Р Е Ш
Е Н И Е
№ 9
Гр. Елхово, 09.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публичното съдебно
заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 259 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.И.К. ***, против Наказателно постановление № 19 – 0261 – 000152 от 17.05.2019 година на
началник РУ - Елхово, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП за нарушение
по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
В депозираната жалба против НП се
сочи, че същото е незаконосъобразно, като се желае неговата отмяна. Твърдят се допуснати
в хода на административно – наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. В тази връзка като нарушени се сочат разпоредбите на чл.42, т.3
и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като се твърди, че в обстоятелствената част
на АУАН и НП не е посочено конкретно, ясно и точно описание на мястото на
извършване на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Като
нарушена от страна на АНО се сочи и разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, тъй
като според жалбоподателя наказващият орган не е извършил проверка относно
законосъобразността на АУАН и обосноваността на същия, като не е преценил
всички събрани доказателства и тяхната достоверност, което е довело до
непълнота на доказателствата.
Сочат се и нарушения на материалния
закон, предвид на това, че АНО при наличие на основания за това не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, при липсата на каквито и да било мотиви относно
това в наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
пълномощникът си адв. Пл. М.. Жалбата се поддържа изцяло на основанията,
изложени в нея, като в хода на делото по същество се излагат и допълнителни
доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна - ОД на МВР Ямбол, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
РП – Ямбол, ТО - Елхово, редовно призована, не взема становище по жалбата и не изпраща
представител в съдебно заседание.
Въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Със Заповед № 570 от 08.03.2019
година на директора на ОД на МВР – Ямбол е разпоредено провеждането на СПО на
ротационен принцип по метода „размяна на екипите по територия“ за времето от
23.00 часа на 09.03.2019 година до 03.00 часа на 10.03.2019 година между
нарядите на сектор „Пътна полиция“ и РУ – Елхово. Със същата заповед е
разпоредено на свидетелите С.М.М. и А.К.Д., двамата на длъжност „мл.
автоконтрольор“ в група ОДПКПД да изпълняват служебните си задължения за
контрол на пътното движение на територията на РУ – Елхово по маршрут и точки за
контрол, определени от началника на РУ – Елхово.
Съгласно представеният план –
разстановка във връзка с провежданата СПО, утвърден от директора на ОД на МВР –
Ямбол, за времето от 23.00 часа до 24.00 часа на 09.03.2019 година полицейските
служители М. и Д. е следвало да изпълняват служебните си задължения на
кръстовището на улиците „***“ и „Победа“ в гр. Елхов. За времето
от 00.00 часа до 01.00 часа на 10.03.2019 година същите полицейски служители е
следва да изпълняват служебните си задължения на кръстовище на ул. „Ал.
Стамболийски“ и път I -7 /юг/ в гр. Елхово. За времето от 01.00 часа до
02.00 часа на 10.03.2019 година М. и Д. е следва да изпълняват служебните си
задължения на кръстовище на улиците*** и „Чаталджа“в гр. Елхово, а за времето
от 02.00 часа до 03.00 часа на 10.03.2019 година – на кръстовище на улиците „***“ и „Камчия“
в гр. Елхово.
На 10.03.2019 година около 00.15
часа свидетелите С.М. и А.Д. се намирали на кръстовище на улиците „***“ и „***“ в гр.
Елхово, където спрели за проверка лек автомобил***с рег. ***, управляван от жалбоподателят
Г.И.К.,***. В хода на проверката у полицейските служители възникнали съмнения
за употреба на алкохол от страна на водача, поради което същият бил поканен до
полицейския автомобил за извършване на проверка за употреба на алкохол с
техническо средство. Водачът отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № АRDN – 0093. На водача бил издаден талон
за изследване № 000936 от 10.03.2019 година. На 10.03.2019 година в 01.00 часа
на жалбоподателя е връчен екземпляр от талона, в който св. М. посочил, че
водача следва да се явил в ЦСМП – Елхово до 45 минути от връчване на талона.
На мястото на проверката св. С.М. в
присъствието на Г.К. и свидетеля А.Д. – очевидец на нарушението, съставил
против Г.И.К. АУАН № 165 от 10.03.2019 година, за това, че на същата дата около
00.15 часа в гр. Елхово, по ул. „Трети март“ в посока кръстовище с ул. ***управлява личния си лек автомобил***с рег. ***, като
отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № АRDN – 0093, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. В АУАН е отразено, че
на водача е издаден талон за медицинско изследване, посочен е номера на същия. При
съставянето на АУАН от водача били иззети свидетелството за управление на МПС,
контролния талон към него, свидетелството за регистрация на МПС – част 2, както
и регистрационните табели на автомобила.
Словесното описание на нарушението било
квалифицирано от актосъставителят цифрово като такова по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
АУАН бил предявен на нарушителя, подписан от него без възражения. АУАН е
подписан от актосъставителят М. и свидетеля по установяване на
административното нарушение Д.. На нарушителя е връчен препис от АУАН.
Водачът Г.И.К. *** не се явил в ФСМП гр. Елхово за медицинско изследване.
От показанията на допуснатият до
разпит свидетел И. /колега на жалбоподателя/ се установява, че на 09.03.2019
година К. заедно със свидетеля е бил на работа, като са се прибрали около 19.00
– 20.00 часа. Малко след това жалбоподателят посетил дома на св. И., където
двамата разговаряли за лични проблеми на К.. Около полунощ последният напуснал
дома на свидетеля. От показанията на св. И. се установява, че по време на
престоя на К. в дома му същият не е консумирал алкохол. Около 15 – 20 минути
след като си тръгнал от дома на св. И., жалбоподателят му позвънил по телефона
и го помолил да придвижи лекият автомобил до дома на К., тъй като последният
бил спрян за полицейска проверка и му било отнето свидетелството за управление
на МПС. Св. И. се отзовал на молбата на К. и отишъл с личния си автомобил до
мястото, което му посочил жалбоподателя – района на автогара Елхово. При
пристигането си там св. И. видял на мястото съпругата на жалбоподателя, както и
намиращите се в близост полицейски служители. Жалбоподателят и съпругата му
били разстроени и притеснени, а жалбоподателят бил ядосан и съжалявал за това,
че е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. От показанията на св. И.
се установява и това, че мястото, на което е била извършена проверката на К. се
намирал на около 30 – 40 метра от дома му. Св. И. описва жалбоподателя като
лице, което не консумира алкохол, с изключение на случаите, в които е в
компания, като впечатленията на свидетеля са за употреба на малки количества
алкохол от страна на жалбоподателя в подобни моменти. Свидетелят сочи и това,
че в този период от време жалбоподателят имал лични проблеми, в резултат на
които бил изнервен и се наблюдавала промяна в неговото поведение. На св. И.
било известно и това, че около десетина дни преди проверката жалбоподателят
приемал лекарства, но не сочи какви и във връзка с какъв здравословен
проблем.
В
тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, Г.К. не е депозирал писмени възражения.
Въз основа на съставеният АУАН, на 17.05.2019
година*** на длъжност Началник РУ – Елхово към ОД на МВР – Ямбол, упълномощен с
МЗ № 8121з – 515 от 14.05.2018 година, приложена към АНП, издал против Г.И.К. Наказателно
постановление № 19 – 0261 – 000152 от 17.05.2019 година, с което наложил на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е
връчено на наказаното лице на 10.06.2019 година, видно от разписката, приложена
към него.
Жалбата против наказателното
постановление е депозирана пред АНО на 14.06.2019 година.
От приложената и приета като
доказателство по делото справка за жалбоподателя в качеството му на водач на
МПС, се установява, че същият е правоспособен водач на МПС, категории В, АМ,
като свидетелството за управление на МПС е издадено на 28.06.1996 година и до
настоящия момент е наказан с общо две влезли в сила наказателни постановления и
един фиш за нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Д.,
първият от които актосъставител, а вторият свидетел по установяване на
административното нарушение, в частност от показанията на св. И., както и въз основа приетите по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетели М. и Д., тъй като същите са конкретни, ясни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и
последователни, изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от всеки от тях действия на жалбоподателя, като освен това по
делото няма данни, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели. В подкрепа на гласните доказателства са и
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства. Св. И. не е
свидетел – очевидец на установяване на административното нарушение. В
показанията му се съдържа информация относно събития, предхождащи и следващи
часа на извършената на жалбоподателя проверка, както и съществуващи проблеми в
личния живот на жалбоподателя. От показанията му, макар и косвено, се
установява отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство.
Въз основа на горната фактическа
обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
По процесуалната законосъобразност на наказателното
постановление:
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, съдът
не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателната отговорност на Г.К. е ангажирана в редовно
възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване
на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване
на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно
разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и
конкретно формулирано словесно описание на нарушението с неговите обективни
признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Т.е. даденото описание
съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв.
чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и
обстоятелства, както тези явяващи се
елементи от твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им
и откриване на нарушението, поради което изложените в тази насока доводи от
процесуалният представител на жалбоподателя са неоснователни.
Относно материалноправната законосъобразност на
наказателното постановление:
Въз основа на възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Г.И.К. с поведението си на 10.03.2019
година около 00.15 часа в гр. Елхово е осъществил състава на административното
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като като водач на моторно превозно
средство – на лек автомобил***с рег. ***, в гр. Елхово е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на
алкохол – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № АRDN – 0093. Това
нарушение според настоящата инстанция е подведено правилно към уреждащата го
правна норма както в АУАН от актосъставителя, така и в НП от административно –
наказващият орган.
За да приеме, че е бил налице такъв
отказ от страна на жалбоподателя за изпробване с техническо средство, съдът
ползва обективните и кредитирани показания на свидетелите М. и Д., неоспорени
от страна на жалбоподателя, както и от писмените доказателства по делото – АУАН
– ползващ се и с доказателствената си сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП като
редовно съставен и с неоспорени чрез съответни доказателства констатации, талон
за изследване. Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице не се
ангажираха каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в обстоятелствата,
които са описани в АУАН и в НП и които съдът прие за случили се в обективната
действителност. Напротив и гласните, и писмените доказателства са категорични,
че Г.К. е бил водач на лек автомобил***с рег. *** и като такъв е отказал
изпробване за алкохол с техническо средство.
Обстоятелството дали лицето е било
употребило алкохол или не, е без значение за съставомерността на
административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.
За да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност и да бъдат наложени предвидените
в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания „глоба“
и „лишаване от право да управлява МПС“, следва да бъде установен отказ на
водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на алкохол. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа
за установяване и отказа на който и да е от тях, при липсата на отчетен
резултат, изпълва състава на едно нарушение. Изброяването на методите, с които
се установява от контролните органи наличието или не на алкохол в кръвта не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за
едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да
му бъде извършена проверка за наличие или не на алкохол в кръвта, независимо по
кой метод.
В конкретния случай от събраните писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че на посочените в наказателното
постановление дата и място водачът на МПС е отказал проверката с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, както и не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване. Видно и от показанията на разпитания по
делото актосъставител, при проверката водачът е бил поканен да бъде тестван с
техническо средство за установяване употреба на
алкохол, но е отказал теста. Получил е издаденият му талон за
изследване, но не се е явил в указаното му време в посоченото болнично
заведение за да му бъде извършено медицинско изследване.
Административното нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП е пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово,
както от актосъставителя, така и от административно – наказващият орган.
Нарушителят е бил наясно още от самото начало на административното производство
за вмененото му за извършено нарушение. Това, че наказващият орган е цитирал в
обжалваното наказателно постановление текста на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, не поставя нарушителят К. в състояние на невъзможност от разбиране на
вмененото му за осъществено административно нарушение – доколкото и в описателната
част на наказателното постановление са изложени всички обстоятелства от
значение за преценката за съставомерността от обективна и субективна страна на
процесното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Правилно според съдебния състав е
приложена и санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП с наложени
съответно предвидени наказания по вид и размер за конкретното административно
нарушение. Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са
конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, така че и съдът не би могъл да
промени същите в насока евентуално на тяхното намаляване. Няма допуснато
нарушение на материалния закон при прилагане на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
– и като нарушена, и като предвиждаща съответната за уреденото нарушение
санкция, доколкото това е предвиден от самия законотворец подход в една и съща
разпоредба да са уредени и елементите от състава на нарушението, и предвиденото
наказание, намиращ приложение и при много други административни нарушения по ЗДвП.
В съответствие с изискванията на
Наредба № І з – 2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, на водача Г.К. е постановено да се отнемат 12 к. т. за
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДВП.
За неоснователни се прецениха
доводите на процесуалният представител на жалбоподателя за липсата на
доказателства относно това, че полицейските служители М. и Д. на 10.03.2019
година около 00.15 часа са се намирали на място, различно от посоченото в АУАН
и НП като място на извършване на нарушението – кръстовището на улиците „***и „**“ в гр.
Елхово, предвид представеният по делото план – разстановка, съгласно който по
време на проверката на жалбоподателя двамата свидетели са се намирали на място,
различно от посоченото. Свидетелите М. и Д. са полицейски служители,
изпълняващи служебните си задължения на територията на гр. Елхово на
09.03.2019г. и на 10.09.2019 година, съгласно представената по делото заповед
за провеждане на СПО на ротационен принцип, като обстоятелството, че съгласно
представеният план – разстановка на двамата свидетели е определено за времето
от 00.00 часа до 01.00 часа на 10.03.2019 година да се намират на кръстовище на
ул. „Ал. Стамболийски“ с път I – 7 /юг/ в гр. Елхово, не изключва
възможността двамата полицейски служители да извършват проверка и в други части
на територията на гр. Елхово, вкл. и на мястото, на което е бил спрян за
проверка жалбоподателят Г.К.. Извършването на проверката на жалбоподателя К. от
свидетелите М. и Д. се потвърждава от разпита на последните и от съдържанието
на АУАН.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения по чл.174,
ал.3 от ЗДвП е определена от законодателя като висока, с оглед размера на
санкцията, предвидена за това нарушение. Независимо, че от нарушението на Г.К. не са
настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е ниска,
предвид представената по делото справка за нарушител, то с оглед на формалния
характер на състава на отговорността по чл.174, ал.3 от ЗДвП и предвид на това,
че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от своя вид, то не
би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С
оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност. По
посочените съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е
нарушил закона. Обстоятелството, че административно – наказващият орган не е
обсъдил в НП налице ли са основания за приложението на чл.28 от ЗАНН или
не, не представлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на НП.
Воден от горното
и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19 – 0261 – 000152 от 17.05.2019
година на Началник РУ – Елхово***, с което на Г.И.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Ямбол по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………
/Яна Ангелова/