О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2004/10.7.2018г.
Номер 10.07.2018 г. Град
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХVІ граждански състав
На десети юли две хиляди и осемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гр.д.№ 677 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от „Обединена Българска банка” АД с ЕИК ********* против Т.С.Д., с която
се иска да се приеме
за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1189/2016
г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от
6778,03 лв. - главница, договорна лихва в размер на 387,34 лв. за периода от
20.05.2015 г. – 03.05.2016 г., изискуема наказателна лихва в размер на 515,41
лв. за периода от 20.05.2015 г. до 03.05.2016 г., ведно със законна лихва от
датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 04.05.2016 г. до
изплащане на вземането. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез пълномощник,
с който искът се оспорва като неоснователен. Не се представят писмени
доказателства, правят доказателствени искания на
основание чл.190 ГПК за представяне на оригинал на пълномощно от което да е
видно,че изпълнителните директори на банката са упълномощили Боян Боянов да
сключи от името на банката процесния договор.
Съдът, като взе предвид, че
исковата молба е редовна и предявените обективно съединени искове са допустими,
намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Представените от ищеца писмени доказателства
са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.
Основателно е искането на ищеца за назначаване
на СИЕ с посочените в исковата молба задачи и същото следва да се уважи.
С оглед на горното и на основание
чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание
на 20.09.2018 г. от 14.30 часа, за която
дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДОПУСКА
представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА ч.гр.дело № 1189/2016 год. по
описа на ЯРС.
ДОПУСКА извършването на СИЕ, в.л. по
която след справка да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси, както
и на въпроса, поставен от съда, а именно – какъв е размерът на дължимите падежирали
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК процесни
суми /главница, лихви/ по договора за кредит, както и какъв е размерът на дълга
към момента за посочените в исковата молба периоди, след предварителен депозит
в размер на 300 лв., вносим от ищеца в тридневен срок от съобщението.
Експертизата да се извърши от
в.л. Светлана Димитрова, която да се уведоми за задачата след внасяне на
депозита.
На основание чл.190,ал.1 ГПК
задължава ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да
представи оригинала на пълномощното № 914-915/2014 год. на нотариус В.Кацарова
или заверено копие за вярност с оригинала от което да е видно,че изпълнителните
директори на банката са упълномощили Боян Боянов да сключва договори за
потребителски кредити от името на банката,като на основание чл.190,ал.2 ГПК
указва на ищеца,че непредставянето на документа ще се преценя съгласно
разпоредбата на чл.161 ГПК.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:
Твърди се в исковата молба, че по
силата на сключен между ищеца, от една
страна, и ответницата, от друга страна, договор за потребителски кредит с
фиксирана лихва от 06.03.2014 г., ищецът
е предоставил на ответницата кредит в размер на 8 400 лв. за покриване на
потребителски нужди, с краен срок на погасяване 20.02.2019 г. Кредитът напълно
бил усвоен на 07.03.2014 г. по банкова сметка ***. В чл. 4,ал.1 от договора за
кредит била уговорена възнаградителна /договорна/ лихва – редовна лихва в
размер на 9.95 % годишно,като лихвения процент бил фиксиран за целия срок на
договора.Съгласно чл.5,ал.1 от договора годишния процент на разходите към
датата на отпускане на кредита била в размер на 12,36 %. При забава в плащането кредитополучателят
дължал и обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 5
пункта,но не повече от размера на законната лихва. Към момента на сктлючване на договора лихвеният процент,който се прилагал
при забава на плащане по главницата и при предсрочна изискуемост бил в размер
на 14,95 %. Кредитът е следвало да бъде
погасен на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния
месец, считано от 20.03.2014 г. до 20.02.2019 г., включващи главница,лихва и
съответната част от годишната такса за управление и обслужване,в размер на
179,46 лв.,като съгласно чл.21 от договора целият кредит ставал предсрочно
изискуем при пълно или частично неплащане на която и да е погасителна вноска в
срок от 180 дни от падежа й. Сочи се ,че
ищецът е изпълнил всички свои задължения по договора, а ответницата не платила
погасителни вноски,като на основание чл.21 от договора ищеца банка упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,като на 18.11.2015 год. била
осчетоводена предсрочната му изискуемост. На 11.03.2016 г. и на 15.03.2016 год.
е изпратила до ответницата уведомително
писмо с обратна разписка, което е било върнато от адреса на местоживеене на
кредитополучателя като непотърсено в срок. Съгласно чл.15,ал.4 от договора, този начин на
уведомяване бил валиден.Въпреки това банката ищец изпратила нотариална покана
за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
на известния на на банката настоящ адрес,посочен от
длъжника в договора за кредит и адрес за кореспонденция между страните.
Нотариалната покана била представена за връчване на ответницата на 05.04.2016
год. с рег.№ 1419/2016 год.,том 1,акт.№ 85 от регистъра на нотариус,с рег.№ 322
та НК с район на действие РС-Ямбол. На посочената дата адресът ,посочен в
нотариалната покана е изпратен лично от нотариуса,като същия установил,че на
този адрес нямало как да бъде открито лицето длъжник,с оглед на това,че от шест
години на адреса живеело друго лице което не познавало адресата. В тази връзка
се твърди,че длъжника не е изпълнил договорното си задължение съгласно
разпоредбата на чл.15,ал.4 от договора да уведоми незабавно банката за
промяната на своя адрес. При неизпълнение на това свое задължение,всяка писмена
кореспонденция,изпратена от банката до последно посочения от кредитополучателя
адрес,се считала за редовно връчена в деня на изпращането й. В случая било налице
осъществяване на изрично уредена между страните фикционна
предпоставка-фингирано връчване на посочения в
договора адрес,като договорната фикция за връчване се приемала за допустима в
практиката на ВКС. Въпреки това на основание чл.47,ал.1 ГПК на 05.04.2016 год.
на входната врата на адреса на длъжника е залепено уведомление,като е
посочено,че нотариалната покана можело да се получи в двуседмичен срок от
залепването в канцеларията на посочения нотариус.Ответника или негов
представител в законоустановения срок,не се явил в
кантората на нотариуса да получи съобщението,като срока изтекъл на 25.04.2016
год./работен ден/,поради което на основание чл.47,ал.5 ГПК нотариалната покана
била връчена.Твърди се,че в предвид изложеното и с оглед уговореното между
страните в чл.15,ал.4 от договора,банката счита ,че е изпълнила задължението си
и е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание
чл.60,ал.2 ЗКИ,като в тази насока се цитира практика на ВКС. Към 04.05.2016 г. задължението на ответницата
по договора за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва включвало
следните суми: сумата от 6778,03 лв. - главница, редовна договорна лихва в
размер на 387,34 лв. за периода от 20.05.2015 г. – 03.05.2016 г., и изискуема наказателна
лихва в размер на 515,41 лв. за периода от 20.05.2015 г. до 03.05.2016 г.
Ищецът подал за дължимите суми
заявление по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. №
1189/2016 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ срещу длъжника и изпълнителен лист.Въз основа
на тях било образувано изпълнително дело № 00889/2016 год. по описа на ЧСИ,с
рег.№ 878 с район на действие ЯОС.Поканата за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело била връчена на длъжника на 09.10.2017 год.,като същия с
възражение вх.№ 16026/18.10.2017 год.
възразила,че не дължи присъдените в полза на банката заявител суми по
посоченото ч.гр.дело по описа на ЯРС.С разпореждане съдът е указал на
заявителя,че следва в едномесечен срок от уведомяването си да предяви иск за
установяване на вземането си, поради което се предявява настоящият установителен
иск на осн.чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Правното основание на предявените обективно
съединени искове е чл. 422 ГПК,във вр.чл.415,ал.1,т.1 ГПК, във вр.чл. 432, ал.1 ТЗ,във вр.чл.79 ЗЗД,във вр.чл.86 ЗЗД.
Ответницата оспорва иска по основание и
размер, като сочи, че не се доказва настъпване на предсрочната изискуемост на
вноските с настъпил падеж преди датата на подаване на заявлението в съда.Сочи
се,че в настоящия случай ищецът не е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем,като не била уведомена затова преди подаването на
заявлението по чл.417 ГПК.Липсвали доказателства,че уведомяването на
длъжника за предсрочната изискуемост на
кредита да е извършено надлежно и по законоустановения
ред,като не били спазени изискванията на чл.47,ал.1 ГПК,като адреса на
ответницата не е посетен най малко три пъти,с интервал поне една седмица между
всяко от тях,като едно от посещенията да е в неприсъствен ден.Сочи се ,че
посочения нотариус е посетил адреса на ответника само веднъж на 05.04.2016 год.
и като не открил ответника залепил уведомление. В тази връзка ищеца се опитал
да направи тълкуване на нормата на чл.47,ал.1 ГПК,което било в противоречие с
практиката на ВКС. Оспорват се представените доказателства във връзка с
удостоверяване съществуването по ч.гр.дело по описа на ЯРС,като в исковата
молба не се посочвали конкретна дата или момент от който да било видно,че
длъжника спрял плащанията по кредита,като също така не били посочени колко на
брой били дължимите вноски,пълни или частични били неплатените вноски,като се
претендирало обща сума за главница и лихви. Извлечението от счетоводните книги
бил частен удостоверителен документ,който следвало да отговаря на изискванията
на чл.60,ал.2 ЗКИ,и след като не отговарял не следвало да се кредита от съда за
реално дължими суми по кредита.На следващо място счита,че не са спазени
изискванията на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК,като в процесния
договор от 06.03.2014 год. не били посочени условията за издължаване на кредита
от потребителя,липсвал погасителен план,съдържа информация за
размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. От
друга страна неясно бил уговорен лихвения процент,в погасителния план липсвало
разбивка на всяка една от погасителните вноски,както и начина на определяне на
погасителните вноски,според уговореното в договора със съдържанието на
погасителния план,което пък от своя страна се нарушавали изискванията на
чл.11,ал.1,т.9 и т.11 ВПК,което на самостоятелно основание обуславяло недействителност
на процесния договор по чл.22 ЗПК. След като договора
не отговарял и не били спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона,то същия бил изцяло недействителен на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД,а
клаузите по него нищожни и не пораждали правно действие,за което съдът съгласно
практика на ВКС следял служебно.Твърди се,че ищеца не изпълнил задължението си
за предоставяне на кредитополучателя преддоговорна
информация,не бил предоставен погасителен план,като такъв не бил подписван от
ответника.Не ставало ясно с плащането на конкретна вноска какво точно се
погасявало по кредита по пера,не ставало ясно какво част от вноските
съставлявало възнаградителна лихва,при посочения в
договора лихвен процент,като се имало предвид,че става въпрос за краткосрочен
договор. Твърди се,че лицето подписало договора за банката няма представителна
власт,като се иска съдът да задължи банката –кредитор на основание чл.190 ГПК
да представи оригинала на пълномощното от който да било видно,че изпълнителните
директори на банката са упълномощили лицето подписало договора от тяхна страна
дали има представителна власт,в какво качество ги подписва и дали има права
затова. В тази връзка се оспорва и истинността на договора за предоставяне на
потребителски кредит от 06.03.2014 год.,който бил частен документ и тежестта на
доказване била на ищеца.След като ищеца представил документите,посочени в т.6
от настоящия отговор щяло да се установи дали въобще съществувало валидно
облигационно правоотношение между страните и дали това бил действителния
договор,въз основа на който се претендирали сумите от ответника. Поради това
исковата претенция била неоснователна и недоказана,като се иска от съда
постановяване на решение с което исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Не се
оспорва,че ответника е получил сумата по процесния
договор,както и подписването на договора за предоставяне на потребителски
кредит с фиксирана лихва от 06.03.2014 год. от страна на ответницата при посочените
в исковата молба условия,както и неплащането на вноските, които са били с
настъпил до датата на подаване на заявлението падеж.
Липсват ненуждаещи се от
доказване факти и обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да
докаже следните факти: наличието на валиден
договор за потребителски кредит при посочените в исковата молба условия;
усвояването от страна на ответника на претендираната
главница, т.е. изпълнението на задължението по договора от страна на ищеца да
му предостави в заем исканата сума в размер на 8 400 лв.; размера на погасените
до момента от ответника суми по договора, както и на непогасената част от
дълга; размера на дължимия остатък от задълженията, наличието на основание за
начисляване на договорните лихви и наказателни лихви по кредита и начинът на
формиране на тези вземания, факта на настъпване на предсрочна изискуемост на
целия кредит и уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост,
както и валидността на клаузата, на основание на която се начисляват лихвите по
кредита, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за тези факти, с изключение на факта на сключване на договора
между страните,както и предоставяне на сумата по процесния
договор.
Указва на ответницата, че в нейна тежест е да докаже наличие на извършено плащане на дължимите
по договора за потребителски кредит суми – месечни погасителни вноски или
погасяване на задълженията по друг равностоен начин,както и да докаже твърденията си, че същия е бил сключен без да
й е била предоставена необходимата преддоговорна
информация, касаеща начина на формиране и условията на дължимата възнаградителна
договорна лихва и наказателна лихва и без процесните
клаузи да са били реално договорени между страните, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на
ответника, че не сочи доказателства за тези факти.
В тежест на двете страни е да докажат
твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис
от отговора.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: