Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..../26.07.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-7 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Павлинка
Славова, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 2346 по описа за
2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове на „Г.” ООД срещу „З.А.“ АД, както следва: с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ
(отм.) за сумата от 247 939,33 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие – злоумишлен пожар на недвижим
имот - сграда „С.С.К.„Д.”, находяща се в имот №217028, местност „Идимирли”,
Северна индустриална зона в землището на гр. Хасково, заедно с намиращите се в
имота стоки, ведно със законната лихва от 06.03.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, а
на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 76 060,35 лева – мораторна
лихва за забава за периода от 04.03.2014г – 06.03.2017г.
В исковата молба се
поддържа, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ С.С.К.„Д.”,
находящ се в имот №217028, местност „Идимирли”, Северна индустриална зона в землището
на гр. Хасково. Имотът, заедно със съхраняваните в него стоки били застраховани
съгласно полица индустриален пожар № 13 350/0801C/002886 от 01.10.2013г. при
ответното дружество, като издадената полица покривала застрахователния риск,
посочен в клауза В – вандализъм, вкл.злоумишлен пожар и злоумишлена експлозия. Застрахователната
сума по посочената полицата е 200 000,00 лв. за застрахованите непроизводствените
сгради и 1 700 000,00 лв. за застрахованите в обекта стоки. Полицата
била издадена със срок на покритие от 12 месеца за периода от 02.10.2013г. до
01.10.2014г. На 28.02.2014г. бил извършен умишлен палеж на застрахованата
сграда, в следствие на което били претърпени имуществени вреди. „Г.” ООД
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие с уведомление за
щета по застраховки на имущества от 04.03.2014г, за което е образувана щета № 350
14 05801 00002. С констативни протоколи от 05.03.2014г., 14.03.2014г.,
28.03.2014г., 20.08.2014г. и 27.08.2014г, са съставени от представители на
застрахователя, застрахования и вещи лица, са констатирани причинените от
пожара щети, като с последните два протокола е установен размера на увредените
стоки. Щетите са подробно разбити по пера и стойност в уточнителната молба от
27.03.2017г (лист 61-66 от делото на ОС-град Пловдив) и справката по чл. 366 ГПК, находяща се на лист 37-75 от делото на ОС-град Пловдив. Въпреки
представените доказателства по щета „З.А.“ АД не е заплатил дължимото от него
застрахователно обезщетение. За вредите от забавеното изпълнение ищецът счита,
че последния дължи и обезщетение в размер на законната лихва. По изложените
съображения се иска осъждането на ответника.
С отговора на исковата
молба ответника „З.А.“ АД оспорва иска. Счита сключения застрахователен договор
за нищожен, тъй като застрахования обект несъществува. В полицата и Приложение-въпросник
за застраховане на имущество по застраховки „Защитено имущество и Индустриален
пожар” застрахования имот е индивидуализиран както следва: административен адрес:
гр. Хасково – Северна индустриална зона – Стрелбище; година на построяване
1990г.; разгърната застроена площ на обекта – 280,00 кв.м.; вид на конструкцията
– железобетонна; вид на покривната конструкция – железобетонна и стоманена.
Описан по този начин имотът се различава от този в исковата молба, където той е
посочен като „Спортен стрелкови център – „Д.”“, находящ се в Северна
индустриална зона на гр. Хасково, който се състои от магазин за оръжие, магазин
за ловно облекло, склад, офиси, кафене и обособена жилищна площ на последния
етаж, със застроена площ от 398 кв.м. и разгърната застроена площ от 795 кв.м.,
който е строен въз основа на разрешение за строеж от 2001г и е въведен в
експлоатация през 2006г. Евентуално се твърди, че горното съставлява съзнателно
неточно обявяване на обстоятелства за застрахования обект от значение за риска,
за които писмено са поставени въпроси от застрахователя. Отделно се твърди, че
ищецът не е обявил, че в застрахования обект се извършва търговска дейност,
подлежаща на специален разрешителен режим и съответно специални изисквания към
устройството и охраната на обектите за съхранение и търговия с оръжие,
боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия; че не се охранява с
въоръжена охрана; че няма монтирана пожароизвестителна и пожарогасителна
инсталация. Посочва, че не ответника не би сключил договора, ако беше
установено че тези изисквания не се спазват, а ако те са се спазвали е щял да
сключи договора при други условия. Твърди и че застрахованият не е изпълнил
задължението си за ограничаване на вредите от застрахователното събитие. Смята,
че ищецът не е съхранявал стоките в специални заключващи се каси, както и че
останалите след пожара стоки не са подсушени, поради което са корозирали. Исковете
се оспорват и по размер, при възражения: претенцията на ищеца за
строително-възстановителни дейности и ремонтни операции, както и стойностите за
материали и ремонтни дейности са многократно завишени; налице е
подзастраховане, поради което обезщетението следва да се определи според
съотношението на застрахователната сума и действителната/възстановителната
стойност, поради което, в случай че не се установи наличие на право на пълен
отказ от изплащане, то следва да обезщетението да се намали с 80%. Оспорва настъпването,
евентуално степента на вредите по представена от ищеца справка по чл.366 ГПК. Позовава
се на изтекла погасителна давност като твърди, че от деня на настъпване на
застрахователното събитие (28.02.2014г) до деня на подаване на исковата молба
(06.03.2017г) са изминали повече три години, каквото е давността за процесната
главница. Оспорва исковете за мораторна лихва. Претендира разноски.
Ищеца в
допълнителна искова молба оспорва твърденията на ответника за наличието на
изтекла погасителна давност, като се позовава на разпоредбата на чл.378, ал.9
от КЗ, предвиждаща спиране на давностните срокове за времето до постановяване
на официалния отказ от страна на застрахователя. Оспорва твърдението за липса
на идентичност между застрахования и увредения обект, поради това че до
исковото производство застрахователят не е релевирал такова възражение. Твърди,
че е уведомил застрахователя, че в застрахования обект ще бъдат съхранявани експлозиви
и лесно запалими материали, за което са му представени и всички изискани от
него документи. Счита, че не е имал задължение да осъществява жива охрана на
застрахования обекта, тъй като последният няма статут на склад. При това положение
изискванията на закона могат да бъдат изпълнение и посредством сключения
договор за охрана със СОТ. Оспорва твърдението на ответника, че не е изпълнил
задължението си за предпазване на застрахованото имущество от вреди, поради
необезопасяване и съхранение на оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в
специални заключващи се каси, като твърди че такова изискване е предвидено само
за физическите лица. Задължението за пожарна безопасност на обекта следва да се
приеме за изпълнено предвид издаденото за обекта Становище за разрешаване
ползването на строежите на основание чл.112, т. 6 от ЗМВР във вр. с чл. 177 от ЗУТ. Оспорва твърдението на ответника, че е налице подзастраховане, тъй като в
застрахователния договор липсва изрична клауза за това.
С допълнителен
отговор ответникът поддържа наведените възражения и оспорва възраженията на
ищеца в допълнителната искова молба.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
По делото не е спорно, че страните са подписали
застрахователна полица „Индустриален пожар”, за обект, недвижим имот, находящ
се на адрес гр. Хасково, Северна индустриална зона, със срок на действие от 00,00ч.
на 02.10.2013г. до 24,00ч. на 01.10.2014г. Определената застрахователна сума е
в размер на 200 000 лева за непроизводствената сграда и 1 700 000лв.
за стоките в сградата. С договора за застраховка е покрит риск „В” –
вандализъм, вкл. злоумишлен пожар и злоумишлена експлозия. Към договора за
застраховка се прилагат и общите условия на застрахователя към този момент,
както и Предложение/Въпросник за застраховане на имущество по застраховки
защитено имущество и индустриален пожар, където застрахования обект е описан
като непроизводствена сграда, находяща се в гр. Хасково, Северна индустриална
зона – стрелбище, построена през 1990г. с разгърната застроена площ от 280
кв.м. В приложението е посочено още, че сградата е с вид конструкция: железобетонна
и покриваната конструкция е стоманено железобетонна; че има дадени предписания
от служба ПАБ, ДНСК, полиция или др., които са изпълнени; че сградата разполага
с 4 пожарогасителя; че редовно се проверява пожарогасителната и
пожароизвестителната система; че най-близката служба до ПАБ е на разстояние 10
км. с време за пристигане 10 мин; че в помещенията има експлозивни или леснозапалими
материали, без да се посочва вида им; че обектът се охранява със СОТ; че видът
на заключването е секретно; че в обекта се извършва търговска дейност, без да
се посочва каква.
От приложените по
делото строителни книжа (разрешение за строеж №125/09.08.2011г; протокол за
годност за ползване на строежа ; разрешение за ползване №СТ-12-728/09.10.06г;
проект на С.С.К.„Д.“) се установява, че ищеца „Г.” ООД е собственик на сграда „С.С.К.„Д.””,
със застроена площ 398,00кв.м. и разгърната застроена площ 795,00кв.м., находяща
се в поземлен имот с пл.№217028, местност „Идимирли”, Северна индустриална
зона, гр. Хасково. Сградата е изградена въз основа на разрешение за строеж №183/11.06.2001г.,
съгласно одобрен архитектурен проект и обяснителна записка към него и е
въведена в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-12-728 от 09.10.2006г.
Преди изграждане на тази сграда имотът е имал статут на земеделска земя, върху
която няма данни да е има изградени други постройки и в частност такива към
1990г с разгърната застроена площ от 280,00 кв.м.
За упражняваната от
ищеца търговска дейност с оръжие, боеприпаси и пиротехнически изделия е
издадено Разрешение №125/09.08.2011г. в сила до 09.08.2016г., издадено от
КОС-ГДОИ-МВР.
Съгласно становище
с рег.№344, екз.№1 от 11.04.2006г. издадено от МВР, ПАБ – гр.Хасково, „С.С.К.„Д.”
е изпълнен в съответствие с изискванията за пожарна безопасност и може да бъде
въведен в експлоатация.
На 01.01.2014г.
ищцовото дружество е сключило със „С.***” ООД договор за охрана на обект „С.С.К.„Д.”
със сигнално-хранителна техника /СОТ/ и сили за реагиране. Към договора са
подписани и протоколи за поставяне на охранителната техника.Представени са и
гаранционните им карти.
По делото не е
спорно, че на 28.02.2014г. в обект „С.С.К.„Д.”, находящ се в град Хасково,
Северна индустриална зона, със застроена площ 398,00кв.м. и разгърната
застроена площ 795,00кв.м избухва умишлен, причинен от неизвестен извършител,
най-вероятно с цел прикриване на извършени по-рано кражби на стоки от
намиращите в комплекса магазини. За палежа е образувано ДП №25/2014г по описа
на ОД на МВР Хасково, което е спряно, поради неразкриване на извършителя с
постановление от 27.09.2016г. на прокурор към РП-Хасково.
За
застрахователното събитие ответното дружество е уведомено от ищеца и е
образувана преписка по щета № 35014080100002 от 04.03.2014г.
На увредения имот и
стоки е направен оглед, от представители на застрахователя и застрахования, за
което е съставен Констативен протокол от 05.03.2014г., с който е констатиран
увредения обект – оръжеен комплекс, който се състои от магазин за оръжие,
магазин за ловно облекло, склад, офиси, кафене и обособена жилищна част.
Установява се, че най-засегнати от пожара са двата магазина, като са опушени и
изгорени са коридори, стълбище, трети жилищен етаж и склад, а най-силно
засегнати са стоките в двата магазина, като има единично запазени бройки на
обувки и якета. Установява се, че неизвестните извършители са откраднали
неизвестен брой и вид оръжие. Тотално са унищожени шкафове в които са се
съхранявали боеприпаси, оръжие и пиротехника.
На 14.03.2014г. е
съставен констативен протокол след извършен оглед, с който се установява, че
оръжията не са прибирани в складово помещение или метални каси като е направен
контролен оглед за желани подмени на стъклени витрини в магазина за дрехи и
аксесоари и е направен опис на увреденото имущество.
На 20.08.2014г. е
съставен констативен протокол след извършен оглед за установяване на
количеството увредена стока, съгласно който увредената стока е предоставена в
насипно състояние, в кашони, поради което не е извършено преброяване, както и
че част от вещите са корозирали, поради това че при гасене на пожара са измокрени,
а не изгорени и не са взети мерки за тяхното почистване и смазване. С протокола
е дадено задължително предписание за сортиране на увредените стоки, за които се
претендира обезщетение до 27.08.2014г.
На 27.08.2014г. е
съставен констативен протокол след оглед, с който се установява количеството
увредени стоки, както следва: патрони нарезни -32 418бр., гладкоцевни
патрони – 104 008бр., батерии – 59бр., римски свещи – 25 бр., пиратки – 10
бр., ракети – 11бр., бенгалски огън – 6 стека, конфети – 27 бр., бинокли-13бр.,
оптични устройства – 23 бр., ловни палта – 5 бр., обувки – 18 бр., ловно обекло
– 10% от претендираното. На 28.08.2014г. е съставен констативен протокол след
оглед, с който се установява че е сменена стъклопакетна витрина пред ролетна
щора разположена на височина около 3 метра, поради това че те били изпочупени.
Посочва се, че застрахования ще подменя изцяло PVC, поради това че при монтаж
на новите стъклопакети на места е налице стопяване на уплътнителите.
С писмо от 17.09.2015г.
„З.А.“ АД отказва изплащане на застрахователно обезщетение, поради невъзможност
да се установи стойността на стоките към момента на събитието, поради това че
представената документация за съхранение на оръжия, боеприпаси, взривни
вещества и пиротехнически изделия е непълна и не е водена съгласно изискванията
на Наредба Iз-895 от 01.04.2011г. и поради това че при извършените огледи не са
констатирани увредени стоки, които да отговарят на размера на претенцията на
застрахования. Като основание за отказа се посочва и липсата на въоръжена
охрана на обекта.
Съгласно заключението
на СТЕ, стойността на строително-монтажните работи – труд и материали,
необходими за отстраняване на щетите по Спортен стрелкови център „Д.” е в
размер на 50 542,13 лв. с ДДС, определено на база средно пазарни цени на
СМР към месец март 2014г. и констатираните видове и количества работи от огледа
на място съгласно описанието на обекта по констативните протоколи, съставени от
представителите на страните. Стойността на увреденото обзавеждане е в размер на
25 292,68 лева с ДДС. Действителната стойност на имота към настъпване на
застрахователното събитие възлиза на 390 454,00 лева без ДДС. Коефициентът
на подзастраховане е 0,46. При този
коефициент, обезщетението в хипотезата на подзастраховане възлиза на 23249,38
лева с ДДС.
От заключение на
СТОЕ се установява, че пазарната стойност на артикулите, за които има пазарни
цени е средно в размер от 50 259,56 лв., а за оценка на процесните вещи,
за които липсват пазарни цени се предлага сумата от 121 844,96 лв. Общият
размер на унищожените вещи е в размер на 172 104,52 лв. Размерът на
лихвата от датата на събитието до завеждане на делото е в размер на
52 884,42 лв.
Въз основа на така
установените по делото факти съдът намира исковете за неоснователни по следните
съображения:
Събраните по делото
доказателства безспорно установяват валидното пораждане и съществуване на твърдяното
от ищеца застрахователно правоотношение за обект негова собственост,
представляващ непроизводствена сграда, находяща се в гр. Хасково, Северна
индустриална зона, Спортен стрелкови център „Д.”. Обстоятелството, че сградата
като площ и година на построяване е обявена по различен начин във въпросника към
застрахователната полица не може да обоснове извод за нищожност на сключения
договор за застраховка. Това е така, защото за да е нищожен договора за
застраховка същият следва да е сключен при липса на застрахователен интерес.
Теоретично
застрахователният интерес се определя от отношението на застрахования към
определени имуществени или неимуществени блага, при увреждането на които от
събитието, визирано от застрахователния риск, биха настъпили вреди за
застрахования. В имущественото застраховане такива блага са правото на
собственост и ограничените вещни права, но също така и облигационните вземания
по договори, сключени между застрахования и трето лице, както и
извъндоговорната отговорност на застрахования. Преценката за наличието на
застрахователен интерес се извършва спрямо застрахования и с оглед на
конкретната застраховка /така Решение № 109 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. №
91/2009 г., I т. о., ТК, /.
При така дадената
дефиниция, процесния застрахователен договор се явява сключен при наличие на
застрахователен интерес за застраховащия. По делото е безспорно установено, че
към сключване на застраховката, ищецът е собственик на имот, съставляващ „С.С.К.„Д.”,
находящ се в поземлен имот с пл.№217028, местност „Идимирли”, Северна
индустриална зона, гр. Хасково. След като е собственик на имота, повреждането
или унищожаването му, ще се отразят неблагоприятно в неговия патримониум. Обектът,
за който е сключена застраховката е описан като недвижим имот, находящ се на
адрес гр. Хасково, Северна индустриална зона, а във Въпросника за застраховане
на имущество, е уточнено, че обектът представлява непроизводствена сграда,
находяща се в гр. Хасково, Северна индустриална зона – стрелбище. При това
положение е очевидно, че интересът на застраховащия, е да застрахова за
посочените в полицата рискове, собственото си имущество, което се намира на
територията на град Хасково, Северна индустриална зона и представлява непроизводствена
сграда, което при погиване или увреждане би се отразило отрицателно на неговия
патримониум. Следователно сключения застрахователен договор е валиден и е
произвел целеното от страните правно действие. Вида на конструкцията на
сградата, нейния обем, начина и на ползване също са от значение за
застрахователния договор, но не оказват влияние върху действителността му.
Последните следва да бъдат отчетени при преценката дали и до колко може да бъде
изключена или намалена отговорността на застрахователя при настъпване на
застрахователното събитие.
По делото няма
спор, че на 28.02.2014г в следствие на умишлен палеж е увредено и унищожено
имуществото на ищеца находящо се в „С.С.К.„Д.”. Палежът съставлява покрит риск
по сключената между страните застраховка. А от представените констативни
протоколи и заключенията на СТЕ и СОЕ, се установява, че в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия риск ищецът търпи вреди. Стойността на
строително-монтажните работи – труд и материали, необходими за отстраняване на
щетите по сградата, вещото лице по СТЕ определяне на 50 542,13 лв. с ДДС, съгласно
средно пазарните цени на СМР към месец март 2014г. и констатираните видове и
количества работи от огледа на място. А пазарната стойност на увредените от
пожара стоки вещото лице по СТОЕ определя на 172 104,52 лева.
Спорен е въпросът
дали е налице основание за застрахователят да откаже плащане на уговореното
застрахователно обезщетение.
Според ответникът съзнателно
неточно са обявени обстоятелствата относно годината на построяване на сградата,
нейния обем и вида на конструкция. За съзнателно неточно обявени, отчетникът
счита и обстоятелствата, че в застрахования обект ищецът извършва търговска
дейност, подлежаща на специален разрешителен режим и съответно специални
изисквания към устройството и охраната на обектите за съхранение и търговия с
оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, с каквито той не
разполага; че обектът не се охранява с въоръжена охрана; че няма монтирана
пожароизвестителна и пожарогасителна инсталация. Тези обстоятелства както се
посочи и по-горе са от съществено значение за застрахователя, тъй като въз
основа на тях той определя стойността на застрахователната премия, условията
при които поема риска, прави преценка дали и какви предписания да даде на
застраховащия. По делото безспорно се установява, че във въпросника към
застрахователната полица застрахования обявява, че застрахования обект: е построена
през 1990г., е с разгърната застроена площ от 280 кв.м.; че сградата е с вид
конструкция: железобетонна и покриваната конструкция е стоманено железобетонна.
А от строителните книжа, се установява, че сградата построена въз основа на
разрешение за строеж от 2001, въведена е в експлоатация през 2006г, застроената
й площ е 398,00кв.м., разгърната застроена площ - 795,00кв.м.; конструкцията е стоманобенонна,
а покривът се състои от дървени греди монтирани осово през 133 см. Следователно
по отношение на тези обстоятелства е налице съзнателно неточно обявяване.
Останалите
твърдения на ответника за съзнателно неточно обявени или премълчани обстоятелства
съдът намира за неоснователни. В свидетелство на декларираните във въпросника
отговори, ищецът представя Разрешение №125/09.08.2011г. в сила до 09.08.2016г.,
издадено от КОС-ГДОИ-МВР за упражняване на търговска дейност с оръжие,
боеприпаси и пиротехнически изделия е издадено; Становище с рег.№344, екз.№1 от
11.04.2006г. издадено от МВР, ПАБ – гр.Хасково, че „С.С.К.„Д.” е изпълнен в
съответствие с изискванията за пожарна безопасност и може да бъде въведен в
експлоатация и договор от 01.01.2014г. сключен със „С.***” ООД за охрана на
обект „С.С.К.„Д.” със сигнално-хранителна техника /СОТ/ и сили за реагиране. Отделно
от това във въпросника е посочено, че в помещенията на обекта, за който се
сключва застраховката ще се съхраняват експлозивни или леснозапалими материали,
че с тях ще се извършва търговска дейност и че охраната им ще се осъществява
със СОТ. Декларираното е достатъчно за преценка на застрахователя дали да
извърши оглед или не на обекта, дали да даде предписание за извършване на
допълнителна охрана на имота или не. След като не е извършил оглед и не е дал
допълнителни предписания, последният е приел /съгласил се е/ да носи риска при
тези условия и не може в последствие да релевира възражения за неточното им
обявяване.
Съзнателно неточно
обявените обстоятелства дават право на застрахователя да развали договора, при
тяхното установяване – чл. 189, ал.1 от КЗ (отм.). По делото не се твърди и не
се установява, до настъпване на застрахователното събитие, застрахователят да е
развалил договора. При това положение, той може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение само ако докаже, че съзнателно точно обявените
обстоятелства оказват влияние върху настъпването на събитието (чл. 189, ал.4,
изр.1 от КЗ (отм.)). Доказателства, че неточно обявените обстоятелства са
способствали за настъпване на събитието, по делото не са сочени и не са
събирани. Не се установява и неточно обявените обстоятелства да са оказали
въздействие за увеличаване размера на вредите (чл. 189, ал.4, изр.2 от КЗ
(отм.)).
Следователно
неточно обявените обстоятелства не дават основание на застрахователя да намали
дължимото застрахователно обезщетение.
Застрахователят
твърди и че застрахованият не е взел мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, тъй като не е осигурил жива охрана на склада, каквато
изискване има съгласно Наредба №Iз-895/01.04.2011г;
не е поставил оръжията и боеприпасите в специални заключващи каси; а след
настъпване на събитието не ги е подсушил и съхранил.
Съгласно Законът за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия търговията
с оръжие взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/е под
разрешителен режим. Лицата, които искат да търгуват с взривни вещества, трябва
да разполагат със складове за съхранение, собствени или наети на територията на
Република България, а онези, които искат да търгуват с оръжия и боеприпаси
и/или с пиротехнически изделия, трябва да разполагат със складове и/или с
търговски обекти на територията на Република България /чл. 35, ал.2 от ЗОБВВПИ/. В зависимост от количеството на взривните
вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия Наредба № Iз-895/01.04.2011г. предвижда различни изисквания за складовите,
респ. търговските помещения, за начина на подреждането на стоката; изискванията
за витрините и касите, в които те следва да се съхраняват. Различна са
изискванията за охрана като съхранението на взривните вещества, на
огнестрелните оръжия и на боеприпасите в складовете се осъществява с въоръжена
охрана, а в търговските обекти - със СОТ (чл. 45, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ).
Изпълнението на тези законови изисквания по делото не е установено. Въпреки
това, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение само
ако установи, че настъпването на събитието е в причинна връзка с неизпълненото
задължение. Такива доказателства по делото не са събрание, поради което и съдът
не може да приеме, че наличието на жива охрана би предотвратило настъпването на
палежа или че съхранението на оръжията в каси и витрини, би ограничило или
предотвратило настъпването на вредите. По делото не са събрани доказателства и
за твърдяното неизпълнение на задължението на застрахования да съхрани
застрахованото имущество след настъпване на събитието. Единствено индиции в
тази насока има констативен протокол от 20.08.2014г., където е отразено, че от
страна на застрахования не са взети мерки за почистване и смазване на
измокрените оръжия. В констативния протокол няма данни за броя и вида на
стоката, която е прието, че не е съхранена правилно. Тя не е разграничена от
стоката увредена в следствие на пожара. Следователно и тези възражения на
ответника не могат да се приемат за основателни.
Основателно е
възражението на ответника за подзастраховане поради разликата в действителната
стойност на застрахования обект към момента на подписване на застрахователната
полица и определената от страните застрахователна сума. Съгласно чл. 205, ал. 1 КЗ (отм.) ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната
стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, обезщетението
следва да се определи според съотношението между застрахователната сума и
действителната стойност. Съгласно заключението на СТЕ действителната стойност
на имота към настъпване на застрахователното събитие възлиза на 390 454,00
лева без ДДС. При това положение коефициентът на подзастраховане е 0,46, при който
коефициент, обезщетението за вредите по сградата в хипотезата на подзастраховане
възлиза на 23 249,38 лева с ДДС.
Ответникът не
твърди и не доказва плащане на застрахователното обезщетение. Основателно е
възражението му за давност. Съгласно чл. 197 КЗ /отм./ правата по
застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие. Събитието настъпва на 28.02.2014г и
към 06.03.2017г, когато е подаден исковата молба, тригодишния давностен срок е
изтекъл. Извод в различна насока не следва от възражението на ищеца, че
приложение в случая следва да намери разпоредбата на чл. 378, ал.9 от КЗ. Разпоредбата
на § 31 от ПЗР на КЗ (2016) не препраща към разпоредбата на чл. 378, ал. 9
относно спирането на давностния срок, при заварените от новия кодекс
застрахователни правоотношения. Това е така, защото съгласно Кодексът за
застраховането (2016г) допустимостта на съдебната защита е предпоставена от
провеждане на предварително извън съдебно производство пред застрахователя,
който следва да откаже изрично или да не се произнесе по претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение в определения в закона пределен срок
за това. При действието на КЗ (отм, но явяващ се приложимото материално право
към сключване на полицата и настъпване на събитието), няма предвидено
производство пред застрахователя и срок за неговото произнасяне. Искът за
реално изпълнение може да бъде предявен без да се изкачва отговора на
застрахователя дали смята претенцията за основателна или не. Затова и
разпоредбата на чл. 197 КЗ (отм.) предвижда, че давността за този иск започва
да тече от настъпване на застрахователното събитие.
С оглед изложеното искът
по чл. 208, ал.1 от КЗ (отм.) се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване по давност на главното задължение, погасяват се и акцесорните
вземания за лихва, дори давността за тях да не е настъпила. Следователно
неоснователен е и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторни лихви,
поради което и той следва да се отхвърли изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на
делото право на разноски има само ответникът, който доказва направата на такива
за адвокатско възнаграждение в размер на 6 478,00 лева.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „Г.” ООД, *** и съдебен адрес:***, офис 4, предявени срещу „А.“ АД, ЕИК*******с адрес: гр. София, ул. „*******№
2, както следва: с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ
(отм.) за сумата от 247 939,33 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие – злоумишлен пожар на
недвижим имот - сграда „С.С.К.„Д.”, находяща се в имот №217028, местност
„Идимирли”, Северна индустриална зона в землището на гр. Хасково, заедно с
намиращите се в имота стоки, ведно със законната лихва от
06.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 76 060,35 лева –
мораторна лихва за периода от 04.03.2014г – 06.03.2017г.
ОСЪЖДА „Г.” ООД, *** и съдебен адрес:***, офис 4, да заплати на „А.“ АД, ЕИК*******с
адрес: гр. София, ул. „*******№ 2 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6 478,00 лева – разноски за
производството.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: