Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер ….. Година 2021,28.04. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На осми март Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:
………………………………………...
Съдебни
заседатели: …………………………………….......
Секретар
Цветанка Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 1287
по описа за 2020 година
и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Ищцата Г.К.Р. *** чрез пълномощника адв. Панайот Велков с адрес на кантората
гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, е предявила обективно
кумулативно съединени искове против ЗК „Бул инс“ АД, ЕИК *********, за осъждане
на ответника да й заплати следните суми: 140000 лева /след направено увеличение
на частичната претенция по размер в
последното съдено заседание/-част от обезщетение за претърпени физически и
психически болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, породени от
причинени телесни увреждания при настъпило на 04.10.2019 год. ПТП по вина на водача на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „Ауди“,
модел А 3, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на
увреждането-04.10.2019 год., до
окончателното изплащане и 4357,10
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в направени разходи за лечение на
получените телесни увреждания при същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира се присъждане на
възнаграждение на процесуалния представител – адвокат при условията на чл.38, т.2
вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата. Твърди, че на 04.10.2019 год. около 23,20 часа в гр.Бургас като пътник в
превозно средство-лек автомобил „Ауди“, модел А 3 с водач М.К., претърпява
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което търпи телесни
увреждания-политравма с опасност за живота. Сочи, че инцидентът е реализиран
самостоятелно от водача на лекия автомобил, в който е пътувала. Описва подробно
получените травми и проведеното лечение. Непосредствено след
произшествието е постъпила в
УМБАЛ-Бургас в състояние на „Кома“, установена по скала на Глазгоу 4т.-5т., незабавно
й е извършена животоспасяваща оперативна интервенция за отстраняване на мозъчен
хематом, продължила около 9 часа. Около две седмици след това е извършена нова
операция, при която е отстранена част от черепната кост и е поставен
имплант-синтетична резорбируема „дура“, около 10 дни след това е извършена и
трета операция, при която вече поставеният имплант е окончателно фиксиран. След
около четири месеца ,отново е извършена оперативна интервенция, при която е
поставен индивидуално произведен за ищцата 3Д имплант, заместващ отстранената
при предходна ентервенция черепла кост, като с това черепа на ищцата е бил
възстановен в цялост. Описани са и
получените на други органи и системи увреждания и тяхното лечение, както
и отражението им върху социалния живот и
психиката на ищцата. Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са с правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът ЗД „Бул Инс“, ЕИК ********* в писмения си отговор, намира исковете за допустими, но за неоснователни. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение. Не оспорва ,че на 04.10.2019 год. е настъпило ПТП с участието на застрахования при него автомобил, но твърди, че липсва деликт, тъй като не се е осъществил деликтния фактически състав със всичките му елементи. Счита, че претърпяната травма от ищцата не е резултат единствено от виновното поведение на водача на лекия автомобил. Заявява, че от нейна страна е налице съпричиняване-няма данни да е носила обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП, а по силата на чл.137а от ЗДвП като пътник е била задължена да пътува с поставен такъв. Смята, че ако се бе возила с предпазен колан претърпените травми нямаше да придобият тези измерения. Оспорва претърпяването на неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания, както и размера на претендираното обезщетение ,като го счита за некореспондиращо с принципа за справедливост и прекомерно. Намира, че претендирания размер на частичния иск е силно завишен и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на размера на претендираното обезщетение ,включително и с оглед съпричиняване от страна на пострадалата. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят по следните обстоятелства: на 04.10.2019 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Ауди“,модел А3 с водач М.Т.К., като ПТП е реализирано самостоятелно; налице е валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, което е било участник в произшествието - лек автомобил марка „Ауди“,модел А3,рег.№ А 1803 НР; с влязло в сила споразумение от 19.10.2020 год. по НОХД № 4258 по описа за 2020 год. на Районен съд Бургас , задължително за настоящия съд,който разглежда гражданските последици от деянието на основание чл.300 от ГПК относно това ,че деянието описано в него е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, М.К. се е признал за виновен в това, че на 04.10.2019 год. в гр.Бургас ,на главен път „1-9“,231-ви километър ,в посока от кв. Сарафово към ж.к.“Изгрев“ ,при управление на МПС –лек автомобил марка „Ауда“,модел „АЗ“,с рег. № ѝ 1803 НР, нарушил правилата за движение, визирани в Закон за движението по пътищата,а именно: чл.21,ал.2 от ЗДвП-когато стойността на скоростта,която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак-като се движил със скорост от 98,5 км/ч,при наличие на пътен знак „В26“-забранено движение със скорост по-висока от 80 км/ч, при което допуснал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинил на пътника в автомобила Г.К.Р., родена на *** год., тежка телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с контузия на мозъка, субдурален и интрахемисферални хематоми, мозъчна кома, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота-престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“,предл.1,вр. с чл.342,ал.1 от НК вр. чл.21,ал.2 от ЗДвП.
От извършената и приета без възражения от страните съдебно-медицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира, тъй като не страда от вътрешни противоречия, изготвена е въз основа на събраната по реда на чл.192 от ГПК медицинска документация от две лечебни заведения и липсват данни, които да опровергават изводите й, се установява, че ищцата е постъпила на лечение в УМБАЛ-Бургас на 05.10.2019 год. в критично общо състояние с диагноза: контузия на главата,сътресение на мозъка, субдурален хематом и интрахемисфералис, мозъчна кома, ликворея и придружаващи травматични увреждания: счупване на 5 шиен прешлен с травматична дискова херния на ниво С5-6, контузия на гръдния кош с пневмоторакс в дясно, счупване на лява ключица. Неврологичният й статус по скалата Глазгоу е бил в най-неблагоприятният диапазон, според който мозъчните увреждания-при определени 4-5 точки, се квалифицират като тежка кома, констатирана е и лявостранна хемипареза. На датата на приема, е била извършена оперативна интервенция - бил е отворен черепа й, за да бъде отстранен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. По отношение фрактурата на лява ключица е поставена митела, по отношение контузията на гръдния кош е поставен торакален дрен. В отделението по неврохирургия,където е била преместена на 12.10.2019 год. след стабилизиране в отделението по анестезия и интензивно лечение, лечението е продължило и ищцата постепенно е започнала да се възстановява.На 17.10.2019 год. отново е била извършена оперативна интервенция- отваряне на черепа, както и пластика на твърдата мозъчна обвивка/дура матер/, а на 28.10.2019 год. под обща анестезия е извършена само пластика на твърдата обвивка на мозъка. Поставена е била шийна яка. В деня на изписване-07.11.2019 год., Г.Р. е в съзнание, като по скалата Глазгоу, точките са максимални-15, сочещи на най-благоприятно развитие на травматичното увреждане, левостранната хемипареза е в обратно развитие, черепно-мозъчните нерви са без особености.
На 02.12.2019 год. Г.Р. е постъпила в УМБАЛ „Иван Рилски“ гр.София, клиника по неврохирургия, с диагноза: травматична фрактура на С5/пети шиен прешлен/ и травматична медианна херния на ниво С 5-6.Оплакванията са били за силни болки в шийния отдел с ограничена подвижност и появило са изтръпване на двете ръце. Констатирано е по отношение на неврологичния й статус латентна лявостранна хемипареза, шиен вертебрален синдром с ограничена подвижност в шиен отдел,двустранни парестезии, сетивност-нарушена повърхностна и съхранена дълбока. Установено е, че е нарушена физиологичната шийна извивка/лордоза/, с тенденция към оформяне на деформация/кифоза/, тялото на шиен прешлен С5 е с посттравматично променена форма, открит е малък костен фрагмент в областта на долно-предния му ръб, оставащ свързан с прешленното тяло; на ниво С5-С6-прешлени е установена посттравматична медианна дискова херния. Предприето е оперативно лечение, като след него хода на заболяването е гладък, ищцата е съобщила за подобрение в неврологичната симптоматика; била е вертикализирана и раздвижена на първи постоперативен ден с шийна яка,не е бил регистриран допълнителен неврологичен дефицит, настъпило е подобрение по отношение на възбудната симтоматика. Била е изписана на 10.12.2019 год.На 24.02.2020 год. отново е постъпила в УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ в гр.София с диагноза: бифронтопариетален дефект. Извършена е оперативна интервенция на 26.02.2020 год., поставен е 3D имплант, който замества част от костта на черепа. Имплантът се моделира предварително, точно по формата на костта, която трябва да замести, като след поставянето остава за цял живот. Изписана е на 01.03.2020 год. при гладък следоперативен период. На 11.03.2020 год. е проведен амбулаторен преглед за състоянието на лява ключица, като е отчетена непълна консолидация с лека деформация в процес на ремоделаж, препоръчана е лечебна физкултура. Вещото лице е извършило преглед на Г.Р. на 05.02.2021 год. Установил е,че тя е на видима възраст, отговаряща на действителната с правилно телосложение, ориентирана за време, място и личност, придвижва се самостоятелно без помощни средства. В окосмената част на главата има ясно видим оперативен цикатрикс обикалящ темето, по предната повърхност на шията в ляво има надлъжен оперативен цикатрикт, трудно различим. Движенията във врата са в пълен обем, по хода на лява ключица се опипва лека подутина,без външен израз. Единственото оплакване е, че при флексия на главата в легнало положение чувства лека болка и напрежение в медиалния край на лявата ключица.
Експертът е заключил, че уврежданията са в резултат на рязкото превиване и отвеждане на главата при внезапното привеждане на автомобила от движение в покой при ПТП/камшичен удар/, а част от уврежданията са причинени и от самия предпазен колан, с който ищцата е била по време на удара, седейки на предна дясна седалка. Разяснява в съдебно заседание, че черепът е затворена кутия и при горните условия, при удар от едната страна ,индиректно по механизма на контрапункт се получава удар и от другата страна-травмата е двустранна. Такива мозъчни травми обичайно получават пътници в лек автомобил с поставен предпазен колан при рязко спиране, т.е. налице е причинно следствена връзка между уврежданията и произшествието. Вещото лице е посочило също така, че конкретната мозъчна травма се квалифицира като постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Към момента на прегледа Г.Р. е напълно възстановена от травмите, като възстановителния период при мозъчната травма е в рамките на обичайното - около 6 месеца, травмата на шийния прешлен е отзвучала следоперативно за срок от около 5 месеца-колкото е обичайно ,единствено по отношение на счупената ключица, срокът за възстановяване е удължен спрямо обичайния и се е проточил във времето около 5-6 месеца. Експертът посочва в съдебно заседание, че при Г.Р. резултатът от проведените лечения е много положителен с оглед тежкото състояние, в което се е намирала непосредствено след произшествието. Заявява,че възстановяването е в максимална степен.
От показанията на разпитаните свидетели, които съдът също изцяло възприема, тъй като са последователни, предоставят лични впечатления и възприятия и представляват безпротиворечиво допълнение към физиологичните данни в съдебно-медицинската експертиза, се установява емоционалното и психично състояние на Г.Р. в хода на целия лечебен процес, а и понастоящем. Непосредствено след катастрофата, при постъпване в УМБАЛ Бургас, й е направена операция продължила около 9-10 часа, а самия болничен престой е продължил малко повече от 1 месец. В този период Г. е била на легло, с превръзка на главата, с яка на шията, ръката й е била обездвижена, била е много бледа, в състояние на постоянен унес, като преимуществено е спяла. В моментите,в които е била будна,е отваряла и затваряла очи, не е могла да говори,като по гримасите на лицето й и стичащите се по него сълзи близките й са разбирали за изпитваните силни болки и нуждата от обезпобялащи лекарства. Изписана е била на количка, като е била пренесена на ръце до дома си, където отново е сложена на легло. Възстановявала се е трудно и в домашни условия, дълго време не е искала да става,тъй като се е страхувала, не е искала и да говори. Превръзката на ръката и яката на шията е продължила да носи и след изписването от болницата. Когато се е поотпуснала , е започнала да споделя,но е нямала ярки спомени, питала е обкръжаващите я какво й се е случило.Почти не се е хранела, нямала е сили да става и да се изправя. Постепенно близките й са започнали да я изправят да седи в леглото, после от седнало положение са започнали да я подпомагат да се изправи,после да прави малки крачки,като през цялото това време тя е изпитвала страх. Храненето е било с пасирана храна,с млека,като е било осъществявано от майка й с лъжичка.Говорела е бавно, тихо, не е могла да води нормален диалог, като по-скоро е отговаряла на въпроси, отколкото да споделя или да започне разговор. Първата операция в гр.София на шиен прешлен е продължила около 4 часа, като отново е последвало раздвижване с болки,говорела е заваляно, не се е разбирало какво казва, забравяла е. Втората операция в гр.София ,при която е поставен 3D имплант, е продължила около 6-7 часа, като до провеждането й Г. е била с отвор на черепа, покрит от превръзка. Болничният престой е бил около 7-10 дни ,след което превръзката е била свалена и е сложила перука. Произшествието е променило коренно Г.Р.. От много усмихнато, живо инициативно, комуникативно дете с приятели, тя се е затворила в себе си, изпитва срам и страх от състоянието, в което се намира, не иска да общува, включително и със съучениците си. Притеснява се ,че може да се разболее от нещо, както и от това какво ще си мислят хората и съучениците за нея. Има белези от операциите на главата и на врата. Особено я тревожи това, че е с перука, както и предстоящият абитуриенски бал. Нагласите и настроението й по отношение на контактите с други хора и предстоящото завършване се променят рязко почти всеки ден. Не е прекъсвала училище, не се е наложило да повтаря учебна година, въпреки,че произшествието се е случило почти в началото на учебната 2019 год. на 04.10.2019 год., обучението й е протекло по индивидуален план. Понастоящем продължава да се оплаква от болки в главата и ключицата, за които приема обезболяващи.
Допуснатата съдебно-автотехническа експертиза,извършена и на база находящите се в досъдебното производство данни ,потвърждава механизма на получените увреждания. Вещото лице констатира,че лекият автомобил, в който Г.Р. е пътувала, е конструктивно съоръжен с предпазни колани, както на предните, така и на задните седалки, като конктерният автомобил е бил с технически изправни предпазни колани. Данните от досъдебното производство потвръждават обстоятелството, че преди и в момента на произшествието Г.Р. е била с поставен обезопасителен колан, като е седяла на предна дясна седалка. Експертът разяснява, че въздушните възглавници, които също обезопасяват мястото, на което се е намирала към момента на ПТП Г.Р., не са се задействали, тъй като ударът, причинил травмата на главата на пътничката, е бил в задната част на автомобила, а инерционните сензори са настроени да реагират на челен или на страничен удар.
В последното съдебно заседание съдът е пропуснал да се произнесе по две от направените доказателствени искания от ищцата-по допускане до разпит в качеството на свидетел на старши полицай Р.С. и по искането за допускане на съдебно-психолочигна експертиза. И по двете искания съдът е посочил, че ще вземе становище след събиране на всички останали допуснати доказателства. Въпреки пропускът, съдът намира,че не са налице основания за внасяне на делото в съдебно заседания,тъй като всички допуснати и събрани доказателства изясняват напълно спора от фактическа страна ,като други доказателства са ненужни. Р.С. е следвало да изяснява въпроса с ползването на обезопасителен колан,а този факт е установен от двете допуснати експертизи.Съдебно-психологичната експертиза е следвало да установи емоционалното и психично състояние на ищцата,а данни за него са налице както в събраните безпротиворечиви гласни доказателства,така и в писмените такива.
При така установената фактическа обстановка съдът нампари следните изводи от правна страна:
С оглед на обстоятелството,че част от основните елементи от фактическия състав по чл.432 от КЗ са установени с влязло в сила споразумение ,задължително за настоящия съд по чл.300 от ГПК, а въпросът за наличието на задължителна застраховка гражданска отговорност е безспорен и доказан с приложените писмени доказателства, съдът счита, че спорът между страните е съсредоточен само по отношение на обема и размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
При установените и описани по-горе търпени страдания и неудобства съдът намира, че на Г.Р. следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 95000 лв. При определянето му съдът съобрази следното:Г.Р. е младо момиче, като при произшествието е била на 17 години, а понастоящем на 18 години, катастрофата е възникнала непосредствено преди навършване на пълнолетие и преди началото на самостоятелния й жизнен път, нормалното развитие на който силно негативно се влияе и ще продължи да се влияе от непрестанното, съпътстващо целия живот, усещане за наличие на чуждо тяло в организма, което замества премахната кост от черепа, от необходимостта непрекъснато да се носи аксесоар-перука, от страха да не се получат в бъдеще други здравословни проблеми в мозъчната дейност, изпитваните болки, страдания и неудобства във възстановителния период, продължил от около 6 месеца, страха, притеснението и срама от външния вид, които ще останал за цял живот. Горните факти сочат на неимуществени вреди с висок интензитет, част от които ще продължат през целия живот. От друга страна следва да се вземе предвид изключително добрата степен на възстановяване на организма на момичето, случило се в рамките на обичайното за този вид увреждания ,с изключение на травмата на ключицата, обстоятелството,че травмата на главата не е довела до засягане на мозъчните функции-памет/ с изключение на самата катастрофа/, познавателни способности,говор, движения, не е накърнила структурата на мозъка, не е причинила психични разстройства,които да останат през целия живот на Г.Р., да налагат непрекъснат прием на медикаменти, които да контролират неврологичното или психичното й състояние, чужда помощ при обгрижване или обслужване,да са причинили процент на инвалидизиране ,променяйки временно или постоянно драстично качеството и стандарта на живот на момичето.Съобразявайки горните данни, стандарта на живот в страната и лимитите на застраховките гражданска отговорност към датата на произшествието, както и съдебната практика ,съдът намира, че не са налице основания за приемане на размер на обезщетението по-голям от 95000 лв. При това положение предявеният иск следва да се уважи в този размер като пълен,а не частичен ,както е предявен.
По отношение на имуществените вреди, съдът намира, видно от приложените писмени доказателства,а и страните не спорят по тези обстоятелства, че за лечението на Г.Р., извън поеманите от НЗОК разноски, са направени разходи в общ размер от 4357,10 лв. Не е оспорена връзката на нито една от приложените фактури и касови бележки с лечебния процес. При това положение предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди се явява изцяло основателен и доказан в пълния предявен размер, в който и следва да се уважи.
Не следва да се уважи направеното възражение за съпричиняване, заявено от ответника, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан. Както бе изяснено от двете извършени и приети без възражения от страните съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, Г.Р. не е проявила небрежност, неползвайки предпазен колан, с който лекият автомобил ,в който е пътувала е бил фабрично оборудван. При това положение не са налице основания за намаляване на определените по-горе размери на обезщетенията.
Обезщетенията следва да се присъдят със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба в съда, както са и заявени, тъй като ответното дружество е изпаднало в забава от момента,от който са изтекли три месеца от отправяне на застрахователна претенция към него.Застрахователната претенция е заявена на 18.11.2019 год., три месеца са изтекли на 18.02.2020 год., исковата молба е предявена в съда на 08.06.2020 год.
По разноските:
На ищцата не следва да бъдат присъждани разноски,тъй като тя не е направила такива-на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК е освободена от държавна такса и разноски,поради което не е заплащала такива, а по отношение на заплатената преди влизане в сила на споразумението по наказателното дело сума е постановено определение № 260232 от 28.01.2021 год. за връщането им. Разноски за адвокат също не е направила, предвид данните от сключения договор за правна защита и съдействие за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице и отправеното в края на исковата молба искане за осъждане на ответника да заплати възнаграждението на адв.Велков на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска за неимуществени вреди от 45000 лв. От ищцовата страна е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение,както и за липса на разходно-оправдателни документи за заплатен хонорар на адв. Г.Д..Второто възражение съдът намира за несъстоятелно. От приложения на лист 111 от делото договор за правна защита и съдействие е видно,че в брой е заплатена сумата от 6800 лв., която по размер съответства на размера на договореното възнаграждение без ДДС. Сумата е заплатена на адв. Мариян Гочев, приложил молбата на лист 110 от делото.В производството по настоящото дело фактически, при условията на преупълномощаване е участвал адв. Гочо Димов. Безспорно е при това положение, че за правна защита и съдействие ответникът е направил разноски за възнаграждение на един адвокат и претендира такива. Без значение е дали адвокатът-страна по договора за правна защита и съдействие,получил възнаграждението, е осъществил възложението по сключения договор лично или чрез преупълномощаване. На основание чл.25, ал.4 от Закона за адвокатурата правото на преупълномощаване е част от възложението по договора за правна защита и съдействие, поради което извършеното от пълномощника по преупълномощаване следва да се счита за извършено от пълномощника-адвокат.Основателно е, обаче, възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. За защита по настоящото дело,без да има данни за приложение при договарянето между страните на чл.2,ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 6800 лв. без ДДС, което следва да се счита за уговорено върху сбора от исковите претенции. При първоначално заявени претенции от общо 104357,10 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3617,14 лв.-чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като към този момент са оспорени както извършването на деликт от страна на водача на лекия автомобил,така и размера на обезщетението за неимуществени вреди, включително е направено възражение за съпричиняване, ангажирани са обаче само доказателства по възражението за съпричиняване. Впоследствие, след като в хода на делото е установено с влязло в сила споразумение ,че деянието на застрахования водач е престъпление и искът за неимуществени вреди е увеличен на 140000 лв.-отново като частичен, минималното възнаграждение по горния текст от подзаконовия нормативен акт при общ размер на претенциите от 144357,10 лв. е 4417,14 лв. Фактическата и правна сложност на делото с оглед заявените оспорвания и възражения обосновава размер на възнаграждението за защита на ответника при приключване на производството в настоящата инстанция от 5000 лв. без ДДС При това положение договореното такова от 6800 лв. без ДДС се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 5000 лв. без ДДС или 6000 лв. с ДДС. С оглед на горното направените от ответника разноски следва да се определят на сумата от 6325 лв. Дължимите от ищцата разноски на ответника при това положение съобразно отхвърлената част от исковете възлизат на сумата от 1971,67 лв.Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 3974,28 лв. –държавна такса за водене на делото съобразно уважената част от исковете и сумата от 120,45 лв.-разноски за платено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда,съобразно уважената част от исковете,а на адвокат Панайот Велков възнаграждение в размер на 3915 лв. – чл.7, ал.2, т.2 и т.4 във вр. с чл.2, ал.5 от Наредбата, посочена по-горе съобразно уважената част от исковете.
По изложените съображения и на основание чл.432 от КЗ съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Г.К.Р. *** по банкова сметка *** Г.К.Р. *** с IBAN : ***; BIC ***:
95 000 ( деветдесет и пет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие
настъпило на 04.10.2019 год. пътно-транспортно произшествие, причинено от
водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил марка „Ауди“, модел А3, рег. № А 1803
НР, ведно със законната лихва за забава, считано
от 08.06.2020 год. до окончателното
ѝ изплащане и 4357,10 лв. /четири хиляди триста петдесет и седем лева и
десет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
следствие настъпило на 04.10.2019 год. пътно-транспортно произшествие,
причинено от водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил марка „Ауди“, модел А3, рег. № А 1803
НР, ведно със законната лихва за забава, считано
от 08.06.2020 год. до окончателното
ѝ изплащане, като иска за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди над уважения пълен размер от 95000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адвокат Панайот Йовчев Велков, ЕГН **********,
с адрес *** сумата о 3915 лв. (три хиляди
деветстотин и петнадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено по правилата на чл. 7, ал. 2,т.2 и т. 4
във вр. с чл.2,ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Бул инс“
АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Бургас, държавна
такса за настоящото първоинстанционно
производство в размер на 3974,28 (три хиляди деветстотин
седемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки) лева,както и
платените от бюджета на съда 120,45 лв.(
сто и двадесет лева и четиридесет и пет стотинки)лв. за покриване на част от заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, на вещо лице за отговорите на въпросите,поставени от ищцата към извършената и приета съдебно-медицинска
експертиза, за които такса и разноска тя е била освободена.
ОСЪЖДА Г.К.Р.
*** да заплати на Застрахователна
компания „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 1971,67 лв./хиляда деветстотин
седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени
от ответника разноски за настоящото първоинстанционно производство съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: