Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХІV състав, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Н.З. изслуша докладваното от съдията Йова Проданова адм. д. № 1232 по описа за 2016 год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава десета на Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето.
Образувано е по жалба на А.Д.Б., ЕГН **********,***,
в качеството й на наследник – съпруга на Б.С.Б., срещу Експертно решение /ЕР/
№0176 от заседание №030 от 17.02.2016 г. на Национална експертна лекарска
комисия /НЕЛК/ - МЗ, на специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, с
което е отменено Експертно решение на Териториална експертна лекаркса комисия
при МБАЛ «С.М.» ЕАД – гр.Варна.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното
решение по съображения, че починалият Б.С.Б. не е страдал от заболявания, не е
имал оплаквания, поради което е неправилно заключението на НЕЛК, че няма
причинна връзка между извършваната работа и смъртта на лицето. Настъпилият инцидент е станал по време на
работна почивка, която също е част от работния процес, поради което са налице
предпоставките за приложението на чл.55 от КСО. Изложените в оспореното решение
мотиви не отговарят на действителността, че не са установени екстремални
условия на труд при работата на Б.Б., като няма риск от работната среда за
внезапно влошаване на здравето. Не е взет под внимание факта, че Б.Б. е
изпълнявал длъжността „сигналист“, която изисква повишено внимание и
напрежение, както и длъжността „докер“, като близо 40 минути преди инцидента
лицето е извършвало физическа работа – „ръчно обиране“ на въглища в трюма.
Неправилно е посочено в обжалваното решение, че приживе Б.Б. е с
диагностицирано заболяване – неинсулинозависим захарен диабет. Същото е открито
при еднократно изследване на нивото на кръвната захар и то от лекар – терапевт,
а не специалист ендокринолог, като няма данни дали е бил насочен към
консултация с ендокринолог и дали е провеждал медикаментозна терапия. От
извършена справка изх.№26002-127/28.04.2015 г. на НЗОК в периода 01.10.2013 г. -
24.02.2014 г. се установява, че пострадалият е ползвал медицинска помощ само по
повод колянна травма. В решението не е коментиран факта, установен от
амбулаторен лист №020991/28.01.2015 г. при редовния годишен профилактичен
преглед от личния лекар след обстойни медицински изследвания, че към този
момент Б. е клинично здрав, без данни за обремененост или болестни отклонения.
С Решение №10657/23.02.2012 г. по адм.д.№3982/2012 г., ІV отд. на ВАС
е прието, че нормата на чл.73, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза
недопустимо ограничава приложното поле на чл.55 от КСО. Искането е да бъде отменено
обжалваното Експертно решение на НЕЛК – София с присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – Национална
експертна лекарска комисия оспорват жалбата в писмено становище.
Съображенията са, че решението е постановено в съответствие с
материалноправните и процесуални норми, действащи към момента на издаването му,
въз основа на медицинските документи, приложени в Медико-експертното досие и на
допълнителни документи, изискани от административния орган в хода на
административното производство, които са описани в него.
Заинтересованата страна „Пристанище Варна“ ЕАД, чрез
процесуален представител изразява становище за неправилно проведена процедура за
освидетелстване на починалото лице поради отсъствие на предпоставките за това. В
евентуалност е изразено становище за неоснователност на жалбата поради липса на
причинно-следствена връзка между трудовата злополука на работника и причината
за смъртта. Изложени са съображения, че свидетелят К. не е бил в Пристанище
Варна Запад в деня на инцидента и няма лични впечатления за това, какво е
работил починалият работник, никога не се е качвал на борда или в хамбара на
кораба, където е станал инцидента. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.12 от КТК
заключенията в доклада и препоръките не могат да бъдат използвани в хода на
гражданско, административно, дисциплинарно или наказателно производство.
Заинтересованата страна К.П.Н. не
е изразила становище по жалбата.
Заинтересованата страна ТП на НОИ
Варна не е изразила становище по жалбата.
Заинтересованата
страна РЗОК Варна, чрез процесуален представител, предоставя на съда да прецени
основателността на жалбата.
Заинтересованата
страна Агенция за хора с увреждания не е изразила становище по жалбата.
Заинтересованата
страна Д.С.О. не е изразила становище по жалбата.
Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и предявените с жалбата доводи и основания,
при събраните по делото доказателства, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Оспореното експертно решение на НЕЛК е съобщено на жалбоподателя
на 31.03.2016 г. /обратна разписка, приложена на л.4 от адм.д. № 1232/2016 г.
на Административен съд Варна/. Жалбата е подадена на 13.04.2016 г. /видно от
пощенското клеймо на пощенския плик на л.12/, оспорването е предприето
в срок.
Жалбоподателката има правен интерес от оспорването предвид обстоятелството,
че е от категорията на лицата, посочени в чл.
112, ал.1 от Закона за здравето – съпруга на починалото лице.
Административното производство, приключило с издаването
на оспорения акт на Националната лекарска комисия е образувано във връзка и в
рамките на производството по разследване и квалифициране на злополука,
настъпила с лицето Б.Б. на 24.02.2015 година.
Със Заповед № 2013#8/15.06.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Варна е разпоредено разследване на злополуката, станала с Б.С.Б. на 24.02.2015 г., като е назначена комисия и е определен срок за изпълнение на разследването. Злополуката е декларирана пред ТД на НОИ Варна от работодателя – „Пристанище Варна“ ЕАД с писмо изх.№2243/26.02.2015 г. в съответствие с разпоредбата на чл.3, ал.1, от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
С Декларация вх. №
2013#2/28.05.2015 г., съпругата на починалото лице А.Д.Б., като
негова наследница, е декларирала обстоятелствата по настъпилата злополука на Б.Б., в която
е посочила данни за осигурителя, пострадалия, злополуката и увреждането.
За проведеното разследване от комисията е съставен Протокол № 21 от 08.07.2015 година.
Със
Заповед № 2013#12/16.07.2015 г. на длъжностно лице по чл.
60, ал.1 от КСО, производството по квалифициране
на декларираната злополука е спряно до влизане в сила на експертно решение на
органите на медицинската експертиза на работоспособността.
Образуваното
досъдебно производство срещу неизвестен извършител е прекратено с Постановление
на Районна прокуратура Девня от 28.04.2015 г.
При декларирана злополука по
повод на нетравматично увреждане разпоредбата на чл.
60, ал. 2 от КСО предвижда разпореждането за приемането
или неприемането й за трудова да се издава въз основа на решението на органите,
осъществяващи експертизата на работоспособността. На основание чл.
73, ал. 1, т. 1, изр. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), ДВ бр.36/14.05.2010 г., при нетравматично
увреждане органите на експертизата на трайно намалената работоспособност следва
да се произнесат по причинната връзка въз основа на протокола за разследване на
злополуката, съставен по реда на чл.
58 от КСО. В този смисъл органът – директорът
на ТП на
НОИ Варна се е произнесъл със Заповед от 16.07.2015 г., с която производството
по квалифициране на злополуката, станала на 24.02.2015 г. е спряно, до произнасяне на
органите на медицинската експертиза относно причинна връзка между условията на
труд и полученото увреждане.
В изпълнение на разпоредбата на чл.
60, ал. 2 от КСО посоченият Протокол №21 от 08.07.2015 г. за
резултатите от извършеното разследване, ведно с приложенията към него, е
изпратен в ТЕЛК за произнасяне относно причинна връзка - трудова злополука. Въз основа
на картата за профилактични прегледи, Протокол 021 от 08.07.2015 година за разследване на злополуката,
съдебно-медицинската експертиза за аутопсия № 39/2015 година и др. / както е посочено изрично / Териториалната
лекарска комисия се произнася с Експертно решение № 04592 по Протокол №135 от
13.10.2015 г., като приема при освидетелстване по документи на починалото лице,
че се касае за пациент с рисков фактор за ИБС- захарен диабет, установен при
профилактичен преглед през 2009 г., който не е диспансеризиран за сърдечно
заболяване и не е ползвал БЛ след 01.01.2006 г., според справка на НОИ. Като причина
за смъртта клинично и патоанатомично е определен остър миокарден инфаркт във
връзка с тежка коронаросклероза. Според ТЕЛК се касае за общо заболяване, което
е възникнало по време на работа, поради което злаполуката е определена като
трудова.
Експертното решение на Териториалната експертна лекарска
комисия е обжалвано от „Пристанище Варна“, при което Националната експертна
лекарска комисия се произнася с Решение
№0176 по Протокол №030 от 17.02.2016 г., предмет на оспорване в настоящото
производство.
НЕЛК отменя решението на ТЕЛК, като приема, че
настъпилият инцидент, смъртта на Б.Б., не е вследствие на трудова злополука. В
мотивите си НЕЛК се позовава на изводите на съдебно-медицинската експретизана
при аутопсията, която приема като причина за смъртта на лицето остро настъпил
миокарден инфаркт, който се е развил в причинна връзка с тежка
коронаросклероза. В решението е дадена характеристика на инфаркта на миокарда като
една от клиничните форми на Исхемичната /коронарна болест/ на сърцето, чийто
патологоанатомичен субстрат е коронарната атеросклероза, доказана категорично в
случая, чрез аутопсия на лицето. Коронарната атеросклероза според решението не
е внезапно възникнало събитие, за нейното възникване и развитие до клинична
изява са отговорни множество и различни рискови фактори, които постепенно, а не
внезапно, водят до патологични промени в коронарните артерии и до клинична
изява – в случая остър миокарден инфаркт. Един от рисковите фактори – захарен
диабет е диагностициран при лицето още приживе; не може да се приеме, че
обстоятелствата на пострадването и условията на труд са причина за възникването
и развитието на доказаната патологоанатомично коронарна атеросклероза с
клинична изява миокарден инфаркт, който в своята клинична еволюция е довел до
смъртта на лицето, в който смисъл е и разпоредбата на чл.73, ал.2 от НМЕ. Няма
данни за предходни и в деня на инцидента дейности, изпълнявани от лицето,
свързани с екстремални условия на труд, които да са причина за рязкото
влошаване на здравословното му състояние. По приложените документи от
профилактични медицински прегледи, извършвани ежегодно в периода от 2009 г. до
2014 г., през 2009 г. на лицето е установено заболяване – неинсулинозависим
захарен диабет, като през 2011 г. отново са установени завишени стойности на
кръвната захар. През 2013 г. са установени варици на долните крайници и е
препоръчана консултация със съдов хирург, като не са представени такива пред
НЕЛК, от посещения на лицето при лекар по повод заболяване на сърдечно-съдовата
система.
По делото е безспорно, установява се от събраните писмени
доказателства, че съпругът на жалбоподателката А.Б. – Б.С.Б., е работил като
докер към „Пристанище Варна“ ЕАД от 1996 г., въз основа на сключен с
работодателя трудов договор от 02.08.1996 г., впоследствие през 1998 година е преназначен
с допълнително споразумение към трудовия договор на длъжността организатор
трудов процес, отдел „Товаро-разтоварна дейност“. От 12.03.2007 година до деня
на увреждането Б.Б. работи като докер, правоспособен сигналчик, супалангист,
обработка на ГТК и швартовчик. Към деня на настъпване на смъртта Б.Б. е заемал
длъжността „докер“. При извършеното разследване на злополуката, станала на
24.02.2015 година, от органите на НОИ, за резултатите от което е съставен
Протокол №21 от 08.07.2015 г. е констатирано, че на 24.02.2015 г. Б.Б. е
разпределен на кейово място на м/к „MUSTAFA KAN“ за обиране на хамбар с въглища, като
е изпълнявал функциите на сигналчик. Работното време на починалото лице е от 07.00 часа до 19.00
часа. Около 14.00 часа заедно с колегите си Х.К.Д. – докер и П.А.К. – докер, Б.С.Б.
слиза в хамбара на кораба, за да видят какво количество въглища остава да се
изнесе с грайфера на крана. Съгласно писмените обяснения на неговите колеги на
ББ. му е прилошало и се е свлякъл на пода на хамбара. В раздел VІ от Протокола
на НОИ е посочено, че „не са констатирани отклонения от нормалните действия на
всички участници в трудовия процес, вкл. и от страна на Б.С.Б.. Не е
възниквала аварийна или друг вид необичайна ситуация в условията на труд“. Въз
основа на събраната информация за изпълняваната от Б.Б. работа за периода 01.02.2014
г. – 24.02.2015 година на база издадени наряди
комисията, извършила разследването установява, че за брой смени пряката
ангажираност с работни операции по обиране и почистване в преобладаващата част
е по-малко от половината работно време, а при работа като супалангист и
сигналчик почти винаги е ангажирано цялото работно време. При анализа на
причините за възникване на злополуката в Протокола от 08.07.2015 година е
прието по отношение на условията на труд, че извършваната работа от Б.Б. като
организатор трудов процес изисква сравнително висока степен на организация по
изпълнение на приоритетни задачи, предвид изготвянето на документация,
разпределение на работата на бригади и докери според специфичността на всеки
работен обект и не е свързана с физическо натоварване; заемната длъжност
„докер“ е за период малко повече от осем години и се характеризира с динамично
натоварване на опорно-двигателен апарат на горни крайници; извършваната работа
като сигналчик и супалангист изисква повишено внимание и концентрация и не се
характеризира с висока степен на физическо натоварване.
В Протокола на НОИ са обсъдени данните за здравословното
състояние на Б.Б. съгласно медицинската документация на профилактичните
медицински прегледи, извършвани ежегодно за периода 2009 – 2014 година. Отразено е по писмени
данни на съпругата на Б., че майка му страда от захарен диабет; обстоятелството,
че Б. е заемал длъжности като куриер – доставки на писма от мобилен оператор за
времето 2000 г.-2005 година и продавач пазар/продавач консултант за времето
2007-2011 година.
Представените като доказателства от здравното досие на Б.Б.
данни за извършените периодични медицински прегледи и изследвания и заключения
за пригодността му да изпълнява длъжността докер сигналчик за периода 2009 г. –
2014 г. установяват, че за периода на
лицето са извършвани ежегодно профилактични медицински прегледи, като: през
2009 г. при профилактичния медицински преглед е установена завишена стойност на кръвна захар –
7 ммол/л при референтна стойност 5.5 ммол/л с препоръка за консулт с
ендокринолог и заключение на обслужващата СТМ, че Б. може да изпълнява
посочената професия при условия на спазване на физиологичен режим на труд и
почивка, и да се контролира консулт с ендокринолог. През 2010 г. и 2012 г. заключението на
обслужващата СТМ е, че Б. е клинично здрав, като може да изпълнява посочената
професия без да са налице ограничаващи условия. За 2011 година са установени
завишени стойности на кръвната захар – 8.6 ммол/л при референтна стойност 6.4.
ммол/л и отново е препоръчан консулт с ендокринолог. При прегледа през 2013 г. е
установено наличието на варикозни вени на долни крайници и е препоръчан консулт
със съдов хирург. Заключението за 2014 година е, че Б.Б. е клинично здрав. За
целия изследван период 2009-2014 година заключенията на службата по трудова
медицина са, че Б. е пригоден да изпълнява длъжността си, като не са
представяни болнични листи, решения на ТЕЛК, той не е посещавал службата по
трудова медицина за консултации.
Съгласно здравното досие на Б.Б. при проведения на
07.11.2014 година преглед е отразена нетрудова злополука – контузия на коляното
и ползвани болнични общо 25 дни с начало 02.06.2014 година.
В катедрата по съдебна медицина в МБАЛ „Св. Анна - Варна“
е направена аутопсия на трупа на пострадалия и резултатите са изложени в
Съдебномедицинска експертиза за аутопсия № 39/2015 г., която дава заключение,
че непосредствената причина за смъртта е остро настъпилият миокарден инфаркт,
който се е развил в причинна връзка с тежка коронаросклероза.
По делото е прието като доказателство заключение на Комплексна
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалисти ендокринолог, кардиолог
и специалист трудова медицина при МБАЛ «С.М.» Варна, което не е оспорено от
страните. Вещите лица дават характеристика на атеросклерозата като хронично
прогресиращо заболяване, при което се натрупват липиди и съединителна тъкан в
артериите на човека и това води до образуване на плаки, които стесняват
постепенно кръвоносните съдове, което води до намаляване на притока на кръв и
кислород към органите, състояние, водещо до исхемия /недооросяване/. При
внезапно запушване на кръвоносните съдове от руптура /разкъсване на плака/ се
образува тромб, който спира притока на кръв и в резултат настъпва смърт
/некроза/ на тъканите след мястото на запушване с всички неблагоприятни последствия
за функцията на съответния увреден орган. Тези промени в кръвоносните съдове,
които хранят сърцето – коронарните артерии, са известни като исхемична болест
на сърцето /ИБС/ или коронарна болест, а острата форма се нарича остър
миокарден синдром и при некроза – остър миокарден инфаркт /ОМИ/.
Атеросклерозата е бавен процес, който започва още в ранна възраст. Съгласно медицинската
документация и показанията на съпругата на Б. до деня на инцидента 24.02.2015
г. Б. не е имал оплаквания и обективни данни за сърдечно-съдови заболявания.
При профилактични прегледи е установено двукратно повишена кръвна глюкоза на
гладно, но диагностициране на захарен диабет тип 2 не е извършено при
специалист ендокринолог, въпреки дадената препоръка за консулт. Не е установено
високо артериално налягане, нито затлъстяване. В деня на инцидента Б. е
извършвал обичайните си професионални дейности, никой от свидетелите не е
посочил за екстремно натоварване същия ден. Смъртта е настъпила в рамките на
минути, квалифицирана като внезапна сърдечна смърт. Конкретната причина за
смъртния изход – обширен инфаркт на миокарда на предната стена на лява сърдечна
камера със запушване на лява коронарна артерия /една от главните артерии, които
хранят сърцето/ в резултат на коронарна атеросклероза е установено при
проведената аутопсия. Такъв масивен инфаркт може да доведе до смърт за минути.
Условията и организацията на трудовия процес – разтоварване на въглища от
хамбара на моторен кораб, на 24.02.2015 г. не са се различавали от обичайните.
Разтоварването е ставало механизирано, като малки остатъчни количества въглища
в хамбара са се избутвали ръчно с гребла. Изводът, до който са стигнали вещите
лица е, че условията и организацията на работа не биха могли да се разглеждат
като причина за увреждането на сърцето ОМИ и настъпилата като последица смърт
на Б.Б.. Съдържанието на труда на «сигналчика» води до нервно-психично напрежение, обусловено от
изискванията за повишена концентрация и добро разпределение на вниманието при
определяне посоката, траекторията и скоростта на транспортиране на товара на
краниста. Нервно-психичното напрежение може да бъде оценено като изразено в
«лека» до «умерена» степен, тъй като работните задачи се изпълняват без особено
усилие за сензорите – обектите за зрително наблюдение са с големи размери и с
ясен контраст спрямо фона, слухов контрол не се изисква. В деня на инцидента Б.
не е бил изложен на внезапен стрес, страх или уплаха. Не е участвал в спорове
или конфликти, не е бил обект на психичен натиск, унижение или тормоз на
работното място. Не е полагал извънреден труд и не е отработвал допълнителни
часове. Спазвал е режима на труд и почивка, така че няма обективни условия, които да причинят
преумора и изчерпване на индивидуалния му функционален капацитет над предела.
Не може да се счита, че съдържанието и характеристиката на работните задачи и
изпълняваните работни операции са причина за ОМИ. Изследваната при
профилактичните прегледи кръвна захар е над горната граница на нормата и може да
се предположи наличието на захарна болест, но за да се докаже са били
необходими допълнителни изследвания и консултации с ендокринолог, което е било
препоръчително. От представените документи липсват такива изследвания и
консултации.
Заключението на комплексната СМЕ е, че конкретната
причина за смъртта на Б.Б. е исхемична болест на сърцето и остър миокарден
инфаркт в резултат на атеросклероза на коронарните съдове и запушване на един
от тях. Физическата активност по време на работната дейност на пострадалия на
24.02.2015 г. може да играе само роля на провокиращ фактор, но няма пряка
причинно-следствена връзка между тях. Със същата сила, като провокиращ фактор
може да се посочи и изпушената непосредствено преди инцидента цигара, която има
сходни патофизиологични ефекти върху кръвообръщението, както физическата
активност.
Като доказателства по поделото са приети представените от
„Пристанище Варна“ ЕАД Оценки на риска на „Пристанище Варна“ ЕАД, отдел ТРД,
Пристанище Варна Запад за 2009 г., 2013 г. и 2016 г. Проследяването на
отделните елементи и степени на риска в трите карти за оценка на риска за трите
различни години установява различие по отношение на работните места – докер и
докер сигналчик, но общото е определянето на категорията на риска – от допустим
– с повишено внимание, умерен, до повишен риск – по отношение на
оборудването /май 2013 година/. Тези
оценки се различават от оценката на нервно-психичното напрежение на труда на
«сигналиста», дадено от медицинската експертиза, определено като «лека» до
«умерена» степен с аргумент, че работните задачи се изпълняват без особено
усилие за сензорите
В представеното допълнение към експертиза, изготвено след
събиране на доказателствата по делото, вещите лица поддържат първоначалното
заключение, че смъртта на Б.Б. не е в причинно-следствена връзка с условията и
организацията на работната дейност, която е изпълнявал на 24.02.2015 г, тя е
настъпила поради остър миокарден инфаркт в резултат на тежка атеросклероза на
коронарните съдове и запушване на един от тях – лявата венечна артерия.
Вещите лица приемат, че в деня на инцидента Б. «е
изпълнявал работна операция с количествени параметри, които са били ясно, точно
и недвусмислено регламентирани. Имал е иноформация, квалификация и практичски
опит да я изпълни в изискуемия нормален срок, не е бил поставен в условия на
времеви дефицит. През цялото време е имал визуален контрол над ситуацията. Бил
е в добра комуникация с останалите членове на бригадата, а и чисто човешките им
взаимоотношения са били колегиални, добронамерени и позитивни. Спецификата на
хамбара и кораба – контейнеровоз, е изисквала ръчното събаряне на въглищата да
се извършва с повишена концентрация на вниманието от страна на Б.Б., но в
границите на обичайните изисквания. Не
са възникнали негативни и неблагоприятни аспекти в същността на работата, които
да доведат до силна, експлозивна, внезапна емоционална, когнитивна,
поведенческа и психологична реакция, поради несъответствие между изискванията
на работата и възможностите и индивидуалните способности на работещия, което е
същностната характеристика на професионалния стрес.»
«Физическото натоварване н Б.Б. през първата половина на
работния ден, когато е подовал сигнали с ръце, е било динамично за горните и
статично за долните крайници. През 30-те минути, когато е помагал на колегите
си и е избутвал въглища с гребло, е било
динамично за костно-ставно мускулния аппарат на целия торс и крайниците, без
силно и рязко вдигане, пренасяне и манипулиране на тежести след продължителна
двигателна монотония. Работната зона е била със сложна конфигурация, но добре
видима, осветена , с хоризонтални работни площадки.»
Заключението на експертизата е дадено при съобразяване с
оценката на риска, извършена от «СТМ-ЛТМ», идентифицирана и оценена като
повишен в 3 степен, умерен риска от травматични увреждания и от увреждания на
кностно-ставната и мускулна система на опорно-двигателния апарат; при оценка на
риск от 2 степен – допустим, изискващ внимание на натоварването на горните
крайници, повторяемостта и темпа на работа, организацията на работното време и
почивките, психо-сензорното и нервно-емоционалното натоварване, физичните
фактори.
По делото са разпитани като свидетели Б.С.К., към деня на
инцидента главен инспектор в специализираното звено за разследване на морски
произшествия в ТИТС, и Х.К.Д. – колега на починалото лице Б.Б..
Свидетелят Бойко К. обяснява в подробности всяка една от
дейностите по разтоварването на въглища, с които е запознат поради факта, че е
изпълнявал длъжността «сигналчик» при товарене и разтоварване във функцията му
на палубен офицер от 1981 г. до 2009 г.; посочва, че кораба, на който е станал
инцидента не е кораб за насипни товари, а за контейнери, което допълнително усложнява
и затруднява дейността на сигналчика по разтоварването с въглища поради
наличието на площадки за контейнерите, което налага на сигналчика да слиза на
площадките и да дава сигнали /напътствия на краниста за движението на грайфера.
Работата на сигналчика, описана от свидетеля, е свързана с голямо нервно-психическо
и физическо напрежение, защото той «отговаря за живота на бригадата и
здравината на кораба» - неправилното насочване на грайфера, който събира
няколко тона товар, «може да увреди кораба или да убие човек…», от него зависи
бързината на разтоварване на кораба. Свидетелят заявява, че не се е качвал на
процесния кораб, извършил е разследването на произшествието въз основа на документи
и материали, предоставени му от корабния агент и Пристанище Варна ЕАД, като
изнася факти по начина на снабдяването с медицинската докемунтация от службата
по трудова медицина.
Свидетелят Х.К.Д. е работил с Б.Б. от 5-6 години, но се
познават повече от двадесет години. Б.Б. бил спортист, нямал е оплаквания за
здравословното си състояние. Свидетелят описва различните дейности, които
извършват докерите в зависимост от корабите и видовете товари. Корабът, на
който е станало произшествието е бил труден за разтоварване, защото е бил
предназначен за контейнери, а е возил въглища – 9000-10000 тонен. Б. от
сутринта е работил като сигналчик и към обяд се е присъединил да помага на
докерите. Според свидетеля работата на „сигналчика“ не е сложна, не се изискват
особени умения да насочиш крановика. Всички докери работят тази дейност, като
за целта се изкарват курсове. По време на работа се използват маски, но рядко
се слагат, защото с тях се затруднява дишането. Б.Б. също не е бил с маска в
деня на инцидента. По принцип сигналчикът не е длъжен да помага на докерите, но
в деня на инцидента ББ. е слязъл да помогне от колегиалност. Свидетелят описва Б.
екато съвестен, работлив и ведър човек.
Установените факти налагат следните правни изводи:
Оспореното решение на НЕЛК е постановено от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.60, ал.2, вр. ал.1 от Кодекса за соицално осигуряване вр. чл.66, ал.1 и ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза.
Експертното решение е в
установената форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването му.
Разпоредбата на чл. 55 КСО урежда
предпоставките, които определят фактическия състав на трудовата злополука: 1. увреждане
на здравето, което да е внезапно; 2. вреждането да е настъпило през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа, извършвана в
интерес на предприятието, т.е. наличието на функционална връзка с извършваната
работа; 3. резултат от увреждането е настъпила неработоспособност или смърт и 4.
причинна връзка между увреждането и настъпилия неблагоприятен резултат.
При декларирана злополука по повод на нетравматично
увреждане нормата на чл.60, ал.2 Кодекс за социално осигуряване предвижда
разпореждането, с което се признава или не тази злополука за трудова да бъде
издадено въз основа на решение на органите, осъществяващи експертизата на
работоспособността. Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и
редът за извършването й са уредени с Наредбата за медицинската експертиза
/обн.ДВ бр.36/2010 година/.
Съгласно чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата замедицинската
експертиза при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се
произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска
документация и протокола от аутопсията.
С оспореното решение НЕЛК, на основание чл. 66, ал. 1 от Наредбата за медицинската
експертиза се произнася по наличието на причинна връзка
между увреждането и настъпилата смърт на Б.Б., като отменя решението на ТЕЛК и
приема, че настъпилият инцидент, смъртта на Б.Б., не е вследствие на трудова
злополука.
Мотивите на НЕЛК са основани на изводите на
съдебно-медицинската експретиза за аутопсия №39/2015 г. , която установява
атеросклероза по коронариите със значително стесняване на просвета на съдовете
до непроходимост в областта на лявата венечна артерия, пресен инфаркт на
миокарда, миокардиосклероза, хипертрофия и дилатация на сърцето, оток на белите
дробове, сидерофаги и алвеолитеоток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните
полукълба, венозен застой във вътрешните органи, цианоза на лицето и шията,
атеросклероза на съдовете на мозъчната основа и аортата и определя като причина
за смъртта на Б.Б. остро настъпилият миокарден инфаркт, който се е развил в
причинна връзка с тежка коронаросклероза; без да са установени травматични
увреждания и наличие на етилов алкохол в кръвта. Решението на НЕЛК е съобразено
с медицинските документи за профилактични медицински прегледи, извършвани
ежегодно в периода 2009 – 2014 година, на данните за условията на труд, при които
е работило лицето в същия период, както и в деня на увреждането. Съобразени са констатациите
за завишени стойности на кръвната захар през 2009 и 2011 година, при които е
препоръчан консулт с ендокринолог, но изследвания не са провеждани; установеното
за 2013 година наличие на варикозни вени на долните крайници като лицето е
насочено за консултация със съдов хирург, но също няма данни за проведени
изследвания и съответно лечение, и крайните заключения при прегледите за
периода 2009-2014 година които определят Б.Б. като клинично здрав.
Изводите в решението се подкрепят изцяло от заключенията
на допуснатата от съда съдебно-медицинска експертиза, които обосновано приемат
като пряка причина за смъртта на Б.Б. развилия се остър миокарден инфаркт в резултат
на тежка атеросклероза на коронарните съдове и запушване на един от тях –
лявата венечна артерия. В експертизите подробно и аргуменитрано е обсъдена установената
от протокола на аутопсията тежка атеросклероза при Б.Б. като хронично
прогресиращо развило се заболяване, при което се натрупват липиди и
съединителна тъкан в артериите на човека, водещи до образуване на плаки, които
стесняват постепенно кръвоносните съдове, намаляват притока на кръв и кислород
към органите, състояние, водещо до исхемия /недооросяване/ и при внезапно
запушване на кръвоносните съдове може да доведе, както в конкретния случай до
остра форма на коронарна болест - остър миокарден инфаркт /ОМИ/. Заключението
на експертизата за аутопсията е съобразено от НЕЛК в изпълнение на разпоредбата
на ал.1 на чл.66 от Наредбата за медицинската експертиза.
Увреждането, довело до смъртта на Б.Б. е нетравматично по
своя характер, а съгласно легалната дефиниция, дадена в параграф 1, т.3 от ДР
на Наредбата за медицинската експертиза «нетравматичното увреждане»
представлява болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти,
инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и др.).
Преценено с оглед на разпоредбата на ал.2 на чл.73 от Наредбата за медицинската
експертиза увреждането в резултат на остър миоарден инфаркт не може да бъде
квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО. Предвид
установената тежка атеросклероза на коронарните съдове увреждането не може да
бъде определено като внезапно и свързано с работат, както изисква разпоредбата
на чл. 55, ал. 1 КСО, за
да се приеме, че се касае до трудова злополука. Неоснователни се явяват
доводите на жалбоподателката, че Б.Б. не е страдал от никакви заболявания и
причините за инфаркта са свързани с извършваната от лицето трудова дейност.
По делото не
са ангажирани доказателства, които да установяват, че Б.Б. е бил подложен на
прекомерно физическо и психическо натоварване, различно от обичайното,
характерно за упражняваната от него професия, което би довело до извод за наличие на функционална и причинна връзка
между нетравматичното увреждане, довело до смъртта и извършваната дейност. Установените
по делото обстоятелства, при които е настъпило увреждането – по време на
работа, при разтоварване на кораб с товар, за който той не е предназначен,
продължителността на положения труд за деня, характера на извършваната дейност,
предвид нервно-психичното и физическото натоварване, с което е съпроводена,
както посочват и експертизите, могат да бъдат преценявани като провокиращи
фактори, които не се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата
смърт. Изрично е заключението на експертизите, че липсва причинно следствена
връзка между извършваната работа и настъпилата смърт на лицето.
При изложените съображения съдът намира, че смъртта на
осигуреното лице, настъпила на 24.02.2015 г., не може да бъде квалифицирана
като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй
като не е причинена от внезапно увреждане на здравето, настъпило като резултат
от проявлението на вредоносни фактори на работната среда по време на извършвана
работа. Оспореното експертно решение на НЕЛК, с което не е призната причинна
връзка по повод трудова злополука, е издадено при спазване на процесуалнте и
материалноправните предпоставки за законосъобразност, което налага отхвърляне
на жалбата.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.Д.Б., с адрес *** срещу Експертно решение на № 0176 от заседание № 030 от
17.02.2016 г. на Националната експертна лекарска комисия - специализиран състав
по сърдечно-съдови заболявания.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: