Определение по дело №33858/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32461
Дата: 1 август 2025 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20221110133858
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32461
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110133858 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от ищеца И. Д. И. с искане за изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските.
Претендира да му бъдат присъдени разноски, сторени в производство по обезпечение
на бъдещ иск. Твърди, че не е било спорно, че по ч.гр.д. № 31002/2022 г. на СРС, 176 състав
е било допуснато обезпечение на бъдещ иск за процесното вземане в размер на 13500 лева,
което е било обжалвано от ответника и потвърдено от СГС. Представя доказателства, като
твърди, че с доклада по делото съдът не му е указал, че не сочи доказателства, като не е
извършил и служебна справка за делото.
Оспорва размера на присъдените в полза на ответника разноски, като твърди, че се
доказва извършването на разноски в размер на 700 лева за двама адвокати, поради което
следва да се присъди пропорционална на уважената част от половината от тази сума.
Постъпило е становище по молбата от насрещната страна, с което се излагат
аргументи за нейната неоснователност.
Оспорва се да е безспорно обезпечителното производство, като твърди, че ищецът не
е навел твърдения и не представил доказателства за това производство, вкл. не е посочил
номера му и не е установил да е представил доказателства за разноските до приключване на
това производство.Поддържа в този смисъл, че е налице пропуск на страната, а не грешка на
съда, която да може да бъде отстранена по реда на чл. 248 ГПК.
Поддържа, че не е налице основание за изменение на решението и в частта на
присъдените му разноски, тъй като реално защитата му е реализирана от един адвокат.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал.1
ГПК и е спазено изискването на чл. 80, ал.1 ГПК.
1
Разгледана по същество молбата съдът намира за неоснователна.
С решението по делото, съдът е разпределил отговорността на страните за разноски
съобразно развитието на производството и изхода на спора.
По възражението за присъждане на разноски за производство по чл. 390 ГПК
С исковата молба ищецът е представил договор за правна и защита и съдействие от
10.05.2022 г., сключен между ищеца и адв. Г. См.с предмет: обезпечение на бъдещ иск по чл.
30, ал. 3 срещу Я. Д. И., съгласно който ищецът е заплатил в брой в деня на подписване на
договора сумата от 1000 лева. С исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на
„всички такси и разноски по производството“, като в приложенията, описани в исковата
молба по т. 11 към печатно изписаното „пълномощно“ с ръкописен текст с химикална паста
е изписано „и ДПЗС“.
Със списъка на разноските по чл. 80 ГПК, представен от ищеца в последното открито
съдебно заседание, е направено искане за присъждане на разноски в размер на 1000 лева –
адв. възнаграждение за производството по обезпечение на бъдещ иск.
Предвид посоченото поведение на ищеца съдът намира за неоснователни
възраженията му, че е следвало с доклада да му се указва, че не сочи доказателства за
воденото обезпечително производство. С доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК
съдът дължи указания как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, а съгласно ал. 2 – за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства. Към
този момент съдът въобще не е бил сезиран с искане за присъждане на разноски за
обезпечение на бъдещ иск, за да се разсъждава изобщо има ли задължение дава указания във
връзка с доказване на разноските по реда на чл. 146 ГПК.
Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване
на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като
привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението /така изрично - т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС. Отговорността на ответника за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по спора, но само ако е
възникнала такава. Предпоставките за основателност на исковата претенция са различни от
предпоставките за основателност на молбата за допускане на обезпечение, съответно ако
обезпечение не е допуснато поради липса на обезпечителна нужда или когато
обезпечителната мярка, избрана от ищеца е била неподходяща, разноските за
обезпечителното производство следва да останат в негова тежест, независимо, че искът му е
уважен. Следователно за да бъде осъден ответника за разноски за обезпечение на бъдеш иск
следва съдът да е сезиран надлежно с искане за присъждането им, да са представени
своевременно доказателства за извършването им и да е била уважена молбата по чл. 390
ГПК.
В случая ищецът е направил искане за присъждане на разноските в производство по
обезпечение на бъдещ иск в представения списък по чл. 80 ГПК, като видно от представения
2
договор за правна защита и съдействие от 10.06.2022 г. е извършил разноски в размер на
1000 лева за обезпечение на бъдещ иск. Не се установява обаче нито че е била подадена
молба за обезпечение именно на настоящия иск, нито че е била уважена. Това обстоятелство
не може нито да се предполага от съда, нито да се приема за безспорно предвид липсата на
изявления на ответника в този смисъл. Не се доказва и че доказателството за извършени
разноски е било представено по обезпечителното дело. Съгласно посоченото тълкувателно
решение отговорността за разноски се реализира именно в исковото производство, това
обаче не означава, че доказателствата за извършването на разноските не следва да бъдат
представени в обезпечителното производство. Напротив за да се приеме, че разноските са
направени в обезпечителното производство, следва да се представят доказателства за това до
приключване на това производство, тъй като въпреки че присъждането им зависи от изхода
на спора по същество, това производство е отделно от исковото /в този смисъл Определение
№ 396/28.07.2017 по дело № 729/2017 на ВКС, ТК, I т. о. /. В настоящия случай ищецът не е
направил искане за прилагане на делото по чл. 390 ГПК, а с оглед състезателното начало в
гражданския процес служебното му изискване или служебната справка в електронната
система /както предлага ищеца/ е недопустимо.
Представените едва с молбата по чл. 248 ГПК доказателства са несвоевременно
ангажирани след приключване на съдебното дирене и не следва да бъдат коментирани, като
по горепосочените съображения съдът намира, че непредставянето им своевременно не се
дължи на допуснато от съда процесуално нарушение. Следва обаче за пълнота да се посочи,
че видно от молбата по чл. 390 ГПК молителят /ищец в настоящото производство/ е
представил пред съда единствено пълномощно, но не и договора за правна защита и
съдействие от 10.06.2022 г., който е представил едва в настоящото производство, т.е. след
приключване на обезпечителното производство с изгоден за него краен съдебен акт.
По възражението за присъдените в полза на ответника разноски
Неоснователни са доводите на ищеца, че неправилно е прието, че от ответника е
платена сума в размер на 1620 лева, а не 700 лева. Видно от договора за правна защита и
съдействие от 10.01.2023 г., ответникът е уговорил с адв. Владимир Хаджиев и адв. Р. К.
оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в представителство пред СРС, 118-ти
състав по гр. Д. № 33858/2022 г. при договорено възнаграждение в размер на 1620 лева.
Записано в договора е, че е платена сумата от 700 лева в брой. Видно обаче от разписка,
представена от ответника в последното о.с.з., на 05.04.2024 г. е заплатена на адв. Р. К. и
сумата 920 лева – представляваща неизплатена част от адвокатско възнаграждение по ДПЗС
от 10.01.2023 г. Поради това и общият размер на сторените, доказани и поискани разноски е
именно посочения в решението – 1620 лева.
Неоснователно е и възражението, че съдът е следвало да определи възнаграждение за
един адвокат в размер на половината от сумата по договора. От факта, че в договора за
правна защита и съдействие е уговорено едно общо възнаграждение за двама адвокати, не
следва извод, че посочената в договора сума се дължи по равно за работата на двамата. В
този случай се дължи такава част от уговореното адвокатско възнаграждение, която
3
съответства по размер на дължимото адвокатско възнаграждение за един адвокат. В този
смисъл е константната практика на ВКС, например определение № 2155 от 30.04.2024 г. по
ч. гр. д. № 523 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 110 от 21.03.2014 г. по гр. д. №
58 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 478 от 09.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2911 от
2020 г. на ВКС, ГК, , III г. о. и др.
В случая от съдържанието на договора за правна помощ не следва и извод за
диференцираност, хонорарът на двамата процесуални представители е общ и съответства по
размер като за един адвокат. В тази връзка съдът преценява, че уговореното и заплатено от
ответника адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на
производството по предявените два обективно съединени иска с обща цена 13500 лева, в
рамките на което производство са събрани множество писмени доказателства и са
проведени три открити съдебни заседания, прието е заключение на вещо лице и са
разпитани трима свидетели. Освен това възнаграждението е в приблизително същия размер
на това, заплатено от ищеца (1600 лева), поради което и очевидно е в рамките на стойността
на предлаганата адвокатска услуга при условията на свободен избор и конкуретност на
адвокатските услуги. Следователно не е налице да бъде намалено заплатеното от ответника
възнаграждение нито по възражение за прекомерност, нито по съображения за броя на
адвокатите, страни по договора.
По изложените съображения съдът намира, че е разпределил отговорността за
разноски в съответствие с изводите по същество на спора и развитието на производството,
поради което не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 277143/30.08.2024 г. по чл. 248 ГПК от И.
Д. И. за изменение в частта за разноските на Решение № 15408/08.08.2024 г. по гр.д.
33858/2022 г. на СРС, 118 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4