гр. Велико Търново, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети
състав, в съдебно заседание на двадесет и девети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря С.М. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 284 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Административното
дело е образувано по жалба от „АРГРУП 82“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „Стара планина“ № 23,
представлявано от Р.В.И., чрез *** М.Б. ***, офис 11 против Заповед за налагане
на ПАМ № 11023/19.02.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект магазин за дрехи,
находящ се в гр. Велико Търново ул. „Независимост“ № 3, и забрана на достъпа до
него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената ПАМ, поради
постановяването й при съществени процесуални нарушения допуснати от контролния
орган, при преценка на доказателствения материал и неправилно установена
фактическа обстановка което е довело до неправилно прилагане на материалния
закон. Намира посочените пороци за достатъчно основание за отмяна на оспорената
заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от ***
М.Б., която поддържа жалбата. Изтъква, че неправилно са установени фактите и
липсват мотиви относно необходимостта от действие на мярката за такъв срок. Липсвало
установено нарушение. След заплащане на стойността на процесната блуза като
задатък в размер на 69лв. не бил издаден бон, защото имало уговорка блузата да
бъде подменена. В протокола не било конкретно каква е покупката. От
счетоводните разпечатки се доказвало, че към 15.02.2021г. в обекта от блузата
имало единствено номера, които не са подходящи за един от проверявящите. Инспекторът по приходите диктувал на
продавачката какво да напише, без тя да разбира смисъла на диктуваното
съдържание. Подробни съображения развива в писмени бележки вх. № 3098/06.07.21г.
В протокола за извършена проверка била извършена поправка относно наличните
суми по данни от ФУ, без да е ясно кий е извършил поправката, което опорочавало
неговата материална доказателствена сила. Моли да се отмени мярката.
Претендира разноски в размер на 840лв.
Ответната
страна началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП се
представлява от ***Б., която оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност
на оспорената заповед. От събраните доказателства било видно, че безспорно е
извършено твърдяното нарушение, като при констатиране на такива нарушения е
задължително издаване на ПАМ. Изложеното в съдебно заседание от продавачката
противоречи на твърденията в жалбата. От друга страна, дори и за сумата да е
била депозит следва да се издаде касов бон. Подробни съображения развива в писмена защита
вх. № 3075/05.07.2021г. правилно определен намира срокът от 14 дни предвид
тежестта на извършеното и степента на неговата обществена опасност. Вида на
обекта и местоположението му на главна търговска улица със значителен
човекопоток обосновава извода за възможността за реализиране на значителни
обороти. Мярката е съобразена с целта на закона. Претендира присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168
от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
На
15.02.2021г., в 11.20ч. е извършена проверка в обект – магазин за дрехи, находящ
се в гр. Велико Търново, ул. „Независимост“ № 3, стопанисван от жалбоподателя „АРГРУП 82“ ЕООД. При проверката е
установено, че лицето в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното фискално
устройство в обекта, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба.
Преди
легитимацията е извършена контролна покупка на един брой мъжка блуза на
стойност 69.00лв., заплатена от С.К. – инспектор по приходите на приелата
плащането Л.М. – продавач-консултант. Фискална касова бележка не е издадена от
наличното и работещо фискално устройство на територията на обекта, нито от
кочан с ръчни касови бележки. Последвало
е напускане на обекта и две минути по-късно, след легитимация, е издаден
фискален бон № 004444/15.02.2021г. 11.27ч. и непосредствено след него е изведен
дневен финансов отчет на фискалното устройство.
За
установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка
серия АА № 0067448/15.02.2021г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. с чл. 50, ал.
1 от ДОПК,
С
оглед установените от проверката обстоятелства е издадена и процесната Заповед за налагане на ПАМ № 11023/19.02.2021г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни
дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект магазин за дрехи, находящ се в гр. Велико
Търново ул. „Независимост“ № 3, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни
на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Същата
е оспорена с жалба пред горестоящия административен орган, който с Решение №
ГДФК – 72/23.03.2021г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е отхвърлил жалбата и е потвърдил ПАМ.
Заповедта
е връчена на 24.02.2021 г., а решението на 12.04.21г. на представляващия дружеството.
По делото са изслушани свидетели К.,
Д. и Маневска. Св. К. поддържа, че като инспектори
посетили
магазин за дрехи на главната улица Независимост 3, сградата на ГУМ, на първия
етаж. Трябвало
да извършат
контролна покупка, за да удостоверим дали се издават касови бележки. Избрал
си блуза на стойност 69 лева, която заплатил
в брой на продавачката,
без тя да
издаде касова бележка. Съответно се върнали
след около 2 минути, представили се и я помолили да пусне
междинен отчет, при което тя се
извинила, че не е издала касова бележка и веднага пуснала въпросната касова бележка. Имало уговорки, че в
случай, че не стане на лицето, на което ще се подари може да се наложи подмяна.
Въпросът поставил биха ли могли да заменят стоката с бележката, като това би
следвало да се подразбира, че тя е длъжна да издаде касова бележка. При тази
уговорка тя не издала касова бележка. Тъй като издадена касова бележка след
легитимацията и преди междинния отчет, това била единствената продажба и нямало
никаква разлика в касата.
Св.
Д. - старши инспектор по приходите в
ГДФК, потвърждава извършената проверка февруари месец на магазин за дрехи,
находящ се на Независимост № 3. Преди легитимацията на екипа извършили
контролна покупка на 1 бр. мъжка блуза заплатена от колегата К.. Не бил издаден
фискален бон след извършване на плащането. Напуснали обекта. Малко по-късно се
върнали, легитимирали се и поискали издаване на междинен отчет, но продавачката
вместо да го издаде, издала първо фискален бон за продажбата, а след това междинния
отчет. Касова разлика нямало след като вече продавачката пуснала финалния бон.
В протокола било вписано, че продавачката в обекта по невнимание или е
забравила и за това не е издала касова бележка. Дори да е имало уговорка за
подмяна на закупената стока, продавачката е била длъжна да издаде касов бон.
Изслушани
са и свидетелските показания на продавачката в обекта - св. Л.М.. Същата
пребивава работи в обекта от 2015 година, понеже излизала по майчинство. След
като господина си избрал пуловера, издала касова бележка. Не може да си спомни
дали е имало уговорка за връщане на блузата. Излезли и след минута и нещо се
върнали и легитимирали, че са от НАП. Поискали документ за самоличност и
документ за паспорта на касова апарат. Касата равняла от 119 лева заедно с
тяхната покупка. Други покупки нямало. Това било единствената покупка. След
това поискали да сторнира бележката от 69 лева, което е тяхна покупка, което тя
нямала право да направи. След като попълни документите оставили няколко реда и
попитали иска ли нещо да напише, но не знаела какво. Казали да напише, че поради разсеяност не е издала
касова бележка. Явно се възползвали от това, че не знае български език. От 20
години живее в България. Граматически не може да пише, понеже не е учила
български. Разбира значението на думата разсеяна. Подвел я господинът. Казал,
че е оставил няколко реда и да напиша това, което й продиктува. Тя била издала
касова бележка. Това, че господинът не я е вземал на момента било негов
проблем. Не може да си спомни кога я е издала. Знае, че е преди легитимацията
на К..
Като
писмени доказателства по делото са приети материалите съдържащи се в
административната преписка изх. № 9747#2/07.05.2021 г. директора на ТД на НАП
Велико Търново; протокол серия АА № 1539236 и приложени към него
стокова разписка, материални-оборотна ведомост и график за м. 02.2021 година.
На основание
чл. 193 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване на
Протокол за извършена проверка № 0067448/15.02.2021 година по отношение на
верността на отразените в него факти и обстоятелства. На жалбоподателя е
указано, че доколкото се касае за официален свидетелстващ документ, върху него
лежи доказателствената тежест за обосноваване неистинността на същия.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество
същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на ПАМ № №
11023/19.02.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в
Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект магазин за дрехи, находящ се в
гр. Велико Търново ул. „Независимост“ № 3, и забрана на достъпа до него за срок
от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл.
186, ал. 3, вр. с ал.
1, т. 1 от ЗДДС и на основание заповеди № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. Заповед №
3754/30.12.2020г. /л. 23 и 24 от делото/ на изпълнителния директор на НАП, в
съответната писмена форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.
Основанието
за налагане на принудителната административна мярка и нейната продължителност
са мотивирани от решаващия орган с това, че констатираното при извършената
проверка неизпълнение на нормативно установеното задължение за издаване на
фискална касова бележка, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй
като не се отчитат реализирани приходи, не се отразяват обороти и се стига до
отклонение от данъчното облагане.
Съгласно
чл. 186, ал. 1, б. "а"
принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажби,
издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез
издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Редът
и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства. По силата на чл.
3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично
посочени в закона случаи. Съгласно чл.
187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка се
забранява и достъпа до обекта.
По
делото безспорно е установено, че проверявания магазин за дрехи, стопанисван от
жалбоподателя, представлява търговски обект по смисъла на § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл.
118, ал. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 3,
ал. 1 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена
проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол сер. АА № №
0067448/15.02.2021г.
Констатациите
в протокола се потвърждават от свидетелските показания на К. и Д.. По тази
причина съдът намира, че направеното оспорване на същия протокол за извършена
проверка от 15.02.2021 година в частта по отношение верността на отразените в
него обстоятелства, касаещи финализиране на продажбата, е неуспешно.
Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл.
50, ал. 1 от ДОПК. Направената поправка 169.00/119.00лв., кореспондира с
останалите данни по делото и не обосновава различни изводи. Доколкото няма
отбелязване, очевидно е направена от издателя на документа. Документът следва
да се преценява с оглед поправеното му съдържание, а не да се приема за
недействителен на това основание. При липса на доказателства, които да
обосновават неистинност на отразеното в протокола, съдът намира оспорването за
неуспешно, поради което същият следва да бъде кредитиран. От друга страна
обстоятелствата, на база на които е издадена ПАМ са отразени в самата заповед
за налагане на ПАМ и евентуален порок на протокола не влияе пряко върху
законосъобразността на ПАМ.
Само
по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по
приходите да наложи ПАМ. Липсата на разлика между паричните средства в касата и
тези по дневен финансов отчет се дължи на поведението на продавачката, която
след легитимацията на контролните органи и искане на дневен фискален отчет,
първо пуска фискален бон за сумата 69.00лв., а след това отчета. Съдът не
кредитира показанията на св. Маневска, тъй като същите са изцяло в противоречие
с твърдението, първоначално изложено в жалбата, че касов бон не е бил издаден
поради уговорка за последваща замяна на стоката. В противоречие с тази защитна
теза, която е неиздържана, тъй като дори и в този случай съществува задължение
да бъде издаден касов бон, се твърди за първи път в хода на съдебното дирене,
че касов бон е издаден преди органите
да се легитимират. Аргумент за некредитиране на свидетелските показания на
Маневска е и обстоятелството, че същата пребивава в България от 20 години,
поради което перфектно разбира български език, за което съдът се убеди
непосредствено при разпита на същата в съдебно заседание. Необоснова в този
смисъл е поддържане от нейна страна, че е записала под диктовката на инспектора
като възражение, че не е издала касова бележка поради разсеяност. В случай, че
Маневска бе издала касов бон преди легитимацията на проверяващите, то същата
следваше да отбележи като възражение именно това обстоятелство, а не да се чуди
какво да впише при предоставената й възможност за възражение. Следва да бъдат
кредитирани показанията на К. и Д., независимо от качеството им на служители на
ответника, тъй като изнесеното от тях кореспондира с наличните по делото
писмени доказателства и същите са логични и безпротиворечиви.
При
установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на
продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административния
орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ -
"запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е при определяне продължителността на
срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл.
186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Нормата
на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Следователно, заповедта като индивидуален административен акт,
следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК.
При
издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и
реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган. В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й,
като в случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед отговаря изцяло на
изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съдът
намира че административния орган е определил правилно и продължителността на
срока на наложената ПАМ, като е обсъдил конкретните факти, тежестта на
нарушението, отчел е поведението на нарушителя и е направил конкретна преценка
на необходимостта да се предотвратят нежелателните последици за фиска. При
съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на
нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при
30-дневен максимален срок. В случая, административният орган е действал
целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност.
В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и
е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в
обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността от търговеца. Този извод е обоснован от местоположението
на обекта – на главна търговска улица със значителен човекопоток и възможност
за реализиране на значителни обороти.
Оспорения
административен акт съответства и на целта на закона, а именно предотвратяване
и преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и
за осигуряване на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата
държавна бюджетна система. В този смисъл са и Решение № 7186 от 14.06.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 13618/2020 г., VIII о., Решение № 7162 от 14.06.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 458/2021 г., VIII о.
Решение
№ 7138 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13626/2020 г., VIII о., Решение №
7041 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2021 г., I о., Решение № 6953 от
9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 397/2021 г., VIII о. и др.
По
изложените мотиви съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което по отношение на нея не са налице
основанията по чл.
146 от АПК за отмяната й и жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При
този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на
направените по делото разноски за възнаграждение на ***се явява основателно,
съгласно разпоредбата на чл. 143
от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „АРГРУП 82“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Елена, ул. „Стара планина“ № 23, представлявано от Р.В.И., чрез ***
М.Б. ***, офис 11 против Заповед за налагане на ПАМ № 11023/19.02.2021г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни
дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК-72/23.03.2021г. на директор на Дирекция „ОД“, ГД „ФК“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „АРГРУП 82“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Елена, ул. „Стара планина“ № 23 да заплати на Национална агенция за приходите разноски
за възнаграждение на ***в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: