МОТИВИ
към Присъда № 226/12.10.2018г. по НОХД 970/2018г. по
описа на ПРС-ХХІІІн.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала
обвинение срещу подсъдимият М.И.Б. за
това, че на 23.10.2017г. в с. Калояново, обл. Пловдив, по
хулигански подбуди е причинил на Р.С.Н., с ЕГН ********** леки телесни повреди,
изразяващи се в разкъсно-контузни рани по дясната вежда и над горната устна, довели
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК, както и за това,
че на 23.10.2017г., в с. Калояново, обл. Пловдив, се е заканил на другиго – Р.С.Н.,
с ЕГН ********** с убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите обвинения, които счита за доказани по
безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия за виновен в
извършването на деянията, за които е предаден на Съд, като наложи на подсъдимия наказание „пробация” за срок
от две години.
Подсъдимият М.И.Б. не се признава за виновен, дава
обяснения по случая.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
М.И.Б.
е роден на ***г. в гр. К. живущ ***, б., български гражданин, със средно образование,
неженен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Б. и свидетелката Н.Г. се познавали от около осем години, като
били в приятелски и интимни отношения и живеели на съпружески начала. През месец септември
2017г. двамата се разделили и разбрали повече
да не се виждат. След като преустановила отношения с подсъдимия, Г.
започнала да се среща със свидетеля Р.Н.. Познанството между двамата датирало от 2015г.,
когато двамата се запознали в кафе-аператив ‘‘Ревю‘‘ в с.Калояново. Въпреки дългогодишното им познанство, едва в края на м. септември 2017г. двамата започнали връзка. Н.
работел като автомонтьор във фирма ‘‘Автосвят‘‘ ЕООД – гр. Пловдив, а Г.
имала собствен
бизнес
– била собственик на кафе-аператив ‘‘Ревю‘‘ в с.
Калояново, обл. Пловдив
На 23.10.2017г.,
сутринта, преди да отиде на работа, Р.Н. се
отбил в заведение
‘‘Ревю‘‘, когато приятелката му –Г. му споделила, че има проблем с
електрическата инсталация и било възможно да възникне пожар, ако не бъде
поправена навреме. Тъй като нямал достатъчно време, свид. Н. решил
да мине след като свърши работа, за да отстрани проблема. Така и станало –
около 18:15часа, Н. отишъл в кафе ‘‘Ревю‘‘ и се
захванал за работа. Електрическото табло се намирало в
кухнята на високо и неудобно място, което наложилоГ. да му
донесе стол, на който той да стъпи. След като тя сторила
това, свид. Н. събул обувките си, качил се на стола и започнал да
поправя таблото. По същото това време в кафенето били и свидетелката А.Д. /сервитьорка/.
Около 18:35 часа
на 23.10.2017г., подс. М.Б.
посетил кафе-аператив ‘‘Ревю‘‘, с ясната цел да се срещне с бившата си
приятелка. Още с влизането си в заведението, той попитал
свид. А. Д. къде е свид. Н.Г., при което сервитьорката отишла до кухнята и й съобщила, че
има посещение. Г. излязла от кухнята, а
пострадалият Н. останал във вътрешността й и продължил с ремонта
на разваленото табло. Още при вида на подсъдимия, свид. Г. го
попитала защо я търси, а подсъдимият отвърнал : ‘‘Дойдох да си
те видя!‘‘, след което надникнал в кухнята и забелязал свид. Р.Н.. Моментално попитал Г. какъв е този непознат за него мъж,
но тъй като не получил адекватен отговор, нахлул в кухнята и се обърнал към Н.
с думите: ‘‘Какъв си ти бе, кой си ти?‘‘. Пострадалият
Р.Н. слезнал от стола, пуснал отвертката, която държал на
земята и му отвърнал следното:, ‘‘Ако искаш може да се
запознаем, но преди това да си завържа обувките‘‘.
Афектиран от
всичко видяно, Б. замахнал с крак, с ясната цел да удари навелия се да се обуе Н., но последният успял да се отдръпне и да избегне удара. После се изправил и тогава подсъдимият отново замахнал силно с ръка, в положение със свит
юмрук, и успял да го удари в областта на устата. В
резултат на удара, на свид.
Р.Н. му потекла кръв от устните и носа. За да се защити,
пострадалият отвърнал, като ударил Б.
в областта на главата. По същото време в помещението били свидетелките Г. и Д., които възприели случващото се и опитали да хванат подсъдимия, с цел да го
успокоят и да предотвратят възобновяване на конфликта.
Възползвайки
се от това, свид. Р.Н. излезнал от
помещението /кухнята/ и влезнал във вътрешността на самото заведение. На свой
ред М.Б. се отскубнал от хвата на двете жени, настигнал свид. Н. и отново му нанесъл няколко удара с юмруци. Единият
удар попаднал в областта на носа, а другият – в устата на пострадалия. Провокиран от създалата се ситуация, свид. Н. не
останал безучастен и отвърнал, като също ударил подсъдимия, след което с
цел за втори път да преустанови по-тежък конфликт, се отдръпнал
настрани. Това обаче не отказало Б. и той отново се насочил към пострадалия. С точно премерен удар с крак, подсъдимият ударил свид. Н. ***, след което започнал да
му нанася и множество удари с ръцете си в областта на главата и тялото. В следствие на всичко
това Н. се озовал на земята, а потникът с който бил облечен се скъсал от
дърпането и боричкането между двамата.
По
повод така ескалиращата ситуация, свидетелките Г. и Д. за
пореден път задружно хванали подс. Б., като му повтаряли да се възпре и
успокои. В същият този момент в заведението влезнал и свидетелят И.О. –
служител към ‘‘ВИП Секюръти‘‘ – с. Калояново, който се
притекъл на двете вече видимо притеснени жени, стремящи се да укротят задружно подсъдимия. Г. и Д. се обърнали и към свид. Н., на когото казали
да излезе от заведението и да избяга. Силно стресиран от
проявената агресия към него, Н. послушал съвета на двете жени и излезнал бос навън.
Не
след дълго подс. Б. последвал
Н. и непосредствено пред заведението за пореден път го нападнал, като му
нанесъл няколко поредни удара с юмрук в областта на главата. Пострадалият
Н. се отскубнал и се затичал бос към сградата на Община – с.Калояново. Надеждата му била в това там да има полицай, който да се намеси и
окончателно да преустанови
агресията. Б. настигнал пострадалия и още с
влизането си във фоайето на Общината започнал да го налага с юмруци и ритници,
безразборно насочвани по цялото му тяло и глава. За да се
защити, свид. Н. също
отвръщал на ударите, като на няколко пъти улучил подсъдимия с юмруците си.
Действията и на двамата мъже били възприети още от момента на влизането им в
Общината от свидетелката А.Б., съпруга на Г Б – охранител в
Общинска администрация в Община – с. Калояново. Посочената свидетелка
замествала за няколко часа мъжа си, който бил отскочил до дома им, тъй като бил
възникнал проблем с електроснабдяването. Свидетелката Б. на
няколко пъти се обърнала към нахлулите мъже с молба да спрат. Виждайки, че подсъдимият
нямал намерение да преустанови яростта си спрямо него, Р.Н. влезнал в обособена
стая на охраната в Общината и решил да
легне на намиращото се в стаята легло. Възприемайки
свилия се на леглото пострадал Р.Н. и в присъствието на свид. А.Б., Б. отправил
следния заплашителен израз: ‘‘Ако още веднъж те видя в Калояново, ще те убия!‘‘, след което
излезнал навън и се запътил към кафе-аператив ‘‘Ревю‘‘, за да търси обяснение
от бившата си приятелка - свид. Н.Г., за непознатия мъж, който набил. Свидетелят Р.Н. останал да лежи на леглото, тъй като изпитвал силни
болки по цялото си тяло и глава.
В последствие
свид. А.Б. се свързала
с ОДЧ при РУ на МВР
– гр. Хисаря и подала сигнал, като разстроена разказала за
видяното. Малко след това на място се отзовал
дежурният по управление полицай – Н В. Не след дълго колегите му - свидетелите И.В.
и Д.Т. установили местонахождението на подс. Б.,
след което той бил отведен в сградата на районното управление и
задържан със Заповед за задържане с рег. №
273зз-70/23.10.2017г. за срок от 24 часа, по
реда на ЗМВР.
На
местопроизшествието пристигнала дежурна оперативна група, която извършила
неотложни процесуално-следствени действия – 2 /два/ броя огледи на
местопроизшествие, а именно в кафе-аператив ‘‘Ревю‘‘ и в сградата на Община –
с. Калояново. По време на извършването им били фиксирани и описани всички
намерени вещи и предмети, обективирани в протоколи от дата 23.10.2017г., ведно
с приложени 2 броя фотоалбуми към тях.
Видно
от приложеното по делото заключение на изготвената съдебно- медицинска
експертиза по писмени данни е, че при станалия инцидент на 23.10.2017г. на пострадалият Р.С.Н.
са били причинени следните травматични увреждания – повърхностни травми на
корема, долната част на гърба и таза; контузия на главата и лицето; контузия на
носа; разкъсно-контузна рана по дясна вежда и над горна устна; охлузвания по
дясна ушна мида, шията, гръдния кош, дясна длан, горна устна; кръвонасядания по
долния клепач на дясно око, зад лява ушна мида, гърба, дясно ходило и
травматичен оток в теменната област. Разкъсно-контузните
рани по дясна вежда и над горна устна поотделно и в съвкупност са причинили
разстройство на здравето
извън случайте на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите
травматични увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето.
Видно
от заключението на изготвената съдебно-психологична експертиза на
пострадалия Р.С.Н. е, че същият не се води на учет в ЦПЗ - гр. Пловдив и не страда от психични заболявания. Към момента на освидетелстването му няма данни, че изразената
закана за убийство спрямо пострадалия Р.Н. е променила обичайния му начин на
живот и неговите навици. Има основание да се приеме,
че към момента на инкриминираното деяние пострадалият е почувствал основателен
страх от осъществяване на отправената спрямо него закана за убийство.
Горната
фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – отчасти от обясненията на подсъдимия М.И.Б., в които той
не отрича физическия сблъсък с пострадалия Н., от показанията на свидетелите Р.С.Н., А.К.Д., И.В.О., А.Н.Б., И.Х.В., Д. С Т., отчасти от показанията на Н.И.Г., всички
депозирани в хода на съдебното
производство, както
и от показанията на свидетелите Д., О., Г., дадени в досъдебната фаза на
процеса и приобщени по предвидение в чл.281 от НПК ред. Приетото за установено
се подкрепя напълно и от
писмените доказателства по делото – протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях,
протокол за доброволно предаване, съдебно-медицинско удостоверение №
1194/2017г., съдебно-медицинско удостоверение № 1188/2017г., медицинска
документация на свид. Н., заключения
на съдебно-медицинска
и съдебно-психологична експертизи,
стоково-оценъчна
експертиза, протокол за оглед на ВД, справка съдимост, характеристична справка.
Настоящият състав като цяло кредитира показанията на горецитираните свидетели,
като счита същите в
преоблавадащата им част за
обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани,
в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост
от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват извършените престъпления,
личността на извършителя-именно подсъдимият Б. и неговите
лични действия, имали за резултат противоправни и забранени от закона
последици, свързани с нарушаване забраната за накърнява физическата неприкосновеност на
гражданите, нарушаване на обществения ред и противоправно въздействие върху
психиката на свид. Н. посредством отправена закана за убийство.
Съдът напълно се доверява на
заключенията на изготвените, приети и неоспорени от страните съдебно-медицинска,
съдебно-психологична и стоково-оценъчна експертизи, които намира за обективни,
всестранни, незаинтересовани, компетентно изготвени, с необходимите
професионални знания и опит, в съответствие с материалите по делото.
В тази връзка настоящият
състав не възприема изложената от подсъдимия Б. и от свидетелката Г. версия относно част от протеклите събития
на инкриминирана дата, а именно, че преди съприкосновението между подсъдимия и пострадалия,
свидетелят Н. е нападнал Б. /според подсъдимия/, по същество е имало само
размяна на неособено тежки удари между двамата /съгласно заявеното пред съда от
свид. Г./, а
в сградата на Общината в с. Калояново не е отправяна закана с убийъство от Б.
спрямо Н. /пак по твърдение на подсъдимия/. Така
изложеното, на първо
място, напълно се опровергава
от показанията на всички останали разпитани свидетели по делото – очевидци на случая – Д. и Б.. На първо място същите са категорични, че преди да бъде ударен свид. Н. от подсъдимия, между двамата
не е имало никакво съприкосновение, освен изразеното от пострадалия желание да
се обуе. Така заявеното от свидетелите
без съмнение се подкрепя и от напълно обективното, безпристрастно и неоспорено
от страните заключение на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
която не само е установила, че в резултат на инцидента на инкриминираната дата
на пострадалия са причинени повърхностни травми на корема, долната част на гърба
и таза; контузия на главата и лицето; контузия на носа; разкъсно-контузна рана
по дясна вежда и над горна устна; охлузвания по дясна ушна мида, шията, гръдния
кош, дясна длан, горна устна; кръвонасядания по долния клепач на дясно око, зад
лява ушна мида, гърба, дясно ходило и травматичен оток в теменната област, като разкъсно-контузните
рани по дясна вежда и над горна устна поотделно и в съвкупност са причинили
разстройство на здравето извън случайте
на чл.128 и чл.129 от НК, но е конкретизирала и механизма на тяхното
получаване. В тази връзка е налице категоричното становище на експерта, че
същите е възможно да бъдат получени по време и начин, съобщени от Н.-при
нанесен му побой с юмруци и ритници.
На
следващо място така изложеното от Г. пряко противоречи на собствените й
показания, депозирани в досъдебната фаза на процеса и приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.281 от НПК. В последните същата подробно
описва протеклите събития, които е възприела лично и съвместно със свид. Д.,
като изложеното в тях напълно се припокрива с гореописаната в настоящите мотиви
фактическа обстановка и заявеното от Д.. Нещо повече – запитана в съдебно
заседание на какво се дължи противоречието в заявеното от нея, свидетелката не
можа да даде никакво логично обяснение. Освен това с оглед времето на събиран
ена тези гласни доказателства се налага извода,че към датата на разпита на Г. в
досъдебното поризводство същата е имала далеч по-ясен спомен за потеклите
събития и е била в състояние много по-точно и конкретно да опише случилото се.
По отношение на заявеното от
самия подсъдим, то твърденията му отново противоречат на показанията на
очевидците по случая – свидетелите Н., Д. и Б., които, както вече беше посочено
по-горе, последователно и непротиворечиво описват извършеното именно от
подсъдимия спрямо пострадалия нападение в заведението, започването на боя точно
от Б., а не от пострадалия, както и факта на отправената към последния закана с
убийство с конкретно цитирани и от Н., и от Б. думи.
Поради всичко изложено
съдът намира, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин осъществените от подсъдимия и
свидетелите действия, както и
това, че автор на инкриминираните
деяния е именно М.Б., а неговите обяснения и показанията на свид. Г. пред настоящия състав, в
гореобсъдените им части, следва да се въприемат като реализация на защитната
позиция на подсъдимия по делото с цел да бъде той оневинен по повдигнатите му
обвинения.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимият М.И.Б. е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаците на
престъплението по чл. 131 ал.
1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 1 от
НК, тъй като на 23.10.2017г. в с.
Калояново, обл. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил на Р.С.Н., с ЕГН **********
леки телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-контузни рани по дясната вежда и
над горната устна, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Телесната
повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите
или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание.
Освен това степента на засягане винаги се преценява към момента, в който е
настъпило увреждането.
От
субективна страна телесните повреди могат да бъдат причинени при различни форми
на вината – пряк умисъл, евентуален умисъл, по непредпазливост. Въпреки това не
е необходимо деецът да предвижда конкретиня вид увреждане. достатъчно е той
само да възприема, че в резултат от личните му действия е възможно да настъпи
телесна повреда въобще.
От своя
страна леката телесна повреда по смисъла на НК бива два вида – с разстройство
на здравето и такава, която причинява само болка и страдание. Последната
предтавлява засягане на организма в най-малка степен и се изразява в
краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо
въздействие.
На следващо място обект на престъплението хулиганство са
установеният в страната ред и общественото спокойствие. Основният
признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия". Престъплението не
може да се осъществи чрез бездействие. С непристойните
действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно
неуважение към обществото. Престъплението е налице,
когато и двата признака са осъществени. Хулиганството
е умишлено престъпление. То може да се осъществи с
пряк или с евентуален умисъл, а хулиганските действия може да се извършват в
най-разнообразни форми, като освен това публичността не е задължителен елемент
от състава на престъплението. Разграничителните
критерии между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в
степента на обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ
и чл. 325 от НК. Дребното хулиганство е административно
нарушение с по-ниска обществена опасност. Разграничението
трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на
обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена опасност.
Квалифицираният състав на престъплението хулиганство по
смисъла на чл.325 ал.2 от НК се отличава от основния състав по признаците,
посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-висока обществена
опасност. В този смисъл хулиганството се отличава с
изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на
обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те
изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо
нахалство и тежко оскърбление. На следващо място дали
е налице съставът на хулиганството или друго престъпление се определя от
съдържанието и направлението на умисъла на виновния, мотивите и целта и от
извършените от него активни действия, дезорганизиращи в една или друга степен
нормалните, съответствуващи на правилата на обществото взаимоотношения. Чрез хулиганството може да бъде нарушен общественият ред във всички
сфери на живота и дейността на гражданите. За
квалификацията на извършеното като престъпление по чл.325 от НК необходимо да
се установи наличието на хулигански мотив за реализиране на деянието. Хулиганският мотив като задължителен елемент от субективния състав
на престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение
към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила
на приличие, да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността на
другиго. Същевременно съдебната практика е категорична,
че е налице хулиганска проява и в случаите, в които деецът реализира състава на
това престъпление, но при форма на вината евентуален умисъл, воден от желанието
да постигне друг, пряко целен резултат. Известно е, че при евентуален
умисъл в рамките на един и същ причинно-следствен процес се осъществяват два
резултата: пряко целеният и допълнително настъпилият. В
обективно отношение между тези два резултата съществува идентична връзка на
зависимост от деянието, което ги причинява. Те не са
последователни, а едновременно следствие на едно и също деяние. Или с други думи, при евентуалния умисъл и пряко целения и
допълнително настъпилия резултат са една комплексна и същевременно кумулативна
последица на деянието, което ги поражда. Поради тази
причина, обективно е невъзможна избирателност за допускането или изключването
на който и да било от двата резултата. В субективно отношение обаче,
такава избирателност, макар и на по-друга плоскост, съществува: деецът,
съзнавайки, че допълнителният резултат е възможно условие на пряко целения,
може да се откаже от осъществяване на последния, за да изключи настъпването на
първия. Когато не последва такъв отказ и се предприеме
изпълнителното деяние, причинната връзка е вече поставена в действие с еднаква
валидност както за прекия, така и за допълнителния резултат. Следователно, съзнанието за възможността от настъпването и на
допълнителния (съставомерен) резултат не се е оказало достатъчен контрамотив за
въздържане от деянието. Доминиращ (решаващ) мотив за
неговото извършване в този случай не може да бъде друго, освен приоритет в
постигането на пряко преследваната цел от дееца, съчетан с безразличие към
възможните други съставомерни последици. Поради тази
двупосочност на психическия процес при евентуалния умисъл е наложително да се
направи следното разграничение. В чисто субективен
план деецът взема решение за постигане на определен резултат и това е неговата
пряка цел. Деянието, като посредник между решението и
целта, създава висока степен на вероятност да причини и друг, при това
непременно съставомерен резултат. Тази възможност
произтича от конкретната особеност на обективните връзки между деянието-причина
и закономерно следващите от него изменения в действителността извън пряко
целените. Допълнителните последици от същото деяние,
когато те са съставомерни, законодателно не са включени в пряката цел на дееца
- чл. 11, ал. 2 НК. Поради тази причина допълнителните последици, макар
обхванати от съзнанието на дееца, не са подчинени на същия психологичен
механизъм: потребност, мотивация, цел, решение, деяние и резултат, както това е
при пряко целените. Различието е съществено. Пряко преследваната цел от дееца в повечето случаи се покрива с
резултата. Формирането на целта се предхожда от проявлението
на субективно осъзнати потребности. Въз основа на тях
се пораждат мотивите и подбудите, които от своя страна конкретизират целта.
При допълнителна конкуренция на основния мотив с други допълнителни мотиви
"за" и "против" се взема решение за постигане на целта,
т.е. за осъществяване на изпълнителното деяние. Очевидна е
неизменната, взаимна вътрешна връзка между мотивите и целта. Съотношението е аналогично на кондицио сине кванон, т.е. всеки един
от тези два основни психологични елемента е невъзможен без другия, и на
следващо място - нито един умишлен човешки акт, като поведение или конкретно
действие, е невъзможен без който и да е от тях (мотиви и цел). Това важи обаче само за деяния, извършени при пряк умисъл, както и
за пряко целеният резултат при евентуалния умисъл. Посоченото
разрешение не може да се приложи за допълнително настъпилия резултат при
евентуалния умисъл най-вече поради това, че този резултат е извън пряката цел
на дееца. В този случай липсва директна и неотразима
връзка между мотивите на деянието и допълнително причинения резултат. Законодателят изрично е изключил тази връзка, защото е ограничил
волевото субективно отношение на дееца към същия резултат само до степен
допускане, като евентуално възможен наред и поради даден приоритет на пряко
целения. Ето защо, само при прекия умисъл мотивите за извършване на едно
деяние могат да бъдат въздигнати в квалифициращо обстоятелство: напр. убийство
с користни цели, за да се прикрие друго престъпление, по хулигански подбуди и
др., докато при евентуалния умисъл мотивите за деянието, причинило и
допълнителния съставомерен резултат, могат да бъдат най-различни, в т.ч. и
правно неукорими, но никога сами по себе си квалифициращо обстоятелство. При евентуалния умисъл подлежи на изследване мотивът на деянието,
предприето за постигане на пряко преследваната цел от дееца. Допълнителният резултат е съзнавана и възможна функция на основната
субективна цел на дееца. Ето защо, при евентуалния
умисъл мотивите за извършване на деянието следва да се отнесат не към реално
настъпилия допълнителен резултат, а към психологическите причини, предизвикали
изпълнението на пряката цел.
В конкретния случай престъплението е извършено от подсъдимия
Б., тъй като осъществява състава от обективна страна и е реализирано от
субективна страна именно при такъв евентуален умисъл. Същият е воден пряко от
основната си цел – да демонстрира явното си превъзходство над новия приятел на
свид. Г., с която, според него, все още е в неясни отношения, а същевременно и пренебрежително
отношение към нормите за добро поведение на обществено място, незачитане
чуждите физическа неприкосновеност, чест и достойнство, като същевременно е
предприел активни действия за постигането на тази цел, имали за резултат
причиняване на лека телесна повреда на пострадалия, в следствие грубото
нарушаване на обществения ред и изразяване на явното неуважение към обществото
от подсъдимия. Така той, воден преди всичко от чувство на ревност и яд спрямо Н.,
с оглед евентуалните му отношения с Г., и липса на всякакви задръжки, нанесъл многократни
удари с юмруци и ритници на свид. Н., пряко възприемайки, че по този начин
накърнява от една страна физическия интегритет на последния, а от друга – че
нарушава установените норми за добро поведение в обществото и забраната за
саморазправа между гражданите. Въпреки това подсъдимият се съгласил с
настъпването на този противоправен резултат, целейки директно да постигне
основната си цел – груба и арогантна демонстрация на чувството си за превъзходство
спрямо своя съперник и нежелание последният да има нещо общо с Г..
На следващо място, въз основа на гореобсъдените гласни и писмени
доказателства се налага категоричният извод, че с действията си подсъдимият М.И.Б.
е реализирал от обективна и субективна
страна състава и на престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 23.10.2017г., в с. Калояново, обл. Пловдив, се е заканил на другиго – Р.С.Н., с ЕГН ********** с убийство,
като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Изпълнителното деяние по чл.
144, ал.3 от НК, се изразява в отправяне на устна, писмена или по друг
начин закана към друго лице, че срещу него или негови близки ще бъде извършено
убийство. Необходимо е
заканата да бъде отправена именно към пострадалия (както е в конкретния
случай), за да може да стигне до неговото съзнание, като от субективна страна
деецът трябва да иска или най-малкото да допуска това.
Данните по делото сочат, че заканата обективно е възбудила основателен
страх у пострадалият Н. за осъществяване на деянието, което
е довело до промяна в поведението му непосредствено след
престъплението. От
показанията на свидетелката Б. и от заключението на
приетата по делото съдебно-психологична експертиза, се установява
по несъмнен начин, че пострадалият силно се е уплашил за живота си след
отправените му закани за убийство от страна на подс. Б., че бил силно разтреперан, стресиран, изпитал е емоционална възбуда и ситуативен
страх. Освен това не може да се приеме, че инкриминираната
закана, отправена от подсъдимия към пострадалия, не е предизвикала основателен страх и
че е била приета от последния като сериозна, формална е и е изпразнена от съдържание и да е
предизвикала у него единствено иронична реакция.Отправената от подсъдимия
закана не е несериозна, формална и изпразнена от съдържание, а реална и
сериозна закана, обективираща намерението на дееца да я осъществи –за това
говори цялостната фактическа обстановка
към мммента на отправянето й – непосредствено след нанасяне на побой на Н.,
преследването му до сградата на Общината в с. Калояново и след като същият
очевидно се е предал, лягайки на леглото в стаята на охраната в същата сграда.
От субективна
страна престъплението е било извършено от
подсъдимия Б. с пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е целял
настъпването на общественоопасните му последици, като използваните от него изрази пряко обективират заплаха, намерение, и то
категорично заявено, за посегателство върху живота на пострадалия.
Във връзка с горното съдът намира за неоснователни възраженията на
защитата. Преди всичко без съмнение деянията на подсъдимия са реализирани на обществено място – в обществено
заведение – кафе-аператив ‘‘Ревю‘‘ в с.Калояново и в сградата на общинската администрация на същото село, както и в
присъствието на трети лица – свидетелите Д., Г., О., Б.. Що се отнася до доказаността на вменените престъпления,
вече бяха изложени мотиви защо съдът намира същите за установени по изискуемия
от чл.303 от НПК начин, които тук не следва да се преповтарят.
Необходимо е да се допълни единствено, че наистина са налице причинени
увреждания и на подсъдимия Б. в резултат на действията на пострадалия Н.. Същевременно от показанията на свидетелите Д., Г. и самия Н. категорично се доказа, че тези действия на последния са в резултат само и единствено от нападението на подсъдимия
спрямо него и са целяли пострадалият да се защити, а не безпричинно да увреди
здравето на Б..
За извършеното от подсъдимия М.И.Б. престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130
ал. ал. 1 от НК, както и за това по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или
„пробация”, а за деянието по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 от НК – до шест години „лишаване от свобода”. При определянето вида и
размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съобразявайки се с целите на специалната и
генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за
предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото,
настоящата инстанция намира, че на Б. следва да
бъде наложено наказание „пробация” при условията
на чл. 55 ал.1 т.2
б.Б от НК за всяко от тях.
Според настоящия състав именно с това
наказание ще бъдат постигнати целите на горепосочената норма. Като многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства се
отчитат чистото му съдебно
минало /реабилитарен е/, частичното признание на вината и
оказаното съдействие при разследването,
особените обстоятелства, предизвикали бурната му реакция. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. Ето защо при така очертаните обстоятелство при извършване на
престъпленията от страна на М.И.Б. настоящият състав намира, че
най-подходящо е на същия да
се определи и наложи наказание ПРОБАЦИЯ в размер на ЕДНА ГОДИНА за всяко едно от престъпленията.
На основание
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК така наложеното наказание “Пробация” следва да
бъде ИЗПЪЛНЕНО чрез ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ на подсъдимия М.И.Б. ***, с периодичност
на явяването и подписване при пробационния служител или определено от
него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”.
На основание
чл. 23 ал.1 от НК на подсъдимия М.И.Б. следва да бъде наложено ЕДНО ОБЩО
НАЙ-ТЕЖКО наказание „ПРОБАЦИЯ“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в пробационните
мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС:***, с периодичност на явяването
и подписване при пробационния служител или определено от него длъжностно лице ДВА
ПЪТИ СЕДМИЧНО и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”.
Както се
посочи в началото на настоящите мотиви, непосредствено след реализиране на
престъплениета му, подс. Б. е бил задържан в РУ МВР гр. Хисар. Поради това и на
основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК
от така наложеното на подсъдимия М.И.Б. наказание ЕДНА ГОДИНА ПРОБАЦИЯ следва да бъде ПРИСПАДНАТО времето, през
което е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 23.10.2017г., като един ден задържане се счита за три дни пробация.
Иззетите по
делото веществени доказателства - 1 брой част от черен плат; 1 брой синджир от бял
метал; 1 брой парче от бял метал; 2 броя марлени тампона с биологичен материал;
1 брой парче от черен плат – предадени на съхранение на домакин при РУ на МВР- гр.
Хисаря, следва да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, а вещественото
доказателство 1 брой компактдиск марка @ work CD-R # 1441709- следва да ОСТАНЕ
по делото.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал.1 от НК и по чл. 144
ал.3 вр. ал. 1 от НК, то М.И.Б., на основание чл.189 ал.3 от НПК, следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР гр. Пловдив направените в досъдебната фаза на процеса разноски в
размер на 275.08лв. Освен това подсъдимият
следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ и направените при съдебното разглеждане на
делото разноски в размер на 70лв. – по сметка на ПРС.
Причините извършването на деянието – незачитане на установения в страната
правов ред и неприкосновеността на чуждия
телесен интегритет.
По изложените съображения Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО,
СЕКРЕТАР Н.Т.