РЕШЕНИЕ
№ 777
гр. Сливен, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря АндреА. Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230102692 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен иск за развод с правно основание чл. 49, ал.
1, вр. ал. 3 СК от И. В. В. срещу П. Д. В. и съединен с него иск по чл. 127а, ал.
2 СК за заместване на липсващото съгласие на бащата за издаване на
паспорти на родените от брака две малолетни деца, както и децата да пътуват
извън границите на Република България, придружавани само от своята майка.
Ищцата твърди, че с ответника сключили брак на ********* г. в гр.
Сливен, като от брака си имат родени две деца - Д., род. на ********* г. и М.,
род. на ********* г. В началото на своя брак, през 2014 г. страните заминали
за Испания, където отношенията им се развивали добре, ответникът работел,
а ищцата се грижела за домакинството. Проблемите между съпрузите
започнали след раждането на първото им дете, като ответникът започнал да
излиза с приятели по цели нощи, да посещава барове и да играе хазарт.
Ответникът започнал да приема и наркотици. Всяко лято, когато се
прибирали в България в семейното жилище в кв. Даме Груев, собственост на
майката на ответника, той продавал мебелите и домакинските уреди, за да
набави средства за наркотици и хазарт. Ответникът се държал лошо със
1
съпругата си, обиждал я, тормозел я, харчел семейните помощи от Испания
единствено за себе си като често децата гладували. Преди раздялата между
съпрузите през март 2023 г. ответникът взел последните 100,00 лв. детски
помощи, като оставил съпругата си без никакви средства. На 10.03.2023 г.
ищцата, заедно с децата, напуснала семейното жилище и заживели в дома на
родителите й. Ответникът не се примирил с факта, че са го напуснали, като
започнал да тормози и заплашва ищцата, дори проявил към нея физическа
агресия, за което в нейна полза била издадена заповед за защита по гр. д. №
1575/2023 г. по описа на СлРС. Ищцата описва, че към момента тя единствено
се грижи за децата, издържа ги с помощите, получавани от Испания, а децата
са както български, така и испански граждани и се налага да пътуват, като
липсващото съгласие на бащата пречи на издаването на необходимите
документи за това. След издаването на заповедта за защита ответникът
продължил да заплашва ищцата, заплашил и децата, че ще убие майка им и
им показал пакетчета с наркотици. Ищцата излага, че бракът им е лишен от
съдържание, съществува само формално и няма как да бъде заздравен, поради
което, на изложените основания, моли за уважаване на предявените искови
претенции и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява
лично и със своя пълномощник - адвокат. Поддържа изцяло предявените
искове, моли да бъдат уважени и претендира за направените по делото
разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира
от фактическа страна следното:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че
ищцата, с име преди брака И. В. А. и ответникът П. Д. В. са сключили
граждански брак на ********* г. в гр. Сливен, за което е съставен Акт за
граждански брак № ********** г. Съпругата е приела фамилно име след
брака В..
От гражданския брак между страните са родени децата Д. П. В., род. на
********* г. и М. П. В., род. на ********* г. И двете деца са български и
2
испански граждани, тъй като са родени в Кралство Испания.
От представения препис на влязлото в сила съдебно Решение № 416 от
19.05.2023 г. по гр. д. № 1575/2023 г. по описа на СлРС се установява, че
ответникът е упражнил спрямо съпругата си няколко акта на домашно
насилие през м. април 2023 г., за което в нейна полза има издадена Заповед за
защита. На ответника е забранено да приближава ищцата, както и жилището й
за срок от 18 месеца, считано от 19.05.2023 г.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП - Сливен се
установява, че Отдел „Закрила на детето“ е запознат със случая на децата,
след като майката е подала сигнал, че децата са ставали свидетели на
скандали, обиди и упражнено физическо насилие от страна на баща им
спрямо тяхната майка. В проведен телефонен разговор от социалния работник
с ответника по повод изготвянето на назначения от съда социален доклад,
ответникът е отказал провеждане на среща и всякакво съдействие за
изготвянето на доклада.
Установено е, че основни грижи за децата Д. и М. полага тяхната
майка. Помощ и подкрепа в грижата за децата й оказват нейните родители. В
жилището на ********* са осигурени подходящи жилищни условия за
децата, поддържа се добра жилищно-битова хигиена, има обособен кът за
децата в една от спалните. В проведен разговор със социалния работник
децата са изразили категорично желание да продължат да живеят при майка
си, а баща си да виждат, но без да остават да нощуват в дома му. Установено
е, че майката притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за
децата си, отговаря адекватно на нуждите им и изразява желание и готовност
да упражнява родителските права по отношение на децата.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Я. Й., майка на
ищцата, се установява, че ищцата е напуснала окончателно съпруга си през м.
март 2023 г., откогато датира и фактическата раздяла на съпрузите.
Свидетелката описва, че съпрузите се разбирали и отношенията им били
добри до момента, когато ответникът започнал да играе хазартни игри, да
употребява наркотици, да взима всички пари на семейството и да ги оставя
гладни. Свид. Й. излага, че дъщеря й многократно е напускала ответника,
поради упражнявания от него тормоз, но за кратко време отново се връщала
при него, заради децата. Според свидетелката фактическата раздяла между
3
съпрузите е окончателна и няма как отново да се съберат и да живеят заедно
като семейство. Свидетелката описва, че ищцата е много добра майка, грижи
се пълноценно за децата си, а същите виждат своя баща, когато поискат,
въпреки че той не се грижи за тях и не им помага финансово. Свид. Й. излага,
че децата са родени в Испания, където живеят техни близки роднини със
семействата си. Децата желаят да пътуват през ваканциите до Испания и да
посещават роднините си, но към момента това е невъзможно, тъй като
ответникът не е дал съгласието си и необходимите документи, за да могат
децата да пътуват извън България, придружавани само от майка си.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната свидетелка като
ги прецени като обективни, логични и последователни, непротиворечиви
помежду си. Същите се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства и констатациите в приетия по делото социален доклад от ДСП -
Сливен.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК за
прекратяване с развод на сключения между страните граждански брак поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по
вина на съпруга, както и претенции за предоставяне упражняването на
родителските права спрямо родените от брака две малолетни деца на майката
и определяне на местоживеенето на децата при майката, определяне на режим
на лични отношения на децата с бащата и осъждане на ответника да заплаща
на всяко от децата месечна издръжка в размер на 200,00 лв. Предявена и е
претенция след прекратяване на брака ищцата да възстанови предбрачното си
фамилно име А., а ползването на семейното жилище, собственост на майката
на ответника, да се предостави на него.
Предявен е и иск по чл. 127а, ал. 2 СК за заместване на липсващото
съгласие на бащата за издаване на паспорти на децата, както и децата да
пътуват извън границите на Република България, придружавани само от
своята майка или изрично упълномощено от нея лице.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
4
По иска с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК:
Безспорно се установи, че страните са във фактическа раздяла от
повече от шест месеца. Ответникът се е дезинтересирал тотално от брачната
връзка, за което говори и процесуалното му поведение - липсата на отговор на
исковата молба, неявяването в проведеното открито съдебно заседание и
отказът му да окаже съдействие за изготвяне на изискания от съда социален
доклад от ДСП - Сливен.
Между съпрузите напълно и невъзвратимо са изчезнали взаимната
привързаност, уважението, доверието и желанието за полагане на общи
усилия за осигуряване благополучието на семейството. Брачната връзка е
лишена от съдържание и съществува само формално и юридически, а бракът
е дълбоко и непоправимо разстроен. Установи се, че бракът няма как да бъде
заздравен, поради което следва да бъде прекратен с развод.
Съдът намира, че разстройството на брачните отношения е настъпило
по вина на ответника.
Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като
съвкупност от обективното и субективното отношение на всеки от съпрузите
към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за
взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното
съжителство и грижите за семейството. От събраните по делото доказателства
се установи, че влошаването на семейните отношения е настъпило след като
ответникът е започнал да играе хазартни игри. Установи се, че ответникът е
харчел парите от семейния бюджет за себе си, като често децата са оставали
без достатъчно храна. Видно от показанията на свид. Й. ответникът
употребява и наркотици, а след фактическата раздяла, притеснява съпругата
си, като агресията му ескалира чрез заплахи и употреба на физическо насилие.
С влязло в сила съдебно решение е признато за установено, че ответникът е
упражнил домашно насилие спрямо съпругата си, за което в нейна полза има
издадена Заповед за защита. На ответника е забранено да приближава ищцата,
както и жилището й за срок от 18 месеца, считано от 19.05.2023 г.
Установените обстоятелства безспорно разкриват вината на съпруга за
разстройството на брака.
Основателни и доказани са и претенциите на майката за предоставяне
5
упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца
на нея. Установи се по безспорен начин, че майката разполага с нужния
родителски капацитет да отглежда децата си, полага адекватни грижи за тях и
е демонстрирала желание и готовност да продължи да се грижи за тях.
Осигурила е здравословна и безопасна семейна среда и добри жилищно-
битови условия. Между майката и децата има изградена силна емоционална
връзка, а и категоричното желание на децата е да живеят с майка си.
Предвид изложеното съдът намира, че упражняването на родителските
права по отношение на двете малолетни деца следва да бъде предоставено на
майката, при която да се определи и местоживеенето им.
Предвид изразеното от децата пред социалния работник притеснение
да остават да нощуват у баща си, на ответника следва да се определи режим
на лични отношения с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на съботния ден и от 10.00 ч. на
неделния ден до 18.00 ч. на неделния ден без преспиване.
Предвид предоставянето на упражняването на родителските права по
отношение на децата на майката, то бащата следва да бъде осъден да заплаща
на всяко от децата Д. и М., чрез тяхната майка и законен представител,
месечна издръжка. Съдът отчете, че нуждите на децата Д. и М. не се
отличават от тези на всяко друго дете на тяхната възраст и са основно за
храна, битови нужди, дрехи, обувки, учебни пособия, социални и културни
развлечения. Ето защо съдът намира, че са минимално необходими средства
за издръжка на всяко от децата от поне 500,00 лв. месечно, от които, предвид
обстоятелството, че децата се отглеждат от майката, по-голяма част от 300,00
лв. следва да поеме бащата. Въпреки това майката претендира осъждането на
ответника да заплаща на всяко от децата издръжка в по-нисък размер от
200,00 лв. месечно, поради което с оглед диспозитивното начало в процеса,
претенцията следва да се уважи в посочения от ищцата размер.
Основателно е и следва да бъде уважено и искането на ищцата след
прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име А..
По отношение на искането на ищцата семейно жилище, собственост на
майката на ответника, да бъде предоставено за ползване на него, съдът
намира, че същото е процесуално допустимо. Налице е правен интерес у
майката да отправи това искане, макар и да е в полза на ответника, тъй като е
6
възможно в семейното жилище да се осъществява режимът на лични
отношения на децата с бащата. Предвид изложеното, съдът намира, че е в
интерес на децата претенцията да бъде уважена, като ползването на
семейното жилище на адрес ********* се предостави на ответника.
По иска по чл. 127а, ал. 2 СК:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗБЛД предвижда, че заявленията за
издаване на паспорт на непълнолетни лица се подават лично и от техните
родители, настойници или попечители.
Разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД предвижда да не се разрешава
напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се
решава по реда на чл. 127а СК.
Съгласно чл. 127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават
по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде
постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес
на детето.
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да
се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в
интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една
страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга
страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес.
В случая безспорно се установи, че съпрузите са родители на родените
от брака деца. От показанията на свид. Й., а и от констатациите в социалния
доклад се установи отказът на бащата за издаване на паспорт на децата Д. и
М. и за пътуването им извън Република България, придружавани само от
майка си.
Липсата на съгласие от страна на ответника препятства излишно
7
правата и свободите на децата, регламентирани и защитени от закона.
Посещението на децата в чужди държави, а именно страните от ЕС, вкл.
Испания, където се установи, че децата са родени и имат близки роднини,
страните от Обединеното кралство Великобритания и съседните Република
Турция, Сърбия и Северна Македония, би повлияло положително върху
психологическото и емоционалното състояние на децата, ще благоприятства
за формиране на непосредствени представи за света и разширяване на
познанията, а оттам и за оформянето на децата като личности. Разрешението
за пътуване на малолетните деца следва да бъде дадено от съда, при условие,
че децата са придружавани при пътуванията си извън страната от своята
майка или изрично упълномощено от нея лице.
Съобразно трайната практика на ВКС, изразена в ТР № 1 от 03.07.2017
г. на ОСГК на ВКС и редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
представляващи задължителна за съдилищата практика е прието, че даване на
заместващо съгласие по реда на чл. 127а СК от съда без да е посочен
конкретен период и държави винаги няма да е в интерес на детето. Посочено
е, че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите,
съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от
време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през
определен период от време, но също от и до определени държави (например
държавите - членки на Европейския съюз), защото не е в интерес на детето то
да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението
само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде
изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения
между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад
граница.
Ето защо разрешението за пътуване в чужди държави, предвид
формираната съдебна практика, следва да бъде дадено от съда за неограничен
брой пътувания на децата, но до определен кръг държави, а именно страните
от ЕС, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,
съседните Република Турция, Република Сърбия и Република Северна
Македония за срок от пет години, считано от датата на постановяване на
решението.
На основание чл. 127а, ал. 4 СК съдът намира, че следва да допусне
8
предварително изпълнение на решението в тази му част, а на основание чл.
242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената на малолетните деца издръжка.
Относно разноските:
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса
в размер на 50,00 лв., от които следва да се приспаднат заплатените от ищцата
25,00 лв., като разликата от 25,00 лв. следва да бъде заплатена от ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати също и държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 576,00 лв.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на
1655,00 лв., от които 55,00 лв. заплатена държавна такса в общ размер по
исковете по чл. 49 СК и по чл. 127а, ал. 2 СК и 1600,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за правна
защита и съдействие от 04.07.2023 г. и от 10.10.2023 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.
В. В., ЕГН: **********, с адрес ********* и П. Д. В., ЕГН: **********, с
адрес *********, сключен на ********* г. в гр. С., за който е съставен Акт за
граждански брак № ********** г. на Община С., на основание чл. 49, ал. 1
СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения, като на основание чл. 49, ал. 3 СК ОБЯВЯВА, че ВИНА за
разстройството на брачните отношения има съпругът П. Д. В., ЕГН:
**********, с адрес *********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на малолетните деца Д. П. В., ЕГН: ********** и М. П. В., ЕГН: **********
на майката И. В. В., ЕГН: **********, с адрес *********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца Д. П. В., ЕГН:
9
********** и М. П. В., ЕГН: ********** да бъде при майката И. В. В., ЕГН:
********** на адрес *********.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата П. Д. В., ЕГН: **********, с адрес *********
режим на лични отношения с малолетните деца Д. П. В., ЕГН: ********** и
М. П. В., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на съботния ден и от 10.00 ч.
на неделния ден до 18.00 ч. на неделния ден без преспиване.
ОСЪЖДА бащата П. Д. В., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАЩА на всяко от малолетните деца Д. П. В., ЕГН: ********** и М. П.
В., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител И. В. В.,
ЕГН: **********, издръжка в размер на по 200,00 лв. /двеста лева/ месечно
за всяко дете, общо 400,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба - 05.07.2023 г. до навършване на пълнолетие на всяко едно от
децата или до настъпването на законни причини за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент, намиращ се на адрес *********, собственост на майката на
съпруга, на П. Д. В., ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака И. В. В., ЕГН:
********** да възстанови предбрачното си фамилно име А..
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 45
ЗБЛД, заместващо съгласието на бащата П. Д. В., ЕГН: **********, с адрес
********* за издаване на ПАСПОРТ на детето Д. П. В., ЕГН: ********** и
за издаване на ПАСПОРТ на детето М. П. В., ЕГН: **********, по
заявление, подадено единствено от майката И. В. В., ЕГН: **********, както
и след издаване на паспортите, същите да бъдат получени единствено от
майката И. В. В., ЕГН: **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т.
9 ЗБЛД, заместващо съгласието на бащата П. Д. В., ЕГН: **********, с адрес
*********, децата Д. П. В., ЕГН: ********** и М. П. В., ЕГН: **********
ДА ПЪТУВАТ неограничен брой пъти, придружавани единствено от своята
майка И. В. В., ЕГН: ********** или от изрично упълномощено от нея трето
лице до страните - членки на Европейския съюз, вкл. Кралство Испания,
10
страните от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония, за
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на постановяване на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК П. Д. В., ЕГН:
**********, с адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на И. В. В., ЕГН: **********,
с адрес ********* сумата от 1655,00 лв. /хиляда шестстотин петдесет и пет
лева/, представляваща разноски в общ размер по делото.
ОСЪЖДА П. Д. В., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС -
Сливен сумата от 601,00 лв. /шестстотин и един лева/, представляваща
държавна такса в общ размер за производството по делото, от която: 25,00 лв.
окончателна държавна такса и 576,00 лв. държавна такса върху присъдената
издръжка.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК и на основание чл.
127а, ал. 4 СК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта
за присъдената издръжка и в частта, с която е заместено липсващото
съгласие на бащата за издаване на паспорти на децата и да пътуват в
чужбина, придружавани само от своята майка или изрично упълномощено от
нея трето лице.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11