№ 417
гр. Велико Търново, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110200726 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателката Г. С. С. е обжалвала чрез процесуален представител
НП № 24-1275-000825/16.04.2024 г. на началник на сектор „ПП“ към ОДМВР-
В.Търново, с което за нарушение по чл. 137б, ал. 1 от Закон за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП й е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
В съдебно заседание чрез процесуален представител жалбоподателката
поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не заема становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН серия GA №
1231145/31.03.2024 г. и НП № 24-1275-000825/16.04.2024 г. на началник на
сектор „ПП“ към ОДМВР-В.Търново съдът констатира нередовности относно
задължителните реквизити по чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1, пр. 2 и т. 5 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5, пр. 1, пр. 3 и т. 6 от ЗАНН, което обосновава правен извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
В разглеждания казус контролният и наказващият органи са допуснали
съответно в АУАН и НП пороци по чл. 42, т. 4, пр. 1, пр. 2 и т. 5 от ЗАНН и чл.
1
57, ал. 1, т. 5, пр. 1, пр. 3 и т. 6 от ЗАНН, визиращи съответно описание на
нарушението, на неговите фактически обстоятелства и виновно нарушените
законови разпоредби. В описателната част на АУАН и НП фактически се
претендира извършено нарушение от жалбоподателката, изразяващо се в
превозване без обезопасителна система на деца на задната седалка на
конкретно инидивидуализиран като марка, модел и регистрационен номер лек
автомобил. Това нарушение цифрово е квалифицирано и подведено под
нормата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП. Допуснато е несъответствие между
фактическо и юридическо формулиране на нарушението. Нормата на чл. 137б,
ал. 1, т. 1-5 от ЗДвП не съдържа фактически състав на обективирано
съставомерно поведение и субективно отношение към него, изискващо
ангажиране на административнонаказателната отговорност на субекта на
деянието чрез налагане на санкция съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.
10 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 137б, ал. 1, т. 1-5 от НК има за предметно
съдържание класификация по групи на системите за обезопасяване на деца в
зависимост от тяхното тегло. От описателната част на АУАН и НП не става
ясно дали лекият автомобил е бил оборудван със система за обезопасяване,
която да не е била използвана при осъществен превоз на деца или въобще да
не е бил оборудван с такава система. Липсва описание на категорията МПС,
не е посочен броят на превозваните деца, същите не са индивидуализирани
като възраст, височина и тегло. Тази непълнота във фактологията на казуса не
позволява и преквалификация на деянието в същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част на
нарушението и подвеждането му под фактическите състави на някоя от
нормите на чл. 137в, ал. 1-3 от ЗДвП или чл. 137д, ал. 1 от ЗДвП.
Констатираните пороци в АУАН и НП не могат бъдат санирани на етап
съдебно следствие, доколкото не се касае за доказателствен дефицит, който да
може да бъде преодолян чрез събирането и оценката на нови доказателства.
Допуснатите пороци са съществени, тъй като нарушават правото на защита на
санкционирания субект да научи за какво точно нарушение му е наложено
наказание, срещу какво следва да се защитава, какви доказателства да
ангажира в подкрепа на защитната си позиция. По този начин в
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно без да се налага обсъждане по същество.
Правните доводи на жалбоподателя за възможното приложение на чл. 28
от ЗАНН не могат да бъдат споделени от настоящата съдебна инстанция. Това
е така, защото съгласно чл. 189з от ЗДвП чл. 28 от ЗАНН е неприложим в
случаите на нарушения по ЗДвП.
При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има процесуалният
представител на жалбоподателката – адвокат Б. Х. З. – ВТАК. Адвокатът е
2
представил договор за правна защита и съдействие, в който е посочено че
договореното възнаграждение е безплатно съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и се
претендира плащане на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА на 500 лева
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна е
направила възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар.
Съдът приема, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото и
неговата продължителност на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК ОДМВР-В.Търново следва да бъде осъдена
да заплати на процесуалния представител адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП №24-1275-000825/16.04.2024 г.
на началник на сектор „ПП“ към ОДМВР-В.Търново, с което на
жалбоподателката Г. С. С. за нарушение по чл. 137б, ал. 1 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП й
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Осъжда ОДМВР-В.Търново да заплати на процесуалния представител
на жалбоподателката Г. С. С. – адвокат Б. Х. З. – ВТАК 400 лева разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
щаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3