Р
Е Ш Е Н И Е
№…………
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
проведено на дванадесети април през две хиляди и двадесет и първата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия:
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на
секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева
в. гр. д. № 14403 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба депозирана от Й.Г.Ш., ЕГН:********** срещу решение №
20234710 от 26.10.2020г. по гр. д. 21432/2020г. по описа на СРС, 170-ти състав,
с което са предявените от нея искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 в
вр. с чл. 328, ал. 1,т. 2 от КТ; чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са били отхвърлени.
С решението на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК, съдът е осъдил Й.Г.Ш. да заплати на
"О.Ф.Б.", разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв.
С въззивна жалба Й.Г.Ш.,
излага подробни доводи за неправилност и необоснованост на съдебното
решение, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Оспорва се
валидността на Решението на Съвета на директорите на въззиваемото дружество по Протокол
№68 от 31.03.2020г. и Протокол № 69 от 01.04.2020 г. при липсата на решение на
едноличния собственик на капитала за утвърждаване на нова организационна
структура и щатно разписание на длъжностите, изискуемо при промяна на
числеността и бройките съгласно т. 3 от Одитния доклад от 31.12.2019г. на
Управление „Вътрешен контрол“ на Банка „ДСК“ ЕАД. Изразява се и несъгласие с
изводите на съда, че задълженията на „финансовия контролер са управленски, а на
главния счетоводител – изпълнителски, като се твърди, че длъжностите са идентични.
В тази връзка се сочи, че длъжността финансов контролер не е единствената по
щат. Подържа се, че не е налице законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като липсвало предварително изготвено и връчено
предизвестие. Претендират се разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна в срока по чл. 263 ГПК, депозира
отговор срещу жалбата на ищцата, като счита
същата за неоснователна и я оспорва по изложените в нея доводи. Поддържа, че
решението е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че съгласно новоприетия
Устав на дружеството в сила от 09.12.2019г. компетентен да взема решение за
одобрение на организационната структура и щатно разписание на дружеството е
само Съветът на директорите. Подържа се че констатацията в т. 3 от Одитния
доклад е отчетена като изпълнена в
Одитен доклад № 108-00-01-108 от 25.11.2020г. на Управление „Вътрешен контрол“
на Банка „ДСК“ ЕАД. Моли да се потвърди
оспорения акт изцяло, като въззивната жалба бъде оставена без уважение.
В проведеното
пред въззивния съд съдебно заседание представителя на въззивника подържа
въззивната жалба и представя списък за разноски. Представителя на въззиваемата страна подържа
отговора, като претендира направените по делото разноски, съгласно представения
в това съдебно заседание списък.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, като взе предвид представените по делото доказателства и твърденията на
страните, намира следното :
Районният съд е
сезиран и се е произнесъл по обективно, кумулативно съединени искове по чл.
344, ал. 1, т. 1,т.2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
По отношение на
фактическата обстановка:
По делото не е
спорно и от представените пред СРС доказателства се установява, че между
страните е сключен безсрочен трудов договор № 592/29.02.2016г., по силата на
който ищцата била назначена на длъжност: "Финансов контролер“ с код по
НКПД 24116012. Задълженията и отговорностите на ищцата, свързани със заеманата
от нея длъжност са подробно описани в приложените по делото длъжностни
характеристики, последната в сила от 23.05.2018г., връчена на ищцата на
28.05.2018г. По делото е приложено щатно
разписание на дружеството, одобрено с решение ЕСК от 04.06.2018г., в сила от
25.05.2018г., от което е видно, че е предвидена едно щатна бройка за длъжността
„финансов контролер“, която оглавява финансовата дирекция и едно щатна бройка
за длъжността „главен счетоводител“.
С решение на
Съвета на директорите (СД) на ответното дружество от 31.03.2020г., обективирано
в приложения също по делото протокол № 68/31.03.2020г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от Устава на
"О.Ф.Б." ЕАД /приет с решение на ЕСК на 27.11.2019г.- стр. 45-47 от
гр.д.21432-20/ е приета нова организационна структура в сила от 01.04.2020г,
съгласно която длъжността „финансов контролер“ е премахната. В съответствие с
новата организационна структура с решение на СД на дружеството от 10.04.2020г.,
обективирано в приложение по делото протокол № 69/01.04.2020г е прието и ново
щатно разписание.
Със Заповед №
1222/22.04.2020 г. на на "О.Ф.Б." ЕАД трудовият договор на ищцата Й.Г.Ш.
е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, вр. с чл. 326,
ал. 2 от КТ - поради съкращаване на
единствената щатна бройка за длъжността“Финансов контролер“. Със заповедта е
посочено на ищцата да бъдат изплатени обезщетения по чл. 222, ал. 1 от КТ, чл.
224 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ, последното за неспазено предизвестие. Не е
спорно, че заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на 22.04.2020 г.
По отношение на
правните изводи:
По реда на
проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за
допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по
отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите по въззивната
жалба. Съдът следи и без довод за спазване на императивните материалноправни
норми.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми и съдопроизводствените правила.
Решението е постановено при изцяло изяснена от СРС фактическа обстановка.
Обсъдени са всички правнорелевантни факти от значение за правилното решаване на
делото.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В правилно
приложение на закона СРС е приел, че изцяло в доказателствена тежест на
работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение
на това основание, че уволнението е извършено по законоустановения ред и при
спазване на императивните изисквания на закона.
Настоящия състав
напълно споделя изводите на първостепенния съд, че в конкретния случай и с
оглед наличните по делото доказателства е налице реално съкращаване на
единствената щатна бройка за длъжността „финансов контролер“, която е била
заемана от ищцата, поради което е осъществен фактическия състав на чл. 328, ал.
1, т. 2 от КТ. При тази хипотеза, доколкото длъжността на ищцата е единствена
по щат и не е налице друга длъжност, която да е със същите функции, правилно
районния съд е посочил, че съгласно константната съдебна практика и
разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ подборът не е задължителен, а се прави по
преценка на съда. При съвкупната задълбочена и обоснована преценка на
доказателствата по делото правилно първостепенния съд е приел, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна
Понятието
"съкращаване в щата" като основание за едностранно прекратяване на
трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ се свързва с намаляване на отделни бройки определени за
щатни длъжности или с общо намаляване на работните места по щата, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции. Изискванията за
законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/. да е
налице преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/. съкращението
да е реално, т.е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и
трудовата функция да е престанала да съществува; 3/. да е налице към момента на
уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/. да е извършено по
съответния ред и от компетенния орган.
В конкретния
случай от доказателствата по делото се установи, че ищцата е работела по
трудово правоотношение при ответника на длъжността "финансов контролер",
до датата на уволнението си - 22.04.2020г. Организационната структура на
ответното дружество и щатното разписание действащо от 25.05.2018г., е променено
с решение на СД от 31.03.2020г., обективирано в протокол № 68/31.03.2020г. В
изпълнение на горното с решение на СД от 10.04.2020г., обективирано в протокол 69/10.04.20г.
на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от Устава на Дружеството е прието ново щатно
разписание, в сила от 01.04.2020г. - Приложение № 1, видно от което длъжността
„финансов контролер“ не фигурира в новата одобрена организационна структура. С
решенията на СД се установява волеизявлението на работодателя, което
представлява правопораждащия факт на съкращаването на единствената щатна бройка
за длъжността, която е заемала ищцата преди да бъде уволнена. С това е
осъществено основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ за извършване на
уволнение на служител, който е заемал тази длъжност.
От съпоставката
на представените по делото две щатни разписания, първото в сила от 25.05.2018г.
с щатното разписание в сила от 01.04.2020г., е видно, че единствената щатна
бройка за длъжността "финансов контролер" в първото щатно разписание
е премахната, считано от 01.04.2020г. От това следва извода, че волеизявлението
на работодателя за съкращаване на единствената щатна бройка за тази длъжност е
изпълнено, с това е доказано, че е осъществено реално премахване на щатната
бройка, която е заемала ищцата преди да бъде уволнена, т.е. че е осъществено
основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ за извършване на уволнение на
служител, който е заемал тази длъжност.
Законността на
уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ не се свързва по
необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно разписание, а е меродавно
установяването на съществуването на материалноправното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение. Съкращаването на щата означава
намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и
наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването
на щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно
негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е
съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от лицето или органа,
който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално - да има
фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва
процесната длъжност. Съкращаването е фиктивно ако има промяна само в
наименованието на длъжността, а не и в съществените й функции. Неминуемо при проверката за законност на
уволнението, съдът следва да направи констатация и за това, дали с оглед
доказателствата по делото е налице и реално съкращаване на щата, доколкото
в противен случай не било налице основанието
по чл. 328, ал.1, т. 2, пр. 2 от КТ. В тази връзка възраженията на ищцата са
несъстоятелно. Още повече, че във въззивната жалба се навеждат твърдения в
насока, че трудовите функции на длъжностите „главен счетоводител“ и „финансов
контролер„ се припокриват, като последната не е единствена по щат, а е налице и
друга идентична с нея длъжност.
В тази връзка
правилно първостепенният съд е посочил, че реално съкращаване в щата е налице и
когато едни щатни бройки се съкращават и на тяхно място се създават други нови
длъжности с различни от предходните трудови функции, както и когато
съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се
запазват всички или част от задълженията на трансформираната длъжност, но към
тях се прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията
за нейното заемане, поради което се създава нова трудова функция и нова
длъжност /т.е. разлика в същността на извършваната работа - в този смисъл
Решение № 66 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 332/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 75 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г. о., ГК,
Решение № 154 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г., III г. о., ГК/.
Реално е
съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена, а нейните функции са
разпределени и поети от други работници и служители с различна длъжностна
характеристика или част от тях са възложени за извършване от лица по граждански
договор. Т.е. възможно е работата да се изпълнява и занапред, но с по-малко
хора или по друг начин - чрез оптимизиране на работния процес с разпределението
на дейности между други длъжности. В тази връзка дори и да се приеме, че е
налице известно сходство между длъжностите от една страна „Финансов контролер“
и „главен счетоводител“, то това не води до извод, че не е налице реално
съкращаване на щата.
При уволнение по
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ се съкращават щатове /щатни бройки/, а не
дейности. Възможно е работата да се изпълнява и занапред, но с по-малко хора
или по друг начин - чрез оптимизирането на работния процес с обединяването на
дейности или разпределението им между други длъжности. Само при пълно съвпадение
на длъжностните задължения и квалификационните изисквания между съкращаваната и
новосъздадена длъжност може да се мисли за фиктивно съкращаване на щата,
какъвто настоящия случай не е.
На тази плоскост
следва да се посочи, че доколкото са осъществен фактическия състав на чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, налице е реално съкращаване на единствената щатна
бройка то константна е съдебната практика, че в този случай не е налице
задължение работодателя за извършва подбор. Мотивите на районния съд по този въпрос
са изключително подробни, правилни и обосновани, съобразени са практиката на
ВКС, в това число и със задължителната такава ТР № 3/16.01.2012г. по т.д. №
3/2011г. на ОСГК, като настоящия състав
не намира за необходимо да ги преповтаря. Още повече, че във въззивната жалба
липсват възражения в тази насока.
На следващо място
следва да бъде обсъдено и наведеното с въззивната жалба и пред настоящата
инстанция възражение на ищцата за невалидност на взетите от Съвета на
директорите(СД) на ответното дружество решения обективирани в протокол № 68 от
31.03.2020г. и протокол № 69 от 01.04.2020г., за промяна в организационната
структура на дружеството и съкращаване щатна.
Възражението на ищцата се основава на твърдението, че не СД, а
едноличния собственик на капитала(ЕСК) е бил компетентният орган да вземе
решение за приемане на изяло нова
организационна структура и щатно разписание, като се позовава на чл. 16,
ал. 1 от Устава на дружеството. Настоящия състав не споделя доводите на
жалбоподателката и счита същите за неоснователни. Решението за съкращаване на
щатната бройка за длъжността е взето от компетентен орган. Това е така на първо
място, тъй като в чл. 24, ал. 1, т. 3 от действащия към момента на вземаме на
решенията за промяна в организационната структура, Устав на "О.Ф.Б."
ЕАД, приет с решение на ЕСК на 27.11.2019г.(стр. 45-47 от гр.д.21432/20г.),
изрично е разписано, че в правомощие на Съвета на директори (СД) да : „взема
решения за промени в организационната структура и в щатното разписание на
Дружеството“. Позоваването на чл. 16,, ал. 1, т. 11 от Устава е неотносимо към
конкретните решения на СД. Цитиранията текст се отнася до правомощието на
Едноличния собственик на капитала да взема решения относно: „съществени промени
в дейността на Дружеството и за промяна в предмета му, в т.ч. одобрява
започването и прекратяването на дейности в рамките на предмета на дейност“.
Правомощията на ЕСК и СД са различни, като същите са ясно разписани в Устава на
дружеството и не подлежат на различно тълкуване. В правомощията на ЕСК е да
взима решения, свързани със съществени промени в предмета на дейност на
дружеството, а не относно промени организационната структура и щатно
разписание, които са в изричните правомощия на СД.
Несъстоятелни са
твърденията, че в правомощие на СД е било само да взима решение за промяна в
заварената организационна структура и щатно разписание, а не за приемане на
изцяло нова, което вече би следвало да се взема от ЕСК. Подобно твърдение се
дължи на погрешно тълкуване и не кореспондира по какъвто и да било начин с
цитираните по горе текстове на Устава на Дружеството. Освен това и когато се
касае до промяна, компетентния орган следва да издаде и приеме съответни нов,
актуализиран с промените вътрешен акт, както е процедирано и в настоящия
случай.
В тази връзка
неправилно ищцата се позоваването на т. 3 от Одитния доклад от 31.12.2019г., с
който са дадени указания във връзка с изменение на организационната структура.
Действително съгласно констатацията под. т. 3 от Одитния доклад на Управление
„Вътрешен контрол и одит“ на Банка ДСК АД, е направена препоръка за
предприемане на мерки за изменение в организационната структура и численост на
дружеството от едноличния собственик на капитала. Това обстоятелство и
отразеното в одитния доклад не може да доведе до различен извод за
компетенциите на ЕСК и СД от този посочен в Устава на дружеството. Освен това
следва да се има предвид, че независимо, че одитния доклад, като документ
е изведен на 31.12.2019г., то одита е
извършен за периода от 28.10.19г. до 26.11.2019г., когато е действал стария
Устав на ОФБ, а не този приет с решение на ЕСК от 27.11.2019г. , обявен в
Агенцията по вписванията на 09.12.2019г., съгласно вписване под №
20191209102409. Нещо повече, видно от
представения и приет в хода на
въззивното производство като писмено доказателство, Одитен доклад с №
108-00-01-108 от 25.11.2020г. от Управление „Вътрешен одит“ на „Банка ДСК“ АД
препоръките по констативен акт № 04-00-КА-128 от 31.12.2019г. по Одитния доклад
от 31.12.2019г. е изпълнение, като изрично е посочено, че е взето решение за
промяна на числеността и структурата на ответното дружество от Съвета на
директорите, като компетентен орган, в съответствие с приетия нов Устав от
09.12.2019г.
Несъстоятелни са
и на оплакванията на ищцата, свързани с липсата на писмено предизвестие за
прекратяване на трудовото и правоотношение. Законът урежда два начина за
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя: без предизвестие и с
предизвестие. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без
предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването й (освен
ако в нея не е посочено друго, но преценката за законността й се прави към този
момент). Когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие,
заповедта за уволнение поражда действие с изтичането на предизвестието, а при
неспазване на срока - с изтичането на съответната част от него. Действително
съгласно чл. 328, ал. 1 от КТ при
съкращаване на щата трудовият договор се прекратява с предизвестие. Законодателят
е предвидил с нормата на чл. 220, ал. 1 от КТ, че в случаите, в които не е
спазен срока на предизвестие страната която не го е спазила следва да заплати
на другата обезщетение. Това води до извод, че неспазването на срока на
предизвестие не влече след себе си незаконност на уволнението, а единствено
води до задължение на неспазилата срока страна обезщетение. В конкретния случай при съкращението на ищца
срокът на предизвестието не е спазен, като предизвестие изобщо не е
издавано. В заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните от 22.01.20г. изрично е посочено, че
трудовия договор се прекратява, считано от следващия ден - 23.04.2020г., поради съкращаване на единствената щатна
бройка за заеманата от ищцата длъжност „Финансов контролер“ съгласно вече
действащата, новата организационна структура щатно разписание на дружеството в
сила от 01.04.2020г. В заповедта е посочено на служителката да бъде изплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие. Т.е
работодателя със връчване на заповедта предизвестил ищцата, че трудовото и
правоотношение с него ще бъде прекратено от следващия ден, като е обективирал и
воля да изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие. В този случай според настоящия състав не е
необходимо работодателя да изготвя два отделни документа, като наименува единия
заповед, а другия предизвестие. Правилно първостепенния съд се е позовал на
Решение № 94 от 01.07.2013г. на ВКС, III –то ГО, в което
върховния съд е застъпил виждането, че работодателя не е длъжен да отправя писмено предисвестие при прекратяване
на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1 от КТ, което се споделя и от
въззвния съд.
От всичко изложено следва, че фактическият
състав на съкращаването на щата е осъществен, а искът за признаване на
уволнението за незаконно и за неговата отмяна (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) е
неоснователен
По исковете с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Неоснователността на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ е обусловено от отхвърляне на иска за признаване уволнението за
незаконно. От изложеното до момента и доколкото уволнението не е признато за
незаконно, искът за възстановяване на служителя на предишната длъжност също е неоснователен,
както е приел СРС.
Уважаването на иска по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, респективно правото на обезщетение за
оставане без работа възниква отново при отмяна на заповедта за уволнение и оставане
без работа за срок от 6 месеца след уволнението. Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ,
при незаконно уволнение работникът/служителят има право на обезщетение, поради
незаконното уволнение в размер на не повече от 6 месеца, т. е. работникът и/или
служителят се обезщетява за времето, периода, през който е останал без работа,
поради незаконното уволнени. В тази връзка пред въззвния съд са представени доказателства, че ищцата е започнала работа при друг
работодател в 6 месечния срок, а именно на 05.10.20г. и е отправено искане за
изменение на иска съчетано със частично оттегляне на същия за сумата над
35 937 лв. до първоначално предявения размер от 39930 лв. и за периода от
05.10.2020г. до 23.10.20г., което е допуснато с определение на настоящия състав
в проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.04.21г., като решението
на пръвостепенния съд обезсилено в тази част. Основателността и на обективно съединение иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ както беше посочено зависи
изцяло от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на
уволнението, тъй като само при това условие работника или служителя би имал
право на обезщетение за оставането си без работа . В настоящия случай доколкото
иска за признаване на уволнение за незаконно е отхвърлен, то и настоящия иск е
неоснователен и правилно е отхвърлен от първостепенния съд.
Поради съвпадане
на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното
решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във
връзка с чл. 225, ал.1 от КТ, е правилно и законосъобразно, и като такова
следва да бъде потвърдено
По отношение на
разноските за въззивното производство.
С оглед изхода
на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата въззивна
инстанция. В същото време предвид изричната претенция на въззиваемата страна-
ищец пред настоящата съдебна инстанция за присъждане на разноски, на основание
чл.273 от ГПК вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът- ответник следва да бъде
осъден да й заплати сумата от 400 лева, представляващо юрисконсулстко
възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран,
Софийски градски съд ГО, IV – А въззивен състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20234710 от 26.10.2020 г., постановено по гр.дело № 21432/2020 г. по
описа на СРС, Г.О., 87-ми състав.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК Й.Г.Ш., ЕГН: ********** с настоящ
адрес: *** да заплати на "О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК: ******, представлявано от
изпълнителния директор И. Д.-М., със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 400 лв. / четиристотин лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски /заплатено юристконсултско възнаграждение/.
Решението може
да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК,
в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.