Р
Е Ш Е Н И Е
№……………………….
/ 30.06.2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, I – ви касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Елена Воденичарова
и прокурор Тони Томов, след като разгледа докладваното от съдия В. Пушевски к. адм.
дело № 911 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 217, ал. 2, изр. трето и
сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК) във вр. чл. 285 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на адв. М.К. ***, в качеството й на особен представител на ищеца
М.Л.Ж., с ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в
Затвора – гр. Варна срещу Решение № 271 от 01.03.2021 г., постановено в
производството по адм. дело № 2308 по описа за 2018 г. на Административен съд
Варна, с което е отхвърлен предявения от ищеца Ж. осъдителен иск срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието за
заплащане на парична сума в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2018 г.
(датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на
сумата, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Затвора – гр. Варна, изразяващи се в причинени болки и
страдания, чувство за незащитеност и страх за живота и здравето на ищеца,
безсъние, липса на доверие в институциите, поради бездействието на ответника за
осигуряване на безопасни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“;
поставянето на ищеца в една група с лица, търпящи наказание „лишаване от
свобода“ с различен режим на изтърпяване на наказанието; провеждане на
колективни мероприятия, баня, спорт, лично време с лишени от свобода с различен
режим на изтърпяване, през периода месец март 2010 г. до 22.08.2017 г.
В
касационната жалба се навеждат твърдения, че първоинстанционното съдебно
решение е постановено в нарушение на материалния закон – обстоятелство, представляващо
касационно основание за неговата отмяна, съгласно разпоредбата на чл. 209, т. 3
от АПК, доколкото съдът неправилно е приел, че предявената искова претенция е
останала недоказана, поради което и я е приел за неоснователна. Адв. К.
посочва, че са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които обосновават
един единствен възможен извод, а именно, че ищецът Ж. в нарушение на
материалния закон е бил настанен в пенитенциарно заведение с лице, което е
изтърпявало наказание „доживотен затвор “ със специален режим, което е
предпоставка за случване на процесния инцидент в следобедните часове на
22.08.2017 г. Адв. К. претендира, че са били нарушени разпоредбите на чл. 54 от
ППЗИНЗС и чл. 40, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото според нея, не са предоставени на
ищеца безопасни условия за изтърпяване на наказанието „доживотен затвор без
замяна“. Също така подчертава, че в хода на съдебното дирене, се е установило
нарушение на разпоредбата на чл. 312, т. 5, т. 6 и т. 7 на ППЗИНЗС, доколкото
надзирателите в пенитенциарното заведение не са взели необходимите мерки да
предотвратят физическия конфликт между лишените от свобода. Акцентира, че са
доказани напълно настъпилите неимуществени вреди у ищеца, още повече, че съдът
не се е съобразил с презумпцията, предвидена в разпоредбата на чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС, която предвижда настъпването на неимуществени вреди да се предполага
до доказване на противното. Поради гореизложените съображения и предвид
становището за доказаност на исковата претенция, отправя молба за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново, с което предявения
иск да бъде изцяло уважен.
Постъпила
е касационна жалба лично и от самия ищец М.Л.Ж., наименувана „частна жалба“, в
която се изразява недоволство от първоинстанционното съдебно решение с подробни
аргументи за неговата незаконосъобразност и неправилност. Поставя се акцент
върху писмените доказателства, които според ищеца, установяват здравословното му
състояние непосредствено след инцидента, случил се в следобедните часове на
22.08.2017 г. в Затвора – гр. Варна и в следващите няколко седмици след
инцидента, които според него обосновават извод за основателност на исковата
претенция.
Ответната
страна ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието е
депозирала чрез своя упълномощен процесуален представител ст. юрисконсулт С.С.писмен
отговор на двете касационни жалби, в който се застъпва позиция за тяхната
неоснователност, като се акцентира, че първоинстанционното решение е правилно,
обосновано и добре мотивирано, поради което се отправя молба за неговото оставяне
в сила.
В
проведеното на 03.06.2021 г. открито съдебно заседание по к. адм. дело № 911 по
описа за 2021 г. на Административен съд Варна, касаторът М.Л.Ж. участва в заседанието
лично, чрез провеждане на видеоконферентна връзка със Затвора –
гр. Варна и също така се представлява от адв. М.К. ***, като двамата поддържат
касационните жалби на посочените в тях основания, молят за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване в цялост на предявената искова
претенция.
В
проведеното на 03.06.2021 г. открито съдебно заседание по к. адм. дело № 911 по
описа за 2021 г. на Административен съд Варна, ответната страна ГД „Изпълнение
на наказанията“ не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който
да изрази становището й в дадения ход на делото по същество, като в постъпило
на 01.06.2021 г. в деловодството на Административен съд Варна писмено
становище, изготвено от ст. юрисконсулт С.С.се моли за оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Съдът,
след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационните
жалби са подадени в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК,
изхождат от надлежни страни, поради което са процесуално допустими за
разглеждане.
Разгледани
по същество, се явяват неоснователни, поради следните съображения:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от ищеца М.Л.Ж. осъдителен
иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерството на правосъдието за заплащане на парична сума в размер на 25 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 08.08.2018 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда)
до окончателното изплащане на сумата, причинени от незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на Затвора – гр. Варна, изразяващи се в
причинени болки и страдания, чувство за незащитеност и страх за живота, и
здравето на ищеца, безсъние, липса на доверие в институциите, поради
бездействието на ответника за осигуряване на безопасни условия за изтърпяване
на наказанието „доживотен затвор без замяна“; поставянето на ищеца в една група
с лица, търпящи наказание „доживотен затвор“ с различен режим на изтърпяване на
наказанието; провеждане на колективни мероприятия, баня, спорт, лично време с
лишени от свобода с различен режим на изтърпяване, през периода месец март 2010
г. до 22.08.2017 г.
С
Решение № 271 от 01.03.2021 г., постановено в производството по адм. дело № 2308
по описа за 2018 г. на Административен съд Варна, исковата претенция е била
отхвърлена като неоснователна, като от фактическа страна е било установено
следното:
Към
датата 22.08.2017 г. ищецът М.Л.Ж. изтърпявал наказание „доживотен затвор без
замяна“ в Затвора – гр. Варна, наложено му в производството по НОХД № 2244 по
описа за 2006 г. на Окръжен съд Варна и в производството по НОХД № 1873 по
описа за 2008 г. на Окръжен съд Варна, като считано от 05.10.2016 г. изтърпявал
наказанието си при „строг“ режим.
Около
15:30 часа на 22.08.2017 г. в коридора
на зоната за повишена сигурност в Затвора – гр. Варна ищеца М.Л.Ж. бил нападнат
от лицето П.А.А., който изтърпявал наказание „доживотен затвор“ в Затвора – гр.
Варна, но при „специален“ режим“ като последният нанесъл удар с ръка в тялото
на ищеца.
Веднага
към двамата затворници се приближили надзиратели от Затвора – гр. Варна, които разделили
и отдалечили ищеца Ж. и лишения от свобода А. един от друг.
Ищеца
Ж. бил отведен в медицинския център на Затвора – гр. Варна, но същият отрекъл
да е участвал във физическо съприкосновение и не съобщил за някакви травми и
болки по тялото си.
За
да отхвърли като неоснователен предявения осъдителен иск, първоинстанционният
съд е приел, че липсват данни за незаконосъобразни действия и/или бездействия
от страна на администрацията на Затвора – гр. Варна по отношение ищеца М.Л.Ж. и
които конкретно да са довели до настъпване на физическото съприкосновение между
него и лицето П.А.А. в следобедните часове на 22.08.2017 г.
Този
извод на първоинстанционния съд е правилен и следва да бъде подкрепен.
Безспорен
факт е, че ищецът М.Л.Ж. и лицето П.А.А. към процесната дата 22.08.2017 г. са
осъдени с влезли в законна сила присъди, като изтърпяват наказание „доживотен
затвор“ в Затвора – гр. Варна, обаче при различен режим – Ж. следва да
изтърпява наказанието си при строг режим, считано от дата 05.10.2016 г. а А.
следва да изтърпява наказанието си при специален режим. Предвид вида на наложените
им наказания, въпреки определения различен режим на тяхното изтърпяване, правилно
първоинстанционния съд е отбелязал, че липсва нормативно изискване те да бъдат
разпределени в различни групи. Според разпоредбата на чл. 213 от ППЗИНЗС
осъдените лица на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в
отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност. Представените
по делото справки от Началника на Затвора – гр. Варна потвърждават стриктно спазване
на това нормативно установено правило.
Процесният
инцидент от 22.08.2017 г. не е настъпил по време на престой на открито на
затворниците, поради което е неоснователно оплакването на ищеца за неспазване
на т. 7 от Националните стандарти за третиране
на лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор, утвърдени от главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, понеже това правило въвежда
изискване конвоирането на доживотно осъдените извън зоната за повишена
сигурност да се прецизира и организира съобразно целта, мястото, персоналната
идентификация на охранителния риск и отношението на лицето към събитието.
Конкретиката по случая не касае конвоиране на доживотно осъдени лица извън зоната
за повишена сигурност на територията на Затвора гр. Варна.
Касационната
инстанция също не констатира нарушение на
т. 2 и т. 11 от тези стандарти, въвеждащи изисквания за оборудване на
помещенията в зоната с допълнителни средства с цел повишаване на сигурността и
непрекъснато подаване на информация за състоянието на обстановката. Събраните доказателства
установяват наличието на достатъчно по обем оборудване в зоната за повишена
сигурност на Затвора гр. Варна, позволяващо своевременното възприемане от
дежурните надзиратели на възникналата саморазправа между затворници, и именно
поради постоянното подаване на информация за обстановката в тази зона, веднага
е била сформирана група, влязла в коридора и преустановила незабавно процесното
съприкосновение в следобедните часове на 22.08.2017 г.
Относно твърдяното
от ищеца незаконно бездействие на Началника на Затвора – гр. Варна по
съблюдаване на чл. 46, т. 3 по ППЗИНЗС, касационната
инстанция се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че същото е
останало напълно недоказано.
Според това
нормативно правило преместването на лишените от свобода от една група в друга се
извършва по нареждане на Началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие при възникване на психологическа несъвместимост,
конфликти със служители или други лишени от свобода или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността
в местата за лишаване от свобода.
В случая липсват
каквито и да е било доказателства, дори нещо повече – не са навеждани никакви
твърдения от страна на ищеца, че същият под някаква форма (устна или писмена) някога
във времето да е подавал информация за негова психологическа несъвместимост с
някой друг лишен от свобода или да е имал конфликт с конкретен затворник,
включително с П.А.А..
При липса на данни
за наличието на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 46, т. 3 от
ППЗИНЗС, не е съществувало правно основание за Началника на Затвора – гр. Варна
да извърши преместване на ищеца или лицето П.А.А., респективно не е налице
негово незаконосъобразно бездействие.
Касационната
инстанция би желала да постави акцент върху факта, че още същия следобед на
22.08.2017 г. ищеца Ж. е бил прегледан от медицински специалист, но същият не е
споделил за никакви свои оплаквания пред него, както и е отрекъл да е участвал
във физическо съприкосновение с друг лишен от свобода. Това обстоятелство е
важно да се подчертае, тъй като то категорично оборва твърденията за това, че
на ищеца не му е била предоставена навременна и ефективна медицинска помощ. Още
повече, че същият е посещавал медицинския център на Затвора – гр. Варна на 31.08.2017
г., на 13.09.2017 г., на 18.09.2017 г., на 20.09.2017 г., на 02.10.2017 г., на
30.10.2017 г., на 01.11.2017 г., на 03.11.2017 г., на 09.11.2017 г., на
17.11.2017 г., на 22.11.2017 г., на 24.11.2017 г., на 06.12.2017 г., на
13.12.2017 г. и на 20.12.2017 г., поради което и в никакъв случай не може да се
приеме, че е бил лишен от възможността да получи адекватни медицински и здравни
грижи.
В касационната
жалба касаторът М.Л.Ж. поставя акцент върху многобройните медицински документи,
които според него установяват здравословното му състояние непосредствено след
инцидента, случил се в следобедните часове на 22.08.2017 г. в Затвора – гр.
Варна, но именно анализирайки посочените писмени доказателства, касационната
инстанция установява, че при всяко едно от своите посещения в медицинския
център, ищеца е бил преглеждан и му е било назначавано съответно медикаментозно
лечение, което обаче по никакъв начин не е било свързано с някакви увреждания
по тялото му вследствие процесния инцидент с лицето П.А.А..
Гореизложените
съображения обуславят извода на касационния съд, че решението на първоинстанционния
съд е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила.
Правилно първоинстанционния съд е анализирал събраните доказателства, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е формирал кореспондиращ с
доказателствата извод по делото, а именно, че исковата претенция е
неоснователна, поради което и решението му следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд Варна, I – ви касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 271 от 01.03.2021 г., постановено в производството по адм.
дело № 2308 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: