Р Е Ш Е Н И Е
№2252
гр. Пловдив, 29
ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на десети ноември, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Таня Костадинова, като разгледа административно дело №2688 по описа
на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Г.Р.С., ЕГН **********,***,
представлявана от адвокат С.Б.- пълномощник, обжалва Мотивиран отказ за
издаване на удостоверение за търпимост с №Към 94-01-1034-[1] от 29.09.2022г. на
главния архитект на община Марица, относно сграда с идентификатор
66915.502.210.1 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с.
Скутаре, община Марица, по заявление с Вх.№94-01-1034 от 26.09.2022г. на жалбоподателката.
Претендира се отмяна на оспорения
акт поради незаконосъобразност, изпращане преписката на административния орган
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона за издаване на
искания документ, както и присъждане на направените по делото разноски,
съгласно списък с разноски (лист 44).
Ответникът- главен
архитект на община Марица, чрез юрисконсулт Л.П.- пълномощник (лист 42),
изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, ако жалбата бъде отхвърлена.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата, настоящият състав на съда констатира следното:
По делото няма ангажирани
доказателства за датата, на която оспореният акт (лист 6) е получен от
жалбоподателката, но тъй като жалбата (листи 4-5) е подадена чрез община Марица
на 13.10.2022г. или преди изтичането на 14-дневен срок от издаването му, следва
да се приеме за установено, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Освен
това, удостоверението за търпимост на строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ, както и по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение
на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012, обн. ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), представлява
документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения и има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21, ал.3 от АПК. Отказът да бъде издаден такъв документ засяга законни права
и интереси на жалбоподателката, поради което подлежи на съдебно оспорване,
респективно налице е правен интерес по отношение на заявеното оспорване.
Ето защо, като подадена
в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите
по делото доказателства настоящият състав на съда приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е започнато
по заявление на жалбоподателката с Вх.№94-01-1034 от 26.09.2022г. (лист 7),
чрез адвокат С.Б.- пълномощник (лист 8), адресирано до главния архитект на община
Марица, явяващ се компетентния за целта орган, да ѝ бъде издадено
удостоверение за търпимост на строеж, представляващ сграда с идентификатор
66915.502.210.1, находяща се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 66915.502.210
(по КК и КР на с. Скутаре, одобрени със Заповед №РД-18-36 от 06.03.2008г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК),
съгласно достъпна в интернет информация на адрес: https://kais.cadastre.bg/bg/Map). Като приложение към
заявлението са представени заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 09.10.2003г., с №174, том IV, рег.№13882, Н.дело
№694/2003г. на А.Н.- помощник нотариус по заместване на нотариус Д.Т., рег.№172
по Регистъра на Нотариалната камара, (листи 9-10), по силата на който Р.Д.З.,
ЕГН **********, придобива собствеността върху ПИ, застроен и незастроен, с площ
от 740,00 кв.м., находящ се в с. ***, представляващ имот с пл.№210, включен в
УПИ /парцел/ XVIII-зеленина, кв.22 по плана на с. Скутаре, ведно с построената
в същия ПИ масивна стопанска сграда със застроена площ (ЗП) от 65,00 кв.м.,
както и всички подобрения и приращения. Представено е заверено копие на Удостоверение
за наследници с Изх.№10-14-30 от 09.02.2021г. (лист 11), според което удостоверение
жалбоподателката, Н.Т.З., ЕГН **********, както и Т.Р.З., ЕГН **********, са
законните наследници на Р.Д.З., починал на 08.01.2018г. Представена е Справка
по кадастралната карта (скица) на ПИ с идентификатор 66915.502.210 (лист 15),
според която скица посоченият ПИ е заснет в КК на с. Скутаре с площ от 781,00
кв.м., трайно предназначение на територията (ТПТ)- урбанизирана, начин на
трайно ползване (НТП)- ниско застрояване (до 10 м). Представена е Справка по КК
(скица) на сграда с идентификатор 66915.502.210.1 (лист 16), според която скица
процесната сграда е заснета в КК със ЗП от 85,00 кв.м., брой самостоятелни
обекти (СОС) в сградата- няма данни; предназначение- жилищна сграда- еднофамилна,
брой етажи 1.
Представена е нотариално
заверена декларация на 20.09.2022г. (лист 12) от Стоян Иванов Николов, ЕГН **********,
според която декларация, сграда с идентификатор 66915.502.210.1 е построена и
завършена преди месец септември 1996г.
Представена е нотариално
заверена декларация на 08.07.2022г. (лист 13) от Н.Т.З., ЕГН **********, според
която декларация, сграда с идентификатор 66915.502.210.1 е построена и
завършена преди месец септември 1996г.
Представена е нотариално
заверена декларация на 23.06.2022г. (лист 14) от жалбоподателката С., според
която декларация, сграда с идентификатор 66915.502.210.1 е построена и
завършена преди месец септември 1996г.
Според трите посочени
декларации, същите са направени съгласно §16, ал.1 от ПР и §127 от ПЗР към
ЗИДЗУТ-2012 и на основание Нотариален акт №163, том 42, дело №15459/96 по описа
на СВ- Пловдив.
Представена е
конструктивна експертиза (листи 17-18) от месец септември 2022г., изготвена от Р.Г.Н.,
притежаваща пълна проектантска правоспособност (лист 21), според която експертиза,
носещата конструкция на съществуваща сграда- жилищна сграда с идентификатор
66915.502.210.1 е в състояние да понесе при експлоатацията всички основни,
допълнителни и особени натоварвания, съгласно предписанията на проектанта и
действащата нормативна уредба.
Представена е Оценка за
съответствие (лист 20) от месец септември 2022г., изготвена от Г.Х.С., притежаващ
пълна проектантска правоспособност (лист 24), според която оценка,
конструктивната експертиза на Р.Г.Н. е разработена на основание задание от
инвеститора (Р.Д.З., който вероятно е различно лице от починалия на
08.01.2018г. Р.Д.З.), като са спазени действащите в момента нормативни документи.
Според оспорения по
делото акт, при направена проверка по документи, е прието за установено, че
сградата с идентификатор 66915.502.210.1 не отговаря на условията за издаване
на удостоверение за търпимост, тъй като не попада в хипотезата на §16 от ПР на
ЗУТ, нито пък попада в хипотезата на §127 от ПР на ЗУТ (всъщност §127 от ПЗР
към ЗИДЗУТ-2012), след което е издаден оспореният по делото акт.
При така описаната
фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
На следващо място, търпими
строежи по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ са тези, които са изградени до 7
април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове (ПУП) и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон /ЗУТ/; Те могат
да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими.
А по смисъла на §127,
ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване;
Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
В случая, като
доказателство по делото е прието заверено копие на нотариален акт за продажба
от 06.09.1996г., с №163, том 42, Н.дело №15159/96г. на нотариус В. Б. (листи
33-34), по силата на който С.Г.Л., ЕГН **********, придобива собствеността
върху дворно място, цялото застроено и незастроено от 740,00 кв.м., находящо се
в с. Скутаре, съставляващо парцел VI, имот с пл.№136 от кв.13 по нотариален
акт, а по скица съставлява имот с пл.№210, в парцел (УПИ) XVIII, кв.22 по
регулационния план на с. Скутаре, одобрен със Заповед №392/1985г., ведно с
построената в същото дворно място стопанска сграда със ЗП от 65,00 кв.м.
Прието е заверено копие
на извадка от действащия регулационен план на с. Скутаре, одобрен със Заповед
№ИК-392 от 15.05.1985г. на ОбНС- Пловдив за имот с пл.№210 в кв.22 (лист 43).
Видно от извадката от
действащия регулационен план (ПУП) на с. Скутаре, към датата на одобряването му
(15.05.1985г.) в имот с пл.№210 (ПИ с идентификатор 66915.502.210) са заснети
два броя сгради, означени със сигнатура МС (масивна стопанска) и МЖ (масивна
жилищна, с навес). Двете посочени сгради в действащия ПУП съвпадат като
местоположение със сградата с идентификатор 66915.502.210.1 по КК и КР на с.
Скутаре.
Според чл.2, ал.1 от
Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Кадастър
е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни,
поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. А
според чл.2, ал.5, изр.1 от ЗКИР, данните по ал.1 и по ал.2, т.3 са
доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на
противното.
Тъй като праводателят (Р.Д.З.)
на жалбоподателката придобива собствеността върху масивна стопанска сграда със
ЗП от 65,00 кв.м. на 09.10.2003г. по силата на посочения по-горе нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот (листи 9-10), а в одобрената КК на с.
Скутаре на 06.03.2008г. процесната сграда е заснета със ЗП от 85,00 кв.м. и с
предназначение “жилищна сграда – еднофамилна“, настоящият състав на съда приема
за установено, че сградата с идентификатор 66915.502.210.1, в съществуващия
ѝ вид (едноетажна, жилищна, еднофамилна със ЗП от 85,00 кв.м.), е
изпълнена след 09.10.2003г. и преди 06.03.2008г., противно на декларираното от
жалбоподателката, от С.И.Н.и от Н.Т.З..
Следователно, не е
налице хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ (строежът да е изграден до
07.04.1987г.), нито пък е налице хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012
(строежът да е изграден до 31.03.2001г.), поради което оспореният отказ се
явява издаден при наличието на фактическо основание за целта- липса на търпим
строеж и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на
ЗУТ.
Оспореният отказ е
издаден от компетентен орган, тъй като главният архитект на общината е “овластен
да одобрява съответните инвестиционни проекти“ по смисъла на §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ и по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012, съгласно чл.145, ал.1,
т.1 от ЗУТ.
Разбира се, в оспорения
отказ няма подробно изложени фактически и правни основания, послужили за постановяването
му, нито пък е указано, че същият подлежи на обжалване. Посочените
обстоятелства обаче, макар и да представляват нарушения на изискването за форма
на административния акт, не са съществени такива, тъй като не препятстват
правото на адресата на акта да разбере съдържанието на обективираното от
административния орган волеизявление, с което се засягат негови права и законни
интереси, нито пък препятстват съдебния контрол.
Предвид гореизложеното,
като издаден от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма
на акта, както и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби,
оспореният по делото отказ за издаване на удостоверение за търпимост на строеж е
валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката
също е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната
администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно
по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) и чл.143,
ал.3 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Р.С.,
ЕГН **********,***, против Мотивиран отказ за издаване на удостоверение за
търпимост с №Към 94-01-1034-[1] от 29.09.2022г. на главния архитект на община
Марица, относно сграда с идентификатор 66915.502.210.1 по КК и КР на с.
Скутаре, община Марица, по заявление с Вх.№94-01-1034 от 26.09.2022г. на
жалбоподателката.
ОСЪЖДА Г.Р.С., ЕГН **********,***,
ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 100,00 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:/п/.........................
/Н.Бекиров/