Решение по дело №2673/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                              

Р Е Ш Е Н И Е

№260028 / 27.02.2022г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия           ХХІІ-ри гр. състав

На двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател:  Пенка Стоева

 

Секретар: Елена Калончева

като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева

гражданско дело №2673 по описа за две хиляди и двадесета година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Активно субективно съединени искове по чл.49 от ЗЗД.

 

 

         Ищците А.М.А., ЕГН ********** и З.М.К., ЕГН **********, лично и като правоприемници на правата по предявените искове на починалите в хода на производството Ш.В.А., ЕГН ********** и Ж.М.А., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: ****, адв.М.Б., молят съда да осъди ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: ***, наричан по-долу само ***, да заплати по банкова сметка ***тиционна банка, с титуляр М.Б., на всяка една от тях в лично качество, обезщетение в размер от по 180 000лв., ведно със законната лихва от ***г., и по равно за всяка една от тях от сумите от по 180000лв., претендирани първоначално от другите две ответници, тяхна майка и сестра, за неимуществените вреди, които са претърпели по повод смъртта на М. С. А., ЕГН **********, техен баща и съпруг на починалата тяхна майка Ш.А., намерен на ***г. мъртъв в една от стаите на ***, вследствие на пожар, възникнал в *** на ответното *** на ***г., около 23.59ч., в което той бил приет за *** на ***г. и не бил към датата на пожара изписан, тъй като ответникът е имал задължение по време на престоя там да му осигури безопасност и сигурност, качествена медицинска помощ и да охрани правата му като ***, а поради небрежно изпълнение на задълженията му от неизвестни на тях конкретно негови длъжностни лица, се стигнало до смъртта на близкия им, при нарушаване на правата му като *** и на общата забрана да не се вреди другиму /виж във връзка с настъпилите в хода на процеса правоприемства: л.727-л.729, л.739-л.741, определение в с.з. от 09.11.21г. на л.745гръб, л.749-л.751, определение в с.з. от 25.01.22г. на л.829гръб/.

         Пледират по същество за уважаване на исковете и за присъждане на разноски в производството, включително възнаграждение за адв.Б., на основание чл.38,ал.2 от ЗА, тъй като ги е представлявала и защитавала безплатно.  Представят списък в тази връзка на л.708 от делото. Развиват съображения с писмена защита вх.№261327/04.02.22г.

        

         В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

         В хода на производството е взел становище по предявените срещу него искове, озаглавено „отговор на исковата молба“, с вх.№277756/21.06.21г., с което е оспорил исковете изцяло, като неоснователни, поради липса на коя да е от предвидените законови предпоставки за ангажиране на отговорността му в хипотезата на чл.49 от ЗЗД /виж същото на л.681-л.688/.

         Пледира по същество за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски в производството по списъка, представен в с.з. от 25.01.22г. /л.818/. Развива съображения с писмени бележки вх.№261372/07.02.22г.

 

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са основателни, но следва да се уважат частично- до размер от по 70000лв. за всяка, включително за починалите в хода на процеса Ш.А. и Ж.А., правоприемници на които са двете останали живи ищци, тъй като съдът счете, че претендираното от всяка от тях обезщетение от по 180000лв. не съответства на принципа на справедливост, както изисква чл.52 от ЗЗД, поради което на всяка от ищците А.А. и З.К. следва да се присъди обезщетение от по 140000лв., от които 70000лв. лично в качеството им дъщери на починалия М. А. и от по 35000лв. в качеството им на правоприемници на всяка една от починалите в хода на процеса Ш.А. и Ж.А., ведно със законната лихва от ***г. до окончателното плащане, при следните съображения:

 

         І.По допустимостта.

         Обстоятелствата, на които ищците са основали исковете си, попадат в хипотезата на чл.49 от ЗЗД и правят исковете им допустими, като активната им процесуална легитимация да търсят обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт се обуславя и от установените в производството факти, щото са  деца и съпруга на починалия М. А. /виж удостоверение за наследници на л.7-л.8/ и попадат в кръга на лицата по ППВС №4/61г., на които това право е признато.

         ІІ.По основателността.

         1.В с.з. от 22.06.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с Определение №260849/31.12.20г., с което е очертал релевантните за спора факти и ги е поставил в тежест на ищците /виж: протокола от с.з. на л.713-л.720 и определението по чл.140 от ГПК на л.52-л.53/.

         2.Установи се в производството от фактическа страна, че:

         2.1.На ***г., М. А., страдащ от ***, с последна предходна хоспитализация от януари на същата година, бил доведен от бърза медицинска помощ и полиция в ***, наричан по-долу само ***, придружен от съпругата си, като по техни данни не приемал поддържаща терапия, в този ден станал много гневен и конфликтен и заплашвал близките си със саморазправа, където му е извършен преглед с амбулаторен лист №63/2019г. /виж л.9/.

         На същата дата, между него, като пациент, и екипа на *** за ***, представляван от ***, ръководител на програмата, е сключен ***, по силата на който екипът се е задължил да осъществява компетентно ***, съобразно с правилата на добрата ***, да осигурява редовно необходимите *** и условия за *** и ***, да оказва психологическа и социална подкрепа, да обсъжда с *** промените в *** процес и да спазва принципите на поверителност на информацията и зачитане интересите на *** и неговите близки, а *** е посочил, че е запознат със същността и целите на програмата, че е запознат с правилника за вътрешния ред в ***, че е информиран за необходимостта от редовно спазване на предписанията на екипа, че е уведомен щото при неспазване на програмата и нарушаване на правилника за вътрешния ред може да бъде административно ***, както и за евентуалните рискове и усложения от предлаганото му лечение, а също и от опасностите, свързани с несвоевременното му провеждане, като е потвърдил доброволното си съгласие посочения *** да провежда *** и да контролира процесите на възстановяването му /виж л.10/.

         2.2.На *** срещу ***г., в *** на ***, в сграда на *** в гр.*** възникнал пожар, вследствие на който загинали трима души, един от които бил наследодателят на ищците М. А. /виж докладната записка на л.117 и постановленията на л.102-л.108 от делото, съставляващи част от изисканите и приложените към него материали по воденото ДП №***г., пр.пр. №*** по описа за ***г. на ОП-***/.

         2.3. Причината за смъртта на М. А. е термична травма, причинена от висока температура /пета степен на изгаряне от суха висока температура/, за което свидетелства овъгляването на трупа. При възникване на пожара, пострадалият М. А. е бил жив, за което свидетелства наличието на карбоксихемоглобин в кръвта, както и наличието на сажди по дихателните пътища /виж заключението на в.л. д-р А. на л.82-л.88/.

         2.4. Най-вероятната причина за възникналия пожар е небрежност/невнимание при бораване на открит източник на огън/пламък, като запалка, цигара или клечка кибрит /виж отговорите по в.1 на приетите по делото заключение на единична експертиза с вх.№265547 и заключение на тройна експертиза с вх.№260252, съответно на л.96 и л.804/, като със заключението на тройната експертиза в констативната част на л.771-л.773 са подробно изложени и мотивите, поради които в случая не може да се счита, щото пожарът е възникнал вследствие на „късо съединение“ или „високо преходно съпротивление в местата на съединенията в проводниците в токовия кръг на осветителната инсталация в болничната стая, или на умишлени действия /палеж/.

         Намерените неизгорели части от обзавеждането в *** стая, в която пожарът е възникнал- от легла, одеало, балатум, ПДЧ плоскост, дунапренови дюшеци /виж данни в протоколите от оглед на местопроизшествие и албум на посетено местопроизшествие на л.118-л.139 от изисканите материали от ДП /, не са причина за възникване на пожара, тъй като са твърди горими вещества/материали, които не са склонни към самовъзпламеняване/не могат да бъдат сами по себе си източник на запалване, а могат да се възпламенят единствено при наличие на огнеизточник с достатъчна мощност, който да ги нагрее до и над температурата на възпламеняването им, но са способствали за развитието на пожара, тъй като всеки от посочените като вероятна причина за пожара открити огнеизточници- цигара, пламък от запалка или от клечка кибрит е в състояние да развие достатъчно висока температура при горене, за да доведе до запалването им, като време от около 4-5 минути след запалването им е достатъчно, за да се стигне до интензивно горене с бурно димоотделяне, каквито са обективните данни за начина, по който пожарът се е изявил /виж : отговорите по в.3 и на двете приети по делото заключения, съответно на л.97 и л.804; отговорите, дадени от вещите лица от тройната експертиза в с.з. от 25.01.22г. в частта на л.836гръб долу и л.837лице; /.

         Така, приетите по делото заключения на първоначална и на тройната допусната след оспорването на първоначалната експертиза се различават само по формулирания въпрос 4- нарушени ли са били норми на изискванията за безопасност в сградата, както и за част от в.2- кои обстоятелства са способствали за възникване и разпространение на пожара, като :

                   Заключението по първоначалната експертиза е приело, че са налице нарушения на нормативните изисквания по Нар.№Із-1971/29.10.09г. за строително техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, наричана по-долу само Нар. №Із-1791, изразяващи се в : неосигурена в сградата система за автоматично и ръчно пожароизвестяване, с изключение на санитарно-хигиенните помещения - т.2.2 от Приложение №1 към чл.3,ал.1; неосигурена в сградата вентилационна система за отвеждане на дима и топлината- чл.113,ал.5; неосигурени в коридора необходими пожаротехнически средства за пърноначално гасене на пожари в помещения- 1бр. пожарогасител с въглероден диоксид 5кг и 1бр. пожарогасител на водна основа с вместимост 9л - приложение №2 към чл.3,ал.2 и че за възникване и разпространение на пожара са способствали неосъществен ефективен контрол за недопускане на инцидент със запалване и допускане на източник на открит пламък в помещението, неосъществена необходима организация за ограничаване на риска от възникване на пожар и неосигурени необходими активни мерки за защита от пожар /л.97/;                 

                   Заключението на тройната експертиза е приело, че в сградите на ***, в частност- в сградата на *** при ***, не са били налице никакви нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, тъй като:

                            съответствието в случая следва да се прецени при съблюдаване на изискванията на Нар.№2 за противопожарните строително технически норми, обн. с ДВ бр.58/87г., отменена с Нар.№Із-1971 от 2009г., по която първоначалната експертиза е намерила наличните нарушения, доколкото от сайта на ответника личи, че *** се е настанило на адреса в *** към 2004г. и липсват по делото събрани строителни книжа, които да се вземат предвид /виж мотивите на л.776/;

                            от предписанията, дадени на ответника с Разпореждания №107/2014г. и №10/29.03.19г., издадени по реда на Нар 8121з-882/25.11.14г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, наричана по-долу само Нар №8121з-882, е видно, че: първото разпореждане има изцяло режимен характер и е свързано с актуализация на наскоро променената нормативна база- Нар.№8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите, наричана по-долу само Нар.№8121з-647, каквато актуализация всъщност изобщо не била необходима, съгласно пар.6 от ПЗР от същата наредба, а и най-вероятно всички констатирани нарушения са били отстранени, тъй като не фигурират във второто отдадено разпореждане; с второто разпореждане е даден разумен срок за отстраняване на констатираните нарушения /на предписаните мерки, което значи, че органът е счел, щото те не съставляват пряка или непосредствена пожарна опасност, изискваща налагане на по-тежки административни мерки /виж изводите по тези два въпроса на л.780 и л.785/;

                            при контролна проверка, извършена при ответника от органите по пожарна безопасност, резултатите от която са материализирани с Констативен протокол №1/20.02.18г., с който вещите лица са се снабдили въз основа на издадено им от съда по тяхно искане удостоверение, не са били установени нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност /виж протокола на л.791 и извода на л.792/,

                   както и че действията, предприети от дежурния *** при установяване на възникналия пожар, са изцяло адекватни, предвид създалата се ситуация, тъй като по обхват и съдържание отговарят на примерния план за действие при пожар, изготвен от ответника съгласно приложение №1 към чл.9,ал.1,т.2 и ал.5 от Нар.№Із-647/01.10.14г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите, наричана оттук насетне само Нар.№Із-647, неприет от съда като доказателство по делото /виж л.792/, а доколкото пожарът се е развил за сравнително кратко време от възникването му и протичането му е било съпроводено от интензивно горене с отделяне на голямо количество топлина и обилно димоотделяне с токсични продукти, до стаята не е имало достъп за извършване на първоначални гасителни действия, а е следвало да се извърши евакуация на пациентите и тя е била успешна, защото вследствие на пожара са спасени всички останали ***, с изключение на загиналите трима в стаята, в която е било огнището на пожара, към което правилно са насочили огнеборците при пристигането им /виж мотиви на л.792-л.803/.

         2.5.Съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на *** ЕООД /виж на л.689-л.703/, наричан по-долу само Правилника, и Вътрешните правила за пожарна безопасност при експлоатация на обектите на основание чл.9,ал.1,т.1 от Нар.№8121з-647 от 01.10.14г. /виж на л.704-л.706/, наричани по-долу само Вътрешните правила, които ответникът е представил по делото въз основа на вменено му от съда по искане на ищците задължение по чл.190,ал.1 от ГПК:

         Един от основните принципи при *** на лица с *** е минимално ограничаване на личната свобода и зачитане правата на ***/чл.3,ал.2,т.1 от правилника/.

         Дейността на *** се осъществява според правилата за добрата *** практика, *** стандарт ***, утвърден с Нар.№24/07.07.04г. на МЗ, при зачитане на правата на *** съобразно на законодателство и световните харти и конвенции /чл.5 от правилника/.

         *** е ЮЛ с капитал- 100% общинска собственост и принципал Общински съвет-*** /чл.9 от правилника/.

         Новоприетите *** подлежат на пълна проверка на личния багаж от служител на *** /чл.42,ал.2 от правилника/.

         Новопостъпващия *** е длъжен да спазва правилника за вътрешния ред в ***, в което се лекува, за съдържанието на който трябва да бъде запознат от приемащия го служител /чл.43,ал.1 от правилника/.

         Приетият в *** *** е длъжен да спазва забраната за пушене в сградата, с изключение на *** в състояние на недееспособност /чл.45, пар.2 от правилника/, като при постъпването му се запознава от дежурната *** с вътрешния ред и с възможностите за *** по дисциплинарен път при нарушение и виновно поведение /чл.45,пар.6 от правилника/.

         Дежурният *** в *** са задължава да осъществява контрол за спазване на установения ред, като пряко отговарящ е *** и *** /чл.45,пар.7 от правилника/.

         Всеки работещ е длъжен да знае задълженията си, произтичащи от изготвените инструкции, правила, планове и заповеди, отнасящи се до пожарната безопасност, да спазва правилата за пожарна безопасност и да може да работи с пожаротехническите средства за гасене на пожари /р.І, т.2.2 и т.2.3 от вътрешните правила/.

         Поддържането на пожарогасителните средства и пожароизвестителните системи да се извършва в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на съответните стандарти /р.ІІІ, т.1 от вътрешните правила/;

         Да не се възпрепятства достъпа до пожарогасителите, вътрешните противопожарни кранове и местата за управление на пожароизвестителните системи и системите за управление на огън и дим /р.ІІІ, т.6 от вътрешните правила/

         При възникване на запалвания и пожари незабавно да се сигнализира на тел.112, след което да се започне евакуацията на хората и гасенето на пожара, в съответствие с изготвените планове за евакуация и гасене на пожари /р.ІV, т.9 от вътрешните правила/.

         Контролът за изпълнение на вътрешните правила се възлага на отговорника по ПБ /виж л.706/.

         2.6.Със събраните в с.з. от 22.06.21г. показания на свидетелите Р. А.-брат на покойния М. А., и Г. К.- съпруг на ищцата З.К. /виж показанията на двамата свидетели на л.717гръб-л.719лице/, допуснати на ищците за установяване на твърдените като претърпени от тях във връзка със смъртта на наследодателя им неимуществени вреди се установи, че:

         Преди смъртта си, М. А. живеел със съпругата си Ш. и дъщерите си в къща в ***, като от ***г. ищцата З.К. се задомила и се преместила да живее със съпруга си в ***, а две години преди смъртта на баща и ищцата А.А. отишла да живее със семейството си в ***, тъй че към датата на смъртта на М. А., в къщата живеели само съпрузите Ш. и М., и дъщеря им Ж., но като междувременно М., Ш. и Ж. били ходили при А. в *** и стояли там почти една година, като А. се обаждала на баща си по телефона всеки ден, докато била в ***, а когато се връщала в ***, отсядала при родителите си, а когато разбрала за смъртта на баща си се прибрала и останала около 6 месеца в *** /тръгнала си след четири месеца, а З.К. се чувала ежедневно по телефона на майка и с баща си М. К., и ходела у тях 2-3 пъти седмично, в събота и неделя-задължително /св.А., св.К./.

         М. и Ш. нямали проблеми и си били близки, като св.А. не е виждал брат си да бие съпругата си, да и нанася побой, не знае брат му да е злоупотребявал с алкохол, а знае да е пиел само бира. Св.К. не е чувал от съпругата си З.К. баща и да бие майка и, но св.А. е чувал брат си да заплашва Ш., като и казвал „***“, а св.К. знае лично от Ш., че М. я е ревнувал.

         Когато не си пиел хапчетата, М. се влошавал, не бил в добро състояние, започвал да вика, ставал нервен, променял поведението си, и затова викали бърза помощ и бил настаняван в ***, но не бил ставал агресивен към семейството си /св.А./, а св.К. знае, че М. се влошавал, защото не пиел лекарствата си, заради което се налагало често да ходят, та З. да му дава лекарствата, но не знае да е викана в тази връзка бърза помощ и какво точно се е случвало, когато не си пиел лекарствата.

         Хапчетата на М. му ги давала жена му, а когато не искал, викала св.А., който живее много близко до тях, но понякога той пак не ги искал /св.А./, а според св.К., лекарствата най-често му ги давала З., защото той най-много я обичал, като най-малка дъщеря, та затова толкова често ходели.

         Преди смъртта на М., Ш., А. и Ж. почти винаги заедно ходели с него по сватби и рожденни дни. След смъртта му, Ш. била много зле и започнала да взима успокоителни- не можела да спи нормално, не искала да се храни, сънувала кошмари, спряла да ходи по сватби и рожденни дни, и да се вижда с приятели за около година. Същите били и реакциите на А. и Ж.- също сънували кошмари, затворили се в себе си, спрели да се хранят. Те ходели на сбирки, но по-рядко и както повелява традицията- без да се гримират и без да танцуват. Децата и Ш. извършили всички необходими ритуали да почетат паметта на М., а Ш. ходела на гроба ако не всяка седмица, през седмица. Още си го тачели и досега очите им се насълзявали, когато говорели за него /св.А./.

         Преди смъртта на баща и, отношенията между него и З. били много добри, били си много близки. Като най-малка, той най-много я обичал. Новината за смъртта на баща и се отразила много зле на З.- много се стресирала, започнала да плаче. Когато разбрала обстоятелствата около смъртта, не била на себе си три-четири месеца- получила от стреса червен вятър, инфекция на крака, от която и се подул крака, спряла да работи във ***, до скоро била на хапчета- личната лекарка и дала валериана за успокоение и е пиела, станала по-затворена и по-разсеяна, не искала да общува с хора, често казвала, че сънува баща си, че я викал. Спазвала обичаите и ходела на гробищата, и сега, като знаела за делото, пак се разстроила и разплакала- не е преодоляла смъртта му /св.К./.

         3.При тези установени в производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:.

         Предявените искове са основателни.

         Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа /чл.49 от ЗЗД/.

         Естеството на отговорността на възложителя на работа в хипотезата на чл.49 от ЗЗД и предпоставките за ангажиране на същата е предмет на задължително тълкуване, дадено с ППВС №7/29.12.58г., ППВС №7/1959г. и ППВС №9/28.12.1966г., които не са изгубили своето значение и са изцяло приложими и понастоящем, като съгласно тях:

         Държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД

 за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди./т.7-ПП №7/59г./

         Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица /т.6- ПП №7/59; ПП №7/58/.

         За възникване на отговорността в тази законова хипотеза са кумулативно необходими следните предпоставки: вреди, причени на пострадалия; вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената от ответника работа; работникът да има вина за причинените вреди /ПП №7/58/.

         Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму:

     Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.

     Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него-други действия, които се извършват преди, по време и след изпълнението на възложената работа. Такива са например действията по подготовката за извършването на работата, по улесняване на извършването на същата, за запазване на резултата от нея, а така също и действия, с които не се цели пряко изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с него.

         Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.     

         Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането.

         Без наличието на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия не възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД /ПП №9/28.12.66г./.

         През призмата на тези ясни предпоставки за реализиране на отговорност по чл.49 от ЗЗД, в производството се установи, че:

         Вреда категорично е установена като причинена, доколкото по време на провеждано в ответния *** *** на М. А., осъществявано под контрола и при вътрешния ред и организация, създаден с утвърден за целта от ответника правилник, е настъпила смъртта му, причинена от пожар в стаята, в която е бил ***. Установиха се и търпени от ищците в производството във връзка със смъртта на наследодателя им неимуществени вреди, макар и не със степента и интензивността, в която са ги твърдели, но като това обстоятелство е свързано с размера на обезщетението, което им се следва, а не с основателността на исковете им.

         Затова съществото на спора се решава от отговорите за наличието на останалите предвидени от закона релевантни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника- вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, да са причинени при или по повод изпълнението на възложената от ответника работа и работникът да има вина за причиняването им.

         Тези релевантни за ангажиране на отговорността на ответника предпоставки се намериха от съда за налични в случая, противно на застъпената в писмената защита на ответника теза, че при стояща върху ищците тежест, те не са успели да проведат доказване на основните правно-релевантни за основателността на исковете им факти, макар и голяма част от доводите на ищците по делото да не споделят от този състав.

         Видно е от писмените защити и на двете страни, че всяка от тях е основала тезата си за основателност, респективно- неоснователност на предявените искове на двете приети по делото заключения, като ищците считат, че исковете им са основателни при доказаните като закрепени със заключението на първоначалната експертиза нарушения на правилата за пожарна безопасност от ответника, а ответникът счита, че приетото по делото заключение на тройната експертиза изцяло е опровергало верността на първоначалното заключение, както и че правилно е намерило, щото в случая той не е извършил каквито и да е нарушения, свързани с възникване на пожара и настъпилата в него смърт на М. А., която е всъщност единственият безспорен в случая между страните факт.

         Казаното налага внимателен анализ и нарочна преценка как двете приети по делото заключения ще се ценят от съда, защото, съгласно чл.202 отг ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице.

         И така, във връзка с твърдените нарушения и развитите от страните доводи, съдът намери, както следва:

         Доколкото се установи, че смъртта на М. А. е настъпила при пожар, а не в резултат на прилаганата му след постъпването *** схема за *** на заболяването, от което е страдал- ***, очевидно е, че става дума не за вреда, причинена при изпълнение на възложената от ответника на съответните негови служители работа по *** на ***, а в тази връзка и че не става дума за пряко нарушение на общите разпоредби на чл.80 и чл.86,ал.1,т.3 и т.10 от Закона за ***, на които ищците се позовават в исковата молба и в писмената защита, защото първата от цитираните разпоредби регламентира осигуряване на качество на *** помощ, основано на *** стандарти и правила за добра *** практика, утвърдени по предвидения в нея ред, тъй че ако се твърди нарушението и, то следва да се търси не в самата нея, а в *** стандрати и правила за добра *** практика, към които тя препраща, а втората разпоредба регламентира правото на всеки *** на достъпна и качествена *** помощ и макар да говори в т.10 за безопасност, там става дума не за пожарна или обща безопасност, а конкретно за правото на *** на сигурност и безопасност на диагностичните и *** процедури, провеждани по време на *** му, за каквито в случая не става въпрос.

         Доводите на ищците, черпени от допуснато от ответника нарушение на задължения, вменени му от Нар.№49/18.10.10г. за основните изисквания, на които трябва да отговаря устройството, дейността и вътрешният ред на *** за *** помощ и домовете за ***, в която се съдържали изисквания за мебелировката, инсталациите и др., които трябва да осигурят безопасност, хигиена и удобство, са несъстоятелни, защото, както ясно личи от самото заглавие на тази наредба, от приложното и поле, очертано от чл.1, и от основанията за издаването и, закрепени в пар.5 от ПЗР- чл.46,ал.3 и чл.57,ал.2, нормативният акт се отнася до *** заведения за *** помощ и домовете за ***, а не за *** за ***, като *** заведения за *** помощ са посочени в чл.9,ал.1 от Закона за *** заведения и *** не са измежду тях, а домовете за *** са друг вид *** заведения по смисъла на чл.10,т.4 от ЗЛЗ, различни от ***, регламентиран по чл.10,т.3 от същия закон.

         Разпоредбата на чл.3 от цитираната от ищците Нар.№РД-07-2/16.12.09г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, наистина е със съдържанието, цитирано от ищците в исковата молба – „Работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“, но няма пряко отношение към казуса, доколкото нито ищците са твърдели в исковата молба, нито е установено в производството пожарът да е възникнал и/или М. А. да е починал вследствие на това, че ответникът е допуснал до работа работник или служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

         По твърдението на ищците, че от ответника били нарушени правилата на добра *** практика и утвърдените по съответния ред *** стандарти, които в исковата молба не съдържат нарочна конкретизация, но като се сочи, че изискването за безопасност и сигурност на *** е и в двата случая възприето като едно от основните измерения за качеството на *** помощ, съдът констатира, че:

         В *** стандарт „***“, съставляващ приложение и утвърден с Нар.№24/07.07.04г. за утвърждаване на *** стандарт „***“, психиатричното обслужване в *** е предмет на регламентация по р.ІІІ, б. Б от този стандарт, поради което изискванията на т.ІV А, 1.2.1, б.“в“ и „г“, на които ищците се позовават като неизпълнени от ответника с писмената си защита, и конкретно-  да има осигуреност с възможности за визуално наблюдение на *** и минимум две *** сестри и двама *** на смяна, са неприложими за дейността на ответника, тъй като от р.ІV и неговата б. А на същия стандарт ясно личи, че касае психиатричното обслужване на *** в *** заведение за *** помощ и в *** като основна структурна единица в *** заведение за *** помощ с капацитет 10-40легла, а както вече се каза по-горе, Законът за *** заведения определя ясно кои са *** заведения за *** помощ и те са: ***, ***, ***и *** /чл.9,ал.1,т.1-т.4 от ЗЛЗ/, докато *** са съгласно този закон други *** заведения /виж чл.10,т.3 в глава втора- Видове *** заведения и чл.26 в глава Пета- Други *** заведения на ***/, и като в р.ІІІ на стандарта не се съдържа изискване за сигурност и безопасност аналогично на онова в р.ІV, на което ищците се позовават- т.е. доколкото ответникът не е имал такова задължение, няма как да се счита, че вредата е била причинена  поради неговото неизпълнение.

         Към март ***г., преди издаване от Министъра на здравеопазването на  обнародваните с ДВ бр.105/11.12.20г. Правила за добра *** практика по *** грижи в Република България, по отношение дейността на *** действащи са Общи правила за добра *** практика на *** в Република България, приети на 56-я събор на Българския *** съюз, утвърдени с издадената на основание чл.5,т.4 от Закона за съсловните организации на *** и на *** от министъра на *** Заповед №РД-28-256/***г., съставляващи приложение към същата заповед, които, съгласно т.2 от нея, са задължителни за всички ***, упражняващи *** професия на територията на Република България /същите, както и заповедта, се намериха достъпни на официалния сайт на Българския *** съюз/.

         Съгласно тези правила: *** трябва да поставя грижата за *** на първо място /т.3.1/; добрата *** практика трябва да включва безопасни грижи за *** /т.9.2/; необходимо е *** да познава добре нормативните актове, регламентиращи дейността, която осъществява /т.15/ и безопасността на *** е винаги безусловен приоритет /т.27/, тъй че последното изцяло кореспондира на твърдението на ищците, щото извън общото задължение, произтичащо от чл.86,ал.1,т.3 от ЗЗ, да осигури на *** качествена *** помощ за заболяването, от което М. А. е страдал, ответникът е имал и задължението да осигури безопасността му по време на престоя в ***, в което е бил ***, като безусловен приоритет.

         Това задължение не е било изпълнено и именно така се е стигнало до причиняване на вредата, доколкото, макар с правилника за вътрешния ред на *** да е установена забрана за тютюнопушене в сградата и контролът за спазване на установения ред да е възложен на началника на *** и на ***, като в правилника е предвидена и възможността за административно изписване при нарушаването му от ***, които също имат задължение да се съобразяват с тази забрана, категорично установеният в производството факт, че най-вероятната причина за възникване на пожара е боравенето с открит огън от горяща цигара, клечка кибрит или запалка вътре в стаята, в която се е намирал загиналия, не може да означава друго, освен че установените от самия ответник правила, отнасящи се до вътрешния ред в ***, при съблюдаване на които се осъществява дейността му, не са били изпълнени от служителите му, на които е било възложено упражняването на контрол за тяхното изпълнение. В това отношение, както с основание изтъкват ищците в писмената си защита, същото е признато и в обясненията, дадени от вещите лица от тройната експертиза в с.з. от 25.01.22г., макар да не е закрепено в изводите им в писмения текст. Що се касае до довода, развит от ответника, че заключението на първоначалната експертиза по в.2 в частта, с която като причина за възникване на пожара е посочена тази на неосъществен ефективен контрол за недопускане на инциденти със запалване, е изцяло необосновано, защото не стъпвало на никакъв обективен факт и не обяснявало на какво се позовава, съдът ще посочи, че същата причина е призната и от обясненията на вещите лица от тройната експертиза, приета по искане на ответника, след оспорване на първоначалното прието заключение, тъй че, ако приема за обосновани останалите дадени от заключението на тройната експертиза изводи, то ответникът сам застъпва противоречиви тези защо същото следва да се цени само в частите, които го ползват, а не и в онези части, които ползват ищците. Отделно от този аргумент, изводим от самите две приети заключения, както и защото ответникът сам изтъква, че заключението на тройната експертиза е обосновано, защото е подробно посочило кои конкретно материали от приложеното в кориците на делото досъдебно производство е взело предвид, за обосноваване на изводите си, а първоначалното заключение не съдържало такава обосновка, този състав, макар сам да не счита, че доказателствата, събрани в рамките и за целите на ДП могат да се ползват като годни доказателствени средства в настоящия процес, ще отговори на този довод на ответника с посочването на конкретни данни за нарушение на закрепеното в собствения му правилник за вътрешния ред изискване за забрана на тютютопушеното в сградата, респективвно- за осъществяване на ефективен контрол върху спазването и, със следните съдържащи се в приложените от ДП материали, които налагат категоричния извод, че ръководството и служителите на ответника са знаели за извършваните от пациентите нарушения на тази съществуваща по правилника завътрешния ред забрана, но са се оказали неспособни да се справят с прилагането на мерки за спазването и или са се оттеглили мълчаливо от това свое задължение, под претекст, че на ***, поради заболяването им, е необходим прием на *** в големи количества, че страдат от тъй наречения „***“, като:

         Разпитани като свидетели по ДП, дежурният *** в нощта на инцидента ** М. /виж протокола на л.140/, *** на ***, в което се е състоял пожарът, *** Д. /л.141-л.142/, специализантът при *** и *** на *** от стая *** *** К. /л.151-л.152/ са посочили съответно, че е имало случаи *** да пушат в стаите, че в *** са установявани нарушения от обитателите и на забраната за тютюнопушене в стаите и у тях са намирани цигари, запалки и други средства за палене на огън, че и тримата починали пациенти от *** нарушавали забраната за тютюнопушене по стаите, въпреки че им били правени забележки, които показания принципно противоречат на дадените от другите двама служители на ответника, дежурни в нощта на пожара- *** Б. /л.145-л.147/и *** З. /л.143-л.144/, като показанията на тези последни двама са и в пряко противоречие с установената и от двете приети по делото заключения като най-вероятна причина за пожара- бораване с открит огнеизточник, щото в *** нямало цигари, кибрит, запалки и мирис на цигари, когато последно влизали в стаята през нощта на инцидента, и като показанията на св.Б. са очевидно уклончиви, предвид изказа им при отговор на зададените и въпроси – „Не мисля, че имаха цигари в себе си. Най-вероятно съм ги проверила“.

         Извън показанията на служителите на ответника, в подкрепа на извода, щото забраната за тютюнопошене в сградата, контрол за спазване на която е възложен на служителите му, е била изцяло неглижирана и неспазването и се е толерирало мълчаливо от ответника, са и показанията на близки на *** и на неангажирани с някоя от страните свидетели, конкретно на св.Р., ***, осигуряваща *** на *** /л.148-л.149/, макар за факти, които не е възприел лично, но като чул, че един *** си търси кибрита, който бил дал на М. А., а след половин час М. отново търсел огънче, без казаното да се отнася до деня на инцидента или друг конкретно посочен ден, на св.Г., сестра на починалия Д. Т. /л.153/, че лично е виждала как роднини на *** им подават цигари и запалки през *** на прозорците и даже и тя е подавала, и че лично е виждала и как *** си пушат спокойно в стаите на *** в ***, на св.П., дъщеря на починалия С. П. /л.155/, че е виждала лично как и баща и, и други *** си пушат спокойно в сградата на *** в ***, че всеки *** си имал цигари и запалки и че никакви противопожарни изисквания спрямо пушенето в сградата не се спазвали.

         Така, доколкото ответникът е търсил обоснованост на извода по т.2, тире второ от заключението на в.л. С., с оглед непосочване на конкретни данни от материалите от ДП, приложени по делото, каквито тя наистина не е сочила в констативната част на заключението си, за разлика от вещите лица от тройната експертиза, съдът намери, че визираната от ответника в писмената му защита необоснованост на този извод на в.л. С. е изцяло несъстоятелна, защото изводът на вещото лице е изцяло съответен не само на обективния факт, че пожарът се е състоял, и на безпротиворечивите изводи и на двете приети заключения, че най-вероятната причина за възникването му е боравене с открит огнеизточник /цигара, пламък от кибрит или от запалка/, а и на посочените конкретни съдържащи се в ДП материали данни, от които личи, щото до възникването му се е стигнало вследствие на неосъществен от ответника ефективен контрол за изпълнение на собствените му забрани, установени с правилника за устройството, дейността и вътрешния му ред, като макар да е имал възможност при нарушаването им да изпише *** дисциплинарно, ответникът не е използвал тази възможност, а се е примирявал с неспособността на служителите си да се справят с нея. 

         Така бездействието за изпълнение на задълженията, произтичащи от правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на *** от отговорните за това служители на ответника, е довело в крайна сметка до погазване и на безспорния приоритет, който ответникът е следвало да съблюдава в дейността си като *** заведение, установено от правилата за добра *** практика- безопасносността на ***.

         Затова може да се заключи, че ищците са установили в производството и останалите необходими за ангажиране на отговорността на ответника факти, очертани по-горе, тъй като доказаха, че до възникване на пожара, в който М. А. е починал, се е стигнало поради небрежност на служителите на ответника, на които е било възложено да осъществяват контрол върху забраната за тютюнопушене в сградата, в която съдът намира да попада и контрола върху държането и боравенето със средствата за запалване на цигарите /кибрит, запалка/, очертани като най-вероятни огнеизточници, заедно със запалената цигара, за възникването на пожара.

 

         По въпросите за дължимото поведение на служителите на ответника, извън горното нарушение, довело до възникване на пожара и смъртта на М. А., свързани със своевременното установяване на пожара и предотвратяване на разрастването му до степен, станала пряка причина за смъртта на трима от настанените в стаята, в която е възникнал и останал центърът на пожара, преди да бъде овладян с помощта на специализираната пожарна служба, пряко относими към които са двете противоречиви приети заключения по въпросите следвало ли е в сградата на ответника да бъдат налични система за автоматично и ръчно пожароизвестяване, вентилационна система за отвеждане на дима и топлината и поставени в коридора изрядни пожарогасителни средства- 1 бр. пожарогасител с въглероден диоксид 5кг и 1бр. пожарогасител на водна основа с вместимост 9кг., каквито в.л. по първоначалната експертиза е счело, че не са били осигурени от ответника в нарушение на конкретно цитираните на л.97 по т.4 от заключението и нормативни изисвания, а тройната експертиза е заключила, че ответникът не е нарушил в случая никакви норми за пожарна безопасност, съдът намери, че:

        

         По делото липсват събрани доказателства, въз основа които може да се направи обоснован извод по въпроса дали за сградата, в която се е помещавало *** на ***, в което е възникнал пожара и е настъпила смъртта на М. А., приложими към датата на пожара- *** са били разпоредбите на Наредба № Із-1971/29.10.09г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, наричана по-долу само Нар. №Із-1971, въз основа която е обосновало отговора си по т.4 вещото лице С., изготвила първоначалното заключение, или приложими са били разпоредбите на Наредба №2 за противопожарните строително –технически норми, обнародвана с ДВ бр.58/87г., отменена с пар.8 от ПЗР на Нар.№ Із-1971, въз основа която са обосновали отговора си по същия въпрос вещите лица от тройната допусната по делото експертиза.

         Причините такива доказателства да не се съберат са: липсата на наведени от ищците с исковата им молба конкретни твърдения за извършени наршения в тази връзка, които да бъдат подложени на доказване в процеса, респективно- във връзка с които съдът да им даде указания, че не сочат доказателства и да им укаже да предприемат съответни процесуални действия за ангажиране на такива; неподаване в срока по чл.131,ал.1 от ГПК на отговор от ответника и оставяне в тази връзка без уважение на повдигнатите от него по делото доказатествени искания със становището по предявените искове, подадено преди провеждане на първото по делото заседание.

         А преценката по същество е невъзможна, поради следните причини:

         Всеки нормативен акт, освен да съществува, има и действие във времето, което, ако друго не е изрично предвидено в него, се простира от датата на влизане на акта в сила до датата на отмяната му.

         Нар. №Із-1971 е в сила от 05.06.2010г. и е действащ нормативен акт към датата на изготвяне и на двете приети по делото заключения, но както личи от нейните чл.1,ал.1 и ал.3, същата определя изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасността при пожар при: планирането и застрояването на урбанизираните територии; проектирането и изпълнението на строежите при спазване на разпоредбите на ЗУТ, в това число при оразмеряване на евакуационни пътища и при евакуацията на хора, като се предвиждат мерки за тяхното безопасно и аварийно извеждане; реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или промяна в предназначението на обект или на част от него, както и при извършване на смр, за които се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел ІІІ от ЗУТ и се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, правилата за нормите за устройство на територията, на нормите, правилата и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите съгласно чл.169 от ЗУТ, както и нормативните изисквания за съгласуване, одобряване, разрешаване и въвеждане на строежите в експлоатация. Цитираните две разпоредби, взети предвид ведно с датата на влизане на акта в сила, както и липсата на съдържащи се в ПЗР на наредбата разпоредби, които предвиждат, че съществуващите към датата на приемането и строежи следва в определен срок да се съобразят с нейните изисквания, ясно сочат, че тя ще бъде приложима само при проектиране, изпълнение, реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или промяна на предназначението на обекти или части от тях и при извършване на смр, за които се изисква разрешение за строеж, предприети след датата на влизането и в сила, а по делото не са били навеждани каквито и да е твърдения сградата, в която се е помещавало *** на ***, да е била проектирана, изградена или  реконструирана след датат ана влизане на тук коментираната наредба в сила, тъй че нейните изисквания да се считат приложими за тази сграда, респективно- неспазването им да се третира като нарушение от острана на ответника на изисквания, въведени с нормативни акт, неспазването на които е довело до причиняване на вредата, тъй като, ако следваше да бъдат съблюдавани, неспазването на първите две от тях със сигурност би имало значение за ранното откриване на възникването на пожара, а оттам би влияло и на предотвратимостта на последиците му.

         По същите принципни причини не може да се счете, че приложима в случая е била цитираната от вещите лица от тройната експертиза Нар.№2 от 1987г., отменена с пар.8 от ПЗР на Нар.№ Із-1971, защото няма данни по делото дали сградата е изградена преди приемане на същата наредба или след нейното влизане в сила, и като и двете наредби съдържат множество преходни и заключителни разпоредби, съгласно които започнатите производства по одобряване на инвестицонни проекти и издаване на разрешение за строеж до влизането им в сила се довършват по досегашния ред, като указват изрично и кое производство следва да се смята за започнато, което е още един ясен показател относно тяхната приложимост занапред във времето по отношение на проектиране, изграждане и извършване на смр, нуждаещи се от разрешение за строеж, след тяхното влизане в сила.

         Въпреки казаното по-горе, за да не остава съмнение в крайна сметка вярно или не е онова, което двете експертизи са застъпили по същество относно необходимостта в сградата да е налична система за автоматично и ръчно пожароизвестяване и на пожарогасителни средства за първоначално гасене, доколкото вещите лица от тройната експретиза са заявили, че първото такова изискване го няма в Нар.№2/87г., която те считат за приложима, както и че по отношение на второто изискване нямало нарушения, въпреки Разпореждане №*** на *** РПУ, с което е констатирано, че наличните в обекта пожарогасители са с изтекъл срок за технически преглед, в нарушение на чл.23,ал.1 от Нар.№8121з-647/14г., съдът намери, че :

         Въпросът по т.4 „Нарушени ли са норми на изискванията за безопасност в сградата“, тъй както е бил формулиран от ищците в исковата молба и по този начин включен в предмета и на двете допуснати експертизи, изисква правен отговор и е въпрос по съществото на спора, поради което съдът принципно не е ангажиран с отговорите, които са му дали вещите лица.

         Отговорът на вещите лица от тройната експертиза, че Нар.№2/87г. няма изискване, аналогично на изискването по т.2.2 от Приложение №1 към чл.3,ал.1 от Нар.№Із-1971, е принципно неверен и несъответен на регламентацията в Нар.№2/87г., на която се позовават, съгласно чл.2 от която, „при проектирането на сгради и съоръжения се предвиждат съвременни модернизирани системи за своевременно предотвратяване, известяване и гасене на пожари…“ , точно тъй, както е принципно прогласено и в чл.3,ал.1 от Нар.ІІз-1971, съгласно който „в зависимост то функционалната опасност на строежите се проектират системи за пожароизвестяване и пожарогасене с автоматично и/или ръчно задействане, съгласно приложение №1“.

         Оттам насетне, с оглед регламентацията на Нар.№2/87 и на Нар. №Із-1971, конкретните дадени и от двете експертизи отговори са неверни и/или необосновани, защото и в двата нормативни акта необходимостта от наличието на визираните в цитираните в предходния абзац техни текстове системи за пожароизвестяване/известяване в конкретни сгради е поставена в зависимот от определени условия, а именно:

         Закрепеното в т.2.2. от Приложение №1 към чл.3,ал.1 от Нар.№Із-1971 изискване за наличие на осигурена система за автоматично и ръчно пожароизвестяване навсякъде в сградата, с изключение на санитарно-хигиенните помещения, се отнася до сгради за обществено обслужване в областта на *** на повече от два етажа и за *** заведения за *** помощ /***/ с над 50легла, като в конкретния случай по делото се събраха данни, щото *** на ***, в което е възникнал пожарът, е било разположено на един етаж, и както вече се каза по-горе по повод неприложимост на част от нормативните актове, на които ищците са се позовали, същото не е *** заведение за *** помощ /***/, по смисъла на ЗЛЗ- тоест за него е неприложимо изискването на т.2.2., визирано като нарушено в първоначалното прието заключение;

         От своя страна, т.2.2. от приложение 1 от Противопожарните строително-технически норми, съставляващи неразделна част от Нар.№2/87г., съгласно нейния чл.1, изисква задължително налично автоматично пожароизвестяване навсякъде, без санитарните възли, но за *** заведения с над 200легла, а в случая по делото не са събрани данни с колко *** е било ***, в което се е състоял пожарът, тъй че да се обоснове нейната приложимост в случая.

         Всичко коментирано по-горе е в крайна сметка без значение за съществото на спора, с оглед регламентацията по тук обсъждания въпрос, съдържаща се в действащата към датата на пожара Наредба №8121з-647/01.10.14г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, наричана по-долу само Нар.№8121з-647, и конкретно на нейния чл.14, който изисква за всички обекти по смисъла на пар.1,т.4 от ДР, измежду които са и сградите и самостоятелните обекти в тях, да се поддържат не само в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, но и в съответствие с изискванията на тази наредба /ал.1/, а чл.14,ал.2,т.1 изисква за осигуряване на пожарна безопасност при експлоатация на обектите, с изключение на тези от подкласове функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4, в съответствие с изискванията на Нар.№Із-1971/2009г. да се изпълняват пожароизвестителни системи със специфичен звуков сигнал на всеки етаж, а чл.14,ал.3 постановява, че изискването по ал.2,т.1 се прилага и за обекти, в които същите активни и пасивни мерки за пожарна защита не са били изпълнени въпреки изискванията на нормативните актовете, действащи към момента на въвеждането им в експлоатация.

         Така, макар и по делото да не са събрани данни относно момента, в който е изградена и/или въведена в експлоатация сградата на *** при ответния ***, в която е възникнал пожарът, може да се заключи, че именно цитираните разпоредби на чл.14 от Нар.№8121з-647, а не тези на Нар. №Із-1971, посочена от в.л. С., са които изискват наличие на пожароизвестителна система със специфичен звуков сигнал за всеки обект в експлоатация, тъй като правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, които са в предмета на приложното и поле, се прилагат за всички обекти, независимо от вида на собственост /чл.2 от Нар.№8121з-647/ и юридическите лица и гражданите /собствениците, ползвателите, ръководителите, работещите и временно пребиваващите в обектите лица/ са длъжни да спазват изискванията на тази наредба /чл.3 от Нар.І8121з-647/, както правилно, макар и едва с писмената си защита по делото са посочили ищците, като последното е без значение, защото става дума за необходимостта от спазване на изискване, неспазването на което е било вече въведено като оплакване, макар и основано на друг нормативен акт, различен от приложимия в случая.

         За *** ЕООД е установено, че несъмнено е бил в експлоатация към ***, след като е приемал и *** ***, за което говорят всички събрани  по делото доказателства, тъй че действащата към същата дата Нар.№8121з-647 е била нормативен акт, задължителен за всяко длъжностно и пребиваващо в обект в експлоатация лице, съгласно който в обекта е следвало да има изпълнена пожароизвестителна система. Наличието на такава в обекта не се установи от ответника, защото липсата и, като отрицателен доказателствен факт, не може да стои в тежест на ищците, тъй че следва да се счита, щото това законово изискване е нарушено от него. Наличието на пожароизвестителна система несъмнено би имало значение за ранното откриване на възникналия пожар, а по този начин и за евентуалното предотвратяване на фаталния за М. А. негов изход, доколкото в случая се установи, че откриването на пожара е станало не от някой от служителите на ответника, при възникването му, а случайно, от ***, който отишъл до тоалетна през нощта, но по време, когато в стаята вече не е било възможно да се влезе, поради огъня и гъстия задушлив дим, тъй че персоналът не е и направил опити са гасене, а е предприел само действия по евакуиране на останалите пациенти от сградата, настанени в помещенията извън стаята, в която е било огнището на пожара.

         Затова по този пункт от оплакването на ищците може да се обобщи, че освен поради неизпълнение на задълженията за контрол върху държането и боравенето с открити огнеизточници от ***, вследствие на които е възникнал пожара, до причиняване на вредата /смъртта на М. А./ се е стигнало и поради неизпълнение от ответника на пожароизвестителна система, каквато, по силата на задължение, установено с норамтивен акт, е следвало да има в сградата, в която пожарът е възникнал, тъй като е била в експлоатация към дата ***г.

 

         По отношение необходимостта от наличието в сградата на пожаротехнически средства за първоначално гасене, мястото на съхранението им, изправността им и тяхната употреба от служители на ответника в случая, доколкото ищците считат, че тъй като пожарогасителите са били в заключено помещение и това е забавило възможността за работа с тях, както и че били неизправни, което също е допринесло до смъртта на наследодателя им, съдът намери, както следва:

         С приетото по делото заключение на в.л. С., правилно с оглед данните по делото са определени функционалния клас и подклас- Ф1.1 на сградата, доколкото тя е такава за обществено обслужване в областта на *** и е *** /виж таблица 1 към чл.8 от Нар.№Із-1971/, което се казва предвид това, че съгласно чл.3,ал.2 от същата наредба, строежите се оборудват с пожаротехнически средства съгласно приложение №2, в зависимост от функционалната им пожарна опасност, а същата се определя по класове и подкласове по таблицата към чл.8, както и правилно е посочено, съобразно раздел ІІ, т.9 от Приложение №2 към чл.3,ал.2 от тази Наредба, че за сграда от клас Ф1, подклас 1 е необходимо съоръжаване с по един брой от двата типа пожарогасителни средства на етаж- един с въглероден диоксид и един на водна основа.

         Същата относно тук изследваното изискване е и регламентацията по Нар.№2/87г., взета предвид от тройната експертиза, но като вместо пожарогасител на водна основа тя визира кофпомпа за вода на 1м., а вместо пожарогасител с въглероден диоксид- пожарогасител на прахова основа /виж чл.5 и р.ІІ,т.10 от Приложението към Пожарните строително-технически норми/.

            В никой от двата цитирани от вещите лица нормативни актове не се съдържат изискванията за разположение на тези носими пожарогасителни средства, за тяхната поддръжка и за употребата им, а същите са отново в действащата към датата на пожара Нар.№8121з-647, съгласно която  собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за създаване на организация за осигуряване на пожарната безопасност в обектите и спазване на изискванията на тази наредба и за осигуряване на изискващите се пожаротехнически средства /чл.5, т.1 и т.5/, всеки работещ на обекта е длъжен да спазва правилата за пожарна безопасност и да може да работи с пожаротехническите средства за гасене на пожари /чл.7,ал.1,т.3/, лицата, на които е възложено да осъществяват контрол на носимите и возимите по смисъла на пар.1,т.1 и т.2 от ДР на наредбата пожарогасители, носи отговорност за поставяне на пожарогасителите в съответствие с изискванията на чл.23,ал.2, осигуряване на безпрепятствен достъп до пожарогасителите, писмено уведомяване на ръководителя на обекта при наличие на несъответствие на пожарогасител с изискванията по чл.21,ал.1,т.3-7 с предложение за предприемане на съответното коригиращо действие /техническо обслужване или отстраняване на пожарогасителя от експлоатация/чл.7,ал.4,т.1,т.2,т.3/. Контролът на носимите и возими пожарогасители се осъществява от собственика/ръководителя на обекта или от отговорниците по пожарна безопасност чрез извършване на периодични проверки при спазване на изискванията по т.4.2 от БДС ИСО 11602-2:2002 „Защита срещу пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2: Контрол и техническо обслужване“. Проверява се дали пожарогасителят отговаря на следните условия: поставен е в съответствие с изискванията на чл.23,ал.2, достъпът до него е безпрепятствен и показанията на манометъра или индикатора, където има такъв, е в работния обхват или положение /чл.21,ал.1,т.1, т.2 и т.7/. Проверките по ал. 1 се извършват при първоначалното поставяне напожарогасителя в обекта, а впоследствие – на интервали от не повече от 30 дни. Пожарогасителите трябва да се проверяват по-често, когато обстоятелствата налагат това /чл.21,ал.2/. Техническото обслужване, презареждане и хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возими пожарогасители се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя /чл.21,ал.3/. Пожаротехническите средства за първоначално гасене се поддържат в изправно състояние в съответствие с указанията за ползване от производители им /чл.23,ал.1/, поставят се на леснодостъпни и с добра видимост места /чл.23,ал.2/, при спазване на следните изисквания : поставят се на конзоли или стойки или и се монтират в шкафове, освен ако не са возим тип /т.1/, като за тези, които са разположени в заключени шкафове или помещения, се предвиждат средства за достъп при аварийна ситуация /т.5/.

         При така очертаните изисквания на нормативната база, констатираното с Разпореждане №*** при извършена от органите, осъществяващи контрол за спазване на правилата за пожарна безопасност по реда на Нар.№8121з-882/14г., щото пожарогасителите в обекта са с изтекъл срок за технически преглед, в нарушение на чл.23,ал.1 от Нар.№8121з-647, няма как да се смята, че не съставлява нарушение на нормативните изисквания, каквото становище са взели вещите лица от тройната експертиза под претекст, че видиш ли, със същото разпореждане на ответника бил даден срок да отстрани това констатирано нарушение, а освен това не се знаело какво е състоянието на манометрите, защото, макар и с изтекъл срок за технически преглед, те биха могли да бъдат съвсем годни за употреба. Първият довод е за съда изцяло несъстоятелен, защото нарушението е факт без оглед срока, даден за отстраняването му след констатацията, че е налице, а вторият довод е състоятелен по принцип, но за това дали в конкретния случай такава годност е била налице, не може да се направи извод, тъй като изследване на състоянието на манометрите на наличните в обекта пожарогасители с изтекъл срок за технически преглед и информация за същото не се съдържа в разпореждането.

         Видно от очертаната нормативна база, макар чл.23,ал.2 от Нар.№8121з-647 да поставя общото изискване за поставяне на пожарогасителите на леснодостъпни места, в каквато насока е твърдението на ищците, самата наредба не изключва възможността и не забранява такива места да са заключени шкафове или помещения, стига до тях да е осигурен достъп в аварийни ситуации. Затова, макар със заключението на тройната експертиза да са закрепени констатации за фактите, че след подаване на сигнала за пожара от *** в *** към ***, и след като тя уведомила дежурния  ***, отишла да отключи стаята, в която бил пожарогасителя- т.е че последният е бил наистина в заключено помещение, а не на коридора и леснодостъпен, както ищците твърдят, съдът не споделя доводите им, че това местонахождение/място на поставяне  на пожарогасителя е в нарушение на изискванията за пожарна безопасност, установени от чл.23,ал.2 от Нар.№8121з-647. Все във връзка с този довод следва да се каже, че конкретно по отношение на мястото на поставяне на пожарогасителите, Нар.№8121з-647 не съдържа специални разпоредби, касаещи *** заведения за *** на лица с ***, като единствената разпоредба в тази наредба, която визира такива специални правила, извън общите нейни разпоредби, е тази на чл.11,ал.3, съгласно която за посочените там сгради и обекти, измежду които са и *** заведения, като постановява, че плановете за евакуация, които са един от документите, които се изработват задължително за създаване на организация за осигуряване на пожарна безопасност в сградите, съгласно чл.9,ал.1,т.4 от наредбата, се изготвят съобразно специфичните изисквания за сигурност за сградите, посочени в тази разпоредба.

         Няма опора в данните по делото и оплакването на ищците, съгласно писмената им защита, персоналът на ответника не е предприел необходимите мерки за първоначално гасене на пожара, предвид липсата на достатъчно средства за първоначално гасене, както и поради неизправността на единствения наличен пожарогасител.

         Наистина, в показанията, дадени по ДП от св.Б.- *** и св.З.- ***, дежурни в *** в нощта на инцидента, се говори за един пожарогасител, но доколкото ищците се позовават и на Разпореждане №***, за да черпят благоприятни за себе си последици от същото по отношение факта на констатирани с него нарушения на правилата за пожарна безопасност в ***, ако бяха последователни в неговото ценене, те следваше да вземат предвид, че актът за проверка визира по т.1 пожарогасители в множествено, а не в единствено число, което значи, че липсва нарушение по отношение броя на средствата за първоначално гасене, с които обектът е следвало да бъде съоръжен, без оглед дали посочените двама служители са решили да използват едно от тези средства или повече от тях, като са говорели за един пожарогасител.   

         По отношение на това имат ли дежурните на смяна в нощта на пожара служители на ответника вина за това, че не са предотвралити разпространението на пожара чрез използване на наличните в обекта пожарогасители, съдът намери твърдението на ищците за недоказано, доколкото с приетото заключение на тройната  експертиза се установи категорично, че към момента, в който на служителите на ответника е станало достояние възникването на пожар в ***, той вече е бил със степен на интензивност такава, че не е можело да бъде овладян с пожаротехнически средства за първоначално гасене и като няма никакви данни, че разрастването на пожара е продължило и така се е стигнало до смъртта на *** вътре, защото при опита да се използват пожарогасители се е оказало, че те са били на практика негодни за употреба след изтичане на срока за техническия им преглед, в каквато насока е констатираното за тях нарушение.

Във връзка с това докъде се простират задълженията на служителите на ответника в случай на пожар по отношение на неговото гасене, както и в насока на евакуацията, с оглед тезата на ищците в писмената защита, щото евакуацията е трябвало да започне от стаята на пожара, в подкрепа на извода по горния абзац е и последователността на действията, които се дължат в подобен случай, съгласно плана за действие при пожар, съставляващ Приложение №1 към чл.9,ал.1,т.2 и ал.5 от Нар.№8121з-647, съгласно който: работещият, забелязал или установил запалването на пожар, незабавно съобщава на тел.112 или 160 и на отговорника по пожарна безопасност или ръководителя на обекта, кат опосочва длъжността и името си, наименованието на обекта, вида на възникналата опасност, темпа на нарастването и  има ли застрашени от нея хора ; при постъпване на сигнала за пожар към ръководителя на обекта, същият, в зависимост от обстановка, известява отговорниците за пожарна безопасност, пребиваващите във всички зони за необходимостта от евакуация, и другите ведомства- електроразпределителни компании и ВиК ; отговорниците по пожарна безопасност организират незабавно напускане на застрашените лица от зоната.  След тези действия по съобщаване за възникналия пожар, следват действията по локализирането му и до свеждане до минимум на опасностите и щетите от пожара, които се извършват в следната поредност: изключване на ел.захранването; гасене чрез пожаротехнически средства за първоначално гасене, затваряне на вратите към или от помещението/зоната на пожара, след приключване на евакуацията, за да не се допусне задимяването на съседни части и предоставяне на информация за евакуацията след пристигане на органите на пожарната безопасност за извършените действия по пожарогасене.

Описаното сочи, че дежурните служители наистина са действали адекватно, каквато е и преценката на тройна експертиза, като след извършеното известяване на компетентните органи за пожара, при преценката, че поради силната задименост и опасност от задушаване заради обилното димоотделяне от пожара, не могат да предприемат гасене с наличните пожарогасители в стаята, където е огнището му, следва незабавно да пристъпят към евакуация на останалите ***, което е сторено, и с оглед което съдът споделя крайния извод на тройната експертиза, че действията на персонала в това отношение са били адекватни, а евакуацията успешна, защото освен тримата загинали в *** всички останали *** и наличен персонал са спасени, макар ищците да не споделят този извод на тройната експертиза и да го считат за неправилен.

По отношение развитите от ищците доводи в писмената защита, щото заключението на тройната експертиза не следва да се цени в частите му относно това, че планът за евакуация е проигран, както и за приетото, че е била налице достатъчна осветеност на евакуационните пътища, въпреки констатираното по т.2 от Разопреждане №*** нарушение в тази връзка, съдът ги споделя, защото първият извод на вещите лица е изведен от писмени доказателства, приложени от ответника към становището му, които съдът не е приел като доказателства по делото, както вещите лица и сами са посочили в заключението си, а втроият е наистина изведен при липса на протокол за извършено измерване на осветеността на евакуационните пътища. И двата извода обаче нямат отношение към решаване на спора по същество, доколкото в производството се установи, че евакуация е на практика осъществена, независимо каква е била осветеността на евакуационните пътища и че липсва замерване на същата, като единствените неевакуирани са останали тримата ***, които са били в *** при възникване на пожара.

При съобразяване на всичко изложено по-горе, съдът намери, че ищците са установили всички необходими в производството по иска по чл.49 предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника в цитираната законова хипотеза да ги обезщети за неимуществените вреди, претърпени от тях във връзка със смъртта на наследодателя им, тъй като същата е настъпила вследствие на немарливо изпълнение или неизпълнение на вменени на персонала или на ответника като експлоатиращ обекта задължения, установени с правилника му за вътрешния ред и с нормативен акт, и същите са извършени от неговите служители при и по повод изпълнение на възложената им от ответника работа, като вследствие на това в сградата е възникнал пожара, състоял се на *** и е довел до смъртта на М. А. – наследодател на всички ищци.

3.2.Намирайки исковете на ищците за основателни, съдът счете на основание чл.52 от ЗЗД, че същите следва да се уважат частично- до размер от по 70000лв., а не за претендираните от всяка една от ищците размери от по 180 000лв., при следните конкретни съображения:

 Съгласно установените от съдебната практика по приложение на чл.52 от ЗЗД критерии, понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано със съвкупната преценка на редица конкретни обстоятелства, имащи за цел да се определи размер, който най- пълно да компенсира увредените лица за претърпените от тях вреди, но също тъй да е адекватен на обществено-икономическите условия и стандарта на живот към датата на определянето му, тъй че да не се стигне до противоречие с другия основен принцип на правото - за недопускане на неоснователно обогатяване, като се вземат предвид обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта на пострадалия, степента на родство между него и лицата, които претендират обезщетение, действителните съществували помежду им отношения, силата, интензивността и продължителността на негативните последици от случилото се за търсещите обезщетение лица.

 В конкретния случай, за да намери претендираното от ищците обезщетение за прекомерно с оглед принципа на справедливост, съдът взе предвид конкретно следните факти:

Смъртта на близък е обичайно тежка и невъзвратима загуба за сродниците му, особено когато е неочаквана, но в конкретния случай следва да се вземе предвид, че покойният, поради заболяването си от *** и влошаванията му, заради преустановаване на приема на лекарства, както се установи с показанията и на двамата доведени свидетели, е бил често настаняван за лечение, както е било и в случая по времето на състояване на пожара, тъй че може да се заключи, щото поради заболяването си и честите отсъствия от дома, той не е бил в състояние да бъде опора в живота на близките си, а по –скоро е бил в тяхно бреме. Съдът взе в случая предвид и данните от прегледа по амб.лист №*** /л.9/, представен от самите ищци, видно от които, заболяването при М. А. е налично от ***г., последната предходна негова хоспитализация е била проведена само месец пред поредното постъпване на ***г., както и че семейството не полага адекватни грижи за поддържащото негово лечение и социална реадаптация и че той е регистраран с конфликтни прояви и честа злоупотреба с алкохол. Освен това, от показанията на св.А. се установи, че единственото място, на което брат му е работил някога, е било ****, поради което, макар и формално към датата на смъртта си М. А. да е бил все още в трудоспособна възраст, както се изтъква с исковата молба, това не е рефлектирало в насока поемане на отговорности за издръжка и осигуряване на благосъстояние на семейството.

Извън горното се установи, че отношенията на покойния с ищците съвсем не са били толкова близки, колкото с най-общи думи ги очертават двамата свидетели, като това личи от противоречието в собствените им показания или в показанията, дадени от двамата, като :

Въпреки казаното от св.А., че М. и Ш., съпругата му, нямали проблеми, пак той е заявил, че когато се влошавал, брат му започвал да вика, ставал нервен и заплашвал Ш., като и викал „***“, а св.К. е посочил, че самата Ш. му се била оплаквала, щото съпругът и я е ревнувал, което е в опровержение на твърденията в исковата молба, щото двамата съпрузи си били изключително близки, че отношенията им се характеризирали с взаимна обич и разбирателство, като се подкрепяли и взаимно разчитали един на друг.

Освен горното, вярно е изрично изтъкнатото от ответника в писмената му защита налично противоречие в показанията на св.А., дадени в ДП и в настоящото производство по отношение поведението на М. А. спрямо съпругата му Ш.А., като от показанията на този свидетел в ДП /виж л.160/ личи, че агресията на брат му се изразявала в чести побои над жена му Ш., макар в в това производство свидетелят да не сочи такива прояви.

По отношение на дъщерята Ж., която единствено е живеела към датата на смъртта на баща си в общо домакинство с него, а не какт осе твърди в исковата молба, че това било така и за трите му дъщери, се установи, че е ***, че не е ходила на училище и не може да пише, както и че св.А. не е разговарял лично с нея за смъртта на баща и, тъй че да се разбере дали тя изобщо е осъзнала случилото се и дали страда от него, или поведението и, което пак същият свидетел е описал- че отказвала храна, насълзявала се когато се говори за баща и, сънувала кошмари, затворила се, е по отношение на външните прояви просто копиране на поведението на останалите членове на семейството, за които е дал показания св.А., без да има персонална представа от какво същото е продиктувано.

За ищците А. и З. се установи, че и двете не са живеели към датата на смъртта на баща им в едно жилище с него, а са имали различно местоживеене, като първата е живеела в ***, а втората, от момента на задомяването си със св.К. през ***г., ** години преди смъртта на баща и, макар и в ***, е живеела в различно от родителите си домакинство и жилище. Разбира се, простият факт на различно местоживеене все още не е причина да се смята, че поради него тези две ищци са нямали силната емоционална връзка и изключителна близост, която твърдят да ги е свързвала с исковата молба, но такава не се установи според съда реално в производството, доколкото : показанията на св.К., че на всеки два три дни и задължително през почивните дни съпругата му посещавала баща си, за да му дава лекарствата, тъй като той най-много нея обичал, освен че са заинтересувани по смисъла на чл.172 от ГПК, тъй като в качеството му на съпруг на З.К. би бил пряко облагодетелстван от обезщетението, са в противоречие с показанията, дадени от св.А., че когато брат му спирал да си взема лекарствата, които по принцип му давала жена му, тя викала него да му ги дава; показанията и на св.А., и на св.К., щото А. и З. се чували с баща си ежедневно по телефон, докато първата била в ***, звучат както житейски недостоверно, така и недостоверно с оглед установените в производството с оглед искането на всички ищци за освобождаването им от внос на такси и разноски в прозиводството факти, че никоя от тях няма каквито и да е доходи, при което или не биха правили разходи за ежесневни телефонни разговори, или не е вярно онова, което са декларирали във връзка с искането си за освобождаването им от внос на такси и разноски в производството.

И накрая, от показанията на двамата разпитани свидетели не се установи ищците да са преживяли смъртта на сродника им със силата и интензивността, твърдяна с исковата молба, и конкретно- като супругата Ш. била съкрушена, отчаяна и лишена от възможността да изживее живота си със своя съпруг, а трите дъщери- като били съкрушени и изпитвали огромна болка от загубата на Баща им, която им се отразявала в ежедневието и не можели да преодолеят, тъй като загубили най-голямата опора в живота си, и като всички те станали много затворени и изгубили желание за социални контакти след смъртта му. Напротив, от показанията на св.А. се установи бланкетно, без разлика за трите ищци Ш., А. и Ж., за които се отнасят показанията му, че проявите, в които се изразила скръбта им след смъртта на М. А. – не можели да спят, да се хранят, сънували кошмари, продълижили около три-четири месеца, като Ш. започнала да взима и успокоителни, и преустановила ходенето по сватби и рождени дни за около година, а дъщерите ходели, но не танцували и не се гримирали, както повелявал обичаят, и единствената друга проява на скръбта им по починалия, за която е съобщил, е насълзяването на очите им при разговор за покойния. По същия начин и св.К. е посочил, че депресията/стреса на съпругата му З. от смъртт ана баща и продължил два-три месеца, в които не била на себе си, като пиела валериана за успокоение, че станала по-затворена, че сънувала кошмари, което продължило три-четири месеца, както и че не е преодоляла това ссътояние, тъй като и при призоваването му за делото се разстроила и започнала да плаче.

Така всички описани по-горе обстоятелства водят до необходимост от намаляване на обезщетението по отношение на всички ищци, в сравнение със случаите на настъпила смърт на близък от същата степен на родство, който не е страдал от никакво заболяване, освен да е бил в работоспособна възраст, действително да е работел и да бил стълб на семейството във всяко едно отношение, между него и близките му да е била наистина налична силна емоционална привързаност и близост и страданията от загубата му да са надхвърляли обичайните такива в случай на смърт и да са довели до трайна промяна в живота и/или здравето на наследниците.

Единственото обстоятелство, което съдът зачита като налагащо по-високо обезщетение от обичайното, е състоянието на тялото на покойния М. А., вследствие пожара, при който е загинал- изцяло овъглено до степен на неузнаваемост, което обективно може да доведе до твърдяното от ищците в исковата молба преживяване на шок от случилото се.

Ето защо, съдът намери, че справедлив за обезщетяване на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди от загубата на М. А. е размер от по 70000лв., а за разликата до претендираните по 180000лв. исковете им са неоснователни, поради прекомерност на търсените обезщетения с оглед принципа на справедливост.

Доколкото ищците Ж. и Ш. са починали в хода на процеса, а конституираните като нехни правоприемници други две ищци търсят от следващото се на починалите обезщетение по равно за всяка една, освен обезщетението, което им се дължи в лично качество, от по 70000лв., на всяка от тях следва да се присъди и сума от още 70000лв.- в качеството и на правоприемни на всяка една от двете починали други ищци- Ш. и Ж., или- на всяка от двете ищци, в лично качество, като наследник на М. А., и в качеството и на правоприемник на починалите в хода на процеса две други негови наследнички, следва да се присъди обезщетение в размер от по 140000лв., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане- ***г., както се претендира.

 

В частта за разноските.

Разноски претендират и ищците, и ответника, като при частично уважаване и при частично отхвърляне на исковете, на основание чл.78,ал.1 от ГПК и ал.3 от ГПК, на ищците се следват разноски съобразно уважената част от исковете им, а на ответника- съобразно отхвърлената част от исковете им.

Ищците са представили по делото списък на разноските си още в първо съдебно заседание /виж л.708/, с който претендират присъждане на адвокатско възнаграждение за адв.Б., която ги е представлявала безплатно в хода на производството, като материално затруднени лица /виж договорите за правна защита и съдействие на л.709-л.712/.

Доколкото две от ищците са починали в хода на производството, с което се е прекратило и действието на договора за правна защита и съдействие, сключен между тях и адв.Б., две са ищците, на които се следват разноски с частично уважаване на исковете им, тъй че именно за тяхното представителство следва да се определи и възнаграждението на представлявалата ги безплатно в производството адв.Б..

Всяка от тези ищци е търсела присъждане на обезщетение в лично качество и като правоприемник на другите две, в размер от 360000лв., а и се присъжда такова в размерна 140000лв. Минималното следващо се възнаграждение по Нар.№1/04г., на основание чл.7,ал.2,т.5, при претендиран размер от 360000лв., възлиза на 8730лв., а по съразмерност с уважената част от 140000лв., възлиза на 3395лв. Затова, на основание чл.38,ал.3 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М.Б., с личен номер ******, със служебен адрес: ****, сумата от общо 6790лв., като възнаграждение за осъщественото от нея безплатно представителство на ищците А.А. и З.К. в производството по делото.

Ищците са били осводени от внос на такси и разноски в производството с Определение №260552/17.11.20г., поради което, на основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от общо 11200лв., съставлаваща държавна такса от по 5600лв. за производството по иска на всяка една от двете ищци, изчислена върху размера на уважената нейна претенция. Отделно от това, ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските за заплащане на възнаграждение на вещото лице по първоначално допуснатата по задачи на ищците експертиза, направени на основание чл.83,ал.3 във вр. с ал. 2 от ГПК от бюджета на съда, в размер на общо 200лв., от които 150лв., съгласно Определение №260849/31.12.20г. /л.52-л.53/ и 50лв. увеличение с определение в с.з. от 22.06.21г. /л.717/- или общо платима на това основание от ответника сума в размер на 11 400лв.

Ответникът претендира по представения списък разноски в размер на общо 24 200лв., от които : 10260лв.-адвокатски хонорар за адв.Л., 12321лв.- адвокатски хонорар за адв.П.-А. и 1688лв.- хонорари за вещи лица /виж списъка на л.818-819/. Заплащането на уговорените адвокатски хонорари е установено с документите на л.821-827, но както разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК постановява, че на ищеца се следват разноски за един адвокат, не би могло за ответника де приложи нещо различно, независимо че чл.78,ал.3 от ГПК не съдържа изрична разпоредба в тази насока. Затова при признаване на разноските за един от двамата адвокати, в случая в по-високия заплатен размер от 12 321лв., съдът изчисли съразмерно следващата се от всяка ищца на ответника сума, върху сумата на направени общо в производството по исковете и на двете ищци разноски от ответника в размер на 14 009лв. и така намери, че на ответника от всяка от двете ищци, по съразмерност с отхвърлената част от иска и, се следва заплащане на разноски от по 4280.53лв.

 

При тези мотиви, съдът                 

 

 

                                               Р Е Ш И :

 

Осъжда *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на основание чл.49 от ЗЗД, на А.М.А., ЕГН **********,****, адв.М.Б., лично и като правоприемник на правата по предявените искове на починалите в хода на производството нейна майка Ш.В.А., ЕГН ********** и нейна сестра Ж.М.А., ЕГН **********, по банкова сметка ***тиционна банка, с титуляр М.Б., сумата от 140 000- сто и четиридесет хиляди лева, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното плащане, като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка със смъртта на баща и М. С. А., ЕГН **********, починал вследстие на пожар, състоял се на *** срещу ***г. в *** на ***, след приемането му в там за провеждане на ***, като за разликата до претендираните от нея общо 360000лв., в лично качество и като правоприемник на другите две ищци, отхвърля иска и.

Осъжда ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на основание чл.49 от ЗЗД, на З.М.К., ЕГН **********,****, адв.М.Б., лично и като правоприемник на правата по предявените искове на починалите в хода на производството нейна майка Ш.В.А., ЕГН ********** и нейна сестра Ж.М.А., ЕГН **********, по банкова сметка ***тиционна банка, с титуляр М.Б., сумата от 140 000- сто и четиридесет хиляди лева, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното плащане, като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка със смъртта на баща и М. С. А., ЕГН **********, починал вследстие на пожар, състоял се на *** срещу *** в *** на ***, след приемането му там за провеждане на ***, като за разликата до претендираните от нея общо 360000лв., в лично качество и като правоприемник на другите две ищци, отхвърля иска и.

Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от общо 11 400- единадесет хиляди и четиристотин лева, от които 11 200лв. – следваща се за производството по исковете държавна такса, от внос на която ищците са били освободени в хипотезата на чл.83,ал.2 от ГПК, а 200лв.- заплатен от бюджета на съда хонорар на вещо лице по допусната на ищците експертиза, като същите са били освободени от внос на разноски в производството на основание чл.83,ал.2 от ГПК.

Осъжда  на основание чл.38,ал.2 от ЗА *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на адвокат адв.М.Б., с личен номер ***, със служебен адрес: ****, сумата от общо 6790- шест хиляди седемстотин и деветдесет лева, като възнаграждение за осъщественото от нея безплатно представителство на ищците А.А. и З.К. в производството по гр.дело №2673 по описа за 2020г. на Пловдивски окръжен съд.

Осъжда  на основание чл.78,ал.3 от ГПК А.М.А., ЕГН **********,****, адв.М.Б., да заплати на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 4280.53- четири хиляди двеста и осемдесет лева и петдесет и три стотинки- разноски по съразмерност с отхвърлената част на иска и.

Осъжда  на основание чл.78,ал.3 от ГПК З.М.К., ЕГН **********,****, адв.М.Б., да заплати на *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 4280.53- четири хиляди двеста и осемдесет лева и петдесет и три стотинки- разноски по съразмерност с отхвърлената част на иска и.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              Окръжен съдия: