РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 792/16.4.2021г.
гр. Пловдив, 16 април 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в открито заседание на петнадесети
декември през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й.,
като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 2769 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 11, ал.
4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/.
Образувано е по жалба на „ЕЪРХЕД ВЕНЧЪРС“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, представлявано от Д.М.М.– управител, чрез адв. О.,***,
офис 7, против Решение № РД-08-4995
от 09.10.2020 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с което е
отказан достъп до пазара на труда, като „Разработчик софтуер“ в „ЕЪРХЕД ВЕНЧЪРС“ ООД, с ЕИК *** с място на работа – Северна индустриална
зона, бул.“***, гр.Варна на Н.Л./ Natalya Li – роденa на *** г., паспорт № ***, гражданин на Казахстан.
Жалбоподателят иска отмяна на оспореният акт, като посочва, че е изпълнил
всички положителни процесуални предпоставки, а г-жа Л. отговаря на всички
поставени от закона изисквания за издаването на исканото разрешение и не са
налице установените в закона отрицателни предпоставки. Твърди, че отказът на
ответния орган е в противоречие с материално правните разпоредби и с целта на
закона. Позовава се на чл.8 и чл.9 от ЗТМТМ и посочва, че Н.Л.не притежава виза
за краткосрочно пребиваване, а нейното разрешение за продължително пребиваване
в Република България е издадено на основание чл.33к ал.3 от ЗЧРБ в качеството й
на член на семейство на притежател на разрешение за пребиваване и работа тип
„Синя карта на ЕС“, поради което спрямо нея не са приложими ограниченията на
чл.8 ал.1 от ЗТМТМ. Изтъква, че ял.9 ал.1 т.2 от ЗТМТМ изрично посочва
членовете на семейства на работници, които имат дългосрочно и продължително
пребиваване в Република България, но не споменава членовете на семейства на
работници, които имат продължително пребиваване – какъвто е случаят с Н.Л.. Според
жалбоподателя г-жа Л. не попада в нито една от категориите изброени в чл.23 от
ЗТМТМ, поради което няма пречка тя да се възползва от възможността за издаване
на Синя карта. Посочва, че нито посочените разпоредби на ЗТМТМ, нито тези на
Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година индикират, че наличието на
разрешение за пребиваване като член на семейство на притежател на Синя карта
прегражда възможността за получаване на Синя карта наЛ.цето на самостоятелно
основание. Според жалбоподателя правото на Н.Л.да получи разрешение за работа
на основание чл.19 от ЗТМТМ в качеството си на член на семейство на притежател
на Синя карта на ЕС (нейния съпруг) е факултативна правна възможност.
В с.з. адв.О. поддържа жалбата и посочва, че в закона не съществува
ограничение при наличие на две възможности да се избере една, в случая
по-леката, с едногодишно разрешение за работа. Претендира разноски. В постъпили по
делото писмени бележки са изложени подробни съображения, които в по-голямата си
част преповтарят жалбата.
Ответникът- Изпълнителният
директор на Агенция по заетостта, чрез процесуалния си представител юриск.Д, в
депозирано писмено становище оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, както и деловодни и съдебни разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В с.з. юриск.Д
излага доводи, че конкретноЛ.це декларира, че съпругът еЛ.це притежаващо Синя
карта в случая, което не значи, че съществуват два разрешителни варианта за
такиваЛ.ца, които са в семейни отношения сЛ.ца със Синя карта. Посочва, че
единствено следва издаването на разрешение за работа с едногодишен срок.
Уточнява, че масово се практикува да се опитат да изкарат процедурите за Синя
карта с 3 годишен срок не само на вътрешния пазар, а и в европейския. В
постъпили по делото писмени бележки са изложени подробни съображения.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства
(представената административна преписка), намира за установено следното:
Предмет на процесното оспорване, съгласно уточнение, направено от адв.О.
– протокол от с.з., проведено на 15.12.2020 г., л.239, е Решение № РД-08-4995
от 09.10.2020 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта.
Жалбата е подадена отЛ.це с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиито
права и законни интереси са засегнати неблагоприятно с оглед отказания достъп
до пазара на труда при работодател дружеството жалбоподател. Видно от приложеното наЛ.ст 106 по делото известие за доставяне,
оспореното решение е връчено на дружеството жалбоподател на 13.10.2020г., а жалбата
е подадена на 27.10.2020г. директно пред Административен съд-Пловдив, т.е.
същата е подадена в срок.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество същата е и основателна по изложени по-долу
констатации.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
По делото няма спор, че „ЕЪРХЕД ВЕНЧЪРС“ ООД, с ЕИК *** е подало заявление за упражняване на висококвалифицирана
заетост на чужденец в Република България в Агенция по заетостта към МТСП с рег.
№ РДПТ-10-00-3743 от 04.08.2020г. (лист 119 и сл.), по отношение наЛ.цето Н.Л.–
гражданин на Казахстан за упражняване на трудова заетост на длъжност „разработчик,
софтуер“ (НКПД код 2512 6004) в дружеството. Няма спор между страните по
делото, че към заявлението са представени: обосновка на искането; диплома за
висше образование и приложение към нея, придружени със заверен превод на
български език; трудова книжка придружена със заверен превод на български език;
декларация на работодателя за спазване на чл.7 ал.1 т.3 от ЗТМТМ; срочен трудов
договор и длъжностна характеристика; копие от страница на паспорт със снимка иЛ.чни
данни; копие от разрешение за продължително пребиваване № *********;
удостоверение за сключен брак от 30.04.2012г.
С писмо с рег.№ РДПТ-10-00-3743#5 от 19.08.2020г. (лист 117), зам.-изпълнителния директор
на Агенция по заетостта е уведомил жалбоподателката, че същото не следва да се
разглежда и следва да се оттегли. Като мотиви е изтъкнато, че Н.Л.е
продължително пребиваващ чужденец в Р.България до 03.12.2023г. на основание
чл.33к ал.3 от ЗЧРБ. Направено е позоваване на чл.25 ал.3 от Правилника за
прилагане на ЗТМТМ и е посочено, че Н.Л.има право да работи по трудово
правоотношение на територията на Република България за срока на пребиваването й
при подадено от работодател заявление Приложение 3 за издаване на документ
„Разрешение за работа“, след решение на Изпълнителния директор на Агенция по
заетостта за достъп до пазара на труда. Цитираното писмо е оспорено от
дружеството с жалба вх.№ 10-00-4204 от 31.08.2020г. (лист 110 и сл.), в
резултат на което с писмо рег.№ 10-00-4204#1
от 04.09.2020г. (лист 108-109), зам.-изпълнителния директор на Агенция по
заетостта, отново е поканил дружеството да подаде необходимите документи за
реализиране на правата, които предоставя законоустановената процедура по чл.19
във връзка с чл.40 ал.2 т.2 от ЗТМТМ. Последното е изпратено на дружеството с
писмо рег.№ 10-00-4204#2 от
04.09.2020г. (лист 107), като няма данни за датата на получаване.
С придружително писмо № 97-00-105 от
15.09.2020г. до Министъра на труда и социалната политика (лист 87-88),
дружеството е поискало отмяна на мълчалив отказ за издаване на разрешение за
достъп до пазара на труда във връзка с чл.17 ал.1 от ЗТМТМ, в резултат на което
с писмо с изх.№ 26-00-808/17.09.2020г. (лист 86) по описа на МТСП от
дружеството е изискано представянето на писмени доказателства цитирани в
приложението към жалбата. От дружеството е изпратен отговор с вх.№26-00-835 от
09.10.2020г. (лист 97-99), към който за приложени доказателства.
С писмо изх.№ 26-00-873 от 13.10.2020г.
на Министерството на труда и социалната политика на дружеството „ЕЪРХЕД ВЕНЧЪРС“ ООД е указано, че жалбата с рег. № 10-00-4204 от
31.08.2020г. по описа на Агенция по заетостта е редовна и на основание чл.97
ал.1 от АПК, министърът на труда и социалната политика ще се произнесе с
мотивирано решение по жалбата. Последвало е издаването на Решение № РД-20-1 от
20.10.2020г. на министъра на труда и социалната политика (лист 62-67), с което
е обявена нищожността на писмо рег.№ РДПТ 10-00-3743#5
от 19.08.2020г. на зам.-изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с което
е обективиран отказ за издаване на решение за достъп до пазара на труда по
заявление с рег. № РДПТ-10-00-3743/04.08.2020г., подадено от „ЕЪРХЕД ВЕНЧЪРС“ ООД.
Междувременно на 09.10.2020г.,
изпълнителният директор на Агенция по заетостта издал оспореното в настоящото
производство Решение № РД-08-4995, с което отказал достъп до пазара на труда,
като „Разработчик софтуер“ в „ЕЪРХЕД ВЕНЧЪРС“ ООД, с ЕИК ***
с
място на работа – Северна индустриална зона, бул.“***, гр.Варна на Н.Л./ N. Li – роденa на *** г., паспорт № ***, гражданин на Казахстан. Като
правно основание за отказа са посочени разпоредбите на чл.11 ал.1 т.2 във вр. а
чл.17 ал.1 от ЗТМТМ. В мотивите си органът е посочил, че не са спазени
разпоредбите на ЗТМТМ и Правилника за прилагането му (основание по чл.11 ал.1
т.2 от ЗТМТМ). Цитирана е извършена информационна справка от дирекция
„Миграция“ на МВР, според която Н.Л.е продължително пребиваващ чужденец в Р.
България до 03.12.2023г., на основание чл.33к ал.3 от ЗЧРБ. Изрично в решението
е посочено, че членовете на семейството на притежател на Синя карта на ЕС имат право да работят по трудово
правоотношение на територията на Република България за срока на пребиваването
на притежателя и при спазване на изискванията на чл.33к ал.3 от ЗЧРБ, с решение
на изпълнителния директор на Агенция по заетостта за достъп до пазара на труда
по реда на чл.19 от ЗТМТМ. Органът с е позовал на чл.25 ал.3 от Правилника за
прилагане на ЗТМТМ, цитирал е и писмо с рег.№ РДПТ-10-00-3743#5 от 19.08.2020г., с което работодателят е уведомен
за възможността г-жа Н.Л.да работи по трудово правоотношение на територията ан
Република България за срока на пребиваването й на основание чл.40 ал.2 т.2 от
ЗТМТМ, при подадено от работодателя заявление Приложение 3 за издаване на
документ „Разрешение за работа“, след решение на изпълнителния директор на Агенция
по заетостта за разрешен достъп до пазара на труда. Цитирано е и писмо рег.№
10-00-4204#1 от 04.09.2020г., с което дружеството е поканено да
подаде необходимите документи за реализиране на правата, които предоставя
процедурата по чл.19 във вр. чл.40 ал.2 т.2 от ЗТМТМ, като е изтъкнато, че
такива документи не са представени. Според ответния орган изложеното не
позволява даване на разрешение за достъп до пазара на труда, във връзка с чл.17
ал.1 от ЗТМТМ.
По делото е представено ново подадено от
„ЕЪРХЕД ВЕНЧЪРС“ ООД заявление Приложение 3 за
издаване на документ „Разрешение за работа на чужденец в Република България“ с
рег.№ РДПТ-10-00-4323 от 07.12.2020г. (лист 183 и сл.), отново по отношение наЛ.цето
Н.Л.– гражданин на Казахстан за упражняване на трудова заетост на длъжност „разработчик,
софтуер“ (НКПД код 2512 6004).
В крайна сметка между страните няма спор
по фактите. Спорът е по приложението на правото.
При така установената факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазениЛ. са процесуално правните и материално
правните разпоредби по издаването му и съобразенЛ. е с целта, която преследва
законът.
Обжалваното решение е издадено от
Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, което обуславя компетентността
му по смисъла на чл. 11 от ЗТМТМ. Издадено е в изискуемата от закона писмена
форма и съдържа визираните в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни
основания за издаването му.
По отношение на съответствието на
оспореното решение с материалния закон, съдът счита следното:
Съгласно чл.2 ал.1 от Правилника за
прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ППЗТМТМ/, за предоставяне на
решение за достъп до пазара на труда по чл. 1, т. 1 и за издаване на
разрешение по чл. 1, т. 2 работодателят подава в Агенцията по заетостта:
заявление по образец съгласно приложенията на
правилника; обосновка на искането; документи
за образование, специалност,
правоспособност, професионална квалификация и опит на
работника – гражданин на трета държава,
легализирани по съответния ред, придружени със заверен превод на български език и съответстващи на изискванията за
заемане на длъжността, както това е посочено в
информацията по чл. 4, ал. 3, т. 1, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г.
(НКПД); справка-декларация за
работещите във фирмата работници – граждани на
трети държави, наети по трудов договор, с
посочени имена по паспорт, дата на
раждане, гражданство, основание и срок за
пребиваване; справка-декларация за
средносписъчната численост на
наетите по трудово правоотношение български граждани,
граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
и на Конфедерация Швейцария, включителноЛ.цата
по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6 ЗТМТМ – в предходните 12 месеца (по месеци),
подписана от работодателя; декларация на
работодателя, че са спазени условията на чл.
7, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ; други документи, които се изискват съгласно българското
законодателство за заемане на
посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими; заверено от
работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от
страните и влизащ в сила от датата на
издаване на документа за
пребиваване на работника – гражданин на трета държава, и копие от длъжностната
характеристика, когато е неразделна част от договора; документ, че са изпълнени
условията за упражняване на
професия, включена в Списъка на регулираните
професии в Република България, приет с решение на
Министерския съвет на основание чл. 3 от Закона за
признаване на професионалните квалификации; копие от
страницата на документа за задгранично
пътуване със снимката иЛ.чните данни на
работника – гражданин на трета държава; две
цветни снимки – формат 3,5/4,5 см.
Следва да се отбележи, че приложима в
случая е и Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май
2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави
за целите на висококвалифицирана трудова заетост, чиито изисквания са въведени
именно със ЗТМТМ (§2 от ДР на ЗТМТМ).
Раздел I на Глава втора в ЗТМТМ съдържа общите
разпоредби за трудова миграция от трети държави (чл.5 - чл.14 вкл.). Според
чл.7 ал.1 от ЗТМТМ, достъп до пазара на
труда на работници – граждани на трети държави, се разрешава за заемането на
длъжности, за които не се изисква българско гражданство: 1. съобразно
състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда
след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда; 2.
при условие че в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети
държави, работещи за местния работодател, не надвишава 20 на сто от
средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български
граждани, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на държави –
страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария иЛ.цата по чл. 9, ал. 1, т. 2 – 6, а за малки и средни
предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните
предприятия – 35 на сто; 3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не
са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната
категория труд; 4. когато гражданинът на трета държава притежава специализирани
знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.
Съгласно чл.11 ал.1 т.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, Изпълнителният директор на
Агенцията по заетостта отказва да предостави решението по чл.7 ал.3, когато не
са спазени процедурите, определени с правилника за прилагане на закона.
На следващо място, в Раздел III на глава втора от ЗТМТМ са
уредени процедурата и условията за предоставяне на разрешението за пребиваване
и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“. Съобразно чл.17 ал.1 от ЗТМТМ, разрешението
за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз" се
издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33к, ал. 1 от Закона
за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния
директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3. А съгласно ал.2,
решението по ал. 1 се предоставя в 15-дневен срок от подаване на заявлението
при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4, когато: 1. работникът – гражданин на трета държава, притежава необходимата за
съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се
удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен
орган, след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от
образователна институция, призната като висше училище от съответната държава; 2.
брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника – гражданин
на трета държава, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в
Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди
сключването на трудовия договор.
Според чл.19 от ЗТМТМ, членовете на семейството на притежател на
Синя карта на Европейския съюз имат право да работят по трудово правоотношение
и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република
България за срока на пребиваването на притежателя й при спазване на
изискванията на чл. 33к, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България с
решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара
на труда по реда на този закон.
Специфичното на разрешението за
пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз" по чл.17
ал.1 от ЗТМТМ е, че чрез нея на гражданин
на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда и то за висококвалифицирана заетост, която по
смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗТМТМ е наемане на работа наЛ.це, което притежава
необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование,
което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от
компетентен орган след обучение с продължителност не по-малка от три години,
проведено от образователна институция, призната като висше училище от
съответната държава.
По делото няма спор, че съпругът наЛ.цето
Н.Л.е притежател на издадено разрешително за работа тип Синя карта на ЕС, следователно
за самата Н.Л.като „член на семейството“ (по
смисъла на определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2003/86/ЕО)
на притежател на Синя карта на ЕС е предвиден облекчен режим за достъп на
пазара на труда, по смисъла на чл.19 от ЗТМТМ. Но от друга страна с
разпоредбата на чл.19 от ЗТМТМ не ограничава членовете на семейството на
притежател на Синя карта на ЕС на самостоятелно основание да
получат Синя карта на ЕС на база на собствената си висока квалификация и да полагат
висококвалифициран труд. Правният интерес наЛ.цата членове на семейството на
притежател на Синя карта на ЕС е обоснован не само от собствената си правна
квалификация, а и от срокът за който се предоставя решението, тъй като правото
за работа по трудово правоотношение и правото за извършване дейност на свободна
практика на територията на Република България заЛ.цата членове на семейството
на притежател на Синя карта на ЕС (по чл.19 от
ЗТМТМ) е за срока на пребиваването на притежателя й при спазване на
изискванията на чл.33к, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България,
докато срокът на разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на
Европейския съюз" по чл.17 от ЗТМТМ е за срока на трудовия договор, който
е не по-кратък от 12 месеца, като съгласно чл.17 ал.4 от ЗТМТМ при достигане на
максималния срок по чл.33к, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България
решението по ал.1 се предоставя по реда на ал.2.
От мотивите на ответния
административен орган, става ясно, че същият тълкува нормите на Раздел III на
глава втора от ЗТМТМ ограничително. В действителност разпоредбата на чл.19 от
ЗТМТМ е предвидена от законодателя правна възможност за членовете на семейството
на притежател на Синя карта на Европейския съюз и представлява опростена
процедура за същите да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност
на свободна практика на територията на Република България, но за срока на
пребиваването на притежателя й при спазване на изискванията на чл.33к, ал.3 от
Закона за чужденците в Република България. Но тази правна възможност неЛ.шава
от правоЛ.цата членовете на семейството на притежател на Синя карта на
Европейския съюз (в случая съпругата) да получат Синя карта на ЕС на база
собствената си висока квалификация. В този смисъл напълно неоснователно е становището на процесуалния представител на ответника,
изложено в съдебно заседание, че в случая не съществуват два различни
разрешителни варианта заЛ.ца, които са в семейни отношения сЛ.ца със Синя карта.
В т.7 от преамбюла на Директива 2009/50/ЕО на Съвета е посочено, че същата е насочена да допринесе за постигането на тези цели и
да се справи с недостига на работна ръка чрез насърчаване на приемането и мобилността
— за целите на висококвалифицирана трудова заетост — на граждани на трети
държави за престои, надвишаващи три месеца, за да може Общността да стане
по-привлекателна за такива работници от целия свят и да се подпомогне нейната
конкурентоспособност и икономически растеж. За постигането на тези цели е
необходимо да се улесни приемането на висококвалифицирани работници и техните
семейства като се въведе ускорена процедура за приемане и се предоставят, в
редица области, социални и икономически права, равни с тези на гражданите на
приемащата държава-членка. Пак там е посочено, че гражданите на трети държави
следва да имат възможност да подават заявление за синя карта на ЕС или за
национално разрешение за пребиваване, както и че директивата следва да не засяга
възможността на притежател на синя карта на ЕС да има допълнителни права и
предимства, които националното законодателство е възможно да предоставя и които
са съвместими с настоящата директива.
Необходимо е да се
подчертае, че съгласно чл.2 от ЗТМТМ, при осъществяване
на правата и задълженията по този закон не се допускат пряка или непряка
дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход,
етническа принадлежност,Л.чно положение, пол, сексуална ориентация, раса,
възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други
обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и
наличие на психически и физически увреждания. Постановявайки оспорения
административен акт, ответния орган е допуснал ограничение основано наЛ.чното и
семейно положение наЛ.цето Н.Л..
За пълнота следва да се
отбележи, че е без правно значение за настоящото дело, че дружеството
жалбоподател „ЕЪРХЕД ВЕНЧЪРС“ ООД е подало ново заявление
Приложение 3 за издаване на документ „Разрешение за работа на чужденец в
Република България“ с рег.№ РДПТ-10-00-4323 от 07.12.2020г. (лист 183 и сл.),
отново по отношение наЛ.цето Н.Л.– гражданин на Казахстан за упражняване на
трудова заетост на длъжност „разработчик, софтуер“ (НКПД код 2512 6004). Същото
касае различен ред, различен от този по подаденото заявление с рег. №
РДПТ-10-00-3743 от 04.08.2020г. (за упражняване на висококвалифициран труд), по
което именно е постановен отказ с процесното решение. Както бе посочено по-горе,Л.цата
членовете на семейството на притежател на Синя карта на Европейския съюз, могат
да получат Синя карта на ЕС на база собствената си висока квалификация (по
аргумент от чл.17 от ЗТМТМ), или да се възползват от облекчената процедура
предвидена в чл.19 от ЗТМТМ.
По изложените съображения настоящият
състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а
оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което същият следва
да бъде отменен.
При този изход на делото на основание
чл. 143, ал.1 от АПК ответникът дължи на жалбоподателя разноски, които са в
доказан размер на 50 лева - държавна такса за образуване на делото. По делото
не са представени доказателства реално
заплатен адвокатски хонорар от жалбоподателя. Не е представен договор за правна
защита и съдействие. Единствено в пълномощното
наЛ.ст 27 по делото е посочен размерът на адвокатския хонорар, а в представения
наЛ.ст 238 списък за разноски е посочено, че е заплатено адвокатски хонорар в
размер на 500 лв. Но списъка за разноски не е доказателство за реално заплатена
от жалбоподателя сума за адвокатски хонорар. Направените разноски, посочени в
списъка на разноските следва да са подкрепени от съответните доказателства за
реално извършени разходи. Тежестта на доказване е на страната, която претендира
разноските.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № РД-08-4995
от 09.10.2020 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с което е
отказан достъп до пазара на труда, като „Разработчик софтуер“ в „ЕЪРХЕД ВЕНЧЪРС“ ООД, с ЕИК *** с място на работа – Северна индустриална
зона, бул.“***, гр.В. на Н.Л.– роденa на *** г., паспорт № ***,
гражданин на Казахстан.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта да заплати
на „ЕЪРХЕД ВЕНЧЪРС“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, представлявано от Д.М.М.– управител, сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: