№ 2438
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20231110142518 по
описа за 2023 година
На 31. 07. 2023 г. от ищцата Д. А. С., ЕГН ********** с адрес ...... са предявени два
обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 433 ГПК, прави се възражение за настъпила
петгодишна давност по см. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Ищцата претендира да не дължи главница в размер на 2891, 75 лв., представляваща
съдебни разноски, присъдени на ответника „........., с Изпълнителен лист от
21.05.2018г., въз основа на Решение № 3070/14.04.2016г. по гр. д. № 9337/2014г. по описа на
СГС, потвърдено с Решение № 15/03.01.2018г. по гр. д. № 5557/2016г. по описа на САС, за
събирането на които суми е образувано ИД ........ по описа на ЧСИ .......... Твърди се, че е
настъпила петгодишна давност, която препятства принудителното изпълнение, считано от
датата на влизане в сила на решението, с което се осъжда ищцата да заплати разноските.
Иска се обезпечение на така предявените искове чрез спиране на производството по
горепосоченото изпълнително дело до приключване на производството по настоящото.
Кумулативно с горепосочените искове е предявен и иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал.1
ЗЗД за осъждане на ответното дружество за заплащане на сумата от 350 лв., представляваща
твърдени от ищцата имуществени вреди от предприетите от ответника действия по
образуване на изпълнително дело, въпреки изтеклата погасителна давност, представляващи
разходи на ищцата за адвокатска защита по изпълнителното дело, насочено срещу нея – №
........ по описа на ЧСИ .......... Претендира разноски.
С определение № 29052 от 21.08.2023 г. на настоящия състав е допуснато
обезпечение на исковете, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението
по ИД № ........ по описа на ЧСИ ......... след като съдът е установил обезпечителна нужда, тъй
като при евентуално положително решение по настоящото дело по отношение на ищцата
процесните суми следва да се търсят с обратен изпълнителен иск.
Ответникът в срока за отговор оспорва иска по основание и поддържа тезата, че
образуването на изпълнителното дело спира погасителната давност, както и че са
извършвани действия, годни да прекъснат давността, като счита, че давностният срок за
принудително събиране на сумите не е изтекъл, поради което твърди, че искът е
1
неоснователен. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на ищеца.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 3070/14.04.2016г. по гр. д. № 9337/2014г. по описа на СГС,
потвърдено с Решение № 15/03.01.2018г. по гр. д. № 5557/2016г. по описа на САС, ищцата
Д. С. и .......... са били осъдени да заплатят на ответника „........... сумата от 2891, 75 лв. на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Налице са обстоятелства по отношение, на които страните да не спорят, че по
отношение на сумата има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 404 и сл. с дата 21.05.
2018 г., както и че по молба от 25.05.2023 г. на „........... е образувано изпълнително дело за
събиране на горепосочените суми.
По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № ........ по описа на
ЧСИ ........., рег. № 726, район на действие – Окръжен съд – ........., чрез което се потвърждава
посоченото от страните досежно датата му на образуване - с молба от 25.05.2023 г., но се
установява, че в същата като длъжник е посочено единствено лицето .......... Ищцата по
настоящото дело е конституирана като страна по ИД с последваща молба от 18.07.2023 г. от
взискателя – ответник по настоящото дело с изрично искане за запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, в случай че в рамките на два последователни месеца не внесе
доброволно месечната вноска в размер на 300 лв. . Вследствие на което на 20.07.2023 г.,
ищцата получава покана за доброволно изпълнение за сумата в общ размер 3 754 39 лв. - от
които 466.91 лв. – задължение по изпълнителното дело, 2 891, 75 лв. – главница, 44.98 лв. –
лихви, както и 350.75 лв. такса за ЧСИ. С молба от 31.07.2023 г. Д. С. отправя възражение за
прекомерност на претендираните от взискателя разноски и такси и моли да бъдат намалени
до нормативно установения минимум, както и възражение за изтекла погасителна давност
на задължението и иска заплащане от взискателя на имуществени вреди в размер на 350 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание: чл. 439, ал.1, т.7, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл.
433 ГПК, кумулативно съединени с иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД.
Предявеният иск по чл. 439 ГПК се основава на твърдението на ищеца, че процесното
вземане е погасено по давност. В рамките на изпълнителния процес искът по чл. 439, ал.
1 ГПК е предоставена на страните възможност за оспорване на предприетото срещу
длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително
основание, изпълнително дело, като изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се основава
на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене. В случая ищецът основава исковата претенция на
обстоятелството, че е изтекла давността за вземането.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск
по чл. 124 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени
от ищеца вземания съществуват, както и изискуемост на вземането, в случай на което - в
тежест на ищеца е да докаже: изпълнение, както и всички правоизключващи и
правопогасяващи възражения. С оглед наведеното в исковата молба основание за
недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, както и че изпълнителното производство е редовно. С оглед
направеното възражение, в тежест на ответникът е да докаже и действия, които са годни да
2
прекъснат или спрат същия.
По отношение на предявения осъдителен иск по чл. 45 от ЗЗД – в тежест на ищеца е
да докаже противоправно поведение у служител от ответното дружество, причинената
вреда, и причинно-следствена връзка между тях, доказване на вината и нейния размер, като
тя - вината, се предполага до доказване на противното.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента:
бездействие на титуляря на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за вземанията, установени с влязло в сила съдебно решение, какъвто е
настоящият случай, давността е пет години. В исковата молба ищцата претендира да не
дължи главница в размер на 2891, 75 лв., тъй като твърди, че било погасено по давност.
По смисъла на чл. 114 от ЗЗД давността за изпълнение започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая съгласно приложените по делото
доказателства съдът установи, че това е датата на влизане в сила на Решение №
3070/14.04.2016г. по гр. д. № 9337/2014г. по описа на СГС - 09.03.2018г.
При преценката за настъпването на погасителната давност следва да се има предвид и
факта, че давностният срок е спрял да тече в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /на
основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП във вр. с § 13 от ПЗР, според който сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник"/.
Ответникът твърди, че давността бива прекъсната с предприетите действия по
образуване на изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ ........., както и с всяко действие
по принудително изпълнение спрямо ищцата. Издаването на изпълнителен лист обаче
съгласно практиката на ВКС не се приема за изпълнително действие, годно да прекъсне
давността. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Видно от приложеното изпълнително дело, първоначално изпълнителното дело е
образувано по молба на взискателя на 25.05.2023 г. единствено към длъжника .........., а едва
на 18.07.2023г. същият подава молба до ЧСИ за конституирането на ищцата Д. С. като
длъжник по изпълнителното дело. Със същата молба от 18.07.2023 г. са направени искания
за предприемане на действия по принудително изпълнение срещу нея, като в случай че при
два последователни месеца без доброволна вноска на стойност 300 лв., на ищцата следва да
бъде наложен запор на трудовото възнаграждение. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение”. Според ВКС искането също представлява
юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и
действието е предприето. Съгласно обаче Решение № 37 от 24.02. 2021 г. ВКС приема, че в
чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
3
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора
е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането
на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. Според същото решение на ВКС от 2021
г. действително образуването на изпълнителна дело не е предприемане на принудително
изпълнение, а канцеларско действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за
изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в
нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение –
такива биха били действията по налагане на запора върху трудовото възнаграждение,
следователно те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако
осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така е осуетявал тяхното прилагане.
Настоящият състав приема, че в случая е правно ирелевантно дали горепосочените
действия са годни да прекъснат давността, тъй като счита, че към момента на образуването
на изпълнителното дело 5-годишната погасителна давност е била изтекла. Давността за
изпълнение е започнала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая
съгласно приложените по делото доказателства съдът установи, че това е датата на влизане в
сила на Решение № 3070/14.04.2016г. по гр. д. № 9337/2014г. по описа на СГС - 09.03.2018
г. Следва да се има предвид и факта, че давностният срок е спрял да тече в периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП във вр. с § 13 от ПЗР, според
който давностните сроковете се спират по време на извънредното положение. Вземайки
предвид горепосоченото съдът установява, че моментът на окончателното настъпване на 5-
годишната погасителна давност е 16.05.2023 г.. Съобразно общоприетото становище в
правната теория и съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото
вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. В този смисъл
следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна
защита - че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Образуване на ИД
след като вече е погасена давността за принудително събиране на вземането не е възможно
да санира вече погасена давност, като всички действия предприети по последното са извън
давностния срок, поради което няма как да прекъснат вече изтекла давност.
С оглед горното искът следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на предявения осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД
съгласно приетите по делото доказателства за основателността му от фактическа страна се
установява, че ищцата е използвала услугите на адвокат и е заплатила 350 лв. адвокатско
възнаграждение, като моли същите да й бъдат възстановени от взискателя – ответник по
настоящото дело.
Доколкото по делото се установи, че е образувано изпълнително дело № ........ след
изтичане на погасителната давност за задължението, а именно - след 16.05.2023 г., е налице
противоправно поведение у служител от ответното дружество, започвайки принудително
изпълнение, когато не е налице основание за това. Причинената вреда се изразява в
паричната сума от 350 лв., които ищцата е заплатила за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело и е в причинно-следствена връзка с поведението на „............ Не са
4
налице и обстоятелства по делото, които да изключват вината на ответника. Предвид
изложеното по – горе, съдът намира, че така предявен искът с правно основание чл. 49 ЗЗД
във вр. с чл.45, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски следва да се поставят в тежест на
ответника. Доколкото са направени възражения за прекомерност и от двете страни „...........
следва да бъде осъден да заплати на ищцата Д. А. С. 167, 67 лв. - разноски за държавна такса
по предявените искове. Освен това - претендира се сумата в размер на 800 лв. с ДДС за
защита и съдействие в настоящото производство, както и сумата в размер на 450 лв. -
записана като защита по обезпечаване на иск. Обезпечаването на иска, обаче е извършено в
настоящото производство, а не касае предходно такова на бъдещ иск, поради което съдът
счита, че претендираното възнаграждение за защита в исковия процес е в общата сума в
размер на 1250 лв., което, доколкото е предявено своевременно възражение за прекомерност
ще бъде разгледано от съда в неговата цялост. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
Наредба № 1/2004г ВАС, и с оглед фактическата, правната и процесуална сложност на
делото, липсата на извършени експертизи или разпити на свидетели или каквито и да били
следствени действия в процеса, разгледано в едно открито съдебно заседание, то същото
следва да се определи в неговия минимум съобразно нормата на чл. 2, ал. 5, вр. чл. 7,ал. 2.
т. 1 и т. 2 от Наредбата, а именно: 580 лв. по иска по чл. 439 ГПК, както и 400 лв. по иска
по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД или общо в размер на 980 лв. за защита в настоящия процес.
При така възприетото и като съобрази всички факти и обстоятелства по делото
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата Д. А. С., ЕГН ********** с адрес ......,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439, ал. 2 ГПК във вр. 433 ГПК НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „......... със седалище и адрес на управление: .......... сумата в размер на 2 891.75 (
две хиляди осемстотин деветдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) –
представляваща разноски, присъдени на ответника въз основа на Решение №
3070/14.04.2016г. по гр. д. № 9337/2014г. по описа на СГС, потвърдено с Решение №
15/03.01.2018г. по гр. д. № 5557/2016г. по описа на САС, за събирането на които суми е
образувано ИД № ........ по описа на ЧСИ ......... като погасени по давност.
ОСЪЖДА „........., със седалище и адрес на управление: .......... да заплати на Д. А.
С., ЕГН ********** с адрес ...... по искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата 350, 00 /триста и петдесет/ лева - обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени му във връзка с направените разходи за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело ........ по описа на ЧСИ ..........
ОСЪЖДА „........., със седалище и адрес на управление: .......... да заплати на Д. А.
С., ЕГН ********** с адрес ...... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от - 167, 67 лв. -
разноски за държавна такса и 980 лв. - адвокатско възнаграждение - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6