Р Е
Ш Е Н
И Е № …..
Гр. София, 18.07.2019 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна П.
при секретаря
Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 8758 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 379728/05.04.2018 г. на СРС, 34 с
- в, по гр. д. № 62884/2016 г. И.Е.К., с ЕГН ********** е осъден да заплати на „С.-Б." ООД, с ЕИК *******,
на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД суми, с включен в тях ДДС, за имоти, находящи се в гр. София, на тържище за месо, риби и птици
„С.-Б.“, бул. „*******, както следва :
- по договор за наем от 08.10.2015 г. на
складово помещение с № 147, находящо
се в гр. София, на тържище за месо, риби и птици „С.-Б.“, бул. „*******, с площ
от 114 кв. м., сумата от 3 003. 99 лв. - наемна цена по договор
за наем от 08.10.2015 г. на складово помещение с № 147, за периода м. 02.2016 г.,
м. 04.2016 г. и м.05.2016 г.; сума в размер на 180 лв. -
такса за сметоизвозване за склад № 147 за периода от
01.05.2016 г. до 31.05.2016 г.; сума в размер на 120 лв. -
такса за охрана за склад № 147 за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г.; сума
в размер на 12 лв. - цена за консултантски услуги за периода от
01.04.2016 г. до 30.04.2016 г.; сума в размер на 213. 60 лв. -
цена за извършени услуги с електрокар; сума в размер на 144 лв. -
цена за извършена услуга по измиване на склад с № 147 с пароструйка
и препарати;
- по договор за наем от 19.10.2015 г.
на складово помещение с № 224, с площ от 80 кв. м., сума в размер
на 454.
80 лв. - разходи за електрическа енергия за периода от 01.11.2015
г. до 01.01.2016 г.; сума в размер на 1 152. 84 лв.
- наемна цена за периода от 16.12.2015 г. до 15.01.2016 г.; сума в размер на 13. 90 лв. -
разходи за вода за периода от 01.01.2016 г. до
31.01.2016 г.;
- по договор за наем от 15.01.2016 г. на хладилен тунел с
№ 11, с площ от 54 кв. м., сума в размер на 19. 08 лв. -
остатък от неплатена наемна цена за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. и
- по договор за наем от 12.02.2016 г.
на част от складово помещение с № 227, с площ от 80 кв. м. - сума в размер на 738. 22 лв.
- остатък от неплатена наемна цена за периода от 01.05.2016 г. до
31.05.2016 г.,
ведно със законните лихви върху всички главници, считано от 03.11.2016 г. - датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1 289. 51 лв. - разноски за производството пред СРС.
С решението
е отхвърлено предявеното
от И.Е.К., с ЕГН ********** срещу „С.-Б.“ ООД, с ЕИК ******* възражение за
прихващане на общия размер на вземанията с вземане в размер на 4 928. 40 лв.,
представляващо авансово платена сума по договор за наем от 08.10.2015 г. на
складово помещение с № 147, с площ от 114 кв. м.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника И.Е.К.,
чрез особения му представител адв. А..
В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалния закон, без да се обсъдят събраните по
делото писмени и гласни доказателства в тяхната цялост. Съдът е отказал да
събере доказателства относно представителната власт на лицето подписало
допълнителните споразумения за прекратяване на догорите за наем от името на
ответника като пълномощник, като по този начин не се е доказало наличието на прекратителното основание по договорите в посочените по
допълнителните споразумения срокове. Не е изяснен момента на прекратяване на
договорите по взаимно съгласие, както и изразяването на взаимно съгласие за
прекратяване на договорите. При липса на съгласие, предложението за
прекратяване на договорите не се смята за прието, поради което не е ясен
момента на настъпване на прекратяването.
Излагат се доводи, че поради неяснотата на момента на прекратяване на
договорите, претенциите за заплащане на наеми, консумативи, такси и разходи по
тях са неоснователни и недоказани. Част от претендираните
разходи за ползване на електрокар, измиване с пароструйка
и препарати не са доказани по основание. Излага се, че неоснователно съдът не е
уважил и направеното от ответника възражение за прихващане на авансови вноски
по договора за наем о т 08.10.2015 г. Моли да се отмени решението и да се
отхвърлят исковете.
Въззиваемата
страна ищецът - „С.-Б.“ ООД, чрез представителя си,
оспорва въззивната жалба в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано и съобразено с всички събрани по делото
доказателства, в това число - с приетата пред СРС ССч,
която не е оспорена от ответника. Дължимите от ответника суми за наем, такси,
консумативи и разноски са доказани по безспорен начин с приетите писмени
доказателства. Правилно СРС е отхвърлил искането на особеният представител на
ответника за представяне на доказателства за представителната власт на лицето М.К.,
което е подписало като пълномощник допълнителните споразумения за прекратяване
на договорите за наем, тъй като то е било несвоевременно заявено. Такова искане
не е направено в отговора на исковата молба. Поддържа, че възражението за недължимост на наем, такси, консумативи и разноски по
договора за наем поради неяснота на момента на прекратяване на договора е
неоснователно. Дори договорът да не е бил прекратен наемодателят може да
претендира всички дължими и изискуеми суми по него до датата на подаване на
исковата молба. Задълженията на ответника са доказани и дължими и исковете
законосъобразно са били уважени от СРС. Моли решението да се потвърди. Не
претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
В оспореното решение районният съд
се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД - за заплащане на наемна цена,
консумативни разноски и такси за отдаден под наем имот.
В съответствие с правомощията си по
чл. 269 ГПК по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо
постановено. По законосъобразността на решението съдът е ограничен до
възраженията по жалбата на ответника. Настоящият състав намира, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която съдът не намира за
необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, въз основа на възможността
по чл. 272 ГПК.
Според общата норма на чл. 232, ал.
2 ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща освен наемната цена и разходите свързани с
ползването на вещта, каквито безспорно се явяват консумативите за ползване на
наетия имот.
Основателността на
предявените искове е поставена в зависимост от проведено от ищеца доказване (по смисъла
на чл. 154, ал. 1 от ГПК), че между страните са съществували облигационни наемни правоотношения,
по четири договора за наем, в чието съдържание са включени задължения за
заплащане както на наемна цена, така и на консумативни разходи, такси и
разноски в претендираните размери.
По общите
правила за разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да докаже освен наличието на валидно
сключени договори за наем, така и предаване на вещите, предмет на договорите наем на наемателя, както и да
установи факта, че са ползвани консумативи и услуги в определен вид и на
определена стойност. В тежест на ответника е да установи правоизключващите
си възражения, в това число - за извършено погасяване чрез плащане. Указания в
посоченият смисъл са дадени на страните с доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК от СРС, по който те не са имали възражения.
Във връзка с доводите по въззивната жалба за неправилност и незаконосъобразност на
решението, настоящият състав приема следното :
От
обсъдените подробно доказателства от СРС се установява, че между страните по
делото са сключени общо четири договора за наем, за обекти, находящи
се в гр. София, на тържище за месо, риби и птици „С.-Б.", бул. „*******, както
следва : 1. договор за наем от
08.10.2015 г. с предмет - складово помещение с № 147, с площ от 114 кв. м. и
допълнителни споразумения към него; 2. договор за наем от 19.10.2015 г., с
предмет складово помещение с № 224, с площ от 80 кв. м. и допълнително
споразумение; 3. договор за наем от 15.01.2016 г. на хладилен тунел с № 11, с
площ от 54 кв. м. и допълнителни споразумения към него и 4. договор за наем от
12.02.2016 г. на част от складово помещение с № 227, с площ от 80 кв. м. и
допълнително споразумение към него.
Във всеки от
договорите (чл. 4) ответникът е поел задължения да заплаща по банков път месечна наемна цена за всеки кв.
м. наета площ до 10 - то число на текущия месец, като съгласно чл. 5 от
договора в същият срок ответникът се е задължил да заплаща фактурираните
консумативни разходи, свързани с експлоатация на наетия обект - електроенергия,
вода и др.
Съгласно чл. 7, т. 7 от първия договор от 08.10.2015
г. ответникът е поел и задължения да заплаща такса за охрана в размер на 100
лв. (без включен ДДС) до 10-то число на месеца и по банков път; по чл. 7, т. 9 е
поел задължения да плаща сума в размер на 150 лв. (без включен ДДС), ежемесечна
такса за сметоизвозване до 10-то число на месеца, за
който е плащането по банков път. С допълнителното споразумение от 20.10.2015 г.
по този договор, ответникът се задължил да заплаща и ежемесечна такса за
консултант в размер на 10 лв. (без включен ДДС), считано от 01.11.2015 г. до
5-то число на месеца, за който е плащането, в главната каса на ищцовото дружество или по банков път.
Ответникът
не е оспорвал в производството обстоятелството, че владените върху процесните
недвижими имоти, предмет на четирите договора, му е предадено.
В
допълнителните споразумения към четирите договора за наем страните са постигнали договореност сключените
между тях договори да бъдат прекратени по взаимно съгласие, считано от
посочените в споразуменията дати – съответно 01.06.2016 г., 15.01.2015 г.,
01.06.2016 г. и 11.05.2016 г.
Единственото
възражение на особения представител на ответника, поддържано пред настоящият
състав, е по оспорване на представителната власт на лицето подписало
споразуменията, като пред СРС направено оспорване на допълнителните
споразумения по реда на чл. 193 ГПК. СРС основателно и в съответствие с
процесуалния закон не е уважил възражението във връзка с оспорване на споразуменията
като направено извън предвидения срок по чл. 131 ГПК. Настоящият състав също
намира, че оспорването не е своевременно заявено в срока за отговор на исковата
молба от страна на особения представител. Освен това оспорването не променя
крайния изход от спора, тъй като претенциите касаят дължимост
на суми за наеми, консумативи, такси и др. поети от ответника с основните
договори и в срока им на действие, а не извън него.
Въззивният съд споделя изводите
на СРС, че от доказателствата се установява настъпване изискуемостта на
задълженията по четирите договора, в които е уговорено заплащане на наемна цена
и консумативи до 10-то число съответния месец по банков път. Не са ангажирани
доказателства за изпълнение на задълженията на ответника.
Размерите
на задълженията за наем, консумативи, такси и разходи, поети с всеки от
четирите договора, се установяват и от приетата и неоспорена от страните ССчЕ, която съдът намира за обективна и също кредитира. Според него по договорите са налице
неизпълнени от ответника задължения както следва :
- по договора за наем от 08.10.2015 г.
на складово помещение с № 147 незаплатената от ответника сума възлиза на 3 673. 59 лв., в това число :наемна цена от 3
003. 99 лв. (с включен ДДС) - за м. 02.2016 г., м.04.2016 г. и м. 05.2016 г.; сума от
180 лв. (с включен ДДС) - такса за сметоизвозване за
този склад за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г.; сума от 120 лв. (с
включен ДДС) - такса за охрана за склада за същия периода; сума от 12 лв. (с
включен ДДС) - цена за консултантски услуги за периода от 01.04.2016 г. до
30.04.2016 г. (съобразно уточнението, направено в съдебно заседание от
15.03.2018 г.); сума от 213. 60 лв. (с включен ДДС) - цена за извършени услуги
с електрокар и сума в размер на 144 лв. (с включен ДДС) - цена за извършена
услуга по измиване на склад с № 147 с пароструйка и
препарати. Заплащането на задълженията е поето с договора за наем.
- по договора от за наем от
19.10.2015г. на складово помещение с № 224, незаплатената от ответника сума
възлиза на 1 621, 54 лв. която се
разпределят по следния начин: наемна цена в размер на 1 152. 84 лв.(с включен
ДДС) за периода от 16.12.2015 г. до 15.01.2016 г.; разходи за електрическа
енергия в размер на 454. 80 лв. (с включен ДДС) за периода от 01.11.2015 г. до
01.01.2016 г.; сума в размер на 13. 90 лв. (с включен
ДДС) - разходи за вода за периода от 01.01.2016 г. до
31.01.2016 г.
Според
експертизата по третия договор за наем от 15.01.2016 г.- на хладилен тунел с № 11, незаплатената от
ответника сума възлиза на 19. 08 лв. и представлява
остатък от неплатена наемна цена за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. По
четвъртия договор за наем от 12.02.2016 г. на част от складово помещение е №
227, незаплатената от ответника сума възлиза на 738. 22 лв. - остатък от неплатена наемна цена за периода от 01.05.2016
г. до 31.05.2016 г.
При тези доказателства основателно СРС
е приел исковете за доказани в установените от ССчЕ
размери на задълженията
Относно
възражението за погасяване чрез прихващане на задълженията със сумата от 4 928. 40 лв. - авансово
платена сума по договор за наем от 08.10.2015 г. и с оглед възраженията във въззивното производство, настоящият състав намира следното
:
В практиката се разграничават
хипотезите на материалноправно прихващане и на съдебно прихващане, като насрещно възражение срещу вземането на ищеца по
иска за погасяване
на двете вземания до размера на по-малкото от тях.
При материалноправното прихващане по чл.
103, ал. 1 ЗЗД, двете насрещни вземания трябва да са
еднородни, ликвидни и изискуеми към момента
на изявлението за компенсация, от който момент
двете вземания се считат за
погасени. Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия исков
процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо. Приема се, че в тази хипотеза на
съдебно прихващане погасителния ефект настъпва след като
влезе в сила решението, тъй като от този
момент вземането става ликвидно и безспорно. (в този смисъл решение № 113 постановено по гр. дело № 1274/2013 г., ГК, ІІ
г. о. на ВКС решение
№ 35 от 25.07.2017 г. по т.
д. № 3164/2015 г., т. к., І ТО)
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на СРС, че възражението за прихващане на
ответника не е доказано, а от там е неоснователно.
Следва
да се сподели извода на СРС, че съгласно чл. 4, ал. 4 от договора за наем от
08.10.2015 г. на складово помещение с № 147, ответникът се е задължил да
заплати на ищеца авансово 2 наемни месечни вноски - първата в деня на
подписване на договора и втората, платима разсрочено на четири равни вноски до
30.11.2015 г. В чл. 4, ал. 5 от договора е предвидено, че при прекратяване на
договора, внесените авансови наемни месечни вноски се приспадат от ответника от
последните произтичащи от договора плащания на наемателя.
От
извършения преглед на счетоводните записвания, експертът е установил, че
първата авансова вноска не е внесена от ответника, а за втората авансова вноска
са издадени три броя фактури от ищеца, като само по една от тях (фактура с №
**********/20.11.2015 г.) ответникът е извършил частично плащане на 600 лв. Вещото
лице е констатирало, че с тази сума са намалени общите задължения на ответника
по неплатените фактури. Експертът изрично е посочил, че е взел предвид всички
извършени плащания по договора от 08.10.2015 г. и общият размер на
незаплатената сума възлиза на 3 673. 59 лв., разбити по пера по - горе в
мотивите на решението.
Следователно
по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа възражението на ответника,
че е заплатил авансово сума в размер на 4 928. 40 лв., по договор за наем от
08.10.2015 г., с която се твърди, че може да се извърши прихващане и
възражението му основателно е отхвърлено.
Доколкото решаващите изводи на
настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, като
постановено при правилно приложение на материалния закон. Този извод се отнася
и до решението в частта по разноските.
По
разноските пред СГС : Доколкото
жалбата няма да бъде уважена, право на разноски има ищеца. Доколкото той не
претендира разноски за тази инстанция, такива не се присъждат в негова полза.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 379728/05.04.2018 г. на СРС, 34 с - в,
по гр. д. № 62884/2016 г.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.