Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр.
Плевен, 09.01.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публично заседание на девети януари през
двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К., като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 9194 по
описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В
Плевенски районен съд е постъпила молба от Дирекция „Социално подпомагане“ ***
против Д.Х.Д. ***, с ЕГН **********, в която се твърди, че на 08.11.2016 г. в Дирекция
„Социално подпомагане“ *** е подаден сигнал от лицето Б.Н.П., ведно с
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и съдебно-медицинско удостоверение № 854/2016 г.,
съдържащ данни за упражнено физическо насилие над малолетното му дете Н.Б.П. с ЕГН
**********. Твърди се, че по този повод е извършено социално проучване, при
което са установени следните факти: по удостоверение за раждане на детето,
негови родители са Д.Х.Д., с ЕГН ********** – майка, и баща Б.Н.П., с ЕГН **********,
който го е припознал. Твърди се, че първоначално родителите са живеели на
семейни начала като впоследствие се разделят. Твърди се, че с решение от
17.07.2015 г. по гр.д.№ 2292/2015г. по описа на Районен съд – *** упражняването
на родителските права над детето Н.Б.П. са предоставени на майката Д.Х.Д., определено
е местоживеене на детето при неговата майка на адрес *** и е определен режим на
лични отношения с неговия баща Б.Н.П.. Твърди се, че впоследствие майката,
заедно с детето и бащата се събират отново да живеят заедно в дома на последния
на адрес, ***. Твърди се, че при социалното проучване е установено че на
04.11.2016 г. около 20:30 часа, майката Д.Х.Д. по повод на изпуснато парче
шоколад и демонстрирано непослушание на детето се е развикала на същото, след
което го е обвинила, че не цени нищо, защото бащата му купувал всички за него и
му ударила шамар вдясно по лицето в областта пред ухото и скулата му в присъствието
на нейните приятелки - Б.В.Г. и непълнолетната Ц.Х.С.. Твърди се, че след това майката
е хванала детето за ръката и го е вкарала в спалнята. Твърди се, че там детето
е изпищяло и е започнало да плаче. Твърди се, че майката Д.Д. е оставила малкия
Н. да плаче в спалнята и се е върнала в кухнята, при нейните гостенки - Б.В.Г.
и непълнолетната Ц.Х.С.. Твърди се, че пред тях майката си признала, че е ударила
сина си и изразила притеснение как ще обясни постъпката си на бащата – Б.Н.П.. Твърди
се, че след това майката извиква детето в кухнята и приятелките й виждат
синините по лицето на Н.. Твърди се, че тогава в стаята влиза и бащата на
детето, на когото майката разказва какво е направила. Твърди се, че на 06.11.2016
г. на детето Н.Б.П. е извършен медицински преглед от *** - съдебен медик към
КСМД-МУ – ***, в резултат на който са установени уврежданията по лицето на
детето, получени в резултат на нанесения му шамар. Твърди се, че по време на
анкетирането майката е изразила съжаление за стореното като ззявила, че изпитва
емоционален дискомфорт от това. Твърди се, че при социалното проучване *** е
посочила, че майката Д. е избухлива и често повишава тон на сина си. Твърди се,
че Ц.С. споделя, че майката често нанася обиди на сина и като го нарича „лайнар,
малоумник“. Твърди се, че Ц.С. твърди, че в миналото е имало и друг случай на
извършено от майката насилие над детето, когато малкия Н. е хвърлил на земята
лежащата на дивана котка, в резултат на което майката Д.Д. му е ударила шамар и
е започнала да му крещи. Твърди се, че предвид изложеното дотук може да се
направи извод, че ответницата Д.Х.Д. е извършила физическо и психическо насилие
над сина си Н.Б.П., с ЕГН **********, изразяващо се в крещене на детето и
удряне на шамар, съгласно разпоредбата на чл.2 от от ЗЗДН.
Поради
това моли съда да приложи следните мерки за закрила, а именно:
1/
Ответницата Д.Х.Д. ***, с ЕГН ********** да бъде задължена да се въздържа от
домашно насилие по отношение на малолетното дете Н.Б.П., с ЕГН **********;
2/
Ответницата Д.Х.Д. ***, с ЕГН ********** да бъде отстранена на основание чл.5,
ал.1, т.2 от ЗЗДН от съвместно обитаваното с бащата Б.Н.П. и детето Н.Б.П. ***
за срок от 12 месеца, считано от 09.01.2017 г.
3/
На ответницата Д.Х.Д. ***, с ЕГН ********** да бъде забранено да приближава
малолетното дете Н.Б.П., с ЕГН **********, жилището, което обитава и местата му
за социални контакти и отдих, както и детската ясла в с.Буковлък, която детето
посещава, за срок от 12 месеца, считано от 09.01.2017 г.;
4/
Временно определяне местоживеенето на детето при родителя, който не е извършил насилието,
при условия и срок определени от съда, ако това не противоречи на интересите на
детето;
Ответницата
и назначеният от съда процесуален
представител на детето Н.Б.П. ангажират становище, че молбата е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателствата, намира за установено следното:
По
допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 4 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от възходящ. По делото е безспорно, а това се установява и
от приложеното удостоверение за раждане с дата *** ***, че детето Н.Б.П. е
родено от майка Д.Х.Д. и баща Б.Н.П.. При това положение съдът счита, че
молбата за защита от домашно насилие, упражнено спрямо малолетното дете, се
явява подадена срещу надлежно пасивно легитимирана
страна при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок,
поради което е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че
разпоредбата на чл.8, т.2 от ЗЗДН дава възможност от страна на директора на
Дирекция “Социално подпомагане” да инициира производство за налагане на мерки
за защита срещу домашно насилие в случай, когато такова е упражнено спрямо
малолетно дете.
По
основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН
посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. От
събраните по делото многобройни писмени доказателства, от показанията на
разпитаните свидетели Б.П. и Ц.С., както и от обясненията на самата ответница Д.Д.,
дадени в проведеното съдебно заседание, се установява по безспорен и
категоричен начин, че на 04.11.2016 г. вечерта ответницата е извършила акт на
домашно насилие спрямо детето си Н.Б.П., изразяващо се в нанасянето на шамар по
лицето на детето, което е довело до кръвонасядания. Поради това съдът счита, че
са налице условията на чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита.
При преценката на тежестта на извършените
действия на насилие съдът счита, че подходяща мярка на закрила е предвидената в
чл. 5 ал. 1 т.1 от ЗЗДН- задължаване на ответницата да се въздържа от домашно
насилие спрямо малолетното си дете Н.Б.П.. Анализът на събраните по делото
доказателства не дава основание да се прилагат другите посочени в молбата на
Дирекция “Социално подпомагане” *** мерки за закрила. На първо място в тази
връзка следва да бъде отбелязано, че пострадалото лице е дете, което е
навършило двегодишна възраст и което има необходимост от непосредствените грижи
на своята майка. В показанията на разпитаните свидетели се съдържат сведения,
че независимо от процесния инцидент на 04.11.2016 г. и други откъслечни подобни
прояви от страна на ответницата като цяло последната е грижовна майка и
емоционалната връзка на същата с детето е силна, при което положение правно и
житейски неприемливо е да се прилага
мярка, свързана с отстраняване на ответницата от съвместно обитаваното
жилище и забрана да приближава детето, детската ясла, която същото посещава,
жилището, което обитава и местата му за социални контакти и отдих. Подобна
мярка според настоящия съдебен състав би представлявала неоправдано
ограничаване на правната сфера на ответницата и не е в интерес на самото дете.
Тук следва да се отбележи, че независимо от инцидентните прояви на упражнявано
физическо и психическо насилие от страна на ответницата, последната има добри
възпитателски качества, което се установява и от постановените решения по
гр.д.№ 2292 по описа за 2015 г. на Плевенския районен съд и потвърждаващото го
въззивно решение № 532/06.11.2015 г. на Плевенския окръжен съд. Недопустимо е
предвид краткия период, който е изтекъл между постановяването на горните
съдебни решения, уреждащи спора за упражняване на родителските права върху
детето Н. и настоящото заседание и предвид липсата на данни за системно
упражняване на домашно насилие от страна на ответницата в рамките на настоящото
производство да се извършва преуреждане на основните въпроси, свързани с
местоживеенето, родителските права и личните контакти между родителите и
детето. Не на последно място следва да бъде взето предвид обстоятелството, че
независимо от горепосочените съдебни решения ответницата продължава да обитава
съвместно с лицето Б.Н.П. *** и заедно да полагат грижи за отглеждането и
възпитанието на роденото от съвместното фактическо съжителство малолетно дете,
т.е. създаденото към настоящия момент фактическо положение в най-голяма степен
е благоприятно за хармоничното развитие на детето, доколкото същото ще получава
необходимите грижи както от своята майка, така и от своя баща при подкрепящата
среда на други роднини на семейството.
При този изход на делото ответницата
следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на
Плевенския районен съд.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн.
чл. 5 ал.1 т.1 от Закона за защита срещу домашното насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА ответницата Д.Х.Д.
***, с ЕГН ********** да се въздържа от домашно насилие по отношение на
малолетното дете Н.Б.П., с ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането
на Дирекция “Социално подпомагане” *** за прилагане на следните мерки за
закрила срещу домашно насилие, а именно:
1/
Да бъде отстранена ответницата Д.Х.Д., с ЕГН ********** от съвместно
обитаваното с бащата Б.Н.П. и детето Н.Б.П. *** за срок от 12 месеца, считано
от 09.01.2017 г.
2/
Да бъде забранено на ответницата Д.Х.Д. ***, с ЕГН ********** да приближава малолетното дете Н.Б.П., с ЕГН **********,
жилището, което обитава и местата му за социални контакти и отдих, както и
детска ясла в с.Буковлък, която детето посещава, за срок от 12 месеца, считано
от 09.01.2017 г.
3/
Да бъде определено местоживеене на детето Н.Б.П., с ЕГН ********** при
родителя, който не е извършил насилие – Б.Н.П., с ЕГН **********,***, при
условия, определени от съда.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита, която на основание чл. 21 ал. 1
от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответницата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответницата Д.Х.Д.
***, с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържана и ще
бъдат уведомени органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА ответницата Д.Х.Д. ***, с ЕГН ********** да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА ответницата Д.Х.Д. ***, с ЕГН ********** да
заплати по сметка на Плевенския районен съд глоба в размер на 200 лв.
Решението
може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в седмодневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: