№ 162
гр. Варна, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500354 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв. А. против решение № 445/07.04.2022г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 1998/2021г. в частта, в която дружеството е осъдено
да заплати на А. А. - Ф., гражданин на Република Казахстан със статут на
постоянно пребиваваща в Република България, ЛНЧ **********, сумата от
32 079.19 лева, с която същата се е обеднила чрез извършване на плащане в
полза на „Карком“ ЕООД на продажна цена за лек автомобил марка „Тойота“,
модел „РАВ 4“, рама № JTMREREV40D112004, двигател № 3ZRB997654, с
рег.№ В 6220 ВМ, а въззивникът „Ф. Енерджи“ ООД се е обогатил
неоснователно за нейна сметка със стойността на придобития от него със
Договор за покупко-продажба от 21.02.2017г. лек автомобил, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 06.08.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
1
незаконосъобразност на така обжалваното решение с доводи за нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че част от придобивната
цена на автомобила е заплатена с лични средства на въззиваемата. Твърди се,
че от представените по делото доказателства се установява, че извършеният
на 03.02.2017г. превод по сметката й в Уникредит Булбанк съставлява суми,
собственост на дружеството и че същите изцяло покриват заплатената чрез
тази сметка цена. Отделно от това счита за недоказано твърдението на
въззиваемата, че тя е извършила плащането на дата 21.02.2017г., доколкото от
доказателствата по делото се установява, че преводът на сумата от 59 480.48
лева е извършен на 20.02.2017г. Наведени са оплаквания за необсъждане в
цялост на ангажираните по делото гласни доказателства, както и
обстоятелството, че ищцата и другият съдружник в дружеството са съпрузи,
поради което и са направени неправилни изводи за липса на начало на
писмено доказателство и за недоказаност на възражението за персонална
симулация на договора за покупко-продажба.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния
акт в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция изцяло.
В срока по чл.267 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – въззиваемата А. А. – Ф., приет в настоящата инстанция, в който се
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Едновременно с отговора А. А. – Ф. е подала и насрещна въззивна
жалба, с която обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която
искът й е отхвърлен за горницата над присъдената сума от 32 079.19 лева до
предявения размер от 60 480.48 лева. В жалбата си излага оплаквания за
неправилност на изводите на съда, че постъпилите по сметката й в
„Постбанк“ АД – Германия суми и впоследствие част от тях преведени по
сметката й, от която е платена цената на автомобила са собственост на
ответното дружество. Счита, че посочването от наредителя на лицето в полза
на което се извършва превода, както и заплащането на данъци от получателя
върху тези суми са достатъчно доказателство за това чия собственост са. Иска
се от съда да отмени решението в отхвърлителната му част и присъди
обезщетение в претендирания пред настоящата инстанция размер.
Срещу насрещната въззивна жалба в срок е постъпил писмен отговор от
2
ответното дружество, с който я оспорва като неоснователна.
В с.з., чрез процесуалните представители всяка една от страните
поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Претендират разноски.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от А. А. – Ф.
против „Ф. Енерджи“ ООД иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
В исковата си молба ищцата е изложила твърдения, че заедно със
съпруга си Е. Х. Ф. са съдружници в ответното дружество „Ф. Енерджи“
ООД, регистрирано в ТР на 25.04.2015г. През 2016г. са взели решение за
закупуване на лек автомобил на името на дружеството. В тази връзка е била
направена поръчка към официалния представител на Тойота – „Карком“
ЕООД под № 512565/09.12.2016г. относно л.а. „Тойота“, модел „РАВ 4“ и на
същата дата е заплатен аванс в размер на 1 000 лева. Твърди, че плащането на
тази сума е извършено чрез дебитната й карта от нейна лична банкова сметка
в Уникредит Булбанк, за което плащане е била издадена и подробно посочена
фактура. Твърди се също така, че автомобилът е бил доставен на 21.02.2017г.,
като дължимият остатък от продажната цена е заплатен чрез извършен от нея
банков превод от същата банкова сметка на сумата от 59 480.48 лева. За това
плащане била издадена фактура № **********/21.02.2017г. Така закупеният
автомолби е бил регистриран на 27.02.2017г. с рег. № В 6220 ВМ и със
собственик „Ф. Енерджи“ ООД. Сочи се, че средствата, с които са извършени
двете плащания са нейни лични, същите не са предоставени на дружеството
по силата на сключен между тях договор за заем, поради което и с плащането
на чуждо задължение дружеството неоснователно се е обогатило за нейна
сметка. С оглед на това е предявила и иска си за осъждането му да й заплати
сумата от 60 480.48 лева, представляваща заплатената от нея цена на
придобития от дружеството лек автомобил, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска.
С писмения отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът „Ф. Енерджи“
ООД е оспорил така предявения иск с възражения за неговата
неоснователност. Твърди, че не е налице обедняване от страна на ищцата,
съответно обогатяване на дружеството за нейна сметка, тъй като решението за
закупуването на процесния автомобил е взето от двамата съдружници-
3
съпрузи с оглед задоволяване на нуждите на семейството им, а не за
дружеството, същият не е ползван от „Ф. Енерджи“ ООД, тъй като същото не
е развивало каквато и да било дейност на територията на РБ. Вписването на
дружеството като собственик е било с цел ползването на данъчни привилегии,
каквито физическите лица нямат. С оглед на това твърди, че сключеният
договор за покупко-продажба е симулативен и прикрива действителните
купувачи на автомобила – съпрузите. Оспорва и твърденията за личния
характер на средствата, с което е платена цената. В тази връзка се твърди, че
сумите по банковата сметка на ищцата в Уникредит Булбанк са преведени от
нейна банкова сметка в Германия, постъпленията по която съставляват
извършени плащания в полза на дружеството вр. производство и продажба на
ел.енергия от съоръжения, изградени в поземлен имот, собственост на Е. Ф.,
на които съоръжения „Ф. Енерджи“ ООД е ползвател, поради което тези
средства са собственост на дружеството, а не на ищцата и това изключва
твърдяното от нея неоснователно обогатяване.
По съществото на спора, съобразно наведените в жалбите
оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимия закон,
съдът приема да установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е налице спор, че А. А. – Ф. и Е. Ф. са съпрузи и
съдружници в ответното дружество „Ф. Енерджи“ ООД. Не е спорно, а това е
установено и от ангажираните по делото доказателства /фактури,
свидетелство за регистрация, банково удостоверение на Уникредит Булбанк с
изх. № 0301-64-000892/25.01.2021г. и приложеното на л.113-л.115
извлечение-справка за движението по банкова сметка №
BG94UNCR70001522337330 с титуляр въззиваемата/ и това, че въз основа на
договор за покупко-продажба на МПС, сключен с „Карком“ ЕООД
въззивникът „Ф. Енерджи“ ООД се легитимира като собственик на л.а.
Тойота, модел „РАВ 4“, рег. № В 6220 ВМ, както и че придобивната цена в
общ размер на 60 480.48 лева е заплатена със средства от посочената банкова
сметка на въззиваемата в Уникредит Булбанк – на 09.12.2016г. на ПОС
терминал с банкова карта към сметката е заплатена авансово сумата от 1 000
лева, за което е издадена фактура № **********/09.12.2016г., а остатъкът от
59 480.49 лева е заплатен чрез извършен на 20.02.2017г. банков превод по
сметка на продавача вр. издадена от последния проформа фактура №
813211/216189 и издадена след това фактура № **********/21.02.2017г.
4
Спорните въпроси са относно действителността на процесния договор,
предвид направеното от „Ф. Енерджи“ ООД възражение за персонална
симулация, както и за произхода на сумите, постъпвали по банковата сметка
на А. А. – Ф. в Уникредит Булбанк и по банковата й сметка в Постбанк,
Германия.
За да е налице симулативност на договора относно страните е
необходимо знание и съгласие на всички страни, както на тези по привидната
сделка, така и между привидния приобретател и този, който придобива по
прикритата сделка. Доказателства в тази насока по делото не са ангажирани.
Липсва изходящ от която и да е от страните по договора за покупко-продажба
на процесния л.а., както и от сочените от въззивника за действителни
купувачи – съпрузите Ф. писмен документ, респ. направени изявления пред
държавен орган, установяващи или правещи вероятна твърдяната привидност.
Обстоятелството, че съдружниците в дружеството са съпрузи не може да се
приеме като начало на писмено доказателство, в каквато насока са доводите,
изложени във въззивната жалба на „Ф. Енерджи“ ООД. С оглед на това и
ангажираните по делото гласни доказателства – показанията на св.И. относно
закупуването, заприходяването и ползването на автомобила се явяват
недопустими, на основание чл.165, ал.2 ГПК.
Относно характера на паричните суми по банковите сметки на
въззиваемата:
Видно от писмо на Уникредит Булбанк и приложената към него справка
за движение по разплащателна сметка № BG94UNCR70001522337330 с
титуляр въззиваемата /л.113-л.115/ е, че същата е открита на 06.07.2015г. и до
12.12.2016г., когато е осчетоводено извършеното авансовото плащане на
сумата от 1 000 лева, част от цената на процесния л.а., по нея са постъпвали
ежемесечно единствено суми в размер на по 10 265.96 лева, съставляващи
изплащано й от „Ф. Енерджи“ ООД трудово възнаграждение. Сключеният на
31.08.2015г. с дружеството трудов договор е приет като доказателство по
делото и не е оспорен. Същият е прекратен на 03.08.2019г., видно от Заповед
№ 4/02.08.2019г.
Следователно сумата от 1 000 лева безспорно съставлява лични
средства на въззиваемата, с които същата е заплатила чуждо задължение, без
основание за това, поради което следва да се приеме, че с тази сума ответното
5
дружество се е обогатило за нейна сметка.
От коментираното банково извлечение се установява още, че и след
12.12.2016г. до извършването на второто плащане на остатъка от цената на
процесния автомобил /превода на сумата от 59 480.48 лева, извършен на
20.02.2017г./, по същата банкова сметка са превеждани още трудови
възнаграждения и по-конкретно на 02.02.2017г. са постъпили заплатите й за
м.09.2016г., м.12.2016г. и м.01.2017г. в общ размер на сумата от 30 907.98
лева. Наличното салдо към 02.02.2017г. преди тези три превода по сметката е
било 171.21 лева, остатък от предходни плащания за трудови възнаграждения,
а в края на деня – 31 079.19 лева. На 03.02.2017г. по тази сметка е постъпила и
сумата от 60 450 лева, представляваща левова равностойност на 31 000 евро,
наредени от банкова сметка на въззиваемата А. А. – Ф. в Дойче Постбанк,
Германия с № DE23100100100852770109. Към 20.02.2017г. наличното салдо
по българската сметка е било 88 721.57 лева, от която сума 59 480.48 лева са
преведени на продавача „Карком“ ЕООД.
Видно от приетото като доказателство извлечение от банковата сметка
на въззиваемата в Дойче Постбанк, Германия с № DE23100100100852770109
/л.142 и сл./ е, че се касае за бизнес разплащателна сметка, открита
м.02.2015г., по която през релевантния за настоящия спор период /до превода
от 31 000 евро към сметката в Уникредит Булбанк на 03.02.2017г./ са
постъпвали основно плащания от немско дружество „Митнец Щром“ вр.
продажба на ел.енергия от вятърна турбина в Шьонвалд. До м.06.2016г. името
на А. А. – Ф. е посочвано в основанието на извършваните от Митнец Щром
преводи, наред с вписаното „вятърна турбина, 15910 Шьонвалд“. В преводите
от м.07.2016г. и след това до 03.02.2017г. в основанието вместо въззиваемата
е вписвано името на въззивното дружество „Ф. Енерджи“ ООД.
Между страните не е налице спор, че въпросната вятърна турбина
/ветрогенератори/ е изградена в недвижим имот, собственост на Е. Ф.,
доказателство за което са представените с отговора преводи на договор за
покупко-продажба и справка за вписани данни в Поземления регистър.
Съгласно представената в превод декларация за плащане по Закона за ВЕИ –
потвърждение за наличие на договор за присъединяване на инсталация,
приложена на л.73 от първоинстанционното дело, подписана от Е. Ф. като
представляващ „Ф. Енерджи“ ООД и представена пред купувача на
6
ел.енергията, ползвател на съоръженията е въззивното дружеството, което е
посочило в декларацията банкова сметка, по която да бъдат извършвани
разплащанията именно сметката на въззиваемата в Дойче Постбанк –
Германия. Индиция за това кой е ползвателя на съоръжението към 2016г. е и
неоспореното писмо-отговор от „Ф. Енерджи“ ООД вр. изплащане на
обезщетения от Митнец Щром, в което отново е посочена същата банкова
сметка и по която тези обезщетения са превеждани /изрично посочено такова
основание в банковото извлечение от сметката/. Промяна досежно
ползвателя, считано от 01.08.2017г. е настъпила след релевантната дата
03.02.2017г., видно от приетия превод на уведомление от 24.02.2018г. и
удостоверение за ползване на присъединен обект /л.117 и сл./. В тази връзка
следва да се посочи, че в първоинстанционното производство въззиваемата не
е оспорила тези доказателства, както и факта, че „Ф. Енерджи“ ООД е
ползвател на съоръжения за ел.енергия в имота на Е. Ф.. Едно от направените
от нея възражения вр. произхода на средствата по сметката й в Германия е, че
тя е била ползвател само на един от ветрогенераторите и именно приходите от
произвежданата от него ел.енергия са постъпвали по сметката й в Постбанк,
Германия.
С оглед на така установеното от гореобсъдените писмени доказателства
вр. ползвателя на съоръженията в съответните периоди, съпоставено с
данните за движението по банкова сметка с № DE23100100100852770109,
съдът приема, че тезата на въззиваемата, че сумите по нея съставляват нейни
спестявания от престоя й в Германия е недоказана. Недоказани са и
твърденията й, че постъпилите по тази сметка суми от продажбата на
ел.енергия са дарени от съпруга й Е. Ф., съответно учредено в нейна полза
право на приходите от единия ветрогенератор. По делото липсват каквито и
да било доказателства, сочещи, че към 03.02.2017г. А. А. – Ф. е била
ползвател на каквото и да е съоръжение за ел.енергия, находящо се в имота на
съпруга й, респ. същата да е в договорни отношения с дружеството-купувач
на произвежданата ел.енергия или за извършвани от него плащания в полза
на „Ф. Енерджи“ ООД по друга банкова сметка. Липсват каквито и да било
доказателства за постигнати уговорки между А. А. – Ф. и Е. Ф. като съпрузи
или съдружници относно извършване на плащания в полза на въззиваемата.
Титулярството на банковата сметката и превода на суми по нея от трети
лица не е равнозначно на придобивно основание и не променя произхода на
7
постъпилите суми, независимо с каква продължителност са налични по
сметката. Вписването на името на въззиваемата в посоченото основание за
извършените преводи до м.06.2016г. също не доказва, че тези суми са
преведени в изпълнение на задължение към нея от страна на Митнец Щром
вр. закупуването на ел.енергия или в изпълнение на постигнати договорки с
„Ф. Енерджи“ ООД, респ. взето решение на съдружниците тези средства да й
бъдат предоставени в собственост, именно поради направения по-горе извод
относно ползвателя на ветрогенераторите до 01.08.2017г. и липсата на
доказателства за такива съглашения.
Ето защо, настоящият състав на съда приема, че сумата от 31 000 евро,
в левова равностойност 64 500 лева, преведена от сметката на А. А. – Ф. в
Постбанк, Германия към банковата й сметка в Уникредит Булбанк
съставляват средства на „Ф. Енерджи“ ООД. Към датата на този превод по
сметката й в България са били налични 31 079.19 лева, формирани от
постъпилите трудови възнаграждения, поради което и безспорно са били
нейна собственост. След превода на 03.02.2017г. до заплащането на остатъка
от продажната цена на 20.02.2017г., надхвърлящ сумата от 31 079.19 лева,
други постъпления по тази сметка няма. В същото време по делото няма
наведени твърдения, както и доказателства, сочещи след 20.02.2017г.
въззиваемата да е извършвала преводи от сметката си в Уникредит Булбанк в
полза на „Ф. Енерджи“ ООД, поради което и не може да се приеме, че в
заплащането на остатъка от цената са включени личните й средства от
31 079.19 лева и само част от постъпилите средства на дружеството. След
като купувач на л.а. е именно „Ф. Енерджи“ ООД логично е заплащането на
продажната цена да е за негова сметка и затова да са използвани именно
преведените парични средства от 64 500 лева, които изцяло покриват
дължимия остатък по покупко-продажбата. Поради това и съдът приема, че с
извършеното плащане на сумата от 59 480.48 лева не е налице неоснователно
разместване на блага – заплащане на чуждо задължение с лични средства,
което да е довело до неоснователно обогатяване на въззивното дружество за
сметка на въззиваемата с тази сума.
Следователно и с оглед приетото по-горе относно характера на авансово
заплатените 1 000 лева, предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД
се явява основателен до размер на сумата от 1 000 лева. За горницата над тази
8
сума до предявения размер от 60 480.48 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанциония съд обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която исковата претенция е уважена за горницата над
1 000 лева до присъдената сума от 32 079.19 лева и вместо това постановено
отхвърляне на иска за тази част. В частта относно уважения размер от 1 000
лева, както и в отхвърлителната част за сумата над 32 079.19 лева до
предявения размер на иска – 60 480.48 лева първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Различното разрешаване на спора по същество предпоставя отмяна на
решението в частта му за разноските, присъдени за производството пред
окръжния съд и определянето им по правилото на чл.78 ГПК. Съобразно това
и въз основа на представените доказателства за реално извършени от страните
разноски, съдът определя следващите се в полза на А. А. – Ф. разноски в
размер на 89.60 лева /при доказани разноски в размер на 2 419.22 лева за
заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
3 000 лева/ и в размер на 3 329 лева в полза на „Ф. Енерджи“ ООД /при общо
доказани разноски 3 375 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. за
съдебни удостоверения/.
За настоящата инстанция дължимите в полза на въззивното дружество
разноски са 3 950 лева, изчислени съобразно отхвърлената част от иска и
общия размер на направените разноски /641.58 лева за държавна такса и 3 375
лева адвокатско възнаграждение/.
В полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 84 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу
подадената от „Ф. Енерджи“ ООД въззивна жалба, съответно на отхвърлената
част от тази жалба. Предвид неоснователността на подадената от А. А. – Ф.
насрещна въззивна жалба и отделно уговореното и заплатено за защитата по
нея адвокатско възнаграждение, тези разноски не подлежат на
възстановяване.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 445/07.04.2022г. на ОС – Варна, постановено по
гр.д. № 1998/2021г. в частта, в която е уважен предявеният от А. А. - Ф.,
гражданин на Република Казахстан със статут на постоянно пребиваваща в
Република България, ЛНЧ ********** против „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК
********* иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД ЗА ГОРНИЦАТА над
сумата от 1 000 /хиляда/ лева до присъдения размер от 32 079.19 лева
/тридесет и две хиляди седемдесет и девет лева и 19 ст./, както и в частта за
разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. - Ф., гражданин на Република Казахстан със
статут на постоянно пребиваваща в Република България, ЛНЧ **********
против „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК ********* ЗА ГОРНИЦАТА над сумата от
1 000 /хиляда/ лева до присъдения от първоинстанционния съд размер от
32 079.19 лева /тридесет и две хиляди седемдесет и девет лева и 19 ст./,
претендирана като сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на
ищцата поради извършено плащане в полза на „Карком“ ЕООД на продажна
цена за лек автомобил марка „Тойота“, модел „РАВ 4“, рама №
JTMREREV40D112004, двигател № 3ZRB997654, с рег.№ В 6220 ВМ, ведно
със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 06.08.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.59, ал.1 от
ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в частта, в която
искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е уважен до размер на сумата от 1 000 /хиляда/ лева и
в частта, в която този иск е отхвърлен за горницата над 32 079.19 лева
/тридесет и две хиляди седемдесет и девет лева и 19 ст./ до предявения размер
от 60 480.48 лева /шестдесет хиляди четиристотин и осемдесет лева и 48 ст./.
ОСЪЖДА „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на А.
А. - Ф., гражданин на Република Казахстан със статут на постоянно
пребиваваща в Република България, ЛНЧ ********** сумата от 89.60 лева
/осемдесет девет лева и шестдесет стотинки/, разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 84 /осемдесет и четири/ лева,
разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА А. А. - Ф., гражданин на Република Казахстан със статут на
постоянно пребиваваща в Република България, ЛНЧ ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК ********* сумата от 3 329 /три
10
хиляди триста двадесет и девет/ лева, разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 3 950 /три хиляди деветстотин и петдесет/ лева,
разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11