РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Карлово, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320100086 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищцовото дружество – „*****” ЕООД гр. С. твърди, че във връзка със
съобщение получено на 23.01.2023г. по ч.гр.д. № 1366/2022г. по описа на
КрлРС, с което били уведомени, че издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение е връчена на длъжника М. В. Г., ЕГН ********** при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок упражнява
законовото си право да предяви иск, с който да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца вземане, което е
предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1366/2022г. по описа на
КрлРС и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Твърди, че между страните „****“ ЕАД, в качеството си на
кредитодател и М. В. Г., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № ***** на
21.06.2016г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът бил сключен като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
1
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от
разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от
ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Съгласно
чл. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит
са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за
потребителски кредит ***** от 21.06.2016г. по безспорен начин установявали
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната
страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен
по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за
2
кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване.
Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен като
сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Твърди, че на 21.06.2016г., длъжникът - М. В. Г. сключил Договор за
кредит № ***** с ****, по силата на който получил сумата от 2000 лева,
срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 150.84лева в срок до
31.12.2017г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1,
съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и
годишен процент на разходите в размер на 50%. В Раздел X, чл. 2 от Общите
условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от
Договора за кредит, страните се съгласили, че длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит страните постигнали съгласие, длъжникът да заплаща
всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ
било уговорено правомощие на **** да уведомява длъжника за забавата му
чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
Ответникът М. В. Г., сключил на 21.06.2016г. - Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството *****. По силата на Договора за предоставяне
на поръчителство, дружеството се е задължило да сключи договор с трето за
процеса лице - **** и да отговаря пред **** солидарно с М. В. Г. за всички
задължения по Договора за кредит с **** така, както те са установени в
Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички
изискуеми задължения при поискване от ****.
На 21.06.2016г. ***** и **** сключили договор за поръчителство, по
силата на който ***** се е задължило спрямо **** за всички задължения на
М. В. Г. по Договора за кредит. Така ***** изпълнило задълженията си към
М. В. Г. по Договора за предоставяне поръчителство. Ответникът не изпълнил
в срок задълженията си по Договора за кредит. **** е поканило ***** да
плати всички изискуеми задължения на М. В. Г. по Договора за кредит на
18.02.2021г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал.
2 от Договора за предоставяне на поръчителство, ***** изпратило
уведомление до Длъжника на 18.02.2021г., в което е посочило всички
3
дължими суми и предстоящо плащане от *****.
На 23.02.2021г. ***** е погасило дължимите от М. В. Г. на **** суми
във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението, както следва: 1832.96 лева – главница по Договор за кредит;
580.48 лева - договорна лихва за период 31.07.2016г. до 31.12.2017г.; 908.85
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. На
23.02.2021г. ***** уведомило по електронна поща длъжника за извършеното
плащане, съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на
поръчителство, за встъпването на ***** в правата на кредитора ****, както и
за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 2177.62 лева, ведно със сумата от
820.03 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от
02.03.2021г. „****“ ЕАД и „*****“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите
вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „*****“ ЕООД, ЕИК *****. Длъжникът бил уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г.
Съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „****“
ЕАД като цедент и „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, като цесионер, страните
постигнали договореност, цедентът да прехвърля станали ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се
индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021г., неразделна част
от договора. С Приложение № 1 към описания договор, „****“ ЕАД
прехвърлил на цесионера „ *****“ ЕООД вземанията от настоящия ответник.
Съгласно Приложение № 1, вземането на „****“ ЕАД към ответника по
Договор за паричен заем № *****/21.06.2016г. е прехвърлено на „*****“
ЕООД за сумата от 6319.94 лв.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента
на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде
4
гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да
бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради
което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С
оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент)
да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши
предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено. Ответникът М. В. Г. не е изпълнил в срок задълженията
си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено
със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че същият дължи на
„*****“ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****,
бул. *****, парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по образуваното
ч.гр.д. № 1366/2022г., а именно сумата в общ размер от 6319.94 лв.,
формирана както следва: главница в размер на 1832.96 лв.; възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 2177.62 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 580.48 лв. за периода от
31.07.2016 г до 31.12.2017г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 908.85 лв. за период от 31.07.2016г. до 23.02.2021г.; законна лихва
за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 820.03
лв., ВЕДНО с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира за
направените по делото разноски от 126.40 лв. заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. съгласно чл. 26 от
Наредба за заплащането на правна помощ. Претендира за направените
разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса от 126.40
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. съгласно чл. 26
от Наредба за заплащането на правна помощ.
Ответникът – М. В. Г., представляван в производството от назначения
по реда на чл. 47 от ГПК – особен представител в лицето на адвокат А. Ц. Ц.
5
счита, че предявените обективно съединени искове, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни както по основание, така и по размер. Поради
липса на контакти с ответника М. В. Г., за изясняване на действителната
фактическа обстановка ще се ползва от доказателствата представени от
ищеца, както и от фактите, и обстоятелствата изложени в исковата молба.
Намира, че описаната фактическа обстановка в исковата молба не отговаря на
представените със същата писмени доказателства. От представените писмени
доказателства било видно, че на 31.03.2022г., между „*****” ЕООД, ЕИК
****** и „*****” ЕООД, ЕИК ***** е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, като „*****” ЕООД е продавач, а „*****” ЕООД е
купувач. Към договора е представена справка - извлечение за всички
вземания и длъжници на „*****” ЕООД, които се прехвърлят по силата на
цитирания рамков договор на ищеца по настоящото дело „*****” ЕООД.
Представена е още тарифа и ред за предоставяне на потребителски кредити на
„*****” АД и отново справка - извлечение със задължения и длъжници,
включваща и дата на сключване на договор за потребителски кредит за всеки
един от длъжниците. От тези доказателства, на първо място не може да се
установи каква е връзката между „*****” ЕООД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр.С., район ****** и ответника по настоящото дело. От
представените доказателства е видно, че ищеца не е сключвал договор за
продажба и прехвърляне на вземания с „****” ЕАД - дружеството, което е
предоставило потребителски кредит на ответника М. В. Г., а с „*****” ЕООД,
ЕИК ******. Дружество „*****” ЕООД, като продавач по договора за
продажба и прехвърляне на вземания не е предоставяло кредит на ответника
М. В. Г.. От представените справка-извлечение за прехвърлени задължения и
длъжници е видно (стр.23-гръб до стр.50 включително), че никъде не
фигурира като длъжник ответника М. В. Г.. В справката липсва кредит
№***** от 21.06.2016г. Всички кредити са от 2019г., 2020г. и 2021г. Няма
прехвърлени задължения по кредити от 2016г., от която година е кредита на
ответника. От исковата молба и изложеното в нея не може да се установи
каква е връзката и между „*****” АД и ответника М. В. Г.. От извлеченията
за длъжниците и задълженията към тарифа и ред за предоставяне на
потребителски кредити на „*****” АД (от стр.61 до стр.100 включително),
също е видно, че липсва длъжник М. В. Г., като задълженията са възникнали
на базата на договори, сключени през 2019г., 2020г. и 2021г. От
6
представените доказателства не може да се направи извод какво е спорното
материално право между ищец и ответник, и защо ищецът е насочил исковете
си срещу М. В. Г..
Посочва, че писмените доказателства представени в подкрепа на
твърдяното в исковата молба, доказват единствено обстоятелството, че не
съществува вземане в полза на ищеца срещу ответника М. В. Г.. Ответникът
не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените с исковата молба
искове. Поради което, исковата молба е недопустима. Ако съдът приеме, че
исковата молба е допустима, то предявените със същата обективно съединени
искове са неоснователни и по основание, и по размер. С исковата молба е
предявен иск за установяване на съществуването на изискуемо вземане в
полза на ищеца по Договор № ***** за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние, сключен на 21.06.2016г., по твърдение на ищеца.
Претендира се общо сума в размер на 6319.94 лева, конкретизирана по пера.
Ищецът твърди, че са спазени всички изисквания на Закона за предоставяне
финансови услуги (заеми) от разстояние, както и Общите условия уреждащи
взаимоотнешенията между първоначалния кредитор и клиента. В исковата
молба се твърди, че е сключен договор за гаранция (поръчителство) по
идентичен начин на сключването на договор за заем - чрез средствата за
комуникация от разстояние. Твърди се, че заемателят не е изпълнил изцяло и
в срок задължението си да изплати на заемодателя задължението за главница,
ведно с начислената договорна възнаградителна лихва, поради което
кредиторът е поискал изпълнение от поръчителя, поради което на основание
чл. 146 от ЗЗД, поръчителят е встъпил в правата на кредитора, като
последствие са извършени цесии и задължението на ответника е прехвърлено
на ищеца, което обстоятелство обаче не се доказва от представените с
исковата молба писмени доказателства.
Твърди, че ищцовото дружество не е представило доказателства, от
които да е видно, че първоначалният кредитодател е изпълнил задълженията
си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за
предоставяне на информация на потребителя. Липсват доказателства за
спазване на сроковете по чл.12 ал.1 или ал.2 от ЗПФУР. Липсват каквито и да
е било доказателства, че първоначалният кредитодател е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
7
сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между
страните, като уведомление за извършена цесия, са отговаряли на
изискванията на ЗЕПЕД. Ищцовото дружество не е представило договор за
потребителски кредит № ***** от 21.06.2016г., както и Общи условия за
предоставяне на кредити на първоначалният кредитодател „****” ЕАД.
Липсва Приложение №1 към договора за потребителски кредит, както и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. При положение, че няма договор за потребителски
кредит, сключен между „****” ЕАД и настоящия ответник, твърдението, че
кредитополучателя М. Г. е длъжник по този договор е неоснователно.
Ищцовото дружество не е представило доказателства, от които да е видно, че
ответника М. Г. е получил твърдяната сума. Ищцовото дружество не е
представило доказателства от които да е видно, че поръчителят „*****”
ЕООД е изпълнил всички задължения на ответника М. В. Г.. Липсва Договор
за предоставяне на поръчителство, за да се в при какви условия е сключен
този договор и да се прецени законосъобразността им. Ищцовото дружество
не е представило Договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на
02.03.3021г. между „****” ЕАД и настоящия ищец по делото „*****” ЕООД.
Липсват - уведомление за цесия отправено до ответника; Приложение №1 за
прехвърлените вземания, за да се установи фигурира ли задължението на
ответника в цитираната цесия. Не става ясно защо се претендират едни и
същи лихви за различни периоди от време и как са изчислени тези лихви. От
представените с исковата молба писмени доказателства по никакъв начин не
може да се направи извод за факта на получаване на сумата от ответника и
какъв е размерът на сумата, ако такава е получена. Не може да се направи
извод, че ответникът е приел договора за потребителски кредит, респективно,
че се е запознал и приела клаузите му и съответно с клаузите по Общите
условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от
„****” ЕАД. От писмените доказателства, представени с исковата молба не
може да се направи извод, че ответникът се е запознал с договора за
поръчителство и общите условия към него и, че ги е приел. Няма
доказателства или каквито и да е било други данни, от които да се направи
извод, че поръчителят е платил и е встъпил в правата на кредитора. Налице е
противоречие в обстоятелствената част на исковата молба, като веднъж се
твърди, че поръчителят е встъпил в правата на кредитора, а втори път се
8
твърди, че и кредитодателя „****” ЕАД, и поръчителят „*****” ЕООД са
страни по Договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на
02.03.3021г. Ако поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към
кредитодателя, следва само той да е страна по цитирания договор за цесия,
който не е представен като доказателство по делото. С оглед изброеното,
предявените искове срещу ответника се явяват неоснователни и недоказани
както по основание, така и по размер.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което прекрати настоящото
производство поради недопустимост на исковата молба, а ако реши, че
същата е допустима, да постанови решение, с което отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани, като присъди възнаграждение за
особен представител.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 1366/2022г. по описа на КрлРС, от което
се установява, че на 26.10.2022г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е
уважено, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 726/28.10.2022г. за следните суми: 1832.96 лв. – главница
по Договор за кредит № *****/21.06.2016г.; 2 177.62 лева, представляваща
възнаграждение по договор за представяне на поръчителство; 580.48 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по
Договор за кредит за периода от 31.07.2016г. до 31.12.2017г.; 908.85 лева,
представляваща дължима законна лихва за забава по Договора за кредит за
периода от 31.07.2016г. до 23.02.2021г.; сумата 820.03 лева, представляваща
дължима се законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г., ВЕДНО със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.10.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в
размер на 126.40 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради и което е указано на ищеца –
заявител да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок. Предвид
констатираното, съдът намира, че в законовия срок са предявени исковете,
9
въз основа на които е образувано настоящото исково производство за
установяване на дължимост на процесните суми.
От представените по делото допълнителни доказателства с молба – вх.
№ 8367/05.09.2023г. (доколкото представените с исковата молба не касаят
настоящия казус и изрично ищецът е отправил искане, представените с
исковата молба доказателства да се изключат от доказателствения
материал включен в кориците на делото и да се приобщят нови такива,
представени с докладваната молба) се установява, че ответника - М. В. Г. е
сключил с „****“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ***** на
21.06.2016г., с който му е предоставен паричен кредит в размер и при
условия, които не са посочени в самия договор, който е част от Общите
условия за отпускане на кредит.
В Приложение №1 към договора за потребителски кредит, са посочени
конкретните условия на кредита: размер на предоставения кредит 2000лв.;
срок от 18 месеца; брой погасителни вноски - 18; размер на погасителните
вноски 150.84 лв.; лихвен процент по кредита – 41.24% и ГПР - 50%.
Посочено е, че общия размер на всички плащания е 2715.12 лв. В
приложението е вписан погасителен план.
Съгласно чл. 4, ал.1 от договорът за кредит, кредитополучателят се
задължава в срок от 10 дни, считано от датата на сключване на договора да
предостави на кредитора едно от посочените обезпечения: 1) банкова
гаранция съгласно ОУ в срок от подаване на заявлението или 2) да сключи
договор за поръчителство с одобрено от кредитора дружество - поръчител, в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. Посочено е, че одобряването на
заявлението при изпълнение на горните условия става до 24часа, а при
непредставянето на съответните гаранции и обезпечения до 14 дни.
В чл. 4, ал. 2 от договора изрично е посочено, че в случай в посочения в
ал.1, изр.1 срок, кредитополучателят не представи съответното обезпечение
на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ****, съответно този
договор, не поражда действие между **** и Кредитополучателя.
В изпълнение на условията по чл. 4, ал. 1 по договора, към вече
сключения договор за кредит е представен сключен на същата дата и договор
за предоставяне на поръчителство от 21.06.2016г. между „*****“ ЕООД и
длъжника. Съгласно договора „*****“ ЕООД, в качеството си на поръчител,
10
се задължава да сключи договор за поръчителство с ****, съгласно който да
отговаря пред дружеството кредитор, солидарно с главния длъжник, за
неговите задължения, възникнали по повод на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл. 4 от договора за поръчителство, поръчителят има право на
възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, като в случай че
изпълни задълженията на потребителя към кредитора, той има право да
поиска от потребителя: възстановяване на платените от него задължения на
потребителя по договора за потребителски кредит, законната лихва върху
платената от поръчителя сума, разноските, които е направил, след като е
уведомил потребителя за постъпилото искане от кредитора за възстановяване
на сумата.
Самото възнаграждение, за което говори чл. 4, ал. 1 от договора за
поръчителство не е посочено в него, а в Приложение №1 към него, т. II, от
където се установява, че то е в размер на 136.34 лв. на месец и се погасява
съгласно погасителен план от 18 вноски. Общата сума на дължимото по
договора за поръчителство е 2454.12 лв.
Приложен е и договор за поръчителство от 21.06.2016 г., сключен
между кредитора „****“ и поръчителя „*****“ ЕООД.
По делото е приложен договор за цесия от 02.03.2021г. между „****“
ЕАД и „*****“ ЕООД, от една страна и от друга „*****“ ЕООД, с който са
прехвърлени вземанията на последния.
По делото не са представени доказателства за превод на сумата,
предмет на Договор за потребителски кредит № ***** на 21.06.2016г. по един
от начините, посочени в т. VІ от Общите условия за предоставяне на кредит,
както и доказателства, че „*****“ ЕООД и изплатило на „****“ задължението
на ответника.
От така описаните и приложени по делото доказателства, съдът прие от
правна страна следното:
С оглед установяване на основателността на предявената в настоящото
производство претенция, ищецът се позовава на сключен между страните
договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на
задълженията на заемателя по същия. Легалното определение на този вид
11
договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), според който текст - договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР, са посочени подлежащите на
доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис (ал. 2), а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация
от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от ЗЕДЕП -
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена
форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще
бъде спазена, щом е съставен електронен документ.
В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство не се
събраха преки доказателства за съставянето на електронни документи във
връзка със сключването на твърдения между страните договор, нито такива,
от които да бъде установено съдържанието на тези електронни документи, ако
такива са били съставени. По делото бяха представени на хартиен носител
самите договори и общите условия и приложения към него, но от същите не
се доказват горните обстоятелства. Това е така, доколкото ищецът не
представи в настоящото производство каквито и да било доказателства
относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи
сключването на договор за кредит от разстояние.
12
Съгласно Общите условия, представени от ищеца, кредитополучателят
следва да получи електронно писмо на посочената от него електронна поща, с
което се уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и
условията, при които е кандидатствал, като това писмо следва да съдържа
линк към договора, при което кандидатът следва да се запознае със същия и
да го потвърди. В рамките на половин час след сключване на договора
кредитодателят следва да изпрати електронно писмо, с което да го уведоми за
превода на сумата и да представи информация относно платеца, стойността
на платежната информация в лева и датата на плащането. По делото в тази
връзка обаче не бяха ангажирани каквито и да било доказателства. Липсват
безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за
сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от
обичайно ползвана от него електронна поща.
В този смисъл съдът приема за изцяло недоказано твърдението, че с
ответника е бил сключен договор за предоставяне на кредит от
разстояние под формата на електронен документ.
На следващо място, по делото липсват каквито и да било доказателства,
че ищецът е изпълнил задълженията си за превод на сумата, предмет на
Договор за потребителски кредит № ***** на 21.06.2016г. по един от
начините, посочени в т. VІ от Общите условия за предоставяне на кредит и тя
да е получена от ответника.
С доклада на делото, съдът е извършил разпределение на
доказателствената тежест, както и е дал на ищеца указания по реда на чл. 146,
ал. 2 от ГПК за обстоятелствата, които следва да установи в процеса. Въпреки
това, ищецът не установи по смисъла на чл. 18 от ЗПФУР - възникналите
облигационни отношения по сключен между страните договор за
предоставяне на кредит от разстояние; не установи предаването на сумата на
ищеца, както и не представи доказателства, че поръчителя в лицето на *****,
като солидарен длъжник на М. В. Г. и изплатил задължението на ответника.
Ето защо, предявените искове за установяване на процесните вземания
на основание на договора за кредит, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на процеса, съдът не се произнася по останалите
възражения направени от ответника с отговора на исковата молба, касаещи
13
нищожна клауза по процесните договори.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за
заповедното производство в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани,
предвид отхвърлянето на исковата претенция.
По отношение на назначения особен представител, следва да се
разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за
представителство на ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в
размер на 466.00 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и
адрес: гр. С., п.к. **** р-н ***** против М. В. Г. от гр. Баня, ул. ****** с ЕГН
********** искове по чл.422 от ГПК, за установяване парично вземане на
ищеца - „*****“ с ЕИК *****, конкретизирано в т. 9 на предявеното
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
образуваното ч.гр.д. № 1366/2022г. по описа на КрлРС, а именно - сумата в
общ размер от 6319.94 лв., формирана както следва: главница в размер на
1832.96 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № ***** на
21.06.2016г.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
21.06.2016г. в размер на 2177.62 лв.; договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 580.48 лв. за периода от 31.07.2016 г. до 31.12.2017г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 908.85 лв. за период от
31.07.2016г. до 23.02.2021г.; законна лихва за забава по Договора за
предоставяне на поръчителство в размер на 820.03 лв., ВЕДНО с лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията, като неоснователни и недоказани..
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат А. Ц. Ц. да се издаде РКО за сумата от
466.00 лева, от бюджета на съда, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
14
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
15