ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 01.11.2021г.
Варненският административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 2374 по описа за 2021 год.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 166, ал. 2 АПК, вр. чл. 217, ал. 2 ЗУТ.
Образувано е по искане
„БЕЛВЕКС“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Република,
сграда на МЦ-Младост, представлявано от Веска Марешка - управител за спиране на
допуснато по закон изпълнение на Заповед № ДК-02-ВН-20 /19.10.2021 г. на
Началника на РДНСК Варна за премахване на преместваем обект: „заведение за
бързо обслужване", находящ се в ПИ с идентификатор 10135.2572.203 по КККР
на гр. Варна, представляващ морски плаж „Кабакум Север 1“, изключителна
държавна собственост.
В искането се твърди, че осъществяването
на допуснатото предварително изпълнение би причинило непоправими вреди както в
имуществената сфера на молителя, така и в тази на трето лице. В тази връзка се
излага, че молителят не е поръчвал, изработвал или поставял на плажа отредения
за премахване обект. Твърдят, че обектът се стопанисва от „Тием Варна Бийч”
ООД, което е поръчало, проектирало и поело разходите по изработването и
поставянето му на плажа, че „Белвекс“ ООД погрешно е посочено в Заповедта като
собственик на обекта и адресат на задължението да го премахне.
Като особено важен интерес за молителя
е наведено твърдението за вероятно унищожаване на чуждо имущество на значителна
стойност, т.к. преместваемият обект, предмет на Заповедта е собственост на
„Тием Варна Бийч“ ООД. Според наложените в искането доводи, собственикът на
обекта ще може да претендира стойността на това имущество, което според
изложените твърдения е на стойност около 50 000 лева. В случай на принудително изпълнение на
заповедта сторените за сметка на бюджета на компетентните органи разходи ще
бъдат събрани впоследствие от молителя, в качеството му на адресат на
заповедта, на основание чл. 57а, ал. 9 ЗУТ. Доколкото „Белвекс“ ООД не било
собственик на обекта, не го е поставяло на плажа, не следва да е адресат на
Заповедта и на задължението за премахване на обекта. В случай че му бъде
наложено изпълнението на Заповедта, дружеството ще стори разноски за
демонтиране на обекта в размер най-малко от 13 550 лева, а общата сума на
разходите, в случай че Заповедта бъде отменена и се наложи и повторно монтиране
на обекта на плажа е в размер на 60 073,70 лева. По изложените доводи от страна
на „Белвекс“ ООД се твърди, че предварителното изпълнение на Заповедта ще му
причини трудно поправима, а в някои хипотези и непоправима вреда.
След преценка на материалите по делото, съдът
приема от фактическа страна следното:
По силата на Договор за наем с
държавата №Т-РД-35- 12 от 15.09.2020 година
„Белвекс” ООД е титуляр на правото да ползва морски плаж „Кабакум Север-
1” представляващ ПИ с идентификатор 10135.2572.203 по КККР на гр. Варна.
Със Заповед № ДК-02-ВН-20
/19.10.2021 г. на Началника на РДНСК Варна е разпоредено премахване на
преместваем обект: „заведение за бързо обслужване", находящ се в ПИ с
идентификатор 10135.2572.203 по КККР на гр. Варна, представляващ морски плаж
„Кабакум Север 1“, изключителна държавна собственост. С разпоредбата по т. 4 е
предвидено при неизпълнение доброволно на заповедта в предоставения срок да
бъдат предприети принудителни действия, съгласно чл. 57а, ал. 7 ЗУТ.
От служебно изисканата и
представена от адм. орган преписка по издаване на същата липсват данни тя да е
надлежно съобщена на адресата.
От страна на молителя не се
твърди, а и от служебно извършена справка в деловодната система на
Административен съд Варна не се установи наличието на образувано производство
по оспорване на Заповед № ДК-02-ВН-20 /19.10.2021 г. на Началника на РДНСК
Варна.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът, след като се запозна с доказателствата,
представени от жалбоподателя и ответника, както и след извършването на служебна
справка в деловодството на съда, намира жалбата срещу предварителното
изпълнение на Заповед № ДК-02-ВН-20 /19.10.2021 г. на Началника на РДНСК Варна
за недопустима. Независимо, че същата е депозирана в законоустановени срок и от
надлежна страна - адресат на акта, не са налице предпоставките на чл. 166 ал.
4, вр. ал. 2 АПК.
Предварителното изпълнение на
административния акт е допуснато по силата на чл. 217 ал. 1 т. 11 ЗУТ, според която разпоредба
жалбите и протестите против заповеди по чл. чл. 57а, ал. 3 (на което основание
е издадена и процесната заповед) и чл. 57а, ал. 9 не спират изпълнението. Това
означава, че производството се развива по реда на чл. 166 АПК, като в случая
посоченият законов текст дерогира суспензивния ефект на жалбата, предвид
нормата на ал. 1 на чл. 166 АПК. Искането за спиране се разглежда по реда и при
условията на чл. 166 ал. 4, вр. ал. 2 АПК. Съгласно същите съдът може да постанови
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, като
задължителна процесуална предпоставка обаче за това е обжалването на самия
административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на
закона. При всяко положение на делото, до влизане в сила на решението, по
искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато
по силата на закона.
Без да има съдебно оспорване,
съдът може да спре предварително изпълнение, но само в хипотезата на чл. 60 ал.
1 АПК (когато не е допуснато по силата на закона, а е по разпореждане на
административния орган), която в случая не е налице.
В случая молителят не е
установил наличието на висящо съдебно производство по оспорване на процесното
разпореждане. Данни за това няма и в административната преписка, а и след
извършена проверка в деловодната система, съдът не констатира образувано
съдебно производство против процесната заповед. В случай, че предстои подаване
на жалба срещу административния акт, засегнатата страна може да поиска спиране
на предварителното изпълнение на процесната заповед в производството по
разглеждането й.
При това положение искането за
отмяна на предварителното изпълнение на разпореждането е недопустимо и следва
да се остави без разглеждане.
По тези съображения и на
основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „БЕЛВЕКС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Република, сграда
на МЦ-Младост, представлявано от В. М. - управител за спиране на допуснато по
закон изпълнение на Заповед № ДК-02-ВН-20 /19.10.2021 г. на Началника на РДНСК
Варна за премахване на преместваем обект: „заведение за бързо обслужване",
находящ се в ПИ с идентификатор 10135.2572.203 по КККР на гр. Варна,
представляващ морски плаж „Кабакум Север 1“, изключителна държавна собственост,
със срок за доброволно изпълнение един месец от датата на получаване на
заповедта.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението
до страните.
Административен
съдия: