ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1604
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110122784 по описа за 2024 година
Производството е по реда на 140 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу
ответниците М. Д. Х. и Д. Димитръв Х. за заплащане на суми за консумирана
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ж.к. „Красно
село“, ул. „Ястребец 23Б, аб. № 2487, за които е издадена Заповед №
32620/31.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 50669/2023 по описа на СРС, 76 с-в а именно:
1/. от М. Д. Х. за ½ от общото задължение или сумата от: 2 262.66
лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за периода от м. 05.
2020 г. до м. 04.2022 г.; сумата от 365.90лева - лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г.;
сумата от 16.64 лв., представляваща цена за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. ; сумата от 3.63 лв.,
представляваща – лихва за забава върху предявената сума за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г., ведно със законната
лихва върху за периода от 12.09.2023 г. /датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплаща не на вземането.
2/ от Д. Д. Х. за ½ от общото задължение или сумата от: 2 262.66 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за периода от м. 05. 2020
г. до м. 04.2022 г.; сумата от 365.90лева - лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г.;
сумата от 16.64 лв., представляваща цена за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. ; сумата от 3.63 лв.,
представляваща – лихва за забава върху предявената сума за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г., ведно със законната
лихва върху за периода от 12.09.2023 г. /датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплаща не на вземането.
1
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на процесния
топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона - чл. 153, ал.
1 ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на
ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. С оглед
на това, за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване
на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 50669/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са подали
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в
указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.
Моли съдът да установи вземанията, които има към ответниците, така
както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Д. Х. не е подал отговор на
исковата молба. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК, длъжникът
навежда подробни доводи за недължимост на претендираните суми. Оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия, методиката за определяне
на дължимите суми, реалното доставено количество топлинна енергия. Не
оспорва доставката на БГВ, но оспорва начина на ценообразуване, приложен
от ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ответникът М. Д. Х. е депозирали отговор на
исковата молба, с който прави възражения срещу допустимостта на исковата
претениця, като оспорва пасивната материалноправна си легитимация с довод,
че не притежават качеството „потребител на топлинна енергия“. Оспорва
предявените искове по основание и размер. Навеждат възражение за
противоречие между Закона за енергетиката и Закона за защита на
потребителите относно възникване на правоотношението във връзка с
доставката на топлинна енергия, като сочат, че следва да бъдат приложени
разпоредбите на ЗЗП, в частност чл. 62 от ЗЗП, като допълват, че дори и да е
доставена сочената ТЕ, тя е непоръчана.
Намират, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен
основанието за възникване на правоотношението с ответната страна, нито
предоставената услуга.
Оспорва действието на Общите условия за продажба на топлинна
енергия, тъй като ответникът не ги е приел или подписал, допълва, че
съдържат неравноправни клаузи.
С отговора се оспорва осъществяването на продажба на топлинна
енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество.
Считат, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй
като не отговарят на реалното потребление.
Намират за неправилно определени сумите за битово горещо
водоснабдяване, както и липсата на основание за начисляване на услуга
сградна инсталация.
2
Сочи, че не са представени документи, от които да се установява от
какво произтича дълга. Оспорва доказателствената сила на представените
извлечения от сметки.
По отношение на претенцията за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, сочи, че в случая е налице предявяване на
чуждо вземане, а именно - на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Намира за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни сметки,
както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на сторените разноски.
В отговора са направени искания за 1/ отправяне на преюдициално
запитване до СЕС по въпроси, формулирани в пункт III и IV от исковата молба
; 2/ за спиране на настоящото производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с
чл. 631 ГПК до произнасяне на СЕС с решение по дело № С-760/23, както и 3/
за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане за
образуване на конституционни дела за отговор на посочените пункт I и II от
исковата молба въпроси.
Претендира разноски, в това число за оказаната от процесуалния
представител на ответника безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните
се разпределя както следва:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на
облигационно отношение с ответниците, възникнало по силата на закона в
качеството им на собственици на процесния недвижим имот, съществувало
към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода в твърдения в исковата молба обем, като за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната
давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/, респективно - изпращането на покана.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По искането с правно основание чл. 219 ГПК:
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като
3
помагач ФДР - „Бруната“ ООД /с актуална търговска фирма ,Далсия“ ООД/,
като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно
да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това
искане е основателно и следва да бъде уважено.
По направените от ответниците искания в отговора на исковата молба:
Съгласно чл. 628 ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на
Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на
Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото,
българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.
Съдът, чието решение не подлежи на обжалване /какъвто не е
настоящият случай/, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато
отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение
на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на
разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
Съгласно константната практика на СЕС, изключително в рамките на
компетентността на националния съд е да прецени дали е налице
необходимост от решение на Съда на ЕС, за да постанови решението си по
същество на висящо пред него дело / В този смисъл - Решение по дело 283/81
на СЕС/.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че по
относимите за настоящия спор въпроси са налице предходни решения на СЕС
по отправени преюдициални запитвания, както следва: Решение от 5.12.2019 г.
на СЕС по съединени дела С 708/17 и С 725/17, с предмет две преюдициални
запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Районен съд
Асеновград (България) (C 708/17) и Софийски районен съд (България) (C
725/17).
Със същото решение е даден отговор на въпросите, влизащи в
предмета на настоящия спор, с оглед на което съдът намира, че не е налице
основание за отправяне на ново преюдициално запитване на основание чл. 628
ГПК.
На следващо, във връзка с направеното искане за спиране на
настоящото производство до постановяване на решение на СЕС по дело С-
760/23, образувано по отправеното от Пловдивски районен съд преюдициално
запитване:
Настоящият съдебен състав намира, че формулираните от РС-Пловдив
въпроси /независимо, че са идентични със зададените от настоящия ответник/
не са относими към предмета на настоящия спор. С оглед на това, поради
липсата на преюдициалност, съдът намира, че не е налице поддържаното от
страната основание за спиране на настоящото производство на основание чл.
229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 631 ГПК.
На последно място, по отношение на искането за сезиране на
Конституционния съд:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 КРБ, всеки съд /по искане на
4
страна по делото или по своя инициатива/ може да сезира Конституционния
съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по
конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава,
като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след
приключване на производството пред Конституционния съд.
В конкретния случай, страната аргументира искането си с доводи, че
разпоредби от Закона за енергетиката противоречат на европейското
законодателство, но счита, че липсва правен ред, по който тези разпоредби да
бъдат премахнати от действащото законодателство.
На първо място следва да бъде отбелязано, че всеки съд е задължен,
при констатирано противоречие на национална разпоредба с норма от правото
на Европейския съюз, да откаже да приложи националното право - независимо
дали нормата е част от действащата позитивна уредба.
На следващо място, Конституционният съд вече е имал възможност да
се произнесе по въпроса за противоречието на цитираните от ответника норми
от Закона за Енергетика с тези на Конституцията с решение № 5 от 22.04.2010
г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г. (относно конституционносъобразността на
чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката).
С оглед на това, съдът намира, че не е налице и поддръжаното от
ответника основание за сезиране на Конституиционния съд по реда на чл. 150,
ал. 2 от КРБ.
Предвид изложеното, съдът намира, че горните искания следва да
бъдат оставени без уважение като неоснователни.
По доказателствата:
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, съдът намира за относими и необходими за правилното
решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Следва да бъде извършена служебна справка дали представения към
отговора на исковата молба отказ от наследство е вписан в специалната книга
на СРС.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на
намиращите се у третото лице-помагач документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот, поради което и
искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените
документи следва да бъде уважено.
Следва да се допусне и допълнителна задача, поставена служебно от
съда, която да установи какво е реално потребеното количество ТЕ в имота,
при съобразяване с изравнителните сметки за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г.
С оглед изложеното в отговора на исковата молба, искането на ищеца
за допускане на ССчЕ, макар допустимо, не следва да бъде уважавано поради
липса на необходимост.
Следва да бъдат уважени и заявените в исковата молба искания по чл.
5
190 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с указания до страните относно възможността за извънсъдебно
уреждане на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. с 146, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 20.03.2025 от 15:00 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът - и с
препис от отговора на исковата молба от ответника.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на
ищеца трето лице-помагач „Далсия“ ООД / с предходно наименование
„Бруната“ ООД/ с посочен в исковата молба адрес на управление.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за: 1/ отправяне
на преюдициално запитване до СЕС по въпроси, формулирани в пункт III и IV
от исковата молба; 2/ за спиране на настоящото производство по реда на чл.
229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 631 ГПК до произнасяне на СЕС с решение по дело №
С-760/23, както и 3/ за сезиране на Конституционния съд на Република
България с искане за образуване на конституционни дела за отговор на
посочените пункт I и II от исковата молба въпроси
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 50669/2023 г. по описа на СРС,
76 състав.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото, обективиран в
обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да
вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач
„Далсия“ ООД / с предходно наименование „Бруната“ ООД/ в срок до датата
на съдебното заседание да представи намиращите се у него документи,
свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца да представи
посочените в отговора на исковата молба писмени документи, доколкото
разполага със същите и последните не се съхраняват от ТЛП.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата
молба, като вещото лице да отговори и на въпроса: какъв е размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г.
до 30.04.2022г., при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т. Т.
6
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
проверка на документите, намиращи се у третото лице, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен
документ за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
ССчЕ.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА ИЩЕЦА исканото съдебно удостоверение за
снабдяване с удостоверение за наследници на починалата К. Д. Х.
ДА СЕ ИЗИСКА СЛУЖЕБНА СПРАВКА от СРС за вписан в
специалната книга отказ от наследството К. Д. Х., ЕГН **********, извършен
от М. Д. Х..
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при
условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът
медиация.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ ответниците чрез упълномощения в заповедното
производство адв. Д. С.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7