Решение по дело №16097/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 202
Дата: 16 януари 2019 г.
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20165330116097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 202, 16.01.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 04.12.2018 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : Марияна Михайлова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16097 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищцата П.Г.М. с ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника й а. К.К., със служебен адрес ***, твърди, че през месец юни 2015 г. А.С.Г.-С. и С.Г.С. се свързали с нея и й заявили, че са съпрузи и притежават семейно жилище – еднофамилна къща в гр. П.********************, която искат да бъде довършена чрез извършване на определени строително-ремонтни работи /СМР/, във връзка с което тя извършила оглед на къщата и замервания, ответниците й дали подробни разяснения какво точно искат да бъде направено, след което се уговорили тя да изготви оферта за видовете и количества СМР, за материалите и тяхната стойност, в изпълнение на която договореност на 29.06.2015 г. тя им изпратила следната оферта от имейла на съпруга й - ***************, на посочен от ответниците имейл - *************:

I. Спалня 1 : боядисване таван латекс „Левис” – 16 кв. м. - 8,00 лв. - 128,00 лв., тапети по стени - монтаж –36 кв. м. - 12,00 лв. - 432,00 лв., шпакловка таван – 16 кв. м. - 12,00 лв. - 192,00 лв. - Всичко спалня 1 - 752,00 лв.;

II. Спалня 2 : боядисване таван латекс „Левис” -  14 кв. м. - 8,00 лв. - 112,00 лв., тапети по стени - монтаж  - 32 кв. м. - 12,00 лв. - 384,00 лв., шпакловка таван – 14 кв. м. - 12,00 лв. - 168,00 лв. - Всичко спалня 2 - 664,00 лв.;

ІІІ. Спалня родители : боядисване таван латекс „Левис” – 15 кв. м. - 8,00 лв. - 120,00 лв., тапети по стени - монтаж – 36 кв. м. - 12,00 лв. - 432,00 лв., шпакловка таван – 15 кв. м. - 12,00 лв. - 180,00 лв. – Всичко спалня родители  - 732 лв.;

ІV. Дрешник и пералня : боядисване таван и стени латекс „Левис” – 20 кв. м. - 8,00 лв. – 160 лв., шпакловка таван и стени – 20 кв. м. - 12,00 лв. - 240,00 лв., монтаж теракот по под - труд и теракол – 1 кв. м. - 28,00 лв. - Всичко дрешник и пералня - 400,00 лв.;

V. Стълбище и коридор : боядисване таван и стени латекс „Левис” – 46 кв. м. - 8,00 лв. - 368,00 лв., шпакловка таван и стени – 46 кв. м. - 12,00 лв. - 552,00

 

Продължение на решение по гр. д. № 16097/16 г. на РСПд – стр. 2/10

 

лв., гипсокартон по таван на конструкция – 6 кв. м. - 36,00 лв. - 216,00 лв. - Всичко стълбище и коридор - 1136,00 лв.;

VІ. Баня детска : гипсокартон по таван на конструкция – 4 кв. м. - 36,00 лв. - 144,00 лв., боядисване таван – 4 кв. м. - 8,00 лв. - 32,00 лв., ВиК инсталация – 1 бр. - 360,00 лв. - 360,00 лв. монтаж санитария - труд – 1 бр. - 480,00 лв. - 480,00 лв., монтаж теракот по под - труд и теракол – 4 кв. м. - 28,00 лв. - 112,00 лв., монтаж фаянс по стени - труд и теракол - 16 кв. м. - 28,00 лв. - 448,00 лв. - Всичко баня детска - 1576,00 лв.

VІ. Баня родители : гипсокартон по таван на конструкция – 6 кв. м. - 36,00 лв. - 216,00 лв., боядисване таван латекс „Левис” – 6 кв. м. - 8,00 лв. - 48,00 лв., ВиК инсталация – 1 бр. - 360,00 лв. - 360,00 лв., монтаж санитария - труд - 1 бр. - 480,00 лв. - 480,00 лв., монтаж теракот по под - труд и теракол – 6 кв. м. - 28,00 лв. - 168,00 лв., монтаж фаянс по стени - труд и теракол – 24 кв. м. - 28,00 лв. - 672,00 лв. - Всичко баня родители - 1944,00 лв.;

VII. Дневна, трапезария и кухня : шпакловка таван и стени – 68 кв. м. - 12,00 лв. - 816,00 лв., боядисване таван и стени латекс „Левис” -   62 кв. м. - 8,00 лв. - 496,00 лв., тапети по стени - монтаж – 46 кв. м. - 12,00 лв. - 552,00 лв., монтаж гранитогрес по под - труд и теракол – 4 кв. м. - 28,00 лв. - 112,00 лв., подпрозоречни первази – 2 бр., стена от гипсокартон и около тръби – 6 кв. м. - 58,00 лв. - 348,00 лв., ВиК инсталация – 1 бр. - 360,00 лв. - 360,00 лв. - Всичко дневна, трапезария и кухня - 2684,00 лв.;

VІІІ. Коридор: боядисване таван и стени латекс „Левис” – 18 кв. м. - 8,00 лв. - 144,00 лв., шпакловка таван и стени – 18 кв. м. - 12,00 лв. - 216,00 лв., монтаж теракот по под- труд и теракол – 6 кв. м. - 28,00 лв. - 168,00 лв. - Всичко коридор - 360,00 лв.;

ІХ. Тоалетна : гипсокартон по таван на конструкция – 3 кв. м. - 36,00 лв. - 108,00 лв., боядисване таван латекс „Левис” – 3 кв. м. - 8,00 лв. - 24,00 лв., ВиК инсталация – 1 бр. - 120,00 лв. - 120,00 лв., монтаж санитария - труд – 1 бр. - 120,00 лв. - 120,00 лв., монтаж теракот по под - труд и теракол – 3 кв. м. - 28,00 лв. - 84,00 лв., монтаж фаянс по стени - труд и теракол – 16 кв. м. - 28,00 лв. - 448,00 лв. - Всичко тоалетна - 904,00 лв.;

Х. Демонтажни работи и почистване - 1 бр. - 1200,00 лв. - 1200,00 лв.  Общо - 12352,00 лв.,

като в офертата е посочена обща стойност на СМР от 12350 лв., която, обаче, е неточна, тъй като са направени няколко технически грешки в пресмятанията, при отстраняването на които общият размер на СМР възлиза на 12548 лева. Последвали кореспонденция по електронен път и срещи, в които се уточнявали детайлите по договора, като на въпрос на ответниците защо офертата изхожда от „М.” ЕООД, ищцата им отговорила, че това е нейна фирма, с която е работила, но е със спряна към момента дейност, но те й заявили, че не искат да сключват официален договор с фирма, не искат фактури, данъци и други и заявили, че преговарят с нея в лично качество, а как тя ще извърши ремонтните работи и кого ще наеме, не ги е грижа. След неколкократни срещи страните уточнили всички детайли, като ответниците поискали допълнително

 

Продължение на решение по гр. д. № 16097/16 г. на РСПд – стр. 3/10

 

полагането на саморазливна замазка навсякъде, без баните, тоалетните и пералното помещение, за което била уговорена цена от 24 лв./кв. м., както и поставяне на вътрешни подпрозоречни первази на всички прозорци за цена от 370 лева, а също и направата на специална мазилка - „Отточенто”, по стените на стълбите и на коридора на двата етажа за цена от 36 лв./кв. м. В офертата ищцата била записала плащането на аванс в размер на 50% от цената при започване на работата, като страните уговорили плащане на останалата част от стойността от оферираните СМР след завършване на повече от половината работи. На 13.07.2015 г. ответниците превели по лична банкова сметка ***не : „*****************“. Когато работата напреднала и ищцата приключила повече от половината дейности заявила, че следва да бъде направено следващото плащане, още повече, че било договорено изпълнението и на СМР, увеличаващи стойността на оферираните такива, но ответниците обяснили, че изпитват затруднения с парите и че ще закъснеят с плащането, но така или иначе работата ще бъде заплатена, като й заявили, а това било и видно, че са доволни от работата. На 07.10.2015 г. й заплатили още 4000 лв., към който момент ищцата била изпълнила почти цялата част от договора. След окончателното приключване на работата - в края на месец октомври 2015 г., ответниците я огледали и приели без забележка, както и били направени замервания за определяне на точните количества СМР, след което на 09.11.2015 г. ищцата им изпратила на имейл файл с точно описание на извършените СМР и общата стойност на същите, възлизаща след отстраняване на допусната от нея грешка в пресмятанията на 16590 лева. Изненадващо на 19.11.2015 г. тя получила отговор от ответниците със съдържание, от което за първи път разбрала, че те имат забележка към работата й. В същия се сочело, че част от извършените СМР не се приемат въобще, въпреки че били извършени много преди това. Впоследствие тя направила опити да потърси обяснения от ответниците защо не желаят плащане на остатъка от стойността на извършените СМР, но те отказали среща и започнали да я заплашват с полиция. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и тъй като извършената от ищцата работа е предадена на ответниците и приета от тях без възражение още през месец октомври 2015 г., тя предявява настоящата искова молба и моли съда да ги осъди солидарно да й заплатят незаплатения остатък от договорените и извършени от нея СМР, възлизащ на 6590 лева. Претендира присъждане и на обезщетение за забава за периода 10.11.2015 г. – 28.11.2016 г. в размер на 706,17 лева.

В случай, че бъде установено, че страните не са постигнали договореност за изпълнение горните СМР, тъй като ищцата ги е извършила и със стойността на вложените от нея строителни материали и труд за изпълнението им ответниците са се обогатили неоснователно, при условията на евентуалност тя претендира присъждане на сумата от 6590 лева като обезщетение за неоснователно обогатяване ведно с обезщетение за забава за периода 10.11.2015 г. – 28.11.2016 г. в размер на 706,17 лева.

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 16097/16 г. на РСПд – стр. 4/10

 

Обективно и субективно съединени главни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съединени за съвместно разглеждане с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията на евентуалност.

Ответниците А.С.Г.-С. с ЕГН **********, и С.Г.С. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, представлявани от пълномощника им а. М.Г., оспорват предявените искове, като твърдят, че : нямат каквито и да било договорни отношения във връзка с описаните в исковата молба СМР с ищцата; през месец юни 2015 г. по препоръка на техен познат се свързали с фирма „М.”, която по думите му се представлявала от С.М. и била изпълнявала подобни услуги преди години и референциите били добри /впоследствие се оказало, че съвсем различни специалисти са били ангажирани от фирмата при предишните й работи и вероятно именно на тях се дължало доброто качество на работата, а и никой не ги уведомил, че има и фирма „М.”, която не извършва дейност/; при първоначалната среща с г-н М. те били запитани дали искат договор, в отговор на което заявили, че може с договор, може и без договор, изпълнителят да прецени, след което М. ги уведомил, че предпочита без договор, защото щял да задейства работите по-бързо; още в началото на работата в обекта на М. като изпълнител били предоставени всички дизайнерски проекти, договори и поръчки от доставчици и контакти с тях; уговорката била за извършване на комплексна услуга, както и че лично изпълнителят ще поддържа контакти с доставчици на закупени от тях или от него оборудване и материали и че ще уговаря и приема доставките на оборудването и материалите, ще проверява за дефекти и отклонения и др.; уговорено било, също така, а и ответниците държали изрично на това, да се използват само висококачествени материали, дори и цената им да е по-висока; при уточняване на начина на плащане ответниците държали плащанията да се извършват по банков път, с оглед на което изпълнителят им посочил банкова сметка ***, по която направили авансово и последващо плащания; във всеки един момент на извършване на уговорките и/или изпълнението на СМР, ответниците контактували само и единствено с третото лице М., който именно е лицето, на което са възложили извършването на довършителните дейности в имота им, като при справка в Търговския регистър може да бъде установено и обстоятелството, че той е вписан и като едноличен търговец с ЕИК ********, с предмет на дейност – строителство, проектиране и др.; в хода и при приключване на работата изпълнителят не им предоставил никакви отчетни документи, въпреки, че многократно бил канен за това от тях, като при опит да се снабдят с такива от доставчиците, се установило, че документите са били предадени на изпълнителя на обекта. Твърди се още, че по-голямата част от описаните в исковата молба СМР не са били изпълнени или са изпълнени некачествено, в отклонени на поръчката, за което М. многократно е уведомяван, като от него е било поискано и отстраняване на недостатъците,

 

Продължение на решение по гр. д. № 16097/16 г. на РСПд – стр. 5/10

 

което не е сторено, поради което той бил уведомен от тях, че те ще извършат необходимите поправки, но че не дължат други суми освен платената от 10000 лв., с оглед на което и в случай на уважаване на предявените главни искове ответниците са направили възражение за намаляване на уговореното в договора възнаграждение със сумата от 8472 лв., намиращо своето правно основание в разпоредбата на чл. 265, ал. 1, т. 3 ЗЗД.

            Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Ищцата основава главната си искова претенция на твърденията за възникнало между нея и ответниците, които не оспорват, че са съпрузи, облигационно правоотношение, чийто източник е сключен помежду им в началото на месец юни 2015 г. неформален договор за извършване на довършителни СМР на обект - къща в гр. П.***************, на обща стойност 16590 лева, като изхождайки от твърдения предмет на постигнатите помежду им договорености, а именно поемане на задължение от страна на ищцата, в качеството й на изпълнител, да извърши нещо – изпълнение на определени по вид, количество и стойност СМР, част от които с нейни материали, а друга – с материали, предоставени от ответниците и съгласно тяхната поръчката, в качеството им на възложители, срещу поето от последните задължение да заплатят възнаграждение, то същият има характеристиките на договора за изработка съгласно чл. 258 и сл. ЗЗД, поради което при уреждане на процесните отношения приложение следва да намерят правилата относно договора за изработка, регламентирани в ЗЗД.

Съгласно последния, за да възникне задължение за поръчващия да плати уговореното възнаграждение, то той следва да е приел извършената работа /чл. 266, ал. 1 ЗЗД/. Следователно съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, регламентиращ задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, за успешното провеждане на иска в тежест на ищцата е да установи не само, че е изпълнила описаните в исковата молба СМР и че работата е приета от ответниците, а и че тя е извършена от нея по възлагане от последните.

В действителност процесуалният закон – чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, не допуска свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5000 лв., какъвто е и процесният. Няма пречка, обаче, твърдяното облигационно правоотношение да бъде установено с всички други, допустими от него доказателствени средства.

В тази насока с исковата молба са представени и като доказателства по делото бяха приети възпроизведени на хартиен носител като преписи, заверени от ищцата електронни документи : писмо от 29.06.2015 г., озаглавено „**********”, в което като подател е посочено третото лице С.М., изпратено от електронна поща **********, за който ищцата твърди, че е на с. й С.М., на електронна поща :  ***********, в което се съдържа оферта за обект : „Преустройство на къща на семейство

 

Продължение на решение по гр. д. № 16097/16 г. на РСПд – стр. 6/10

 

С.”, като в офертата е посочено, че изхожда от „М.” ЕООД, както и че е изготвена от „...инж. М.” /листове 6 – 8/; писмо – отговор на горното писмо от 29.06.2015 г., изходящо от ответника С., в което се съдържат въпроси към „...г-н М.” /лист 9 от делото/; писмо от 09.11.2015 г., озаглавено „Финал”, изпратено от електронна поща ************ на електронна поща **************, изходящо от „М.” ЕООД, в което се сочи, че е изготвено от „...инж. М.”, както и съдържа оферта за обект „Преустройство на къща на семейство С.”, а също и е обективирано следното изявление на свидетеля М. /обстоятелство, което се установи при разпита му в открито съдебно заседание на 23.10.2018 г./ : „Съгласно нашата уговорка, трябваше да ми заплатят 3500 лв. .... До този момент 09.11.2015 г., все още няма такова плащане. Надявам се да приключим коректните си взаимоотношения  до края на месеца, съгласно уговорката ни.”

Освен горната кореспонденция по искане на ищцата бе изискана от ОД на МВР – П., ІІ-ро районно управление и преписка рег. № *********** г., образувана по молба на ответника С. вх. № ************** г., в която се съдържат твърдения за отправяни от няколко дена по телефона към него и семейството му обиди и заплахи от страна на „г-жа М., чийто съпруг е собственик на фирма „М.” ЕООД...”, по която ищцата е дала следните обяснения : „Управител съм на фирма „М.” ЕООД. Фирмата ми извършваше довършителни работи по строежа на тъжителите, къща на ул. ***************. В един момент тъжителите приеха работата ни, но не ни заплатиха сметката по ремонта. Заедно измерихме извършеното от нас. Работата ни беше за около 16000 лева, като те ни платиха 10000. ... Съпруга ми един път е пращал писмо на ел. поща, че ни дължат пари.”

При съпоставяне на дадените от ищцата пред органите на реда обяснения с наведените в исковата молба фактически твърдения се открива съществено несъответствие по отношение на обстоятелството кой е изпълнител по договора за извършване на СМР в еднофамилната къща на ответниците – в исковата молба ищцата твърди, че тя лично е страна по него, а в обясненията пред органите на ІІ-ро РУ при ОД на МВР – П. – представляваното от нея дружество „М.” ЕООД, ЕИК *******, каквото при справка в Търговския регистър се установява, че в действителност е регистрирано в същия на 17.06.2008 г. и продължава да съществува.

            Коментираните обяснения съставляват частен свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за лицето, което го е издало обстоятелства, поради което съгласно чл. 180 ГПК съставлява не само доказателство, че изявлението, което се съдържа в него е направено от лицето, посочено в документа като негов автор, а и за посочените в него обстоятелства.

            Установява се от показанията на свидетелите на ответната страна :

            св. Д.К. – архитект : по възлагане на ответниците изготвил интериорен проект и работни чертежи за изпълнение на довършителни работи в имота им, представляващ еднофамилна къща в района на Г.б. – гр. П.; С. се консултирал с него и го питал дали може да му препоръча

 

Продължение на решение по гр. д. № 16097/16 г. на РСПд – стр. 7/10

 

строителна бригада за изпълнение на проекта, но свидетелят му казал, че не може, но го предупредил да не наема майстори на парче, а фирма, която да поеме цялостното изпълнение на проектите, с технически ръководител, със съответните майстори за всяка една дейност; около месец по-късно С. му се обадил, за да го уведоми, че е намерил такава фирма, без да й каже името, като му говорел за мъж; през месец октомври 2015 г. свидетелят посетил обекта и видял С. да говори с някакъв мъж, който чул да казва : „Толкова мога да направя за тавана, 5 ръце латекс съм сложил и пак си стои така.”;

            св. Б.Б. – премествал контакти в жилището на ответниците през есента на 2015 г. : ответниците наели човек, който да направи проект за ремонт на жилището им, след което и фирма, която да извърши ремонта; през лятото на 2015 г., когато посетил обекта, ответниците му представили мъж, за който му казали, че се занимава с довършителните работи.

С исковата молба са представени и заверени преписи на извлечения от банковата сметка на ищцата в „ПИБ”, от които в унисон с твърденията й се установява, че на 13.07.2015 г. и на 07.10.2015 г. ответницата С. й е превела по банков път съответно 6000 лв. с основание за плащане - „пл осъществ рем д-сти къщапарк *****”, както и 4000 лв. с основание за плащане - „ремонт”.

Въз основа на анализа на събраните и коментирани в предходното изложение доказателства настоящият състав намира, че ищцата не доказа при условията на главно пълно доказване твърдението си, че през месец юни 2015 г. е сключила с ответниците договор за изпълнение на СМР в жилището на последните – налице е извънсъдебно признание от страна на ищцата, че представляваното от нея дружество „М.” ЕООД е изпълнявало довършителни работи в къщата на ответниците, което опровергава защитната й теза, наведена в исковата молба, че тя лично и с наети лично от нея лица е извършила тези работи; има и писмени доказателства за разменена кореспонденция между ответниците и представляваното от ищцата дружество „М.” ЕООД във връзка с изпълнението на СМР на обект - „**************** проект, а сам по себе си фактът, че ответницата С. е извършила две плащания по лична банкова сметка *** П.М. за осъществяване на ремонт в притежаваната със съпруга й – ответника С.С.,***, създава само една вероятност, но не и сигурност относно твърденията на ищцата в исковата молба.

А щом договор не е сключен, то в правната сфера на ответниците не е възникнало и твърдяното задължение, в качеството им на солидарни длъжници съгласно чл. 32, ал. 2 Семеен кодекс, да заплатят на ищцата претендирания остатък от възнаграждението за извършените СМР, поради което както предявеният главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и акцесорната

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 16097/16 г. на РСПд – стр. 8/10

 

претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

По претенцията с правно основание чл. 59 ЗЗД.

По общо правило - чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размер на обедняването. Или, за да възникне в правната сфера на едно лице правото на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД трябва да се установи наличието на следните предпоставки : обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Обогатяването може да се изрази не само в придобиването на определена имуществена облага или имуществени права, но и в спестяването на разходи. Същевременно обедняването може да има различни форми на проявление - ефективно намаляване на имуществото /намаляване на актива/ на ищеца или пропуск същото да се увеличи чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.

Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обогатяване и обедняване, е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, а обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти.

Бе прието по-горе в настоящото изложение, че ищцата не доказа при условията на главно пълно доказване тя лично или чрез наети от нея лица да е осъществила описаните СМР в жилището на ответниците, като тези нейни твърдения не се установяват и от показанията на допуснатия й по евентуалния иск свидетел – съпругът й С.М., уклончиви на моменти и съдържащи множество противоречия - от една страна свидетелят заявява : „...Договорът беше сключен с фирмата „М.” ЕООД...”, а от друга : „...Доколкото ми е известно съпругата ми провеждаше разговори с тях дали да се работи с фирмата или не и те казаха, че не искат да работят с фирма, за да не се пускат фактури...”, а впоследствие при изброяване на изпълнените работи свидетелят употребява местоименията „ни”, „наше”, „нас”, а също и изразите : „...Като стъпихме на обекта ... Аз и г-жа М. имаме работници. Аз извършвах контрол на работата на обекта. За СМР имахме наети работници. Работниците са на фирма „М.” ЕООД. ... Тази декоративна мазилка беше избрана от С. по каталог в самата фирма „О.”, с която „М.” ЕООД имаше договор. ... Фирма „М.” ЕООД заплати на работниците на фирма аза изпълнението на мазилката. За труда също. ... Те по време на изпълнение на обекта ни попитаха евентуално да им препоръчаме някакви декоративни мазилки и фирма „М.” ЕООД ги насочи към тази фирма.”, с оглед на което съдът ги приема за недоказани, а от тук и тъй като описаните в исковата молба работи не са извършени от ищцата, то няма как и имуществото й да е намалено. Следователно и предявените евентуални искове като неустановени по основание следва да бъдат отхвърлени.

 

Продължение на решение по гр. д. № 16097/16 г. на РСПд – стр. 9/10

 

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата А.Г.-С. сумата от 600 лв. разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника С.С. сумата от 600 лв. разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

 На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на общо на ответниците сумата от 252 лв. разноски по производството, в това число 250 лв. депозитни разходи и 2 лв. банкова такса за плащането им.

По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.М. с ЕГН **********,***, против А.С.Г.-С. с ЕГН **********, и С.Г.С. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 6590 лв., представляваща незаплатен остатък от възнаграждение по сключен помежду им през месец юни 2015 г. неформален договор за извършване на довършителни строително-ремонтни работи на обект – еднофамилна къща, находяща се в гр. П.****************, а също и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 706.17 лв. – обезщетение за забава за периода 10.11.2015 г. – 28.11.2016 г., като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност от П.Г.М. с ЕГН **********,***, против А.С.Г.-С. с ЕГН **********, и С.Г.С. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, иск с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 6590 лв. като обезщетение за неоснователно обогатяване, съизмерващо се със стойността на извършени довършителни строително-ремонтни работи на обект – еднофамилна къща, находяща се в гр. П.*****************, а също и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 706.17 лв. – обезщетение за забава за периода 10.11.2015 г. – 28.11.2016 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА П.Г.М. с ЕГН **********,***, да заплати на А.С.Г.-С. с ЕГН **********, сумата от 600 лв. разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА П.Г.М. с ЕГН **********,***, да заплати на С.Г.

 

Продължение на решение по гр. д. № 16097/16 г. на РСПд – стр. 10/10

 

С. с ЕГН **********, сумата от 600 лв. разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

 ОСЪЖДА П.Г.М. с ЕГН **********,***, да заплати общо на А.С.Г.-С. с ЕГН **********, и на С.Г.С. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, сумата от 252 лв. разноски по производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ :/п./Т.Букова/

 

Вярно с оригинала

ВД