О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 285
15.02.2017 година град Бургас
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На петнадесети февруари година 2017
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева
2. Кремена Лазарова
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
частно гражданско дело номер 4 по описа за
2017 година, съобрази следното:
Производството е по чл.423 от ГПК.
Постъпило е възражение
вх.№ 19797/29.12.2016г. на Бургаски
окръжен съд, подадено от И.И.М., ЕГН: ********** с постоянен адрес по л.карта:
гр.Б., ж.к.“М. Р.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, чрез адв.Антон Стоянов, служебен
адрес: гр.Бургас, ул.„Успенска“ № 4 срещу заповед за незабавно изпълнение №
3104/27.08.2015г. издадена по ч.гр.д.№ 5486/2015г. по описа на БРС. Молителката
заявява, че не е надлежно уведомена за издаването на заповедта и не е имала
възможност в законовия срок по чл.414 ГПК да депозира възражение против нея. Твърди,
че считано от м. април, 2014г. няма обичайно местопребиваване на територията на
Република България, понеже е работила в Норвегия. Твърди, че длъжностното лице,
връчващо уведомленията към БРС, е допуснало нарушения на чл.47 ГПК по повод
известяването й за издадената заповед. Твърди, че са налице основанията по
чл.423, ал.1, т.2, 3 и 4 ГПК за приемане на възражението. Моли да бъде прието
възражението и бъде обезсилена издадената заповед, както и бъде спряно изпълнението на същата. Ангажира
доказателства.
Бургаският Окръжен съд, като взе
предвид постъпилото възражение и събраните доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна :
БРС е сезиран от „Уникредит
Булбанк” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Света Неделя” №
7, ЕИК *********, представлявано съвместно от Л.Хампарцумян и А.Казини –
Изпълнителни Директори, чрез адв.Ж.Денев, съдебен адрес: гр.Стара Загора,
бул.“Цар Симеон Велики“ № 115, ет.2, със заявление за снабдяване със заповед за
изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу И.И.М. за сумите, посочени в
заявлението. Заявлението е удовлетворено, като е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 3104/27.08.2015г. по ч.гр.д.№ 5486/2015г. по описа на БРС.
Видно е, че както в
заявлението, така и в цитираната заповед, за адрес на длъжника е посочен: гр.Бургас,
ж.к.“Меден Рудник“, бл.160, вх.1, ет.6. От приложената на стр.98 по ч.гр.д.№ 5486/15г.
БРС справка се установява, че лицето има регистриран постоянен и настоящ адрес
към 26.08.2015г. – съвпадащ с посочения по-горе.
На същия адрес по
реда на чл.418, ал.5 ГПК ЧСИ е изпратил препис от постановената заповед за
незабавно изпълнение № 3104/27.08.2015г. по ч.гр.д.№ 5486/2015г. по описа на
БРС – л.144-л.148 по изп.д.№ 20157040401283/2015г. на ЧСИ Ив.Миндова, с район
на действие – района на БОС. Адресът е повторно проверен от ЧСИ и към
12.12.2015г. е съвпадал с горепосочения – л.27 по изпълнителното дело.
Видно е, че длъжностното лице, връчващо
съобщенията, е отразило, че поканата за доброволно изпълнение, ведно с
издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, са връчени на П.М.
– с. на И.М., със задължение да предаде книжата. Действително, ПДИ е връчена на
с. на И.М. на адрес: : гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.77, вх.4, ет.6, ап.17, но
това е станало по негово лично желание и със задължение да предаде книжата. Заповедта
е редовно връчена по правилата на чл.46 ГПК на 08.01.16г. и лицето следва да се
счита за редовно уведомено. При получаването на книжата свекърът на длъжницата
не е направил каквито и да е възражения.
Както стана ясно, М.
се позовава на факта, че считано от м.април, 2014г. няма обичайно
местопребиваване на територията на Република България. Ангажира писмени
доказателства.
От приложените
документи се установява, че на 01.12.2015г. И.М. е сключила договор за наем за
срок от 01.12.2015г. до 30.11.2016г. за жилище, находящо се на територията на
Кралство Испания.
В същото време по
делото са приложени доказателства, че молителката е сключила трудов договор за
периода 01.07.2015г. – 29.09.2015г. с работодател, упражняващ дейност на
територията на Кралство Норвегия и фишове от получено трудово възнаграждение за
м.07, 2016г., м.08, 2016г. и м.09, 2016г. за работа при същия работодател.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът приема, че договорът за наем на жилище не е
достатъчно убедително доказателство в подкрепа на твърдението, че И.М. е
пребивавала на територията на Кралство Испания за периода 01.12.2015г. до
30.11.2016г. В същото време липсват достатъчно убедителни доказателства, че към
датата на връчване на заповедта и копието от изпълнителния лист – 08.01.2016г.,
тя е имала обичайно местопребиваване извън пределите на Република България,
понеже ангажираните доказателства сочат полагане на труд в Кралство Норвегия в
периода м.07 – м.09.2016г.
На гореизложените
основания съдът намира, че възражението не следва да бъде прието. БОС приема,
при описаната фактическа обстановка, че БРС е приложил разпоредбите на ГПК
относно връчване на съобщения правилно и законосъобразно. Въпреки оплакванията
на длъжника, че не е уведомен надлежно, законът постановява той да се счита за
известен за постановения срещу него акт, след като е връчено уведомление по предвидения
от закона ред и е прието със задължение да бъде предадено.
Липсват данни за
ненадлежно уведомяване за издадената заповед за изпълнение. Следва, че
възражението не може да бъде прието.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражение вх.№ 19797/29.12.2016г. на Бургаски окръжен съд, подадено от И.И.М.,
ЕГН: ********** с постоянен адрес по л.карта: гр.Б., ж.к.“М. Р.“, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.**, чрез адв.Антон Стоянов, служебен адрес: гр. Бургас, ул. “Успенска’
№ 4 срещу заповед за незабавно изпълнение № 3104 /27.08.2015г. издадена по
ч.гр.д.№ 5486/2015г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.И.М., ЕГН: ********** за спиране на изпълнението
по изп.д.№ 20157040401283/2015г. на ЧСИ Ив.Миндова, с район на действие –
района на БОС.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.