Присъда по дело №411/2018 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ

 

към присъда № 38 от 01.11.2018 г., постановена по НОХД № 411 по описа за 2018 г. на Окръжен  съд – Хасково

 

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт против подсъдимия С.Ц.Ц., ЕГН: **********, роден на *** *** по обвинение затова, че:

I. на 29.10.2016 г. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешително:

1. придобил с цел разпространение на публично място в село Д., община С., *****“, от Т.П.Т., ЕГН: **********, и М.Р.А., ЕГН: **********, високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 479.7007 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % (тегловни проценка) на стойност 2878,20 лв.;

2. държал с цел разпространение:

- в гр. С. в лек автомобил марка „БМВ“, модел „528 И“ с ДКН: *****– високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 479.7007 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % (тегловни процента) на стойност 2878,20 лв. и високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 0.0222 грама с активен наркотичнодействащ компонент 21.8 % (тегловни процента) на стойност 0.56 лв.

- в гр. Хасково в къща на ул. П. к. №***– високорисково наркотично вещество амфетамин с нетно тегло 0.8870 грама с активен наркотичнодействащ компонент амфетамин база 11.9 % (тегловни процента) на стойност 26.61 лв. и високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло 0.5375 грама на стойност 3.23 лв., от които с нетно тегло 0.1402  грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,8 % (тегловни процента) и с нетно тегло 0.3973 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10.7 % (тегловни процента),

като всички наркотични вещества са на обща стойност 2908.60 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, предл. първо и предл. трето, т. 4 вр. ал. 1, изр. първо, предл. първо вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК

и затова, че

II. на 29.10.2016 г. в гр. С., област Хасково, на ул. ****, на моста на река К., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел 528 И, с ДКН: *****, негова собственост, нарушил правилата за движение:

чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност жИ.та и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, … преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат,… преди него …., и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“,

и умишлено причинил три средни телесни повреди на А.Б.Р. ***, изразяващи се в: разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, дължащо се на контузия на мозъка, разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, дължащо се на остра кръвна колекция над твърдата мозъчна обвивка в лявата слепоочно – тилна област, и счупване на челюст, дължащо се на счупване на стените на синусите на горната челюст, които са неразделна част от горната челюст – престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, предл. трето НК.

В насроченото на 01.11.2018 г. разпоредително заседание по делото съдът прие, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Подсъдимият Ц. лично и неговият защитник - адв. К. заявяват, че поддържат искане съдебното производство да протече по реда на глава XXVII от НПК, по реда на чл. 371, т. 2 – с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимият се признава за виновен и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, като е информиран за всички последици от така даденото съгласие. Съдът уважи искането и допусна изменение в хода на съдебното следствие, което продължи по реда на глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Смята, че същото е изцяло изяснено и доказано по несъмнен начин. Престъпленията сами по себе си и по отделно, се явявали доказани. Подчертава се наличието на отегчаващи вината обстоятелства: това се явявал петия път, при който подсъдимият бил привличан към наказателна отговорност по отношение на наркотици. Като отегчаващо обстоятелство са изтъква и значителната степен на конспиративност, проявена от подсъдимия, при извършване на деянието. За друго такова обстоятелство се сочи придобиването на наркотичното вещество цел незабавното му разпространение със значителна икономическа изгода, т.е. не само да се разпространи, а и да се разпространи спекулативно с цел придобиването на облага. Също така отегчаващо обстоятелство било и особеното нахалство при извършване на второто престъпление: подсъдимият се е срещал с пострадалия А.Р., който и преди това е задържал подсъдимия по други поводи, но въпреки това при опита си да избяга подсъдимият е бил готов на абсолютно всичко и виждайки пред себе си не само пешеходец, а полицейски служител, който е разпознал, въпреки това е предприел маневра с управлявания от него автомобил. Механизмът на произшествието и нанасянето на удар не само на пострадалия, но и на спрелия полицейски автомобил указвали за силата на удара и за насочеността на умисъла на подсъдимия, при което той съзнавал, че увреждането на пешеходеца се явява необходим резултат за постигането на крайната му цел. Твърди се, че досегашните осъждания нямали резултат, а подсъдимият продължавал с престъпната си дейност.  С цел засилено постигане на индивидуалната и генералната превенция се отправя предложение по отношение на престъплението, свързано с рецидив и наркотични вещества, да бъде определено наказание към 10 години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпявано при първоначален „строг“ режим. Наказанието „Глоба“ следвало да бъде наложено в минималния предвиден от закона размер, предвид тежкото икономическо състояние на подсъдимия и на членовете на неговото домакинство. По отношение на второто деяние се изтъква, че умишленото причиняване на телесни повреди с МПС не съдържали като квалифициращо обстоятелство пострадалият да е полицейски служител, но в конкретния случай това било доказано и правело деянието тежко наказуемо, поради което се отправя искане за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 342, ал. 4 НК следвало да му бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години по-дълъг от наказанието „лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал. 1 НК следвало да се определи едно общо и най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, което да се редуцира с 1/3 и да се приспадне времето за задържане. На основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК се иска към така определеното общо и най-тежко наказание „лишаване от свобода“ следва да се присъединят наказанията „глоба“ по чл. 354а НК и „лишаване от право да управлява МПС“.

             Защитникът на подсъдимия, адв. К., в заключителната си пледоария приема, че действително били налице доказателства, които доказват обвинението по отношение и на двете деяния. От друга страна, обаче смята, че в полза на подсъдимия следвало да се изтъкнат няколко положителни обстоятелства. На първо място се касаело за наркотично вещество, което не се отличава с голямо количество - около половин килограм марихуана, което се побирало в един найлонов пакет, а стойността му не се отличавала с особено големи размери. Миналите осъждания на подсъдимия били включени в правната квалификация „опасен рецидив“. Ето защо престъплението по чл. 354а НК не носело характер на такова със завишена обществена опасност, нито пък деецът имал личностни характеристики със завишена обществена опасност. Установявали се многобройни смекчаващи вината обстоятелства: семейно положение, предвид факта, че към момента на следвало да се грижи за семейството си, включващо съпруга и малко дете, като едновременно с това се очаквал и нов член на семейството. Подсъдимият избрал процедурата по съкратено съдебно следствие поради факта, че осъзнал грешката от престъпленията, които е извършил и от момента на промяна на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ демонстрирал изключително изрядно и добросъвестно процесуално поведение. По отношение на второто деяние се изразява съмнение в провеждането на самата полицейска акция по задържането на Ц., тъй като подобни действия не били предвидени нито в ЗМВР, нито в правилника за неговото прилагане. Служебният автомобил „Опел Вектра“ не бил обозначен като полицейски. В момента, в който Ц. е ударил полицейския автомобил, същият не е бил обозначен с обозначителни знаци, като е бил и без сигнални лампи. В този автомобил се возили само цивилни служители на МВР, поради което Ц. не можел да разпознае, че това са в действителност органи на реда, които изпълняват законоустановени функции. Цялата операция не била законосъобразно проведена според изискванията на ЗМВР. Следвало да се цени и процесуалното поведение на подсъдимия Ц. в съдебна фаза. С оглед на всички изброени обстоятелства се отправя искане за прилагане на чл.  55, ал. 1, т. 1 от НК и налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9 месеца.

             Подсъдимият Ц. в своя защита отправя искане за налагане на минимално по размер наказание, като подчертава, че такова със срок от 10 години едва ли ще му се отрази възпитателно. В последната си дума изразява съжаление за стореното.

         Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ  НПК - чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            Към месец октомври 2016 г. подсъдимият С.Ц. живеел на семейни начала с К.М.О.в двуетажна къща на адрес: град Х., ул. ****. Двамата очаквали дете. Подсъдимият Ц. работел като **** в цех в гр. Х. на фирма „***” – „***” ЕАД, но без да има сключен трудов договор. За сключването на трудов договор административния директор на фирмата, свидетелят Ж. Н., изискал от него представянето на необходимите документи. Тъй като подсъдимият бил осъждан и преди за престъпление по чл. 354а НК, явяващо се пречка за назначаването му на работа, Ц. бавел представянето на изискуемото от работодателя свидетелство за съдимост. Успоредно с трудовата си заетост, Ц. продължавал да се занимава с разпространение на наркотични вещества – дейност, с която се бил занимавал и преди. Продавал предимно марихуана на различни лица. Едно от тях била и свидетелката Д. Н., която си закупила два – три пъти марихуана от него. За отмерване на количеството наркотик подсъдимият използвал две електронни везни, като едната от тях държал в лекия си автомобил „БМВ”, ДКН ***, а другата в дома си в гр. Х..

             Ц. поддържал контакт със свидетеля Т. Т. Двамата се познавали от преди, когато изтърпявали заедно наказания лишаване от свобода в затвор в Република Черна гора, отново за престъпления, свързани с наркотични вещества. Въпреки че били освободени от затвора по различно време, след завръщането си в България двамата продължили да поддържат контакт, като подсъдимият знаел, че Т. се намира в гр. С. и стопанисва търговски обект, представляващ ****” в село Д., община Димитровград. Освен с Ц., Т. се познавал и със свидетеля М. А., който също живеел в гр. С.. А. прекарвал голяма част от времето си и в село Д., тъй като там се намирала негова наследствена къща, където се занимавал с отглеждане на жИ.тни и зеленчуци. Имотът се посещавал и от други негови роднини, съсобственици по наследство.

             През есента на 2016 г. свидетелите А. и Т. се сдобили с неизсушена марихуана с намерението да потърсят пазар за нейното пласиране. С тази цел през октомври 2016 г. Т. се свързал по телефона с подсъдимия Ц., за когото знаел, че се е занимавал с разпространение на наркотични вещества, като му предложил да му я продаде. Ц. обяснил на Т., че след като марихуаната е все още прясна, ще се наложи да бъде изсушена и едва тогава ще я закупи. В периода от 26.10.2016 г. до 28.10.2016 г. двамата провели редица телефонни разговори за уточняване на сделката, но Т. все още не бил уведомил Ц., че в планираната продажба участва и А.. Телефонната комуникация се осъществявала от Т. с ползвания от него мобилен телефонен апарат марка Samsung с IMEI: *** и IMEI: ***, с поставена в него сим-карта с телефонен номер *** (собственост на М. Д. К.) и ползвания от Ц. мобилен телефонен апарат марка HTC с IMEI: *** и IMEI: ****  и сим-карта с телефонен номер ****, регистриран на негово име. Ц. се опасявал, че е следен и подслушван от органите на полицията, поради което в разговорите си с Т. за обозначаване на марихуаната употребявали думата „месо”. Т. уведомил подсъдимия, че може да му продаде марихуана с количество от около 1 килограм и 700 грама срещу цена от 4000 лв., като цената за килограм се равнявала на 2500 лв. Подсъдимият първоначално поискал 500 грама и се уговорил, че ще вземе останалото до две седмици. Ц. планирал да продаде цялото количество наркотично вещество на свидетеля М., с когото се уговорили за продажна цена от 3500 лв. на килограм, или с 1000 лв. печалба на килограм. За предаване на наркотичното вещество Т. и Ц. се уговорили, че последният ще пристигне с кола от Хасково до заведението кафе – аперитив „***” в село Д., откъдето ще вземе половин килограм марихуана и самия Т., след което двамата заедно ще откарат стоката на М., за да му я продадат. Последният телефонен разговор между Т. и Ц. се провел на 28.10.2016 г. от 13,21 часа и двамата се разбрали, че повече няма да коментират подробности, а само ще уточнят допълнително деня, в който подсъдимия трябвало да пристигне в село Д.. Междувременно Т. в личен разговор с А. му обяснил какво се е уговорил с подсъдимия, тъй като А. и Ц. не се познавали към този момент. А. използвал телефонен апарат Samsung с IMEI:**** и сим-карта с телефонен номер ****. На следващия ден, 29.10.2016 г. в 09,52 часа Ц. се обадил на Т. по телефона и му обяснил, че около обяд, след като си приключи работата в цеха на фирма „***”, щял да тръгне от граад Хасково за село Д., за да вземе марихуаната. Т. към този момент употребил солидно количество алкохол и му казал, че ще го чака в кафе – аперитив „*****”. Там трябвало да пристигне и свидетелят А.. Именно той съхранявал цялото количество марихуана в наследствената си къща в село Д.. Цялото количество марихуана имало тегло 1 675.7007 грама с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % тегловни процента, като А. и Т. го поставили в найлонова торба от магазин „Кауфланд”, укрита в гардероб в една от стаите на къщата.

                Около 12,00 часа на обяд на 29.10.2016 г. Ц. потеглил със собствения си лек автомобил „БМВ” от град Хасково към село Д., и взел със себе си като придружител свидетелката Г.Г., която била приятелка с него и свидетелката К.О.. Подсъдимият обяснил на Г., че двамата ще се разходят до С., поради което свидетелката не знаела каква всъщност е истинската причина за пътуването. По време на пътуването Ц. многократно звънял по телефона на Т., който не отговарял. Звънял му и А. около 12,24 часа, но безуспешно, поради което решил да отиде до заведението директно с колата си – джип „Сузуки Витара” с ДКН ****. Т. го посрещнал пред кафе – аперитив „О.” и му обяснил, че очаква всеки момент да пристигне и Ц., за да сключат сделката. Т. обяснил на А., че трябва да донесе от дома си марихуаната. Батерията на телефона на Т. падала и затова той продиктувал на А. телефонния номер на Ц., за да му позвъни при необходимост. А. набрал телефонния номер, за да се запише в паметта на телефона, но не провел разговор с Ц.. След това А. взел от общото количество марихауна около 479.7007 грама, които сложил в плътна найлонова торба, с черен цвят, с неголеми бели и черни надписи. А. усукал торбата в областта на дръжките й, а другата торба от магазин „Кауфланд” с остатък от наркотичното вещество, около 1 196 грама, укрил отново в гардероба. По обратния път към заведението А. бил съпровождан от негов стар приятел, А. А.. Междувременно Ц. вече се намирал в заведението, придружаван от Г., като автомобилът му бил паркиран отпред на улицата. М. А. слязъл от джипа си и влязъл в заведението,  носейки чантата с марихуаната, придружаван от свидетеля А. А., който не знаел какво има в нея. Вътре го очаквал Т., а Ц. и Г. се намирали на една от масите. Именно тогава А. се запознал с Ц., след което двамата с Т. предали на подсъдимия черната найлонова чанта, съдържаща 479.7007 грама марихуана със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % тегловни процента. При предаването на марихуаната не била платена цена, тъй като съгласно предварителната уговорка това следвало да се извърши при доставянето й от Ц. и Т. на свидетеля М.. Т., обаче, бил видимо много пиян и не можел да пътува заедно с подсъдимия. Поради тази причина тримата се договорили да отпътува само Ц., който след като предаде пратката на М., да се върне отново в село Д. и да се разплати с Т. и А.. Междувременно свидетелката Г. напуснала заведението и се намирала до лекия автомобил „БМВ“, тъй като била притеснявана от някои посетители. Сред тях били свидетелите З.Й.и Д.Д., които се били запознали с Т. случайно предишната нощ при посещение на бар в гр. С.. След като приключили сделката по предаването на марихуаната, М. А. си тръгнал от заведението и се отправил с лекия автомобил „Сузуки Витара“, придружаван от неговия приятел А. А., към наследствената си къща в селото, където се съхранявал остатъкът от наркотичното вещество. Малко след това и Ц. напуснал заведението, като носел прегънатата торба, съдържаща 479.7007 грама марихуана, и се отправил към лекия автомобил „БМВ“, където вече го очаквала свидетелката Г..

         От прилаганите СРС били налице данни, че от село Д. подсъдимият ще се отправи с наркотичното вещество към свидетеля М., за който се предполагало, че живее със съпругата си свидетелката Д.С.Т. – М в село М., област К.. С цел разкриване на престъплението, полицейските служители създали организация по задържането на Ц. с участието на служители от ОД на МВР – Хасково. През това време подсъдимият вече пътувал с Г. от село Д. в посока С.. Преди да се качи в колата Ц. оставил чантата с наркотичното вещество между двете предни седалки, без да разяснява на Г. какво е съдържанието й. По пътя за С. подсъдимият спрял автомобила по молба на Г. за удовлетворяване на естествени нужди. Докато свидетелката се намирала извън колата Ц. укрил чантата с марихуаната в дамската й чанта – тип раница, която се намирала на пода пред дясната седалка. След като Г. се върнала в колата, двамата изпушили по една цигара и продължили към С.. Участниците в полицейската операция решили, че задържането на подсъдимия следва да се осъществи на възможно най-безопасното място в С. – на ул. ** в района на моста над река К., намиращ се в индустриалната зона на града. За целта на известно разстояние в отбивки преди моста били позиционирани два полицейски автомобила, без видими обозначителни знаци. В отбивка в дясно по посока на движението, от село Д. към С., намираща се на около 725 метра до началото на моста, изчаквал лек автомобил „Пежо” с ДКН ****, а в отбивка в ляво в същата посока, която се намирала по-близо до моста на разстояние около 532 метра, бил разположен лек автомобил „Опел Вектра” с ДКН ***. Последният се управлявал от свидетеля А.Ц., ***, а заедно с него пътували: на предна дясна седалка свидетелят Ж.Ж., ****; отзад в ляво пострадалият А.Р., ****“; до него свидетелят К.К.– *** в „***“ в отдел „***“; отзад в дясно свидетелят И.И.– ** в сектор „***“; отзад в дясно свидетелят Х.Л.– *** в „***“ в отдел „***“. Съгласно предварително съгласувания план, при появата на лекия автомобил „БМВ“ на подсъдимия по пътя в посока към С., непосредствено след него следвало да се включи лекия автомобил „Пежо”, за да предотврати евентуално бягство назад, а преди него – лекия автомобил „Опел Вектра”, чиято роля била плавно да намали и в района на моста да спре, така че да принуди и Ц. също да спре, за да бъде проверен.  

         Лекият автомобил „БМВ“ приближил мястото на планираната операция около 13,40 часа на 29.10.2016 г., при което водачите на двата полицейски автомобила се включили в движението съобразно предварителния план. След колата на подсъдимия се движел лекия автомобил „Пежо”, а преди него – лекия автомобил „Опел Вектра”. В този момент скоростите на движение на колите били около 40 – 50 км/ч. При навлизане на лекия автомобил „Опел Вектра” на моста над река К. свидетелят Ц. сигнализирал специален режим на движение, пуснал сигналните лампи и аварийните светлини, намалил плавно скоростта и спрял във втората половина на моста косо на платното за движение в лявата му част. По този начин той отнел възможността на движещото се зад него „БМВ“ да го заобиколи. Веднага след като полицейският автомобил „Опел Вектра” спрял, пострадалият А.Р. излязъл през задната лява врата, като държал в ръцете си служебния пистолет и полицейската значка. Той се отправил към колата на подсъдимия, като извикал ясно и отчетлИ.”Полиция! Стой”. При отправяне на това предупреждение Р. се намирал с лице към предната част на лекия автомобил „БМВ”, като Ц. имал пряка видимост към него и можел да разбере, че отпред се намира полицейски служител. Това се допълвало и от обстоятелството, че пострадалият Р. преди няколко месеца бил задържал Ц. по друг случай, свързан също с наркотични вещества, поради което двамата се познавали визуално. Автомобилът на подсъдимия се намирал на разстояние около 10 метра зад полицейския автомобил „Опел Вектра”. Само няколко секунди след спирането си и независимо, че пред него се намирал Р., подсъдимият изведнъж потеглил рязко напред, навивайки волана леко в ляво с намерението да избяга, като заобиколи от левия край и избута намиращия се зад полицая лек автомобил „Опел Вектра”, който препречвал пътя му. Докато се опитвал да извърши тази маневра, от рязкото потегляне нпред Ц. ударил Р. с предната част на лекия автомобил „БМВ”, в резултат на което пострадалият се възкачил върху предния капак на автомобила и достигнал с глава предното панорамно стъкло, което се счупило, последвало падане от предния капак и удар на главата му в лявата тилно – слепоочна област. В резултат Р. получил няколко отделни травматични увреждания, включващи три средни телесни повреди: едната – счупване на челюст, другите две – в разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та, дължащо се съответно на контузия на мозъка и на остра кръвна колекция над твърдата мозъчна обвивка в лявата слепоочно – тилна област. След удара с полицейския служител лекият автомобил „БМВ продължил” движението си напред, при което се ударил с предната си дясна част в лявата половина на полицейския автомобил „Опел Вектра”, а след това се ударил и с предната си лява част с лявата преграда на моста. Така двата автомобила се установили в неподвижно положение, а бягството назад за подсъдимия станало невъзможно, тъй като в този момент там се намирал спрелият друг автомобил „Пежо”. Останалите пътници в двата полицейски автомобила слезли от местата си и осъществили задържането на Ц., а някои от тях се погрижили да се осигури медицинска помощ за св. Р.. Първоначално той бил отведен с линейка в ЦСМП – С., а след това преведен в МБАЛ – Хасково. Впоследствие продължил лечението си в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Софиямед” – гр. София. Веднага след пътно-транспортното произшествие били предприети неотложни следствени действия от следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Хасково, а също и от разследващи полицаи при РУ – С., подпомагани от полицейски служители, сред които свлидетелите И.Т., Г.Д.и А.К.. След извършване на оглед на местопроизшествието – моста на река К. в гр. С., се предприело и извършването на претърсване на лекия автомобил „БМВ”, управляван от Ц.. С протокол бил иззет автомобила ведно с контактния му ключ и свидетелство за регистрация част ІІ с № *****, както и други предмети. Сред тях била дамската чанта на свидетелката Г., в която подсъдимият укрил държаната от него марихуана с нетно тегло 479.7007 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 %, поставена в черна найлонова торба. По време на претърсването се установило, че в купето на автомобила, наред с марихуаната, Ц. държал непосредствено преди задържането му на 29.10.2016 г. в С. и още едно наркотично вещество – метаамфетамин с нетно тегло 0,0222 грама с активен наркотично действащ компонент 21,8 % тегловни процента. Същият бил завит с целофан от цигари и поставен в барче зад пепелника, находящо се между двете предни седалки. Заедно с наркотичните вещества, от левия джоб на предната дясна врата на лекия автомобил „БМВ” били иззети и притежаваните от Ц. електронна везна със следи от марихуана, сребриста на цвят, с прозрачен капак, използвана от него за претегляне на наркотичните вещества при разпространението им. От други места в купето били иззети също телефонен апарат марка HTC с IMEI: *** и IMEI: ***, със сим-карта с телефонен номер ***, регистриран на негово име, както и мобилен телефонен апарат марка SAMSUNG с IMEI ***, със сим-карта с телефонен номер ****, собственост на свидетелката Г..

         По същото време се предприели претърсвания на обекти в село Д. и в жилището на Ц. ***, от където се иззели държаните от него наркотични вещества: марихуана с нетно тегло 0.1402 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидронаканабинол 6,8 % тегловни процента, марихуана с нетно тегло 0.3973 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10,7 % тегловни процента и амфетамин с нетно тегло 0.8870 грама с активен наркотичнодействащ компонент амфетамин база 11,9 % тегловни процента, както и използваната от подсъдимия електронна везна със следи от марихуана и амфетамин, сребриста на цвят, с прозрачен капак.

         При извършеното претърсване в наследствената къща на свидетеля М. А. в село Д. в гардероба на една от стаите била намерена и иззета торбата от магазин „Кауфланд” с останалото количество марихуана, а именно с нетно тегло 1196 грама. С приемо – предавателен протокол от 29.10.2016 г. към доказателствата по делото бил приобщен мобилен телефонен апарат, ползван от А., марка SAMSUNG с IMEI: ****, с поставена сим-карта с телефонен номер *****, предадени от него при извършена проверка по реда на ЗМВР.

         При претърсване в кафе – аперитив „О.” в село Д., стопанисвано от Т., били иззети притежаваните от него мобилен телефонен апарат марка SAMSUNG с IMEI: **** и IMEI: *****, със сим-карта с телефонен номер ****, мобилен телефонен апарат марка NOKIA с IMEI: ****, с микро сим-карта на мобилен оператор „Мобилтел” с № ***, поставена в него сим-карта с № ****, мобилен телефонен апарат марка HTC с IMEI: **** и мобилен телефонен апарат ALCATEL, модел One touch 6030X, с IMEI: *****.

         При извършено претърсване в квартирата на свидетелката Г. в гр. Хасково, ** ***** били иззети малки количества наркотични вещества. С оглед на данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК наказателното производството в тази част е разделено с постановление на наблюдаващия прокурор и материалите са отделени в друго досъдебно производство, изпратено по компетентност на Районна прокуратура – Хасково.

         С оглед установяване съдържанието на процесните телефонни апарати и проведена комуникация от подсъдимия и останалите участващи лица са изготвени първоначална и допълнителна техническа експертиза.

         От заключението на физико-химическа експертиза, изследвала вещите, иззети от дома на подсъдимия в гр. Хасково (протокол № 624 от 29.11.2016 г. на БНТЛ – Стара Загора) е видно, че държаните от него в жилището му с цел разпространение без надлежно разрешително вещества представляват: амфетамин с нетно тегло 0.8870 грама с активен наркотичнодействащ компонент амфетамин база 11,9 % тегловни процента, от което след анализ е останал остатък с нетно тегло 0.8666 грама; марихуана с нетно тегло 0.1402 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидронаканабинол 6,8 % тегловни процента, от която след анализ е останал остатък с нетно тегло от 0.401 грама; и марихуана с нетно тегло 0.3973 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10,7 % тегловни процента, от която след анализ е останал остатък с нетно тегло 0.2971 грама. Според експертизата, по повърхността на държаната от Ц. в дома му електронна везна се доказва наличие на марихуана и амфетамин.

         Съгласно изготвена физико-химическа експертиза на предметите, иззети от лекия автомобил „БМВ”, собственост на Ц. (протокол № 625 от 29.11.2016 г. на БНТЛ – Стара Загора), придобитото от подсъдимия без надлежно разрешително и с цел разпространение в кафе – аперитив „О.” в село Д. вещество, което впоследствие е държал със същата цел в превозното си средство в гр. С. до задържането му, представлява високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 479.7007 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % тегловни процента, от което след извършване на анализ е останал остатък с нетно тегло 479.60 грама. Според експертизата, по повърхността на държаната от Ц. в автомобила му везна се доказва наличие на марихуана, а иззетото от купето бяло кристалообразно вещество представлява метаамфетамин с нетно тегло 0.0222 грама с активен наркотичнодействащ компонент 21.8 % тегловни процента, от което за нуждите на анализа е изразходвано цялото количество.

         Съгласно извършения на 30.10.2016 г. оглед на листната маса с нетно тегло 1 196 грама, намерена в гардероба при претърсването в наследствената къща в село Д., стопанисвана от М. А., е взета представителна проба с тегло 10 грама. Това количество е предмет на изследване по физико – химическа експертиза (протокол № 600 от 14.11.2016 г. на БНТЛ – Стара Загора), според която то представлява високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 1196 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % тегловни процента. След извършване на експертния анализ от представителната проба е останал неизразходван остатък с нетно тегло 9.2681 грама.

         От заключението на допълнителна физико – химическа експертиза (протокол № 222 от 30.05.2017 г. на БНТЛ – Стара Загора), се установява, че държаната от Т. и А. в къщата в село Д. марихуана с нетно тегло 1196 грама и разпространената от тях в кафе-аперитив „О.” на Ц. марихуана с нетно тегло 479.7007 грама са с висока степен на сходство поради морфологични сходства и еднакво съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % тегловни процента и за двете количества.

         В заключенията по физико-химическите експертизи вещото лице е посочило, че марихуаната, амфетаминът и метаамфетаминът са всключени в списък 1 на чл. 3 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включващ „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Те представляват наркотични вещества, нямат легална употреба, пазар и производство и са под контрол, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

         Съгласно постановление № 23 от 29.01.1998 г. на Министерски съвет за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, описаните количества наркотични вещества имат следните стойности: общото количество марихуана с нетно тегло 1675.7007 грама, държана от Т. и А. в къщата в село Д. преди разпространението й, е на стойност 10 054.20 лв.; разпространеното от нея количество 479.7007 грама, което Ц. е придобил в кафе – аперитив „О.” и впоследствие е държал в автомобила си, е на стойност 2878.20 лв.; стойностите на държаните от подсъдимия в превозното му средство и жилището му други наркотични вещества са съответно: метаамфетамина с нетно тегло 0.0222 грама – 0.56 лв., за амфетамина с нетно тегло 0.8870 грама – 26.61 лв., и марихуана с общо нетно тегло 0.5375 грама – 3.23 лв.

         Съгласно комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза при пътно-транспортното произшествие на пострадалия А.Р. са причинени следните телесни увреждания: контузия на мозъка; остра кръвна колекция над твърдата мозъчна обвивка в лявата слепоочно – тилна област; счупване на стените на синусите на горната челюст; счупване на лявата ябълчна кост; хематоми на клепачите на двете очи; кръвонасядания и разкъсно контузни рани и отоци по лицето; множество ранички и драскотини по гърба на дясната длан; кръвонасядане с охлузване на лявята ръка; кръвонасядания по десния крак и охлузване и кръвонасядане на левия крак. Според вещите лица, контузията на мозъка е довела до разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та; острата кръвна колекция над твърдата мозъчна обвивка в лявата слепоочно – тилна област е довела до разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та; счупването на стените на синусите на горната челюст, които са неразделна част от горната челюст, е довело до счупване на същата; счупването на лявата ябълчена кост (без оперативно наместване, разкъсно – контузните рани по лицето, множеството ранички по гърба на дясната длан, поотделно и в съвкупност, са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК; хематомите на клепачите на двете очи, кръвонасяданията и отоците по лицето, множеството драскотини по гърба на дясната длан, кръвонасядането с охлузването на лявата ръка, кръвонасяданията по десния крак, охлузването и кръвонасядането по левия крак, поотделно и в съвкупност, са причинили болки и страдания, без разстройство на здравето. В заключението е посочено, че описаните травматични увреждания са причинени по директен механизъм от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане със или върху такъв или неговото тангенциално действие, както и от действието на предмет с остър връх и режещ ръб. С оглед вида на травматичнине увреждания и тяхното анатомично разположение, пострадалият Р. е бил с лице към лекия автомобил непосредствено преди удара с него, след което е посрещнал с дясното коляно, в което е бил свит кракът му, предния капак на лекия автомобил „БМВ”, като и предната част на лявото му коляно също е контактувала с предния капак на това превозно средство. Непосредствено след съприкосновението тялото на Р. е полегнало върху предния капак на автомобила поради факта, че ударът с него е бил под нИ.то на центъра на тежестта на пострадалия. Тъй като автомобилът се е движел, тялото на Р. се е приплъзнало по предния капак и е последвал удар на главата му в предното обзорно стъкло в челно лицевата част, след което е последвало падане от предния капак и удар на главата в лявата тилно – слепоочна област.

         В експертизата също така се посочва, че преди навлизане в моста на река К. скоростта на управлявания от Ц. лек автомобил е била 40 – 50 км/ч. Движението на моста е било закъснително, като от навлизане по него до достигане мястото на удара лекият автомобил „БМВ” е изминал около 28.80 м. Вещите лица приемат, че Ц. е имал техническа възможност да установи управлявания от него автомобил преди мястото на удара, както и че същият е спрял, а впоследствие - след слизането на Р. от полицейския автомобил „Опел Вектра”, отново е потеглил. Изяснява се, че подсъдимият е предприел маневрата потегляне, след като е имал възможност да забележи Р. като пешеходец пред автомобила. От направените изчисления се установява, че в момента на удара скоростта на лекия автомобил „БМВ” е била в интервала 8 – 35 км/ч, а в момента на удара с полицейския автомобил „Опел Вектра” – в интервала 19 – 39 км/ч. Ударът между автомобила на Ц. и пострадалия е настъпил по дължина на около 14 – 15 м с посока село Д. от ориентира и по широчина на около 2 – 2,5 м от него връху платното за движение. Ударът между управлявания от Ц. лек автомобил „БМВ” и лекия автомобил „Опел Вектра” е настъпил по дължина на около 13,5 – 14 м с посока към село Д. от ориентира и по широчина на около 2,5 – 3 м от него върху платното за движение. Установено е че Ц. е имал техническа възможност да предотварти настъпване на удара с пострадалия Р., както и удара с лекия автомобил „Опел Вектра”, ако след спирането зад последния не е бил потеглил отново. Водачът на полицейския автомобил А. Ц. е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като в момента на удара е бил спрял. Като технически причини за настъпване на произшествието се сочи обстоятелството, че подсъдимият след спирането му зад лекия автомобил „Опел Вектра” е потеглил по начин и в момент, когато това не е било безопасно, въпреки че е имал техническа възможност да забележи пострадалия Р. пред автомобила. 

         От извършената автотехническа оценителна експертиза се установява, че стойността на нанесените вследствие на произшествието имуществени вреди по лекия автомобил „Опел Вектра“ с ДКН ****, собственост на ОД на МВР – Хасково, възлизат на 2322.35 лв., които са били възстановени от застраховател.

         От водачите и на двата леки автомобила не са взети кръвни проби за химическо изследване, тъй като при изпробването им с техническо средство „Дрегер“ уредът не е отчел наличие на алкохол в кръвта. Пробата на подсъдимия Ц. за употреба на наркотични вещества също е отрицателна. Съгласно извършена справка в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково Ц. е правоспособен водач и има издадено валидно свидетелства за управление на МПС категории В, С, АМ и ТКТ, като преди деянието са му били регистрирани многобройни нарушения на ЗДвП.

         При извършените претърсвантия и иземвания на 29.10.2016 г. в жилището на подс. Ц.,***, било установено, че същият държи марихуана с общо нетно тегло 0.5375 грама, от които марихуана с нетно тегло 0.1402 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6.8 % тегловни процента и марихуана с нетно тегло 0.3973 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10.7 % тегловни процента, както и амфетамин с нетно тегло 0.8870 грама с наркотично действащ компонент амфетамин база 11.9 % тегловни процента. Марихуаната с нетно тегло 0.1402 грама била в насипно състояние на горния рафт в дясната част на шкаф от секция, разположена в хола, в дясно от врата, ситуиран на втория етаж от обитаваната от обвиняемия къща. В същата секция на рафт, разположен в ляво от същия шкаф, е намерена и електронната везна, като върху повърхността й били открити следи от марихуана и амфетамин. Марихуаната с нетно тегло 0.3973 грама, свита на топче, била открита в декоративна кошничка за подправки, поставена на масивна декорация в центъра на кухнята, също на втория етаж от къщата. Амфетаминът с нетно тегло 0.8870 грама Ц. държал в якето си, в левия външен джоб, закачено на закачалка, намираща се непосредствено до входа на жилището.

         Гореописаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от доказателствата, събрани и проверени на досъдебното производство. Такива, касаещи обвиненията на подс. Ц., са: протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 29.10.2016 г., ведно с приложения към него фотоалбум (на л. 61 – 83, том 1 ДП); протокол за претърсване на лек автомобил „БМВ“, ведно с приложен към него наркотест от суха зелена листна маса с бруто тегло 0,508 грама, иззета от лекия автомобил (на л. 84 – 95, том 1 ДП); протокол за претърсване и изземване от жилище в гр. **** (на л. 105 – 116, том 1 ДП); протокол за претърсване и изземване от жилище в **** (на л. 126 – 134, том 1 ДП); преписка по съставянето на АУАН № 126162 от 29.10.2016 г. и прекратяване на административно – наказателното производство (на л. 147 – 152, том 1 ДП); протокол за претърсване и изземване от търговски обект кафе – аперитив „О.“, село Д., община С. (на л. 21 – 23, том 2 ДП); протокол за претърсване и изземване от къща, находяща се в село Д., община С., ведно с приложения към него фотоалбум (л. 28 – 35, том 2 ДП); разпит на обвиняем М.Р.А. (л. 48, том 2 ДП); протокол от разпит пред съдия на свидетелката Г.Г. по ЧНД № 837/2016 г. на Районен съд – С. (л. 51 – 53, том 2 ДП); разпит на свидетеля И.Т. (л. 55, том 2 ДП); разпит на свидетеля А.К. (л. 56, том 2 ДП); разпит на свидетеля Н.К.(л. 57, том 2 ДП); разпит на свидетеля Г.Д.(л. 58, том 2 ДП); разпит на свидетеля А. А. (л. 60, том 2 ДП); протокол за разпознаване на лица от 30.10.2016 г. (л. 62, том 2 ДП); протокол за разпознаване на лица от 30.10.2016 г. (л. 66, том 2 ДП); протокол за оглед на веществено доказателства – черен полиетиленов плик, съдържащ суха зелена листна маса, иззета от къща в село Д., община С., ведно с приложен към него фотоалбум (л. 71 – 75, том 2 ДП); протокол за проверка на лични вещи - марка SAMSUNG с IMEI: ****, с поставена сим-карта с телефонен номер *****, ползван от М. А. (л. 96, том 2 ДП); разпит на обвиняем Т. Т. от 04.12.2017 г. (л. 116, том 3 ДП); разпит на обвиняем Т. Т. от 08.06.2017 г. (л. 121, том 3 ДП); разпит на обвиняем Т. Т. от 06.04.2017 г. (л. 170 - 173, том 3 ДП); разпит на обвиняем Т. Т. от 28.04.2017 г. (л. 174 – 177, том 3 ДП); протокол от разпит пред съдия на обвиняемия М. А. по ЧНД № 602/2017 г. на Окръжен съд – Хасково (л. 196, том 3 ДП); протокол за разпит на обвиняемата Г.Г. (л. 254 – 257, том 3 ДП); разпит на пострадалия А.Р. от 11.11.2016 г. (л. 1 – 4, том 4 ДП); съдебномедицинско удостоверение № 481/16 от 30.10.2016 г. на пострадалия А.Р. (л. 7 – 8, том 4 ДП); разпит на пострадалия А.Р. от 14.02.2018 г. (л. 10, том 4 ДП); разпит на свидетеля А.Ц. от 30.10.2016 г. (л. 11 – 13, том 4 ДП); разпит на свидетеля А.Ц. от 01.03.2017 г. (л. 14 – 17, том 4 ДП); разпит на свидетеля Ж.Ж. от 30.10.2016 г. (л. 18 – 21, том 4 ДП); разпит на свидетеля Ж.Ж. от 01.03.2017 г. (л. 22 – 24, том 4 ДП); разпит на свидетеля К.К.(л. 25 – 28, том 4 ДП); разпит на свидетеля Д.Я.(л. 29 – 32, том 4 ДП); разпит на свидетеля Г.Б.от 30.10.2016 г. (л. 33 – 35, том 4 ДП); разпит на свидетеля Г.Б.от 01.03.2017 г. (л. 36 – 38, том 4 ДП); разпит на свидетеля П.Д.от 01.12.2016 г. (л. 39 – 41, том 4 ДП); разпит на свидетеля П.Д.от 01.03.2017 г. (л. 42 – 44, том 4 ДП); разпит на свидетеля И.И.(л. 45 – 48, том 4 ДП); разпит на свидетеля Х.Л.(л. 49 – 51, том 4 ДП); протокол от разпит пред съдия на свидетелката Г.Г. по ЧНД № 600/2017 г. (л. 62 – 65,  том 4 ДП); протокол за очна ставка между свидетелката Г.Г. и обвиняемия Т. Т. (л. 86 – 89, том 4 ДП); протокол за очна ставка между свидетелката Г.Г. и обвиняемия М. А. (л. 90 – 93, том 4 ДП); разпит на свидетеля А. А. (л. 94 – 96, том 4 ДП); разпит на свидетеля З.Й.(л. 97 – 100, том 4 ДП); разпит на свидетеля Д.Д. (л. 101 – 104, том 4 ДП); разпит на свидетеля П.М.(л. 105 – 107, том 4 ДП); разпит на свидетелката Д.С.Т. – М. (л. 108 – 109, том 4 ДП); разпит на свидетеля И. М. от 05.09.2017 г. (л. 110 – 112, том 4 ДП); разпит на свидетеля И. М. от 21.11.2017 г. (л. 116 – 117, том 4 ДП); разпит на свидетеля Е.М.(л. 120 – 121, том 4 ДП); протокол от очна ставка между свидетелите И. М. и Е.М.(л. 122 – 123, том 4 ДП); разпит на свидетелката Д. Н. (л. 126 – 128, том 4 ДП); разпит на свидетеля Ж.Н.(л. 129 – 130, том 4 ДП); разпит на свидетелката М.К.(л. 132 – 133, том 4 ДП); данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по реда на ЗЕС (л. 25 – 73, том 5 ДП); данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по реда на ЗЕС (л. 28 – 132, том 5 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства – мобилни апарати и СУМПС за лек автомобил „БМВ“ (л. 1 – 6, том 8 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства – мобилни апарати (л. 7 – 16, том 8 ДП); съдебно – техническа експертиза, изготвена от инж. В.Т.(л. 35 – 153, том 8 ДП); съдебно – техническа експертиза, изготвена от С.А.(л. 176 – 187, том 8 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства – мобилен апарат (л. 190 – 192, том 8 ДП); съдебна физико – химическа експертиза (л. 13 – 14, том 9 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства, иззети от къща в **** (л. 15 -  21, том 9 ДП); съдебна физико – химическа експертиза (л. 56 – 57, том 9 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства, иззети от жилище в **** (л. 58 – 68, том 9 ДП); съдебна физико – химическа експертиза (л. 102 – 104, том 9 ДП); съдебна физико – химическа експертиза (л. 110 – 111, том 9 ДП); допълнителна физико – химическа експертиза (л. 125 – 126, том 9 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства – дамска кожена чанта (л. 134 – 137, том 9 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства – черна полиетиленова торба, иззета от лек автомобил „БМВ“ (л. 139 – 143, том 9 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства – магнитен носител тип компакт – диск (л. 148 – 154, том 9 ДП); протокол за оглед на веществено доказателств – лек автомобил „БМВ“ на съхранение в РУ на МВР – С. (л. 164 – 170, том 9 ДП); автотехническа оценителна експертиза (л. 182 – 186, том 9 ДП); комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л. 5 – 77, том 10 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 86 – 95, том 10 ДП); протокол за следствен експеримент (л. 96 – 110, том 10 ДП); протокол за следствен експеримент (л. 111 – 119, том 10 ДП); протокол за оглед на веществено доказателство – лек автомобил „БМВ“ (л.119 – 126, том 10 ДП); амбулаторен лист № **** г. на пострадалия А.Р. (л. 3, том 11 ДП); епикриза от клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Софиямед“, ведно с приложени към нея медицински документи (л. 13 – 44, том 11 ДП); документация от ЦСМП – Хасково (л. 47 – 51, том 11 ДП); справки от регистрите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково (л. 55 – 57, том 11 ДП); справка за съдимост на подсъдимия Ц. (л. 1 – 3, том 15 ДП).         

         В съдебното производство са приети като доказателства граждански договор № **** заверено копие на писмо до подсъдимия от ТЕЛК за явяване на 13.11.2018 г. и заверено копие на амбулаторен лист № *** от *** г., които са от значение за трудовата заетост на подсъдимия, неговото здравословно състояние и семейния му статус.  

Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин, и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото доказателства.

По правната квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, предл. първо и предл. трето, т. 4 вр. ал. 1, изр. първо, предл. първо вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК:

При така установената фактическа обстановка съдът намира обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, предл. първо и предл. трето, т. 4 вр. ал. 1, изр. първо, предл. първо вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК за доказано по безспорен и категоричен начин. От обективна страна Ц. е извършил действия по придобиване на високорискови наркотични вещества, изразяващи се в постигане на договореност между него, от една страна, и свидетелите Т. и А., от друга страна, последните двама да му предадат определено количество марихуана. Параметрите на сделката по придобиването са били предварително уговорени. Ц. е следвало да закупи наркотичното вещество, което се е държало от Т. и А., на съхранение в собствената къща на последния, като Т. освен че е имал функциите на посредник, осъществявайки контакта с тях, също така е предложил за целта на планираната операция да бъде използвано стопанисваното от него заведение в село Д. и е участвал при предаването на самото наркотично вещество, заедно с А., което налага и извода, че подсъдимият е придобил процесното количество марихуана от А. и Т.. Всички предварителни уговорки между Ц. и Т. относно времето, мястото, количеството и приблизителната цена за закупуване на марихуаната са били именно с цел да се подготвят окончателното й придобиване от Ц..

Налице е и следващият съставомерен признак – придобиването е извършено с цел разпространение. Специалната цел, въведена с нормата на чл. 354а, ал. 2, изр. 2 НК се извлича от доказателствената съвкупност по категоричен начин. Подсъдимият съзнателно е пристъпил към придобиването на високорисковото наркотично вещество, като е целял от последващото му пласиране да извлече определена материална облага. Именнно в тази връка са и убеждаването на Т. и А., че ще им заплати дължимата продажна цена, след като получи парите ог свидетеля М.. Релевантно е количеството наркотично вещество (нетно тегло 479.7007 грама), което е изключено да бъде за лична употреба, предварителните уговорки със свидетеля И. М., на когото е трябвало да бъде предадена марихуаната за по-нататъшното й разпространяване, притежаването от подсъдимия на уреди – електронни везни в лекия автомобил „БМВ“ и в жилището на **** – за размерване на отделни количества. Предварително установените обстоятелства за криминалното минало на Ц., при което той е бил осъждан за дейности с наркотични вещества, както и показанията на свидетелката Д. А., която заявява, че няколко пъти се е снабдявала от него с марихуана срещу заплащане, допълват извода за наличието на специална цел за разпространение в съзнанието на подсъдимия.

Установява се и следващият елемент от състава на престъплението – придобиването е извършено на публично място. Заведението кафе – аперитив „О.“ в село Д., община С., притежава всички характеристики на публично място. „Публичността“ като признак в пространствено отношение се свързва с възприемането на мястото на извършване на деянието като такова, че да съществува възможност извършените на това място действия да могат да се възприемат от повече или от неограничен кръг лица. Тази възможност следва да се преценя във всеки конкретен случай, като фактът, че Ц., Т. и А. са се отдалечили за малко на известно разстояние във вътрешността на помещението, както и че марихуаната е било обвита в черен плик, не опровергава обосноваността на подобен извод. Освен свидетелката Г., която не е знаела каква е целта на пътуването и не е разбирала, че Ц. ще закупува наркотично вещество, в заведението по това време са се намирали и свидетелите З.Й.и Д.Д., които случайно се запознали с Т. предната вечер. В непосредствена близост отвън до заведението се е намирал и свидетелят А. А., който придружавал М. А.. Допълнително значение има и обстоятелството, че придобиването е извършно през деня (в светлата част на денонощието), в работното време на заведението (по обяд), при което очевидно е съществувала възможност всеки един от потенциалните посетители да констатира присъствието на Ц., Т. и А. и извършваните от тях действия. В този смисъл мястото на придобиване е публично и се характеризира с общодостъпност, което обосновава наличието на този квалифициращ признак.

На последно място, придобиването на високорисковото наркотично вещество е извършено без разрешително. Марихуаната е посочена в приложение № 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. От събраните на досъдебното производство доказателства не се установява да е налице в полза на подсъдимия някоя от специалните хипотези на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, при които се издава разрешително (чл. 32, чл. 33, чл. 59 и др. от закона).

            От субективна страна придобиването с цел разпространение е извършено при условията на пряк умисъл. Това се извежда от субективното отношение на Ц. към деянието, при което той е съзнавал всички елементи от обективната страна на престъплението - че придобива забранено наркотично вещество - марихуана, че количеството му не е обичайно и не е за лична употреба, че не притежава разрешително за придобиването му. Независимо, че е съзнавал всички тези обстоятелства, подсъдимия е целял настъпването именно на този противоправен резултат – придобиването на наркотика с цел разпространение чрез последващото му пласиране с помощта на свидетеля И. М..

          От обективна страна Ц. е извършил и второто деяние, включено в продължаваното престъпление – държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества. Държането е осъществявано на две места – в лекия автомобил „БМВ“ и в жилището на подсъдимия в гр. ****. Установено е по делото, че лекият автомобил е собственост на Ц., който го е ползвал постоянно. Именно този лек автомобил е бил използван като средство за транспортирането на придобитото от Т. и А. наркотично вещество с нетно тегло 479.7007 грама. То се е пренасяло в черна найлонова чанта, която първоначално е била поставена между двете предни седалки, а впоследствие Ц. е използвал момента на отсъствието на Г. при спирането им по пътя за гр. С. и е без нейно знание е преместил черната найлонова чанта в раницата на свидетелката, намираща се на пода под предната дясна седалка. През цялото време обаче Ц. не само е имал фактическа власт върху лекия автомобил и го е управлявал, но е упражнявал тази фактическа власт и върху наркотичното вещество, като укриването му в дамската чанта на Г. не е прекъснало държането и е представлявало само заблуждаващо действие с цел укриването на марихуаната, за която дори свидетелката не е подозирала. Самото опаковане на марихуаната и нейното последващо постояване в дамската чанта са действия, които са част от държането. Тази фактическа власт е установена от Ц. още от момента на придобиването, упражнявана е по пътя от село Д. към С. и е била прекратена едва с осъществяването на полицейската операция по залавянето и арестуването на подсъдимия. Макар и непродължителен, този интервал от време, обхващащ описаните събития, е достатъчен за покриване съдържанието на деянието „държане“. Самата наказателна норма не въвежда изискване държането да е реализирано в по-продължителен период и да е непрекъснато, а и от момента, в който извършителят е установил своя власт над високорисковите наркотични вещества, той вече ги държи.  В тази насока от значение за деянието „държане“ е обективното отношение на подсъдимия към самата вещ. Това отношение е намерило израз в осъществяването на трайна фактическа власт върху наркотичното вещество, посредством посочената по – горе система от последователни действия за запазването, съхранението и укриването му при транспортирането, опосредено чрез свидетелката Г. и без нейното знание.

         Аналогично на изложеното, същите изводи се отнасят и до останалите количества високорискови наркотични вещества. В лекия автомобил, освен марихуаната, Ц. е държал е високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 0.0222 грама. От начина, по който е открито това количество и мястото, от което е иззето (обвито с целофан от цигари и поставено в барче зад пепелника между двете предни седалки) може да се направи извод, че неговото държане е предхождало по време това на марихуаната, тъй като очевидно то е било внимателно опаковано и поставено на място, което да не привлича внимание на пръв поглед. Дали държането е било осъществено само в часовете непосредствено преди придобиването на марихуаната по обяд на 29.10.2016 г. или за по-продължителен период преди това, е обстоятелство, което не се отразява върху съставомерността на деянието. При всички положения и тук е налице осъществявана фактическа власт върфу метамфетамина.

Отделно от лекия автомобил, Ц. е упражнявал същата фактическа власт и върху други високорискови наркотични вещества, открити и установени в ползваното от него жилище в **** - високорисково наркотично вещество амфетамин с нетно тегло 0.8870 грама, високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло 0.5375 грама. Упражняваната фактическа власт се извежда не само от обстоятелството, че това жилище е ползвано от подсъдимия Ц. и неговата приятелка свидетелката К.О., но и от начина, по който те са били скрити на съответните места в жилищните помещения (марихуаната с нетно тегло 0.1402 грама - в насипно състояние на горния рафт в дясната част на шкаф от секция, разположена в хола, в дясно от врата, ситуиран на втория етаж; марихуаната с нетно тегло 0.3973 грама, свита на топче - в декоративна кошничка за подправки, поставена на масивна декорация в центъра на кухнята, също на втория етаж от къщата; амфетаминът с нетно тегло 0.8870 грама - в якето на Ц., в левия му външен джоб, закачено на закачалка, намираща се непосредствено до входа на жилището). Следвателно, тяхното съхраняване показва трайното отношение на подсъдимия по начин, който недвусмислено сочи, че именно той упражнява фактическа власт върху вещите, тяхното разположение не е случайно и не може да бъде в резултат на действия на друго лице, а само на лице, което обитава и познава жилището и местата, на които може да се скрият или да се съхраняват подобни предмети.

             Изпълнителното деяние „държане“ се осъществява при наличието на съзнание у дееца на допълнителна специална цел – за разпространение, т.е. за преминаване на предмета на престъплението от фактическата власт на подсъдимия в тази на трето лице, като няма значение дали това преминаване ще се осъществи безвъзмездно или не. За съставомерността на деянието не е необходимо тази цел да е била реализирана. В случая предметът на престъплението, марихуана с нетно тегло 479.7007 грама,  е бил във фактическата власт на подсъдимия Ц., с преследваната от него цел да го разпространи като го предаде на свидетеля И. М., който да осъществи по-нататъшното му пласиране по веригата. По отношение на останалите видове и количества наркотични вещества (метамфетамин 0.0222 грама; амфетамин с нетно тегло 0.8870 грама; марихуана с общо нетно тегло 0.5375 грама) може да се направи извод, че те са били разпределени като дози, предназначени за продаване на трети лица. Намирането на отделни дози от различни наркотични вещества инидикира за наличие на развивана от подсъдимия дейност по продажба на тези вещества. Изложените по-горе съображения относно притежаването на електронни везни за претегляне на наркотични вещества и показанията на свидетелката Д. А., важат в същата степен и за деянието „държане“ – те подкрепят тезата, че то е осъществено с цел разпространение. Каква част от тези вещества подсъдимият е щял да разпространи впоследствие и дали е имало предпоставки за това, е въпрос, очертаващ отделен престъпен състав с изпълнително деяние „разпространил“, което не е предмет на настоящото производство.

Отново е налице съставомерният признак „държане на високорисково наркотично вещество без разрешително“. Марихуаната, амфетаминът и метафетаминът са посочена в приложение № 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. От събраните на досъдебното производство доказателства не се установява да е налице в полза на подсъдимия някоя от специалните хипотези на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, при които се издава разрешително (чл. 32, чл. 33, чл. 59 и др. от закона).

             От субективна страна, съдът намери, че деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл, тъй като Ц. е съзнавал противообществения характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал точно това тяхно настъпване. С оглед възприетата фактическа обстановка, подсъдимият е знаел, че лично държи конкретно по вид и количество наркотично вещество; той е съзнавал също така, че не може да държи наркотици без да има съответното разрешение за това, тоест че с предприемането на действия при липса на съответното разрешително осъществява запретено деяние. Подсъдимият Ц. е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието и е целял именно тяхното настъпване изразяващи се в поставяне в опасност на обществените отношения охраняващи народното здраве.

         И при двете деяния – придобиване и държане – стойността на високорисковите наркотични вещества косвено е относима към специалната цел „за разпространение“, доколкото общият размер (2908,60 лв.) предполага спекулативните и комерсиални намерения на подсъдимия за извличане на определена материална облага при пласирането на наркотиците.

         И двете деяния са извършени при условията на опасен рецидив, съгласно т. 4, ал. 2 на чл. 354а НК. Видно от приложената справка за съдимост (л. 1 – 3, том 15 ДП), подсъдимият Ц. е осъждан и преди. Релевантно за квалифициращия признак „опасен рецидив“ е осъждането му с присъда № 199 от 28.10.2011 г. по НОХД № 489/2011 г. на Окръжен съд – Хасково. Ц. е осъден отново за престъпление по чл. 354а, ал. 2 , изр. второ, предл. трето, т. 4 вр. ал. 1, изр. първо, предл. първо вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК на „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца, като е изтърпял наказанието на 23.10.2013 г., като е бил условно предсрочно освободен с изпитателен срок от 7 месеца и 20 дни. Считано от 23.10.2013 г. до момента на извършване на деянията, предмет на настоящото производство (29.10.2016 г.), не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на наказанието по това предходно осъждане, по смисъла на чл. 30, ал. 1 НК. То е наложено за извършено тежко умишлено престъпление и е за срок над 1 година, като изпълнението му не е било отложено по реда на чл. 66 НК. Следователно, налице са всички признаци на опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК вр. чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4.       

          От друга страна, налице са две съставомерни деяния, осъществяващи всяко поотделно различни състави на едно и също престъпление, конкретизирани по време, място, начин на осъществяване. Тези деяния са извършени през непродължителен период от време – придобиването и държането на марихуаната с нетно тегло 479.7007 грама е осъществено в рамките на един и същи ден (29.10.2016 г.), а държането на останалите видове и количества наркотични вещества (метамфетамин 0.0222 грама; амфетамин с нетно тегло 0.8870 грама; марихуана с общо нетно тегло 0.5375 грама) е установено по начин, от който може да се направи извод, че подсъдимият е осъществявал фактическа власт върху тях в период от време, който е непосредствено предхождащ датата на основното деяние (29.10.2016 г.). Деянията са извършени при една и съща обстановка – за придобиването на марихуаната от Т. и А. подсъдимият е използвал лекият си автомобил като транспортно средство, в който пък от друга страна е държал същата марихуана и метамфетамин. В жилището са държани останалите наркотични вещества, но общото между лекия автомобил и жилището е, че и двете са ползвани от подсъдимия. Допълнително значение има и фактът, че от проведените физико – химически експертизи е доказана пълната идентичност в качествения състав на марихуаната, придобита в село Д., и държана от Ц. в лекия му автомобил, и тази, която впоследствие е иззета от къщата на свидетеля М. А., т.е. касае се за първоначално общо количество от едно и също наркотично вещество. Установи се и еднородност на вината – и при двете деяния е налице пряк умисъл, срещу един и същ непосредствен обект: обществените отношения, свързани със здравето на населението. Следователно, закономерният извод сочи, че последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, т.е. налице са всички признаци на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.

 

По правната квалификация на деянието по чл. 342, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, предл. трето НК:

При така установената фактическа обстановка съдът намира обвинението за извършено престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, предл. трето НК за доказано по безспорен и категоричен начин. От обективна страна Ц. е извършил действия, които покриват всички съставомерни признаци на деянието. При осъществяване на полицейската операция и принудителното спиране на моста на река К. подсъдимият Ц. се е намирал в лекия автомобил „БМВ“ и го е управлявал, т.е. бил е негов водач. В момента, в който пострадалият Р. е излязъл от купето на полицейския автомобил „Опел Вектра“ и е вдигнал високо полицейската си значка, с което се е легитимирал, Ц. все още е продължавал да се намира в лекия автомобил „БМВ“ на мястото на водача. От тази позиция той е имал възможност да наблюдава при условията на пълна видимост всичко, което се случва пред предната част на автомобила и да съобрази своето поведение с нововъзникналата пътно – транспортно ситуация. Като водач на лек автомобил за Ц. е имало задължение да съобразява всички правила за движение, независимо от извънредния характер на ситуацията. Физическото съприкосновение между пострадалия и автомобила на подсъдимия се е осъществило в предния му корпус. В тази ситуация пострадалият Р. несъмнено е бил в полезрението на подсъдимия, поради което съдът приема за установено, че подсъдимият е бил напълно наясно, че ако приведе в движение автомобила си, ще има неизбежен физически сблъсък със засягане на неговото здраве. Обективният и субективният състав на умишлено причиненото пътно-транспортно произшествие се установява с оглед естеството на действията, предприети от подсъдимия – с извършването на маневрата потегляне рязко напред и навиване волана в ляво с цел да се избегне полицейската засада. Макар и събитията да са се развили в един много кратък отрязък от време, за съда няма съмнение, че при вдигната полицейска значка и служебно оръжие, с отправяне на предупреждение „Полиция! Стой!“ за подсъдимия е възникнало задължение да не привежда лекия автомобил в движение. От особено съществено значение е, че пострадалият Р. не се явява непознато лице за подсъдимия – от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че Р. и Ц. са се срещали няколко пъти преди това по повод на оперативни действия, свързани с наркотични вещество, за които е имало подозрения по адрес на подсъдимия. Всички последващи действия на Ц. сочат, че предприемането на маневрата е извършено единствено с цел да избяга от мястото, тъй като в този момент той ясно си е дал сметка, че при евентуална полицейска проверка ще се установи наличието на придобитото и държано от него наркотично вещество.  Съдът приема, че в тази ситуация опасното поведение на подсъдимия като участник в движението не е било неутрализирано нито от внезапния характер на ситуацията, нито от изваждането на полицейска значка и полицейско оръжие. Напротив, тези обстоятелства е следвало да му въздействат възпиращо, а не да го подбудят към извършването на маневра. Съвкупната оценка на изложените по-горе обстоятелства мотивира съда да приеме, че напълно се изключва възможността подсъдимият да не е възприел пострадалия Р., неговото състояние, както и да не е осъзнал причинно – следствената връзка между създадената опасност за пешеходеца и факта, че е предприел привеждане в движение на автомбила в момент, в който този пешеходец се е намирал непосредствено пред колата, на място, което е било с ограничени възможности за маневриране и с наличието на спрял отпред друг полицейски автомобил, който се намирал в близост, изключваща възможността за свободно и безпрепятствено движение. Установените от обективна страна действия, извършено от подсъдимия, представляват самостоятелна опасност за здравето и живота на пешеходеца. Нещо повече, след като е ударил пострадалия Р. подсъдимият не е преустановил движението самостоятелно, а е продължил още малко напред, едва където при втория удар с полицейския автомобил вече се е установил в неподвижно положение. За това инидкират факта, че Ц. е форсирал двигателя на автомобила, с което е имал намерение да потегли бързо и неочаквано, за да не позволи никой друг да му попречи. Проявената от Ц. настойчивост да продължи движението си след удара на Р. дори и с явното препятствие на полицейския автомобил сочи, че способността за преценка на подсъдимия изобщо не е била нарушена от проведената полицейска операция, тъй като той е имал за цел именно преодоляването на полицейския автомобил и отбягването му. При така установените напълно съхранени способности за оценка на пътната обстановка, подсъдимият е извършил нарушение на правилата за движение. Те са въведени с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, … преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат,… преди него …., и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“. По силата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП подсъдимят е бил длъжен в конкретната ситуация да не привежда колата в движение, да не се опитава да извършва маневри, с които да поставя в опасност живота и здравето на намиращия се пред колата пешеходец, като се съобрази със стандартното полицейско предупреждение „Полиция! Стой!“. С оглед на чл. 25, ал. 1 ЗДвП Ц. изобщо не е трябвало да се предприема каквато и да е маневра, тъй като дори и с намерението да избегне полицейската засада, извършването на замислената от него маневра обективно не е било възможно да се осъществи без опасност за пешеходеца с оглед тясното пространство на моста, разположеният отпред полицейски автомобил и мястото на самия пешеходец.  В резултат неспазването на тези правила Ц. е причинил травматични увреждания на Р., които съгласно назначената комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза и представените допълнителни медицински документи от проведено лечение, съставляват несъмнено средна телесна повреда по смисъла на закона. Травматичните увреждания, които покриват съдържанието на средната телесна повреда, са общо три на брой: разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на контузия на мозъка, разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на остра кръвна колекция над твърдата мозъчна обвивка в лявата слепоочно – тилна област, и счупване на челюст, дължащо се на счупване на стените на синусите на горната челюст, които са неразделна част от горната челюст.

            Деянието е извършeно от подсъдимия при форма на вината евентуален умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е допускал тяхното настъпване. В случая е налице положително отношение на дееца към общественоопасните последици на извършеното от него деяние, тъй като той е допускал възможността те да настъпят. Пред лекия автомобил „БМВ“ е имало полицейски служител, който се е легитимирал по надлежния ред с вдигане на полицейска значка и изваждане на служебно оръжие, а непосредствено зад него се е намирал в спряно положение и друг автомобил. При това разположение на участниците в движението (пешеходец и спрян автомобил), несъмнено Ц. е бил наясно, че едно от двете препятствия (пешеходеца или другия автомобил) ще пострада в една или друга степен, и въпреки това той е предприел извършването на маневрата. Подсъдимият е предприел тази маневра с форсиране на двигателя от статично положение, опитвайки се да му придаде по-голямо ускорение, при което ясно е съзнавал, че ще настъпи удар с пострадалия или с полицейския автомобил, но въпреки това е предприел движение напред, с оглед постигане на крайната си цел – да избяга от местопрестъплението и да се отклони от извършването на евентуална полицейска проверка. В този смисъл, взетото от Ц. решение да приведе в движение лекия автомобил „БМВ“ разкрива белезите на внезапност, тъй като решението за осъществяване на инкриминираните действия е взето непосредствено преди реализацията на намерението да потегли напред, с допускане причиняването на увреждания на намиращия се пред колата пешеходец, а не по-рано, за което обективно не съществува и възможност, предвид създалата се на мястото на инцидента ситуация – планирана полицейска акция. Следователно, налице са предпоставките на евентуалния умисъл, тъй като Ц. в преследването пряко на друг цел – да избегне полицейската засада, да заобиколи пречещите му участници в движението и да продължи пътя си в свободната част от пътното платно, която е оставала единствения му изход за бягство в този случай (доколкото другият лек автомобил „Пежо“ се е намирал зад него). Въпреки че е допускал настъпването на общественоопасните последици и в преследване на описаната цел, Ц. все пак се е съгласил с възможността този резултат да настъпи и осъзнаването на тази възможност не го е накарало да се откаже от започнатото деяние. За пълнота следва да се изтъкне, че при сравнение на деянията по чл. 343 и чл. 342 НК и на формите на вина престъпна самонадеяност и евентуален умисъл, следва да се приеме, че при първата деецът е уверен в предотвратяването на общественоопасните последици и затова продължава деянието си, като в съзнанието си той основава своето решение на конкретни и ясни обстоятелства, извлечени от самата ситуациия. В случая подсъдимият не е разчитал на конкретни обстоятелства, и от събраните по делото доказателства не се установява, че е бил абсолютно уверен в успеха на замислената от него маневра, както и че ще избегне предвижданите последици, но въпреки това е продължил движението си, като е изблъскал пешеходеца и се е опитал да избута полицейския автомобил. Напротив, в конкретната пътно-транспортна обстановка, подсъдимият е предприел ускоряване на автомобила, насочвайки го към пострадалия Р. и към полицейския автомобил „Опел Вектра“, като по този начин Ц. се е надявал на случайността при измъкването си от полицейската засада. По този начин той е нарушил правилата за движение, без да взима каквито и да е мерки за предотвратяването им, вследствие на което е причинил противоправния резултат. Установява се наличието на едно безразлично отношение, при което деецът е продължил да нарушава правилата за движение, като се е примирил с възможността от настъпването на противоправния резултат, който е допускал.

 

С оглед на всички така изложени съображения, съдът призна подсъдимият С.Ц., ЕГН: **********, роден на *** *** за виновен в това, че:

I. на 29.10.2016 г. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешително:

1. придобил с цел разпространение на публично място в село Д., община С., кафе – аперитив „О.“, от Т.П.Т., ЕГН: **********, и М.Р.А., ЕГН: **********, високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 479.7007 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % (тегловни проценка) на стойност 2878,20 лв.;

2. държал с цел разпространение:

- в гр. С. в лек автомобил марка „БМВ“, модел „528 И“ с ДКН: *****– високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 479.7007 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % (тегловни процента) на стойност 2878,20 лв. и високорисково наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 0.0222 грама с активен наркотичнодействащ компонент 21.8 % (тегловни процента) на стойност 0.56 лв.

- в гр. Х. в къща на **** – високорисково наркотично вещество амфетамин с нетно тегло 0.8870 грама с активен наркотичнодействащ компонент амфетамин база 11.9 % (тегловни процента) на стойност 26.61 лв. и високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло 0.5375 грама на стойност 3.23 лв., от които с нетно тегло 0.1402  грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,8 % (тегловни процента) и с нетно тегло 0.3973 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10.7 % (тегловни процента),

като всички наркотични вещества са на обща стойност 2908.60 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, предл. първо и предл. трето, т. 4 вр. ал. 1, изр. първо, предл. първо вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК

и затова, че

II. на 29.10.2016 г. в гр. С., област Хасково, на ***, на моста на река К., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел 528 И, с ДКН: ****, негова собственост, нарушил правилата за движение:

чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, … преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат,… преди него …., и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“,

и умишлено причинил три средни телесни повреди на А.Б.Р. ***, изразяващи се в: разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на контузия на мозъка, разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на остра кръвна колекция над твърдата мозъчна обвивка в лявата слепоочно – тилна област, и счупване на челюст, дължащо се на счупване на стените на синусите на горната челюст, които са неразделна част от горната челюст – престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, предл. трето НК.

Гореописаните деяния са осъществени при условията на реална съвкупност, тъй като са извършени преди да е имало реализирано наказателно преследване за което и да е от тях с влязла в сила присъда, по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитника относно количеството и стойността на установените наркотични вещества. Отбелязването, че цялото количество се събирало в един найлонов пакет и не се отличавало с „грандиозни“ размери не опровергава изводите относно обективната и субективната страна на деянието по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, предл. първо и предл. трето, т. 4 вр. ал. 1, изр. първо, предл. първо вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Същото е относимо и към твърденията за съдебното минало на подсъдимия и прилагането на чл. 29, ал. 1,  б. „а“ НК. Неправилно е да се твърди, че всички предходни осъждания се обхващали от квалификацията на опасния рецидив и не можели да влияят отрицателно върху характеристиката на дееца. Както се посочи по-горе, само едно от осъжданията на Ц. попада в обхвата на чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, докато всички останали следва да бъдат преценяни на общо основание относно личността на подсъдимия. Не се споделят и доводите относно начина на провеждане на полицейската операция по задържането на Ц.. Провеждането й в почивен ден, с участието на цивилни полицейски служители, част от които са от ръководния състав, не е в нарушение нито на ЗМВР, нито на подзаконовите актове по прилагането му. Изтъкването на нарушения в тази насока, целящи да представят подсъдимия в една по-благоприятна светлина, представлява единствено изместване на фокуса от въпроса за наказателната отговорност към действията на други лица, с цел да се подкрепи защитната теза.

 

Следва да се отбележи и факта, че за участието си в инкриминираната дейност Т. Т. и М. А. също са привлечени като обвиняеми. С внесено за одобряване споразумение от 20.06.2018 г. по НОХД №315/2018 г. на Окръжен съд – Хасково обвиняемият М. А. е признат за виновен в това, че на 29.10.2016 г. в село Д., община С., област Хасково, при условията на продължавано престъпление, като извършител, и в съучастие с Т. Т. като извършител, без надлежно разрешително: 1. държал с цел разпространение в наследствена къща в село Д., стопанисвана от него, високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 1675.7007 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % тегловни процента на стойност 10 054.20 лв. и 2.на публично място – кафе – аперитив „О.“ в село Д., разпространил на С.Ц. високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 479.7007 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % тегловни процента на стойност 2878.20 лв. (част от държаното с цел разпространение количество), поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. второ, предл. първо вр. ал. 1, изр. първо, предл. първо вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Обвиняемият Т. Т. се е признал за виновен в това, че на 29.10.2016 г. в село Д., община С., област Хасково, при условията на продължавано престъпление, като извършител, и в съучастие с М. А. като извършител, без надлежно разрешително: 1. държал с цел разпространение в наследствена къща в село Д., стопанисвана от М. А., високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 1675.7007 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % тегловни процента на стойност 10 054.20 лв. и 2.на публично място – кафе – аперитив „О.“ в село Д., разпространил на С.Ц. високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 479.7007 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,7 % тегловни процента на стойност 2878.20 лв. (част от държаното с цел разпространение количество), поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. второ, предл. първо вр. ал. 1, изр. първо, предл. първо вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да изтърпи при първоначален „общ режим“ и „глоба“ в размер на 10 000 лв.

 

По вида и размера на наказанието на подс. Ц.:

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете провеждането на диференцираната процедура по реда на чл. 371, т. 2 НПК и критериите на чл. 54 НК, като прие, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно наличие на многобройни смекчаващи отговороността обстоятелства, както се изтъква от защитника на подсъдимия. На първо място, степента на обществена опасност и на двете деяния е завишена. С първото деяние по особено съществен начин се засягат обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, като придобиването и държането с цел разпространение на високорискови наркотични вещества в никакъв случай не може да бъде толерирано нито от правна, нито от обществена гледна точка. При извършване на второто деяние подсъдимият Ц. недвусмислено е изразил своето пренебрежително отношение към човешкия живот и безопасността на движение, като в случаая особено укорително значение има фактът, че деянието е извършено умишлено (макар и при условията на евентуален умисъл), както и факта, че то е извършено срещу лице, полицейски служител, който подсъдимият е познавал и това е следвало да въздейства предупредително върху взетите от него решения и тяхното изпълнение. На следващо място, личността на самият деец също се отличава със завишена степен на обществена опасност. За този извод съдът се позовава на обремененото съдебно минало на Ц., като взе предвид неговите осъждания извън онези, които попадат в обхвата на правната квалификация за „опасен рецидив“ по чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Няма данни предходните осъждания на Ц. да са упражнили възпитателно въздействие върху него. Отделно от това, в поведението на Ц. се установява и определена трайна тенденция да извършва дейности, свързани преимуществено с наркотични вещества. По делото са констатирани и негативни характеристични данни за подсъдимия. От друга страна, като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете семейното положение на подсъдимия, който от връзката си със свидетелката К.О. има първо дете, като се очаква и второ дете. От значение в тази насока са още трудовата ангажираност на Ц. и имущественото му състояние, което с оглед необходимостта да полага грижи за семейството си, не е стабилно. Смекчаващо обстоятелство е и здравословното състояние на Ц., с оглед на хронична надбъбречна недостатъчност - заболяване „Морбит Адисон“. 

            Ето защо за деянията по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, предл. първо и предл. трето, т. 4 вр. ал. 1, изр. първо, предл. първо вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК съдът определи наказание, при условията на чл. 54 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, което след редукцията, на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК, с 1/3 осъди подс. Ц. на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Наред с това наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв.

         За деянието по чл. 342, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, предл. трето НК съдът определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, което след това редуцира с 1/3 и се определи като краен размер на 3 години, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 342, ал. 4 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от 3 години.

         Настоящият съдебен състав намира, че така наложените по вид и размер наказания ще окажат необходимото въздействие за постигане на генералната и индивидуалната превенция по чл. 36 НК.

         Доколкото са налице престъпни деяния, извършени при условията на реална съвкупност и преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът приложи чл. 23, ал. 1 НК, като определи едно общо наказание в размер на по-тежкото от тях (това за първото деяние по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, предл. първо и предл. трето, т. 4 вр. ал. 1, изр. първо, предл. първо вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК), а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, като присъедини към него и наказанията „глоба“ в размер на 10 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК.

                Налице са предпоставките на чл. 24 от НК, тъй като наложените наказания са от един и същ вид – „лишаване от свобода”, поради което съдът увеличи така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години с 6 месеца.            

Съдът също така приложи чл. 59, ал. 1 от НК, като приспадна времето, през което Ц. е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото наказателно производство, считано от 29.10.2016 година до 17.08.2017 година.

 

         По веществените доказателства и разноските:

         При спазване на императивните изисквания на чл. 354а, ал. 6 от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението -  марихуана с нетно тегло 1 186 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6.7 % - след вземане на представителна проба с нетно тегло 10 грама, и неизразходван остатък от представителната проба - 9.2681 грама; марихуана с нетно тегло 479.60 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6.7 % - неизразходван остатък след извършена физико-химическа експертиза; марихуана с нетно тегло 0.0401 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6.8 % - неизразходван остатък след извършена физико-химическа експертиза; марихуана с нетно тегло 0.2971 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10.7 % - неизразходван остатък след извършена физико-химическа експертиза и амфетамин с нетно тегло 0.8666 грама - неизразходван остатък след извършена физико-химическа експертиза – всички на съхранение в Агенция Митници, ЦМУ-София, и разпореди същите да бъдат унищожени.

         По отношение на веществените доказателства, представляващи опаковки от наркотични вещества, ведно с найлонови чанти, сред които една черна на цвят с черни и бели надписи и друга от магазин „Кауфланд” и два броя електронни везни със следи от наркотични вещества (сребристи на цвят, с прозрачен капак), съдът прие, че представляват вещи без стойност и постанови да се унищожат.

         По отношение на останалите веществени доказателства, представляващи мобилен телефонен апарат марка „НТС” с IМЕI: *** и IМЕI: ***, със сим-карта с телефонен номер ***; метален ключодържател с надпис на латиница „ISTANBUL“ с халка с 4 броя ключове от бял метал; метална халка с 3 броя ключове от бял метал, един от които обикновен; 1 брой ключ от бял метал с черна пластмасова дръжка с надпис „МТ1АР“, 1 брой държач за сим-карта на „Виваком“ с баркод и надпис над него: **/РIN 1: **/ РUК 1 : **/ РIN 2 : **/ РUK 2: **“ - намерени в  подлакътника на лек автомобил марка „БМВ” с ДКН: *****между предните две седалки - приобщени с протокол за оглед на ВД от 03.11.2016г., съдът взе пред вид данните от материалите по досъдебното производство са принадлежността и собствеността на тези движими вещи и разпореди същите да се върнат на собственика - подсъдимия Ц..

         Аналогично на това и съобразно данните за веществените доказателства, представляващи дамска кожена чанта - тип раница, мобилен телефонен апарат марка „SAMSUNG” с IМЕI: ***, със сим-карта с телефонен номер ****, съдът разпореди същите да се върнат на техния собственик – свидетелката Г.Г..       

          За нуждите на настоящото производство е приложено и веществено доказателство, представляващо мобилен телефонен апарат марка „Самсунг” с IМЕI: ***, с поставена сим-карта с телефонен номер ****, собственост на свидетеля М. А., поради което съдът постанови да бъде върнато на същия.

           За нуждите на производство са приложени и веществени доказателства, представляващи мобилен  телефонен апарат марка  „SAMSUNG”  с IМЕI: *** и IМЕI: *****, със сим-карта с телефонен номер ****, мобилен телефонен апарат марка „NOKIА”  с IМЕI:  ***,  с микро  сим-карта на мобилен  оператор „Мобилтел”  с № ****,  поставена в  сим-карта със стандартен размер  с № ****, мобилен телефонен апарат марка „НТС” с IМЕI: **** и мобилен  телефонен  апарат  марка  „АLСАТЕL”   модел   „ОNЕ   ТОUСН   6030Х”   е  IМЕI **, собственост на свидителя Т. Т., поради което съдът постанови да се върнат на същия.

             С оглед изхода от делото и признаването на подсъдимия за виновен, съдът го осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на ОС-Хасково сумата от 4 156,18 лева, представляваща направените на досъдебното производство разноски.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                             Председател :