Протокол по дело №324/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 81
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20215000600324
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 81
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Вера Ив. Иванова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600324 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподателят - обвиняемият Н. И. Я. се намира в помещение на
Ареста – П., откъдето ще участва в днешното съдебно заседание посредством
„Скайп“, с оглед Заповед на Председателя на Апелативен съд - Пловдив.
В съдебната зала се явява защитникът – адв. Г.Д.и лицето С. Я.,
съпругата на обвиняемия Я., имаща качеството на обвиняема по досъдебно
производство
Явява се представител на Апелативна прокуратура – Пловдив.
В залата присъства и системният администратор В.Н., за техническо
съдействие относно видеоконферентната връзка по „Скайп“.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Я.: Добре Ви чувам и виждам от съдебната зала. Да
се гледа делото посредством „Скайп“.
Съдът след съвещание счита, че са налице процесуалните предпоставки
за даване ход на делото, ето защо
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик ИВАН РАНЧЕВ.
РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и нови искания.
АДВ. Д.: Господин председател, няма да представям нови доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
ОБВИНЯЕМИЯТ Я.: Нямам отводи и нови искания.

Съдът след съвещание счита, че следва да бъде даден ход на съдебните
прения, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да постановите
съдебен акт, с който да отмените като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно атакуваното определение, постановено по ЧНД № 1312 от
2021 г. по описа на ОС – Пловдив, като измените наложената мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Н. Я. в
по-лека такава. Както съм изложил и както правилно съдът прецени,
съществуват няколко аргумента, на които наблягам и които считам, че
представляват нарушение, по отношение на аргументите, които е изложил
Окръжният съд, както и направените от него изводи. В този смисъл няма да
преповтарям, за да неотегчавам съда изцяло жалбата, която съм депозирал
пред Вас, но ще се спра накратко на тези основни моменти, които и съдът
прецени, че действително са такива и служат като основание за евентуалното
изменение на наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
по-лека такава.
Окръжният съд действително, за да отхвърли направеното искане за
2
отмяна на мярката за неотклонение е преценил, че съществува, не е отпаднало
и то, обоснованото предположение за извършване на престъпление по
отношение на обвиняемия Н. Я.. Също така същият е преценил, че
съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление,
като е отхвърлил претенцията на прокуратурата по отношение на това, че
същият може да се укрие. Съдът е преценил, че няма такава опасност.
По отношение на данните за тежкото здравословно състояние, които
фигурират и пред Вас с множество медицински документи, съдът е преценил,
че да, действително има такива данни, но същият би могъл да бъде лекуван и
да му се следи адекватно състоянието в следствения арест. Много интересно
и ще се спра на това, за окръжния съд става въпрос, по отношение на
категоричните данни, наблягам, уважаеми апелативни съдии на това, на
категоричните данни, които съществуват пред вас за необоснованото
бездействие на органите на досъдебното производство 5 месеца след
иницииране на същото. По никакъв начин не може да бъде оправдано това.
Винаги при преценка на законосъобразността на мярката за неотклонение в
производство, каквото е настоящото - по чл.65 НПК, решаващият съд е
длъжен да направи нов преглед и анализ на събраните доказателства и да
прецени наличието или липсата на обосновано предположение за извършване
на инкриминираните деяния, за промяна на обстоятелствата, но винаги трябва
да изложи обстоен анализ на онова, което е към момента и дали съществува
такава промяна. А при направата на такъв задълбочен анализ, подчертавам
задълбочен, няма как да не бъде установено, че макар и в началния, пак
казвам, ранния етап на първоначалното вземане на мярка за неотклонение
задържане под стража, при първоначалното вземане да не се изисква чак
такава категоричност по отношение на доказателствата, то към момента,
вместо да имаме надграждане, вследствие активна дейност на органите на
досъдебното производство, да бъде надградено обоснованото предположение
с нови данни, нови обстоятелства, нови факти , нови доказателства в тази
връзка, то напротив - ние виждаме, уважаеми съдии, една ерозия по
отношение на това обосновано предположение и тази ерозия се съдържа и в
новите доказателства, които са събрани след първоначалното вземане на тази
мярка за неотклонение. Новите доказателства са свързани с обясненията,
които е дал Н. Я., в които обяснения изрично е подчертал факта за
3
отношенията му с единия от неговите синове – Р. Я.. Обясненията на самия Р.
Я., които също потвърждават антагонистичните отношения от 10-тина години
насам между тях, затова че не живеят заедно, не поддържат никакви връзки.
Напротив, двете семейства са в изключително лоши отношения.
Свидетелство за това са делата, които са водени в нашия съд между тези
семейства и на следващо място, показанията на свидетели-очевидци, (съседи
на тези лица), които също акцентират върху този факт. Тоест, няма как Н. Я.
да има някакво отношение и някаква връзка, някаква съпричастност по
отношение на деятелността, преписвана на Р. Я., свързана с престъпления,
както за продажба на маркови стоки, така и за пране на пари.
На следващо място, пак казвам това вместо да се надгради, ерозира. Вие
ще видите, че няма абсолютно никакви данни по отношение на второто и по-
тежко престъпление – за пране на пари. Нито има някакви индикации, нито
има доказателства за това същият да е участвал в някакви търговски сделки,
същият да е извършвал финансови операции със средства, които са предмет
на престъпление. Налице са голословни твърдения и забележете на уличен и
то, категорично уличен в извършване на престъпление по чл.172б НК,
свидетел и неговата майка и то, много повърхностни – за някакво участие на
Н. Я. в някаква продажба на маркови стоки и то забележете, за това, че му бил
давал пари на него. В същото време именно този свидетел, дискредитиран
отвсякъде, който е заловен да продава такива стоки и то, с майка си, с
участието на майка си, е кредитиран. Нещо повече, същият не е подведен под
отговорност. Това за мен е смущаващо. Предполагам, че е смущаващо и за
съда. Но това е една практика, която все повече се налага, с цел да бъде
употребен определен свидетел, дискредитиран, един свидетел, да бъде
употребен, за да изпълни друга цел на прокуратурата. Аз мисля, че
обществото няма полза от това и ще моля съдът да не го допуска и да не
толерира едно такова престъпление.
Няма никакви доказателства по отношение на голословните твърдения на
прокуратурата за това, че същият е използвал средствата от престъпленията,
за закупуване на луксозни коли и имоти. Справката, която е представена пред
Вас, уважаеми апелативни съдии, справката и документите, доказателствата,
които са представени пред вас в тази връзка категорично опровергават това
голословно твърдение и бих казал внушение. Защо, защото е видно, че
4
обвиняемият притежава една къща, строена още 2006 г. и една кола на 15
години. Нито има някакви данни за участие в търговски дружества, нито за
други средства и т.н.. Тоест налице са отново голословни твърдения, както и
голословни твърдения по отношение размера на вредите. 600 000 лв звучи
гръмко, създава имидж на определени лица в медиите, обаче то не е вярно и
не е вярно, защото никой него е проверил и вие ще видите от материалите по
делото, че до този момент още не са проверени, не е извършен окончателен
оглед на веществените доказателства, за да се прецени тяхната бройка, те са
значително по-малки и по никакъв начин не е селектирано по отношение Р.
Я., който е признал участието си в извършване на престъпление по чл.172б от
НК, но няма никакво участие, пак казвам с баща си по причините, които
изясних преди малко. Толкова по отношение на обоснованото
предположение. Само ще подчертая че, е налице едно ново доказателство,
което ще го спомена във връзка с бездействието на органите на досъдебното
производство. Това е разпитът на лицето В.Я., който уважаеми апелативни
съдии, е извършен при пълно нарушение на административните правила и
правилата, залегнали в НПК.
Това лице, което е извикано във връзка с образувано административно
производство по искане за представяне на писмени документи на задължено
лице е извикано в 6-то районно управление и там, без да имат никакво правно
основание, без да имат каквото и да било законово основание, същият е бил
подложен на разпит, нямащ нищо общо с административното производство,
като му е било внушено да каже взел ли го е от някакъв си Н., с който бил
играл футбол. Това го знам от разпита, на който присъствах в ***“. Смятате
ли, че този 50-и няколко годишен човек първо е Н., и второ, играл футбол с
някакъв човек на 20-и няколко години? Това първо и второ, категорично
свидетелят опроверга онова, които са искали да му внушат по отношение
показанията на този свидетел, тоест нито познава, нито има някаква връзка и
участие с обвиняемия Я.. Обаче трябва да бъде у нас сигнал относно методите
и целите на досъдебното производство.
На следващо място, по отношение втората предпоставка, която трябва
кумулативно да съществува, това са опасностите за укриване и извършване
на друго престъпление. Както казах пред Вас, няма никакви данни и
изключително окръжният съд е отхвърлил твърденията за наличието на
5
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Тя
следва тази опасност съгласно Закона да бъде реална, а не хипотетична, а не
базирана не на внушения и интерпретации. Така може да има внушение, че
има опасност някой да убие папата. Толкова е вярно онова твърдение на
прокуратурата, че същият има опасност да манипулира свидетели. Нека да
бъдем коректни. Всички свидетели до този момент са разпитани,
включително някои и пред съдия. На второ, както подчерта окръжният съд в
мотивите си, няма никаква правна пречка, напротив, било е задължение, ако
е имало необходимост от разпит на тези свидетели, логично е прокуратурата
и органите на разследването да са направили това. На следващо място, няма
никакви данни това лице, за да има такава опасност, да е свързано с
криминалния контингент. Напротив, единственото утежняващо, лоша
характеристична данна, е предишното му осъждане. Трябва ли затова същият
по този начин да бъде подлаган на рестрикции. Вие знаете, че при
разглеждане на мерките за неотклонение, без значение тежестта на деянието и
наказанието, което е предвидено в Закона, трябва да се следи процесуалното
поведение на лицето в настоящия момент.
Ще се спра съвсем накратко на следващото основание. Категоричните
данни, които съществуват пред вас, за тежкото здравословно състояние на
обвиняемия. Виждате, че същият страда, както от сърдечно заболяване, така и
наблягам върху заболяването астма, което е нелечимо. То е със специален
уред - с инхалатор, със специални вътре консумативи. И най-малкото
отклонение е животозастрашаващо за него. В същото време да, вие нямате
представа, аз и пред Окръжния съд казах, но аз имам представа какъв беше
преди 5 месеца този обвиняем като външен вид и какво е състоянието му в
момента – минус ** килограма. Ако това не е индикация за влошено
здравословно състояние, не е необходимо да сме лица с медицинско
образование, за да ни е ясно това. Не знам друго какво да кажа по този
въпрос. Дори с всичките му условности, предположения, да са налице
някакви основания, за налагане на най-тежката мярка, свързани с наличието
на опасност същият да извърши друго престъпление, то има обаче едно друго,
категорично обстоятелство, на което моля да обърнете внимание и което
представлява самостоятелно правно основание за незабавна, подчертавам
незабавна отмяна на наложената мярка за неотклонение „Задържане под
6
стража“.
Това обстоятелство се корени и се изразява в наличието на категорични данни
и доказателства за абсолютно, неоправдано бездействие на органите на
досъдебното производство. Вижте уважаеми съдии за 5 месеца какво е
направено, като изключим началните мероприятия. Разпит на свидетели - 11
души, от които само двама бегло свързват, без категорични данни, свързват
Н. Я. с извършеното престъплението по чл.172б от НК, които данни ерозират
от допълнителните действия, които забележете са по инициатива не на самото
разследване, а на защитата, с нови разпити на свидетели и т.н., които не
надграждат обвинението, а напротив, те го ерозират.
На следващо място, онова, което констатира категорично окръжният
съд, че ако е имало нужда от разпит на свидетели, да са го били направили,
имало е достатъчно време за това. На следващо място, виждате кога са
назначени експертизите – патентната експертиза и стоково-оценъчната
експертиза, когато всички сме наясно, че това трябва да стане още в началния
етап, с оглед бавността на изготвянето на тези експертизи. Те са направили
искането за това. Назначаването им е ставало в края на май, забележете. Е,
как да тълкуваме тези действия на съда, как да приемем тези освен като
умишлени, езикова грешка, за която искам да се извиня, на органите на
досъдебното производство. Как да ги приемем, силно смущаващи са,
недопустими бих казал. Това означава, че защитените права и законни
интереси на задържаните лица, визирани в чл.5 и 6 от Конвенцията за защита
правата на човека по отношение разумния срок на разглеждането на неговото
дело са изначално нарушени. Може би за разследващите органи разумният
срок представлява преклузивния срок, съгласно закона, но това е
недопустимо, защото той наближава. Ще си позволя да цитирам както
законовите разпоредби, така и практиката, така и международните правила в
този случай, но и онова, което е споделил в доклада си относно анализа на
прилагането на мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен
арест“ специалната комисия във Върховния съд по отношение на тези мерки.
Когато тя казва, че нецелесъобразно и недопустимо се налага вместо
„домашен арест“ - „задържане под стража“. Това е пак едно нарушение на
съда, което е в разрез с тези неща. Ние знаем, че при бездействие от страна на
компетентните органи, независимо от обществената опасност на
7
инкриминираното деяние и обвиняемият, подчертавам, това на което е
наблегнал окръжният съд в своите мотиви, задържането се явява самоцелно,
представлява неоправдана репресия и следва незабавно да бъде прекратено.
Това е коректният законов текст, това е коректната законова практика. В
случая е налице пълно бездействие от страна на разследващите органи.
Реални действия по разследването са извършени единствено и само по
инициатива на защитата. Ако се появят данни за противоречиви интереси,
разбира се, че веднага, но аз не виждам, че до момента тук някой е установил
такива. Ето защо, уважаеми апелативни съдии, определението на окръжния
съд, с което е отказано искането за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ в по-лека такава по отношение на обвиняемия Н. Я. е
изцяло неоснователно. То не само не се подкрепя от събрания по делото
доказателствен материал, аз считам, то е в пълно противоречие със закона, с
константната съдебна практика в подобни случаи на такова изобилие от
доказателства, свързани с бездействие на органите на досъдебното
производство. Ще изтъкна, завършвайки с това, че ролята, същността и
значението на мярката за неотклонение е да обезпечи нормалното развитие на
наказателния процес и тя не следва да служи като наказание. Аз считам, че
най-доброто, което би могло да бъде направено и търсено в подобни случаи е
както по отношение на наказанието, така и по отношение нормалното
развитие на процеса, което се гарантира от една такава мярка, е същото да
бъде изпълнено при максимална икономия на наказателна репресия, каквато е
и европейската тенденция. Аз считам, че с налагането на една по-лека мярка
за неотклонение, включително и на „домашен арест“, не виждам по какъв
начин това нещо ще даде възможност може да се манипулират свидетели и
прочие, и прочие, каквато е страната теза на прокуратурата, ще бъде намерен
онзи баланс, предвиден в закона между защитата на честта, достойнството,
интересите на самата личност, защитена от закона и обществения интерес,
като ние не трябва да забравяме, че интересът на личността е част от
обществения интерес и ще трябва да го защитаваме в максимална степен.
Благодаря Ви за вниманието!
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. Я. (за лична защита): Уважаеми господин съдия,
поддържам изказването на моя адвокат и Ви моля за по-лека мярка, за което
благодаря!
8
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господа съдии, ще ви моля да оставите без
уважение, като неоснователна, жалбата на обвиняемия Н. Я. срещу
определението на Окръжен съд – П. по ЧНД № 1312/2021 г., като
неоснователно и да потвърдите посоченото определение, като правилно и
обосновано. В производството по чл. 65 НПК съдът следва да прецени всички
обстоятелства, които са свързани със законността на задържането, както и
дали са налице нови обстоятелства, които да променят предходно направения
извод за наличието както на обосновано предположение за извършването на
престъпление, така и дали съществува реална опасност при различна мярка за
неотклонение лицето да извърши друго престъпление. Съобразно
разпоредбата на чл. 65 ал. 4 НПК, окръжният съд е преценил всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането на обвиняемия Я.,
като правилно е преценил, че към настоящия процесуален момент събраният
доказателствен материал по делото не разколебава обоснованото
предположение относно съпричастността на обвиняемия в извършването на
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения, което е достатъчно за
целите на производството. Считам, че окръжният съд е дал един категоричен
отговор, че към настоящия момент са налице убедителни доказателства,
които надграждат така формирания първоначален извод досежно наличието
на обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на
престъпленията. В тази насока са показанията на свидетелите Д.Л., Г.М.,
А.М.А., М.А., които безспорно са преценени, като източник на първични,
преки доказателства, за участието на обвиняемия в извършване на
инкриминираните деяния. Безспорно, към настоящия момент съществува
реална опасност при изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия Я.
същият да извърши и друго престъпление. Това се извлича от хипотезата на
чл. 63, ал. 1, т. 1 НПК, а именно, че деянието по чл. 172б ал.2, вр. ал.1, вр. чл.
26 НК е извършено при условията на повторност. Безспорно е, че има тая
опасност, не се разколебава от събраните към настоящия момент
доказателства и следва да се има предвид, че обвиняемият е привлечен в
качеството на обвиняем за две тежки умишлени престъпления, които са
реализирани при условията на чл. 26 от НК, тоест касае се за една
продължавана престъпна дейност и има наличие на евентуална опасност при
изменение на мярката за неотклонение обвиняемият да извърши и друго
престъпление.
9
Безспорно, не е налице висока процесуална активност по отношение на
извършените процесуални действия, но не може да се говори за наличието на
някакво абсолютно бездействие от страна на прокуратурата, каквото
внушение се опитваше да направи представителят на защитата. Да, назначени
са съответните експертизи, макар и с известно закъснение, но с оглед обема
на доказателствата, придобити при извършването на процесуално-следствени
действия, не може да се направи извод, че делото не е с фактическа и правна
сложност. Напротив, същото е с фактическа и правна сложност и с оглед
обработката на всички материали, събрани по делото, с оглед назначаване на
експертизи, безспорно се изисква и съответно процесуално време. Считам,
че срокът на задържането на обвиняемия към настоящия момент също не
може да се прецени като неразумен, именно с оглед обема и тежестта на
повдигнатите обвинения по отношение на обвиняемия. Що се касае за
направените твърдения за наличието на влошено здравословно състояние, да,
по делото действително са предоставени съответните медицински документи,
от които обаче не би могло да се установи, че към настоящия момент е
налице влошаване на здравословното състояние на обвиняемия. Както
защитата изтъкна в своята процесуална активност по делото, не съществува
пречка, при необходимост, може да бъде направено искане за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза в хода на досъдебното производство, от която
да се установи дали обвиняемият може да пребивава в условията на
пенитенциарни заведения или не. Такава към настоящия момент не е
назначена. Липсват данни за наличие на влошено здравословно състояние и
направените изводи от защитата за влошено здравословно състояние на
обвиняемия са чисто хипотетични и не се базират на някакви обективни
данни. Отделно от това, следва да се отбележи, че в системата на
пенитенциарните заведения съществува възможност за прилагане на
медицински мерки, предвидени в глава Десета от ЗИНЗС, където е
предвидена широка мрежа от медицински центрове, медицински заведения,
включително специализирани болници за активно лечение, където в случай на
необходимост и при влошаване здравословното състояние на обвиняемия
може да се прилагат адекватни медицински грижи. Няма да се спирам на
чисто хипотетичното твърдение от страна на защитата по отношение на
методите на прокуратурата. Бяха направени доста свободни интерпретации
как и по какъв начин прокуратурата е събирала доказателства в хода на
10
досъдебното производство. Считам ги за безпредметни, с оглед събраните до
момента данни и с оглед на изложеното, моля да оставите без уважение, като
неоснователна, жалбата на обвиняемия Н. Я. за изменение на така
определената му мярка ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
АДВ. Д. /реплика/: Във връзка със становището на прокуратурата,
считам, че същото е неоснователно по два - три пункта. Първо, прокурорът
твърди, че е налице надграждане на доказателствата, във връзка с
обоснованото предположение. Ако може да ми посочи едно такова, аз веднага
ще оттегля искането за изменение на мярката. Няма такова ново
доказателство, което да надгражда обвинителната теза, а напротив
дискредитират обвинителната теза всички нови доказателства, които са
събрани по делото. Твърдение има за това, че е повторно, това не е изяснено.
Първо, самият период на извършване на престъплението не е доказан, той се
базира единствено на показанията на дискредитирани свидетели - едно лице,
уличено в извършване на престъпление и неговата майка. Да се базира
обвинението на такива доказателства е несериозно, още повече какво
престъпление може да извърши обвиняемият, ако му бъде наложена мярка за
неотклонение ДОМАШЕН АРЕСТ, като мярка. На следващо място, има
противоречие в становището на прокуратурата и представителя на
държавното обвинение за това, че нямало съответна прецизност в работата на
органите на досъдебното производство по отношение на срока, но нямало
нарушаване на разумния срок. Винаги, уважаеми апелативни съдии, когато е
налице бездействие, е нарушен разумният срок и това е подчертано във
всички становища, свързани с подобни казуси. Това е.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Н. Я.: Уважаеми съдии,
подкрепям пак изказването на моя адвокат и ви моля за по-лека мярка, защото
здравословното ми състояние действително е влошено. Вчера бях при лекаря
на ареста, предписа ми едни хапчета, пак за сърце. Въпреки всичко, не ми
помагат, така че Ви моля за по-лека мярка, за което благодаря!
Съдът се оттегли на съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
11
С Протоколно определение № 234 от 14.06.2021 г. по ЧНД №1312/2021г.
Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение искането на адв. Г.Д.от
АК – П.– защитник на обвиняемия Н. И. Я. по досъдебно производство №
**/** г. по описа на отдел „**“ при ОД на МВР – П. за изменение на мярката
му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава. Недоволен
от така постановеното определение е останал адв. Д., който го е обжалвал в
законоустановения срок пред въззивната инстанция, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Според него първоинстанционният съд
не е обсъдил задълбочено поставените от защитата въпроси в жалбата за
изменение на мярката за неотклонение. На първо място намира, че по делото
въпреки изминалия не малък срок от време, не са събрани достатъчно
убедителни доказателства, за да се направи извод за наличието на обосновано
предположение за участието на обв. Я. във вменената му престъпна дейност.
На второ място няма опасност от извършване на друго престъпление, въпреки
че е бил осъждан, тъй като е реабилитиран. За него няма постъпили лоши
характеристични данни, с добро образование, постоянен адрес, семейно
ангажиран и са извършени почти всички процесуални действия по разпити на
свидетели, назначаване на експертизи. На трето място се поставя акцент
върху разумността на срока на задържане на обвиняемия, поради
бездействието на разследващите органи, което макар и да е било
констатирано от съда, нее било взето предвид като основание за изменение на
мярката за неотклонение. В тази връзка се иска от въззивната инстанция да
отмени атакуваното определение и вземе по-лека мярка за неотклонение
срещу обвиняемия.
В съдебно заседание обв. Н. Я. участва посредством осъществената със
Следствения арест – П. видеоконферентна връзка, като се представлява от
неговия защитник адв. Д.. Заявяват, че поддържат жалбата си по изложените
в нея съображения, катко акцентират на липсата на реална опасност
извършване на друго престъпление, неразумно дългия срок на задържане и
недоброто здравословно състояние.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се
потвърди атакуваното определение, тъй като няма промяна в първоначалните
предпоставки, с оглед на които е била взета мярката за неотклонение.
12
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и с направените оплаквания в жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд обосновано е решил, че събраните до
момента доказателства не могат да доведат да някакви различни изводи
спрямо тези, при които е била взета първоначалната мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ на обв. Н. Я. с Протоколно определение №
260102/25.11.2021г. по ЧНД № 187/2021г. на ПОС, потвърдено с Протоколно
определение № 260082/02.02.2021 г. по ВЧНД № 47/2021 г. на Пловдивския
апелативен съд.
Няма промяна и в направените правни изводи при предходното
произнасяне по чл.65 от НПК с Протоколно определение №
260440/02.04.2021г. по ЧНД № 773/2021г. на Пловдивския окръжен съд, с
което е оставена без уважение молбата на защитата за промяна на мярката за
неотклонение на същия обвиняем.
И това е така, защото въз основа на събраните до момента доказателства,
продължава да остава неразколебано обоснованото подозрение за
съпричастността на обв. Н. Я. спрямо вмененото му обвинение за
престъпления по чл. 172б, ал.2, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по
чл.253, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В този смисъл, настоящият състав споделя
изцяло изложените съображения от окръжния съд за сложната верига от
взаимоотношения на обвиняемия с неговите близки родственици,
съпричастни към извършената съвместна престъпна дейност, направената
съпоставка с показанията на разпитаните свидетели и иззетата счетоводна
документация.
Към настоящия момент не е отпаднала и опасността от извършване на
друго престъпление от страна на обв. Н. Я.. Тази опасност правилно е
отбелязано, че се извлича от факта за извършването на две тежки умишлени
престъпления от общ характер, осъществени при условията на чл. 26 ал. 1 от
НК, т.е. при усложнена форма на престъпна дейност.
13
С оглед на последното постановление за привличане в качеството на
обвиняем на Н. Я. по по-тежко квалифицирания състав на чл.172б, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, законосъобразно е преценено възникването и на
оборимата презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК за опасността същият да
се укрие в случаите на привличане за престъпление, извършено при
условията на повторност и до момента няма доказателства, които да я
опровергават.
В тази връзка е и констатацията, че обв. Н. Я. е привлечен за две
престъпления, засягащи различни обществени отношения, извършвани с
демонстрирана упоритост през продължителен период от време от близо две
години и половина. И двете престъпления са извършени в установения
изпитателен срок на предходно, наложено му наказание лишаване от свобода
за престъпление и обуславя извод за по-висока от обичайната обществена
опасност и на деянието, и на дееца.
Дали е настъпила реабилитация или не, за това предходно осъждане, в
какъвто смисъл са изложени съображения от първоинстанционния съд на
несъгласие с изводите от предходните съдебни състави, не е въпрос, който би
могъл да повлияе на въпроса за наличието на квалифициращият белег
„повторност“ спрямо извършването на вмененото престъпление по чл.172б,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. И това е така, защото материално-
правните разпоредби на чл.30, ал.1 и ал.2 от НК, изрично посочват, че
правилата на чл.28 и чл.29 от НК не се прилагат, ако са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанията по предишните присъди, с изричната уговорка, че
реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане. Дори нещо
повече, при условно осъждане /какъвто е настоящият случай/, този срок
започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок.
Правилно е съобразено, че липсва достатъчно усърдие от страна на
разследващите органи по ритмично водене на досъдебното производство.
След първоначалното му образуване в края на месец януари 2021г. в
продължение на около един месец са били извършвани интензивни
процесуално-следствени действия, след което през м. март и април
единствено са направени огледи на ВД. И около 4 месеца след задържането на
обвиняемия на 20.05.2021 г., е била назначена комплексна патентно-правна и
14
стоково-оценъчна експертиза. Очевидно провеждането на подобно експертно
изследване и изготвянето на заключение отнема значително време.
Въпреки тази забележка, настоящият състав също намира, че с оглед на
обема от доказателства, придобити чрез извършените процесуално-
следствени действия, не може да бъде направен извод, че срокът на
предварителното задържане от над 5 месеца надвишава стандартите визирани
в чл. 22, ал.2 - 3, срока по чл.63, ал.4, пр.1 от НПК и изискванията на
ЕКЗПЧОС.
Безспорно са налице и доказателства за влошено здравословно състояние
на обвиняемия, видно от приложената по делото медицинска документация.
От становището от лекар-ординатор към ОС „ИН“ - Пловдив се установява,
че усложненото здравословно състояние на обвиняемия се наблюдава в
условията на следствения арест и при необходимост се вземат мерки за
консултации със специалисти. Вярно е, че нормативната уредба в чл.255 от
ЗИНЗС дава достатъчно гаранции относно дължимите здравни грижи на
лицата в местата за лишаване от свобода, вкл. и следствените арести.
Същевременно с това по делото няма актуални данни за здравословното
състояние на обвиняемия и неговото допълнително влошаване. В този
смисъл, с оглед на оплакванията на обвиняемия, настоящият състав намира,
че няма пречка да се назначи от органите на досъдебното производство на
съответната СМЕ, която да установи, дали престоят му в следствения арест
застрашава сериозно живота и/или здравето му, както и констатираните
здравословни проблеми могат да получат адекватни действия за лечение.
В заключение, съвсем резонно е било преценено, че посочените от
защитата основания, на настоящия напреднал етап от разследването не могат
да бъдат приети за обосновани и като последица да доведат до промяна на
взетата спрямо обв. Н. Я. в първоначална мярка за неотклонение.
Затова и следва да се потвърди изцяло обжалваното определение на
Пловдивския окръжен съд по отношение на оставянето без уважение молбата
на защитата на обвиняемия Н. Я. за изменение на първоначалната му мярка за
неотклонение в по-лека такава, тъй като няма настъпила сериозна промяна в
обстоятелствата, при условията на които е била взета.
15
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание чл.
65, ал. 8 и ал.9 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 234 от 14.06.2021 г., постановено в
съдебно заседание на 14.06.2021 г. по ЧНД № 1312/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искането на
обвиняемия Н. ИСМ. ЯБ., чрез защитника му адв.Г.Д., за изменение на
взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава по
ДП № 29/2021 г. по описа на отдел „ИП“, ОДМВР – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 11:00 часа.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
16