Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,28.04.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря М.К.
като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№216 по описа за 2016
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу ЧСИ Петя Иванова , рег.№883 на КЧСИ с район на
действие Окръжен съд-Пазарджик, гр.Пазарджик, ул.“Цар Шишман“№7, ет.3 ищецът
„ГАБЕР 1“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Септември, област Пазарджик, Стопански двор, представлявано от управителя
Людмил Петров Габерски, чрез пълномощника си адв.М.Х.М. твърди, че по молба на
взискателя „Уникредит лизинг“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София район Младост , бул.“Цариградско шосе“№40 и на основание
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1112/30.06.2014г и изпълнителен лист от 30.06.2014г , издадени по
ч.гр.д.№1975/2014г. по описа на РС-Пазарджик е образувано изпълнително дело
№20148830400972 по описа на ЧСИ Петя Иванова , рег.№883 на КЧСИ с район на
действие Окръжен съд Пазарджик. Делото е образувано срещу солидарно задължените
лица по горецитираните заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист , а именно ищецът „ГАБЕР 1“ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град Септември, област Пазарджик, Стопански двор,
представлявано от управителя Людмил Петров Габерски и физическото лице Людмил
Петров Габерски с ЕГН ********** ***. Дължимите суми по изпълнителното
дело съгласно изпълнителния лист са
следните: 3 588.90 евро главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.06.2014г. до заплащане на вземането, както и
деловодни разноски в размер на 711.19 лв. Вземането произтича от неизплатено
според взискателя задължение по запис на заповед. Твърди се, че поканите за
доброволно изпълнение с
изх.№1591/24.10.2014г и изх.№1592/24.10.2014г са получени от Людмил Петров
Габерски лично и като управител на „Габер 1“ЕООД на 05.11.2014г. В поканите за
доброволно изпълнение изрично е посочено, че е наложен запор върху всички
банкови сметки , банкови касети и вземания, които длъжниците по изпълнителното
дело имат по договори, сключени с „Райфайзенбанк България“ЕАД до размера на
дължимата сума.В поканите за доброволно изпълнение е посочено и второ действие
по принудително изпълнение, а именно- опис на движими вещи в дома на длъжника
Людмил Петров Габерски на адрес гр.Пазарджик, ул.“Николай Петринин“№13, ет.2.
За други предприети действия по принудителното изпълнение длъжниците не са
уведомени. Едновременно с поканите за доброволно изпълнение са изпратени и
запорни съобщения с изх.№15305/24.10.2014г. и изх.№15320/24.10.2014г. до
„Райфайзенбанк България“ЕАД като е наложен запор върху всички сметки , които притежават
длъжниците в банката за сумата както следва: главница в размер на 7 019.28
лв. , законна лихва в размер на 291.35 лв. за периода от 11.06.2014г до
07.11.2014г. , 711.19 лв. присъдени разноски , 669.91лв. разноски по
изпълнителното дело в полза на взискателя , както и такси и разноски в размер
на 1 050.40 лв. , съгласно тарифата за такси и разноски на КЧСИ. Общо
задълженията по изпълнителното дело възлизат на сумата от 9 742.13 лв.
Запорните съобщения са получени от „Райфайзенбанк България“ЕАД на 03.11.2014г. На 06.11.2014г с платежно
нареждане №141106100028526/06.11.2014г цялата дължима сума съгласно поканите за
доброволно изпълнение и запорните съобщения в размер на 9 742.13 лв. е
преведена от сметка на ищцовото дружество в „Райфайзенбанк България“ЕАД по
сметка на ЧСИ Петя Иванова. На 07.11.2014г с молба вх.№16008/07.11.2014г по
изп.д.№972/2014г по описа на ЧСИ Петя Иванова
са представени от страна на
Людмил Петров Габерски два броя
възражения по чл.414 от ГПК , подадени по ч.гр.д.№1975/2014г. по описа на
РС-Пазарджик. След уведомяване от заповедния съд на заявителя в заповедното
производство за подадените възражения и
в законовоустановения срок е заведен установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК , е образувано гр.д.№75/2015г по описа на РС-Пазарджик,
което към настоящия момент не е
приключило. Твърди се, че след заплащане на дължимите суми по изпълнителното
дело по сметка на ЧСИ , тези суми не са били преведени от страна на ЧСИ на взискателя „Уникредит лизинг“ЕАД.
Същевременно не са били вдигнати наложените в рамките на изпълнителното
производство от ЧСИ обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника. От друга
страна по изпълнителното дело не е издадено постановление за спиране на същото
на основание чл.420, ал.1 от ГПК във вр.с чл.417,т.9 от ГПК . Липсва и
определение от РС-Пазарджик за спиране на изпълнителното производство.
Твърди
се, че наложените запори на банковите сметки на длъжниците по изпълнителното
дело създали сериозни затруднения за осъществяване на търговската им дейност.
Влияели изключително негативно на техния имидж и добро име в обществото. Поради
тази причина били проведени неколкократни разговори със служители в
канцеларията на ЧСИ Петя Иванова, включително и със самия съдебен изпълнител. В
тази връзка им било пояснено, че преведените по делото суми не могат да бъдат
изплатени на взискателя , както и че не могат да бъдат вдигнати наложените
запори, тъй като производството по изпълнителното дело било спряно. Ищецът
твърди, че липсват данни по изпълнителното дело за спиране на производството с
нарочно постановление на ЧСИ, както и липсва определение на РС-Пазарджик за
неговото спиране. Твърди се, че след изплащане на всички дължими суми по делото
, което е сторено на 06.11.2014г за ЧСИ възниква задължение да вдигне наложените
запори и възбрани. Твърди се ,че на 01.07.2015г от канцеларията на ЧСИ Петя
Иванова до „Райфайзенбанк България“ЕАД е
изпратено удостоверение изх.№14596 за размера на дълга, съгласно което размера на дълга, считано към 15.07.2015г е
1 040.39 лв. Според ищеца не става ясно как е формирана тази сума и за
какво се дължи, още повече ако се приеме че производството по до делото е
спряно. С платежно нареждане от 15.07.2015г сумата в размер на 1 040.39 лв.
е заплатена по сметка на ЧСИ Петя Иванова. Според ищеца от ЧСИ Петя Иванова са
изпратени две последователни съобщения до „Райфайзенбанк България“ЕАД. Първото
е от 20.07.2015г , съгласно което запорът се счита наложен до
получаване на изрично последващо съобщение от ЧСИ Петя Иванова. Второто
от 24.07.2015г , с което банката се уведомява, че следва да счита запорът за
изпълнен.Твърди се, че с молба вх.№17584/20.08.2015г Людмил Петров Габерски
отправя изрично искане до частния съдебен изпълнител въпреки , че такова не се
изисква съгласно закона, за вдигане на наложените възбрани и запори по
изпълнителното дело. Същите обаче и до настоящия момент не са вдигнати.
Постъпилите суми, доколкото е известно на ищеца , не са превени на взискателя
по изпълнителното дело.
Твърди се, че на 15.07.2015г ищцовото дружество, представлявано
от Людмил Петров Габерски , сключва със „Стилагро“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Сандански, ул.“Александър Буйнов“№7,
представлявано от Стилианос Георгиос
Манакас предварителен договор за
покупко продажба на МПС марка „Мицубиши паджеро спорт с рег.№РА 2661 ВВ. Цената
на описаното МПС е в общ размер на 15 600
лв. с включен ДДС. Същата е платима на две вноски както следва: 5 000 лв.,
платими авансово в срок до 17.07.2015г.,
като остатъка от продажната цена в размер на 10 600 лв. следва да се плати
при сключване на окончателния договор за продажба на МПС в срок до 11.08.2015г.
Съгласно разпоредбите на чл.4.2 и чл.4.3 от сключения договор всяка от страните , по вина на която се
стигне до невъзможност за сключване на окончателен договор за покупко-продажба
, дължи неустойка в размер на авансово внесената сума като конкретно задължението на продавача в
тази хипотеза е да заплати двойния размер на сумата, която е заплатено
авансово. Авансовата вноска по сключения договор е заплатена на 15.07.2015г /
приходен касов ордер №15/15.07.2015г./.
Твърди се, че на 20.07.2015г ищцовото
дружество, представлявано от Людмил Петров Габерски сключва със „Стилагро“ЕООД
с ЕИК ********* сключва втори предварителен договор за покупко- продажба на
друго МПС марка „Даф“, модел 95.400 АТИ, рег.№РА 0062 ВК и ремарке, рег.№РА
2224ЕЕ. Общата цена на композицията/ камион плюс ремарке/ е в размер на
24 000 лв. с вкл.ДДС. Същата е платима на две вноски както следва:
5 000 лв. ,платими авансово в срок до 22.07.2015г като остатъка от продажната цена в размер на 19 000 лв. следва да се
плати при сключване на окончателния договор за продажба на МПС в срок до
14.08.2015г. съгласно разпоредбите на чл.4.2 и чл.4.3 от предварителния договор
, всяка от страните, по вина на която се стигне до невъзможност за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба, дължи неустойка в размер на авансово внесената сума, като
конкретно задължението на продавача в тази хипотеза, е да заплати двойния размер
на сумата, която е заплатена авансово.Твърди се, че авансовата вноска по
сключения договор е заплатена на 20.07.2015г./ приходен касов
ордер№16/20.07.2015г. Твърди се, че на 22.07.2015г ищцовото дружество сключва с
П. Х. Т. с ЕГН **********,*** предварителен договор за покупко-продажба на МПС
марка „ДАФ“ модел 95.430 ХФ рег.№РА 9497 ВМ и ремарке рег.№ РА 7152 ЕЕ. Общата
цена на композицията/ камион и ремарке/
е в размер на 30 000 лв., с вкл.ДДС. Същата е платима на две вноски както
следва: 5000 лв. , платими авансово в срок до 24.07.2015г като остатъкът от
продажната цена в размер на 25 000 лв. следва да се плати при сключване на
окончателния договор за продажба на МПС в срок до 19.08.2015г. Съгласно
разпоредбите на чл.4.2 и чл.4.3 от този договор всяка от страните, по вина на която се стигне до невъзможност за
сключване на окончателен договор за покупко- продажба, дължи неустойка в размер
на авансово внесената сума като конкретно задължението на продавача в тази
хипотеза е да заплати двойния размер на
сумата, която е заплатена авансово. Авансовата вноска по сключения договор е
заплатена на 23.07.2015г/ приходен касов ордер №19/23.07.2015г/. Твърди се, че
при сключване на горепосочените предварителни договори продавачът „Габер 1“ЕООД
няма информация за наложените запори върху МПС-та, предмет на предварителните
договори. В поканата за доброволно изпълнение
не е описано предприемането на подобно действие по принудителното изпълнение.
Друго съобщение в тази насока не е получавано от дружеството продавач по предварителните договори.
Официална информация в тази насока и препис от уведомлението за наложен запор
изх.№15728/03.11.2014г е получена от органите на ОД на МВР-Пазарджик, сектор
КАТ –Пътна полиция в един по-късен момент въз основа на молба
вх.№100600-9107/13.10.2015г. Твърди се, че след изтичане на срока на първия
от сключените предварителни договори и
при набавяне на документите за сключване на окончателен договор за покупко-продажба управителят на дружеството продавач узнал, че
върху МПС-то предмет на договора е наложен запор. При направена устна справка управителят
разбрал, че има наложени запори върху общо 14 броя МПС-та собственост на
дружество „Габер 1“ ЕООД. В последващ момент се снабдява и с уведомлението за
наложен запор цитирано по-горе. Твърди се, че наложените върху трите МПС-та
предмет на горецитираните предварителни договори осуетява и прави невъзможно
сключването на окончателни договори за покупко-продажба и то по вина на
продавача, поради което същият дължи предвидената в договорите неустойка. Вт тази връзка и за вдигане на запорите са
проведени нови разговори и е депозирана нарочна молба в канцеларията на ЧСИ
Петя Иванова от 26.08.2015г / посочена по-горе/. Независимо от това наложените
запори върху МПС-та не са вдигнати. С
уведомление от 05.10.2015г, получено лично от управителя на „Габер 1“ЕООД
дружеството ищец е уведомено от „Стилагро“ЕООД , че дължи връщане на платените
по предварителните договори от
15.07.2015г и 20.07.2015г авансови вноски, както и неустойка в договорения размер. С уведомление от 05.10.2015г. ,
получено лично от управителя на „Габер 1
„ЕООД дружеството-ищец е уведомено от П.Х.Т., че дължи връщане на платените по предварителния
договор от 22.07.2015г авансова вноска, както и неустойка в договорения размер.
Твърди се, че с платежно нареждане от 12.10.2015г „Габер 1“ЕООД заплаща на
„Стилагро“ЕООД сумата от 10 000
лв., включваща пратения аванс по предварителния договор от 15.07.2015г в размер
на 5 000 лв. и неустойка по същия договор в размер на 5 000 лв. С
платежно нареждане от 12.10.2015г. „Габер 1“ЕООД заплаща на „Стилагро“ЕООД
сумата от 10 000 лв., включваща платения аванс по предварителен договор от
20.07.2015г. в размер на 5 000 лв. и неустойка по същия договор в размер
на 5 000 лв. С платежно нареждане от 13.10.2015г.“Габер 1“ЕООД заплаща на П.Х.Т.
сумата от 10 000 лв. , включваща платения аванс по предварителен договор от 22.07.2015г в размер на 5 000 лв. и
неустойка по същия договор в размер на 5 000 лв. Общата сума, която ищецът
изплаща като неустойка по трите предварителни договора , която сума се явява и
вреда за ищеца е в размер на 15 000
лв. Твърди се, че настъпването на вредата се дължи на незаконосъобразните
процесуални действия на ЧСИ Петя Иванова
и се намира в пряка причинно –следствена връзка с тези действия. На
първо място ЧСИ не е изпълнил
задължението си по закон да уведоми ищцовото дружество за наложения върху 14
броя МПС-та , собственост на „Габер 1“ЕООД.
Твърди се, че всички наложени запори и възбрани от страна на ЧСИ по
изпълнително дело №972/2014г е следвало да бъдат вдигнати още след постъпване
по делото на цялата дължима сума съгласно поканата за доброволно изпълнение в размер
на 9 742.13 лв., който факт е настъпил на 06.11.2014г. Според ищеца
най-късно вдигането на наложените запори и възбрани е следвало да бъде
извършено на 13.07.2015г., когато е внесена допълнителна сума за разноски в
размер на 1 040.39 лв., която покрива абсолютно всички задължения по
делото , съгласно удостоверение за размера на дълга от 01.07.2015г. В този
смисъл би следвало да се тълкува и писмо
с изх.№15326/24.07.2015г на ЧСИ , с което „Райфайзенбанк България“ЕАД е
уведомена , че“ следва да счита запора за изпълнен“. С постъпването на всички
суми по изпълнителното дело същите
следва да бъдат разплатени на взискателя, с което изпълнителното производство
приключва и следва да бъдат вдигнати
служебно всички обезпечения. Твърди се
също така , че в рамките на посоченото изпълнително производство ищецът е
бил поставен в хипотеза на
свръхобезпеченост на вземането на
взискателя. Това е така , защото след като абсолютно всички дължими суми са
внесени , е напълно необосновано , несъответстващо на целите на закона и на
принудителното изпълнение да бъде обременявано
имуществото на длъжника със запори и възбрани. Моли се съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
15 000 лв., причинени имуществени вреди/ заплатена неустойка по
предварителни договори/ в следствие на незаконосъобразни действия на частния
съдебен изпълнител , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане. Претендират се сторените по делото разноски. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131
от ответника, чрез пълномощника му, е постъпил писмен отговор, с който се
оспорва иска. Не е спорно обстоятелството, че изп.д.№20148830400972 е висящо
пред ЧСИ Петя Иванова и че всички
процесуални изпълнителни действия по него са осъществени от нея. Поддържа се
,че всички способи за принудително изпълнение,предприети по цитираното
изпълнително дело –наложени възбрани, запори на банкови сметки и запори на вземания към трети лица са
изрично предвидени и регламентирани в ГПК
и при конкретното им осъществяване няма нито едно процесуално нарушение.
Според ответника, за да е налице
процесуално незаконосъобразно изпълнително
действие, следва да е извършено действие, което не е предвидено в
закона, или извършване на действие, предвидено в закона, но чрез процесуални
способи, които не са регламентирани от него. Твърди се, че в конкретния случай
ЧСИ нито е осъществил опис на процесните 14 броя МПС-та , нито е изпратил
изрично съобщение до длъжника , че ги запорира. В кориците на изпълнителното
дело няма протокол за опис на процесните МПС-та, няма запорно съобщение относно
същите до длъжника , поради което не е налице хипотезата на чл.450, ал.1 от ГПК
. В поканата за доброволно изпълнение изх.№15292/24.10.2014г , отправена до
ищеца е посочено , че ЧСИ ще пристъпи към опис на движими вещи на длъжника, но
те не са визирани конкретно , тоест въпросните 14 броя МПС-та не фигурират в
нея. Поканата гласи, че на 01.12.2014г от 10:00 часа ще се извърши опис на
движими вещи на адрес град Септември, п.к.4490, Стопански двор, не тези движими
вещи не са посочени и не са индивидуализирани, но и не е било възможно, тъй
като ЧСИ не е знаел какви точно движими вещи биха се намирали на адреса.В
този смисъл поканата за доброволно изпълнение не съдържа правно релевантно
съобщение за опис и налагане на запор върху коментираните МПС-та , което се
признава и в самата искова молба. Според ответника не е налице и хипотезата на
чл.450, ал.2 от ГПК. Процесните МПС не са посочени в поканата за доброволно
изпълнение от 24.10.2014г , тъй като ЧСИ
не е имал информация за съществуването им. Първи данни за тях се появяват в
справката изпратена до него от НАП и
получена на 31.10.2014г./ листове 20,21,22 и 23 от изпълнителното дело/. След
тази справка повторни покани за доброволно изпълнение или запорни съобщения до
длъжника , включително с евентуално
изрично индивидуализиране на МПС не са изпращани. От друга страна процесните
МПС никога не са били описвани / тоест не е налице хипотезата на чл.450, ал.1
от ГПК/, тъй като не са били открити на място от ЧСИ и той не е могъл да го
стори. Поддържа се, че изпратеното от ответника до ОДП-Пазарджик –Пътна полиция
съобщение няма правния ефект на запор. В тази връзка се поддържа, че ответникът
не е налагал запор върху процесните автомобили и те не са се намирали под
обезпечително ограничение за
разпореждане в нито един момент от висящността на изпълнителното дело.Тоест ищецът
е могъл свободно да прехвърли собствеността на същите на всяко трето лице ,
включително и на тези по трите процесни предварителни договора. Според
ответника вписването на наложен запор в регистъра на пътните превозни средства
, които се води при Пътна полиция има за цел да препятства пререгистрацията на
съответните МПС в предвидените за целта държавни регистри, но категорично не
представлява обективна пречка да се извършват разпоредителни сделки със
собствеността на даден автомобил.Вписването на запор в коментирания регистър при положение, че такъв запор изначално няма
наложен по предвидения в ГПК ред в никакъв случай не възпрепятства
разпореждането с процесните МПС. Според
ответника и по трите предварителни договора за продажба на МПС от 15.07.2015г,
20.07.2015г със „Стилагро“ЕООД и от 22.07.2015 с П.Х.Т. ищецът като продавач е поел спрямо купувача
само задължението да му прехвърли собствеността върху МПС, но не и да му
осигури пререгистрация на същото в регистъра
при Пътна полиция. Това
административно по естеството си действие не е елемент от предмета на
предварителния договор за покупко-продажба и за неговото евентуално
осъществяване продавачът не е поемал задължение спрямо купувача. След като
подобно задължение за ищеца процесните три договора не предвиждат същият не носи отговорност пред купувачите като след закупуването на МПС не те
успеят веднага да пререгистрират същите
по административен ред. След като не носи отговорност, не дължи неустойка ,
нито връщане на капаро в двоен размер , нито каквото и да е друго обезщетение
за вреди. Ответникът твърди, че неизпращане на уведомление за това, че се
налага запор върху процесните МПС до ищеца не представлява неизпълнение на
някакво задължение от страна на ЧСИ , а означава единствено и само , че такъв
запор не е наложен въобще.
Ответникът не оспорва твърдението, че в хода на
изпълнителното дело и далеч преди то да е приключило на 06.11.2014г ищецът е депозирал пред
РС-Пазарджик възражение по реда на чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение
по чл.417т.9 от ГПК и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист. За това възражение ЧСИ Петя Иванова веднага е била уведомена. Според
ответника след като извънсъдебното изпълнително основание по
чл.417 от ГПК е запис на заповед подаването на възражението от страна на „Габер
1“ ЕООД автоматично е довело до спиране на изпълнителното производство по
висящото изп.д.№20148830400972 по описа на ЧСИ Петя Иванова. Спирането настъпва
по силата на самия закон и за целта не е необходимо определение на съда, пред
който е висящо заповедното или исковото производство, нито постановление на
ЧСИ. Въпреки това ЧСИ Иванова е издала такова постановление с дата 17.11.2014г.
Считано от 06.11.2014г изпълнителното дело е спряно и по него не могат да се
извършват абсолютно никакви изпълнителни действия , нито могат да се отменят
наложените до този момент обезпечения. Това се отнася както за извършването на разпределение на
постъпилите в резултат на изпълнението суми по сметка на ЧСИ и плащането на
дълга в полза на взискателя, така и до предприемането на всякакви действия,
свързани с отмяна на вече наложени обезпечителни мерки, включително и запори
върху 14-те броя автомобили предмет на предварителните договори за
покупко-продажба. Единствените процесуални действия, които ЧСИ има право да
осъществи при спряно изпълнително производство е налагането на допълнителни
обезпечителни мерки върху активи от имуществото на длъжника. При това положение
ако се допусне , че върху процесните МПС-та е бил наложен запор след
06.11.2014г и до настоящия момент ответникът няма законова възможност и
правомощия да осъществява каквито и да са действия по отношение на същия,
включително и да го вдигне. Последното
би могло да се осъществи единствено и само при съгласие на взискателя. В тази
връзка ЧСИ е положила дължимата грижа за интересите на длъжника като по подов
негова молба от 26.08.2015г е изпратила по електронен път нарочно запитване до
процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело относно
становището му за вдигане на обезпечителните мерки по делото , но отговор от
последния не е постъпил, поради което ЧСИ Иванова не е имала основание да
пристъпи към отмяна на наложените запори. Спирането на изпълнителното дело е
осуетило възможността както да се извърши разпределение и да се приведат
суми на взискателя, и след това да вдигне наложените обезпечения поради
удовлетворяване на взискателя. Наличните по сметката на ЧСИ суми е следвало да
останат там, а запорите следва да се запазят
до приключване на производството
по чл.422 от ГПК. Докато не приключи
гр.д.№75/2015г по описа на РС-Пазарджик с влязло в сила решение и не
стане ясно как това решение ще повлияе изпълнителния процес по
изп.д.№20148830400972 нови изпълнителни действия по последното , респективно отмяна на
обезпечителните такива , не могат да бъдат предприемани. Твърди се, че
невдигането на запора на МПС , ако условно се допусне, че такъв е бил наложен,
както и неизплащанеот на събраните при изпълнението суми на взискателя, е
резултат от действията на самия ищец , а
не от бездействие на ответника. Това бездействие на ответника е правомерно и
процесуално законосъобразно. Твърди се , че е неоснователно твърдението за
свръхобезпеченост на претенцията на взискателя. Наложените обезпечителни мерки
са предприети по искане на взискателя и ЧСИ е бил длъжен да се съобрази с тях. Кредиторът
има право да насочи изпълнението към всички активи от патримониума на длъжника
и последният няма законово признато право
да възразява срещу това, тъй като съгласно чл.133 от ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредитора. Плащането от
страна на третото задължено лице „Райфайзенбанк България“АД , осъществено по
силата на запор на вземанията на длъжника към банката е покрило размера на
дълга към даден момент , но от друга страна възражението по чл.414 от ГПК ,
подадено от ищеца е довело до спиране на изпълнителното производство , при
което дори и ЧСИ да е искала не е била обективно в състояние да освободи
останалите негови активи от съответните обезпечителни мерки. Според ответника
исковото производство по чл.422 от ГПК е довело до генериране на нови
задължения в тежест на ищеца, което предпоставя не само запазване на вече
реализираните обезпечения до приключване на производството по чл.422 от ГПК ,
но и налагане на допълнителни такива с цел охраняване на интереса на
взискателя.
Твърди се, че не
е налице втори елемент от непозволеното увреждане – претърпяна от ищеца вреда.
Сумата от 15 000 лв., която същият е заплатил като неустойка по трите
предварителни договора , не е вреда, а правомерни действия на държавна принуда
, осъществена от ЧСИ по силата на
законова делегация. Последните са следствие от виновно неизпълнени на ищеца,
поети по гражданско правоотношение с взискателя
по изпълнителното дело, поради което нямат увреждащ характер , а са
принудително средство за възстановяване на нормалното развитие на
облигационната връзка между страните.
Твърди се, че процесните неустойки, предмет на исковата претенция, не са
напуснали патримониума на ищеца, тъй като
сключването и на трите
предварителни договора е симулативно. Същите са резултат от умишлено
самоувреждане и за възстановяването им ответникът не може да носи отговорност.
Поддържа се, че поради неналагане на запор върху процесните МПС-та за ищеца не
е съществувала пречка да прехвърли собствеността им в поза на своите
контрагенти по предварителните договори и процесните суми, платени като
неустойка по тези договори са платени от ищеца без основание или на основание
различно от заявеното- неустойката е симулативна и прикрива погасяване на
някакъв друг дълг, поради което плащането не води до вреда. На следващо място
вреда не е настъпила , тъй като след като ищецът е упражнил правата си по
чл.414 от ГПК същият е следвало да знае какъв е ефекта на това възражение , да съобрази , че
изпълнителното дело ще бъде спряно, че запорите върху МПС няма да могат да
бъдат вдигнати/ ако се приеме, че такива са наложени/, поради което
разпореждане с тях не би могло да се осъществи. При това положение ищецът не е
следвало да сключва трите предварителни договора и да поема ангажименти, които
очевидно няма да може да изпълни. Твърди
се, че плащането на задатъците и по трите предварителни договора е
документирано като плащане в брой, на каса, при изричното задължение на
страните по тях тези плащания да се извършат по банков път / чл.3, ал.1 от
Закона за ограничаване на плащанията в брой/. Твърди се, че съставените във
връзка с тези плащания приходни касови ордери са без достоверна дата, тоест
такива плащания не са правени реално.Без достоверна дата са и трите предварителни
договора . Въпросните документи –ПКО и предварителни договори са съставени
според ответника в началото на месец октомври 12 и 13.10.2015г – когато са
извършени банковите плащания с цел
водене на настоящия процес. Поддържа се, че в контекста на специалната
норма на чл.441 от ГПК претърпените от ищеца неблагоприятни последици ,
доколкото такива са налице, не се намират в причинно-следствена връзка с
действията на ответника, а са резултат
от неговото собствено противоправно поведение и от умишленото му самопоставяне в ситуация, водеща до инкасиране на
имуществени загуби с цел те да бъдат регресно насочени към ответника. Между
заплащането на процесната неустойка и процесуалните действия на ЧСИ Петя
Иванова не съществува пряка причинно-следствена връзка. Ищецът е могъл да
сключи окончателни договори, защото запор върху МПС-техен предмет , не е бил
наложен. Той не е го е направил, а е предпочел да плати на съконтрахентите си
процесните неустойки. Това плащане не се намира в какъвто и да е логически
конекситет с изпълнителното дело, защото върху съответните автомобили не е
имало наложено обезпечение. Твърди се, че не е налице и четвъртият елемент от
фактическият състав на непозволеното увреждане – виновно поведение на
дееца. При осъществяване на
изпълнителните действия в рамките на визираното по-горе изпълнително дело ответникът е действал в своята служебна
компетентност като ЧСИ и е упражнил
публичните си функции , делегирани от държавата в лицето на министъра на
правосъдието във връзка с принудителното удовлетворяване на нарушени граждански
права. Конкретните принудителни действия,предприети от ЧСИ са в границите на изпълнителния процес,
регламентиран в ГПК и не може да се говори за виновно поведение на ответника в
неговите разновидности- умисъл или непредпазливост. Не може да се говори за
виновно поведение за несъобщаване на наложен запор, щом такъв не е налаган. Не
може да се иска вдигането на подобен
запор, респ. изготвяне на разпределение и плащане на взискателя при наличие на
спрян изпълнителен процес. С отговора са направени доказателствени искания.
С писмения
отговор ответникът е направил и искане по чл.219 от ГПК за привличане като
трето лице помагач на негова страна „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД –София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, ул.“Георги
Бенковски“№3. Правният си интерес от това привличане ответникът обосновава с
твърдения за сключен между него и „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД застрахователен договор. Съдът е приел
наличие направен интерес и е конституирал ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД –София, ЕИК
********* като трето лице –помагач на
страната на ответника. В срока по чл.131 от ГПК от третото лице помагач е
постъпил писмен отговор, с който се оспорва иска. Поддържа се, че не са налице
неправомерни действия от страна на ответника в качеството му на ЧСИ при водене на визираното изпълнително дело.
Предприетите от ответника изпълнителни действия по по налагане на запори и
възбрани на имуществото на ищеца са
процесуално допустими, извършени в
съответствие с правомощията му. В изпълнителното производство не е извършван
опис на процесните МПС-та. На длъжника не е връчвано съобщение за опис или
запор. В този смисъл дружеството-ищец не е било възпрепятствано да се разпореди
със собствеността си и да изпълни поетите от него ангажименти по сключени
предварителни договори за покупко-продажба. Дори да се приеме , че с изпращане
и получаване на поканата за доброволно изпълнение са изпълнени визираните в
чл.450, ал.1 от ГПК предпоставки и върху моторните превозни средства е наложен
запор, то спирането на изпълнителното дело, считано от 06.11.2014г е
възпрепятствало извършването на каквито и да било изпълнителни действия от
частния съдебен изпълнител преди
отпадане на предпоставките за спиране и / или без изрично съгласие на взискателя за това.
В съдебно
заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в ходя на устните
състезания.
В съдебно
заседание ответникът, чрез пълнономощника си, поддържа заявеното с писмения
отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в
хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно
заседание третото лице помагач- „ДЗИ-Общо застраховане „ЕАД не изпраща
представител.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения , след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК , прие за
установено следното от фактическа страна:
От приложното / в
заверено ксерокопие/ изпълнително дело №20148830400972 по описа на ЧСИ Петя Иванова, рег.№883 е
видно , че изпълнителното производство е образувано по молба от “Уникредит Лизинг“ЕАД с ЕИК ********* ,
въз основа на изпълнителен лист от
30.06.2014г, издаден по ч.гр.д.№1975/2014г по описа на РС-Пазарджик.
Изпълнителният лист е издаден на
основание Заповед №1112/30.06.2014г за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,с
която е разпоредено длъжниците „Габер 1“ЕООД с ЕИК *********/ ищецът в настоящото производство/ и Людмил Петров Габерски с ЕГН ********** да
заплатят солидарно на кредитора “Уникредит Лизинг“ЕАД с ЕИК ********* сумата от
3 588.90 евро –главница, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.06.2014г до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на
711.19 лв. / от които ДТ-140.39 лв. и и 570.80 лв. адвокатско възнаграждение/ .
Основанието за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, респективно
изпълнителния лист е запис на заповед. С
молбата, инициирала коментираното изпълнително производство, взискателят
изрично е възложил на ЧСИ действията по
чл.18 от ЗЧСИ в това число определяне начина на изпълнение. Видно от данните съдържащи се на лист 70-71
от приложеното изпълнително дело, ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение
изх.№15291/24.10.2014г, адресирана до длъжника Людмил Габерски и покана за доброволно изпълнение изх.№15292/24.10.2014г,
адресирана до длъжника „Габер1“ЕООД с ЕИК *********, с които покани длъжниците
са уведомени, че задължението им по изпълнителното дело възлиза на сумата от
9 742.13 лв., от които главница в размер на 7 019.28 лв., ведно със
законна лихва в размер на 291.35 лв. за периода от 11.06.2014г до 07.11.2014г ,
сумата от 711.19 лв. присъдени разноски, сумата от 669.91 лв, разноски по
изпълнителното дело, 1 050.40 лв. с ДДС такси по Тарифата към ЗЧСИ,
дължими към 07.11.2014г. С въпросните
покани за доброволно изпълнение длъжниците се уведомяват, че е наложен запор
върху всички банкови сметки, банкови касети и вземания с „Райфайзенбанк
България“ЕАД до размера на дължимата сума. На 01.12.2014г ще се извърши опис на
движими вещи на адрес град Септември, п.к.4490, Стопанки двор. С цитираните ПДИ
и на основание чл.428, ал.1 от ГПК е
даден на длъжниците двуседмичен срок от
връчването им за доброволно изпълнение
на задължението. Поканата за доброволно изпълнение, адресирана до
ищцовото дружество в качеството му на длъжник, е надлежно връчена на 05.11.2014г. , чрез законовия
представител на дружеството.
С два броя
запорни съобщения изх.№15320/24.10.2014г
и изх.№15305/24.10.2014г., получени от
„Райфайзенбанк“ЕАД на 03.11.2014г. ЧСИ Петя Иванова е наложила запор на всички
сметки на длъжниците, открити в „Райфайзенбанк България“ЕАД до размера на
9 742.13 лв.
На 03.11.2014г ЧСИ е отправило до
ОДП-Пазарджик искане за данни за притежавани от длъжника „Габер1 „ЕООД моторни превозни средства .
С писмо
изх.№80852/06.11.2014г.„Райфайзенбанк България“ЕАД уведомява ЧСИ Петя Иванова, че по запорно
съобщение по изп.д.№20148830400972 с изх.№15305/24.10.2014г дължимата сума в
размер на 9 742.13 лв. е преведена по сметка на ЧСИ. Този факт се
установява и от сдържащото се на лист 27 от настоящото дело платежно нареждане,
от което е видно, че сумата от
9 742.13 лв. е постъпила по сметката на ЧСИ на 06.11.2014г.
С молба вх.№16008/07.11.2014г. длъжниците по
изпълнителното дело са уведомили ЧСИ Петя Иванова за постъпилите по ч.гр.д.№1975/2014г
възражения по чл.414 от ГПК срещу
заповедта за незабавно изпълнение като възражението на длъжника „Габер1
„ЕООД е входирано в регистратурата на
РС-Пазарджик под вх.№17500/06.11.2014г. С постановление от 17.11.2014г на основание чл.420 от ГПК ЧСИ Петя Иванова е постановила спиране на изпълнително дело
№20148830400972, мотивирайки се с
постъпилите възражения по чл.414 от ГПК.
Установява се от
данните, съдържащите са на лист 138 от
досието на изпълнителното дело, че с уведомление за наложен запор изх.№15728/03.11.2014г., адресирано до ОДП
Пазарджик- Пътна полиция ЧСИ Петя Иванова е разпоредила да се впише в регистъра
на пътните превозни средства наложения от нея, чрез връчване на съобщение за
налагане на запор на основание чл.400
ал.1 от ГПК запор на следните моторни превозни средства, собственост на
длъжника „Габер 1“ЕООД с ЕИК ********* по изпълнителното дело , а именно – общо
четиринадесет на брой МПС-та, между
които и лек автомобил, марка“Мицубиши“, модел „Паджеро Спорт“, с рег.№РА 2661
ВВ, товарен автомобил марка „Даф“, модел ХФ95.430, рег.№РА 9497 ВМ и ремарке за товарен автомобил марка и модел „Кьогел ГН 24, рег.№РА 7152 ЕЕ,
товарен автомобил марка „Даф“ модел 95.400АТИ, рег.№РА 0062 ВК и ремарке за
товарен автомобил марка и модел „Грьоневаген Дра 10 10, рег.№РА 2224 ЕЕ. Това
уведомление е постъпило в ОДП-Пазарджик
на 20.11.2014г.
С удостоверение
за размера на дълга изх.№14596/01.07.2015г ЧСИ
Петя Иванова е уведомила
„Райфайзенбанк България“ЕАД, че задължението по изпълнителното дело към
15.07.2015г е в общ размер на 1 040.39 лв. , която сума представлява такси
по Тарифата към ЗЧСИ. Това удостоверение е получено от банката на 03.07.2015г.
С писмо изх.№65718/13.07.2015г. „Райфайзенбанк България“ЕАД е уведомила ЧСИ Петя
Иванова, че дължимата сума от 1 040.39 лв. е преведена по сметката на ЧСИ./
доказателство , че преводът сумата е
извършен на 13.07.2015г е платежното
нареждане съдържащо се на лист 19 от досието на настоящото дело/ Във връзка с
това уведомление ЧСИ Петя Иванова е изпратила до „Райфайзенбанк България“ЕАД
съобщение изх.№15177/20.07.2015г., съгласно което запорът се счита наложен до
получаване на изрично последващо съобщение от ЧСИ. Със съобщение
изх.№15326/24.07.2015г ЧСИ Петя Иванова е уведомила „Райфайзенбанк
България“ЕАД, че следва да счита запорът за изпълнен.
С удостоверение
изх№17077/12.08.2015г. ЧСИ Петя Иванова уведомява длъжника „Габер 1“ЕООД, че по
изпълнителното дело са постъпили суми в общ размер от 10 863.35 лв. Същите
не са изплатени на взискателя, тъй като изпълнителното дело е спряно на
основание чл.420 от ГПК поради подадено възражение по чл.414 от ГПК във вр.с чл.422 от ГПК.
От представените
с исковата молба писмени доказателства/ съдържащи се на лист 34-52 от досието
на делото/ се установява, че на 15.07.2015г между ищцовото дружество в
качеството на продавач и „Стиларго“ЕООД
с ЕИК ********* в качеството на купувач е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка „Мицубиши“ модел „Паджеро спорт“
с рег.№РА 2661 ВВ за сумата от 15 600 лв. В чл.2 от договора е уговорено в
20 дневен срок да се сключи окончателен договор, тоест до 11.08.2015г. като
купувачът се задължава да внесе в брой сумата от 5000 лв. в срок до 17.07.2015г. Остатъкът от
цената в размер от 10 600 лв. ще се
извърши при прехвърляне на МПС-то в срок до 11.08.2015г. Според чл.4.2 от
договора в случай на невъзможност от
сключване на окончателен договор по вина на продавача, то същият дължи
неустойка в двойния размер на сумата от 5 000 лв. Съгласно чл.4.3 от
договора в случай на невъзможност от сключване на окончателен договор по вина на купувача, то същият дължи
неустойка в размер на сумата от 5 000 лв. На 20.07.2015г между същите страни е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на МПС- товарен автомобил марка „Даф“
модел 95.400 АТИ с рег.№РА 0062 ВК и
ремарке с рег.№РА 22 24 ЕЕ като цената на композицията/ камион и
ремарке/ е 24 000 лв. с ДДС. Останалите
уговорки между страните са тъждествени с тези , залегнали в предварителния договор
от 15.07.2015г. На 22.07.2015г между ищеца в качеството на продавач и П.Х.Т. в
качеството на купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
МПС товарен автомобил марка „Даф с рег.№РА 94 97ВМ, модел ХФ95.430 и ремарке с рег.№РА
7152 ЕЕ . Уговорената продажна цена за композицията / камион и ремарке/ е
30 000 лв. с ДДС. Останалите уговорки са тъждествени с уговорките по
коментираните предварителни договори от 15.07.2015г и 20.07.2015г. На
06.10.2015г ищецът е поканен от П.Т да му върне сумите плюс неустойки
съгласно подписания предварителен договор от 22.07.2015г поради неспазване на
условията по този договор . С платежно нареждане от 13.10.2015г. ищецът е
превел по банковата сметка на П.Т сумата от 10 000 лв. В преводния
документ като основание за плащане е посочено – предварителен договор от
22.07.2015г. На 05.10.2015г „Силарго“ЕООД е изпратил на ищеца уведомление, с
което го приканва да върне сумите плюс
неустойка по предварителните договори от
15.07.2015г и 20.07.2015г , поради неизпълнение. С платежно нареждане / лист
43/ от 12.10.2015г ищецът е превел на „Стиларго“ЕООД сумата от 10 000 лв. като в документа
като основание за превода е вписано предварителен договор от 15.07.2015г. С
платежно нареждане / лист 49/ от 12.10.2015г ищецът е превел на
„Стиларго“ЕООД сумата от 10 000 лв.
като в документа като основание за превода е вписано предварителен договор от
20.07.2015г.
За изясняване на
спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-икономическа
експертиза, чиито основно и две допълнителни заключения съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвени. Вещото лице установява, че с ПКО
15/15.07.2015г. в касата на ищеца са постъпили 5000 лв. от „Стиларго“ЕООД като основание за това е договор от
15.07.2015г за продажба на МПС. С ПКО16/20.07.2015г в касата на ищеца е
постъпила сумата от 5000 лв. от „Стиларго“ЕООД
по договор от 20.07.2015г за продажба на МПС. С ПКО 19/23.07.2015г. в
касата на ищеца са постъпили 5 000 лв. от П.Х.Т. по договор от
22.07.2015г. за продажба на МПС . Видно от
допълнителното заключение по така
посочените ПКО от ищеца няма издадени фактури , респективно не са
осчетоводявани такива и не са и
включвани в дневниците за продажби и справки декларации по ДДС. Вещото лице
заключава, че с платежни нареждания от 12.10.2015г ищецът е превел на
„Стиларго“ЕООД 10 000 лв. на основание предварителен договор от
20.07.2015г, възстановяване на аванс и неустойка и 10 000 лв. на основание
предварителен договор от 15.07.2015г. , възстановяване на аванс и неустойка. С
платежно нареждане от 13.10.2015г. ищецът е превел на П.Х.Т. 10 000 лв. на основание предварителен
договор от 22.07.2015г. , възстановяване на аванс и неустойка. Експертизата установява, че за периода от
01.07.2014г до 31.12.2015г между ищеца и „Стиларго“ЕООД не са осъществявани
никакви други плащания освен посочените по –горе. Заключава също така , че за
периода от 01.07.2014г до 31.12.2015г
между ищеца и П.Х.Т. не са осъществявани никакви други плащания освен
посочените по-горе. На 14.10.2015г от банковата сметка е изтеглена в брой от титуляра Топалов сумата
от 10 000 лв. Според експертизата за периода от 12.10.2015г до 31.12.2015г
в касовата книга на „Габер 1“ЕООД са отразени постъпления в брой само от
контрагенти по фактури. Няма вноски на
суми от физически лица и от „Стиларго“ЕООД. Според второто допълнително
заключение на 12.10.2015г в 13:49ч по банковата сметка на „Стиларго“ЕООД са
постъпили посочените по- горе банкови
превода, направени от „Габер 1“ЕООД като на същата дата от банковата сметка на
„Стиларго“ЕООД няма теглени суми в брой. Има преводи на суми към доставчици. На
13.10.2015г в 09:51 часа от банковата сметка на „Стиларго“ЕООД са изтеглени в
брой 20 000 лв.
От приложеното за
послужване ч. гр.д.№1975/2014г по описа
на ПРС е видно, че същото е
образувано по подадено от „Уникредит
Лизинг“ЕАД с ЕИК ********** заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК срещу „Габер 1“ ЕООД с ЕИК ********* и Людмил Петров
Габерски за сумата от 3 588.90 евро – неизпълнено задължение
по издаден от „Габер 1“ ЕООД с ЕИК *********
запис на заповед №7985 и авалиран от Людмил Петров Габерски, предявен на
12.03.2014г. Издадена е Заповед №1112/16.06.2014г за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист . На
06.11.2014г двамата длъжници са депозирали възражения срещу заповедта за незабавно
изпълнение. С разпореждане №3343/01.12.2014г заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е
връчено на заявителя на 19.12.2014г.
като на 19.01.2015г последният е предявил иск по чл.422 от ГПК. По подадената искова молба е образувано пред
исковия съд гр.д.№75/2015г по описа на ПРС/ което гр.д. е приложено към
настоящото за послужване.С решение №836 /09.11.2015г районният съд е отхвърлил иска на „Уникредит
Лизинг“ЕАД с ЕИК ********* срещу „Габер 1“ЕООД с ЕИК ********* и Людмил Петров
Габерски за приемане на установено, че
съществуване вземане на Уникредит
Лизинг“ЕАД за сумата от 3 588.90 евро – неизплатено парично задължение по
запис на заповед от 25.06.2007г. Това решение е потвърдено при инстанционен
контрол с решение №61/19.04.2016г . по в.т.дело№299/2015г по описа на ПОС/
който акт е окончателен/.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД като отговорността на ЧСИ е уредена в чл.441 от ГПК във вр.с чл.74 от ЗЧСИ, съгласно който частният съдебен изпълнител отговаря
при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени на длъжника в
изпълнителното производство от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение.
Отговорността на
ЧСИ по своята същност представлява отговорност за вреди от непозволено увреждане.
Фактическият състав на непозволеното увреждане включва кумулативното наличие на
четири елемента:1/ извършено противоправно действие/ бездействие/- процесуално
незаконосъобразно действие/ бездействие/ в изпълнителния процес,2/ причинени
вреди- имуществени или неимуществени,3/ причинна връзка между
незаконосъобразните изпълнителни действия и причинените вреди и4/ вина на
частния съдебен изпълнител. По реда
на Закона за частните съдебни изпълнители пасивно
легитимирани да отговарят са длъжностните лица, които изпълняват дейност по
принудително изпълнение на съдебни решения за действията им при или по повод
тази дейност/ решение №281 от 11.12.2014г на ВКС по гр.д.№3219/2014г
постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Ответникът Петя Иванова е пасивно
легитимиран ответник по настоящото дело в качеството и на ЧСИ. Принудителното
изпълнение ще бъде процесуално законосъобразно , когато изпълняемото вземане е
удостоверено в изпълнителния лист или друг акт , подлежащ на принудително
изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Отговорността
ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ. Отговорността е за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането ,а пряка е тази вреда, която директно рефлектира
върху правната сфера на увредения и
означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното
действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Това е така, тъй като преки са само онези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,
тоест които са адекватно следствие от увреждането. В този смисъл е
постановената от ВКС задължителна съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК-решение №281/11.12.2014г на ВКС по гр.д.№3219/2014г, на трето г.о., решение
№196/20.07.2012г. на ВКС по гр.д.№1555/2011г на трето г.о., решение
№264/08.04.2010г по гр.д.№474/2009г на ВКС, решение №120/08.07.2011г по
т.д.№1123/2010г на ВКС/
В това
производство в тежест на ищеца е / „Габер 1“ЕООД е активно процесуално
легитимиран да предяви настоящия иск
като длъжник в изпълнителното производство/е да установи обективните елементи
от фактическия състав на деликта , а в тежест на ответника- да обори
установената в чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция за вината.
Безспорно се
установи от съвкупния анализ на доказателствените материали, че изпълнителното дело №20148830400972 по описа на ЧСИ Петя
Иванова , рег.№883 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Пазарджик е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№1975/2014г по
описа на РС –Пазарджик. Установи се, че в настоящия случай е извършено от
страна на взискателя „Уникредит Лизинг“ЕАД
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, тест допълнителни действия на ЧСИ като
проучване на имущественото състояние на длъжника , по повод на което се изисква
събиране на документи от съответните
държавни институции, от банкови институции и др.такива. това възлагане не е
свързано с освобождаване на ЧСИ от
отговорност по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, тъй като има за предмет технически
действия,съпътстващи и осигуряващи
основните процесуално правни действия. В този смисъл е и застъпеното становище
в постановеното по реда на чл.290 от ГПК
решение №120/2011 по т.д.№1123/2010г на ВКС. Целта на възлагането по чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ е именно извършване на действия
от ЧСИ, които да водят до събиране на вземането и удовлетворяване на
взискателя. Разпоредбата на чл.18 от ЗЧСИ има характер на специална норма по
отношение на чл.426 от ГПК, поради което действително правомощията на ЧСИ са
изчерпателно изброени в тази норма.
Установи се, че в
изпълнение на правомощията си по чл.18 от ЗЧСИ ответникът е предприел действия
по проучване на имуществото на ищеца. Установи се, че едновременно с
изпращане на поканата за доброволно изпълнение
на длъжника ответникът е изпратил до „Райфайзенбанк“ЕАД запорно съобщение за
наложен запор на банковите сметки на ответника
до пълния размер на вземането от 9742.13 лв. Запорното съобщение е
получено от банката на 03.11.2014г.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от ищеца в качеството му на
длъжник в изпълнителното производство на 05.11.2014г.и с нея същият е уведомен
за наложения запор на банковите
сметки. Тези действия на ЧСИ са
процесуално законосъобразни съгласно
нормата на чл.450 от ГПК.
Установи се,
че цялата дължима сума е преведена от
сметката на ищеца в „Райфайзенбанк“ ЕАД по сметката на ЧСИ на 06.11.2014.
Безспорно се установи, че на следващия ден 07.11.2014 ЧСИ е уведомен за
постъпило от длъжника в заповедното
производство възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за незабавно
изпълнение, която заповед, както се установи по-горе е издавена
на основание документ по чл.417,
т.9 от ГПК –запис на заповед.
Тук е момента да
се отбележи, че ищецът е инвокирал като едно от неправомерните действия на ЧСИ -липса
на нарочно постановление за спиране на изпълнителното производство и въпреки
това непредприемане от ЧСИ на следващи се процесуални действия именно поради
спиране на изпълнителното производство.Установи се, че с постановление от 17.11.2014г. ЧСИ е спрял
изпълнителното производство на основание чл.420 от ГПК. Спорен по делото въпрос
е дали при условие, че ЧСИ Петя Иванова
е била уведомена за подадено от длъжника възражение срещу заповедта за
незабавно изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на запис на
заповед е следвало да спре
производството по изпълнителното дело или да изчака нарочно определение от заповедния съд. По този
въпрос има задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл.274,
ал.3,т.2 от ГПК – определение №454/29.12.2008г по ч.гр.д.№2260/2008г по описа
на ВКС, определение №397/07.07.2009г по ч.гр.д.№333/2009г по описа на ВКС.
Според съдебната практика специалните
основания за спиране по чл.420 от ГПК са две групи: основани за спиране по силата
на закона/ екс леге/ и основания за спиране по разпореждане на съда. Подаването
в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на менителничен
ефект/ чл.417, т.9 от ГПК / и учредяването на обезпечение пред съд по чл.180 и
181 от ЗЗД спират изпълнението по силата на закона и в определението си съдът
само констатира и прогласява настъпилото
спиране. Длъжникът обаче не може да удостовери това пред съдебния изпълнител
без акт на съда , който прогласява това.Без такъв акт съдебният изпълнител
дължи подчинение на издадения от съда изпълнителен лист.За да парализира
изпълнителната сила на издадения от съда изпълнителен лист длъжникът не може да доказва пред съдебния
изпълнител осъществяването на съответното основание. Той трябва да представи
акт на съда, който прогласява това.В тази връзка следва да се отбележи, че
съдебният изпълнител не е правораздавателен орган, а само изпълнителен орган на
влезли в законна сила актове на съда.
Съдебният изпълнител само изпълнява актове на съда, поради което действа изцяло
в условията на обвързана компетентност
по отношение на депозираните пред него влезли в сила съдебни актове.
Съдебният изпълнител не може сам да прилага закона, спирайки изпълнителното
производство , без да има акт на съда по заповедното производство , прогласяващ
спиране на изпълнението. Единственият, който може да извърши преценка на
законовите предпоставки за спиране на изпълнението е именно заповедният съд ,
но неи
съдебния изпълнител.
В този ред на
мисли и след като по категоричен начин се установи от приложеното за послужване
ч.гр.д.№ 1975/2014г. по описа на ПРС, че
длъжникът/ настоящ ищец/ нито е
подавал пред заповедният съд молба по
чл.420 от ГПК за спиране на изпълнението , нито респективно е налице в правния
мир нарочен акт на заповедния съд в тази
насока/ произнасяне по чл.420 от ГПК/ съдът счита, че ответникът в качеството на ЧСИ е процедирал процесуално незаконосъобразно като е постановил спиране на изпълнителното
производство единствено на основание
молба на длъжника от 07.11.2014г, с която го е уведомил, че е
подал възражение по чл.414 от ГПК.
Следващото
оплакване в исковата молба за извършени от ЧСИ неправомерни
действия е в смисъл, че ЧСИ не е
изпълнил задължението си да уведоми ищцовото дружество за наложения запор на собствените му 14 броя МПС-та. Действително в материалите по
изпълнителното дело липсват данни ЧСИ да е уведомил ищеца за наложени запори
върху МПС-та, включително и тези МПС-та,
които са били предмет на обсъдените по-горе предварителни договори. От
обсъдените писмени доказателства се
установи че ищцовото дружество е уведомено на 13.10.2015г от органите на ОД на
МВР-Пазарджик за така предприетата обезпечителна мярка. Вярно е, че
процесуалният закон в нормата на чл.450 от ГПК посочва начина, по който
се налага запор на движими вещи. Според ал.1 от нормата- с описване на
вещта от съдебния изпълнител , а спорен ал.2- с получаване на съобщение за
запора. По изпълнителното дело липсва
запорно съобщение за налагане на запор върху МПС-та, респективно липсват
данни и за получаване на такова от ищцовото дружество – длъжник. По делото има данни/ обсъдения по-горе лист
138 от изпълнителното дело/, че
уведомление за наложен запор на 14 броя
МПС-та, включително и тези предмет на сключените от ищеца с трети лица предварителни договори, е изпратено от ЧСИ до ОДП- Пазарджик още на 03.11.2014. Уведомяване в този случай не е следвало да се
извършва и ЧСИ отново е процецирал незаконосъобразно.
Установи се, че на 13.07.2015г. по сметка на ЧСИ е била налична сумата в общ
размер от 10 863.35 лв., от която – 9742.13 лв. / постъпили по сметката на 06.11.2014/ по дълга
съгласно отразеното в ПДИ и сумата от 1040.39 лв. допълнителни такси по
изпълнението. Към тази дата е следвало да бъде извършено вдигането на запорите
и възбраните. Установи се, че към 13.10.2015г все още ЧСИ не е уведомило
ОДП-Пазарджик, че въпросните 14 броя МПС-та, собственост на ищцовото дружество
не следва да бъдат в режим на обезпечение.
От изложеното
дотук се установи, че са налице
неправомерни действия от ответника в
качеството му на ЧСИ по посоченото по-горе изпълнително дело.
Следващият спорен въпрос, на който съдът дължи
е отговор е дали ищецът е претърпял
вреда и дали е налице причинно следствена връзка между неправомерното поведение
и вредата.
Ищецът твърди, че на 15.07.2015г, 20.07.2015г
и на 22.07.2015г. е сключил с трети лица три
предварителни договора за покупко- продажба на МПС и като продавач, не е
могъл да финализира сделките, тъй като собствените му моторно превозни средства
–два товарни автомобила и един лек
автомобил/ подробно индивидуализирани в
горните документи/ са били под
запор във връзка с визираното изпълнително дело. Твърденията са му в смисъл, че поради виновно
неизпълнение от негова страна на поетите
договорни задължения същият е платил на
съконтрахентите си по тези три
договора по 5 000 лв. неустойка и общата
сума от 15 000 лв./ неустойка по
договорите/ я претендира като обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди под формата на претърпяна загуба.
Ответникът оспори
датата на трите предварителни договора. Тук
е момента да се посочи, че по своята правна природа тези предварителни договори са частни диспозитивни
документи. Според чл.180 от ГПК части документи, подписани от лицата, които са
ги издали , съставляват доказателство , че изявленията, които се съдържат в тях,
са направени от тези лица. Това е та.нар „ формална доказателствена сила“ на
подписаните документи както частни , така и официални.Правилото на чл.180 от ГПК
обаче не се отнася до датата на съставяне на частния документ, докато при
официалните документи е налице обвързваща доказателствена сила не само относно факта на изявлението и
неговото авторство, но и досежно посочените в документа дата и място на
съставяне. Предвид опасността частния документ да бъде антидатиран / в каквато
насока са и възраженията на ответника, законът е установил понятието достоверна
дата, като това не е непременно датата на съставяне на документа , а тази, към
която документът вече със сигурност е съществувал и следователно е противопоставим на трети лица. Достоверна дата е налице при
следните хипотези:1/ при нотариално удостоверяване на датата, подписа или
съдържанието на частния документ като това е доказателство, че документът е
съществувал да датата , на която е бил представен пред нотариуса, 2/датата на
смъртта на автора на документа или изпадането му във фактическо невъзможност да
го подпише / това е крайната дата, на което е било възможно документът да е бил
съставен/, иначе е възможно да е подписан документа и по-рано, 3/датата, на
която съдържанието на документа е било възпроизведено в официален документ , 4/
датата на настъпване на друг факт, от която следва по безсъмнен начин, че
частният документ е съществувал.
В контекста на
изложеното и след анализ на писмените доказателства/ обсъдените по-горе платежни нареждания и заключенията на вещото лице/ съдът
намира, че е налице последната от изброените по
–горе хипотези и приема за достоверна дата
на предварителните договори, сключени със „Стиларго“ЕООД датата-12.10.2015.За достоверна дата на
предварителния договор, сключен с П.Т -13.10.2015. Процесните договори за пръв
път са посочени при съставянето на други частни документи, а именно
коментираните по-горе платежни нареждания.
Съдът приема, че предварителните договори са съществували към датите
12.10.2015г и 13.10.2015г и следователно са противопоставими на ответника като
трето лице от този момент. Установи се,
че и по трите договора ищецът в
качеството на продавач е поел задължение да прехвърли собствеността на три
негови МПС-та- две в полза на Стиларго“ЕООД и едно - на П.Х.Т.. Страните са уговори/
чл.4.2 и 4.3 от договорите/ при виновно неизпълнение на задълженията от продавача последният да
заплати на купувачите / по всеки от
договорите/ обезщетение за вреди от това неизпълнение по чл.92 от ГПК в размер
на 5 000 лв. Установи се, че към 12.10.2015г и 13.10.2015г. ЧСИ не е уведомил ОДП-Пазарджик да се отпише от регистъра на пътните
превозни средства наложения запор/ а както се установи по –горе с уведомление
за наложен запор изх.№15728/03.11.2014г е разпоредила да се впише в регистъра
на ППС наложения запор, което действие е било неправомерно предвид факта ,че не
е постановила запорно съобщение за налагане на запор на МПС
/ и това безспорно е препятствало окончателното прехвърляне на МПС-тата.
Безспорно се установи, че на 12.10.2015г
и на 13.10.2015г ищецът е платил общо сумата от 15 000 лв. неустойка по
трите договора. Налице е претърпяна от него вреда. Тази вреда директно е рефлектира върху правната сфера му сфера,
като патримониума му е ощетен със сумата
от 15 000 лв.
При това положение съдът намира, че ищецът
установи трите обективни елемента на непозволеното увреждане. Ответникът не
опроверга презумпцията за вина.
Предявеният иск
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен като следва да бъде осъден ответника при
участието на трето лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ул.“Георги Бенковски“№3
да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени
от процесуално незаконосъобразни изпълнителни действия на ответника в
качеството и на ЧСИ по изпълнително дело
№ 201488330400972 по описа на ЧСИ ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.01.2016г до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и сумата от 1 730 лв. разноски по делото/ съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК/.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЧСИ Петя Иванова , рег.№883 на КЧСИ с
район на действие Окръжен съд –Пазарджик, град Пазарджик, ул.“Цар Шишман“№7,
ет.3 при участието на трето лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ул.“Георги Бенковски“№3
да заплати на
ГАБЕР 1“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Септември, област Пазарджик, Стопански двор, представлявано от управителя
Людмил Петров Габерски сумата от 15 000 лв./ петнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразни изпълнителни
действия на Петя Иванова в качеството и
на ЧСИ по изпълнително дело №
201488330400972 по описа на ЧСИ,
рег.№883 на КЧСИ с район на действие ОС-Пазарджик , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2016г
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЧСИ Петя Иванова , рег.№883 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд
–Пазарджик да заплати на
ГАБЕР 1“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Септември, област Пазарджик, Стопански двор, представлявано от управителя
Людмил Петров Габерски сумата от 1 773 лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :