възнаграждение от страна на ищеца. Твърди се, че при тези условия на 27.09.2017 г. ищецът възложил превоз на 18 бр. роли тоалетна хартия с общо тегло 19472 килограма от склада на производителя в Измит, Турция до склада на ищеца в гр. Шумен. На 24.10.2017 г. стоката била натоварена в гр. Истамбул, Турция от ангажиран от „Д.Р.“ ЕООД превозвач – „Г.“ ЕООД. При доставяне на стоката било установено, че ролите са мокри, раздути с разкъсано стреч-фолио като увреждането препятства ползването на хартията по предназначение. Като причина за увреждането било отбелязан силен вятър, в резултат на който покривалото на МПС е било разкъсано и в комбинация с провилен дъжд в района на гр. Карнобат довело до намокряне на стоката. Твърди се, че страните договорили отнапред размера на обезщетението в чл. 5, ал. 1 изр. 2 от Договора като фактурната стойност на повредената стока. За документиране на повредите „Ф.“ ООД направило разходи размер на 300,00 лв. „Ф.“ ООД инициирало рекламационно производство пред „Д.Р.“ ЕООД за заплащане на равностойността на стоката и разходите за документиране на повредите, но в уговорения срок претенцията на „Ф.“ ООД не била удовлетворена. Претендира на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 6.10 от Договора ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 20 640,35 щатски долара - равностойността на стоката и 300,00 лева – разходи за надлежното документиране и описване на повредите. Претендират се тези суми ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, която счита за изискуема след изтичане на договорения срок за плащане на обезщетението – 06.11.2017 г.
В подадения отговор на исковата молба ответникът „Д.Р.“ ЕООД, чрез адв. К., оспорва ищцовата претенция. Не оспорва, че с „Ф.“ ООД са сключили спедиционен договор, но счита, че е изпълнил задълженията си към „Ф.“ ООД, като е сключил договор за превоз съгласно подадената заявка и след това се отчел пред доверителя. Застъпва довод, че това изчерпва неговите задължения в правоотношението, а по силата на отчетената сделка правата по изпълнителната сделка – сключеният договор за превоз с „Г.“ ЕООД, определят като отговорен единствено превозвача. При условията на евентуалност твърди вредата да е резултат от форсмажорни обстоятелства – силен вятър и проливен дъжд по време на превоза. Твърди и че ищецът допринесъл за настъпване на вредите като вместо пристигналият на 25.10.2017 г. автомобил да е насочен към разтоварване или към закрит склад, бил пренасочен на митница, където чакал на открито и бил разтоварен едва в късния следобед. Оспорва и вредата да възлиза на претендираната стойност с довод, че стоката не е погинала изцяло, а има остатъчна стойност, която следвало да се приспадне от претендираната сума. Оспорва да дължи разходи по експертизата за авариен комисар и за лихва поради акцесорния характер на тези вземания.
В допълнителната искова молба процесуалните представители на „Ф.“ ООД – адв. Е.И. и адв. Г.А., се доразвива тезата, че „Д.Р.“ ЕООД е действал в качеството на спедитор-делкредере, поради което отговарял за изпълнението на договора за превоз пред „Ф.“ ООД. Не се отрича, че превозът е осъществен при неблагоприятни метеорологични условия, но се оспорва същите да са годна причина за освобождаване на превозвача или спедитора от отговорност за погиване на стоката по време на превоза с довод, че: 1) превозвачът бил в забава да достави стоката навреме, поради което бил лишен от възможността да се освободи от отговорност на основание непреодолима сила съгласно чл. 85, ал. 1 от ЗЗД; 2) силният вятър и обилни дъждове са типични за месеците октомври и ноември като са били предвидими предвид достъпни в интернет прогнози преди осъществяване на превоза; 3) вредите са били предотвратими при полагане грижата на добрия търговец и подбор на подходящо превозно средство предвид опасността; 4) водачът е могъл да спре под навес; 5) дори да се приеме наличието на непреодолима сила, препятстващо изпълнение на задължението, превозвачът не е поискал нареждане от ищеца, предписано от чл. 14 CMR, за да отклони превозното средство до нормализиране на обстановката, а с оглед твърдяната функционална връзка между отговорността на ДСВ Роуд и превозвача, спедиторът също не може да се позове на това правоизключващо възражение. Твърди дължимото обезщетение да е договорено, а стоката вече да е била увредена още при пристигане на автомобила в гр. Шумен.
В отговора на допълнителната искова молба от името на ответника „Д.Р.“ ЕООД е застъпена тезата, че ако се установяло забавяне, то това се дължало на късното обработване на автомобила от съконтрахент на „Ф.“ ООД - товародателя. Относно вида на автомобила, с който е изпълнен превоза, посочва, че същият бил определен от „Ф.“ ООД в подадената заявка, рефлектиращо и върху цената на превоза като съгласно договора всички заявки се изпълнявани с бордови автомобили.
При процесуалното условие - отхвърлен иск срещу „Д.Р.“ ЕООД, ищецът „Ф.“ ООД ангажира отговорността на „Г.“ ЕООД. Сочи, че с приемане на стоката „Ф.“ ООД придобило правото на „Д.Р.“ ЕООД да получи от „Г.“ ЕООД обезщетение за настъпилите повреди на стоката по време на превоза й. Претендира сумата от 20 640,35 щатски долара - равностойността на стоката и 300,00 лева – разходи за констатиране на повредата ведно със законна лихва при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК от датата на предявяване на исковата молба до изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба „Г.“ ЕООД, чрез управителя Т.С., оспорва исковата претенция. Посочва, че доколкото „Ф.“ ООД не е страна по договора за превоз, последният не може да претендира последиците от неизпълнение на същия, а след като спедиторът платил на превозвача, „Ф.“ ООД не можело да упражни права на „Д.Р.“ ЕООД срещу „Г.“ ЕООД. Сочи и при участието на всички страни да е приключило рекламационно производство, където било установено, че като превозвач не носи отговорност. Твърди, че по маршрута на автомобила на територията на гр. Карнобат на 25.10.2017 г. около 3:30 ч. да е духал силен, ураганен вятър и валял силен, проливен дъжд, пътното движение било затруднено и скоростта на композицията била около 40 км/ч. В резултат на силния вятър елементите, укрепващи тавана на ремаркето в предната му част се разкъсали и в товарното помещение на композицията навлязла дъждовна вода. Смята да е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 17 пар. 2 CMR. Твърди също така, че опаковката на стоката - стреч-фолио, не била добре положена, което и довело до намокряне на хартията. Посочва се, че несвоевременното разтоварване на композицията от страна на „Ф.“ ООД довело до допълнително увреждане на стоката. Досежно претенцията за законна лихва се позовава и на ограничения размер на това обезщетение с чл. 27 CMR.
В допълнителната искова молба от името на „Ф.“ ООД се оспорва наличието на форсмажор. Противопоставя се довод, че забавата на превозвача да достави стоката изключва възможността да се позове на форсмажорни обстоятелства. Застъпва и теча, че при избор на превозно средство освен за неговото техническо състояние, превозвачът дължи да прецени неговия вид с цел предпазване на товара по време на превоза в това число и с оглед метеорологичните условия. Смята, че липсата на възражение срещу избраното МПС не може да освободи превозвача от отговорност за повреда, произтекла от неправилния му избор. Счита повредата за следствие на недостатък на превозното средство – неадекватно покритие (брезент), изключваща на собствено основание възможността превозвачът да се позовава на чл. 17 пар. 2 CMR. Относно опаковането на стоката посочва, че при липсата на възражения относно състоянието на опаковката, превозвачът не можел да се освободи от отговорност за повреди.
В отговора на допълнителната искова молба от името на „Г.“ ЕООД е посочено, че ако „Ф.“ ООД е знаело за лошите метеорологично условия към датата на превоза, то „Ф.“ ООД е следвало да даде указания за по-добра транспортна опаковка.
При процесуалното условие, че ответникът „Д.Р.“ ЕООД бъде осъден да заплати процесната сума, ответникът иска „Г.“ ЕООД да бъде осъден да му възстанови възложената в негова тежест сума до претендираните от ищеца 20 640,35 щатски долара - равностойността на стоката и 300,00 лева - разходи за констатиране на повредата до размера на присъдената в тежест на „Д.Р.“ ЕООД сума, ведно с лихвата за забава върху двете главници от завеждане на обратния иск до окончателното им изплащане. Твърди, че претендираното вземането срещу „Г.“ ЕООД произтича от сключения между тях договор за превоз на стоки и настъпилата вреда върху стоката по време на превоза.
В отговор на искова молба „Г.“ ЕООД, чрез управителя Т.С., оспорва исковата претенция. Позовава се на възражение за изтекла давност по чл. 32 от CMR. Посочва и че с плащане на цената за превоза превозвачът бил освободен от отговорност за повреди, позовавайки се на чл. 23 CMR. Освен това твърди, че превозното средство било подходящо, като няма направени забележки в обратен смисъл. Сочи причината да е резултат на силен вятър и дъжд по време на превоза, които определя като форсмажорни обстоятелства. Определя опаковката като неподходяща, както и оспорва да е била увредена цялата стока. Досежно претенцията за лихва се позовава на ограничената отговорност с нормата на чл. 27 от CMR.
В допълнителната искова молба от името на „Д.Р.“ ЕООД е оспорено възражението за настъпване на погасителна давност на вземането с довод, че по време на рекламационното производство давностният срок не тече. Освен това плащането на навлото не препятствало упражняването на правата по договора за превоз.
При процесуалното условие, че предявените искове срещу „Г.“ ЕООД бъдат уважени, ответникът ангажира отговорността на Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Груп“. Твърди се да е сключен договор с дружеството, който покривал отговорността на превозвача при увреждане на стоките, действал през процесния превоз и отнасящ се до превозното средство, с което е осъществен. Смята настъпилото увреждане за покрит застрахователен риск. Претендира възстановяване на присъдената в негова тежест сума до 20 640,35 щатски долара - фактурната цена на стоката и 300,00 лева – разходи за констатиране на повредата. При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК се претендира и законна лихва от завеждане на обратния иск до окончателното изплащане на главницата.
В отговор на исковата молба Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Груп“, чрез юрисконсулт А.П., оспорва предявените искове. Не се оспорва, че е сключен застрахователен договор като сочи, че е отказано плащане на обезщетение поради наличие на форсмажорни обстоятелства, за които превозвачът не отговаря. Твърди, че водачът е предприел разумните и целесъобразни мерки за избягване на събитието като при първа възможност е спрял на безопасно място, позволяващо запазване на товара като оспорва възможността да бъдат предвидени атмосферните явления, довели до увреждане на стоката. Поддържа и довода, че при добро и качествено опаковане със стреч-фолио увреждането не би настъпило. В условията на евентуалност твърди да са налице изключени рискове - проявена от водача груба небрежност по отношение на предоставената му стока (т.2.12. от общите условия) и неправилен избор от страна на превозвача на транспортното средствоу което да гарантира безопасния превоз на товара (т.2 от раздел IX).
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. А. поддържа исковете. Смята за налична неустоечна клауза в сключения с „ДСВ РОУД“ спедиционен договор. Оспорва да е установена по делото непреодолима сила. Евентуално твърди, че превозвачът не е изпълнил точно задължението си като при отхвърлен иск за неустойка срещу предпочитания ответник бъде уважена претенцията срещу превозвача. Претендира разноски като е представен и списък. Оспорва възражението за прекомерност, предявено от името на „Гюрер“. Прави възражение за прекомерност на договорените възнаграждения на ответниците.
Процесуалният представител на ответника „ДСВ РОУД“ ООД и ищец по обратен иск – адв. К. иска производството срещу ответника да бъде прекратено като недопустимо с довод, че е изпълнил задълженията си по сключения спедиторски договор, а след отчетната сделка не се явява легитимиран да отговаря. Навежда доводи в писмени бележки. При условията на евентуалност поддържа предявения обратен иск. Претендира разноски като е представен и списък като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца с довод, че предметът на спора не предполага необходимост от ангажиране на двама адвокати. Смята за прекомерно и претендираното адвокатско възнаграждение от „Г.“ ЕООД.
Процесуалният представител на ответника „Г.“ ЕООД по първоначалния евентуален иск и обратен иск, предявен от „ДСВ РОУД“ ООД – адв. В., оспорва иска с довод, че причината за увреждане на превозваната стока е природна стихия. Оспорва да е доказан и размерът на твърдяната вреда. Оспорва да е доказано, че описаната в комисарския доклад стока е била натоварена на превозното средство. При условията на евентуалност поддържа предявения обратен иск към застрахователя си. Претендират се разноски като сочи, че размерът му е съобразен с първоначално заведения иск и насочените два обратни иска срещу дружеството. Представен е списък за претендираните разноски.
Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.ГРУП“ – ответник по обратния иск на „ГЮРЕР“, представлявано от юрк- З., застъпва теза за неоснователност на първоначалните искове като поддържа и довода си за изключен риск по отношение на предявения срещу него обратен иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че поддържаното възражение от страна на „ДСВ РОУД“ ООД за недопустимост и в рамките на устните състезания почива на довод за обхвата на поетите от ответника задължения. Изследването на този въпрос касае съществото на спора, а не предпоставките за предявяване на иск, които в случая са налице. Като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че представители на ищеца „Ф.“ ООД, наричан по договора доверител и ответника „ДСВ Роуд“ ООД, наричан в договора спедитор, на 30.06.2017 г. писмено са изразили съгласие, че „Ф.“ ООД възлага, а „ДСВ РОУД“ ООД от свое име и за сметка на доверителя, спедиторът да организира периодичен транспорт на стоки срещу заплащане на възнаграждение. Договорени са местата на товарене, бруто тегло, брой колети, размери палети, транспортно време, единичини цени и минимални гарантирани брой камиони за седмица. Указано е при приемане на поръчката на място превозвачът да извърши проверка на състоянието на опаковката (чл. 4/1/). Съгласно чл. 5/1/ спедиторът се задължава да осигури опазването на стоката на доверителя в количествено и качествено отношение от момента на предаването му за товарене до момента на предаването му на доверителя в изпълнение на договора. Неизпълнението на тази клауза е основание доверителят да претендира стойността на загубената, повредената или недоставената стока съгласно нейната фактурна стойност и при спазване на условията и лимитите, записани в CMR. Договорено е, че спедиторът се задължава да осигури превоза да се извърши в в срок, указан в Приложение 1 между отправната точка и местоназначението. По направление Измит, Турция - адрес на доверителя в гр. Шумен е договорено транспортно време 2 +/- 1 работен ден, след обмитяване и получаване на всички необходими документи при натоварване на исканата дата от доверителя до пристигане на камиона на адреса за разтоварване. Спедиторът е поел задължение да осигури предоставянето на безотказна услуга с технически изправни транспортни средства (чл. 6.4.), да го уведоми незабавно, ако опаковката не отговаря на вида транспорт (чл. 6.5.) или да информира незабавно доверителя за всякакви неблагоприятни изменения в опаковката по време на транспорта и/или съхранението й (чл. 6.9.).. Посочено е, че ако превозвачът не изпълни задълженията си или ако бъде причинена вреда на товара спедиторът и всички превозвачи отговарят солидарно към доверителя (чл. 6.8.). Доверителят се е задължил да уведомява спедитора за особеностите на стоките (чл. 10.1.), да орисури чрез своя доставчик/клиент без забавяне натоварването и укрепването на стоката в превозното средство, предоставено от спедитора съгласно поръчката. В случай на повреди на товара доверителят е длъжен да отбележи щетата в CMR документ и/или да поиска незабавно съставяне на авариен протокол от независима контролна организация по свой избор (чл. 10.4.) и да уведоми спедитора за установена щета в рамките на 1 работен ден от нейното установяване при разтоварване. Договорено е, че рисковете от погиването или повреждането на стоката по време на транспорт преминават върху спедитора в момента на товарване на стоката на превозното средство съгласно CMR конвенцията (чл. 12). Договорено е, че форсмажор е всяко непредвидимо, непредотвратимо, необратимо и/или неконтролируемо събитие или ситуация от извънреден характер, което е възникнало след сключване на договора и препятства една от страните да изпълнява което и да е от задълженията по договора без да се дължи на грешка от тяхна страна и не би могло да бъде избегнато от съответната страна. Договорено е, че форсмажор се удостоверява от Българската търговско-промишлена палата.
На 23.10.2017 г. за ищеца като получател е издадена фактурира за НУТ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ 3*15ГР 271 СМ, 19472 кг на обща цена от 20640,32 щ.д.
Не се спори и че на 27.09.2017 г. ищецът е заявил пред „ДСВ РОУД“ ООД искане за транспорт от Измит, Турция на суровини за хигиенни продукти. Страните не спорят, че заявката касае именно процесната стока като от своя страна „ДСВ РОУД“ ООД на 20.10.2017 г. „ДСВ РОУД“ ООД е възложило превоза на „Г.“ ЕООД.при указана дата на товарене – 23.10.2017 г. и разтоварване на 24.10.2017 г.
От показанията на свидетеля Ч. се установява, че на 23.10.2017 г. получил известие да отиде да товари от Бинго Хаят в Измит – Турция, което е на 80 км. от Истанбул. Отишъл на адреса към 3 часа (следобед). Служител на товародателя проверил ремаркето – дали е измита колата, дали няма по тавана дупки като пръчка проверил и захващането на брезента. Според правилата на фабриката той не могъл да присъства на товаренето, а бил уведомен след като приключило. От приложеното и неоспорено електронно писмо се установява указание от представител на производителя до „ДСВ РОУД“ ООД за приложени към писмото документи за износ и искане да бъде изготвена декларация с отразен час 5:36 РМ. Свидетелят сочи, че опаковката на товара съответствала и на други превозвани товари. Придружаващите документи били подготвени към 6:23 ч. (следобед) и камионът потеглил за Истамбул, но митницата била вече затворена. Свидетелят получил товарителницата едва на митницата, поради което отразената в нея дата не поставя под съмнение показанията му досежно датата на товарене. Свидетелят успял да си даде документите на следващата сутрин и проверката приключила към 13:00 ч. на 24.10.2017 г. Стигнал до границата Хамзабейли към 17:00 ч. и преминал българската граница при с. Лесово към 1:30 ч. на 25.10.2017 г. Понеже имал време за каране, потеглил към Шумен. Движел се по обичайния маршрут – Лесово-Елхово-Ямбол-Карнобат. По пътя за Елхово започнало да вали слаб дъжд. Към Ямбол дъждът започнал да се усилва, но и този дъжд не бил проблем. Тръгнал по магистралата за Кармобат като карал зад една цистерна с около 80-90 км/ч
Преди отбивката за Карнобат излязъл много силен вятър и силен дъжд. Чистачките не смогвали да почистят. Вятърът бил срещу посоката на движение. Свидетелят намалил, защото вече не виждал стоповете на движещия се пред него. Още преди да завие за Карнобат, преди да излезе от магистралата, му пресветнали. След това му присветнал и друг водач. Присветкали му и изпреварващи го коли. Той продължил движение, тъй като камионът не могъл да се побере в аварийната лента и предвид дъжда свидетелят се опасявал някой да не се блъсне в камиона. След излизане на отбивката за Карнобат навлязъл в двупосочен път, където също нямало място за спиране. Опитал се да влезе в бензиностанция преди Карнобат, но височината й не позволявала да мине камионът. Спрял под дървета с надежда да го запазят малко. Тогава видял, че брезентът бил на земята като платнището се държало на задната стена. На ремаркето и висяло отзад. Останал на това място от 3:30 ч. до 6 часа като през цялото време валяло. На сутринта свидетелят се обадил в офиса и получил указания да продължи. Свидетелят отрязал брезента, за да може да се виждат светлините и продължил. На около 25 км. след Карнобат дъждът утихнал. Към 9:00 ч. бил на митница Шумен.Отишъл в завода към 9 часа. Дошла комисия. Мотокар ги качил и погледнали отгоре и не видели проблем. Понеже чакали комисия от „Булгарконтрола“ към 3 часа (следобед) започнали да разтоварват.
СвидетелкатаХ.– служител на ищеца, присъствала при проверката на доставената стока. Камионът бил паркиран в склад „Суровини и материали“, където имало рампа за зазтоварване на суровините и материалите. Виждали се надути рулони, намокрено, надуто тишу най-вече в областта на разкъсания стреч, замърсяване. Тя установила, че хартията е мокра през снадка между намотките на фолиото. Мокри били и ролите, по които нямало разкъсвания. Всеки рулон има етикет, отразяващ производител, брой пластове на тишуто, номера на рулона и датата на производство. Опаковката била обичайна за този вид стока. Свидетелката сочи, че ролите стоят и в момента между склад „Суровини и материали“ и един от цеховете.
В товарителницата е отбелязано, че стоката е получена на 25.10.2017 г. и е установено „18 бр. роли, мокри, раздути с разкъсано стреч фолио“. На 25.10.2017 г. е съставен констативен протокол от присъствали на разтоварването лица с указани длъжности: Супервайзор Склад Суровини и материали, Мениджър Качествен Контрол, Специалист Качествен Контрол и Специалист Доставки.
По възлагане от ищеца е съставен и Авариен протокол № 05.1/0198 от Б. АД като аварийният комисар е отразил извършен от него оглед на камион с рег. №*****МА/А *** с товар 18 броя роли тоалетна хартия, внос от Турция. Констатирана е липса на покривалото на ремаркето отгоре, мокър под на ремаркето, а товарът е видимо намокрен. След разтоварването установил, че 18 броя роли хартия са изцяло мокри, раздути, пластовете хартия са слепнали от намокрянето. Суровината (тоалетната хартия на роли) е деформирана и с частично разкъсана транспортна опаковка (фолио), довело до механичното й замърсяване. Като увредено е посочено цялото количество с указание, че хартията има евентуална остатъчна стойност като вторична суровина.
Не се оспорва, че указаното в исковата молба доказателство под № 11 отразява кореспонденция между представители на „Ф.“ ООД и „ДСВ РОУД“ ООД. С писмо от 09:11 АМ представител на ДСВ Роуд е информирал представител на „Ф.“ ООД, че поради силните ветрове между 03:00 – 04:00 ч. е скъсан целият брезент на ремаркето отгоре и камионът ще бъде в завода след около 15-20 мин. Посочено е, че ще извикат и авариен комисар на застрахователя им, който ще дойде в завода за проверка. С писмо от 1:12 р.м. на 25.10.2017 г. (л. 50 от делото), е поискано по-бързо разтоварване на камиона и при установени скрити щети е предложено да бъде извикан авариен комисар на място за проверка. По повод поискана информация за размера на претенцията по рекламацията с писмо от 6.11.2017 г. е посочена сумата 36445,74 лв. (при отчитане курс на щ.д. към 06.11.2017 г., цената на транспорта и 300 лв. по фактура от Булгарконтрола. В писмо от 08.11.2017 г. се сочи, че процедурата по рекламация е задвижена и е отправена молба стоката по рекламацията да бъде запазена във вида и количеството, в който е получена, за да бъде видяна и от превозвача, съответно от неговия застраховател.
От заключението на вещото лице метеорологична експертиза – доц. д-р Г., се
установява, че на електронната страница на Националния институт по метеорология
и хидрология се обявява информация за издадени предупреждения за очаквани
опасни метеорологични явления по административни области за България. За 24
октомври за област Бургас са прогнозирани значителни валежи и силен вятър през
нощта като на 24.10.2017 г. е издадено предупреждение от втора степен – оранжев
код, за значителни валежи в 16 области от Централна и Източна България
(включително за Бургас) при количества и до 60 л./кв.м. (на денонощие), а в
източните райони и предупреждение за силен североизточен вятър – 15-20 м/сек. Информацията
е представена и в късната емисия новини по БТВ.
В станция Карнобат при указан момент на засичане – 02, 05, 08, 11, 14,
17, 20, 23 в 05:00 ч. е регистриран вятър със скорост 27 м/с от североизток и
валежи от 178 л. кв.м. за денонощие. Вещото лице заключава, че по маршрута от
ГКПП Лесово до Карнобат е имало голяма вероятност за събитие, характеризиращо
се с продължителен интензивен валеж от дъжд и силен вятър със скорост по-голяма
от 20 м/с. На 25.10.2017 г. кодът за опасност за област Бургас повишен на
червен – максимална степен, поради реализираните вече големи количества валеж и
силен вятър. Изрично се сочи в допълнителната експертиза, че с оглед утвърдения
механизъм на стандартни измервания няма гаранции за стриктно отчитане на всички
особени метеорологични явления в периода 21:30 ч. – 8:30 ч. Силният вятър е
добре изявен в станции по черноморското крайбрежие и други чувствителни на
силен североизточен вятър станции и може да бъде обяснено с динамичните условия
от синоптичен мащаб с по-ниска скорост сравнено с вятъра в район с периметър от
около 20 километра Карнобат, резултат от конвективен процес (гръмотевичен облак
с вертикално развитие). Това го характеризира с локализация и относителна
краткотрайност на обилния валеж. В района на Карнобат е измерено най-голямото
количество валеж за денонощието от 178 л./кв.м. за денонощие.
От заключението на вещото лице автотехническа експертиза – инж. Т., се
установява, че отразените данни върху тахографския лист позволяват извод за
осъществен превоз при разстояние от около 815 км, което определя за начало от
гр. Измит и крайна точка гр. Шумен. Според регистрираните данни автомобилът е
потеглил от ГКПП Лесово в 01:30 ч. на 25.10.2017 г., което съответства и на
отразената в удостоверение от 13.08.2020 г. регистрация за преминат граничен
контрол в 01:15 ч. (л. 492). В 03:30 ч., в зоната на гр. Карнобат, автомобилът
е спрял без да е отразена конкретната причина с предвидените от устройството нарочни
символи. Автомобилът е потеглил отново в 06:15 ч. на 25.10.2017 г.. Вещото лице
посочва, че тахографският лист отчита всички действия, предприети в рамките на
24 часа, считано от отбелязания от водача начален час при включване на
устройството. Тахографът автоматично отчита периода на кормуването (движението
на автомобила).
От допълнителната съдебна автотехническа експертиза се установява, че покривалото
на полуремаркето е произведено в съответствие със стандарта DIN EN 12641. От запазеното стоманено въже, преминаващо
хоризонтално през ламелите, разположени на горната част на челния борд е
изведен извод, че причина за разрушаване на покрива е разкъсване на
материята/тъканта, от която е било изработено покривалото. Това разкъсване може
да бъде обяснено с повдигането му нагоре с особено голяма сила в зона
непосредствено след кабината на влекача в резултат на завихрянето на въздушната
маса при преминаването й с голяма скорост над кабината на влекача. Описаната
подемна сила се влияе и от насрещната скорост на движение като при движение от
90 км/ч и скорост на вятъра от 27 м/сек. (97,2 км/ч), насрещно на посоката на
движение, поражда подемна сила превишаваща фабрично оразмереното натоварване от
155 км/ч. и якост на скъсване при допустимо натоварване, съответстващо на
скорост от 153 км/ч. Вещото лице определя и като възможна причина за скъсване
на стреч-фолиото механично триене във вертикалните колони на полуремаркето,
междинно триене между самите роли следствие завихрящото въздействие на вятъра
след разкъсване на платнището или механично въздействие на захващащите лапи на
товарещия мотокар.
От заключението на вещото лице съдебно-техническа експертиза – доц. д-р
инж. Л., се установява, че процесните роли тоалетна хартия тип „тишу“ са
предназначени за конвертиране в по-малки потребителски ролки тоалетна хартия.
Обичайната опаковка на джъмбо ролите е скреч фолио – еластично полиетиленово
фолио, отличаващо се с висока граница на скъсване, устойчивост на сцепване и
продупчване от остри предмети и предназначено да предпазва от прах, влага или
капки вода. Използваното в случая фолио с дебелина 20 микрона е обичайно за
този тип стока и отговаря на регламентираните изисквания. Поставено е машинно
на три пласта чрез застъпване на отделните пластове около 50 % и формирани
плътни покрития (капаци) на челата на ролите чрез кръстосване на стреча. Вещото лице потвърждава
достигнатия и от вещото лице Т. извод, че установените на място разкъсвания
могат да бъдат обяснени от механични въздействия. Опаковката от скреч фолио обаче
не е в състояние да предпази хартията от омокряне – осъществен контакт между
хартията и течността (водата). В тази насока стандартът изисква транспортът на
такава стока да става в сухи, чисти и затворени пространства. Капилярно-порестия
колоиден характер на структурата на хартията обуславя попиваща способност
въздухопропускливост, хигроскопичност като води до деформация при излагане на
влажност и необратими изменения на свойствата на хартията в резултат на
сушенето. Основното потребителско свойство на санитарно-хигиенните хартии е
високата им поглъщаща способност като по стандарт тоалетната хартия попива
средно за две направления (машинно и напречно) 65-100 мм за 10 минути, а
повърхностната поглъщаща способност е моментална. При поглъщане на водата
водните молекули преминават по капилярната структура като разкъсват водородните
връзки между целулозните влакна и хартията променя структурата си. При
изсъхване и отстраняване на водата частично се възстановяват водородните
връзки, но структурата се променя съществено и хартията се деформира – променя
се мекотата като става твърда, навълнена и се влошават потребителските
качества. Вещото лице заключава, че поради променената й структура и свойства ползването
на процесната хартия по предназначение е невъзможно. Въпрос на междуфирмена
уговорка остава дали тишу хартията да се транспортира на европалети.
Горното се установява от събраните по делото доказателства, относими към
предявения за разглеждане спор.
Основание за повторна експертиза не се явява несъгласието на страната с
използвания подход или достигнатия извод, а повдигнат при оспорването въпрос,
чийто отговор не може да бъде даден еднозначно при дадената обосновка в
заключението. Заявените оспорвания и от процесуалните представители на „Ф.“ ООД,
и от процесуалния представител на „Г..“ ЕООД на приетите експертизи не поставят
под съмнение формирания и обоснован експертен извод, поради което съдът ги
кредитира в посочената част.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
По предявения главен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД
Ищецът основава предявеното за защита свое право срещу предпочитания ответник непосредствено от постигнато съгласие да отговаря в предварително определен размер при неизпълнение на задължението да осигури опазване на стоката по време на превоза. Законът признава възможност за страните по договор да определят отнапред обезщетение, освобождавайки кредитора от необходимостта да доказва конкретно претърпяна вреда от неизпълнението и съответно нейния обем. Правилото на чл. 92 ЗЗД утвърждава изключение от принципа, утвърден с чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, че в основата на разместване на имуществени блага стои конкретна, възприета от правния ред причина – даденото без основание подлежи на връщане без оглед на обстоятелството, че е станало по волята на далия го съгласно чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД. Оправданието на това изключение произтича от очакваното стимулиране към точно изпълнение – чл. 63 ЗЗД, произтичащо от ангажимент да бъде заплатено обезщетение в гарантиран по волята на страните размер дори и по-висок от произтичащия от закона. Клаузата на чл. 5 ал. 1 от договора обаче не сочи на очертаното неустоечно съглашение.
При все, че придава меродавност на направения разход за стоката –
фактурната й стойност, изрично е предписано съобразяване на отговорността с установени
лимити в CMR. Както бе посочено
вече тази абревиатура съответства на нормативен акт, приложимия към възложената
сделка – международен превоз на стоки. Освен, че присъщо за нормативния акт е
да установява „условия и лимити“, използваното съкращение е откроено от
свързани с цитирания източник конкретни документи, обосноваващи фактическа
възможност за определяне на условия и лимити – CMR товарителницата (чл. 5 ал. 2), CMR документ (чл. 4 ал. 2). Изразената воля за лимитиране
на отговорността при утвърден от приложимия закон предел налага изследването
му, което именно неустоечната клауза цели да спести, обезпечавайки в крайна
сметка и договореното обезщетение. Освен това, нормативно установеният лимит на
отговорност – чл. 23 и чл. 25 от CMR и придаденото значение на установените лимити изключва възможността за
извод и за договорка по смисъла на чл. 24 CMR. Съответствието между обезщетението и
размера на зачетената от нормативния акт като подлежаща на възстановяване вреда
от своя страна осуетява проявлението и на санкционния характер на клаузата. Следователно,
произтичащата от самата клауза съгласувана воля ограничава ефекта на
съглашението до обезщетителна функция на регламентираната отговорност,
лишавайки я от присъщите за неустойката обезпечителна и сакционна функция. При
тези обстоятелства настоящият състав приема, че клаузата, на която ищецът се
позовава не поражда отговорност за неустойка. Съдът е овластен да разгледа
предявеното искане за защита, но и ограничен до възприетото от ищеца за
нарушено и въведено в процеса конкретно негово право.
Понеже клаузата, на която ищецът се позовава в процеса, не поражда
отстояваната неустоечна отговорност, предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и безпредметно остава изследването на произтичащата
от клаузата гаранционна отговорност на „Д.Р.“ ЕООД и предпоставките за нейната
реализация.
Тъй като не е налице процесуалното условие, обусловило предявения иск от
„ДСВ Роуд“ ООД срещу „Г.“ ЕООД, тази претенция следва да бъде оставена без
разглеждане.
По предявения евентуален иск от „Ф.“ ООД срещу „Г.“ ЕООД
Съгласно чл. 361 ал. 2 вр. чл. 355 ТЗ спедиторът дължи да даде сметка за
изпълненото на възложителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната
сделка. Елемент от тези резултати са и предписаните от закона права, произтичащи
от сключения договор за превоз. По делото не се спори, а и разменената
кореспонденция между доверител и спедитор еднозначно сочи на реализирана
отчетна сделка, легитимираща „Ф.“ ООД пряко да ангажира отговорността на
превозвача. По силата на чл. 17 nap. 1 CMR „превозвачът е отговорен за
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й
за превоз до този на доставянето й…“. Причинената вреда пряко ангажира
превозвача да възмезди правоимащия, освен ако докаже някое от изрично
предписаните изключения в чл. 17 параграф 2 от CMR Платеното възнаграждение за превоз не погасява това право.
Не се доказа недостатък в използваната в случая опаковка на ролите, нито
допуснати грешки при опаковане на стоката. Вероятността скреч-фолиото да е
нарушено и в момента на товарене не се подкрепя от събраните дказателства, нито
се явява единствена причина за увреждането. Доказателствата позволяват
еднозначен извод, че причина за увреждането на хартията е компрометираното
покривало на тавана на товарното ремарке. Макар и да не се установява
конкретният механизъм на разскъсване на покритието и момента, когато е станало,
показанията на свидетеля Ч. обосновават именно идентифицираната от вещото лице Т.
причина. В съответствие на показанията са и регистрираните данни за развилата
се в процеса на осъществяване на превоза вредоносно метеорологично явление. От
приложения оригинал на тахографен лист се установява, че за период от около 15
минути водачът е преминал от скорост над 80 км/ч до пълно спиране. Липсват
каквито и да било данни по делото, обосноваващи разумно съмнение за друга
обективно възможна причина, поради което съдът възприема, че покритието е
скъсано в резултат на натиск, несъответстващ на конструктивно заложените
характеристики на покритието. Не се установява от данните по делото това
несъответствие да се дължи на спецификата на материала, за да ангажира превозвача
при условията на чл. 17 пар. 3 CMR поради неизправност на съоръжението.
Няма основание да се приеме за налична и грешка при подбора на покритието
на ремаркето. Макар и още на 23.10.2017 г. да е огласена информация за очакван
североизточен вятър в района по маршрута на автомобила до 15-20 м/сек., тя
следва във времето възложения на ответника и организиран от него превоз –
свидетелят Ч. е бил насочен към мястото за товарене към обяд на 23.10.2017 г. и
е бил там в ранния следобед. Товаренето е продължило до късния следобед, а то
не се дължи на контролирана от водача причина. При тези обстоятелства
прогнозираният силен вятър след предвижданата дата на доставка, не обосновава
разумна причина за подмяна на вида ремарке. Ето защо настоящият състав приема,
че разкъсаното покривало на товарното помещение не произтича от грешка на
превозвача, а се дължи на влошената метеорологична обстановка.
Предвид силата на валежа и невъзможността само по себе си скреч фолиото
да предпази хартията от омокряне, без значение остава периода от време преди
установяване на конкретната причина за отправяните от други водачи светлинни
сигнали. Описаната от вещото лице попивателна способност на тишу хартията и
обилния дъжд определят увреждането й като неизбежна последица. Отсъствието и на
ангажирани по делото доказателства, поставящи под съмнение възможността за
безопасно спиране и наличието на разумно обосновани и в този смисъл достъпни за
водача средства да възстанови на покритието на пътя, определят увреждането като
непреодолима последица от непредотвратимо събитие.
Възниква следващия спорен в процеса въпрос дали полагайки грижата на
професионалист превозвачът е могъл да избегне опасното метеорологично явление,
причинило увреждането. Настоящият състав приема, че това предполага обективна
възможност превозвачът да предвиди опасността и разумно обоснован алтернативен
подход за осъществяване на превоза. От заключението на вещото лице Г. се
установява, че силният вятър, идентифициран в случая и като конкретна причина
за разрушеното покритие на ремаркето, е възникнал в резултат на локално
разразил се конвективен процес – гръмотевичен облак с вертикално развитие. Това
го определя като сравнително краткотрайно явление, отличаващо го от подлежащото
на прогноза и предвидено в случая опасно явление. Поддържаната от процесуалните
представители на ищеца възможност водачът да заобиколи периметъра на локалното
явление, е изградена въз основа на регистрираното актуално състояние. Предвид установената
практика за събиране, обработка и разпространяване на специализираната
информация, включително и утвърдената периодичност на регистриране и
представяне на актуалното състояние, съответно огласяване на информацията по
общодостъпните информационни канали, информацията за локално развилия се процес
се оказва практически недостъпна, за да бъде съобразена в процеса на
осъществявания превоз.
Не се установява и реална възможност при установеното разкъсване щетата
да бъде предотвратена, съответно ограничена. По изложените съображения
настоящият състав не намира основание да счита, че превозвачът е бил в
състояние при разумно положени усилия да предвиди и да предотврати увреждането.
Това определя като неоснователен и предявения срещу него иск.
Поради
ненастъпилото процесуално условие безпредметно се явява и разглеждането на
предявения обратен иск спрямо привлечения в процеса застраховател на превозвача.
По искането, предявено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Понеже
законът не третира претендираната лихва след датата на предявяване на иска за
самостоятелна претенция, отхвърлените претенции не налагат нарочно произнасяне
по предявеното искане при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК.
По разноските
С оглед изхода от спора в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени както направените от него разноски, така и
разноските на привлечените от него ответници в процеса. Настоящият състав
приема, че и при разпределение на отговорността за разноски меродавна е
общоприетата граница на обезвреда. На възстановяване подлежат вредите,
съставляващи пряка и непосредствена последица от необосновано от правна гледна
точка предизвикан съдебен спор.
Разходът за адвокатска защита е
присъщ за съдебния процес. Доколкото обаче неговият размер произтича от причина
под контрола на страната – изборът на конкретен адвокат, ангажирал се да
участва по делото при определеното възнаграждение, в съзвучие с указаната
граница на отговорност нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК овластява съда да съобрази
размера на този разход с фактическата и правна сложност на делото. Настоящият
състав приема договореното от „ДСВ РОУД“ ООД възнаграждение за съответно на
фактическата и правна сложност на делото, поради което ищецът дължи да заплати
сумата 2500 лв. В тежест на ищеца следва да бъдат възложени и направените от
този ответник поисканите разноски за възнаграждения за вещи лица.
Адв. В. обосновава размера на
договореното възнаграждение с „Г.“ ЕООД от осъществената защита както по
предявения срещу този ответник иск, така и по повод предявения срещу него иск
от „ДСВ РОУД“ ООД и предявения от „Г.“ ЕООД обратен иск. При оказаният предел
на отговорността за разноски няма причина ищецът да отговаря за направени
разноски извън необходимите за защита по предявения от него иск. Ето защо
основателно е възражението за прекомерност като в тежест на ищеца следва да
бъде възложена сумата от 2500 лв. като ищецът дължи да възстанови и заплатените
депозити за вещи лица.
Законът гарантира възстановяване на
направените разноски от привлечен в съдебен процес ответник и при прекратяване
на производството. Направените от „Г.“ ЕООД разноски за вещи лица са
провокирани от въведения в процеса спор от първоначалния ищец, поради което
няма основание да бъдат възлагани в тежест на „ДСВ РОУД“ ООД. Не обосновава
самостоятелно основание за начисляване на адвокатско възнаграждение и
предявения при условията на евентуалност иск. Настоящият състав приема, че
присъщ на съдебния процес разход се явява гарантираното от закона
възнаграждение за адвокат. Съгласно чл. 36 ал. 1 от Закона за адвокатурата
възнаграждение се следва за положения труд. В случая защитата както срещу
предявения от първоначалния ищец, така и по предявения от „ДСВ РОУД“ ООД иск е
идентична по съдържание и обем. Страните по договора за правна защита и
съдействие са в правото си да определят размера на възнаграждението, но, както
бе посочено вече той е противопоставим на третите лица, каквото е качеството на
„ДСВ РОУД“ ООД спрямо договора за правна защита и съдействие, доколкото е
провокиран от необосновано от правна гледна точка предявена претенция.
Припокриването в процесуалните позиции изключва възможността за извод, че
завишеният размер е провокиран именно от предявения иск, за да бъде ангажирана
отговорността на „ДСВ РОУД“ ООД да го възстанови.
В тежест на „Г.“ ЕООД обаче следва
да бъдат възложени направените от привлечения от него ответник – ЗАД „Б.В.И.ГРУП“
и съставляващи заплатен депозит за вещо лице. Направеният разход за съдебно
удостоверение не касае предизвикан от „Г.“ ЕООД, поради което няма основание да
бъде възлаган в негова тежест.Ответникът е защитаван от юрисконсулт, поради
което в негова полза следва да бъде възложено и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.“
ООД, срещу "ДСВ Роуд" ООД иск с правно основание
чл. 92 ЗЗД за сумата 35388,54 лв. – неустойка по чл. 5 от спедиционен договор
от 30.06.2017 г. за погинала стока по време на осъществен превоз от „Г.“ ЕООД
съгласно международна товарителница № 1958.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.“
ООД, срещу "Г." ЕООД иск с правно основание чл. 17 nap.
1 CMR за сумата 35388,54 лв. – повредена стока по
време на осъществен превоз от „Г.“ ЕООД съгласно международна товарителница №
1958.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения от "ДСВ Роуд" ООД срещу "Г." ЕООД иск с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. последно ЗЗД вр. чл. 361 ал. 2 ТЗ вр.
чл. 281 предл. първо ЗЗД за сумата 35388,54 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения от "Г." ЕООД срещу Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Груп“ иск с правно
основание чл. 405 КЗ сумата
от 35388,54
лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Ф.“
ООД, ЕИК****** с адрес по
делото: гр. Шумен, бул. „******да заплати на "ДСВ РОУД" ООД,
ЕИК *****
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3100 лв. – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Ф.“
ООД, ЕИК ****** с адрес по
делото: гр. Шумен, бул. ****** да заплати
на "Г." ЕООД, ****8 със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3000
лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА "Г." ЕООД, ЕИК ******3 със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.ГРУП“ както следва:
1. на основание чл.
78 ал. 4 ГПК сумата от 300 лв. – разноски в производството пред Софийски
градски съд и
2. на основание чл.
78 ал. 8 ГПК сумата от 450 лв.
–
юрисконсултско възнаграждение за защита в производството пред Софийски
градски съд.
ВЪЗЛАГА
направените разноски от „Ф.“
ООД в негова тежест.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис, а за разноските – пред настоящия съд при условията и
по реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: