Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесети и девети ноември две хиляди
и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл. с. ГЮЛСЕВЕР САЛИ
при участието на секретаря В. Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 11980 по описа на СГС
за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С
решение № 177688/17.08.2020 г., постановено по гр. д. №
63083/19 г. по описа на СРС, 163 състав, Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР е осъдена да заплати на В.Г.Б. следните суми: 1414,70 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за извънреден труд за 223 часа за
периода от 01.10.2016 г. до 30.10.2019 г., получени след преобразуване на нощен
в дневен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 31.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 200,38 лв., представляваща лихва за забава за периода от падежа за всяко
отделно тримесечие, считано от 01.01.2017 г. до 30.10.2019 г., както и сумата
от 1551,92 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за извънреден
труд за 242 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.10.2019 г., получени поради
явяване на работа 30 минути преди започване на всяка отделна смяна, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 31.10.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 208,46 лв., представляваща лихва за
забава за периода от падежа за всяко отделно тримесечие, считано от 01.01.2017
г. до 30.10.2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал.
1, пр. 2 във вр. с чл. 187 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 2
НСОРЗ, като са отхвърлени като неоснователни исковете за главница за разликата
над 1414,70 лв. до предявените 1499,41 лв. и за периода от 01.07.2016 г. до
01.10.2016 г., и за лихва за забава за разликата над 200,38 лв. до предявените
226,31 лв., както и за главница за разликата над 1551,92 лв. до предявените
1627,05 лв. и за периода от 01.07.2016 г. до 01.10.2016 г., и за лихва за
разликата над 208,46 лв. до предявените 232,53 лв. С решението Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е
осъдена да заплати по сметка на СРС в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 418,67 лв., представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, както и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист в полза
на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и да заплати на В.Г.Б. сумата от
282,44 лв., представляваща сторените от ищеца разноски пред СРС за платен
адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Подадена
е въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР срещу решение №
177688/17.08.2020 г., постановено по гр. д. №
63083/19 г. по описа на СРС, 163 състав, в частта, в която предявените
искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй
като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че в случая не е
налице основание за прилагане по аналогия на общото трудово законодателство и
на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, а е приложима действащата през процесния период Наредба №
8121з – 776/29.07.2016 г., която не предвижда преобразуване на нощния труд на
служителите на МВР в дневен труд. Твърди, че от представените по делото писмени
доказателства е видно, че времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на
смяната или дежурството е включено в положената 12 – часова смяна. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част като
неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата
страна – В.Г.Б. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм.
ДВ бр. 60/20 г./ във вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 179, ал. 1, пр. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата
В.Г.Б. твърди, че е работила по служебно правоотношение с ответника Главна
дирекция „Гранична полиция“ - МВР, като
в периода от 01.07.2016 г. до 30.10.2019 г. е полагала труд на длъжността
„командир на отделение“ в ГКПП – Аерогара София. Твърди, че съгласно чл. 187,
ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 –
или 24 – часови смени – сумарно за тримесечен период, като съгласно чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди,
че през процесния период с оглед характера на заеманата от нея длъжност е
работила на 12 – часови смени, като е полагала труд и през нощта съгласно
утвърдени графици. Поддържа, че след преизчисляване на положените часове нощен
труд към дневен труд с коефициент 1,143, се получава разлика от 209 часа, която
следва да й бъде заплатена допълнително под формата на извънреден труд, както и
190 часа, представляваща явяване за инструктаж 30 минути преди започване на
смяната. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 1499,41 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в периода от 01.07.2016 г. до 30.10.2019 г., формиран
като разлика между положен от ищеца като държавен служител нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.10.2019
г. до окончателното плащане, сумата от 226,31 лв., представляваща мораторна
лихва, считано от падежа на всяко дължимо плащане, до 30.10.2019 г., както и
сумата от 1627,05 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за
извънреден труд за 242 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.10.2019 г.,
получени поради явяване на работа 30 минути преди започване на всяка отделна
смяна, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
31.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 232,53 лв.,
представляваща мораторна лихва, считано от падежа за всяко отделно плащане до
30.10.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът
Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че редът по ЗМВР и Наредба №
8121з – 776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи е различен от реда
за заплащане на нощния труд на работниците и служителите по трудово
правоотношение, за които се прилага Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно
и допустимо – в обжалваната част.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е основателна.
Във
връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността
на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:
Във
въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че през процесния
период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е полагал труд като държавен служител на процесната длъжност в
ГКПП – Аерогара София; че работното му време е било уговорено при сумарно отчитане
на тримесечен период; че ищецът е изпълнявал точно служебните си задължения,
като е полагал труд на смени по график на 12 – часови дежурства.
Спорен въпрос във въззивното
производство е дали въззивникът дължи заплащане на парично възнаграждение за
извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен
труд за 12 - часовите дежурства, които въззиваемият е положил през процесния
период.
Със
задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/20 г. на ОСГК на ВКС, е прието за правилно
становището, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители
на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че в случая не са налице
предпоставките по чл. 46, ал. 2, изр. 1
ЗНА за прилагане по аналогия на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ относно преобразуването на часовете положен
нощен труд в дневен с коефициент 0.143 по отношение на служителите на
Министерство на вътрешните работи. Посочено е, че неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със
съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по - голяма основен платен годишен отпуск
/чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение
/чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд
/чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни
вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал.
2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
Разяснено е, че посоченото разрешение съответства и на правото на ЕС, като с
решението на Съда на Европейския съюз по
дело № С-262/20 е прието, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в
публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази
цел /т. 80/.
Предвид
задължителното тълкуване, дадено в посоченото Тълкувателно решение на ОСГК на
ВКС, положеният от въззиваемия нощен труд през процесния период, не следва да
се преобразува в дневен, респ. в извънреден труд, чрез използване на
допълнителен коефициент – 1,143, на основание чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
На
следващо място, от представените като доказателства по делото заповед № 4064з –
828/08.08.2016 г. за работното време в РДГП – Аерогари и извадка от Ежедневен
инструктаж за времето от 20,00 ч. на 05.04.2019 г. до 08,00 ч. на 06.04.2019 г.
се установява, че времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната
или дежурството са включени в положената 12 – часова смяна. В тази връзка
въззивният съд счита, че първоинстанционният съд не е следвало да кредитира
като достоверни показанията на св. М., а е следвало да ги цени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, като отчете евентуалната й заинтересованост от
изхода на спора, с оглед данните по делото, че води дела с ответника. Ето защо,
въззивният съд намира, че по делото не е доказано, че ищцата е била на
разположение 30 минути преди всяка смяна, респ. че е положила твърдяните часове
извънреден труд преди всяка смяна през процесния период.
Предвид
изложеното по – горе, предявените искове за главници следва да се отхвърлят
като неоснователни.
С
оглед формираните изводи за неоснователност на исковете за заплащане на
процесните главници, следва да се отхвърлят като неоснователни и акцесорните
искове за заплащане на мораторни лихви.
Поради
разминаване в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
решение № 177688/17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 63083/19 г. по описа на СРС, 163 състав, следва
да се отмени като неправилно в частта, в която Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР е осъдена да заплати на В.Г.Б. сумата от 1414,70 лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение за извънреден труд за 223 часа за периода от 01.10.2016 г. до
30.10.2019 г., получени след преобразуване на нощен в дневен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда –
31.10.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 200,38 лв., представляваща
лихва за забава за периода от падежа за всяко отделно тримесечие, считано от
01.01.2017 г. до 30.10.2019 г., сумата от 1551,92 лв., представляваща дължимо
трудово възнаграждение за извънреден труд за 242 часа за периода от 01.10.2016
г. до 30.10.2019 г., получени поради явяване на работа 30 минути преди
започване на всяка отделна смяна, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 31.10.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от
208,46 лв., представляваща лихва за забава за периода от падежа за всяко
отделно тримесечие, считано от 01.01.2017 г. до 30.10.2019 г., на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.
179, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 187 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, както и в частта, в
която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка
на СРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 418,67 лв.,
представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, и
5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист в полза на СРС, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, както и в частта, в която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е
осъдена да заплати на В.Г.Б. сумата от 282,44 лв., представляваща сторените от
ищеца разноски пред СРС за платен адвокатски хонорар, съразмерно с уважената
част, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
като вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят
исковете. Решението в отхвърлителните му части е влязло в сила като
необжалвано.
Предвид
изхода на спора въззиваемата страна – ищца в първоинстанционното производство
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника – ответник в
първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК във вр. с
чл. 23, aл. 1, т. 1, пр. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ сумата от 194,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство и във въззивното
производство.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 177688/17.08.2020
г., постановено по гр. д. № 63083/19 г. по описа на СРС, 163 състав, в частта, в която Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, със съдебен адрес:***, е осъдена да заплати на В.Г.Б.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1414,70 лв., представляваща дължимо
трудово възнаграждение за извънреден труд за 223 часа за периода от 01.10.2016
г. до 30.10.2019 г., получени след преобразуване на нощен в дневен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда – 31.10.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 200,38 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от падежа за всяко отделно
тримесечие, считано от 01.01.2017 г. до 30.10.2019 г., сумата от 1551,92 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за извънреден труд за 242 часа за
периода от 01.10.2016 г. до 30.10.2019 г., получени поради явяване на работа 30
минути преди започване на всяка отделна смяна, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 31.10.2019 г. до изплащане на вземането,
сумата от 208,46 лв., представляваща лихва за забава за периода от падежа за
всяко отделно тримесечие, считано от 01.01.2017 г. до 30.10.2019 г., на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3
и чл. 179, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 187 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в частта, в
която Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР, със съдебен адрес:***, е осъдена да заплати по сметка на СРС в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от 418,67 лв., представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, и 5,00 лв. за
издаване на изпълнителен лист в полза на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
както и в частта, в която Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със
съдебен адрес:***, е осъдена да заплати на В.Г.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 282,44 лв., представляваща сторените от ищеца разноски пред СРС за
платен адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. ***********,
искове с правно основание чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 179, ал. 1, пр. 3 ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1414,70 лв., представляваща дължимо
трудово възнаграждение за извънреден труд за 223 часа за периода от 01.10.2016
г. до 30.10.2019 г., получени след преобразуване на нощен в дневен труд с
коефициент 1,143, на сумата от 200,38 лв., представляваща лихва за забава,
считано от 01.01.2017 г. до 30.10.2019 г., на сумата от 1551,92 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за извънреден труд за 242 часа за
периода от 01.10.2016 г. до 30.10.2019 г., получени поради явяване на работа 30
минути преди започване на всяка отделна смяна, и на сумата от 208,46 лв.,
представляваща лихва за забава, считано от 01.01.2017 г. до 30.10.2019 г.
ОСЪЖДА В.Г.Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес:
гр. София, бул. ***********, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от
194,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното и във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: