Р
Е Ш Е
Н И Е № 260462
гр.
Пловдив, 12.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХХV н.с., в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 6354/2020
год.по описа на ПРС, ХХV наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 20-1030-007620/05.08.2020 год. издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“, с което Й.А.К., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 1000 лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за
12 месеца за нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са ОТНЕТИ
общо 10 точки.
Жалбоподателят с жалбата си оспорва наказателното постановление /НП/ като излага
доводи за неговата незаконосъобразност. В съдебно заседание, редовно призован,
се явява лично и с процесуалния представител адв.Б., който поддържа депозираната жалба по изложените в
нея съображения и прави същото искане. Претендира направени по делото разноски.
Въззиваемата
страна Сектор „ПП” при ОДМВР гр.Пловдив – редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на НП. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение и излага искане за намаляването му до размера
на нормативно предвидения минимален размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С акт за установяване
на административно нарушение от 25.07.2020год. е било констатирано, че на
същата дата около 22:34 часа в с.Чалъкови, обл.Пловдив, ул.“Марица“ № 25,
жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „БМВ 330 Д“ с рег.№ ********
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабр.№ ARNA-0182, който отчел 1,00 промила алкохол в издишания от водача въздух.
Пробата била под № 00323. Издаден бил талон за медицинско изследване 089063 и
осем броя стикери за сигурност и поверителност № А025722.
Контролният
орган квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП.
След като се
запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал, като в графа за
обяснения и възражения вписал саморъчно текста: „не“. В законоустановеният срок
не било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението
под разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като е постановил налагане на
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, както
и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
Отбелязано е в НП, че жалбоподателят не е дал кръвна проба.
Описаната фактическа
обстановка се установява изцяло от показанията на свидетеля Й.П.И. – актосъставител,
които съдът кредитира изцяло като достоверни, последователни, обективни и съответни
на събраните по делото писмени доказателства, които съдът също кредитира като
непротиворечиви и обективни.
По искане на процесуалния
представител на жалбоподателя в хода на настоящото производство беше разпитан и
св.Д. А.К. /брат на жалбоподателя/,
чийто показания съдът не кредитира в частта им относно твърдението, че
осъществената спрямо жалбоподателя проверка от полицейските служители е била
направена без последния да е управлявал МПС, при спрян лек автомобил и без Й.К. да е седял на шофьорското място. В посочената
им част показанията на св.К. са в директно противоречие с целия останал кредитиран доказателствен материал, както и с изложеното пред съда от актосъставителя,
който с категоричност заявява, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил
се е движел пред тях, забелязан е от полицейските служители, които го
последвали, подали звуков и светлинен от полицейския автомобил и спрели водача
за проверка. Актосъставителят посочва също така, че жалбоподателя е бил сам в
автомобила. Тези обстоятелства са отразени и в акта за установяване на административно
нарушение. Същите са били предявени на жалбоподателя, който не е възразил срещу
тях писмено, видно от съдържанието на АУАН. Ето защо съдът намира, че в
обсъдената част показанията на св.К. са изолирани, будят съмнение и създават впечатление
за недостоверно пресъздаване на ситуацията, като същите следва да се преценяват
и през призмата на това, че свидетелят е брат на жалбоподателя и като такъв е
заинтересован от изхода на делото. По изложените съображения, съдът не дава вяра
на показанията на св.К. в гореобсъдената им част, като ги кредитира в останалата
им част.
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП
настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези
действия, съгласно представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи, допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., относно компетентността
на административнонаказващия орган и актосъставителя. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН
е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушенията, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне
на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите
по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
След като прецени
доказателствата по административната преписка настоящият съдебен състав е на становище,
че правилно и обосновано административният орган е подвел извършеното от Й.К. нарушение
под нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда забрана на
водача на моторно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
предвижда лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 12 месеца и налагане на глоба
от 1000 лв. за всеки, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда
до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или
с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух. В случая с категоричност се установява, че на
25.07.2020 г. около 22:34 часа в с.Чалъкови, обл.Пловдив на ул.“Марица“ № 25,
жалбоподателя е управлявал личния си лек автомобил „БМВ 330 Д“ с рег.№ ********
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабр.№ ARNA-0182, който отчел
1,00 промила алкохол в издишания от водача въздух. С категоричност се
установи, че жалбоподателят е притежавал качеството „водач“ по смисъла на §6,
т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като на процесната дата, час и
място е управлявал пътно превозно средство, несъмнено потвърдено и в
показанията на св.И.. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че по делото не са събрани доказателства да е
имал качеството на водач на МПС, са неоснователни и недоказани. В показанията си
св.И. сочи, че автомобилът на жалбоподателя се е движил срещу полицейските служители,
на 50 метра е бил видян от тях, след което го последвали, както и че
жалбоподателят е бил сам в управляваното от него МПС. Цитираните обстоятелства са
напълно достатъчни, за да се направи обоснован извод, че именно жалбоподателят е
бил водач на процесния автомобил. Същите се установяват от доказателствата по делото,
анализирани по-горе, като ангажираните от жалбоподателя доказателства не
обориха презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН. Напротив, жалбоподателят
е вписал в АУАН, че няма възражения, не е депозирал и такива впоследствие. Лицето
не се е явило в определения срок и на посоченото място, където да се извърши изследването,
поради което и законосъобразно и в съответствие с чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта
му е била установена въз основа на показанията на техническото средство.
С оглед
изложеното Съдът намира, че при събраните доказателства, жалбоподателя в качеството
си на водач на МПС, следва да понесе административнонаказателна отговорност.
За така
извършеното нарушение, правилно и законосъобразно деецът е бил санкциониран по реда
на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като са му наложени предвидените във фиксиран
размер наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина и глоба.
Не се установяват
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на обществена
опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Съдът намери за
неоснователно и наведеното в жалбата възражение, че АУАН бил нечетлив и по този
начин жалбоподателят бил лишен от възможността да разбере в какво се състои нарушението,
което накърнявало правото му на защита. При съставяне на АУАН жалбоподателят е
присъствал, запознал се е с неговото съдържание, което се потвърждава както от
показанията на св.И., така и от самия АУАН. Екземпляр от акта му е бил връчен
лично и срещу подпис, същият е разполагал с възможност в графа възражения да
формулира такива. Прави впечатление обаче, че самият
жалбоподател, при запознаване и подписване на АУАН е отразил „не“ в същия акт в
графа „обяснения/възражения“, което означава, че жалбоподателят е бил наясно с причините,
поради които му е бил съставен акт.
В издаденото НП
е посочено, че се отнемат общо 10 точки на основание Наредба N Iз-2539 на МВР. Във
връзка с това съдът намира, че следва да посочи че отнемането на точките е последица,
която възниква екс леге, след влизане в сила на наказателното постановление и отнемането
на контролни точки няма самостоятелен санкционен характер, при което в посочената
си част наказателните постановления изобщо не подлежат на съдебен контрол.
Предвид изхода
на спора, на основание чл. 63 ал.5, вр. ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има право
на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани.
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна, предвид
потвърждаването на обжалваното НП.
Предвид гореизложеното
Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-1030-007620/05.08.2020 год. издадено от Началник
Група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което Й.А.К., с ЕГН **********
е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 лева и ЛИШАВАНЕ от
право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал.3,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 10 точки.
Решението не е окончателно и подлежи на
обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК