Протокол по дело №257/2023 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 390
Дата: 14 септември 2023 г. (в сила от 14 септември 2023 г.)
Съдия: Тоничка Димитрова Кисьова
Дело: 20235400500257
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 390
гр. Смолян, 13.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно
гражданско дело № 20235400500257 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР
– гр. София, редовно уведомена, се представлява от гл. юрк. М. Хр. –
надлежно упълномощена по делото.
Въззиваемият К. Ц. С., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът докладва, че по електронната поща на Съда е постъпила Молба с
вх. № 2977 от 12.09.2023 година от адв. М. Орм. – пълномощник на
въззиваемия, в която взема становище за даване ход на делото и спиране на
производството до приключване на дело С-435/2023 г. по описа на Съда на
Европейския съюз.
Гл. юрк. Хр.: Моля да бъде даден ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по даване ход на делото.
По гореизложеното Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Гл. юрк. Хр.: В изпълнение на представям писмени доказателства -
Справка от 17.08.2023 година за общия брой служители от РДГП – Смолян по
1
чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно указанията на Съда. В тази справка
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са групирани на такива полагащи
нощен труд и неполагащи нощен труд, като справката е за периода посочен в
исковите молби – 2019 г. - 2022 г. Същата справка е изготвена от сектор
„Човешки ресурси“ към Главна дирекция „Гранична полиция“ – София и
касае служителите на РДГП - Смолян.
Не възразявам относно направеното искане за спиране, тъй като има
запитване до Съда на Европейския съюз.
Съдът намира, че следва да бъде приета представената в днешно
съдебно заседание от гл. юрк. М. Хр. Справка, изготвена от Главна дирекция
„Гранична полиция“ към МВР – София.
По гореизложеното Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приема и прилага като доказателство по делото копие от Справка за
общия брой служители от РДГП – Смолян по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с
рег. № 4074р-10757, екз. № 2 от 17.08.2023 година, изготвена от Главна
дирекция „Гранична полиция“ към МВР – София.
Съдът намира, че производството по В.гр.д.№ 257/2023г. по описа на
Окръжен съд-Смолян следва да бъде спряно на основание чл.633, във вр. чл.
631,ал.1 от ГПК по следните съображения:
На настоящия съд е служебно известно, че в съда на ЕС в Люксембург е
образувано дело № С-435/2023 г., въз основа на отправено преюдициално
запитване от Окръжен съд-Смолян по В. гр. дело № 193/2023 г. по описа на
съда, имащо връзка с предмета на настоящото дело, като в преюдициалното
запитване са формулирани следните въпроси:
1 . Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и
чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да
се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба (в случая
чл.187 от ЗМВР) която, като не позволява по[1]кратката продължителност на
нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за работниците в
частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд
(държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на
2
вътрешните работи), довежда до следната разлика в третирането, без тази
разлика да е свързана с допустима от законодателството цел, а именно: Една
група работници в публичния сектор, натоварени с особено важните задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението (в случая полицаите и
пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на
вътрешните работи, работещи на смени и полагащи нощен труд), са
поставени в по-неблагоприятно положение:
а. както спрямо друга група работници в същия публичен сектор,
натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението, които обаче не полагат нощен труд на смени (в случая
останалите държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за
министерството на вътрешните работи), но се ползват от същите придобивки
(напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен
годишен отпуск, по-ранно пенсиониране, по-]високи обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение и други), от които се ползват и
полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари;
б. така и спрямо работници от частния сектор, които работят на смени и
полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по причина, че не
са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения
ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са
предоставени на една цяла група работници от публичния сектор (всички
държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за министерството на
вътрешните работи)?
2. Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и
чл.20 и 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз следва ли да
се тълкуват в смисъл, че не позволяват прилагане на задължителна
национална съдебна практика /каквато в случая е Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния касационен
съд на Република България, Общо събрание на Гражданската колегия/, ако
това прилагане би довело до резултат, несъвместим с правото на Съюза, а
именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което
неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е
свързано с допустима от закона цел и не е съразмерно на тази цел?
Настоящият състав счита, че наличието на висящо дело по
3
преюдициално запитване на български национален съд в Съда на ЕС, имащо
връзка с предмета на настоящото дело и обуславящо изхода му, налага
спиране на производството по същото, на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК до
приключване на процедурата по чл. 267 ДФЕС и произнасяне на Съда на ЕС.
Чл. 628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС
в случаите, когато тълкуване на разпоредба на правото на ЕС е от значение за
правилното решаване на делото. Решението на СЕС обаче е задължително за
всички съдилища в България съгласно чл. 633 от ГПК. Следователно когато е
отправено преюдициално запитване по конкретно дело от един български съд,
но по друго дело или пред друг съд се поставят същите въпроси за
правилното решаване, на които е необходимо тълкуване на същите
разпоредби на правото на ЕС и в идентичен аспект, по второто дело или
вторият съд също дължи спиране, тъй като е безпредметно да се изисква от
него отправяне на идентично преюдициално запитване. Адресат на
задълженията по чл. 631, ал. 1 от ГПК е не само отправилият питането съд, но
и всеки съд, за който отговорите на отправеното от преходния съд
преюдициално запитване биха били от значение за правилното решаване на
спора.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 633, във вр. чл. 631, ал. 1 от ГПК производството по В.гр.
дело № 257/2023г. по описа на Смолянски окръжен съд до приключване на дело С-435/2023
г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.631, ал.1, изречение
ІІ от ГПК.
Заседанието бе закрито в 10.40 ч.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
Секретар: _______________________
5