РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Добрич, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230100884 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Постъпила е искова молба от Г.Е.. Р., ЕГН: **********, ***, с която
срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, в условията на обективно съединяване са предявени
осъдителни искове за връщане на суми дадени по нищожни договори.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
На 23/05/2016г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД като кредитодател
и Г.Е.. Р. като кредитополучател е сключен договор за паричен заем № *** В
договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 400.00 лева,
размерът на седмичната погасителна вноска е 35,02 лева, срокът на заема е 12
седмици, уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 40.00
%, а общата сума която следва да върне Г.Р. е в размер на 420.24 лева. В
договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 45.32 %.
В договора е посочено, че Заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя
едно от следните обезпечения:
Две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
1
задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от „***“; поръчителят подписва договор за
поръчителство.
Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя за общата сума от
420.24 лева, посочена в договора, дължима от Заемателя, със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по
договора.
В договора е посочено, че при неизпълнение на задължението си по
договора за предоставяне на обезпечение в посочения срок, Заемателят дължи
на Заемодателя неустойка в размер на 119.04 лева. Уговорено е, че
неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в
договора се добавя сума в размер на 9.92 лева.
На кредитополучателя е начислена неустойка в общ размер на 119.04
лева, тъй като същият не е представил в срок обезпечения - поръчители или
банкова гаранция, посочени в процесния договор.
Г.Р. изплатил на „Изи Асет Мениджмънт” АД сумата в общ размер на
404,46 лева, представляващи девет вноски по 44.94 лева всяка с падежи -
02.06.2016 г., 09.06.2016 г., 16.06.2016 г., 23.06.2016 г., 30.06.2016 г.,
07.07.2016 г., 14.07.2016 г., 21.07.2016 г., 28.07.2016 г.
На 04/08/2016 г. Г. Е. Р. сключил нов договор за паричен заем № *** с
„Изи Acer Мениджмънт” АД.
В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на
500.00 лева, размерът на седмичната погасителна вноска е 33.33 лева, срокът
на заема е 16 седмици /16 вноски/, уговореният фиксиран годишен лихвен
процент е в размер на 40.00 %, а общата сума която следва да върне Г.Р. е в
размер на 533.28 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/ в размер на 46.17%.
Също така, в договора е посочено, че с неговото сключване се
рефинансира текущия заем на Заемателя по договор № *** от 23/05/2016г. и
изцяло се погасяват задълженията по него, които към датата на подписването
му /04.08.2016 г./ са в размер на 133.52 лева. По втория договор Г.Р. получил
реално сумата в размер на 366.48 лева, а не както е посочено в договора -
500.00 лева, тъй като ответното Дружество е прихванало остатъка от
дължимата се по първоначалния договор за паричен заем № *** сума/133.52
лева/.
В договора е уговорена неустойка, при идентични с първия договор
условия, в размер на 191.84 лева. Ищецът не е представил в срок обезпечения
- поръчители или банкова гаранция, посочени в процесния договор
Г.Р. е изплатил на „Изи Acer Мениджмънт” АД сумата в общ размер на
453.20 лева, представляващи десет вноски по 45,32 лева всяка с падежи -
14.08.2016 г., 21.08.2016 г., 28.08.2016 г., 04.09.2016 г., 11.09.2016 г.,
18.09.2016 г., 25.09.2016 г., 02.10.2016 г., 09.10.2016 г. и 16.10.2016 г. .
На 25/10/2016 г. Г.Е.. Р. сключил трети поред договор за паричен заем
№ *** с „Изи Асет Мениджмънт” АД.
В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на
2
700.00 лева, размерът на седмичната погасителна вноска е 28.81 лева, срокът
на заема е 27 седмици /27 вноски/, уговореният фиксиран годишен лихвен
процент е в размер на 40.00 %, а общата сума която следва да върне Г.Р. е в
размер на 777.87 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/ в размер на 47.29 %.
Също така в договора е посочено, че с неговото сключване се
рефинансира текущия заем на Заемателя по договор за паричен заем № *** от
04/08/2016 г. и изцяло се погасяват задълженията по него, които към датата на
подписването му /25/10/2016 г./ са в размер на 267.73 лева.
В тази връзка следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищецът
получил реално сумата в размер на 432.27 лева, а не както е посочено в
договора - 700.00 лева, тъй като ответното дружество е прихванало остатъка
от дължимата се по договор за паричен заем № *** сума /267.73 лева/.
В договора е уговорена клауза с идентични условия за дължимост на
неустойка в размер на 447.93 лева.Уговорено е, че неустойката се заплаща от
Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към
размера на всяка от вноските, посолени в договора се добавя сума в размер на
16.59 лева. На кредитополучателя е начислена неустойка в общ размер на
447.93 лева, тъй като същият не е представил в срок обезпечения - поръчители
или банкова гаранция, посочени в процесния договор
Г.Е.. Р. е погасил изцяло сумата по сключения втори договор за паричен
заем № ***, а именно в общ размер на 1225.80 лева. Последната е изплатена
изцяло на „Изи Асет Мениджмънт” АД.
Според ищеца гореописаните договори са нищожни на следните
основания:
- чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от
закона форма. Нарушено е изискването процесните договори да са написани
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
-чл.11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от тяхното съдържание, а именно годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита. ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да
са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредитите, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочените в договорите ГПР от 45.32 % за договор за паричен заем № ***,
46.17 % за втория договор за паричен заем № ***, респективно 47.29 % за
договор за паричен заем № ***, е в пряко противоречие с императивните
изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В
договорите единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заемите от
40.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по
договорите. Описаните в съдържанието на договорите такси и разходи (в това
число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различни размери
на ГПР от посочените.
Сочи се Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на Съда на
Европейския съюз /СЕС/ „На непосочването на ГПР в договор за кредит
трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само
математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да
3
предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не
може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по
бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му
и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение
върху обхвата на задължението му“.
Ищецът счита, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.
19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Изи Асет Мениджмънт” АД не е
включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“.
-На следващо място, в договорите за потребителски кредит е налице
грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 139.28 %
за договор за паричен заем № ***, 135.07 % за втория договор за паричен
заем № ***, респективно 171.69 % за договор за паричен заем № ***/ е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Грешното посочване на размера на ГПР следва да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, респективно целите договори следва да се обявят за недействителни на
основание чл. 22 от ЗПК. Сочи се практика- Решение от 15.03.2012 г. по дело
0453/10 на СЕС „Търговска практика, състояща се в посочването в договор за
кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва
да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“),
доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
-Договорите за потребителски кредит са нищожни и на основание чл.
11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от
тяхното съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на
ден.
- уговорената неустойка е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от
ЗЗД. Налице е изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова
кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора. В
случая се съставят еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе. В глава четвърта от ЗПК е
уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
4
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин".
-клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави
тъй като е уговорена за изпълнение на задължение, което не е свързано пряко
с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение).
-Клаузите за възнаградителна лихва са нищожни на основание чл. 11,
ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави, доколкото в определения от кредитодателя
размер на възнаградителната лихва се включва и начислената „неустойка“.
Договорената лихва е изключително висока, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на
законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на
уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия
договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК/.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба. Според ответника договорите са сключени в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички техни елементи са
представени с еднакъв по вид формат и размер на шрифта - не по-малък от 12,
в два екземпляра - по един за всяка страна. В настоящия случай размерът на
годишния процент на разходите (ГПР) по процесиите Договори е изрично
посочен в чл. 2, т. 8 от същите. Изчисленията за ГПР са направени към
момента на сключване на съответния договор за кредит, като в договора ясно
се сочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите: договорът ще е валиден за посочения в него
срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор,
с оглед което същият е законосъобразно формиран по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин.
За неоснователно е намерено твърдението на ищеца, че неустойката,
предвидена в процесиите договори за заем е нищожна, тъй като е уговорена в
нарушение на добрите нрави и е прекомерна. В случая уговорената неустойка
цели да обезпечи изпълнението на цялото задължение по сключения договор
за заем, което без предоставяне на някое от уговорените обезпечения се явява
във висока степен несъбираемо. Касае се до фиксиран размер на неустойката,
което вземане произтича от липсата на обезпечение. Липсата на предоставена
банкова гаранция или поръчителство по заемното правоотношение, водят до
висока степен на риск от непогасяване на задълженията по процесния договор
за заем.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК касае общият разход по кредита и
няма нищо общо с уговорката за неустойка по договора за заем. Видно от
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Т.е. към годишния процент на разходите не се
включват уговорените между страните неустойки за неизпълнение на едно
договорно задължение. Клаузата за неустойка не противоречи на
разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
5
забава.Посочената законова разпоредба касае забава в плащанията на
погасителни вноски по договорните правоотношения, а не неизпълнение на
някое друго договорно задължение на заемателя и възникване на
задължението за заплащане на неустойка. Неоснователни и недоказани са
твърденията на ищеца, че процесният договор за заем противоречи на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК по отношение на договорната лихва.
Уговорен е ясно фиксиран лихвен процент. При фиксирана лихва липсва
задължение в договора да се съдържа информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Това е така, тъй като изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за посочване на
условия за прилагане на договорения лихвен процент се отнася за случаи, в
които има специфични такива - например при различни лихвени проценти за
различни периоди от време или уговаряне на променлив лихвен процент.
Уговорената между страните лихва по заемното правоотношение не е
нищожна поради противоречие с добрите нрави като надвишаваща
трикратния размер на законната лихва.
Неоснователно е твърдението за неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК
относно посочване правото на отказ: Видно от чл. 7, ал. 3 от договорите,
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК също е спазено.
Клаузата на договорите предвиждат и информират потребителя за това, че
може да упражни правото си на отказ съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗПК.
Не е налице и хипотезата на чл. 143 ЗЗП по отношение клаузите на
процесните договори. Договорите са индивидуални, сключени по
предложение на ищеца и последния е можел да влияе на съдържанието им.
С молба от 19.11.2021г. /л.126/ ищцовата страна отправя петитум съдът
да осъди ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, с БИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., да заплати на
Г.Е.. Р., ЕГН: **********, следните суми:
-138.52 лева, представляваща недьлжимо платена възнаградителна
лихва и „неустойка“ по договор за паричен заем № *** от 23.05.2016 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане;
-221.73 лева, представляваща недьлжимо платена възнаградителна
лихва и „неустойка“ по договор за паричен заем № *** от 04.08.2016г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане;
-525.80 лева, представляваща недьлжимо платена възнаградителна
лихва и „неустойка“ по договор за паричен заем № *** от 25.10.2016г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на
ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
С договор за паричен заем № ***/23.05.2016 г. /л.6/ , сключен между
страните по делото е уговорено ищецът да получи от „ Изи Асет Мениджмънт
„ АД паричен заем в размер на 400 лв., да бъде върнат при условията по чл.2
от договора, чрез 12 броя седмични вноски всяка в размер на 35.02 лв., с дата
6
на първа седмична вноска 02.06.2016 г. и последна 18.08.2016г., с фиксиран
годишен лихвен процент 40 % и годишен процент на разходи ГПР 45.32 %
(чл.2,т.8 от договора ), или общо дължимата сума от заемателя предвид
допусканията по т.8 от договора, е в размер на 420.24 лв.
Съгласно чл.4, т.1 от договора между страните е договорено, че в
случай на неизпълнение от страна на ищеца / заемателя / за предоставяне на
обезпечение в 3-дневен срок от получаването на сумата, ще дължи неустойка
в размер на 119.04 лв., платима на равни вноски от 9.92 лв. към всяка от
погасителните вноски по чл.2, т.2 от договора, или общия размер на всички
задължения за плащане, е 539.28 лв., в т.ч.:
400.00 лв. главница, 20.24 лв. договорна лихва, 119.04 лв. неустойка
обезпечение съгласно чл.4 от договора.
С подписването на 23.05.2016 г. на договора ищецът е удостоверил, че
е получил заемната сума от 400.00 лв.
С договор за паричен заем № ***/04.08.2016г. /л.15/, сключен между
страните по делото е уговорено „ Изи Асет Мениджмънт „ АД да предостави
на ищеца кредит в размер на 500 лв., който да бъде върнат при условията по
чл.2 от договора, чрез 16 броя седмични вноски всяка в размер на 33.33 лв., с
дата на първа седмична вноска 14.08.2016 г. и последна с дата 25.10.2016г., с
фиксиран годишен лихвен процент 40 % и годишен процент на разходи ГПР
46.17 % (чл.2,т.8 от договора '), или обща дължима сума от заемателя предвид
допусканията по т.8 от договора, е в размер на 533.28 лв.
Съгласно чл.4, т.1 от договора между страните е договорено, че в
случай на неизпълнение от страна на ищеца / заемателя / за предоставяне на
обезпечение в 3-дневен срок от получаването на сумата, ще дължи неустойка
в размер на 191.84 лв., платима на равни вноски от 11.99 лв. към всяка от
погасителните вноски по чл.2, т.2 от договора, или общия размер на всички
задължения за плащане, е 725.12 лв., в т.ч. 500.00 лв. главница, 33.28 лв.
договорна лихва, 191.84 лв. неустойка обезпечение съгласно чл. 4 от
договора.
С подписването на договора, страните по делото са уговорили, текущия
заем на ищеца да се рефинансира за погасяване изцяло на задължението му в
размер на 133.52 лв. по Договор за паричен заем № *** , чрез прихващане на
изискуеми задължения от заемната сума по настоящия договор №
***/04.08.2016 г. С подписването на договора имащ силата на разписка (чл.З,
ал.2 от договора ), т.е, за усвояване при условията на чл.9 от договора на
уговорената заемната сума от 500 лв. и след погасяване на заема изцяло по
договор ***, на ищеца е изплатен остатъка от заемната сума в размер на
366.48 лв. (500 лв. заемна сума минус 133.52 лв. погасено задължение по
договор ***).
С договор за паричен заем № ***/25.10.2016 г., между страните по
делото е уговорено „ Изи Асет Мениджмънт „ АД да предостави на ищеца
кредит в размер на 700 лв., която сума да бъде върната при условията по чл.2
от договора, чрез 27 броя седмични вноски всяка в размер на 28.81 лв., с дата
на първа седмична вноска 04.11.2016 г. и последна с дата 05.05.2017г., с
7
фиксиран годишен лихвен процент 40 % и годишен процент на разходи ГПР
47.29 % (чл.2,т.8 от договора ), или обща дължима сума от заемателя предвид
допусканията по т.8 от договора, е в размер на 777.87 лв.
Съгласно чл.4, т.1 от договора, в случай на неизпълнение от страна на
заемателя на задължението за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок
от получаването на сумата, последния ще дължи неустойка в размер на 447.93
лв., платима на равни вноски от 16.59 лв. към всяка от погасителните вноски
по чл.2, т.2 от договора, или общия размер на всички задължения за плащане,
е 1225.80 лв.,в т.ч.700.00 лв. главница, 77.87 лв. договорна лихва, 447.93 лв.
неустойка обезпечение съгласно чл.4 от договора.
С подписването на договора, страните по делото са уговорили, текущия
заем на ищеца да се рефинансира за погасяване изцяло на задължението му в
размер на 267.73 лв. по Договор за паричен заем № *** , чрез прихващане на
изискуеми задължения от заемната сума по настоящия договор №
***/25.10.2016 г. Съгласно чл.З, ал.2 от договора, подписването на договора е
разписка за получения остатък.
По делото е допусната и приета без възражения съдебно- счетоводна
експертиза. Вещото лице установява следните плащания извършени от
Гюрсел Е. Риза на „ Изи Асет Метиджмънт „ АД по всеки от договорите:
-по договор за паричен заем № ***/23.05.2016 г. общо 538.52 лв. , от
които 400.00 лв. главница, 19.48 лв. договорна лихва и 119.04 лв. неустойка;
-по договор за паричен заем № ***/04.08.2016 г. общо 721.73 лв., от
които 500.00 лв. главница, 29.89 лв. договорна лихва и 191.84 лв. неустойка ;
-по договор за паричен заем № ***/25.10.2016 г. общо 1225.80 лв., от
които 700.00 лв. главница, 77.87 лв, договорна лихва и 447.93 лв. неустойка;
В точка 3 от заключението вещото лице изчислява оскъпяването на
кредита /ГПР/ при включването в размера му договорената неустойка, както
следва:
-по договор за паричен заем № ***/23.05.2016 г- 150.06 % годишно.
-по договор за паричен заем № ***/04.08.2016г. -144.12% годишно.
-по договор за паричен заем № ***/25.10.2016 г . - 144.67 %
годишно.
В т.4 от заключението вещото лице преизчислява ГПР по всеки договор
съгласно нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19,
ал.2 от ЗПК, и без включване размера на неустойката за неизпълнение на
договорно задължение - представяне на обезпечение:
-по договор за паричен заем № ***/23.05.2016г., при главница в размер
на 400.00 лева и договорната лихва при ГЛП от 40.00 % за посочения в
договора срок от 12 седмици, при 12 седмични погасителни вноски, ГПР по
договора е 45.32 %.
-по договор за паричен заем № ***/04.08.2016г., при главница в размер
на 500.00 лева и договорната лихва при ГЛП от 40.00 % за посочения в
договора срок от 16 седмици, при 16 седмични погасителни вноски, ГПР по
договора е 46.17%.
-по договор за паричен заем № ***/25.10.2016 г., при главница в размер
8
на 700.00 лева и договорната лихва при ГЛП от 40.00 % за посочения в
договора срок от 27 седмици, при 27 седмични погасителни вноски, ГПР по
договора е 47.29%.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Исковете са с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. С тях се
претендира връщане на даденото по нищожен договор, респективно даденото
по нищожна клауза.
Безспорно е по делото, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения въз основа на сключени три договора за потребителски
кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е
дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно
която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу
задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е
писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
В случая и трите представени договора са в писмена форма, т.е е
спазена предвидената в закона форма и макар да са обстоятелствени и
боряват с термини свързани с кредитирането, са написани по начин
кредитополучателя да получи ясна информация за предмета, правата и
задълженията по него, целия текст е изпълнен с шрифт с еднаква големина, не
по-малък от 12. Към всеки договор е приложен подобен погасителен плана, а
освен това ищецът разполага с екземпляр от договорите, понеже ги представя
при подаване на исковата молба. При това не са налице предпоставките на
чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, обосноваващи нищожност на процесните три
договора.
Следващото въведено от ищеца основание, обуславящо нищожност на
представените договори е чл.11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е посочен единствено като
процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване.
В чл. 8 от всеки от договорите е посочен ГПР /годишния процент на
разходите/. Съответно в договора от 23.05.2016г.- 45,32%, в договора от
04.08.2016г.- 46,17% и в договора от 25.10.2016г.- 47,29%. В договора е
включен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски. В
погасителния план е посочена общата стойност на всяка дължима месечна
вноска, като е посочено каква част от дължимата сума погасява задължението
за главница и каква – задължението за неустойка.
9
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Страните са уговорили годишен процент на разходите по кредита под
50 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал.
1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви
компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния
процент на разходите при сключване на договора, последните са изводими от
разпоредбите на закона. В случая съдът установи съдържанието на
включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за
потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на
годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита
за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
10
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Разходите за заплащане на „неустойка“ не следва да се включат в ГПР
по аргумент на изричната разпоредбана чл. 19, ал. 3 ЗПК, който сочи, че при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит. Неустойката е договорно вземане,
обусловено от неизпълнение на договора или клауза от него и изрично е
изключена от обхвата на разходите при обичайно развитие на
облигационното правоотношение.
По така изложените правни съображения съдът намира, че при
сключване на кредитите не е било допуснато соченото от ответника
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен в
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно
от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта Съдът,
съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент към момента на
възникване на правоотношението по договорите за кредит (0,00), увеличен с
10 процентни пункта, намира че максималният процент на годишния процент
на разходите не следва да превиша 50 %. Следователно и определения размер
на годишния процент на разходите по трите договора е съобразен с
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не е налице соченото от ищеца основание за
недействителност на процесния договор поради грешно посочен размер на
ГПР при по-горе изложените мотиви, че неустойката е изк а действителният
такъв /в размер на 139.28 % за договор за паричен заем № ***, 135.07 % за
втория договор за паричен заем № ***, респективно 171.69 % за договор за
паричен заем № ***/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
Налице е и предвиденото в закона изискване за необходимо съдържание
на договора по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК за потребителски кредит-
възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в определен
срок, включително информация за предсрочно погасяване на усвоената
главница и лихвата, лихвения процент на ден. В този смисъл е клаузата на
чл.7 от Договорите, в която е описан реда и срока за отправяне изявлението
за отказ, преизчисляването разходите по кредита при предсрочното му
прекратяване.
Съдът намира, че клаузата, установяваща задължението за заплащане на
възнаградителна лихва и по трите договора, при фиксиран годишен лихвен
процент от 40 %, не е установена в противоречие с добите нрави. Размерът на
годишния лихвен процент съотнесен към задължението на
11
кредитоплолучателя за заплащане на главница, и представляващ цената за
възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с
изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността
на ответника по предоставяне по занятие на парични средства срещу
възнаграждение. В договора е посочен общият размер на дължимата за срока
на договора сума и съотношението й с главницата по кредита, поради което
може да се осъществи и съответна проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно
възнаградителната лихва по процесните договори е била дължимо платена,
като основаваща се на действителна уговорка между страните, поради което и
исковите претенции по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумите
за възнаградителна лихва, следва да бъдат отхвърлени.
В клаузите на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави едно от
предвидените в същия текст, ал.1 обезпечение- двама поръчители,
отговарящи на определни изсквания или банкова гаранция. Уговорено е
разсрочено плащане на това задължение, заедно с всяка от погасителните
вноски, към които се добавя съответната сума.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последдващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди
Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, на неустойката може да се придаде и санкционна
функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер,
надхвърлящ 30% сумата по главницата, съдът намира за установено в разрез
с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде
осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения
12
годишен процент на разходите. По изложените съображения неустоечната
клауза е недействителна.
Следователно тази клауза не поражда права и задължения за страните,
поради което сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец в изпълнение
на задълженията, предвидени в тази разпоредба, са били недължимо платени
от страна на ищеца като престирани при начална липса на основание.
Експертизата по делото установи размера на платените суми за
неустойки, както следва:
-по договор за паричен заем № ***/23.05.2016 г. -119.04 лв.;
-по договор за паричен заем № ***/04.08.2016 г. - 191.84 лв.;
-по договор за паричен заем № ***/25.10.2016 г. - 447.93 лв. ;
Предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да бъдат
уважени за така установените суми, представляващи недължимо заплатена
неустойка по чл. 4, ал. 2 от Договора.
Относно разноски: Ищцовата страна е отправила искане за присъждане
на съдебните разноски и адвокатското възнаграждение, а с допълнителна
молба и списък на разноските/л.133/, иска последното да се определи в размер
на 300лв. на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗА.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените от ищеца съдебни разноски съобразно изхода от спора. При това
ответникът следва да заплати на Г.Е.. Р., ЕГН: ********** сторените
разноски в размер на 130,37лв. държавна такса, 344,89лв. за експертиза. За
уважаване искането по чл.38 ал.2 от ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ без данни за договорен за доверителя размер на
възнаграждението по чл.36 ал.2 от ЗА, заявление, че предоставената помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават. В
случая от представеното на л.66 от делото пълномощно се установява
съвпадащите волеизявления на страните по повод безплатната правно
представителство. С оглед изхода от спора в тежест на ответното дружество
следвада се възложат разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
258,81лв.
Ответната страна представя списък на разноските и претендира съдът да
и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв. С оглед изхода
на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определи в размер
на минималното от 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
съобрази, че по делото са налице кумулативно съединени иска по три
договора, делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като
прецени осъществените действия от страна на процесуалния представител на
ответника. Съобразно отхвърлителния диспозитив, в полза на ответника се
следва сумата от 43,37 лв.
С оглед изложеното, районния съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
13
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Е.. Р., ЕГН: **********,
живущ в *** следните суми:
-119.04 лева, представляваща недьлжимо платена неустойка по договор
за паричен заем № *** от 23.05.2016 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2021г. до
окончателното й изплащане;
- 191.84лева, представляваща недьлжимо платена неустойка по договор
за паричен заем № *** от 04.08.2016г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2021г. до
окончателното й изплащане;
-447.93 лева, представляваща недьлжимо платена неустойка по договор
за паричен заем № *** от 25.10.2016г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2021 до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Е.. Р., ЕГН: **********, живущ в ***
срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, искове за заплащане на следните суми:
-19.48 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за
паричен заем № *** от 23.05.2016 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2021г. до
окончателното й изплащане;
- 29.89 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за
паричен заем № *** от 04.08.2016г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2021г. до
окончателното й изплащане;
-77.87 лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за
паричен заем № *** от 25.10.2016г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2021 до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Е.. Р., ЕГН: **********,
живущ в *** сторените разноски в размер на 130,37лв. държавна такса,
344,89лв. за експертиза.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на адв. В.Н.-САК, с адрес *** адвокатско
възнаграждение в размер на 258,81лв.
ОСЪЖДА Г.Е.. Р., ЕГН: **********, живущ в *** да заплати на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 43,37 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
14