Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12086
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12086/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.”
ЕАД *** срещу решение №62112 от 11.03.2019 г постановено
по гр.д.№13489/17 г на СРС , 29 състав , с което са отхвърлени исковете на
въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за
установено , че И.М.И. *** му дължи сумата от 1359,63 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г. за топлоснабден
имот ап.№49, находящ се в гр.София ж.к.**********, ведно със законната лихва,
считано от 12.12.2016 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 95,27
лв. представляваща законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2015 г. до 30.11.2016 г., както и сумата в размер на 21,19
лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода
01.05.2014 г.-30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2016
г. до окончателното плащане, както и законна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение в размер на 3,87 лв. за периода 15.09.2015 г. до
30.11.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №72489/2016 г. по описа на СРС, 29 състав.
Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на
решението на СРС , тъй ответникът е съсобственик на имота и потребител на
топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Без значение е дали е открита партида само на
другия съсобственик , защото партидата има само вътрешно-счетоводно значение .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор /неправилно озаглавен „въззивна жалба“ / , в който иска да се потвърди решението на СРС.
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 21.03.2019
г и е обжалвано в срок на 01.04.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ „клиенти на
топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни
услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ.
Според т.1 от Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди
("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. Изброяването в нормата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови
нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране
би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и
приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Към исковата молба са приложени
договор от 18.08.1988 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, видно от който процесният топлоснабден имот е бил
закупен от ответника и от брак му К.Б.при равни квоти от по ½ за всеки
от тях. С молба от 25.09.1992 г., длъжникът по ч.гр.д. №72489/2016 г. по описа
на СРС К.Б.е поискал от ищцовото
дружество откриване на партида за процесния имот.
Правната уредба на §1, т.42 (отм.) и
чл.153 ЗЕ намира приложение само при
липса на изричен договор относно доставка на топлинна енергия за съответния
топлоснабден имот, тъй като изричните волеизявления на страните за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия имат предимство пред определянето на
едно лице за потребител на топлинна енергия по силата на закона и следва да
бъдат зачетени като израз на свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД (така-ТР
№2/2017 г. на ВКС-ОСГК, т.1-мотиви, абзац 8). Този договор се сключва в писмена
форма, която обаче е за доказване, а не за неговата действителност, а като
доказателства за сключване на договора може да послужат: за волеизявлението на
потребителя: негово искане до ищеца за
откриване на партида за процесния имот или друго волеизявление в тази
насока, а за волеизявлението на ищцовото дружество: приемане на заявлението за
откриване на партида чрез неговото одобрение или съгласие за откриването на
такава, както и други доказателства за това, че ищецът приема ответната страна
за титуляр на партидата за топлоснабдения имот.
В случая партида за процесния имот е открита само на другия съсобственик - К.Б.-
поради което само той отговоря за процесните суми . Б.поискал откриване на партида за имота, на
която титуляр е само той като подадената молба представлява предложение за
сключване на договор по смисъла на чл.13 ЗЗД. Предложението е прието от ищеца и
дружеството се е позовало на него. Титуляр на партидата за процесния абонатен
номер е е само К.Б.. При наличието на отделен договор на ищеца с длъжника Б.е
изключена отговорността на другия съсобственик въз основа само на притежаваните
от него вещни права върху имота. Основанието, на което Б.ползва и частта от
имота, собствена на ответника е без правно значение за спора. В полза на ищеца спрямо ответника не
съществува вземане за цената на доставена топлинна енергия , с оглед на
което исковете следва да бъдат отхвърлени.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . С
оглед диспозитива и мотивите на Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК , подробно и законосъобразно анализирани от
първоинстанционния съд , откриването на партида на един от съсобствениците няма
„само вътрешно-счетоводно значение“. Откриването на партида представлява
доказателство за договор , който изключва приложението на чл.153 ЗЕ ,
съответният титуляр е приет като единствен клиент на топлинна енергия за имота ,
съответно съсобственикът му не е такъв . Действително , преди приемането на
тълкувателното решение съществуваше практика на съдилищата /включително и на
някои състави на ВКС/ , според която разпоредбата на чл.153 ЗЕ се считаше за
императивна , а изброяването в нея – за изчерпателно по отношение на възможните
лица - потребители на топлинна енергия . Тази практика вече не е актуална и не
може да служи за ръководство на съдилищата . Трябва да се прилага в цялост
задължителното тълкуване в посоченото тълкувателно решение на ВКС , а от него
следва , че въззивната жалба е неоснователна . Решението на СРС е
законосъобразно и трябва да се потвърди .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №62112 от 11.03.2019 г постановено
по гр.д.№13489/17 г на СРС , 29 състав .
Решението
е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******** .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.