Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Добрич, 10.10.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ
СЪСТАВ на десети септември две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АННА ВЕЛИКОВА
Секретар: Геновева Д.
Разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3752
по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, град София,
р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, с която против К.А.И. ЕГН **********
и С.Д.И. ЕГН **********,***, са предявени искове за осъждането на ответниците
да заплатят солидарно на ищеца следните суми, представляващи част от дължимите
суми по Договор за потребителски кредит HL 39149 от 12.06.2008г. и прилежащите
му допълнителни споразумения/анекси по кредитна сделка № 915302 от 17.09.2018г.
в обща размер на 7 982,91 швейцарски франка и 136,31 лева, от които:
- 7881,30 швейцарски франка
– главница за периода от 23.09.2013г. до 18.09.2018г.;
- 101,61 швейцарски франка
– банкови такси за периода от 23.09.2015г. до 18.09.2018г.;
- 136,31 лева – разноски за
периода от 22.05.2018г. до 17.09.2018г.
Претендира се законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
Сключен е Договор за потребителски кредит HL 39149 от 12.06.2008г., по
който ищецът е кредитодател, а двамата ответници – кредитополучатели (солидарни
длъжници). Банката предоставила кредит в швейцарски франкове в размер на
равностойността на 11 500 лева по курс „купува“ на банката в деня на усвояване
на кредита. Кредитополучателите се задължили да върнат кредита, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Крайният срок е 180
месеца, считано от датата на усвояване. Кредитът се погасява в швейцарски
франкове, на месечни вноски, включващи главница и лихва.
Уговорена е годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (към момента на сключване на
договора – 4,5%), валиден за съответния период на начисляване, плюс договорна
лихвена надбавка от 1,65 пункта. Лихвите се начисляват от датата на първото
усвояване на суми по кредита.
Уговорена е лихва при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта.
Уговорени са дължими такси: 1. Такса за управление - 1,5% върху
разрешения кредит еднократно, при усвояване на кредита; 2. Комисионна за
управление – 0,04% върху размера на непогасената главница, платима ежемесечно
на датата на падежа на съответната погасителна вноска; 3. Административна такса
за обработване на документи – 40 лева, еднократно при подаване на молбата за
кредит.
Кредитополучателите се задължили да направят застраховка на имота,
предоставен в обезпечение, която да подновяват всяка година до окончателното
изплащане на кредита. Банката е упълномощена и приема да заплаща всяка година
съответната премия за сключване и за подновяване на полицата, като събира
средствата служебно от сметката им. При липса на средства по сметката им към
датата на плащане на съответната премия, банката превежда сумата и увеличава с
нея задължението по договора за кредит.
Уговорени са условия за предсрочна изискуемост на кредита в чл. 18, ал.
1 и чл. 18, ал. 2 от договора и последиците от това в чл. 19 от договора.
На 12.06.2008г. е открита заемната сметка. Към датата на усвояване на
кредита курс „купува“ на швейцарския франк е 1,184700. Усвоеният кредит е 9 708
швейцарски франка.
На 25.06.2010г. между страните е подписано допълнително споразумение,
според което задълженията по договора към този момент са в следните размери:
66,71 шв.франка просрочена главница; 109,96 шв.франка просрочена лихва; 14,23
шв.франка просрочени такси и 8 951,18 шв.франка редовна главница, както и
редовна лихва с определяем размер. Страните са се споразумели за облекчен ред
на погасяване на съществуващото задължение за период от 12 месеца. Предвидени
са условията за облекчено плащане и последиците от неспазването им.
С договор за цесия от 15.07.2008г. банката е прехвърлила вземанията си
по договора в полза на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.
С договор за цесия от 12.06.2017г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е
прехвърлило обратно на банката вземането.
С покани, връчени на 30.05.2018г. по реда на чл. 46 от ГПК чрез ЧСИ
Л.Тасева, ответниците са уведомени, че вземанията по договора, прехвърлени на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, са обратно прехвърлени на банката.
С покани, връчени на 30.05.2018г. по реда на чл. 46 от ГПК чрез ЧСИ Л.
Тасева, банката уведомила ответниците, че поради неплащане на дължимите вноски
по кредита обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем, като им определила
7-модневен срок за доброволно изпълнение. Плащания не са постъпили. Банката
претендира част от дължимите суми.
Ответниците, чрез назначения им от съда особен представител, оспорват
исковете. Оспорват редовното връчване на нотариална покана за предсрочна
изискуемост. Оспорват редовно уведомяване за извършените цесии. Твърдят, че
кредитът е редовно обслужван. Кредитът не е станал предсрочно изискуем, защото
е редовно обслужван и защото банката не е връчила на длъжниците надлежно
уведомление, че е упражнила правото си да го направи изискуем предсрочно.
Уведомлението не е изрично, конкретно и недвусмислено. Банката самоволно е
променяла условията на договора, което е довело до завишаване на лихвения
процент до размери, при които лихвата надвишава главницата. Промяната на
лихвата е извършена едностранно от банката при липса на ясни критерии. В
договора не е установен ясно методът на изчисляване на лихвата, не е установена
ясна и конкретна изчислителна процедура. Навеждат възражение за неравноправност
на клаузите относно изчисляване на лихвата и увеличаване на лихвения процент.
Твърдят, че търсената сума е кумулирана и съставлява сбор от главница и лихва,
като това е налагано едностранно от банката и сочи на неравноправност на
клаузите. Твърдят, че се е стигнало до наслагване на лихви върху лихви.
Противопоставят възражение за изтекла погасителна давност за всяко едно от претендираните
вземания.
Районният съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 12.06.2008г. е сключен
Договор за потребителски кредит HL 39149 от., по който ищецът (тогава с
наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД) е кредитодател, а двамата
ответници – кредитополучатели (солидарни длъжници, съгласно чл. 1, ал. 3).
Банката е предоставила потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове
в размер на равностойността в тази валута на 11 500 лева по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита;
кредитополучателите са се задължили да върнат кредита, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора (чл. 1, ал. 1). Според
приложение № 1 към договора, съставено на основание чл. 1, ал. 2 от него, към
датата на усвояване на кредита приложимият курс „купува“ на швейцарския франк
към лева е 1,184700, като определеният размер на предоставения и усвоения лимит
е 9708 швейцарски франка. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя К.И., като усвоеният
кредит в швейцарски франкове по тази сметка се превалутира служебно от банката
в лева по търговски курс „купува швейцарски франк към лева на банката в деня на
усвояване и се превежда по открита друга сметка в лева.
Според чл. 3 от договора,
за усвоения кредит кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора
на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване, плюс договорна надбавка от 1,65
пункта. Към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4,5%; общо
договореният лихвен процент е 6,15%. Лихвите се начисляват от датата на
усвояване на кредита. Уговорена е лихва при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на сбора от
лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на
кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Съгласно чл. 3, ал. 5 от
договора действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне
и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателите за промените (нов размер на БЛП и дата, от която е в сила)
чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не
подлежат на промяна.
В чл. 4 от договора са уговорени
дължимите такси: 1. Такса за управление - 1,5% върху разрешения кредит
еднократно, при усвояване на кредита; 2. Комисионна за управление – 0,04% върху
размера на непогасената главница, платима ежемесечно на датата на падежа на
съответната погасителна вноска; 3. Административна такса за обработване на
документи – 40 лева, еднократно при подаване на молбата за кредит.
Крайният срок за
издължаване на кредита е 180 месеца, считано от датата на усвояване,
документирано с приложение № 1, съставено след изпълнение на всички условия за усвояване
на кредита (чл. 5). Кредитът се погасява в швейцарски франкове, на месечни
вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план – приложение 2
към договора (чл. 6). Уговорено е в случай, че по сметката на кредитополучателя
няма достатъчно средства в швейцарски франкове, но име средства в евро или в
евро по неговите сметки в банката, последната да извърши погасяване на кредита
с тези средства като ги изкупи служебно по курс „продава“ за швейцарския франк
за деня. Според чл. 6, ал. 3 от договора, ако по време на действие на договора
банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се
променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателите
са дали своето съгласие с подписване на договора.
Кредитополучателите са се
задължили (чл. 10, т. 5) да направят и поддържат застраховка на имота,
предоставен в обезпечение, за целия период до окончателното изплащане на
кредита. Банката е упълномощена и приема да заплаща всяка година съответната
премия за сключване и за подновяване на полицата, като събира средствата
служебно от сметката им. При липса на средства по сметката им към датата на
плащане на съответната премия, банката превежда сумата и увеличава с нея
задължението по договора за кредит (чл. 14).
Съгласно чл. 12 от договора
банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионите, които прилага при операциите си,
както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга
валута при евентуалното му превалутиране. Измененията в Тарифата и/или
приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по договора. За тези промени
банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на
интернет страницата си.
В чл. 13, ал. 2 от договора
е предвидено, че разходите за оценка на недвижимия имот, с ипотека върху който
се обезпечава изпълнението на задълженията по договора, както и всички за
учредяване/вписване, заличаване и подновяване на ипотеката, са за сметка на
кредитополучателите.
В чл. 17 от договора е
определена поредността на погасяване на задълженията по договора –
застрахователни премии, такси, разноски, комисиони, лихви, главница. Уговорени
са условия за предсрочна изискуемост на кредита в чл. 18, ал. 1 и чл. 18, ал. 2
от договора и последиците от това в чл. 19 от договора. При непогасяване на
която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е задължение по
договора от страна на кредитополучателите, банката може да направи кредита
предсрочно изискуем – изцяло или частично. При неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните (
чл. 18, ал. 2).
Съгласно чл. 28, ал. 1 от
договора, страните са се съгласили, че във всеки един момент банката има право
да прехвърли вземанията си по договора на дружества или институции от групата
на И Еф Джи Юробанк, вкл. на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Банката е поела
задължението да уведоми кредитополучателите за новия им кредитор, като
прехвърлянето ще има действие спрямо тях при уведомяването им от страна на
банката. И в този случай обслужването на кредита продължава по сметките,
открити в банката и посочени в договора.
Според чл. 30 от договора
всички уведомления и изявления във връзка с него трябва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с
телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.
При промяна на тези адреси, всяка от страните е длъжна да уведоми другата
писмено като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление,
всички съобщения, достигнали до стария адрес, се считат за получени.
Според приложение № 1 към
договора, съставено на 12.06.2008г., към датата на усвояване на кредита
приложимият валутен курс е 1,184700, което определя кредитния лимит в размер на
9708 швейцарски франка (11500 лева). От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен
на дата 23.06.2008г., като по посочената в договора сметка на кредитополучателя
К.И. е преведена сумата от 11 745,90 лева – равностойност на 9708
швейцарски франка по курс 1.20992. В таблица 2 от заключението е представен
погасителният план към договора, при спазване на който кредитополучателите
следва да върнат на банката общо 15 288,28 швейцарски франка, в т.ч.: 9708
CHF главница; 5179,88 CHF лихви; 400,40 CHF такси.
С договор за цесия от
15.07.2008г. банката е прехвърлила вземанията си по договора в полза на „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД. Двамата ответници са записани под номера 1252 и 1253 като
длъжници по договор номер HL33870 от 18.03.2008г. с дълг от
9708 CHF главница, 11,61 CHF начислени лихви, краен
падеж 23.06.2023г. Поради пълното съвпадение на съществените елементи по
договора (главница, лихва, краен падеж) следва да се приеме, че е допусната
техническа грешка при посочване на номера и датата на договора. За съобщаването
на тази цесия на длъжниците доказателства по делото не са представени.
На 25.06.2010г. между
ответниците и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, поради временни затруднения във
връзка с редовното погасяване на задълженията по кредита, е подписано
допълнително споразумение, според което задълженията по договора към този
момент са в следните размери: 66,71 CHF просрочена главница; 109,96 CHF просрочена
лихва; 14,23 CHF просрочени такси и 8 951,18 CHF редовна главница, както и
редовна лихва в определяем размер, но все още нанастъпил падеж. Кредитополучателите
са се задължили да внесат еднократно по обслужващата кредита сметка при
подписване на споразумението сумата от 100 CHF, като условие то да породи
последици и да започне периодът на облекчено погасяване. Тази сума следвало да
се отнесе за погасяване на задълженията по договора в указания в него ред, като
остатъкът след приспадането й (90,66 CHF) се преоформят служебно към главницата
по първоначалния кредит. В резултат на тази капитализация размерът на
главницата по кредита е променен на 9 798,66 CHF (така заключението на
вещото лице). Със споразумението от 25.06.2010г. страните по него са се договорили
за облекчен ред на погасяване на съществуващото задължение за период от 12
месеца, като са определили условията за облекчено плащане и последиците от
неспазването им.
Към датата на допълнителното
споразумение длъжниците са погасили общо 723,06 CHF по главницата (така
извлечение на л. 6 и заключението на вещото лице). Съгласно споразумението
дължимата главница към този момент е в размер на 9075,60 CHF (при отчитане на
платените 723,06 CHF и извършената капитализация на 90,66 CHF). След
преоформянето на дълга кредитополучателите са погасили 882,76 CHF от дължимата главница по кредита, последното плащане е от
11.02.2013г., а кредитът е в трайно просрочие от 23.02.2013г., според
заключението на вещото лице. Общо платените суми за погасяване на главницата са
1605,82 CHF, а непогасеният остатък е 8192,84 CHF. Погасените от кредитополучателите към 11.02.2013г. (последното
плащане) лихви са в размер от 3142,08 CHF.
С договор за цесия от
12.06.2017г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило обратно на банката
вземанията си по договора за кредит, описани в позиции 10 и 11 от приложение №
9 – за главница от 8192,84 CHF; лихви, такси,
застраховки в размер на 3475,98 CHF. След този дата
плащания по договора за кредит не са извършвани.
С покани, връчени на
30.05.2018г. чрез ЧСИ Л.Т., ответниците са уведомени, че вземанията по
договора, прехвърлени на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, са обратно прехвърлени
на банката. Уведомленията до всеки от двамата длъжници са изпратени на техните
постоянни/настоящи адреси, съвпадащи с посочените в договора за кредит – град
Добрич, ул. „***“ № ***. Съгласно съпроводително писмо от ЧСИ Л. Т., лицата не
са намерени на посочения адрес и са събрани сведения от съсед, че живеят на
друг адрес – ул. „***“ № ***. На този адрес са установени родителите на С.И.,
които заявили, че дъщеря им и зет им са в чужбина. Връчването е извършено на
лицето Й. Д. – племенник на С.И., живущ на този адрес, със задължение да
уведоми адресатите за получените книжа.
С покани, връчени на
30.05.2018г. чрез ЧСИ Л. Т., банката уведомила ответниците, че поради неплащане
на дължимите вноски по кредита обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем,
като им определила 7-модневен срок за доброволно изпълнение. Връчването е
извършено по същия начин, както и уведомленията за извършената обратна цесия. Плащания
не са постъпили. Банката претендира част от дължимите суми.
От заключението на вещото
лице по счетоводната експертиза се установява, че след 11.02.2013г. плащания по
кредита не са извършвани. Към датата на подаване на исковата молба ищецът е
съставил втори погасителен план към договора с актуализирани лихвени проценти и
добавена капитализация от 90,66 CHF на 23.06.2010г. Остатъкът от задължението
по главницата възлиза на 8192,84 CHF (при отчитане на
платените 1605,82 CHF), от която основна
главница от 4582,04 CHF (с лихвен процент 7,4%) и просрочена главница 3610,80 CHF (с лихвен процент 18,6%). Начислените лихви по кредита до
18.09.2018г. (подаване на исковата молба по пощата) са общо 7631,85 CHF,
платените – 3142,08 CHF, а непогасените
възлизат на 4489,77 CHF (в т.ч. редовна лихва
от 2620,96 CHF и наказателна лихва при просрочие от
1868,81 CHF). Начислени са също: такси от 635,62
CHF, от които платени 343,49 CHF и дължими 292,13 CHF; застраховки от 58,83 CHF, дължими изцяло;
нотариални такси от 136,31 лева, дължими изцяло. В т. 8 от заключението вещото
лице е посочило, че в методологията на банката за формиране на базовия лихвен
процент се съдържат компоненти , които не са достатъчно конкретно определени –
няма посочена и точно определена формула за изчисляване и конкретни данни,
които да се използват за това; не е ясно как се определя относителното тегло в
общото ниво на базовия лихвен процент и какви са количествените зависимости
между изменението на компонентите, посочени в методиката, и изменението на
базовия лихвен процент. Решенията за увеличение на базовия лихвен процент през
2008г. са следвали тенденцията на увеличение на описаните компоненти, но в
последствие не са следвали тази на намаляване. По поставена допълнителна задача
вещото лице е определило задължението съобразно първоначално уговорения базов
лихвен процент от 6,15% и дължимите такси по действащата при сключване на
договора Тарифа, при съобразяване на извършените от длъжниците плащания и
погасените с тях задължения, в три варианта:
- за целия период на
кредита – неплатеният остатък е 10 636,97
CHF, от които:
7532,70 CHF главница; 2617 CHF лихва; 292,13 CHF такси; 58,83 CHF застраховки; 136,31 лева нотариални такси;
- за периода от
23.09.2013г. до 18.09.2018г. – неплатеният остатък е 5449,90 CHF, от които: 1793,53 CHF главница; 3169,10 CHF лихва; 292,13 CHF такси; 58,83 CHF застраховки; 136,31 лева
нотариални такси;
- за периода от
23.09.2013г. до 23.06.2023г. - неплатеният остатък е 10247,10 CHF, от които:
7309,90 CHF главница; 2449,93 CHF лихва; 292,13 CHF такси; 58,83 CHF
застраховки; 136,31 лева нотариални такси.
Въз основа установеното от
фактическа страна съдът обосновава следните правни изводи:
Предявени са осъдителни
искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, чл.
4 сл. от ЗПК (отм.) чл. 121 и сл. от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Възраженията на ответниците черпят правно основание от разпоредбите на чл. 12
от ЗПК (отм.) вр. чл. 143 – 148 от ЗЗП и чл. 110 и сл. от ЗЗД.
С предявените искове се
претендира присъждане на суми по вземания за главница и за такси, произтичащи
от договорно основание - договор за кредит. Безспорно е установен сключеният
между страните договор за банков кредит, усвояването на кредитен лимит от 9708
швейцарски франка, както и извършените от кредитополучателите плащания в
изпълнение на задълженията им в общ размер от 5091,39 швейцарски франка. Задълженията
за главница и лихви, вкл. и санкционни такива, са погасявани частично с
внасяните до 23.02.2013г. суми, поради недостатъчност на предложеното
изпълнение да покрие пълния размер на вноските с възникнал падеж. Кредиторът е
погасявал както вземанията по анюитетите с настъпил падеж, така и вземанията за
санкционна лихва, формирана върху непогасената част от главницата, част от тези
анюитети, като е прилагал съответния погасителен план. Вземанията за
възнаградителна лихва, за обезщетение за забавено изпълнение и за застраховки
не са предмет на настоящето производство, доколкото от ищеца се претендира част
от вземането за главница и за такси. Доколкото се касае за извършени плащания
по силата на сключен договор, то връщането на платеното без основание (поради
нищожност на клаузи от договора) е предпоставено от отправено искане – под
формата на иск или възражение за прихващане с основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – за връщане на получено без основание. Такова искане от ответниците не е
предявено.
Възражението на
ответниците, че по отношение на тях извършеното прехвърляне на вземанията по
договора за кредит от 15.07.2008г. не е произвело действие, защото те не са
били уведомени от първоначалния кредитор, не е основателно. Независимо, че
формално длъжниците не са уведомени за сключената цесия, на 25.06.2010г. те са
осъществили договаряне с новия кредитор, което по съществото си съставлява
преструктуриране на кредитното правоотношение. Сключеното допълнително
споразумение с участието на цесионера като кредитор следва да се тълкуват като
акт, имащ характера на съгласие на длъжника с настъпилата цесия, който
принципно е допустим от закона (арг. от чл. 103, ал. 3 от ЗЗД). Наред с това
през целия период от сключване на договора за кредит и след прехвърляне на
вземанията извършените погасителни вноски са постъпвали по банковата сметка,
посочена в договора за кредит, като съответно са били прехвърляни в
патримониума на "Бългериън ритейл сървисиз" АД (няма спор). При това
положение, липсата на предшестващо уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД няма
никакво релевантно значение за правното действие на допълнителното
споразумение. Обвързващото му значение не се оспорва и от стария кредитор –
цедент (сега ищец). Установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да
съобщи извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Възражение за извършени плащания на стария
кредитор по делото не са наведени, няма и доказателства в тази насока.
Извършените на 30.05.2018г.
чрез ЧСИ Л. Тасева връчвания на уведомление за договор за цесия и на второ
такова за обявяване на задълженията по договора за изцяло предсрочно изискуеми
не са надлежни и не произвеждат правни последици. Връчването по чл. 46 от ГПК трябва
да бъде извършено на адреса по чл. 38 от ГПК – посочения адрес на адресата,
който в случая съвпада с постоянния и настоящ адреси. Това е и адресът, който
длъжниците са посочили в договора за кредит и в допълнителното споразумение към
него. Връчването на лице, което живее на друг адрес, различен от посочения в
съобщението, не е редовно. Но в хода на процеса е налице надлежно уведомление
от цедента по обратната цесия с връчването на исковата молба и приложенията към
тях на особения представител на ответниците, което съдът следва да вземе
предвид, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение №
3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. на ВКС и решение №
123/24.06.2009г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 от ГПК). С оглед приетото в решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС, ТК, I
ГО, постановено по т.д. № 193/2018г. по реда на чл. 290 от ГПК, особеният
представител е процесуален представител на ответника и той може да получи
редовно копие от исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в
това число и да получи всякакви уведомления. Уведомяването е извършено
надлежно, а ответниците не са твърдели да са направили плащания на стария
кредитор, чийто погасителен ефект да бъде съобразен от съда.
Също в хода на процеса на
ответниците, чрез особения им представител, е връчено уведомлението на
кредитора за превръщане на кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Материално-правните предпоставки за това са налице, защото по делото е
безспорно установено, че длъжниците не са изпълнявали задълженията си от
23.02.2013г. Следователно предсрочната изискуемост е настъпила на 16.01.2019г.
– едва след предявяване на исковете (в съответствие с приетото в ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС).
Клаузата на чл. 3, ал. 5 от
договора, предвиждаща, че действащият
базов лихвен процент на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне
и промените в него стават незабавно задължителни за страните, е неравноправна
по смисъла на чл.143, ал. 1, т.10 и т.12 от ЗЗП, поради което и нищожна (в
каквато насока е и противопоставено възражение от особения представител на
ответниците). В тази разпоредба на договора е предвидена възможност за
едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката спрямо
първоначално съгласувания между страните размер на лихвата, при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила
за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното
погасяване на кредита. Дори да се приеме, че кредитополучателят може да се
запознае с промените в БЛП, обявени по начина, предвиден в чл. 3, ал. 5 от
договора (на видно място в банковите салони) при липсата на договореност за
начина, по който тази промяна се отразява върху конкретните договорености между
страни в първоначално съгласувания помежду им погасителен план, съответно
предоставяне на възможност на длъжника да се запознае и приеме същата
(например, чрез приподписване на нов, актуализиран погасителен план), или да се
откаже от договора, не би могло да се приеме, че кредитополучателят разполага с
възможност да направи прогноза и/или самостоятелни изчисления за задълженията
си по договора. Базовият лихвен процент се явява определящ за размера на
възнаградителната лихва по договора, а оттам и на определената при сключване на
договора месечна вноска. От заключението на изслушаната по делото и приета без
възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в
методологията на банката за формиране на базовия лихвен процент се съдържат
компоненти, които не са достатъчно конкретно определени – няма посочена и точно
определена формула за изчисляване и конкретни данни, които да се използват за
това; не е ясно как се определя относителното тегло в общото ниво на базовия
лихвен процент и какви са количествените зависимости между изменението на
компонентите, посочени в методиката, и изменението на базовия лихвен процент.
Решенията за увеличение на базовия лихвен процент през 2008г. са следвали
тенденцията на увеличение на описаните компоненти, но в последствие не са
следвали тази на намаляване. Казаното е относимо и към разпоредбата на чл.12 от
договора, даваща възможност на банката по време на действие на договора
да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които
прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита при
евентуалното му превалутиране, предвиждайки че измененията влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за
страните. С оглед на това и като съобразява липсата на посочени и представени
от страна на ищеца надлежни доказателства за индивидуално уговаряне на
оспорените клаузи на договора, касаещи определяне на размерите на
възнаградителната лихва, както и другите плащания по договора, извън
главницата, съдът приема, че разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и чл. 12 от процесния
договор са нищожни и не пораждат действие. Ето защо в отношенията между
страните при определяне на дължимите възнаградителни и санкциониращи (при
забава) лихви и такси за управление по повод предоставения кредит приложение
следва да намерят първоначално уговорените между страните лихвени проценти.
Тази недействителност не може да бъде санирана от подписаното допълнително
споразумение от 25.06.2010г.,с което е извършена и капитализация на неплатени
лихви (недопустима според приетото в решение № 66 от 29.07.2019г. по т. дело N
1504 по описа за 2018г. на ВКС, ТК, ІІ отделение). Още повече, че погасителният
план към допълнителното споразумение не е подписан от кредитополучателите. При
това положение следва да се съобрази погасителния план към първоначалния
договор за кредит при определяне размера на дължимата главница за периода от
23.09.2013г. до 18.09.2018г.
След като предсрочната
изискуемост е настъпила на 16.01.2019г., а не преди подаване на исковата молба,
изискуемото задължение на ответниците за неплатена главница в периода от
23.09.2013г. до 18.09.2018г. възлиза на 3169,10 швейцарски франка (па таблица 1
от първоначалното заключение на вещото лице) и само до този размер искът следва
да бъде уважен. Това е така, защото с исковата молба ищецът изрично е посочил
периода, за който претендира неплатената главница. Предсрочната изискуемост е
настъпила на 16.01.2019г. и към тази дата ответниците дължат пълния размер на
задължението за главница, но предмет на настоящия спор, съобразно заявения петитум,
е главницата за периода от 23.09.2013г. до 18.09.2018г. и само за нея съдът
следва да се произнесе.
Като кредитополучатели
ответниците дължат заплащане на всички такси за учредяване/вписване,
подновяване и заличаване на ипотеката, която се учредява за обезпечаване на
вземанията по договора за кредит (чл. 14, ал. 2 от договора). От заключението на
вещото лице се установява, че сметката на ответниците е задължена със сумата от
136,31 лева нотариални такси. Но тези нотариални такси се претендират от ищеца
не като такива по чл. 14, ал. 2 от договора. Това следва от периода, за който
са начислени – от 22.05.2018г. до 17.09.2018г. Вероятно се касае за такси по
връчване на уведомленията на ответниците (посочени в исковата молба като
разноски), но те не са нотариални такси (нотариални покани не са изпратени,
макар и да са именовани така, а са изпратени уведомления чрез ЧСИ). По делото
не са представени доказателства за извършване от банката на претендираните
разноски и следователно това вземане не е доказано по своето основание.
От заключението на вещото
лице по допълнително възложената му задача се установява, че дължимите по
договора за кредит банкови такси са в размер на 292,13 за периода от
23.09.2015г. до 18.09.2018г. Ищецът претендира сума в по-малък размер, поради
което искът подлежи на уважаване изцяло.
За вземанията, предмет на
настоящото дело, погасителната давност не е изтекла. Исковата молба е изпратена
по пощата на 18.09.2018г., което се установява от клеймото на приложения към
делото пощенски плик.
Договорът за заем не е с
периодични плащания - при него е налице едно неделимо плащане. В случай, че е
уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части, но това не превръща договора
в такъв за периодични платежи, а отделните вноски представляват частични
плащания по договора. Затова вземането за главница се погасява с изтичане на
петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, а не с тригодишния срок по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. В този смисъл - Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 523/2011 г., III г. о., ГК.
Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В случая давността за всяка вноска от главницата
започва да тече от деня, в който е настъпил падежа на тази дължима вноска.
Първата неплатена вноска по главница е от 23.09.2013г. и към датата
18.09.2018г. петгодишният давностен срок не е изтекъл за нея и за всяка
следваща вноска. Възражението не е основателно и главницата в размер от 3169,10
швейцарски франка е дължима.
По отношение на таксите
следва да се приложи кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като таксите за управление на кредита съставляват периодични плащания.
Съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД и неговите основни и задължителни характеристики са
изяснени в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Прието
е, че това са повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В мотивите към тълкувателния акт е посочено, че правопораждащите
юридически факти могат да бъдат различни, поради което не е възможно да бъдат
изброени всички видове периодични плащания, като две от тях - вземанията за
наем и лихви, законодателят е посочил примерно в разпоредбата на чл. 111, б.
"в" ЗЗД. Банковите такси се претендират за периода от 23.09.2015г. до
18.09.2018г. и за тях тригодишният срок на погасителната давност не е изтекъл.
Възражението е неоснователно.
По всички изложени
съображения предявените искове следва да бъдат уважени отчасти – за главница в
размер на 3169,10 швейцарски франка, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба, и за банкови такси в размер на 101,61 швейцарски франка,
съответно подлежат на отхвърляне в останалата им част – за горницата над
3169,10 швейцарски франка до претендираните 7881,30 швейцарски франка главница
и за 136,31 лева разноски.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ищецът има право на разноски, съответно на уважената част от исковете, а
именно на сумата от 1279,37 лева (от общо направените разноски – 561,28
държавна такса; 950 лева за особен представител на ответниците; 1141,15 лева
възнаграждение за един адвокат; 500 лева депозит за вещо лице, съгласно
приложени по делото документи).
Водим от изложеното,
Районният съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.А.И.
ЕГН ********** и С.Д.И. ЕГН **********,***, солидарно да платят на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, град
С., р-н В., ул. „****“ № *** следните суми, представляващи част от дължимите суми по Договор за потребителски кредит HL 39149
от 12.06.2008г. и прилежащите му допълнителни споразумения/анекси по кредитна
сделка № 915302 от 17.09.2018г.:
- 3169,10 швейцарски
франка – главница за периода от 23.09.2013г. до 18.09.2018г., ведно със
законната лихва от 18.09.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск в частта за разликата
над 3169,10 швейцарски франка до претендираните 7881,30 швейцарски франка за периода от 23.09.2013г.
до 18.09.2018г.;
- 101,61 швейцарски
франка – банкови такси за периода от 23.09.2015г. до 18.09.2018г;
- както и 1279,37 лева - разноски по водене на
делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, град София, р-н Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, против К.А.И. ЕГН ********** и С.Д.И. ЕГН **********,***,
иск за осъждане на ответниците солидарно да платят на ищеца сумата от 136,31 лева – разноски за периода от 22.05.2018г. до 17.09.2018г.,
дължими по Договор за потребителски кредит HL 39149 от 12.06.2008г. и
прилежащите му допълнителни споразумения/анекси по кредитна сделка № 915302 от
17.09.2018г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.