О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№……..
гр.Шумен, 31.01.2023г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен съдия: Христинка Д.
като разгледа докладваното от съдията АД № 28 по описа за 2023г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на М.П.С., С.Д.С., Р.Ц.В. и И.Л.В., със съдебен адрес ***, против Решение
на АС от 27.01.2023г. на ШУ „Епископ К.Преславски“ и Решение на ФС към ФПН от
20.01.2023г. на ШУ „Епископ К.Преславски“.
Оспорващите твърдят,
че решенията са постановени неправомерно, при грубо незачитане на закона, на
професионалната и академичната етика, същите са неправилни, нецелесъобразни,
поради което настояват за отмяната им.
Наред с това заявяват,
че съществува опасност решенията да бъдат изпълнени на 01.02.2023г., с което
биха се засегнали техните права и законни интереси като преподаватели и като
академичен състав, в това число и трудовоправните им отношения, включително би
бил нарушен нормалният ритъм на работа по вменените им трудови задължения.
Предвид изложеното молят съда да спре изпълнението на обжалваните решения до
произнасянето с окончателен съдебен акт.
Шуменският
административен съд след анализ и преценка на представените писмени
доказателства и като съобрази становището на страните, намира настоящата жалба
за процесуално недопустима, поради следните съображения:
Предмет на
оспорване са:
I. Решение на
Академичния съвет на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ по
т.1.1. от Протокол № РД-05-06-27.01.2023г., с което на основание чл.30, ал.1,
т.3а от Закона за висшето образование (ЗВО) се закрива катедра „География,
регионално развитие и туризъм“ към Факултета по природни науки на ШУ „Епископ
К.Преславски“, считано от 01.02.2023г., поради намалената численост на
академичния ѝ състав и несъответствието ѝ с изискването на чл.26д,
ал.1 от ЗВО (т.1.1.1.) и се разпорежда администрирането и обучението на
студентите в специалностите от закритата катедра, както и преминаването на
преподавателите от закритата катедра към други катедри на ФПН.
II. Решение на Факултетен съвет на Факултет по
природни науки при ШУ „Епископ К.Преславски“ по Протокол №
ФД-02-06/20.01.2023г., с което ФС предлага на Академичния съвет на ШУ „Епископ
К.Преславски“ проект за преразпределение администрирането и обучението на
студентите и на преподавателите от катедра „География, регионално развитие и
туризъм“ в други катедри на ФПН. Заседанието на ФС е проведено във връзка с
писмо изх. № ОЧР-10-01/05.05.2023г. от ръководител на ОЧР до декана на ФПР, с
което същият е уведомен, че от 03.01.2023г. катедра „География, регионално
развитие и туризъм“ не отговаря на изискванията на чл.26д, ал.1 от ЗВО по
отношение броя на преподавателите на основен трудов договор в нея.
Съдът намира, че
доколкото решението на АС касае извършване на вътрешна
административно-организационна дейност – закриване на катедра „География,
регионално развитие и туризъм“ към ФПН и администрирането и обучението на
студентите в специалностите от закритата катедра, както и преминаването на
преподавателите от закритата катедра към други катедри на ФПН, същото не
съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в
състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателите и същите не са
процесуално легитимирани да го обжалват. С оглед мотивационната и
разпоредителната част, решението на АС съставлява вътрешно служебен акт, тъй
като неговото регулативното действие е ограничено до решаването на въпроси,
свързани със структурата и организацията на работа в учебното заведение, а
адресат на волеизявленията на АС е звеното от състава на учебното заведение,
което следва да се трансформира. Според разпоредбата на чл.2, ал.2, т.3 от АПК
актовете от посочената категория не подлежат на съдебен контрол.
Вътрешно служебните
актове подлежат на обжалване по изключение единствено, ако с тях се засягат
права, свободи или законни интереси на граждани и юридически лица, което налага
преценка дали за жалбоподателите съществува интерес от оспорване. Правният
интерес от съдебната защита срещу административен акт се изразява в
непосредственото въздействие на акта в правната сфера на субекта на търсената
защита (чл.147, ал.1, вр. 21, ал.1 от АПК). Той възниква в хипотезите, при
които административният акт има пряк правопроменящ или правопрекратяващ ефект
по отношение на правата и интересите на оспорващия. Предпоставка за упражняване
на правото на съдебна защита като субективно публично преобразуващо право е
засягането на правата като правна последица от атакувания акт да произтича
пряко от издаването му, т.е. да прекратява или ограничава субективни права. В
случая от изложението в жалбата се налага извод, че оспорващите заявяват засегнати
права и законни интереси като преподаватели в катедра „География, регионално
развитие и туризъм“ към ФПН на ШУ „Епископ К.Преславски“ и академичен състав.
Посоченото служебно качество концентрира заключението за допустимостта на
оспорването до отговора на принципния въпрос за възможността акт на орган на
управление на висше училище (какъвто е академичният съвет по арг. чл.24, ал.1
от ЗВО), да бъде съдебно обжалван от служители в звено, включено в състава на
университета – чл.26д, ал.1 от ЗВО. В този контекст следва да бъде съобразена и
общата клауза по чл.38 от ЗВО за обжалваемост на актовете на органите за
управление на висшето училище. Според чл.19, ал.1 от ЗВО висшите училища се
ползват с академична автономия. Елемент от автономията е и определянето на
структурата и организацията на обучителния процес както по отношение броя и
вида на звената, включени във висшето училище, така и по отношение на техния
състав. Упражнените с оспореното решение правомощия на академичния съвет
съответстват на функциите му по чл.30, ал.1, т.1 и т.3а от ЗВО и съставляват
частен израз на академичната автономия. Възможността за вземане на решения с
подобен предмет от гледна точка на административното право е равнозначна на
правото на свободна преценка, т.е. на призната целесъобразност при формирането
на воля за най-ефективните и подходящи начини на организация и структура на
съответното висше училище с оглед потребностите от съответните дисциплини, включително
и при индивидуализиране на видовете звена / катедри и причините, които налагат
трансформирането им. Евентуалната намеса на съда, освен че би накърнила
академичната автономия, би заместила преценката на органа на управление на
висшето училище при липсата на нормативно установени критерии за осъществяване
на контрол, независимо от субекта, инициирал съдебната проверка.
В допълнение към гореизложеното
съдът намира за необходимо да отбележи, че административното правосъдие не е
средство за разрешаване на спорове между органи на управление на висшите
училища и служители в конкретно звено от неговата структура. Катедрата не е
отделен и независим от учебното заведение субект, притежаващ самостоятелни и
подлежащи на съдебна защита права. АС е съставен от представители на
академичния състав и в него участват
членовете на научната общност, намиращи се в правоотношения с университета.
Изведено на принципна основа, признаването на правото на част от тях да
оспорват решенията на органа им за управление (които не пораждат неблагоприятни
правни последици в личната им правна сфера), би означавало за членовете на
всеки колективен орган, в който участват, да съществува възможност да
преодолеят несъгласието си с актовете му чрез тяхното обжалване. Подобно
виждане изначално е несъвместимо с механизма на функциониране на колективните
органи, а в конкретния случай – и с принципа на академичната автономия. По тези
съображения съдът намира, че за подателите на настоящата жалба не е налице
правен интерес от оспорване на решението на АС.
В обобщение на
изложеното съдът приема, че жалбата на М.П.С., С.Д.С., Р.Ц.В. и И.Л.В., против
Решение на АС от 27.01.2023г. на ШУ „Епископ К.Преславски“ е недопустима като
подадена при липса на правен интерес и против акт, който не подлежи на
оспорване.
Решението на ФС на
ФПН е постановено като част от процедурата по осъществяване на вътрешната
административно – организационна дейност на съответната катедра от ФПН.
Съгласно чл.28, ал.8, т.2, б. „б“ от ЗВО ФС предлага на АС проекти за
създаване, преобразуване или закриване на катедри, обслужващи звена и на
поделения на висшето училище в чужбина, в които обучението по специалностите от
професионалните направления и специалностите от регулираните професии се
осигурява от академичния състав на факултета. Именно това свое правомощие е
реализирал ФС на ФПН, като е обективирал същото в обжалваното решение. Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК не са индивидуални административни актове
волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата
по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или
са част от производствата по издаване на нормативни актове. С оглед на това
подадената жалба против Решение на ФС на ФПН по Протокол №
ФД-02-06/20.01.2023г. се явява недопустима, тъй като посоченият акт не
притежава характеристиките на индивидуален административен акт, респективно не
подлежи на оспорване.
С жалбата е
направено искане за спиране изпълнението на решението на АС и решението на ФС
на ФПН. С оглед обоснованата по-горе недопустимост на оспорването на посочените
административни актове, недопустимо се явява и искането за спиране изпълнението
им. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решението на ФС на ФПН
липсва разпореждане, с което да е допуснато предварителното изпълнение. Такова
предварително изпълнение не следва и от закон, поради което и съдът не може да
упражни контрол за законосъобразност по смисъла на чл.60, ал.5 от АПК. Ето
защо, предявеното искане за спиране на изпълнението на решението на ФС се явява
без предмет, поради което също следва да бъде оставено без разглеждане.
Относно решението
на АС, съдът констатира, че в същото се съдържа разпореждане за предварително
изпълнение на акта, обективирано посредством израза „считано от 01.02.2023г.“.
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.5 от АПК разпореждането, с което се допуска
или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез
административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му,
независимо дали административният акт е бил оспорен. Правомощията на съда при
обжалване на акта, с който се допуска предварително изпълнение на
административен акт са посочени в чл.60, ал.7 от АПК, според който „когато
отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество“. В случая
липсва искане за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение, поради
което съдът не дължи произнасяне досежно законосъобразността на акт,
разпореждащ предварително изпълнение на решението на АС.
По силата на чл.126 от АПК съдът
е обвързан от искането, с което сезиран, а не от изложените съображения за
незаконосъобразност, нито от правната квалификация, направена от страната.
Предвид констатирана неяснота в предмета на искането, с определение от
30.01.2023г. съдът е указал на оспорващите да уточнят дали особеното искане,
обективирано в жалбата, е за отмяна на разпореждане за предварително изпълнение
или за спиране изпълнението на обжалваните актове. С уточняваща молба рег. №
ДА-01-308/31.01.2023г. оспорващите изрично заявяват, че особеното искане е за
спиране изпълнението на процесните актове. Съдът намира, че така направеното
искане е недопустимо, поради липса на предмет. Законодателят не е предвидил
предварителна изпълняемост на актове от вида на процесните. При това положение
важи общото правило на чл.166, ал.1 от АПК, според което оспорването на
индивидуалните административни актове спира тяхното изпълнение, т.е. има
суспензивен ефект. Доколкото издадените актове не подлежат на предварително
изпълнение по силата на отделен закон, то с депозиране на жалбата против същите, тяхното изпълнение е
спряно по силата на самия закон, което лишава от предмет евентуално искане за
спиране изпълнението на посочените актове.
Гореизложените
съображения обосновават извод, че жалбата на М.П.С., С.Д.С., Р.Ц.В. и И.Л.В., против Решение на
Академичния съвет на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ по
т.1.1. от Протокол № РД-05-06-27.01.2023г., е подадена против акт, който не
подлежи на оспорване и при липса на правен интерес, поради което е процесуално
недопустима и съгласно чл.159, т.1 и т.4 от АПК следва да се остави без
разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде
прекратено.
Жалбата на М.П.С., С.Д.С., Р.Ц.В. и И.Л.В.,
против Решение на Факултетен съвет на Факултет по природни науки по Протокол №
ФД-02-06/20.01.2023г., е недопустима като насочена против акт, неподлежащ на
съдебен контрол, поради което следва да се остави без разглеждане, а
образуваното съдебно производство да бъде прекратено на основание чл.159, т.1
от АПК.
Предвид недопустимостта
на оспорване на горепосочените актове и по изложените в мотивите на настоящото
определение съображения, предявеното искане за спиране на тяхното изпълнение,
също следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим от горното и на
основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М.П.С., С.Д.С., Р.Ц.В.
и И.Л.В., против Решение на Академичния съвет на Шуменски университет „Епископ
Константин Преславски“ по т.1.1. от Протокол № РД-05-06-27.01.2023г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М.П.С., С.Д.С., Р.Ц.В.
и И.Л.В., против Решение по Протокол № ФД-02-06/20.01.2023г. на Факултетен
съвет на Факултет по природни науки при Шуменски университет „Епископ
Константин Преславски“.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на М.П.С., С.Д.С., Р.Ц.В. и И.Л.В. за спиране на изпълнението на Решение на Академичния съвет на Шуменски
университет „Епископ Константин Преславски“ по т.1.1. от Протокол №
РД-05-06-27.01.2023г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на М.П.С., С.Д.С., Р.Ц.В. и И.Л.В. за спиране на изпълнението на Решение по Протокол № ФД-02-06/20.01.2023г. на
Факултетен съвет на Факултет по природни науки при Шуменски университет
„Епископ Константин Преславски“.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 28
по описа за 2023г. на Административен
съд – Шумен.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седем дневен срок от съобщаването му пред
Върховен административен съд на РБ. Частната жалба се подава чрез
Административен съд – Шумен.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: