Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 04.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети
състав, в публично заседание на четвърти юли две хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря М.К., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 567/2014 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.М.И. *** против Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията” София за заплащане на сумата от 4 448,36 лв. – обезщетение за положен
извънреден труди, 609,97 лв. -обезщетение за забава върху същата сума.
Навеждат
се твърдия, че ищецът работи по служебно правоотношение на длъжност
„надзирател” в затвора Ловеч на двадесет и четири часови дежурства при сумирано
отмина на работното време на тримесечие.
Посочва
се, че всяко дежурство на ищеца продължава 24 часа и 30 мин., като началото и
края му са предхождани и следвани от 15 мин инструктаж. Съгласно Заповед № ЛС –
03 – 1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието се твърди, че от всяко
проведено дежурство му се отчитат 20 часа положен труд. Четири часа от всяко
дежурство не се отчитат и водят като почивка в рамките на работното време. Не
се отчита също и провеждания инструктаж преди и след всяко дежурство. За
посочените 4 часа и 30 мин. се твърди, че ищецът е на разположение на
ответника, като няма право да съблича униформата си, а при нужда следва да
престъпи към изпълнение на задълженията си.
За
периода 01.01.2011 г. до 30.12.2013 г. ищецът твърди, че е положил и не му е
заплатен извънреден труд за 527,5 часа, остойностени на сумата от 4 448,35
лв., по тримесечни периоди, както следва: за първото тримесечие на 2011 г. 59
часа на стойност 550,44 лв.; за второто тримесечие на 2011 г. - 74 часа на
стойност 700,72 лв.; за третото тримесечие на 2011 г. 25,5 часа на стойност
225,58 лв.; за четвъртото тримесечие на 2011 г. 59 часа на стойност 511,34 лв.;
за първото тримесечие на 2012 г. 18 часа на стойност 150,43 лв.; за второто
тримесечие на 2012 г. 74,5 часа на стойност 644,74 лв.; за третото тримесечие
на 2012 г. 24 часа на стойност 193,66 лв.; за четвъртото тримесечие на 2012 г.
11,5 часа на стойност 90,73 лв.; за първото тримесечие на 2013 г. – 55,5 часа на
стойност 431,59 лв.; за второто тримесечие на 2013 г. 59 часа на стойност
462,32 лв.; за третото тримесечие на 2013 г. 25,5 часа на стойност 175,91 лв. и
за четвъртото тримесечие на 2013 г. 43 часа на стойност 310,89 лв.
Поради
забава в заплащането на сочените по – горе суми по тримесечие ищецът твърди, че
има вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на 609,97 лв., както
следва: върху вземането за първото тримесечие на 2011 г. от 01.01.2010 г. в
размер на 123,87 лв.; върху вземането за второто тримесечие на 2011 г. в размер
на 148,45 лв.; върху вземането за третото тримесечие на 2011 г. в размер на
44,19 лв.; върху вземането за четвъртото тримесечие на 2011 г. в размер на
91,66 лв.; върху вземането за първото тримесечие на 2012 г. в размер на 24,36
лв.; върху вземането за второто тримесечие на 2012 г. в размер на 88,74 лв.;
върху вземането за третото тримесечие на 2012 г. в размер на 22,94 лв.; върху
вземането за четвъртото тримесечие на 2012 г. в размер на 8,93 лв.; върху
вземането за първото тримесечие на 2013 г. в размер на 30,33 лв.; върху
вземането за второто тримесечие на 2013 г. в размер на 222,18 лв.; върху
вземането за третото тримесечие на 2013 г. в размер на 4,32 лв.
При изложените
твърдения е изведено искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 4 448,35 лв. – обезщетение за
положен извънреден труд от 527,5 часа за периода 01.01.2011 г. до 30.12.2013
г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането и 609,97 лв. – обезщетение за забава за периода
01.01.2011 г. до 30.12.2013 г. и сторените разноски в производството
Ответникът,
в депозиран по делото отговор не оспорва, че отношенията, свързани с отчитането
на работното време са регламентирани от цитираната от ищеца заповед на
министъра на правосъдието, като съгласно същата четирите часа над 20 – те в
рамките на дежурството се отразяват като почивка, тъй като в рамките на тях не
се изпълнява постова служба. Твърди се, че въпросната заповед е отменена със
Заповед № ЧЗ – 05 – 400/06.08.2012 г. на министър на правосъдието. Посочва, че
соченето време не съставлява постова служба, а време на разположение и същото
следва да се заплаща като такава с възнаграждение в размер на 0,25 лв., а при
условията на евентуалност заявява, че то следва да се заплати с дължимия размер
трудово възнаграждение, но не и като положен извънреден труд.
В
съдебно заседание представителя на ответника не оспорва, че с ищеца за
процесния период са се намирали в правоотношение, възникнало от заповед на
директора на ГД “Изпълнение на наказание”, като ищецът е изпълнявал функциите
на надзирател в затвора Ловеч.
С
протоколно определение от 03.07.2014 г. е допуснато изменение в размер на
предявените претенции. Със същото размерът на претенцията за заплащане на
обезщетение за извънреден труд е намалена на 2 633,46 лв., а за заплащане
на обезщетение за забава на 568,44 лв.
В хода на делото ищецът
участва лично с адв. Близнаков, който по същество излага становище за
основателност на заявените искове и развива съображенията си в тази насока.
Представителят на ищеца поддържа искането за присъждане на сторените разноски
по делото.
Ответникът се
представлява по делото от юрисконсулт Г., която по същество излага становище за
неоснователност на исковете, като в случай, че съдът приеме изложената теза в
отговора, заявява искане за присъждане на сторените разноски.
Съдът,
след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не
спорят, че в рамките на процесния период са се намирали в правоотношение,
възникнало от заповед на директора на ГД “Изпълнение на наказание”, като ищецът
е изпълнявал функциите на надзирател в затвора Ловеч, а тези факти са обявени
за безспорни с доклада на делото.
Със Заповед № ЛС – 03
– 1182/10.10.2007 г., издадена от Министъра на правосъдието, е регламентиран реда
за разпределяне на работното време в Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, Главна дирекция “Охрана” и териториалните им звена. С нея е наредено
в структурни звена, в който характера на работа изисква непрекъснат работен
процес да се въведе работа на смени по утвърден график. Времето за почивка и за
управление при криза и отбранително мобилизационна подготовка и за участие в
изпълнението на задачи, свързани с тях, в заповедта е посочено, че не се отчита
за работно време. Разпоредено е работното време на служителите, работещи на
смени, да се отчита сумарно, на тримесечен период, като изчисляването на
нормата работно време в часове се извършва като броя на работните дни, включен
в периода, се умножи по нормалната продължителност на работния ден. По
изключение е предвидена възможност за установяване на двадесет и четири часови
дежурства, когато числения състав и местоживеенето на служителите не позволява
организация на работата на 8 – часови и 12 – часови смени или организацията на
работа и спецификата на работа го изисква. В заповедта е разписан и ред за
отчитане на положения труд, в частност на отчитането на положения труда над
редовното работно време, като за последния е посочено, че той подлежи на
заплащане при условия и в размери по Кодекса на труда – с 50 на сто увеличено
на върху основното възнаграждение при отработени до 50 часа на отчетен период,
а над 50 часа с допълнителен отпуск до 12 работни дни.
С последваща Заповед №
ЧР – 05 – 400 от 06.08.2012 г., издадена от министъра на правосъдието на
основание чл. 211 от ЗМВР, във връзка с чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, е отменена Заповед
№ ЛС - 03 – 1182/10.10.2007 г. В заповедта отново е предвидена възможност за
работа на смени с продължителност от 24 - ри часа, когато числения състав и
спецификите на дейността не позволяват работа да се организира в 8 – часови и
12 – часови смени. При работа на смени се посочено, че следва да се въведе
време за физиологичен труд и почивка, като последната, предвидена за хранене, е
с продължителност не по – малко от 30 минути и не се включва в рамките на
работното време. При работа на смени, осъществявана от повече от едни държавен
служител, в графика за работното време се посочва, че се определя и време за
една или повече почивки. Работното време се отчита сумирано, като времето на
разположение в поделението, където се изпълняват служебните задължение и
физическото присъствие на служителите, са включва и отчита като работно време.
Като работно време се отчита и времето за хранене и физиологична почивка при
работа на смени или когато дежурството се изпълнява от едни служител или
характера на дейността на позволява почивка. Отчета на работното време се
извършва на тримесечие. Разписани са в заповедта правила за отчетност и е
посочено, че при положен извънреден труд той се заплаща в месеца следващ края
на тримесечието.
От показанията на свидетелите
на ищеца Филипов и Кочев се установява, че от 2000 г. първия, съответно 1991 г.
втория, работят в затвора в гр. Ловеч. На смяна в затвора застъпват около 20
надзиратели. Дежурството се предхожда от 15 мин. развод, при който се разисква
обстановката в затвора. Дежурството приключва в 8,30 часа на следващия ден,
като същото се следва от 15 минути отвод. В рамките на дежурството
надзирателите изпълняват конкретно възложени им задачи. Докато са на пост те не
могат да го напускат. В рамките на всяко 24 - ри часово дежурство свидетелите
казват, че имат право на четири часа почивка, но нямат право да събличат
униформата си и да напускат територията на затвора, а са на разположение на
ръководството. При подаден сигнал трябва да се отзоват за претърсване,
нарушения на дисциплината, при което почиващата група следва да се отзове.
Казват, че имат право на две почивки за хранене, които ползват на крак, като се
хранят с харна, която насят от в къщи.
От заключението на вещото лице се установява, че в рамките
на процесния период ищецът е работил на смени с продължителност от 12 и 24 – ри
часа. В констативната част на заключението вещото лице е описало броя на
положените смени и отработените часове при 24/12 часово дежурство по периоди,
вкл. време, в което е ползван платен отпуск или такъв за временна неработоспособност,
като следва: м. януари 2011 г. 160 ч., в т. ч. 8 дежурства по 24 часа; м.
февруари 2011 г. 144 ч., в т. ч. 4 дежурства по 24 часа; м. март 2011 г. 160
ч., в т. ч. 8 дежурства по 24 часа или общо 464 часа при отчетени 20 часа от
всяко дежурство или 544 часа при отчитане на 24 – ри часа от 24 - ри часа
дежурства за първото тримесечие на 2011 г. и 554 с включено време за развод и
отвод при нормална от 504 ч., съгласно нормативно установеното работно време;
м. април 2011 г. 156 ч., в т. ч. 3 дежурства по 24 часа; м. май 2011 г. 164 ч.,
в т. ч. 7 дежурства по 24 часа; м. юни 2011 г. 160 часа в т. ч. 8 дежурства по
24 часа в или общо за второто тримесечие на 2011 – 480 часа при отчетени 20
часа от всяко дежурство или 552 часа при отчитане на 24 – ри часа от 24 - ри
часа дежурства и 561 часа с включено време за отвод и развод при нормална от
488 ч., съгласно нормативно установеното работно време; м. юли 2011 г. 140 ч.,
в т. ч. 5 дежурства по 24 часа; м. август 2011 г. 172 ч., в т. ч. 7 дежурства
по 24 часа; м. септември 2011 г. 148 ч., в т. ч. 7 дежурства по 24 часа или
общо за третото тримесечие на 2011 – 460 часа, при отчетени 20 часа от всяко
дежурство или 536 часа при отчитане на 24 – ри часа от 24 - ри часа дежурства и
545,5 часа с времето за развод и отвод при нормална от 512 ч., съгласно
нормативно установеното работно време; м. октомври 2011 г. 160 ч., в т. ч. 4
дежурства по 24 часа; м. ноември 2011 г. 160 ч., в т. ч. 8 дежурства по 24 - ри
часа; м. декември 2011 г. 160 ч., в т. ч. 6 дежурства по 24 часа или общо за
четвъртото тримесечие на 2011 – 480 часа при отчетени 20 часа от всяко
дежурство или 560 часа при отчитане на 24 – ри часа от 24 ри часа дежурства и
570 часа с времето за отвод и развод при нормална продължителност на работното
време от 512 ч., съгласно нормативно установеното; м. януари 2012 г. 120 ч., в
т. ч. 6 дежурства по 24 часа; м. февруари 2012 г. 176 ч., в т. ч. 4 дежурства
от 24 – ри часа; м. март 2012 г. 140 ч., в т. ч. 7 дежурства по 24 часа или
общо за първото тримесечие на 2012 – 436 часа при отчетени 20 часа от всяко
дежурство или 504 часа при отчитане на 24 – ри часа от 24 - ри часа дежурства
или 512,5 часа с времето за отвод и развод при нормална от 520 ч. съгласно
нормативно установеното работно време; м. април 2012 г. 148 ч., в т. ч. 7
дежурства по 24 часа; м. май 2012 г. 180 ч., в т. ч. 5 дежурства по 24 часа; м.
юни 2012 г. 140 ч. или общо за второто тримесечие на 2012 – 468 часа при
отчетени 20 часа от всяко дежурство или 544 часа при отчитане на 24 – ри часа в
24 - ри часа дежурства или 553,5 часа с времето за отвод и развод при нормална
от 488 ч., съгласно нормативно установеното работно време; м. юли 2012 г. 152
ч., в т. ч. 6 дежурства по 24 часа; м. август 2012 г. 160 ч., в т. ч. 6
дежурства по 24 часа; м. септември 2012 г. 191,5 ч., в т. ч. 3 дежурства по 24
- ри часа и 1 – но от 12 часа или общо за третото тримесечие на 2012 – 503,5
часа при отчетени 20/22,5 часа от всяко дежурство или 556 часа при отчитане на
24 – ри часа от 24 - ри часа дежурства или 564 часа с времето за отвод и развод
при нормална от 512 ч. съгласно нормативно установеното работно време; м. октомври
2012 г. 180 ч., в т. ч. 8 дежурства по 24 часа; м. ноември 2012 г. 135 ч., в т.
ч. 6 дежурства по 24 часа; м. декември 2012 г. 180 ч., в т. ч. 8 дежурства по
24 часа или общо за четвъртото тримесечие на 2012 – 495 часа при отчетени 22,5
часа от всяко дежурство или 528 часа при отчитане на 24 – ри часа от 24 – ри
часа дежурства или 539 часа с време за отвод и развод при нормална от 504 ч.
съгласно нормативно установеното работно време; м. януари 2013 г. 180 ч., в т.
ч. 8 дежурства по 24 часа; м. февруари 2013 г. 155,5 ч., в т. ч. 3 дежурства от
24 часа; м. март 2013 г. 180 ч., в т. ч. 8 дежурства по 24 часа или общо за първото
тримесечие на 2013 – 515,5 часа при отчетени 22,5 часа от всяко дежурство или
544 часа при отчитане на 24 – ри часа от 24 - ри часа дежурства или 553,5 часа
с време за отвод и развод при нормална от 504 ч. съгласно нормативно
установеното работно време; м. април 2013 г. 157,5 ч., в т. ч. 7 дежурства по
24 часа; м. май 2013 г. 178 ч., в т. ч. 4 дежурства по 24 часа; м. юни 2013 г. 157,5
ч., в т. ч. 7 дежурства по 24 часа или общо за второто тримесечие на 2013 – 493
часа при отчетени 22,5 часа от всяко дежурство или 520 часа при отчитане на 24
– ри часа от 24 - ри часа дежурства или 529 часа с време за отвод и развод, при
нормална от 488 ч. съгласно нормативно установеното работно време; м. юли 2013
г. 196 ч., в т. ч. 11 дежурства по 12 часа; м. август 2013 г. 180 ч., в т. ч. 8
дежурства по 24 часа; м. септември 2013 г. 154 ч., в т. ч. 4 дежурства по 24
часа или общо за третото тримесечие на 2013 – 530 часа, при отчетени 12/22,5
часа от всяко дежурство или 548 часа при отчитане на 24 – ри часа от 24 - ри
часа дежурства /12 от 12/ или 559,5 часа с време за отвод и развод при нормална
от 520 ч. съгласно нормативно установеното работно време и м. октомври 2013 г.
170 ч., в т. ч. 4 дежурства по 24 часа; м. ноември 2013 г. 169,5 ч., в т. ч. 7
дежурства по 24 часа и 1 – то от 12 часа; м. декември 2013 г. 157,5 ч., в т. ч.
7 дежурства по 24 часа или общо за четвъртото тримесечие на 2013 – 497 часа, при
отчетени 22,5/12 часа от всяко дежурство или 524 часа при отчитане на 24 – ри
часа от 24 - ри часа дежурства или 533,5 часа с време за отвод и развод при
нормална от 504 ч. съгласно нормативно установеното работно време. Работното
време на ищеца вещото лице констатира, че е отчитано при 20 отработени часа от
24 – ри часови дежурства, а от м. септември 2012 г. са отчитани по 22,30 часа
при 24 – ри часа дежурство. За първото, второто и третото тримесечие на 2013 г.
вещото лице е констатирало, че е заплатено обезщетение за извънреден труд в
рамките на 40 часа остойностени на 220,17 лв. За останалите тримесечия от
периода не е изплащано обезщетение на ищеца за извънреден труд.
Възнаграждение на
ищеца е формирано от следните компоненти: възнаграждение за длъжност в размер
на 270,00 лв. и възнаграждение за категория 337,00 лв. или общо сумата от 607,00
лв. На тази база вещото лице е определило и часовите ставки за заплащане на
обезщетение за извънреден труд от 5,42 лв.
Вещото лице е
изчислило размера на обезщетението във варианти, след приспадане на изплатеното
обезщетение за положен труд в рамките на 24 часа от 24 – ри часово дежурство в
размер на 2 056,23 лв., посочено по тримесечия и във вариант, а с време за
развод и отвод – 2 633,46 лв.
Във втори вариант
вещото лице е определило дължимото обезщетение като време на разположение до
спорния период, като същото за периода е 159,50 лв. Размерът на обезщетението е
определен и във вариант 22,30 часа, като то за периода е 568,44 часа.
Фактическата
обстановка, описана по – горе, се очертава на база приетите по делото писмени
доказателства, които не са оспорени от страните, а по част от фактите,
установени с тях, между тях не е налице и спор. Съдът основава изводите си на
показанията на свидетелите на ищеца, които са последователни и вътрешно
непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства, като част от
изложеното в тях е в пълно съответствие с установената нормативна уредба. Наред
с това, съдът ползва и заключението на вещото лице по допусната съдебно –
счетоводна експертиза, тъй като изводите на вещото лице не са оспорени,
съставляват логично следствие от направени от него фактически констатации,
които почиват на документи, съставени при ответника, удостоверяващи в една част
неизгодни за него факти.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с
претенции за заплащане на извънреден труд - с правна квалификация чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 211, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР и за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение - с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.
За
периода, за който ищецът търси заплащане на извънреден труд, той се е намира в
служебно правоотношение с ответника. В рамките на това правоотношение той е
работил на смени с продължителност от 24/12 часа, при сумирано отчитане на
работното време. При сумарно отчитане на работно време, установената нормативна
продължителност на работното време /вж. разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ЗМВР,
приложима към настоящия казус по аргумент от чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС/ се спазва
средно за определен период, по продължителен от деня и седмицата, период от
време. При тази форма на отчитане на работното време през отделни работни дни
може да се надвишава нормата, но работата в повече се компенсира, а баланса на
работното време и свободното такова се определя средно за периода, пред който
се отчита. От тук, пред хипотеза на положен извънреден труд сме изправени в
случай когато служителят, работещ при сумирано изчисляване на работното време,
отработва повече часове в рамките на отчетния период /в случай тримесечен/
отколкото ако той работеше при условия на подневно отчитане на работното време.
Аргументи в тази насока могат да бъдат изведени от съвместното тълкуване на
разпоредбите на чл. 211, ал. 1 и ал. 5, т. 2 ЗМВР. Първата установява правилото
– нормалната продължителност на работното време като часове на ден, на седмица
и продължителността на работната седмица, а втората, начина за компенсиране на
работа над установената норма. Анализът на тези две разпоредби дава основание
да се направи извод, че оценката за това налице ли са основания за заплащане на
обезщетение на обезщетение за извънреден труд се базари на съпоставката между
нормалната месечна продължителност на служебното време в рамките на отчетния
период /три месеца/ с действително отработените часове за същия период. Какъв е
размера нормалната продължителност на служебното време в рамките на всеки
отчетен тримесечен период е въпрос, на който лесно може да се отговори,
доколкото това предполага извършването на прости аритметични изчисления /броя
работни дни по нормативно установеното нормално служебно работно време от осем
часа/. Продължителността на нормативно установеното служебно работно време е
изчислена и посочена от вещото лице в изготвеното заключение за всяко
тримесечие.
Спорен
в отношенията между страните е въпроса за това каква е действително отработеното
време от ищеца в рамките на всеки тримесечен период. Отговорът на този въпрос
предполага да се извърши анализ и оценка на т. нар. време за почивка, което
всеки един надзирател, работещ на дежурства, в териториални структури на
ответника /арести или места за изтърпяване на наказание лишаване от свобода/ може
да ползва и в ключва ли се то в рамките на работното време или не.
Съгласно
разпоредбата на чл. 301, ал. 5 ППЗИНЗС при всяко двадесет и четири часово
дежурство до двадесет часа са постовата служба. Вън от постовата служба, всеки
един служител на наряд е на разположение на дежурния надзирател и/или командир
по ареста. В рамките на времето на почивката служителят по наряда няма право да
напуска мястото на поделените или района. Последното е заложено като правило в
правилника, а то е фактически приложено, в каквато насока са й показанията на
разпитаните свидетели. В рамките на почивката, служителят по наряд няма право
да сменя работното си облекло с цивилно, като отново от показанията на
разпитаните свидетели се установява, че това време често не може да се ползва
ефективно за почивка, тъй като му се възлага изпълнението на различни задачи,
свързани основно с придружаване на задържани или лишено от свобода лица от едно
място до друго. Казаното, дава основание да се заключи, че през времето на
почивката служителят не би могъл ефективно да почива, без да се включва в
рамките на същата в работния процес, с възможност за откъсване от работното
място и промяна на работното облекло. Фактът, че той ще има възможност да се
храни или да отпочине физически в рамките на ареста, не дава основание да се
заключи, че това време съставлява същинска почивка, която на общо основание да
трябва да се изключи от времето на общата продължителност на дежурството и да
не се числи като част от действителното отработеното време.
Според
доктрината почивката е времето, в рамките на което работникът или служителят е
освободен от задължението да престират труд, т. е активно да изпълняват
възложените му функции. Правна регламентация на почивката се съдържа както в
правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, в издадената от Министър на правосъдието заповед за организация на
работното време, в това число и в международни актове, по отношение на които
Република България, като държава членка на Европейския съюз, е задължена да
въведе във вътрешното си право. Такъв акт е Директива 2003/88/ЕО
на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. В преамбюла на този
директива е очертан нейния нормативен обхват, а именно: междудневната почивка,
почивката в рамките на работното време и междуседмичаната почивка, максимална
продължителност на работната седмица. Почивката по смисъл на чл. 5 от
директивата следва да се измерява в едница време, което да се ползва ежедневно,
ежеседмично и годишно, като се осигури минимална продължителност на почивката
по време на работа и максимална продължителност на седмичното работно време.
Наред с това, се предвижда възможност и за дерогирана на част от разпоредбите
сред държавите членки в зависимост от конкретиката и в този случай се предвиди
компенсация с равностойна почивка. Директивата цели да създаде гаранции за
почивка, която да отговаря на конкретни качествени критерии, с възможност
временното й ограничаване в предвидени хипотези. От тук се поставя въпроса за
това е ли част от работното време, времето в което служителят е на разположение
на прекия си ръководител, без да изпълнява възможените му функции или не.
Отговорът на поставения въпрос може да се открие в поредица от решения,
постановено от съд в Люксембург по преюдициални запитвания, които имат
задължителен характер за националните съдилища /решение
от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica
/Simap/ срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana,
решение от 09.09.2003 г. по дело С - 151/02 Landeshauptstadt Kiel срещу №rbert
Jaeger, решение от 25.11.2010 г. по дело С - 429/09 Gunter Fu срещу Stadt
Halle, решение от 11.01.2007 г. по дело С - 437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice
Cesky Krumlov/. В тези решение се казва, че времето, в рамките на което
служителят е задължен физически да присъства на работното си място, цялото му
дежурства се счита за работно време. Част от работното време е и така
наречената неактивна част от дежурството - време за спане, почивка, храна,
физиологични нужди/ ако работникът или служителят присъства физически на място,
определено от работодателя - дело Jaeger. Даденото тълкуване от съда в
Люксенбург по въпроса за съдържанието на понятието почивка обвързва еднакво
всички субекти на ЕС. Самата директива обвърза България, като и възлага
задължението да постигне конкретен резултат, оставяйки я сама да определи пътя,
по който ще достигне до него.
Следвайки изложената
линия на разсъждение, настоящият състав следва да направи извод, че времето за
почивка в рамките на всяко едно двадесет и четири часово дежурство, е част от
работното време. В тази връзка не се споделя и становището, изложено в отговора
от ответника, че времето за почивка следва да се третира, като време на
разположение и се заплаща като такова, а то за част от периода не се подкрепя и
от изложеното в заповед на министъра на правосъдието във връзка с
разпределението на работното време.
Легална дефиниция на
понятието “време на разположение” е дадено в Инструкция за реда за разпределяне на работното
време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането
му и компенсиране на работата извън установеното работно време, издадена от
Министерството на вътрешните работи на основа делегация, дадена му в чл. 211,
ал. 5 ЗМВР. Касае се за инструкция с рег. № Рег. № Із-343 от 05.03.2009
г., действала в рамките на процесния период, намираща приложени и за служебни
правоотношения, възникнали с ГД „ИН” по силата на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС. В инструкцията “времето на разположение” е дефинирано, като времето, през което
служителят е на разположение на ръководителя си извън работното си място, с
готовност при необходимост да изпълни служебните си задължения /§ 1, т. 3 ДР на
Инструкцията/. Видно от доказателства, събрани в хода на делото, времето
определено за почивка не може да се приеме, че е време на разположение, макар
ППЗИНЗС да говори, че вън от постовата служба, дежурният служител е на
разположение на командира, тъй като той се намира на работното си място и не
само, че е готов фактически да изпълнява възложени му функции, но и на практика
го прави.
При даденото разрешение на поставения въпрос за това е ли
почивката част от всяко дежурство или не, следва да се извърши преценка за
това, какво е фактически отработеното време в рамките на всяко тримесечие, да
се оцени надхвърля ли то нормативно установеното за същия период, каква е тази
разлика и как да се остойности, за да се определи размера на обезщетението.
За процесния период действително отработеното време от
ищеца, след приспадане на часовете, за което му е заплатено обезщетение за
извънреден труд, е в рамките на 6 575 часа, включващи, време на дежурство,
отпуск, командировка и инструктаж. Нормативно установеното работно време за
същия период е 6 056 часа или фактически отработеното време е 526,5 часа, от
които 40 часа пратени. За разликата от 486,5 часа ответникът дължи заплащане на
обезщетение за извънреден труд /данните за действително отработеното време,
след приспадане на часовете, за което е запратено обезщетение са взети от
заключение на вещото лице и приложената към него таблица/. Тези 486,5 часа извънреден
труд трябва да се заплатя при часова ставка от 5,42 лв. или общо размер на обезщетението
за периода е 2 633,46 лв. По тримесечия обезщетението следва да се разпредели
както следва: за първото тримесечие на 2011 г. за 50 часа извънреден труд
обезщетение от 271 лв.; за второто тримесечие на 2011 г. за 73 часа извънреден
труд обезщетение от 395,66 лв.; за третото тримесечие на 2011 г. за 33,5 часа
извънреден труд обезщетение от 181,57 лв.; за четвъртото тримесечие на 2011 г.
за 58 часа извънреден труд обезщетение от 314,36 лв.; за първото тримесечие на
2012 г. за 0 часа извънреден труд обезщетение от 0,00 лв.; за второто
тримесечие на 2012 г. за 65,5 часа извънреден труд обезщетение от 355,01 лв.;
за третото тримесечие на 2012 г. за 52 часа извънреден труд обезщетение от
281,84 лв.; за четвъртото тримесечие на 2012 г. за 35 часа извънреден труд
обезщетение от 189,70 лв.; за първото тримесечие на 2013 г. за 31 часа извънреден
труд обезщетение от 168,02 лв.; за второто тримесечие на 2013 г. за 22 часа
извънреден труд обезщетение от 115,87 лв.; за третото тримесечие на 2013 г. за
37 часа извънреден труд обезщетение от 200,54 лв.; за четвъртото тримесечие на
2013 г. за 29,5 часа извънреден труд обезщетение от 159,89 лв.
При съобразяване на изложеното до тук искът за заплащане
на обезщетение за извънреден труд се явява доказан в рамките на заявения размер
след изменението, в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 01.04.2014 г. до изплащане на вземането.
Заявеният
обективно съединен иск за заплащане на обезщетение за забава се явява също
частично основателен. Ищецът има вземане срещу ответника за заплащане на извънреден
труд в размер на 2 633,46 лв. Това възнаграждение ответникът е следвало да
включи в месечното възнаграждение в месеца, следващ отчетния период, съобразно правилото
на чл. 25, ал. 2 от Инструкция рег. № Із - 343 от 05.03.2009 г. В
съответствие с изпълнението на съответния годишен бюджет, където са определени
срокове за предоставяне на платежни нареждания в банките за заплащане на
възнаграждения в регионалните звена, това се прави в рамките на периода 20 – то
до 25 число /изискването, че плащанията на обезщетение се извършват в месеца
следващ краят на тримесечието, установени и в заповед на министъра на
правосъдието от 2012 г./. Тъй като времевите рамки за плащане са определени в
рамките един кратък период от време, без повече конкретика в рамките на всеки
отчетен период, съдът приема, че разплащания са извършвани на 25 - то число, от
който момента на сетне ответникът е изпадал в забава и съответно дължи заплащане
на обезщетение. Съобразно това и при отчитане размера на обезщетенията за
извънреден труд, съдът приема, че общия размер на обезщетението за забава е
401,18 лв., върху вземанията по тримесечия както следва: върху вземането за
първото тримесечие на 2011 г. за периода от 25.04.2011 до 30.12.2013 г. 74,73
лв.; върху вземането за второто тримесечие на 2011 г. за периода от 25.07.2011
до 30.12.2013 г. 99,01 лв.; върху вземането за третото тримесечие на 2011 г. за
периода от 25.10.2011 до 30.12.2013 г. 40,76 лв.; върху вземането за четвърто
тримесечие на 2011 г. за периода от 25.01.2012 до 30.12.2014 г. 62,11 лв.;
върху вземането за първото тримесечие на 2012 г. за периода от 25.04.2012 до
30.12.2013 г. 0,00 лв.; върху вземането за второто тримесечие на 2012 г. за
периода от 25.07.2012 до 30.12.2013 г. 52,01 лв.; върху вземането за третото
тримесечие на 2012 г. за периода от 25.10.2012 до 30.12.2013 г. 33,99 лв.;
върху вземането за четвъртото тримесечие на 2012 г. за периода от 25.01.2013 до
30.12.2013 г. 17,99 лв.; върху вземането за първото тримесечие на 2013 г. за
периода от 25.04.2013 до 30.12.2013 г. 11,70 лв.; върху вземането за второто
тримесечие на 2013 г. за периода от 25.07.2013 до 30.12.2013 г. 5,13 лв.; върху
вземането за третото тримесечие на 2013 г. за периода от 25.10.2013 до
30.12.2013 г. 3,75 лв. Върху вземането за последното тримесечие на 2013 г. не
се търси от ищеца заплащане на обезщетение за забава и то не е включено в общия
размер.
Съобразно изложеното
по – горе искът за заплащане на обезщетение за забава се явява основателен до
размера на сумата от 401,18 лв., а за горницата до 568,44 лв. трябва да се
отхвърли.
Ищецът
е заявил искане на разноски, като не представя списък на сторените. По делото
са ангажирани доказателства за направени разноски в размер на 650,00 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. От тази сума, съобразно уважената част на
исковете, в негово полза следва да се присъди сумата от 617,50 лв.
Ответникът
също е завил искане за разноски. В производството по делото той е представляван
от юрисконсулт, който при уважаването на исковете би има право на
възнаграждение в размер на 454,13 лв. В хода на процеса ответникът е сторил
разноски в размер на 60,00 лв. /депозит за вещо лице/. От общия размер на
разноските в полза на ответникът, съобразно отхвърлената част от исковете,
следва да се присъди сумата от 25,71 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на държавна такса в полза на РС Ловеч върху уважената част на
исковете в размер на 155,34 лв. /105,34 лв. по иска за заплащане на обезщетение
за извънреден труд и 50,00 лв. по иска за заплащане на обезщетение за забава/ и
разноски в размер на 95,00 лв. /възнаграждение за вещо лице/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 211, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 ЗМВР Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21,
представлявана от Главен директор – гл. комисар Митко Димитров да заплати на И.М.И.,
с ЕГН **********, с адрес:***, ж. к. “Здравец”, бл. 5, ет. 2, ап. 4 сумата от
2 633,46 лв. /две хиляди шестстотни тридесет и три лева и четиридесет и
шест стотинки/, представляващи обезщетение за положен
извънреден труд за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. в рамките на 486,5
часа, по тримесечия, включени в периода, както следва: за първото тримесечие на
2011 г. за 50 часа извънреден труд обезщетение от 271 лв.; за второто
тримесечие на 2011 г. за 73 часа извънреден труд обезщетение от 395,66 лв.; за
третото тримесечие на 2011 г. за 33,5 часа извънреден труд обезщетение от
181,57 лв.; за четвъртото тримесечие на 2011 г. за 58 часа извънреден труд
обезщетение от 314,36 лв.; за първото тримесечие на 2012 г. за 0 часа
извънреден труд обезщетение от 0,00 лв.; за второто тримесечие на 2012 г. за
65,5 часа извънреден труд обезщетение от 355,01 лв.; за третото тримесечие на
2012 г. за 52 часа извънреден труд обезщетение от 281,84 лв.; за четвъртото
тримесечие на 2012 г. за 35 часа извънреден труд обезщетение от 189,70 лв.; за
първото тримесечие на 2013 г. за 31 часа извънреден труд обезщетение от 168,02
лв.; за второто тримесечие на 2013 г. за 22 часа извънреден труд обезщетение от
115,87 лв.; за третото тримесечие на 2013 г. за 37 часа извънреден труд обезщетение
от 200,54 лв.; за четвъртото тримесечие на 2013 г. за 29,5 часа извънреден труд
обезщетение от 159,89 лв., в едно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /01.04.2014 г./ до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, с
адрес: гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор –
гл. комисар Митко Димитров да заплати на И.М.И., с ЕГН **********, с адрес:***,
ж. к. “Здравец”, бл. 5, ет. 2, ап. 4 сумата от 401,18 лв. /четиристотни и едни
лева и осемнадесет стотинки/, обезщетение за забава върху сумата от
2 633,46 лв. за периода от 25.04.2011 г. до 30.12.2013 г. по тримесечия,
включени в периода, както следва: върху вземането за първото тримесечие на 2011
г. за периода от 25.04.2011 до 30.12.2013 г. 74,73 лв.; върху вземането за
второто тримесечие на 2011 г. за периода от 25.07.2011 до 30.12.2013 г. 99,01
лв.; върху вземането за третото тримесечие на 2011 г. за периода от 25.10.2011 до
30.12.2013 г. 40,76 лв.; върху вземането за четвърто тримесечие на 2011 г. за
периода от 25.01.2012 до 30.12.2014 г. 62,11 лв.; върху вземането за първото
тримесечие на 2012 г. за периода от 25.04.2012 до 30.12.2013 г. 0,00 лв.; върху
вземането за второто тримесечие на 2012 г. за периода от 25.07.2012 до
30.12.2013 г. 52,01 лв.; върху вземането за третото тримесечие на 2012 г. за
периода от 25.10.2012 до 30.12.2013 г. 33,99 лв.; върху вземането за четвъртото
тримесечие на 2012 г. за периода от 25.01.2013 до 30.12.2013 г. 17,99 лв.;
върху вземането за първото тримесечие на 2013 г. за периода от 25.04.2013 до
30.12.2013 г. 11,70 лв.; върху вземането за второто тримесечие на 2013 г. за
периода от 25.07.2013 до 30.12.2013 г. 5,13 лв.; върху вземането за третото
тримесечие на 2013 г. за периода от 25.10.2013 до 30.12.2013 г. 3,75 лв., като
ОТХВЪРЛЯ искът за горницата до 568,44 лв.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” с адрес: гр.
София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор – гл. комисар
Митко Димитров да заплати И.М.И., с ЕГН **********, с адрес:***, ж. к.
“Здравец”, бл. 5, ет. 2, ап. 4 сумата от 617,50 лв. /шестстотин и седемнадесет
лева и петдесет стотинки/ - сторени разноски, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК И.М.И., с ЕГН **********, с адрес:***, ж. к. “Здравец”, бл.
5, ет. 2, ап. 4 да заплати на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” с
адрес: гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор –
гл. комисар Митко Димитров сумата от 25,71 лв. /двадесет и пет лева и
седемдесет и една стотинки/ сторени разноски съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” с
адрес: гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор –
гл. комисар Митко Димитров да заплати РС Ловеч сумата от 155,34 лв. /сто петдесет
и пет лева и тридесет и четири стотинки/ държавни такси и разноски в размер на
95,00 лв. /деветдесет и пет лева/, представляващи възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано в 2 - седмичен срок от връчването му на страните,
пред Ловешки
окръжен съд.
Съобщението
до ответника да се връчи на адрес: гр. Ловеч, ул. “Търговска” № 55, комплекс
“Космос”, ет. 2 – ри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: